Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

Гражданско-правни въпроси

• 
  Двустранен семинар България-Съвет на Европа на тема “Ролята на Върховния касационен съд в гражданското производство” - с участие на съдии от ВКС– Страсбург, септември 2001
  
• 
  Семинар на тема “Екстрадиции и правна помощ по наказателни въпроси с лектори от отдел Международна правна помощ на Министерство на правосъдието, ВКП, Интерпол, Софийски апелативен съд, МВнР – Боровец, България, октомври 2001
  
• 
  Експертна мисия на СЕ за оценка на българското законодателство в областта на медиацията (продължение на Регионален семинар на СЕ, проведен през декември 2000 г. в Пловдив, България по програма ADACS на СЕ на тема “Медиацията и други алтернативни способи за решаване на споровете” с участие на страните от Югоизточна Европа) – с участие на съдии от София, Варна, Велико Търново, октомври 2001
  
• 
  Семинар на СЕ на тема “Ролята на службата правителствения съ-агент пред Европейския съд по правата на човека” – с участие на 25 съдии от цялата страна - София, октомври 2001 г.
  
• 
  Работна среща на експерти на СЕ с българска работна група (30 магистрата) на тема “Укрепване на системата за прилагане на съдебните решения – София, ноември 2001
  
• 
  Работно посещение на 5 съдии и двама експерти от Министерство на правосъдието във Федералното министерство на правосъдието на ФРГ по прилагането на Хагските конвенции за осиновяванията и международното отвличане на деца и други проблеми, свързани с Хагската конференция по МЧП - ноември 2001 г.
  
• 
  Участие на български магистрати в Хоспитационни програми на Немската фондация за международно правно сътрудничество за магистрати от Централна и Източна Европа:
  

• 
  за съдии по граждански и търговски дела – ноември 2001
  
• 
  за съдии по наказателни дела и прокурори – ноември и декември 2001
  

• 
  Посещение с цел обучение по въпросите на административното правосъдие във Франция и Германия на трима български съдии, организирано от Съвета на Европа - април 2002 г.
  
• 
  Работно посещение на пет представители на български професионални организации на юристите в Гърция - срещи в главните офиси на партниращите гръцки организации, с цел по-нататъшно развитие на сътрудничеството, определяне и планиране на съвместни действия – април 2002 г.
  
• 
  Семинар по въпросите на алтернативните средства за разрешаване на спорове, организиран от Министерство на правосъдието и Британско посолство с участието на 35 съдии, експерти от МП и адвокати– май 2002, София
  
• 
  Двустранен семинар, организиран от Министерство на правосъдието на България и Министерство на правосъдието на Румъния на тема “Международно съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси с участието на 17 български и 17 румънски съдии, както и експерти от министерствата на правосъдието на двете страни– юни 2002, Русе.
  
• 
  Обучение на обучители в рамките Хоризонталния проект по програма “ФАР” за съдебно сътрудничество в наказателноправната област с участието на 10 български съдии, прокурори, следователи и експерти от МП и 5 румънски магистрати – юли 2002, София
  

Центърът за обучение на магистрати продължи дейността си по обучение на новоназначени и действащи магистрати. В периода септември 2001 – август 2002 г. в проведените 22 семинара по първоначално обучение на новоназначени съдии в гражданската и наказателната материя са взели участие общо 424 съдии.

В организираните 11 семинара и конференции в рамките на текущо обучение на действащи съдии и експерти от МП са взели участие 366 юриста. Темите на проведените семинари обхващат международното сътрудничество в борбата с организираната престъпност, борбата с трафика на наркотици, Закона за електронния подпис, Закона за закрила на детето, проблемите на несъстоятелността, Закона за радиото и телевизията, актуални въпроси на счетоводството и международното наказателно правосъдие.

Третият аспект от обучението на магистратите е свързан с Acquis на ЕС и въпросите на прилагането му – проведени са 16 семинара, 5 от които в сътрудничество с Програма ФАР, в които са взели участие 334 съдии, прокурори, следователи, представители на МП, МВР, университетски преподаватели

В програмата на Центъра са включени и курсове по защита на човешките права, провеждани предимно под ръководството на френската Национална Школа на Магистратурата. През 2002 г. се провеждат курсове по международно правно сътрудничество и обучение по право на Европейския съюз.

В обучението и квалификацията на магистратите участват и други структури - например ПИОР, който осъществи неколкократно курсове за обучение на прокурори по въпроси, отнасящи се до новостите в наказателното законодателство и приложението на Европейската конвенция за защита правата и на човека и основните свободи.

По време на обучението се обсъждат историческите аспекти на създаването и развитието на ЕС, принципите, върху които се гради правната база на Съюза и ключови разпоредби на основните Договори. Включени са и дискусии по казуси, които са основополагащи за практиката на Съда на Европейските общности. Общата цел на програмата е да се подобри ползването на термини на английски език и да се повиши квалификацията на българските лектори в тази област.

Проектът за развитие на правната система разглежда обучението като пилотен курс. Предвид положителните отзиви и големия интерес към обучението от страна на българските магистрати, има идея този вид подготовка да продължи и за в бъдеще.
По отношение мерките, предвидени за модернизиране на оборудването в съдилищата, прокуратурата и следствието, в Стратегията за реформа на съдебната система са предвидени следните дейности:

В краткосрочен план (до края на 2002 г.):

• 
  Разработване на стандарти за информационен обмен между отделните подсистеми в самата съдебна система.
  
• 
  Разработване на глобална програма, чрез която да се развие съвместима автоматизирана система за проследяване движението на делата в съда, прокурорските преписки и следствените дела.
  
• 
  Доставка на компютърно оборудване за съдилищата.
  
• 
  Въвеждане на система за управление на национално ниво.
  

• 
  Въвеждане на стандартен софтуер за публичните регистри в съдилищата.
  
• 
  Създаване на унифицирана система за събиране на данни и статистика, като управленски инструмент.
  
• 
  Въвеждане на обща информационна система за управление.
  

• 
  Унифициране на информационните системи във всички съдебни органи като елемент от глобалната информационна система за борба с престъпността и инкорпорирането им в информационната система на Република България.
  
• 
  Създаване на информационна система за съдебните органи, с цел свързване на съдилищата, офисите на прокуратурата и следствието.
  
• 
  Пълно компютърно оборудване за съдилищата.
  

Подробна информация за наказателните мерки в тази област е представена в частта “Полицейско сътрудничество”. Там е представена също и информация относно изготвения проект на Закон за борба с незаконния трафик на хора, който кодифицира извън-наказателноправните аспекти на явлението трафик, като се акцентира върху превенцията, защитата на жертвите и тяхната ресоциализация.

Институтът на “защита на свидетелите”, въведен в българския Наказателно-процесуален кодекс през 1997 г., чл. 97а, има отношение към защитата на жертвите на трафика. Той дава гаранция на свидетелите, че тяхната самоличност ще бъде запазена и ще бъдат предприети мерки за защитата им, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля или негови роднини.
ЕС отново отправя покана към България да предостави по-подробна информация за измененията в НПК, които касаят предварителното задържане и съдебния контрол от страна на органите на прокуратурата. В допълнение, ЕС приканва България да предостави допълнителна информация за измененията в Закона за изпълнението на присъдите, направени с цел подобряване условията в затворите и мерките за разследване и борба със злоупотребата с власт от страна на правоохранителните органи.

Една от най-важните насоки на промените в НПК от 1999 г. бе въвеждането на европейските стандарти за защита на правата на човека. Европейският съд по правата на човека приема, че съдебният контрол върху посегателството над правото на свобода е един от основните принципи на правовата държава. За да отговори на тези изисквания, българският законодател съществено промени регламентацията на всички форми на посегателство върху правото на свобода на личността.

Разпоредбата на чл. 152 от НПК съдържа основанията, при наличието на които се допуска вземането на най-тежката мярка за неотклонение, а в чл. 152а е уредена процедурата за вземане на тази мярка. Основанията съответстват на изискванията на ЕКПЧ. Тежестта на извършеното престъпление отпада като основание за задържане под стража – с оглед изискванията на чл. 5 §1 б.в ЕКПЧ, който изчерпателно посочва допустимите основания за лишаване от свобода.

Предвидени са множество гаранции с оглед да се избегнат незаконосъобразни действия от страна на компетентните органи в наказателния процес и незаконно лишаване от свобода. Една от тях е, че вземането на мярката се извършва от съдебен орган, с оглед изискванията на ЕКПЧ, и възможността да се обжалва определението на съда пред въззивна инстанция. Друга гаранция, предоставена на задържаното лице, е възможността то да обжалва пред съдебен орган вече взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”, което определение подлежи отново на обжалване пред въззивна инстанция. Съществуват още допълнителни гаранции в полза на лицето, спрямо което е наложена мярката, една от най-важните и съществени от които е ограничението със срокове. Максималните срокове, в които дадено лице може да бъде задържано под стража, са уредени в чл. 152 ал. 4 НПК (2 месеца, 1 година, 2 години), като след изтичане на тези срокове прокурорът е длъжен да освободи лицето.
Предварително задържане

“Предварителното задържане” обслужва досъдебната фаза на наказателния процес. По своята същност то е мярка за процесуална принуда, която се прилага само по отношение на определена процесуална фигура – “заподозрян”. Мярката се налага след като дадено лице е привлечено като заподозрян с постановление на органа на предварителното производство. “Предварителното задържане” може да бъде взето от следовател при наличието на условията на чл. 202 ал. 1 НПК и може да продължи 24 часа. Тази относителна самостоятелност на следователя при предварителното задържане е ограничена от прокурорския надзор по чл. 203 НПК, според който следователят е длъжен да уведоми съответния прокурор за задържането и да му съобщи основанието за това не по-късно от двадесет и четири часа. Прокурорът следва да потвърди или отмени “предварителното задържане”. Този срок може да бъде продължен до три дни от прокурора, ако задържането на лицето е при условията по чл. 202 ал.1 т. 1 и т. 3 НПК (лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след извършването му; върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението). Процесуалната фигура на заподозрения съществува за кратък период, докато се установи дали са налице условията за повдигане на обвинение. Когато в сроковете по чл. 203 ал. 1 и ал. 2 НПК – 24 часа или 3 дни - органът на предварителното производство не предяви обвинение на лицето, спрямо което е постановено “предварително задържане”, той е длъжен веднага да го освободи.

“Заподозреният” е процесуална фигура, която възниква само при престъпления, за които се предвижда предварително производство като форма на досъдебното производство и само при определени условия. “Заподозреният” разполага с определени процесуални права: да научи в какво е заподозрян; да дава обяснения; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва постановленията на прокурора и следователя, които накърняват неговите права и законни интереси. Заподозреният може да упълномощава защитник от момента на предварителното му задържане с оглед разпоредбата на чл. 73 ал. 1 НПК.
Условия в затворите

Реализирани са следните основни дейности:

Министерство на правосъдието постигна в бюджета за 2002 г. увеличение на стойностното изражение за храноден на лишен от свобода с 20% в сравнение с 2001 г., като сумите са реално обезпечени. За рационалното изхранване на лишените от свобода се използват пълноценно възможностите на земеделските стопанства към затворите, с чиято продукция се допълва храната на лишените от свобода;

Предоставена е възможност лишените от свобода да получават хранителни пратки в достатъчен брой и количество. Освен това е увеличен размера на сумите за задоволяване на личните им нужди.

Б) Ограничаване на пренаселеността в затворите.

Върху пренаселеността в затворите (предимно в корпусите на затворите) косвено влияние оказва и тенденцията към намаляване общия брой на лишените от свобода. Така от 11130 към 01.05.1999 г. е налице намаление на 9254 към 01.03.2002 г. Това създава условия за подобряване на битовата обстановка.

Законът за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията е приет от Народното събрание и е обнародван в ДВ № 62 от 25 юни 2002 г. В него е разширена възможността за настаняване на осъдените от корпусите на затворите в преходни затворнически общежития. Предварителните разчети доказват, че около 20-30% от лишените от свобода ще бъдат изведени от затворите и поставени при полусвободни условия с пълна трудова заетост.

В) Подобряване на материалните условия на живот в затворите и следствените арести.

През 2001 г. са извършени, а за 2002 г. са планирани редица мероприятия за обновяване на сградния фонд. В затворите в гр. Белене, Стара Загора, Бургас, Пловдив, Враца и др. се извършват преустройства за изграждане на санитарни възли и осигуряване на постоянен достъп до вода и тоалетни.

Предвидено е изграждане на нови и ремонт на съществуващи следствени арести. Министерство на правосъдието е отпуснало средства и в момента във всички следствени арести в страната се извършва ремонт с оглед осигуряване на пряк достъп на светлина, вентилация, отопление и създаване на нормална хигиенна обстановка. Изграждат се места за престой на открито и провеждане на свиждане.
ЕС приканва България да предостави допълнителна информация за създадения отдел “Международно правно сътрудничество и права на човека”, чиято цел е да подобри капацитета на България в областта на международното правно сътрудничество, по-конкретно за неговото създаване, брой служители, обучение и оборудване.

В Министерство на правосъдието, от юни 2001 г. Дирекция “Международно правно сътрудничество и права на човека”, бе разделена на два отдела: отдел “Международно правно сътрудничество и права на човека” (9 експерта) и “Международна правна помощ”(8 експерта). Експертите в двата отдела разполагат с необходимата теоретична подготовка за осъществяване на задачите на международното правно сътрудничество и правна помощ, като наред с това участват в текущи обучения.

По отношение на институционалното укрепване на тази дирекция са предвидени следните мерки:
1. Техническо укрепване

• 
  предоставяне на техническа и финансова помощ по линия на ФАР за оборудване на централните органи, занимаващи се с екстрадиция и международноправна помощ (МП, отдел Международна правна помощ” и ВКП, сектор “Международен”)
  

• 
  въвеждане на нов софтуерен продукт за регистриране на молбите за правна помощ и исканията за екстрадиция и трансфер за поддържане на достоверни статистически данни по тях, както и компютърна мрежова програма по екстрадиция и правна помощ с обща база данни.
  

• 
  усъвършенстване на структурата на звеното по международно правно сътрудничество и правна помощ към МП с цел строго разделение между функциите на отделните служители, увеличаване техния брой и квалификацията им.
  

Предвижда се два типа обучение за експерти:

• 
  Общи теоретични проблеми, отнасящи се до екстрадицията, трансфера и правната помощ в наказателноправната област;
  

• 
  Практическо обучение и обмяна на опит при прилагане на конвенциите в областта на наказателното право между държавите-членки на ЕС.
  

Сътрудничеството на българските правосъдни органи по наказателни дела с правосъдните органи на държавите от Европейския съюз се улеснява и от дадената възможност на страните от Централна и Източна Европа и Кипър да определят лица за контакт по съдебно сътрудничество с цел постепенното интегриране на тези страни в Европейската съдебна мрежа. Република България вече е определила лица за контакт с компетентните съдебни и други органи на страните от Европейската съдебна мрежа. Контактите с лицата в тази мрежа допринасят за повишаване ефективността на съдебното сътрудничество и подготвят българските правосъдни органи за времето, когато те ще станат част от нея след присъединяването на Република България към Европейския съюз. Към настоящия момент България използва следните начини за функциониране на Европейската съдебна мрежа:

• 
  активно посредничество за подпомагане установяването на най-удобни преки контакти между местните съдебни органи и другите компетентни органи на съответната държава,
  
• 
  предоставяне на актуализирана базисна информация.