Emotional intelligence



страница16/23
Дата22.07.2016
Размер5.02 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23

ЧАСТ ПЕТА: ЕМОЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ


15. Цената на емоционалнатa неграмотност


Всичко започва като дребно заяждане, но конфликтът бързо ескалира. Иън Мур, десетокласник от гимназията „Томас Джеферсън“ в Бруклин, и Тайрън Синклеър, осмокласник, подкачат петнадесетгодишния си съученик Халил Съмптър. Задявките стават все по-сериозни и постепенно преминават в заплахи. Стига се до неочакван сблъсък. Халил, ужасен, че Ийн и Тайрън ще го пребият, донася един ден в училище голямокалибрен пистолет и само на няколко крачки от училищния пазач застрелва от упор двете момчета насред коридора.

Този смразяващ кръвта инцидент може да бъде изтълкуван като поредния знак за отчайващата нужда от обучение по контрол над емоциите, по мирно разрешаване на конфликти, та дори и по елементарно разбирателство. Педагозите отдавна се тревожат за непрекъснато влошаващите се резултати на учениците по математика и четене, но вече са принудени да осъзнаят, че те имат и един друг, различен и доста по-тревожен недостатък: емоционалната неграмотност. (Писах за курсовете за в „Ню Йорк Таймс", 3 март 1992 г) И докато за повишаването на академичните стандарти се полагат похвални иначе усилия, тази нова и тревожна липса остава извън обхвата на стандартното училищно образование. Както казва един бруклински учител, в училищата днес се държим така, „сякаш ни интересува колко добре могат да четат децата, но не и дали ще доживеят до следващата седмица".

Белези за емоционална недостатъчност са изблиците на насилие, като разстрелът на Иън и Тайрън, които стават все по-честа гледка в американските училища. Те обаче не са просто изолирани събития - влошаването на поведението на юношите и все по-тежките проблеми в детството, поне за Съединените щати, които са чудесна илюстрация на световните тенденции, личат например в такива статистически данни: (Статистиката за нивата на престъпност при малолетните е от Uniform Crime Reports, Crime in the U.S., 1991, публикувани от Министерството на правосъдието.)



През 1990 г. в сравнение с предходните две десетилетия в САЩ е най-висок процентът на арестувани младежи за придружени с насилие престъпления; арестите на тийнейджъри за изнасилвания са се удвоили, убийствата са се повишили четири пъти, като повечето се дължат на увеличения брой на престрелките. (През 1990 г. арестите на малолетни за тежки престъпления достигат 430 на 100 000, скок с 27% в сравнение с 1980 г. Арестите за изнасилване са се повишили от 10,9 на 100 000 през 1965 до 21,9на 10 000 000 през 1990 г. Убийствата са нараснали четири пъти между 1965 и 1990 г., от 2,8 на 100 000 до 12,1; през 1990 г. три от четири убийства на тийнейджъри са с огнестрелно оръжие - със 79% повече, отколкото през изминалото десетилетие. Въоръжените нападения за скочили с 64% от 1980 до 1990. Вж. например Ruby Takanashi, "The Opportunities of Adolescence”, American Psychologist, февруари 1993 r.) През същите тези две десетилетия самоубийствата на тийнейджъри са се утроили, както и броят на децата под четиринадесет години, станали жертви на убийства. (През петдесетте години самоубийствата при младежи на възраст между 15 и 24 г. е 4,5 на 100 000. През 1989 г. цифрата е три пъти по- голяма - 13,3. Между 1968 и 1985 самоубийствата на деца между 10 и 14 г. почти са се утроили. Цифрите за самоубийствата, убийствата и бременността са от Health, 1991, U. S. Department of Health and Human Services, и от Children Safety Network, A Data Book of Child and Adolescent Injury, National Center for Education in Maternal and Child Health, Washington, D.C., 1991.)

Все повече момичета в тийнейджърска възраст забременяват, като възрастовата граница непрекъснато спада. През 1993 г. раждаемостта сред момичетата между десет и четиринадесет години расте за пета поредна година - някои цветущо наричат това явление „бебе има бебе", - както и съотношението на нежелани бременности и сексуалният натиск от страна на връстниците. Засегнатите от венерически болести тийнейджъри са станали три пъти повече през последните тридесет години. (През трите десетилетия след 1960 г. заболеваемостта от гонорея е скочила четири пъти сред децата на възраст между 10 и 14 г. и три пъти сред тези между 15 и 19 г. През 1990 г. 20% от пациентите със СПИН са се заразили като тийнейджъри. Натискът за все по-ранно започване на сексуален живот се засилва. Едно проучване от деветдесетте години сочи, че повече от една трета от младите жени казват, че именно натискът на връстниците ги е накарал да правят секс за първи път; само едно поколение по-рано едва 13% от жените признават подобно нещо. Вж. Rubi Takanashi, “The Opportunities of Adolescence” cit., и Children Safety Network, A Data Book of Child and Adolescent Injury)

Тези цифри може и да не са особено окуражаващи, но ако спрем вниманието си върху чернокожите младежи, особено тези от гетата, те стават направо ужасяващи - повечето от тях са два, та дори и три пъти по-високи. Така например употребата на хероин и кокаин сред младите хора се е увеличила с около триста процента през седемдесетте и осемдесетте години, докато при чернокожите младежи увеличението е тринадесет пъти в сравнение с нивата отпреди двадесет години. (Употребата на хероин и кокаин при белите се е повишила от 18 на 100 000 до 68 през 1990 г. - почти трикратен ръст. Сред чернокожите за същия период обаче промяната е от 53 на 100 000 през 1970 до зашеметяващите 766 през 1990 г. - почти тринадесет пъти повече в сравнение с нивата от преди двадесет години. Цифрите са от Crime in the U.S., 1991, cit.)

Най-честата причина за инвалидност сред тийнейджърите са психическите заболявания. Симптомите на депресията, сериозна или не, могат да бъдат открити при една трета от децата. При момичетата заболеваемостта се удвоява през пубертета. Честотата на хранителните разстройства при момичетата в тийнейджърска възраст скача до небесата. (Според проучванията в САЩ, Нова Зеландия, Канада и Пуерто Рико около една пета от децата имат психологически затруднения, които пречат на един или друг аспект от жижт им. Тревожиостта е иай- често срещаният проблем при децата под 11 г. и почти 10% имат фобии, които са достатъчно тежки, за да пречат на нормалния им живот, Други 5% страдат от генерализирани тревожни разстройства и непрекъснати притеснения, а 4% се страхуват, че ще бъдат отделени от родителите си. Пиянството се разпространява сред момчетата в тийнейджърска възраст и при двадесетгодишните вече е 20%, Повечето от тези данни са публикувани в ,Ню Йорк Таймс". 10 януари 1989 г.)

В заключение: ако нещата не се променят драматично, дългосрочните перспективи пред днешните деца да се радват на плодотворен и стабилен семеен живот намаляват с всяко следващо поколение. Както видяхме в девета глава, докато през седемдесетте и осемдесетте съотношението на разводите е било около 50%, през деветдесетте статистиката сочи, че два от три брака ще завършат с развод.


1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница