Езотерично лечение – том 1 От Тибетеца чрез Алис Бейли

Тези три системи са много тясно свързани и образуват еди­нен апарат от енергии и сили, които са предимно жизнени, стиму­лиращи, динамични и творчески. Те са дълбоко взаимозависими и заедно определят цялото вътрешно състояние на организма. Отна­чало те се отзовават на емоционалното или на менталното тяло, след това на интегрираната личност и нейния лъч, а накрая - на лъча на душата, когато той започне да установява контрол. Именно тези три системи на практика са отговорни за формирането на фи­зическото тяло и след раждането обуславят неговото психично качество, което от своя страна създава развиващия се физически човек. Те са проводници на трите божествени аспекта на всяко проявление: живот - качество - веществена форма.

Едва когато тези четири взаимосвързани системи започнат да се разглеждат като интегрално цяло (като четири аспекта на един­ната система за жизнена циркулация), ще се доближим до истината. Едва когато те бъдат признати като четири основни разпределите-ли на сумарните лъчи на индивидуалния човек, ще бъде осъзната истината за природата на материалните феномени. Тук трябва да се добави, че:

- етерният проводник (от гледна точка на циркулацията) се управлява от Луната, защото тя забулва Вулкан;

• 
  нервната система се ръководи от Венера;
  
• 
  ендокринната система се контролира от Сатурн;
  
• 
  кръвоносната система се управлява от Нептун.
  

Всеки от тях е двойствен по същността си и всяка двойстве­ност съответства на лъча или на душата, или на личността. Затова всеки с едновременно и положителен и отрицателен. Всеки от тях може да бъде разглеждан като единство на съпротивителна сила и динамична енергия, съвкупност от определени аспекти на матери­ята и на субстанцията. Тяхното взаимодействие представлява про­явление на Единното Жизнено Начало и когато се достигне точката на съвършеното сливане и синтез, т. е. когато е налице координира­на активност, се появява „изобилието от живот", за което е гово­рил Христос и за което досега ние почти нищо не знаем. Четирите аспекта на материята осигуряват също така връзката с четирите божествени атрибута и с трите божествени принципа.

Тук имаме аналогия с принципната двойственост на всяко проявление, като в резултат се получава деветка за посвещенията -три + четири + две. Това е огледално съответствие на посветител-ния процес, доколкото става дума за посвещение з творческия тре­ти аспект - аспекта на материята и разумната активност. Това не е посвещение във втори аспект (аспекта на душата), както е в случа­ите на йерархичното посвещение, за което се готви ученикът. Тук говорим за посвещение на душата в опита на физическото въплъ­щение, в съществуването във физическия свят и в изкуството да се реализира като човешко същество. Входът към този опит се нарича “Врата на Рака", докато посвещението в Царството Божие минава през “Вратата на Козирога". Тези четири атрибута и трите аспек­та на материята, плюс тяхната двойствена активност, съответстват на четирите аспекта на личността и Духовната Триада, на тяхната двойствена активна връзка. В това твърдение е скрит ключът към освобождението.

СЕДЕМТЕ ГЛАВНИ ЦЕНТЪРА

Тук ще разгледам природата на самите центове, като обобщя казаното от мен в други книги; така ще дам ясна представа за енер­гийното тяло, което е основата на плътния физически организъм. Ще се спра по-подробно само на седемте главни центъра, които контролират в една или друга степен многото други фокусни точки на сила. Като начало, нека .разгледаме петте центъра по дължината на гръбначния стълб, плюс двата, намиращи се в главата.

1. Теменен център. Той се намира на самия връх на главата и често е наричан „хилядолистен лотос" или Брамарандра:

а) Той съответства на централното духовно слънце;

б) Започва да работи след третото посвещение и е орган за разпределение на монадичната енергия, на волевия аспект на Божеството;

в) Свързан е с троичната личност чрез антакарана, която се формира при учениците и посветените и достига пълното си развитие едва след разрушаването на каузалното (причинното) тяло при четвъртото посвещение;

г) Това е центърът на Шамбала във физическото тяло, проводникът на Отца, или на първия божествен аспект;

д) Той фиксира целта, съответства на „електричния огън" на слънчевата система и по същността си е динамичен;

е) Негово плътно физическо проявление е епифизата. Тя е активна в детската възраст, докато желанието „да бъдеш" стане толкова силно, че въплътената душа се утвърди окончателно във фи­зическото битие. В завършващите етапи на божественото изражение в човека тя отново се активизира като проводник, който осъществява (на Земята) волевата енергия на Битието;

ж) Това е орган на синтеза, доколкото след третото посвещение (но преди разрушаването на причинното тяло) той фо­кусира в себе си енергиите на трите аспекта на проявения живот. По отношение на човека това означава енергиите на Духовната Триада, на троично-егоичния лотос и на тройствената личност; по този на­чин отново се получава деветка за посвещението. Енергиите, които са синхронизирани и фокусирани във, около и над главата, се отли­чават с голяма красота, мощно излъчване и динамично действие. Те свързват посветения с всички части на планетарния живот, с Ве­ликия Съвет в Шамбала, с Повелителя на Света (Висшия Посве-тител); това става чрез Буда и един от трите Буди на действието. Буда, в най-специфичен смисъл, свързва посветения с втория ас­пект на божественото - с любовта, и оттук с Йерархията; а Будите на действието го свързват с третия аспект на божествеността, т. е. с активния разум. Така в него се обединяват енергиите на волята, на съзнанието и на творчеството, като образуват синтез от божестве­ни аспекти.

з) Това е единственият от седемте центъра, който до­ри при пълно освобождение запазва положението си на обърнат лотос, чиито ствол (антакарана) достига „седмото небе", като свър­зва посветения с първия главен планетарен център - Шамбала. Листчетата на останалите центрове отначало са обърнати надолу и сочат към основата на гръбначния стълб, но в процеса на еволюци­ята те постепенно се насочват нагоре, към „върха на жезъла", как­то казва „Древният Коментар". Тази информация няма практичес­ка полезност, но допълва картината и дава на изучаващия симво­лична представа за този център като за главен разпределител на волевата енергия на Божеството.

2. Център аджна. Той се намира между веждите (непосред­ствено над очите), където „служи като екран за сияещата красота и слава на духовния човек":

а) Той съответства на физическото слънце и е изра­жение на личността, интегрирана и функционираща отначало като ученик, а после като посветен; това е истинският субект, или маската, участваща в карнавала на живота;

б) Достига пълна функционална активност при тре­тото посвещение. Вече съм ви казвал, че то се разглежда от Йерархията като първо главно посвещение. Аджна е органът, който разпределя енергията на третия аспект - тази на активния разум;

в) Свързан е с личността чрез творческата нишка на живота, а оттук и с центъра в гърлото (центъра на творческата ак­тивност), така както теменният център е свързан с този в основата на гръбнака. Щом между центъра аджна и теменния център се уста­нови активно взаимодействие, се слага началото на творческия жи­вот и проявеното изражение на божествената идея от страна на посветения. По същия начин активното взаимодействие между те­менния център и този в основата на гръбначния стълб води до изя­ва на божествената воля, или цел. При обединяването на центъра аджна с този в гърлото се осъществява висшето проявление на „огъ­ня чрез триене", точно както енергията на теменния център и на този в основата на гръбнака разпалват индивидуалния „електричен огън", който (след пълното си. развитие) се нарича „огън на кундалини";

г) Четвъртата Съзидателна Йерархия намира прояв­ление чрез аджна; в този център тя се слива и хармонизира с чет­въртото царство на природата (човешкото семейство). Теменният център свързва монадата с личността, а центърът аджна съединява

Духовната Триада (изражението на монадата в безформените све­тове) с личността. Размислете над това, защото във физически ас­пект тсменният център е символизирай като отражение на духовна­та воля - атма, и на духовната любов - будхи. Тук влиза в сила учението за ролята на очите в съзнателното претворяване на бо­жествената цел в живота.

Когато и трите очи функционират и „гледат" едновременно, има­ме прозрение за божествената цел (посветен), интуитивно виждане на плана (ученик), и духовно ръководство на резултантната творческа ак­тивност (Учител).

д) Центърът аджна фиксира или фокусира намере­нието да се твори. Това не е орган за творене (в смисъла на гърле­ния център), защото той олицетворява идеалната форма на идеята, която лежи зад активното творчество;

е) Този център намира плътното си физическо про­явление в хипофизата, чиито две половини съответстват на двете му сложносъставни листчета. Той олицетворява висшите форми на въображение и желание, т.е. на динамичните фактори, които опре­делят всеки процес на творене;

ж) Аджна е орган на идеализма и е тясно свързан с шести лъч, точно както теменният център е в същностна връзка с първи лъч. Шести лъч, от своя страна, е специфично свързан с вто­ри и трети лъч и съответно с втори и трети аспект на божествеността. Той съединява, утвърждава и изразява. Това не съм го споменавал досега. Центърът аджна символизира двойствената природа на про­явеното в трите свята. Той обединява творческите енергии на гърлото и пречистените енергии на желанието, или истинската любов на сърцето;

з) Този център има само две венчелистчета и не с лотос в смисъла, използван за другите центрове. Неговите листа са образувани от 96 по-малки листчета, или единици сили (48 + 48 = 96), които обаче нямат очертанията на цветче, както е при другите лотоси. Двете му венчелистчета се разтварят като крила на самолет отляво и отдясно на главата и символизират левия и десния път: пътя на духа и този на материята. Те образуват символично двете страни на Кръста, на който е разпънат човека - двата потока енер­гии (или светлина), които пресичат течението на живота, спускащ се от монадата (през главата) към основата на гръбначния стълб. .

Изучаващият центровете винаги трябва да прилага към тях понятието относителност. Те си взаимодействат в рамките на етер­ното тяло, но заедно с това са във връзка и с по-тънките тела, със състоянията на съзнание (на проявено битие), с енергията на лъчите, с околните условия, с трите периодични проводника (както Елена Блаватска нарича личността, троичната душа и Духовната Триада), с Шамбала и с цялата съвкупност от проявени Животи. Това е твър­де сложна тематика, но когато ученикът или посветеният започнат да функционират в трите свята и различните енергии на цялостния човек „се приземят" в земния индивид, положението ще се проясни (използвам глагола „приземявам се" в неговия истински смисъл, без да имам предвид спиритичния термин за човека, който е напус­нал физическото си тяло). При тези условия става възможно опре­делено познание във времето и пространството, могат да се забеле­жат различни следствия, някои лъчеви въздействия изглеждат до­миниращи над останалите, проявяват се специфични „жизнени мо­дели", проявлението на духовното Битие в известна точка на съзна­телния опит се прояснява и може да бъде духовно диагностицирано; неговите аспекти и атрибути, силите и енергиите му за даденото време и за конкретното проявление на живота могат да бъдат опре­делени. Добре е мислите на изучаващия да не се отклоняват встра­ни - те трябва да са съсредоточени върху видимостта на човека (своята или чуждата) и на външно-проявените му качества. Когато изучаващият стане ученик или посветен, той ще може да изследва и аспекта на самия живот.

Нашето учение все пак ще е малко по-различно, защото ние ще се опитаме да разбулим болестите и проблемите, свойствени както за превъзбудените, така и за недостатъчно стимулираните центрове, и оттук да стигнем до някои от последствията, които този енергиен наплив и конфликт със силите е в състояние да предизвика. 3. Гърлен център. Той е разположен отзад на врата, като нагоре се разпростира до продълговатия мозък (включвайки каро-тидната жлеза), а надолу достига до лопатките. При средния човек това е изключително мощен, добре развит център. В тази връзка трябва да отбележим, че:

а) Гърленият център се управлява от Сатурн, точно както двата центъра в главата се управляват съответно от Уран - за те-менния център, и от Меркурий - за центъра аджна. Това се отнася само до ученика, преминал първо и второ посвещение (преди пър­вото и след третото посвещение управляващите планети са други). Тези три планети образуват интересен триъгълник от сили. В при­ведените по-долу троичности с тяхната неизбежна взаимовръзка (от­ново само за ученика) се вижда най-красивата картина, символ на деветичността при посвещенията:

1. Теменен център	Център аджна	Гърлен център
2. Трето око	Дясно око	Ляво око
3. Епифиза	Хипофиза	Каротидна жлеза

Това е механизмът, чрез който се проявяват Духовната Триада, душата и личността. Ключът към правилното разбиране на проце­са е скрит във връзката между трите планети - Уран, Меркурий и Сатурн - които прокарват своите енергии през тези девет „точки за духовен допир" на физическия план към „приземената сфера от свет­лина и сила, каквато представлява човек във времето и пространс­твото".

б) Този център е свързан с първрто посвещение и развива голяма активност в дадената точка на опит, достигнат вече от мно-

ина, т. е. от днешните кандидати и подложените на изпитание све­товни ученици (не забравяйте, че технически погледнато, първо глав-н< посвещение от йерархична гледна точка е третото; първото пос-в ;ение се разглежда от Учителите само като знак за приемане на П я; човечеството го нарича посвещение, доколкото в лемурийс-китс времена това е било първото посвещение, обозначаващо пос­тигането на пълен физически контрол). Гърленият център е орган за разпределяне на творческата енергия (тази на третия аспект) от висс оеволюиралите души. В човешкото същество има три центъра, ког са свързани и са принципно изражение на третия лъч (или аспект) за различните стъпала от изкачването по Пътя:

Тук отново наблюдаваме великата троичност на енергиите, която крие в наши дни големи възможности, тъй като проявлени­ето,на третия аспект - активния разум, се приближава към върхове­те на човешкото развитие и съзнание.

в) Гърленият център е свързан с личността чрез нишката на творчеството, с душата посредством нишката на съзнанието, и с мо-надата чрез сутратма, или нишката на живота. Той не е в контакт -посредством антакарана - с божествените аспекти, защото тази нишка пряко свързва монадата с личността (независимо от душата) и зак­репва монадичното проявление на живота в теменния център. По-късно между монадата и личността се установява пряко осъзнаване и великата двойственост се осъществява в битието. Тогава животът, съзнанието и формата творчески се фокусират в главата и тяхната активност започва да преминава през двата нейни центъра. Центърът аджна обаче се активизира творчески едва след прокарването на антакарана. При по-ранните степени творчески проводник е гърле­ният център, а за нисшия етап от еволюционното развитие най-акти­вен е сакралният (кръстният) център. Построяването на антакарана-става истински възможно едва след като творческият живот на кан­дидата се премести от сакралния (кръстния) в гърления център, къ­дето става действен и изразителен. Шията е символ на този свързващ „мост", защото съединява главата (самотна и изолирана), с дуалис-тичния торс, съставен от това, което лежи над и под диафрагмата; тя е символ на душата и личността, съединени и споени в едно. Главата от своя страна символизира това, което Патанджали нарича състо­яние на „изолирано единство".

г) Гърленият център творчески фокусира аспекта на разума у човешката раса. Затова през него протича творческата енергия на великия планетарен център, наречен Човечество (основните плане-тарни центрове са три - Шамбала, Йерархията и Човечеството). Когато бъде постигнато съвършенство, енергията на волята, могъ­ществото и целта на Шамбала ще започне свободно да протича чрез теменния център, енергията на любовта-мъдрост на Йерархията ще се проявява чрез сърдечния център, а енергията на Човечеството ще се фокусира чрез гърления център; центърът аджна ще бъде про­водник едновременно и на трите енергии. Тогава ще последва нова активност от страна на човешкия род и задачата за свързването на трите надчовешки с трите дочовешки царства ще бъде осъществена. Така ще се утвърдят новото Небе и новата Земя. Към това време човечеството ще е достигнало върха на своята еволюционна цел на тази планета.

д) Гърленият център е специфичен орган за творящото слово. Той регистрира намерението (творческата цел на душата), което му се предава чрез енергийните потоци от центъра аджна; обединени­ето на двете енергии винаги води до творческа активност. Това е по-висше съответствие на творчеството на сакралния (кръстния) център, в който отрицателната и положителната творческа енергия са въплътени в отделни мъжки и женски органи и се съединяват в творчески акт, съзнателно, но все още без ясно определена цел.

е) Плътно физическо проявление на гърления център е щи­товидната жлеза. Тя се смята за една от най-важните в живота на обикновения съвременник. Нейната цел е да опазва здравето и да осигурява някои важни аспекти на вътрешното телесно равновесие. Тя символизира третия аспект - на разума и на субстанцията, опло­дена с дух. По същество, тази жлеза е свързана със Светия Дух, или с проявлението на третия божествен аспект, „осеняващо" (както е казано в Библията) Майката, Дева Мария. Околощитовидните жле­зи символизират Мария и Йосиф и тяхното отношение към осеня-ващия Свети Дух. След време науката ще открие, че съществува тясна физиологична връзка между щитовидната жлеза и епифизата, както и между околощитовидните жлези и двете половини на хипо­физата, което обединява в единна система цялата област между гър­лото и главата.

ж) Както главата символизира двойствената природа на про­явения Бог, така гърленият център олицетворява троичната същност на божественото изражение. Дуалистичният принцип е представен в главата чрез връзката между двата посочени центъра и техните плът­ни физически отражения. Трите велики енергии, присъщи на божест­вената творческа дейност, се канализират към действие от енергията, която протича през гърления център благодарение на речевия апарат и белите дробове. В тази връзка различаваме: Живот, или Дихание; Слово, или Душа; и гърлен център, или Субстанция в действие.

з) В началото на еволюцията гърленият лотос е обърнат на­долу и листенцата му достигат раменете, като обхващат частично или изцяло белите дробове. Впоследствие, жизненият цикъл на ду­шата бавно го преобръща и тогава неговите венчелистчета дости­гат до ушите, като обхващат продълговатия мозък и каротидната жлеза. Тя с по-тясно свързана с щитовидната жлеза, отколкото с другите две жлези, намиращи се в главата.

Така цели области от физическия организъм могат да се при­ведат в активно и правилно функциониране, да се оживотворят и поддържат в добро състояние чрез активизирането в една или дру­га степен на най-близкия до тях център. Слабото функциониране и болестните отклонения най-често могат да бъдат обяснени с пасив­ността на съответния център.

4. Сърдечен център. Разположен между лопатките, той се­га получава най-много внимание от страна на Тези, Които са отго­ворни за развитието на човешкото съзнание. Трябва да кажем исти­ната, братко мой: бързото разтваряне на този лотос е една от при­чините, поради която не можа да бъде избегната световната война. В известен смисъл тя беше необходима (предвид слепия егоизъм на мнозинството от човечеството), доколкото бе дошло време да се приключи със старите форми на управление, религии и закостенял социален ред. Човечеството е узряло за високодуховно групово съз­нание и взаимодействие и са необходими нови форми, чрез които този нов дух адекватно да функционира в новите условия.

а) Сърдечният център съответства на „сърцето на Слън­цето", т. е. на духовния източник на светлина и любов.

б) Той започва активно да функционира след второто по­свещение, бележещо края на процеса, при който емоционалната при­рода (с нейното преобладаващо качество - желанието) се поставя под контрола на душата, а копнежите на личностното низше „аз" се преобразуват в любов. Това е орган за разпределение на йерархич­ната енергия, която приижда от душата към сърдечния център на всеки кандидат, ученик и посветен. Проявена по този начин, висша­та енергия води до:

възраждане на човечеството чрез любовта; твърдо установяваща се връзка между бързо развиващо­то се човечество и Йерархията. Така двата велики плане-тарни центъра - Йерархията и Човечеството, встъпват в тесен контакт.

Както е казано в Библията: „любовта божия се изля" в човеш­кото сърце и нейната трансформираща, магнетична и излъчваща сила е изключително важна за преустройството на света и за уста­новяването на нов световен ред. Всички ученици в наши дни са приз­вани да помислят върху отварянето на сърдечния център и за ра­зумна връзка между човешкия род и Йерархията с последващия от това отклик на човека към енергията на любовта, защото „както човек мисли в сърцето си, такъв е самият той". Мисленето чрез сърцето става истински възможно само когато менталните способ­ности са адекватно развити и са достигнали достатъчно висока сте­пен на отваряне. Чувстването със сърцето често се смесва с ми­сленето. Способността да се мисли със сърцето е резултат от про­цеса на трансформиране на желанието в любов чрез издигане на силите от центъра на слънчевия сплит към сърдечния център. Ми­сленето чрез сърцето е един от показателите, че висшият аспект на сърдечния център - 12-лнетният лотос, който е разположен в самия център на хилядолистния лотос - е достигнал до точката на истин­ската си активност. Мисленето, като резултат от правилно чувство-знание, се появява по-късно и измества личностната сетивност. То е първият показател за онова присъщо на монадата състояние, кое­то не може да се нарече съзнание в сегашния смисъл на това понятие.

в) Стремейки се към хармония с душата, сърдечният цен­тър остава същностно свързан с личността. Днес както новите, та­ка и традиционните езотерични школи.преподават това знание. Тайната школа (Агсапе 8споо1) още в началото акцентира обучени­ето върху този процес; именно тази процедура (отличаваща се с правилна ориентация, концентрация и медитация) съединява лич­ността с душата и по този начин с Йерархията - това става автома­тично в хода на хармонизацията. Личностното съзнание се заменя с групово и като естествено негово следствие се явява притокът от йерархична енергия, защото всички души са само аспект на Йерар­хията. Именно тази връзка, с произтичащите от нея магнетични и излъчващи взаимодействия, след като достигне най-високата си точ­ка на интензивно осъзнаване, води до крайното разтваряне на ду­шевното (каузалното, причинното)тяло.

г) Това е центърът във физическото тяло, чрез който въз­действа както Йерархията, така и душата. Под „душа" имам пред­вид не само индивидуалната човешка душа, но и тази на планетар-ния Логос. Те двете са резултат от единението на духа с материята, на Бащиния с Майчиния аспект. Това е велика тайна, която може да се открие само при посвещение.

д) Сърдечният център регистрира енергията на любовта. След окончателното формиране на антакарана, всеки от трите ас­пекта на Духовната Триада намира своята точка на контакт в етер­ния механизъм на посвещавания. Така посветеният се превръща в сплав от душа и личност, през които животът на монадата протича свободно. Тогава теменният център става точка за контакт на ду­ховната воля (Атма); сърдечният център става проводник на ду­ховната любов (Будхи)\ а гърленият център - изражение на вселен­ския ум (Манас).

При посветения, който осъществява божествената цел в съот­ветствие с Плана, центърът аджна става насочващ проводник или разпределител на обединените енергии на божествения човек. Сърдечният център съответства на „слънчевия огън" вътре в слън­чевата система; той е магнетичен по качество и излъчващ по дей­ствие. Това е орган на енергията, която води до инклузивност (все-обхватност).

е) Негово плътно физическо проявление е тимусът. За тази жлеза сега се знае малко, но в бъдеще, когато изследователите при­емат хипотезата, посочена от окултните науки, и когато сърдечният център се развие, а тимусната жлеза отново стане функционална у възрастния индивид, ще бъдат открити много неща. Природата на тимусната секреция все още не е изучена добре и въздействието й се дефинира по-добре от психологична гледна точка, отколкото от физическа. Съвременната психология е установила, че при хронич­на превъзбуда действието на тази жлеза формира безотговорни и аморални индивиди. Когато човешката раса познае природата на отговорността, ще са налице първите признаци за единение с душата, децентрализация на личността и групово съзнание. Паралелно с то­ва развитие ще станем свидетели и на правилната работа на тимус­ната жлеза. В наши дни общият дисбаланс на ендокринната систе­ма пречи на безопасното и пълноценно функциониране на тимуса при възрастния човек. Съществува все още непризната връзка меж­ду епифизата и тимуса, както и между тях двете и центъра в основа­та на гръбнака. Когато Духовната Триада започне да се проявява чрез личността, тези три центъра и техните три проявления ще за­работят в синтез, като ще управляват и насочват цялостния човек. След като епифизата отново започне да работи пълноценно при въз­растния индивид, божествената воля за добро ще се прояви по-ре­лефно и божествената цел ще бъде постигната; аналогично на това, след като тимусната жлеза започне да функционира при възрастните, добрата воля ще се прояви и божественият план ще започне да се осъществява. Това ще бъде първата крачка към любовта, правил­ните човешки отношения и мира. В наши дни вече се чувства при­съствието на добрата воля, което е признак за работата на сърдеч­ния център и е доказателство, че центровете в главата започват да се отварят вследствие от нарастващата активност на центровете по дължината на гръбначния стълб.

ж) Това е орган на сливането, точно както теменният цен­тър е орган на синтеза. При активизиране на сърдечния център, кан­дидатът започва да установява все по-тясна връзка със своята душа, след което идва ред на следните два етапа на разширяване на съзнанието:

Той постъпва в Ашрама на един от Учителите, в съот­ветствие с лъча на своята душа, и (в технически смисъл) става приет ученик. Самият Учител е сърдечен център на Ашрама; сега Той вече може да се свързва с ученика Си чрез душата, защото новодошлият е установил (чрез хармонизирането и контакта) тясна връзка между сърце­то и душата си. Така той става отзивчив към сърцето на всички неща, които (по отношение на съвременното чо­вечество) са аспекти на Йерархията. Той встъпва в тесни отношения на служене с човечеството. Порасналото му (благодарение дейността на сърцето) чув­ство за отговорност го подбужда да служи и работи. Така ученикът също става сърце на група или организация -отначало тя е малка, но може да получи световно разп­ространение в зависимост от увеличаването на неговата духовна мощ. Ученикът започва да мисли с категориите на групата и човечеството и приема реципрочното им отношение. Така аспектът на божествената любов става активен в трите свята и любовта се утвърждава на земята, като заменя емоциите, желанията и материалния аспект на чувствата. Отбележете си тази мисъл.