ТЯЛОТО КАТО ФЕНОМЕНАЛНО ЯВЛЕНИЕ

Цели векове природата на тялото и аспектът'на формата са били тема на много изследвания, размисли и обсъждания. Повечето от направените изводи по принцип са верни. Ако съвременният из­следовател приеме закона за Аналогията като изходна позиция и допусне теорията на Херметизма, че ,^акто е горе, така е и до­лу", той ще може правилно да се ориентира в сложността на пробле­ма. Следните постулати могат да се окажат в тази връзка много полезни:

1. Човекът, като природа на тялото, е единен, единица.

2. Това единство се дели на много части и органи.

3. Всички те функционират съгласувано и заедно.

4. Всяка от частите е различна по форма и функции, но всич­ки са взаимозависими.

5. Всяка част и всеки орган на свой ред са образувани от молекули, клетки и атоми и всички те са обединени в общата форма на организъм благодарение живота на целостта.

6. Единството, наречено човек, се дели на пет части. Едни от тях са по-важни, други не толкова, но всички заедно образуват този жив организъм, който наричаме човешко същество и който е съставен от: глава; горна половина, или онази част, която се нами­ра над диафрагмата; долна половина, или тази част, която се нами­ра под диафрагмата; ръце; крака.

7. Тези органи служат на различни цели, но от тяхното пра­вилно функциониране и добро състояние зависи благополучието на цялото.

8. Всеки от тях има свое собствено битие, което представ­лява обща сума от живота на неговата атомна структура; всеки е движен от обединения живот на цялото, насочван от главата чрез разумната воля (енергията) на духовния човек.

9. Най-важните части на тялото са: главата, горната и дол­ната половина. Човек може да живее без ръце и крака.

10. Всяка от тези три части е троична по своя физически състав, по аналогия с трите части на човешката природа и с деветте аспекта от съвършения живот на монадата. Има, разбира се, и други органи, но посочените притежават по-голямо езотерично значе­ние в сравнение с останалите.

а) В главата се намират:

1. Петте мозъчни дяла, или онова, което може да бъ­де наречено единна мозъчна структура.

2. Трите жлези: каротидната, хипофизата и епифизата.

3. Двете очи.

б) В горната телесна половина се намират:

1. Гърлото. 2. Дробовете. 3. Сърцето.

в) В долната половина се намират:

1. Далакът. 2. Стомахът. 3. Половите органи.

11. Цялостният състав на'туловището също е троен:

кожа и скелет; кръвоносна система; троична нервна система.

12. Всеки аспект от тази троичност съответства на трите час­ти от природата на човека:

а) Физическа природа - кожата и скелетът са аналогии на етерното и на плътното тяло;

б) Душевна природа - кръвоносната система е аналогия на всепроникващата душа, която насища всички части на слънчевата система, както кръвта прониква до всички час­ти на човешкото тяло;

в) Духовна природа - нервната система, която насища с енергия и управлява физическия човек, съответства на енергията на духа.

13. В главата намираме аналогия с духовния аспект (управ­ляващата воля, монадата, Единния):

а) мозъкът с неговите пет дяла съответства на физическата форма, която човешкият дух оживотворява, доколкото те­зи дялове са проводниците, чрез които духът се проявява във физическия свят;

б) трите жлези в главата са тясно свързани с душата, или с низшата и висшата психична природа;

в) двете очи са съответствия във физическия план на мона­дата, която по своята същност е воля и любов-мъдрост, или атма-будхи, съгласно окултната терминология.

14. Горната половина на тялото представя аналогия с тро-ичната природа на душата:

а) гърлото, като съответствие на третия творчески аспект (природата на тялото, активния разум на душата);

б) сърцето, като любов-мъдрост на душата (будхи, Христо­вия принцип);

в) белите дробове, като аналогия на жизненото дихание и съответствие на духа.

15. В долната половина на тялото отново имаме тройна система:

а) половите органи, като творчески аспект - създателите на тялото;

б) стомахът, като физическо проявление на слънчевия сплит - съответствие на душевната природа;

в) далакът, като приемник на енергия - физическо изражение на приемащите центрове, аналогия на енергизиращия дух.

Добре осъзнавам, че изложените по-горе технически сведения са затрудняващи и привидно безполезни. Могат да ме попитат: за­що е необходимо да сме толкова педантични при изброяването на физически и психологични подробности от академичен характер, щом с помощта на волевия акт, на божественото могъщество и с определени Думи на Силата е възможно да се осъществи изцеле­нието? Това по принцип е правилна идея, но тя не отчита съвремен­ните дадености. Ако всички лечители бяха Учители на Мъдростта, ако имаха ясновидски способности, ако разбираха Кармичния Закон и неговото проявление в живота на пациента, ако се ползваха от пълното съдействие на лекувания и ако владееха способността да прилагат определени Думи и Мантри, само тогава академичните знания наистина биха станали излишни. Посочените изисквания оба­че не се изпълняват и повечето от лечителите не владеят тези сили. Вярно е, че те лекуват (макар и не толкова често, колкото си мис­лят), но в случаите на успех е станало следното:

1. Пациентът се е излекувал по волята на съдбата, т. е. него­вата душа с успяла да привлече своя проводник (физическия човек) към излъчващата аура на лечителя или на лечителската група. Болният във всички случаи би се излекувал, но процесът е ускорен от положените усилия, внимание и вяра.

2. Лечителят се е намесил в живота на пациента и така е забавил процеса на неговото духовно обучение. Това често се за­бравя. Тази тематика е твърде сложна, за да бъде разглеждана тук, но аз вероятно ще мога да я осветля по-пълно в последния раздел на това изследване.

Затова, докато не бъде достигнато пряко знание, е изключи­телно важно да се изучава жизнената структура на човека и мрежа­та от енергии и сили, които образуват неговия организъм. Необ­ходимо с мснтално разбиране на лечителните процеси. Причините, поради които те изглеждат трудни, сложни, неразбираеми и свърза­ни с привидно губене на време, са следните:

1. Неспособността дори на напредналия човешки разум да осъзнае нещата е тяхната цялостност. Синтезният подход все още липсва. В наше време учението трябва да се овладява стъпка по стъпка, подробност след подробност, правило след правило, пример след пример. Бъдещето обаче ще донесе на човека способността да вижда нещата синтезно, да обхваща картината в нейните най-общи и релеф­ни линии чрез мигновено прозрение - това ще е бъдещата техника на расата. Един поглед на просветления ум, едно велико излъчване на любов - и лечителят ще разбере дали трябва да лекува, като подпо­могне усилията на болния, или да се откаже от лечението.

2. Инерцията на средните мъже и жени, която въстава сре­щу усилието, необходимо за овладяване на техническата страна при лекуването. За тях е много по-удобно да се скрият зад божестве­ността (потенциална, но непроявена) и да кажат: „Нека бъде волята Божия". Много по-лесно е да се познае любовта и излъчването на любов, отколкото да се овладеят методите, чрез които тя може да стане действена, както и природата на явленията, които трябва да бъдат повлияни.

Тези бележки изискват внимание и дълбок размисъл. Син-тезната мощ на ума, подплатена с чиста любов, ще стане след вре­ме инструмент на всеки истински лечител. Междувременно, в тър­сене на бъдещето и за по-лесното формулиране на висшето лечи­телско изкуство (основано върху разбирането за енергията с нейния приток и циркулация), в този трактат ще бъде внесена известна до­за академизъм. Освен всичко друго, изложените факти са реални и съществуват в действителността, също както емоциите, които сред­ният лечител нарича любов.

Седемте главни центъра (продължение)

Нека сега продължим с разглеждането на центровете. Вече се ориентирахме в особеностите на четирите центъра над диафрагмата -чрез три от тях трябва да се прояви Духовната Триада, а синтсзният център (аджна) накрая става изражение на интегрираната личност и се превръща в насочващ проводник на душата. Сега ни предстои да разгледаме трите центъра под диафрагмата - слънчевия сплит, сак-ралния (кръстния) център и този в основата на гръбнака. Най-важен за кандидатите е центърът на слънчевия сплит; най-активен при човечес­твото като цяло е сакралният център; най-неподвижен (от гледна точ­ка на духовния човек) е центърът в основата на гръбнака.

5. Център на слънчевия сплит. Разположен е върху гръбнач­ния стълб, малко под лопатките, и е изключително активен. В епохата на Атлантида достига висока степен на развитие, точно както в арийс-китс времена започва бързото пробуждане на гърления център. Центърът на слънчевия сплит е свързан по специфичен начин с други два центъра - със сърдечния център и с центъра аджна. Тези три цен­търа образуват интересен триъгълник от енергии, който привлича вни­манието на Йерархията. Притокът на енергия постъпва от душата (през центъра аджна) към сърцето, в зависимост от степента, в която канди­датът е свързан със своята душа. Това предизвиква три следствия:

- стимулиране на сърдечния център;

- ответна реакция на сърдечния център, която активизира центъра аджна и постепенно води до признаване на гру­повото съзнание от страна на личността;

- пробуждане на особен сърдечен център в главата.

Този процес се облекчава от ускореното развитие (при канди­дата) на центъра на слънчевия сплит, който оказва специфично въз­действие върху сърцето, плюс реципрочно взаимодействие с центъ­ра аджна. Така се получават два важни триъгълника:

Както в астрологията съществува наука за триъгълниците, така след време ще се развие и науката за триъгълниците по отношение на човешката система. Засега си служа само с намеци за тази наука, които да привлекат интуицията на ученика:

а) Слънчевият сплит (както и сърдечният център) е отраже­ние на „сърцето на слънцето" в личността. Той е централен фактор в живота на всички индивиди, намиращи се под нивото на под­ложения на изпитания ученик; умът започва да функционира, макар и слабо. Това е мястото за „изход" на астралното тяло към външ­ния свят и е инструментът, който провежда емоционалната енергия. Слънчевият сплит е орган на желанието. Той има голямо значение в живота на средния човек и постигането на контрол върху него е жизнена цел на кандидата; желанието трябва да бъде преобразува­но в устрем.

б) Слънчевият сплит е достигнал пълната си активност през атлантическия период, когато се е развивала втората велика човешка раса. Тези по-ниски центрове не са толкова специфично свързани с посвещенията, както центровете над диафрагмата; те са центрове на личността и трябва да са под контрола на душата при приемане на посвещения от различна степен.

в) Слънчевият сплит е главен разпределителен център за всички енергии под диафрагмата, т. е. на енергиите, свързани с три­те главни и останалите по-малки центрове. Отношението на този център към астралния свят е изострено (странно, но изразително прилагателно). Той е приемник на всички емоционални реакции, импулси и енергии на желанието; сегашното човечество проявява по-голяма възприемчивост и групова активност от когато и да било преди и това прави положението остро и крайно трудно. Човешкият род се подлага (чрез индивидуалния и колективния слънчев сплит) на почти непоносим натиск. Такива са посветителните изпитания! Тук не смятам да разглеждам процесите, чрез които се привличат низшите енергии, нито тяхното фокусиране в центъра на слънчевия сплит и пречистването им до степента, при която става възможно тяхното пренасяне към сърдечния център. Това е част от обучението, което приетите ученици преминават преди второто посвещение. Темата е сложна за разбиране и носи определени опасности за всич­ки, които не са готови за този процес, но все пак, ако има живо усилие, развитието ще се осъществи почти автоматично. Така, слън­чевият сплит се оказва най-обособеният от всички центрове (с изк­лючение на центъра аджна при човека, вървящ по левия път), до­колкото се намира по средата между гърления и сърдечния център - над диафрагмата, и сакралния и центъра в основата на гръбнака -под диафрагмата. Това е важен факт.

г) Слънчевият сплит е онзи център в етерния проводник, благодарение на който средното непросветено човечество живее, движи се и съществува. Човечеството е движено от желанието - било то лошо и егоистично, или добро и духовно. През този център протичат повечето енергии, които правят човека прогресивен, до­колкото той е амбициозен и честолюбив; егоистичен, доколкото за него са важни собствените му желания; и подвижен, доколкото той с астрално поляризиран. През него протича „ярката светлина, за­родила се в Атлантида", и се постига контакт с астралната светлина. Затова чрез този център работят повечето медиуми и ясновидци. Впоследствие тези хора ще се обучат да работят като посредници, ще използват своите способности съзнателно и разумно и ще овла­деят прякото възприятие, което ще измести ясновидството. Тогава те ще бъдат поляризирани в центъра аджна. Сега слънчевият сплит е най-неспокойният център в тялото и е причина за повечето сто­машни заболявания и чернодробни проблеми. Цялата област не­посредствено под диафрагмата при средния човек е в състояние на непрекъснат смут, което се обяснява с индивидуални и колективни причини.

Както центърът аджна представлява (при високо развитие) синтез от силите на личността и е основен насочващ и разпределящ проводник, така центърът на слънчевия сплит е синтез от енергии при средноразвитата, неинтегрирана личност. Това е центърът, къ­дето се събират всички по-ниски енергии и е онази фокусна точка, която осигурява пренасочването и разпределението на натрупаните енергии и предаването им към съответните по-възприемчиви вис­ши центрове:

1. Енергиите от самия слънчев сплит трябва да бъдат на­сочвани към сърдечния център.

2. Енергиите от сакралния (кръстния) център трябва да се предават към гърления център.

3. Енергиите от центъра в основата на гръбнака трябва да бъдат изпращани към теменния център. След третото посвещение тези низши енергии се издигат, контролират и разпределят чрез во­левия акт на Духовната Триада; така „светлината, зародила се в Лемурия" (сакралната светлина) и „светлината, зародила се в Атлантида" (тази на слънчевия сплит) ще помръкнат и тези два цен­търа ще станат просто приемници на идващата отгоре духовна енергия, без те самите да са носители на своя вътрешна светлина; те само ще я препредават, когато тя достигне до тях от колективни­те източници на етерните нива.

Плътно физическо проявление на този център е панкреасът [задстомашната жлеза], а негово вторично изражение - стомахът.

Във връзка с центъра на слънчевия сплит се наблюдава интересно и символично (по форма и съдържание) съотношение:

Тук отново стигаме до темата за центъра на духовната сила (защото астралната сила по същността си е духовна) и за нейните три плътни проявления. Всички те се захранват от силите и енерги­ите на слънчевия сплит. Това е много важен факт за тези, които изучават медицината от гледна точка на езотеризма, и ако бъде пра­вилно оценен, той ще спомогне за по-дълбокото разбиране на лечи­телското изкуство. Контролът върху центъра на слънчевия сплит и правилното приемане и предаване на фокусираните в него енергии ще доведе до голямо пречистване, бързо укрепване и витална защи­та на трите жизнено важни органи, разположени в тази област на тялото.

Както споменах, този център е орган на синтеза, приемащ в себе си всички низши енергии при определена, относително висока степен от човешката еволюция. Така той фактически става инстру­мент (при правилно разбиране и ръководство) за подпомагане ин­тегрирането на личностния живот. Основният проблем за развития, но все още не особено духовен човек, си остава желанието. Какви са целите на индивида? Накъде са устремени неговите помисли? Каква с природата на постигнатите от него амбиции? За какво мечтае? Именно природата на силите и енергиите, които неговият мисло­вен живот поражда в центъра на слънчевия сплит, са определящи за неговото решение да се придвижва напред по пътя към светлината, да остане статично самоцентрован, или да предпочете низшия път, който води до загасване на светлината в душата,.

Доколкото венчелистчетата на слънчевия сплит се простират нагоре до сърдечния център, това означава на практика, че емоционалната енергия, желанието и амбицията (в човешката раса като цяло) са устремени нагоре към висшия път.

Тук трябва да отбележим, че пренасянето на енергиите от цен­търа на слънчевия сплит рег 8е и постепенното пробуждане на сър­дечния център сега са задачи, стоящи пред всички кандидати за встъпване в Пътя на Ученичеството. Първите членове на човешко­то семейство, които ще развият груповото съзнание, ще бъдат не­съмнено кандидатите и учениците; така те ще открият еволюцион­ната посока и за останалото човечество. Това ще бъде постигнато под натиска на самите житейски обстоятелства, а не чрез изпълня­ването на специални предписания и медитационни техники. По-късно, преди някое от големите посвещения, могат да бъдат изпол­звани и такива методи и техники, чрез които посветеният да постиг­не бърз и съзнателен контрол върху астралното тяло и неговата вход­на врата към физическия организъм - центъра на слънчевия сплит, както и върху съзнателното пренасяне на големите енергийни по­тоци. Три такива пренасяния имат изключително значение:

1. От трите центъра под диафрагмата към центровете на сърцето, гърлото и аджна.

2. От двата центъра над диафрагмата - тези на сърцето и гърлото, към аджна и хилядолистния лотос на главата.

3. От центъра аджна към теменния център, което означава пълно обединяване на всички енергии от цялото етерно тяло в цен­трална разпределителна фокусна точка - под прекия контрол на Духовната Триада.

Процесите, които съпътстват тези три велики опитности (до­колкото всяка от тях е предшествана от много проверки и изпита­ния), закономерно водят до пренапрежения във физическото тяло и са причи-на за много беди в живота на ученика.

Очевидно е например, че преносът на всички акумулирани енер­гии от центъра на слънчевия сплит към сърдечния център влече след себе си сериозни усложнения; ето защо толкова много напреднали хора в наши дни умират от сърдечни заболявания. В дългия цикъл от животи и опитности на душата това е сравнително незначителен момент, но в краткия цикъл от индивидуалния живот на ученика това предизвиква голямо и често трагично затруднение. По аналогия пре­насянето на енергиите от петте центъра по гръбнака към двата цен­тър в главата създава свои собствени проблеми. Активизирането на центъра аджна (чрез фокусирането на тези енергии) може да доведе до чудовищни психични отклонения. Човекът временно може да се прояви като ego-маниак (всичко е временно в дългия цикъл на душата!) и да стане чудовище като Хитлер или други от този тип. Възможно е също да се появи тежка форма на епилепсия или нарушение на зрението, вкл. до състояние на слепота. Всичко това изисква внимателен размисъл.

а) Сакралният център съответства на физическото слънце, източник на жизненост и животворен фактор на нашата планета.

б) Сакралният център има аналогия с бременността; пра­вилно разбрана, тя позволява да се проследи и обобщи цялата ис­тория на зачатието и формообразуването, все едно дали става дума за физическата форма на човешко същество, на идея или на органи­зация, създадена около някаква централна истина, за форма на пла­нета или на слънчева система. Това е центърът, чрез който в крайна сметка трябва да се изразят силите на над личностното и да се раз­реши проблемът с двойствеността. Това решение и тълкуване на символа трябва да дойде от сферата на ума чрез контролиране на физическите реакции и себеотдаване на целите, а не на желанието. Осъзнавайки това, човекът ще достигне онова ниво на развитие, ко­гато ще може да осъществи великия пренос на енергията към вис­шия център на творчеството - гърления център. Помислете над та­зи идея.

в) Сакралният център е тясно свързан с материята и участва в активния енергообмен между следните три точки от долната половина на тялото:

1. Далака, като орган на праната, или на идващата от слън­цето физическа жизненост.

2. Сакралния център, като фактор на физическото възпроиз­водство.

3. Центъра в основата на гръбнака, който (докато у човека не се развие аспектът на волята) подхранва всички части на орга­низма с оживотворяващия принцип, с волята за живот.

Тези три точки образуват великия триъгълник на силата, свър­зан с материята, със субстанцията, с формообразуването, с творе­ното, с жизнеността и с утвърждаването във форма. Той е отраже­ние на друг, много по-висш триъгълник, формиран от:

1. Гърления център, като съответен на сакралния.

2. Хипофизата, като съответствие на далака.

3. Епифизата, отговаряща на центъра в основата на гръб­нака.

Връзката между₍ двата триъгълника ни дава важен ключ за раз­биране на инстинкта за самосъхранение, на оцеляването на тънките тела след смъртта и на заложения в душата принцип на безсмър­тието, който започва да действа едва когато самосъхранението и оцеляването загубят своето господство. Това е троичност от идеи, която предполага най-внимателно изучаване и крие ключа за раз­биране на спиритуалисткото движение.

г) Сакралният център в последна сметка също е свързан с центъра аджна; те двата образуват функционираща двойственост, която води до онова фино качество, което нарнчамеличност. Темата за личността като интегрирано цяло и за нейните качества (аромат, влияние, въздействие и излъчване) предлага широко поле за изслед­вания. Давам тези идеи на изучаващите с надеждата за бъдещи търсения, които ще свържат темата за центровете с признатите факти за координирането и интегрирането и за тяхната роля при създава­нето на силата.

На тези от вас, които изучават „Тайната Доктрина", им пред­стои да научат много за връзката между „лунните Повелители" -Бархишад Литрите, и слънчевия Повелител, или Ангел. Първите имат за сфера на влияние сакралния (кръстния) център, а слънчеви­ят Ангел въздейства върху гърления център.

д) Сакралният център изразява енергията на третия божес­твен аспект, също както центърът на слънчевия сплит работи с енер­гията на втория аспект и както центърът в основата на гръбнака проявява енергията на първия аспект. Тук отново виждаме как по-ниските центрове отразяват тези в гърлото, сърцето и главата и та­ка обединяват низшите и висшите проявления на божествената Троица в човека. Сакралният център е достигнал пълния си разцвет в древна Лемурия, по времето на първата човешка раса. В него с фиксирана енергията на Светия Дух, осенил девствената субстанция. Ето още едно божествено отражение:

Някога в далечното бъдеще, когато се появи Божественият Хермафродит, ще имаме друга комбинация:

Отново виждаш, братко мой, как Науката за Триъгълниците управлява човешкото тяло във всичките му аспекти, като това с вярно и за тялото на слънчевата система.

е) Плътното физическо проявление на този център е предс­тавено от. половите жлези, които са човешките органи за възпроиз­водство, ако бъдат разглеждани в единство, макар сега да са вре­менно разделени от двойствената природа на човешкото същество. Трябва да се помни, че това разделение поражда могъщ импулс за сливане и тази потребност ние наричаме секс. Сексът всъщност е инстинкт за единение, преди всичко физическо. Това е вроден (макар и неразбран) принцип на мистицизма, потребност за единение с божественото. Както всичко, до което се е докоснал неразвитият човек, така и тук ние сме извратили и изопачили божествената идея, като сме принизили нематериалното влечение до материално жела­ние. Пренасочвайки движението на сакралната енергия, ние сме пре­допределили свръхразвитието на животинската природа при сред­ния човек.

Към казаното може да се добави много, но тази тема изисква по-внимателен анализ и формулировки, отколкото ни позволява вре­мето, в противен случай необходимото равновесие в нашия трактат няма да се запази.

Много неща могат да се кажат и за центъра в основата на гръб­нака. Преди обаче да започна с изложението на полезната информация, искам да подчертая, че рамковото описание, което ви предложих в края на точка № 4 [непосредствено преди раздела „Тялото като фе­номенално явление" - бел. ред.] описва еволюционната степен, ха­рактерна за ученика, а не за средния човек или за напредналия посве­тен. Това става ясно от факта, че в тази принципна схема отражени­ето на сърдечния център в главата е преобърнато нагоре в отговор на усилената дейност на самия сърдечен център, и че центърът адж-на с релефен и отчетлив, което говори за интегрирана и координирана, а не за слаборазвита личност. С подобна схема е невъзможно да се покаже нещо повече от определена степен на съвършенство, при ко­ето трябва да се помни, че тези нива не са статистически постижения, а всяко от тях е предшествано от фази и етапи на активност, които предизвикват постоянно сменящи се следствия и различни състояния на центровете, които на свой ред се заменят от други цикли на дви­жение, промени и ново освобождаване на енергии. Следствията на дълбоко скрити причини след време сами се превръщат в причини, защото в цикъла на проявлението няма нищо статично, фиксирано или окончателно. Това е изключително важен момент. Затова нека вашите очевидни постижения не ви вкарват в заблуждение. Те са са­мо пролог към следващи промени, защото такъв е Законът на Битието.

7. Център в основата на гръбначния стълб. Този център, повече от всички изброени досега, се контролира и управлява от споменатия Закон на Битието. Той е проявен в точката, където се съединяват духът и материята и откъдето Дева Мария - под въз­действието на Светия Дух, или енергията на етерния проводник - се възнася „на Небето", за да „възцари Сина в дома на Отца му" (спо­ред християнската фразеология).

Този център се намира в самата основа на гръбнака и поддържа всички останали. Той е сравнително неподвижен в наши дни, защото може да бъде активизиран само с акт на волята, насочвана и контро­лирана от посветения. Да, той е отзивчив само към аспекта на волята -волята да бъдеш въплътен е факторът, който сега контролира него­вия живот и влияние, тъй като подхранва и насочва жизненото начало в материята и формата. Както е вярно, че жизненото начало „е заложе­но в сърцето", така може да се твърди, че волята да бъдеш е фиксирана в основата на гръбнака. Много безсмислени и опасни разговори са се въртели около този център и цялата тема, свързана с „огъня на кунда-лини", е предоставяла доста интересен и примамлив сюжет за псевдо-окултистите по света. Истинският окултист в рамките на своето обуче­ние обаче няма никакво отношение към огъня на кундалини, както обик­новено се смята. Ще се опитам да поясня за вас някои факти, като същевременно се предпазя от възможността да издам методите и тех­никите за пробуждане активността на този център, защото преждевре­менното му раздвижване е изключително опасно. Ще формулирам сис­тема от твърдения, които ще бъдат правилно разбрани само от тези, които вече знаят много (а те самите са малко); те от своя страна ще помогнат за осмислянето на фактите от други, които вече се обучават, като им представят по-пълна картина, но без да водят невежите към катастрофа. Ще се изразя възможно най-кратко и ясно, но практически без никакви обяснения.

1. Центърът в основата (на гръбнака) с точката, където спо­ред закона на еволюцията се съединяват духът и материята, и къде­то животът се свързва с формата.

2. Следователно това е центърът, където същностната двой­ственост на проявената божественост (човека или планетарния Логос) се съединява и образува формата.

3. Природата на тази божественост се разбулва след като вторият аспект е завършил своята работа, чрез посредничеството на третия, но при насочващата воля на първия аспект.

4. Това е центърът, в който „божията змия" претърпява две трансформации:

змията на материята лежи навита;

- после тя се превръща в змия на мъдростта;

- и накрая става „змей на живата светлина".

5. Тези три степени се подхранват от живота и от енергията, която се излива по цялата дължина на гръбнака чрез етерното съот­ветствие на гръбначния мозък. Това изливане и разбуждащият се живот водят във времето и пространството до:

- постепенно и закономерно пробуждане на центровете съ­образно типа на личностния лъч;

- обръщане на центровете така, че съзнанието на вътреш­ния човек да стане адекватно на околната среда;

- синтез на жизнените енергии от всички центрове и адек­ватност спрямо нуждите на посветения в служенето му на Йерархията и на Човечеството.

6. По канала на гръбначния стълб преминава (езотерично погледнато) тройна нишка. Тя е проявление на антакарана и е об­разувана от самата нея, от сутратма - нишката на живота, и от нишката на творчеството. Така този енергиен проводник е съставен от три нишки, които образуват в субстанцията на гръбнака „троен канал за вход и изход". Индуистите наричат тези канали ида, пинга-ла и сушумна. Те заедно формират пътя на живота при индивида и се активизират последователно и в съответствие с типа на лъча и достигнатата еволюционна точка. Каналът сушумна може да се из­ползва правилно и безопасно едва след като бъде построена анта­карана, което дава възможност на Монадата да се свърже с Лич­ността, макар и чрез най-тънка нишчица. След това Монадата, Отеца и волевият аспект могат непосредствено да достигнат до личността, да събудят центъра в основата на гръбнака и така да съединят, обе­динят и раздвижат неговите три огъня.

7. През единия от тези канали преминава енергията, която под­хранва материята. Другият е свързан със съзнанието и чувственото психично познание. Третият е каналът на чистия дух. Така във всяка жива форма намират проявление Отеца, Майката и Сина. Животът, като съзнание във форма, и животът, като проявено качество, се сли­ват в едно; апаратът за отклик на божествения човек се усъвършенства и му позволява да се докосне и да познае главните божествени аспекти в царствата на природата, на планетата и на слънчевата система.

Не се изкушавайте да разполагате тези преплетени сфери от жива енергия отдясно или отляво на гръбнака, защото те са в неп­рекъснато движение, взаимодействие и промяна. Аз само рисувам природата на символа, който сочи специфичния път на трите енер­гии на божествената Троица. Не показвам фактическо разположе­ние или място, защото точно тези опити за материализиране и локализиране на основната концепция са довели до толкова много опасности. Посветеният ученик се стреми да разбере взаимовръз­ката между трите основни енергии (трите пътя на живия огън) и тяхната последователна поляризация. Той не се опитва да сведе уче­нието до точки, линии и местоположения, а се стреми към същнос­тно знание.

8. Тези три пътя на живота са канали за физическия, слън­чевия и елсктричния [фохатния - бел. ред.] огън и съответстват на трите степени от спиралата на еволюцията: пътя на развитие в ма­терията - в ранните етапи; Пътя на Изпитанията - в началото на Ученичеството до третото посвещение; и Пътя на самото Посве­щение.

9. Огънят Кундалини, за който толкова много се говори и пише на Изток, а напоследък и на Запад, всъщност е синтез на тези три огъня, които са фокусирани в основата на гръбнака с помощта на светлата воля, задвижена от импулса на любовта. Впоследствие този обединен огън бива издигнат чрез Дума на Силата (изричана от волята на Монадата) и чрез обединения авторитет на душата и интегрираната личност. Човек може да постигне това в пълно съз­нание само ако е преминал третото си посвещение. Тогава единст­вено той самият ще може безопасно да издигне този троен огън от основата на гръбнака към теменния център.

10. Невежият окултист често тълкува огъня кундалини като нещо, което трябва да се „повдигне" и смята, че това автоматично ще направи всички центрове функционални и ще прочисти каналите на гръбначния стълб от всички утайки. Това е опасно обобщение и преобръщане на фактите. Огънят кундалини ще се издигне само ко­гато всички центрове се пробудят и се освободят каналите на гръб­начния стълб. Това прочистване е резултат от оживотворяването на индивидуалните центрове, които чрез жизнената си активност сами унищожават пречките и запушванията и „изгарят" всичко, което отс­лабва тяхното излъчване. Честите нещастни случаи в практиката са резултат от невежото любопитство на кандидата, който с усилие на ума (т. с. на личностната, а не на духовната воля) успява да издигне най-ниския от трите огъня - този на материята (на триенето), което води до преждевременно горене и разрушаване на прилежащата етер­на мрежа. Такива кръгли мрежи, или дискове, има между всяка двой­ка центрове. Обикновено те сами изчезват, когато човек води чист живот, дисциплинира емоциите и развива духовната си воля.

На схемата са представени само четири от тези междинни ди­скове, които бавно, постепенно, закономерно и автоматично изчез­ват, когато четворната личност достигне високо развитие и в нея се пробуди центърът аджна. Подобни дискове, но от много по-високо естество, съществуват и в главата, делейки я в хоризонталната и вертикалната плоскост; така те символизират Кръста, на който е разпънат божият Син.

11. Трите гръбначни канала откликват на следните три главни центъра:

- на центъра на слънчевия сплит; така се осигурява импул­сът на желанието и се захранва физическият живот и твор­ческата потребност;

- на сърдечния център; това обуславя импулса на любовта и съзнателния контакт с разширяващите се сфери на бо­жествено изражение;

- на тсменния център; така се определя динамичният им­пулс на волята за живот.

Не посочвам кой от каналите с кой точно от центровете е свър­зан, с изключение на канала сушумна, който откликва само на енер­гията от теменния център и насочващата воля, концентрирана в хи-лядолистния лотос. Това може да Се съобщи без страх, защото ду­ховната воля все още не е развита у тези, които се опитват да събу­дят кундалини. Когато това стане, те сами ще разберат кое е безо­пасно за тях.

• 
  продълговатият мозък и каротидната жлеза;
  
• 
  центърът аджна и хипофизата;
  
• 
  хилядолистният лотос и епифизата.
  

• 
  с първия лъч на волята, или могъществото;
  
• 
  с втория лъч на любовта-мъдрост;
  
• 
  с третия лъч на активния разум;
  

Принципно е възможен и друг тип синтез:

Път на Еволюцията.........................центрове под диафрагмата;

Път на Ученичеството...................центрове над диафрагмата;

Път на Посвещенията....................центрове в главата.

Всички тези групи и троичности са свързани във времето и пространството с трите канала на гръбначния мозък.

• 
  слънчевият сплит слива центровете под диафрагмата;
  
• 
  аджна свързва центровете както под, така и над нея;
  
• 
  центърът в основата на гръбнака съединява останалите шест центъра;
  
• 
  хилядолистният лотос обединява всичките седем центъра.
  

В тези думи е скрит ключът към пълноценния живот на душата, но за да се възползвате от довереното ви знание и за да откриете зад формата на думите ключът, който ги оживява и им дава живот или казано окултно - „творяща топлина", ще ви е необходим прос­ветлен ум и посветен на служене живот.

Трябва добре да си изясните такива понятия като стимулация и липса на стимулация, взаимодействие и обособеност, активност и пасивност, защото в тези двойки противоположности се крият глав­ните причини за здравето или болестта.

ЕТЕРНО ТЯЛО, НЕРВНА И ЕНДОКРИННА СИСТЕМА

Това, което имам да ви съобщя тук, се основава на някои бележки, направени в предишните раздели, където обясних, че са­мото етерно тяло, нервната система и ендокринната система са тясно „свързани и образуват единен апарат от енергии и сили, които са предимно жизнени, стимулиращи, динамични и творчески. Те са дълбоко взаимозависими и заедно определят цялото вътреш­но състояние на организма". Към тях добавих и кръвообращението, което разпределя по цялото тяло Жизненото Начало плюс комби­нираните енергии на трите вече споменати системи. Освен това подчертах, че великите комбинации от сили, които ние наричаме двойки противоположности (или основни двуединства), управляват скритите причини за болестите и здравето. С тези изявления се опит­вам максимално да опростя темата. Така известна част от истината се размива, но важното е изучаващите да усвоят принципните обоб­щения преди да се задълбочат в подробностите и изключенията, свързани с телесните недостатъци или достойнства.

За запознатите с окултизма е банална истина, че етерното тяло определя и контролира жизненото проявление на въплътения индивид и че предава (чрез центровете) сили на личността и така активизира дейността на физическото тяло. Тези енергии, след като се влеят в центровете, се трансформират или в сили на интег­рираната личност, или остават просто сили на астралното и мен-талното тяло; те пренасят и силата на личностния лъч (енергията на лъча на душата) съобразно с достигнатото от човека еволюци­онно ниво. Затова физическото тяло не е основно. То е обусловено, а не обуславя - това често се забравя. То или тържествено проявя­ва енергията на душата, или става жертва на личностния живот. Затова психологията като наука ще доминира през следващите две столетия в съвременната медицина, освен по отношение на забо­ляванията, обусловени от груповия живот, с които ще се запозна­ем в следващия раздел: венерични болести, рак и туберкулоза. До­като расата не постигне по-ясно изразено групово съзнание (което засега е далечна перспектива), няма да бъде възможно да се дадат мащабни психологични обобщения за присъщите на нашата пла­нета болести. Можем обаче да се ориентираме в аналогичните трудности, които възникват при индивидуалната човешка единица. Те се обясняват с конфликти във и между двойките противопо­ложности и с липса на хармония в трите главни и взаимосвързани управляващи системи.

Тук следователно имаме три системи и един носител (прено­сител), без да забравяме основния окултен факт, че т. нар. болести често са следствие от проявата в тялото на някои велики противо­положни енергии. Във връзка с това искам да напомня, че тук разг­леждаме формите на живот, които се самовъзпроизвеждат, т. е. мо­гат потенциално да произведат себеподобни организми и да създа­дат околна среда, в която последните да живеят. Обърнете внима­ние на начина, по който изразявам тази основна истина. Фундамент на цялото окултно учение за проявеното е фактът, че съществуват строителни сили и това е вярно както за Живота на слънчевата си­стема, така и за съзнанието на това тяло, в което (правилно или неправилно) се движи и живее човешкото същество. Оттук стигаме до друг велик естествен Закон, който може да бъде формулиран така:

Това просто правило дава ключа към причините за болестите и за разбиране на безсмъртието. Не след дълго, когато бъде осъзнато дълбоко и ясно, то ще измести тези идбалистични, но фактически необосновани и погрешни системи, най-известни сред които са т. нар. Ментална и Християнска науки. Те представят окончателното осво­бождение от естествените материални ограничения, тегнещи в наши дни над всички форми, като реална и незабавна възможност, игнори­райки фактора време, еволюционния процес и степента на развитие на конкретния индивид. Тези системи работят с мисловните катего­рии на желателното, а не на обективното, и се ползват от вродения стремеж у средното човешко същество към комфорт и физическа хармония, като обясняват вродения егоизъм на своите представи за истината с твърдението, че всичко служи за вечната Слава Божия. Несъмнено болестта и всички видове ограничения ще изчезнат, но това ще се случи едва когато душата на индивида установи пълен контрол и низшето личностно „аз" се превърне в такъв неин автомат, какъвто с сега физическото тяло за емоционалната природа, за ума и понякога (в много редки случаи) за душата.

Болестта ще изчезне едва когато душата съзнателно и с учас­тието на личността построи храма на тялото и го изпълни със свет­лина; от наша гледна точка това е научен процес. В ранните етапи на ученичеството (когато душата започва да усвоява своя инструмент -личността) неизбежно се стига до вътрешни конфликти и повишено напрежение, които задълбочават дисхармонията и водят до сериозни проблеми и нежелани ефекти. Всички те рано или късно ще бъдат преодолени, но в процеса на личностното хармонизиране, когато те се проявяват с най-голяма сила, индивидът ще трябва да премине през много физически и психични страдания, големи и малки раз­стройства, който изглеждат наследствени за човешкия род.

При неразвитото човечество конфликт от гледна точка на съз­нанието практически не съществува. Такива индивиди проявяват по-малка възприемчивост към заболяванията, характерни за трите вза­имодействащи си системи, но същевременно имат много по-голя­ма чувствителност към трите основни групи заболявания, към ин­фекциозните и заразните болести и към големите епидемии, които върлуват сред нациите в планетарни мащаби. С развитието на човечеството, болестите стават по-персонални (ако мога така да се изразя) и не са толкова тясно свързани с обществените (масовите) условия. Те се зараждат в самите индивиди и макар че могат да бъдат свързани с масовите заболявания, те по-скоро са резултат от индивидуалното състояние на човешкия организъм.

Когато човек надрасне масовото съзнание, стъпи върху пътя на изпитанията и стане кандидат за ученик, тогава болестите на плът­та и дисхармонията на цялата му троична система, плюс кръвообра­щението, се превръщат в осъзнат проблем, който кандидатът е длъ­жен сам да разреши, защото вече разбира нуждата от съзнателно, творческо строителство.

Именно тогава доктрината за превъплъщението придобива вис­ше значение - ученикът започва да работи за създаване на подходя­щи условия и за образуване на такива форми и проводници, които в един следващ живот ще се окажат по-способни да се отдадат под контрола на душата и ще бъдат по-адекватни инструменти за проце­са на усъвършенстване, изискван от нея. Трябва да подчертая, че уче­никът никога не се концентрира върху физическото тяло и не поставя физически акцент в работата по преодоляване на болестта или дисхар­монията. Той започва с психологията на душата и с първопричините, които предизвикват следствия във физическия свят. Това е по-бавен, но по-надежден процес. Силовите методи на самовнушение, харак­терни за Християнската наука, имат временно влияние, защото не се опират на истината, а се градят върху потискането и отказа да се признаят съществуващите факти. В следващия живот потиснатите състояния ще изплуват с още по-голяма сила и това ще продължава, докато те не бъдат същностно отработени и преодолени, жизненият акцент не се пренесе върху контакта с душата, а дейността не се насо­чи към служене на другите.

По отношение на физическите заболявания и тяхната връзка с центровете (разглеждани като фокуси, в които постъпва енергия от един или друг източник) трябва да бъдат направени някои принцип­ни обобщения, като не се забравя, че винаги съществуват изключения, особено когато става въпрос за здравното състояние на учениците.

1. Всеки от седемте главни центъра управлява или обуславя - от гледна точка на материята, на душата и на жизненото начало -тази област от физическото тяло, в която се намира, вкл. множест­вото прилежащи по-малки центрове на енергия и силови фокуси.

2. Трите основни божествени аспекта на проявление са сим­волично представени във всеки от центровете:

а) Жизненото начало се разкрива при цялостното езотерич-но разтваряне (пробуждане) на центровете. В латентно състояние то присъства през цялото време, но не като дина­мичен фактор, който стимулира монадата до края на ве­ликия еволюционен цикъл.

б) Качеството, или душата, постепенно се проявява в хода на еволюционното развитие и обуславя във времето и про­странството онова специфично въздействие, което цен­търът оказва върху своето обкръжение. Това качество за­виси от лъча (на личността и на душата), който е източ­ник на постъпващата енергия, а в случаите на неразвити индивиди - от лъча, който контролира астралното тяло. То зависи също така от еволюционната точка и от излъч­ването на другите центрове.

в) Появата в етерното тяло на развит или развиващ се цен­тър показва мястото на човека върху еволюционната стъл­бица, връзките му с расата и съзнателната му цел. Тя може да варира от акцент върху половия живот и активност на сакралния център, до стремеж за развитие и посвещение, който пробужда към активност теменния център. Това пре­дизвиква съответното въздействие върху околните тъкани и органични форми, като сферата на влияние с различна и се определя от активността на самия център, която на свой ред зависи от достигната точка на развитие и от преобла­даващия тип енергия, характерна за дадения човек.

3. Постъпващата в центровете енергия се трансформира в различни сили - автоматичен процес на диференциране на първич­ната енергия във вторични. Коефициентът на трансформация, го­лемината на получената съвкупност от сили и излъчването, което ще последва и ще окаже определящо влияние върху плътното физи­ческо тяло, зависят от степента на отваряне и от активността на конкретния център.

4. Излъчваните от центъра сили въздействат върху етерния двойник на цялата сложна мрежа от нерви, които образуват нервната система. Тези двойници (или модели на идентични субективни отно­шения) са познати в индуистката философия като „надиси". Те фор­мират сложна мрежа от флуидни енергии и са нсвеществена, вътреш­на, паралелна система по отношение на добре познатите ви телесни нервни влакна; така веществената нервна система може да се разг­лежда като проявление на скрити, вътрешни енергийни модели. За древната дума „надиси" досега няма адекватен превод на никой от европейските езици, доколкото съществуването на тази субективна система все още не се признава за научен факт. На Запад продължава да господства чисто материалистичната концепция за нервите като система, която е изградена в отговор на материалната околна среда. Идеята, че тези нерви са плътна физическа производна на вътрешния чувствителен апарат за реагиране, все още не се възприема от модер­ната западна наука. След признаването на тази фина (образувана от енергийни нишки) субстанция за основополагаща спрямо веществе­ните нерви, светът на причините ще се окаже по-разбираем и изсле­дователите ще се придвижат напред в решаването на проблема за здравето и болестта. Мрежата от надиси образува определен жизнен модел, който варира в зависимост от лъча на личността.

6. Надисите във физическото тяло съответстват на живота (или духовния аспект), а нервите са съответствие на душата (или качествения аспект). Ендокринната система е проявление едновре­менно и на двата и съответства на формата (или материалния ас­пект). Тези три фактора - надисите, нервната система и жлезите -са материалните съответствия на трите божествени аспекта; те езо-терично им откликват и правят физическия човек такъв, какъвто е. Тези три групи от своя страна са обусловени (чрез седемте центъ­ра) от астралното или менталното тяло, от интегрираната личност или от душата, която започва да използва личността като провод­ник и преобразувател, а в края на Ученичеството - от монадата, която използва антакарана като саморъчно направена пътечка за пряк достъп до седемте центъра и чрез тях до троичната система от надиси, нерви и жлези.

7. Тези три големи системи отразяват във физическото тя­ло състоянието и степента на развитост на центровете. Те предста­вят живота, качеството и енергията и ги подават чрез кръвоносната система към всички части на организма. Съвременната наука вече признава, че кръвта пренася определени елементи, изработени от жлезите, но все още отказва да приеме, че връзката между жлезите и центровете се осъществява чрез междинните системи от надиси и нерви. Следващата голяма крачка в медицината ще бъде призна­нието, че етерното тяло е физическа субстанция, която е в основата на плътната материя [веществото - бел. ред.].

8. Когато всички центрове бъдат пробудени, нервната систе­ма ще стане високо електризираш и бързо ще реагира на енергията, предавана чрез надисите; резултат от това ще бъде една добре уравно­весена ендокринна система. Разливащите се по цялото тяло виталност и живот ще бъдат с такава мощност, че физическото тяло автоматич­но ще стане устойчиво спрямо болестите - както към вродените и наследените, така и към тези от групов характер. Тук говоря за бъдеща вероятност, а не за близка възможност. След време тези три системи ще бъдат великолепно координирани и психически отзивчиви към вът­решните модели (надисите) и енергийните центрове и съзнателно ин­тегрирани с душата, а тя чрез антакарана - с жизненото начало.

9. При сегашното си неравномерно развитие някои от цен­тровете са напълно пасивни, други са превъзбудени, а тези под ди-афрагмата са евръхактивни. Така на практика в едни зони на тялото надисите се намират в зародиш, а в други области са пренаситени с енергия, която не може да протича, защото някой от центровете по пътя й все още не е пробуден или ако е пробуден - има слабо излъч-5ане. Тази обща неравномерност оказва голямо влияние върху нер-лната система и жлезите, като ги довежда в някои случаи до пре-възбуда, а в други - до потиснато състояние, недостиг на жизнеспо-С' шост и други болестотворни реакции. Те възникват както в са­мо го тяло, вследствие на вродени (присъщи) или наследени тен­денции и предразположения на телесните тъкани, така и като резул­тат от излъчването или липсата на излъчване от страна на центро­вете, които въздействат на организма чрез мрежата от надиси. Въз­можно е, от трета страна, заболяванията да бъдат предизвикани и от ^т яшни въздействия или контакти (инфекциозни и заразни боле­ст ли епидемии), на които субектът не е в състояние да се противопостави поради неразвитостта на центровете си.

10. Да обобщим: болестите, физическото безсилие (с изклю­чение на нещастните случаи и състоянията, породени от планетни условия, опасни епидемии и войни) и многото други различни аспек­ти на лошото здраве пряко зависят от състоянието на центровете, защото именно те определят активността или пасивността на нади-ситс, които на свой ред влияят върху нервната и ендокринната си­стема, а кръвообращението носи голямата отговорност за доставя­нето на всичко необходимо до отделните части на тялото.