Желание - потиснато или необуздано

Изучаващият тази материя трябва ясно да разбере, че за преоб­ладаващото мнозинство човешки същества влиянията и импулсите, които идват от астралните сфери, са главните предразполагащи фак­тори за всичко, което занимава индивида, ако се игнорират условията, които (бидейки му наложени от средата и епохата) са неизбежни за него. Астралният свят с център на динамична еманираща сила, коя­то с принципно обусловена в своето действие в зависимост от нивото на индивидуално съзнание, достигнато от мнозинството. Хората се лутат под импулсите на своите големи и малки желания. Това безс­порно е твърде обобщена констатация, тъй като основната нагласа постоянно се уравновесява от импулси, постъпващи от мисловния план, което допълнително усложнява проблема. На определен етап влиянията на душата също стават забележими и това внася допълни­телни усложнения за напредналото човешко същество. Този „проб­лем на усложненията" (ако мога така да го нарека) с „костеливият орех" за разбиране от онзи, който изучава собствената си физическа кондиция или състоянието на човека, на когото иска да помогне.

В тази връзка ще посоча и третият закон, който ръководи све­щеното изкуство на лечителството.

ЗАКОН № 3;

Болестите са обусловени от това къде е центрирана жиз­нената енергия на човека. Състоянието на сферата, в която е фокусирана тази енергия, предопределя онези вторични условия, които пораждат лошото здраве и се проявяват като болести или като избавление от тях.

Очевидно е, че пренасочването на вътрешното внимание (мсн-талното отношение) на пациента може да предизвика или реално освобождение от физическите недъзи, или усилване на реакциите, които водят до дискомфорт, болест или смърт.

От трите закона, които представих на вашето внимание, оче­видно произтичат следните основни изводи:

1. Болестта с резултат от затрудненото протичане живота на ДУШАТА.

2. Болестта е следствие от три въздействия:

- от минали грешки, идващи от предишни животи на индивида;

- от наследени пороци, доколкото човек е продукт на чо­вешкото семейство;

- от планстарното зло, наложено (от общите условия и вре­мето) върху всички форми на Земята.

3. Болестта се обуславя от силите, характерни за онази сфера, в която главно с фокусирано човешкото съзнание.

Към изброеното трябва да добавим още един, вече споменат факт:

4. Има пет основни групи заболявания, свързани със съпът­стващи проблеми и странични усложнения:

- туберкулоза;

- сифилисни заболявания;

- рак;

- нервни болести.

Пропускам това, което бих могъл да кажа за органичните и функционалните проблеми, както и за страданията, причинени от епидемии или нещастни случаи. Говоря само за основните заболя­вания или предразположения, които са нежелано наследство за чо­вечеството като цяло, както и за трудностите, съпътстващи етапите на еволюционното развитие на онези, които са по-напреднали по Пътя. Следователно, човек се въплъщава предразположен към оп­ределени болести, което произтича:

1. От неговото собствено минало, т. е. вследствие на причини, възникнали в предишни въплъщения.

2. От общото наследство на човешката раса.

3.От състоянието на планетарния живот. Последната при­чина издига проблема на висота, недостъпна за познавателните спо­собности на средния човек.

Човек остава предразположен към усложнения дори ако в ре­зултат на дълга еволюция успее донякъде да разбуди центровете над диафрагмата. Когато това се случи, той става уязвим (в дълга поредица от животи) спрямо различни проблеми, свързани със сър­цето или с нервната система. Често напредналото човешко същество, какъвто с кандидатът или ученикът, може да се избави от наследст­вените пороци, но става жертва на сърдечни заболявания, нервни разстройства, умствена неуравновесеност или превъзбуда, нарича­ни понякога „болести на мистиците".

Тук нямам намерение да се задълбочавам във физиологията, нито да изброявам болестните симптоми, недъзите, патологичните състояния и другите тягостни подробности, характерни за боледу­ващия човешки организъм. Не пиша трактат по анатомия или по някоя от науките, израснали в резултат от изучаването на човешкия организъм и описващи структурата, органите, нервите, мозъчните тъкани и другите взаимосвързани системи, които образуват слож­ния механизъм на човешкото тяло. По отношение на скзотсричната наука имам две съображения:

1. Цялата тази проблематика е детайлно изложена в обшир­ната медицинска литература и аз почти нямам какво да добавя към това.

2. За лаика, който с труд се ориентира в устройството и със­тава на човешкото тяло. в подробностите на патологията и в описа­нията на различните неприятни симптоми на човешкото израждане, с вредно и опасно да получи чрез моята книга само повърхностни знания по тази материя.

Затова аз се стремя да покажа главно причините, вътрешни­те източници, онези състояния на съзнанието (не казвам състо­яния на ума), които водят до вредни предпоставки и неправилно функциониране.

Задачата на лечителя в този смисъл е двояка. Първо, той трябва да уточни дали усложнението се намира под или над диафрагмата; това го отпраща в областта на окултните и на психологическите знания. Второ, необходимо с точно да се ориентира в ценностната поляризация на пациента, което от своя страна ще му помогне да разбере първото.

Това ни довежда до формулирането на

ТРЕТО ПРАВИЛО па лечителя:

Нека лекуващият се учи да разбира дълбоките емоционал­ни и мисловни импулси (мотиви) на пациента. Това ще му помогне да открие източника на болестта. Нека лечителят съ­постави причината и следствието и да разбере как точно мо­же да се постигне облекчение.

Размислете върху тези думи, които подсказват, че по същество болестта е усилие от страна на природното физическо тяло да наме­ри облекчение и да се освободи от вътрешните напрежения, от субек­тивното потискане и скритите задръжки. Езотсрично погледнато, по­вечето болести се дължат:

1. На нездрава или неправилно насочена възбуда (превъзбуда) и вътрешни напрежения в някоя от частите на механизма.

2. На потискане и психично изтощение, както и на натрупа­ните субективни сили, които пречат на жизнените потоци.

Ще се убедите, че всички здравни проблеми се решават чрез правилното използване и коректно боравене със силата, осигурява­що свободното протичане на енергията.

Тук закономерно възниква въпросът за произхода на наследе­ните заболявания и дали може да се стигне до техния първоизточник? Проблемът за миналото и влиянието му върху настоящето е прека­лено обширна тема и никакви обяснения за кармичнйтс ситуации няма да помогнат на човечеството. Мога да ви дам общите поло­жения, но и те малко ще допринесат за вашето разбиране.

За трите основни,- наследени от миналото заболявания може да се каже, че сифилисните (социалните) болести са наследство от ексцесиите, извършени в лемурийската епоха. Те са с толкова дре­вен произход, че самата почва е пропита с микробите на тези болес­ти - факт, напълно игнориран от съвременната наука. От незапом­нени времена хората са страдали от тази група инфекции, умирали са, били са погребвани и така в земята се е внасяла поредната доза зараза. В лсмурийските времена жизненият акцент е падал върху развитието, използването и контролирането на физическото тяло, плюс неговото възпроизвеждане и увековечаване. Именно в тези вре­мена са възникнали злоупотребите с половия живот, което с било в известен смисъл основното първично зло. Древните легенди (още от най-ранните скрижали и летописи) са пълни с намеци за този факт. Има множество невярно изтълкувани свидетелства и ако хо­рата успеят правилно да преведат и прочетат древните летописи, те ще открият пътя към спасението, защото ще владеят разбирането на скритите причини.

Ракът от своя страна е подарък, който съвременното човечество е получило от атлантическата цивилизация. Бичът на тази болест с бил един от основните фактори, довели до опустошаване­то на древната Атлантида. Корените на това страшно зло са скрити дълбоко в емоционалната природа (сферата на желанията) и се на­мира в астралното тяло. Ракът донякъде е резултат от реакцията на човека спрямо многото болести, свързани с половия живот, тол­кова необуздан в късните лсмурийски дни и ранната атлантическа епоха. Шокирани от страшните последствия на множеството боле­сти, избуяли върху плодородната почва на лемурийския начин на живот (т. е. върху необуздания и безразборен полов живот), тога­вашните хора потърсили спасение в потискането на естествения по­ток на желанията - потока на живота, който се проявява чрез цент­ровете за възпроизвеждане и зачеване - което на свой ред довело до другото бедствие. Ракът по принцип с болест на потискането, също както сифилиснитс заболявания са резултат от свръхизявата и прсзадоволяването на един от основните телесни механизми.

Днес, след огромен интервал от време и безброй поколения умрели на земята, ужасните ракови „микроби" (както ги нарича ла­икът) са наситили почвата, върху която живеем, и оттам заразяват растителното царство и човешкото семейство (съответствията на сифилиснитс разстройства трябва да се търсят в минералното цар­ство).

52

ЗАБОЛЯВАНЕ	РАСА	ТЯЛО	ЦАРСТВО	ПРОИЗХОД
Сифилисии	Лемурийска	Физическо	Минерално	Сакрален център, полови органи
Ракови, тумори	Атлантическа	Астрално	Растително	Слънчев сплит
Туберкулозни	Арийска	Ментално	Животинско	Гърлен център, дихателна система

Когато говоря за центрове, имам предвид онези разпределители на жизнените сили, които са преобладаващо активни при по­вечето човешки същества. Така става ясно на какво да се акцентира при евентуалното лечение. Ние вече се научихме да лекуваме туберкулозата, тъй като тя е последното и следователно най-слабо вкорененото от трите основни заболявания, наследени от съвремен­ния човек. Хората са забелязали (когато са подходили умно към проблема), че слънчевата светлина и добрата храна могат да изле­куват или поне да спрат развитието на болестта. Тук наблюдаваме интересно сзотерично съответствие: както светлината на душата ог­рява ума и съдейства за решаването на всеки проблем, така и свет­лината на слънцето и неговите профилактични лъчи обуздават страшните прояви на туберкулозата.

Аналогично на това, ако сегашната раса постигне правилен емоционален контрол, ще станем свидетели на постепенното из­чезване на раковите заболявания. Казвам правилен емоционален контрол, защото волевото потискане на желанията не означава пра­вилен контрол. Пряката причина за раковите заболявания при мъ­жете и жените с различна, въпреки че основната предпоставка (опи­тът за контрол над половите изяви чрез обуздаване природата на желанието) остава еднаква и за двата пола. В епохата на атлантите, когато жизненият акцент е стоял в сексуалната сфера, жените (изла­гайки се на опасност при раждането на децата) масово въстанали срещу тази форма на жизнена реализация и съсредоточили потис­кането главно в сексуалната област. Те обаче не страдат от сдържа­нето на чувствено-смоционалните си импулси толкова силно, както мъжете, които по принцип са склонни към по-строг емоционален самоконтрол (като правят изключение само за сексуалната си ре­ализация). Така общата сума от потиснатите жизнени тенденции при мъжете се оказва като цяло по-голяма от тази при жените и в резултат на това, ако може да се вярва на статистиката, мъжкият пол страда по-чссто от рак, макар това да с една ужасна болест, от който се боят всички.

Ключът към лечението на рака е в тайната на правилната тран­сформация и това все някога ще бъде осъзнато. Тази фраза не е само символична; тя носи технически, научен смисъл и след време това също ще бъде признато. Пълният имунитет към туберкулозата ще се роди след разкриването на тайната за правилно ритмичния начин на живот и за правилно пропорционалния акцент върху всички фази на живота. Избавлението на расата от бича на социалните болести, от своя страна, се крие в тайната за правилното разбиране на време­то и циклите и периодичното зачатие и възпроизвеждане.

Следователно, сифилиснитс заболявания ще изчезнат последни, тъй като първи са започнали да поразяват човешкия род. Туберкулозата вече изчезва. Вниманието на специалистите сега с насочено към лече­нието на рака.

Искам да добавя още няколко бележки, които ще предизвикат общ, или по-точно - нов интерес. Вече казах, че източниците на много от човешките болести са скрити в почвата и тяхното присъствие там се обяснява до голяма степен с факта, че в течение на хилядоле­тията в земята са погребани милиони мъртъвци. Това положение постепенно ще се коригира благодарение на разширяващата се прак­тика за крсмиране. Бавно, много бавно болестта ще започне да изчезва. За целта е крайно необходимо крсмацията да се пропаган­дира като най-практичният метод за освобождаване от физически­те останки на излезлите от въплъщение души. Ако почвата се зара­зява по-малко и се установи контакт с душата, бихме могли да очак­ваме постоянно снижаване броя на жертвите на наследената напаст. Забележете, че къпането в солена морска вода оказва благотворно влияние върху физическото тяло. Водата, абсорбирана през кожата и устата, има изразено профилактично действие.

В наши дни един от основните проблеми за психолога (и в по-малка степен за медика) е бумът на хомосексуализма - както женски, така и мъжки. Чуват се аргументи, че това ненормално развитие и интересът към тази отвратителна тенденция се дължат на факта, че расата се превръща в андрогенна и постепенно се ражда „хермаф­родитът на бъдещето". Това не отговаря на истината. Хомосексуализмът е наследен порок, „отживелица" от сексуалните ексцесии на лемурийските времена. Човешките „А3"-ове, които са се индивидуализирали и въплъщавали в този огромен период от време, сега се изявяват като носители на хомосексуалната тенденция. В онези древни времена сексуалният апетит с бил толкова голям, че нормалните полови отношения не са удовлетворявали ненаситното желание на напреднал пя тогавашен човек. Силата на душата, нарастваща в хо­да на индивидуализацията, се с насочвала към стимулиране на най-ниските центрове. Това с довело да практиката на забранените контакти. Мнозина от тези, които в лсмурийската епоха са практи­кували въпросните методи, сага са във въплъщение и техните древ­ни навици продължават да ги владеят. Те са достигнали достатъч­но далече по еволюционния си път и могат да се възползват от лекарството, което вече с готово за тях, стига да го пожелаят. Тези хора са в състояние сравнително лесно да пренесат сексуалния си импулс в гърления център и да станат в най-голяма степен творчес­ки личности, като се научат да чувстват и използват енергията, на­сочвайки я към правилна и конструктивна циркулация. Мнозина от тях вече започват да правят това автоматично. Известно с, че сред т. нар. „артистични" натури хомосексуализмът с много разпростра­нен. Казвам „така наречените", защото истинските творци не ста­ват жертва на зловещите древни навици.

Хомосексуализмът има три разновидности:

1. Практика, продължение на древните порочни навици. В наши дни това е основната причина и тя показва:

а) индивидуализация на тази планета, тъй като индивиду­ализиралите се в лунната верига не са податливи към та­зи опасна склонност:

б) сравнително високо еволюционно развитие на тези лемурийски „А3"-ове, които са се поддали на това изкушение;

в) системно изучаване на сексуална магия плюс постоянна и неутолима полова страст.

2. Подражателен хомосексуализьм. Хората от различните класи са подражавали на своите най-добри представители (ако мо­га да използвам толкова парадоксален израз) и така са развили тези вредни навици за полово общуване, от които биха останали свобод­ни при други условия. Това сега с една от преобладаващите причи­ни за хомоссксуалността при много мъже и жени, подхранвана от твърде силно въображение, мощна физическа (сексуална) природа и похотливо любопитство. Това го казвам за сведение. Към тази категория спадат много педерасти и лесбийки.

3. Хермафродизьм (в изключително редки случаи). Тези хора, съединяващи в себе си двата аспекта на половия живот, се сблъскват с напълно реален проблем. Той е наистина голям поради човешкото невежество и неразбиране, отказа да се погледне исти­ната в очите и вредната ранна сексуална практика и обучение. Такива случаи има, дори ако техният брой е незначителен в сравнение с общия брой на населението. Самият факт на Тяхното съществуване с интересен за медицината и предизвиква дълбоко състрадание у хуманния човек и проникновения психолог. Те са изправени пред труден проблем.

Спрях се на тази проблематика, защото всяка подобна инфор­мация е полезна за вас. Целта на това изложение е да хвърли повече светлина върху един проблем, с който се сблъскват все повече хора. Психолозите, социалните работници, лекарите и всички, които имат отношение към груповата робота, постоянно се срещат с него. Посочените различия в типовите характеристики допълват общото изложение (вж. - „Трактат за седемте лъча", т. I, стр. 268 - 307, Проблем за пола).

В тези материали ще намерите много намеци, които макар и да не могат да бъдат класифицирани като инструкции за лечение, все пак попадат в тази категория, тъй като разширяват полезрени-сто на читателя.

Разгледаните пороци, както е логично да се очаква, се коре­нят в астралното тяло (тялото на чувствата и усещанията). Точно затова ги поставих на вашето внимание. При анализа би било инте­ресно различните добре известни болести и разстройства да бъдат класифицирани в зависимост от пораждащите ги импулси. Толкова малко от тях са с ментален произход, че с все едно какви възраже­ния ще имат по този въпрос Християнската и Менталната науки. Болестите не произтичат от неправилното човешко мислене, макар че всяко зло може да се усили и утежни при неправилна мисловна нагласа. Повечето от неразположенията, измъчващи средния човек, са породени от астрални причини, от някакво желание, което нами­ра своето проявление в определена форма на активност. Една от най-ярко изразените форми на такава изява е хомосексуализмът. Другите наследявани от хората болести не могат толкова лесно да бъдат разкрити и определени. Мъжът или жената стават жертва на болестта (физическа или психична), но дълбоката болсстотворна причина с скрита в далечното минало, което самата жертва, с нейно­то ограничено знание, не е в състояние да изследва и определи. Всичко, което човекът може да каже е, че по всяка вероятност подбудителният импулс е било желанието. Съвременният облик на човека и спецификата на неговите сегашни страдания са резултат от далечното му минало, а миналото предполага дълбоко вкоренени навици. Те са неизбежно следствие на един от тези два фактора:

- на желание, което определя и доминира действието, или;

- на мснтален контрол, насочен към обуздаване дори на нормалните, законни желания.

От казаното дотук вероятно вече разбирате защо се опитвам да привлека вниманието ви към важната роля на чувствсно-емоци-оналното тяло и неговото значение при пробуждането на онези вто­рични причини, които в настоящия живот се проявяват като болести.

Сигурно сте забелязали и акцента, който поставям върху аст-ралното тяло като подбудител на неправилните физически състоя­ния, както и върху необходимостта от емоционално разбиране и са­моконтрол от страна на пациента, ако той действително желае да победи болестта. Ще ме разберете ли, ако заявя, че истинското пре­възмогване може да се изрази в приемането Пътя на Смъртта, ако тя с дошла по естествен ред, или в изцелението, ако нейните причи­ни (подбудителнитс й импулси) са изчерпани? Размислете над това.

Дотук разглеждах желанието (потиснато или необуздано) са­мо в най-широк контекст. При потискане на желанията, какъвто с случаят при много от кандидатите, са възможни всякакви болести -рак, белодробни и чернодробни смущения, туберкулоза. Да, болес­тите като резултат от потискане са многобройни и сериозни, както виждате от това изброяване. От друга страна, ако желанието е не­обуздано и безконтролно и отсъства всякакво потискане, се разви­ват редица болести от сифилисен характер, хомоссксуализъм, въз­паления, треска. Типът на заболяването зависи от темперамента на човека, а той пък се определя от качествата на неговия лъч. Хората от различните лъчи са предразположени към различни разстройства. Психолозите са прави, когато разделят човешките същества на два основни типа - скстровсрти и интровсрти. За тях са характерни раз­лични предразположения, които се проявяват като болести на свръ-хактивността или на потискането.

Нека припомня, че в точка <А> разгледахме неконтролирани­те и неправилно регулираните емоции, а в точка <Б> се спряхме на лечението на болестите, породени от потиснатите или необуздани­те желания. Уговорихме се да разглеждаме само онези заболявания, към които са предразположени напредналите хора, кандидатите и учениците от всички степени. В този кратък трактат нямам възмож­ност да се спирам на обширната гама от заболявания, които от векове мъчат човечеството като цяло. Колкото по-напреднал с кандидатът, толкова по-голяма с вероятността болестите, от които той страда, да напомнят за себе си и да се проявят с пълна сила вследствие на по-голсмия или по-малък приток от стимулиращата сила на душата. Като допълнение към посочените пет основни гру­пи заболявания (и във връзка с тях) в човешкото тяло се проявяват група симптоми, неясно изразени с понятията: треска, тумори, зас­тойни процеси, обща слабост и самонатравянс. Помнете и посто­янно имайте предвид, че това с само обобщение, но то отразява ос­новните принципи и затова има голямо значение.

Третата категория смущения, които възникват в емоционал­ното (астралното) тяло, езотеричсски се обхващат от понятието „бо­лести на раздразнението". Това са коварни отрови, които се таят зад видимите прояви на болестта.

От окултна гледна точка повечето заболявания могат да се изразят чрез следните две определения:

1. Болести в резултат от самонатравянс; това с най-честото заболяване.

2. Болести в резултат на раздразнение; те са много разп­ространени сред учениците.

Днес много се говори за самонатравянсто, като се прилагат различни методи за неговото преодоляване: диети, въвеждане на ред в бита, ритмичност на живота и т. н. Всичко това е полезно и добро, но не води до принципно излекуване, както се опитват да ни убедят неговите привърженици. Основното психично разстройство се нари­ча раздразнение и неговите корени са в свръхактивността на астрал­ното тяло, която поражда ненормални въздействия върху нервната система. Това с болест на егоизма, обособеността и самодоволството. Още веднъж помислете върху тези понятия, защото тези три аспекта на раздразнението са разпространени повсеместно. Следователно, ние ще разгледаме раздразнението „империл, както го наричат пред­ставителите на първи лъч, какъвто е Учителя М.

Почти завършваме първата глава, наречена „Психични при­чини за заболяванията", като много кратко, но продуктивно разгле­дахме проблемите, породени от свръхактивността и неправилното състояние на астралното тяло. Всичко, което мога да си позволя в този кратък трактат, с да очертая общите принципи. Повечето от моите твърдения са толкова нови и революционни от гледна точка на ортодоксалната медицина, че ще с необходимо време, за да мо­же дори само тази първа система от идеи. даваща в известен сми­съл нова формулировка на истината, да се възприеме от мислите­лите на расата. Дори след като тези постулати бъдат признати за хипотетично възможни, ще мине много време, преди да бъдат про­ведени достатъчно изследвания, които да доведат до точно форму­лирани изводи и до всеобщото им признание и практическо прило­жение. Казвайки това, аз не критикувам медицинската професия. Сред нейните представители има сравнително малък брой алчни за пари специалисти и шарлатани, но те все пак съществуват, както продажността и корупцията се срещат във всяка професия. А къде ли ги няма? Консервативни умове в медицината има много, но от­ново питам - къде ли ги няма? Пионерите, развиващи новите сфери на знанието, и хората, който са осъзнали някои от насоките на Новия Век, често имат толкова закостенял ум, че не виждат нищо друго, освен новите пътища, модели и методи; те изхвърлят зад борда всич­ко старо и така губят много. Медицинската професия е написала един велик, прекрасен, световен летопис за нейните цели и сфера на дейност и е развила някои от най-великите духовни качества - само­жертвата, състраданието и служенето. Пътищата и техниките на Но­вия Век обаче са трудни за усвояване. Ще се наложи да се откажем от ред стари методи, ще трябва да пожертваме много, преди ново­то лечителско изкуство да стане възможно.

Докато съществуването на фините тела не бъде прието и ре­алността им не се докаже чрез методите на истинската психологич­на наука и с помощта на развитите ясновидски способности, прос­ледяването на причините за различните болести по посока на тън­ките тела с почти безполезно. Най-добрата позиция, която може да си позволи прогресивно мислещият лекар (казвам „може", а не „ще"), е да приеме, че психичната нагласа, състоянието на ума и емоцио­налното отношение на пациента могат както да облекчат, така и да затруднят лечението. Много лекари вече признават този факт; това само по себе си с постижение.

Затова, когато казвам, че ракът например с започнал нашест­вието си от времената на Атлантида и че корените му се намират в астралното тяло, това почти нищо не говори на съвременния човек. Той не разбира, че днес огромен брой хора имат съзнание на атланти.

Искам накратко да разгледам най-общите причини за страда­нията - безпокойството и раздразнението. Днес те са разпростра­нени повече от всякога, защото:

1. Положението в света, проблемите и несигурността са та­кива, че едва ли някой може да остане незасегнат. Всеки малко или много с въвлечен в проблемите на планетата.

2. Общуването между хората толкова се разшири и те така свикнаха да живеят на групи (големи или малки), че неизбежно за­почнаха да си оказват влияние като никога досега. „Страда ли един член, страдат и останалите заедно с него" - това с една древна исти­на, която релефно се очерта и днес се осъзнава за първи път.

3. Чувствителността на човешкия механизъм толкова се по­виши, че хората по нов, по-изтънчен начин се „настройват" към емо­ционалните състояния и мисловните нагласи на другите. Така към собствените им доминантни грижи и тревоги се добавят и тези на техните събратя, с които те влизат в контакт.

4. Телепатично, както и в резултат от развитата си прогно­стична способност, хората съпреживяват трудностите на други ли­ца или групи мислители, допускайки, че те биха могли да се случат и на тях самите, макар да не с сигурно, че ще се случат.

Всичко това показва колко мъчително трудно днешните хора гледат живота в очите. Явно с, че проблемите на безпокойството и раздразнението, наречени от Учителя Мориа „империл", са мно­гобройни и изискват внимателно разглеждане.

Защо проблемите в астралното тяло са тъй сериозни и опасни? Безпокойството и раздразнението са рискови, защото:

1. Те така изсмукват жизнеността на човека, че той става лесна плячка за много заболявания. Предразполагащите фактори за грипните заболявания също се коренят в страха и безпокойството; щом светът се освободи от сегашната „стресова" обстановка, ще станем свидетели на отмирането на тази болест.

2. Те са толкова инфекциозни от астрална гледна точка, че снижават по особен начин астралната атмосфера и я правят негод­на (в астрален смисъл) за свободно дишане.

3. Астралнитс състояния на страх, безпокойство и раздраз­нение са толкова разпространени днес, че трябва да се разглеждат като епидемични в планстарен аспект.

4. Раздразнението (не безпокойството) има възпалително действие, а възпалението се понася тежко и поражда големи труд­ности. Трябва да отбележим, че някои форми на очни заболявания се дължат на този фактор.

5. Безпокойството и раздразнението замъгляват обективно­то виждане за нещата. Те стесняват полезрението. Човекът, станал жертва на тези състояния, не вижда нищо друго освен причината за своя проблем, така е погълнат от самосъжаление и самооцснки или изпада в толкова негативно настроение, че виждането му за света става фрагментарно, а групата, с която общува, се стеснява. Не за­бравяйте, че освен индивидуален, има и групов егоизъм.

Спрях се по-подробно на последиците от безпокойството и раздразнението, за да подчертая глобалността на проблема. Да го­ворим обаче за лекарството сега е почти безполезно. На болния от грип, повален от силни болки, никой не казва: „Няма ти нищо, не обръщай внимание. Ставай и си гледай работата". По същия начин днес е безполезно да се казва на хората: „Не се бой, забрави трево­гите и всичко ще бъде наред". Никой няма да ви повярва и то по една причина - това просто няма да отговаря на истината. Нищо в нашия свят не е наред; и човечеството, и животът на планетата са в криза. Йерархията знае това и работи за подобряване на положе­нието. Когато мъките на „планетарния грип" бъдат преодолени и стане ясно, че пациентът няма да умре, могат да се направят разс­ледвания и да се вземат мерки за предотвратяването на рецидиви. Единственото, което сега може да се направи, с да се държи паци­ентът в покой и да се овладява треската. Това с главната задача на Новата Група Световни Служители и на разумните хора с добра воля. Те са навсякъде по света.