Темата за човешкото здраве може да бъде разгледана

5. Болестите на простолюдието, на средните граждани, на интелигенцията и на учениците много се различават помежду си и имат различни сфери на проявление:

а) за първите две групи от хората основни заболявания са туберкулозата, ракът и социалните болести;

б) за интелигентите и учениците са характерни сърдеч­ните усложнения и нервните заболявания.

6. Болестта е природен факт. Когато хората признаят това, те ще придобият по-правилни възгледи и ориентация и ще започ­нат съзнателно да прилагат закона за Освобождението и принципа на непротивенето. Всепоглъщащата готовност да се умре, която чес­то характеризира етапа на непосредствено предстоящата смърт, е най-низшето проявление на непротивенето. Именно то психологи­чески поражда комата.

7.Законът за Причината и Следствието (Кармата) управ­лява развитието на всяка болест. Той .включва индивидуалната, груповата, националната и общочовешката карма.

Ако на това място се спрете и прегледате всичко, което пов­торих, и ако поразмислите отново над четирите закона и четири­те правила, ще получите добра основа за по-нататъшното си обу­чение, което ще се занимае с болестите, присъщи на учениците. Някои от тях бяха разгледани във втория том на „Трактат за се­демте лъча" (стр. 520 - 625) предимно от гледната точка на мистика, а тук ще бъдат осветлени от позицията на приетия ученик.

Вече казах, че болестите произтичат от няколко причини:

1. От блокиране свободния живот на душата.

2. Под въздействие на трите източника на замърсяване: древни заблуди (грехове и грешки), които индивидът е извършил в този си живот или в предишно въплъщение;

- човешки пороци и предразположения, наследени заедно с цялото останало човечество; планетарно зло, присъщо на нивото, достигнато от пла-нстарния Логос, и определено от планетарната Карма.

3. Вследствие на сили, излъчвани от сферите, в които е фо­кусирано човешкото съзнание.

4. Пет са основните типа заболявания, които заедно със съ­пътстващите ги и произтичащи от тях усложнения могат да споле­тят ученика; той не е застрахован от тях до третото си посвещение.

<А>Болести па мистиците

Ученикът рядко се разболява от туберкулоза, освен ако това не е кармично зададено. Той не е податлив и към социални заболя­вания, но те понякога го засягат физически в резултат на жсртвого-товния му живот и служене. Заразата може да го атакува, но не мно­го сериозно. Ракът също е болест, която може да го сполети, но ученикът по-скоро ще пострада от сърдечно усложнение или от ня­какво нервно разстройство. Чистият мистик се поддава на подчер­тано психични фактори, свързани с интегрираната личност и обус­ловени от фокусирането на неговото внимание в астралните сфери. Ученикът, от своя страна, е по-склонен към ментални проблеми и страдания, свързани с енергията и предизвикани от сливането (пъл­но или частично) на душата с личността.

Вече посочих (като първа причина), че болестта е резултат от блокирането на свободния живот и прииждащата енергия на душата. Мистикът става жертва на такова блокиране, ако се поддаде на собст­вените си мисъл-форми, които постоянно създава в съответствие с нарастващия си стремеж. Те се превръщат в преграда между него и свободния живот на душата, като блокират притока на нейната енергия. При ученика положението е противоположно. Той става жер­тва (до третото посвещение) на огромния енергиен приток от ду­шата - енергия от втори аспект, която идва към него:

- от неговата собствена душа, с която бързо се създава цен­тър на енергийно сливане;

- от групата или Ашрама, в който се числи като приет ученик;

• 
  от неговия Учител, с Който има духовна връзка и Чието вибрационно влияние той постоянно възприема;
  
• 
  от Йерархията, чиято енергия може да стигне до него чрез изброените по-горе фактори.
  

Тези състояния не са характерни за мистика, освен ако той не еволюира бързо в практически мистик и не навлезе в онзи преходен цикъл, който служи като мост между мистичния подход и чистия окултизъм. Затова няма да се спирам на болестите, свързани с ми­стицизма, но ще посоча един интересен факт: мистикът винаги съз­нава дуализма. Той търси да открие светлината, душата, възлюбения, това най-високо нещо, което (както той чувства) съществува и мо­же да бъде постигнато. Мистикът се стреми да познае и да бъде познат от божественото; води го видението; чувства се ученик на Христос и това определя мислите и стремежите му. Той е предан и влюбен в очевидно недостижимото - в Другото.

Едва след като стане окултист, м"истикът разбира, че магни­тът и дуализмът, обагряли живота и мислите му и мотивирали ця­лата му жизнена дейност, са били неговото истинско „АЗ" - единс­твената Реалност. Тогава той осъзнава, че взаимопроникването и отъждсствяването с тази Реалност превръща дуализма в единство, а търсещия дух - в стремеж да стане онова, което човек по същ­ността си е: син божий, единен с всички синове божии. Постигайки това, той се оказва отъждсствен с ЕДИННИЯ, в Който живеем, дви­жим се и съществуваме.

Низшето мистично състояние, което все по-добре опознаваме, е известно като „раздвоение на личността"; при него низшето, лич­ностно „аз" се проявява чрез дуализма, водещ до самоизявата на две „личности", вместо една интегрирана личност-душа. Това често во­ди до опасни психични състояния, които изискват квалифицирана на­учна помощ, но точно тя не достига в наши дни, когато толкова мал­ко психолози и психиатри признават наличието на душата. Споме­навам това поради неговата актуалност и ясната тенденция към на­растване на значението му за в бъдеще, когато ще бъде необходимо да се посочат и разберат наличните в човешкото съзнание аналогии на висшите, неизследвани сфери на знание. Раздвоената личност и мистикът са двата аспекта на едно цяло: единият отразява пътя на висшите духовни разкрития, а другият е изкривена проява на степента, която предшества тази на опитния окултист. Съвременното човечес­тво се поддава на много състояния, които могат да се обяснят със същите причини. Един от бъдещите методи на лечителството ще се състои в осъзнаването на висшите фактори, които предизвикват низ­ши усложнения и болести, както и признаването им за деформации на великата реалност. Това ще доведе до преместване на вниманието от пациента към този признат, висш аспект на битието.

На това служи цялата Наука за Интеграцията. Ако бъде пра­вилно разбрана, тя ще открие съвсем нов психологичен подход към болестите - както физиологични, така и нервни. Първите крачки в това отношение вече са направени от духовно мислещите психоло­зи и възпитатели. Системата за психологична помощ безспорно съ­ответства на новите тенденции и може да бъде описана по следния начин: в случаите на невротичност, нервни отклонения и гранични състояния, редовият психолог използва метода за разкриване на дъл­боко потиснатите комплекси, белези, стари шокови преживявания и страхове, които, макар и скрити от настоящия опит на личността, всъщност са формирали човека такъв, какъвто той е днес. Опреде­лящите фактори могат да бъдат проследени назад до нивото на подсъзнанието, като се разрови миналото и се отчете настоящото обкръжение, наследствеността и влиянията на образованието - както академично, така и житейско. След това факторът, който е в осно­вата на психологичния проблем, се изнася (ако е възможно с по­мощта на пациента) в сферата на съзнанието, като интелектуално се обяснява и свързва с настоящото състояние, в резултат на което човекът стига до разбиране на своята личност (с нейните проблеми и благоприятни възможности).

Духовната практика е съвсем различна. Проблемът на лич­ността и ровенето в подсъзнанието се игнорират, защото нежела­ните състояния се разглеждат като резултат от липсата на контакт с душата и на достатъчен контрол от нейна страна. „Пациентът" се обучава да пренася вниманието от себе си, от чувствата, ком­плексите, натрапчивите идеи и нежелателните си мисли, към ду­шата, към божествената Реалност вътре във формата, към съзна­нието на Христос. Това спокойно може да бъде наречено научна замяна на старите нагласи с нов динамичен интерес; така се акти­визират реципрочни духовни фактори, чиято енергия протича през низшия живот на личността и помита неправилните психологични тенденции и нежеланите комплекси, водещи до неадекватното виж­дане на реалността. Това спомага за прераждане (регенериране) на менталния и умствения живот, като човекът се сдобива с пра­вилно мислене, породено от импулса или светлината на душата. Така се задейства „динамичната всепобеждаваща сила на новата любов", а старите фикс-идеи, далечните депресии и мъки, пре­дишните тегоби и желания, които са го държали в плен - всичко това изчезва и човекът, отъждествил се със своята душа, се прев­ръща в господар на живота си.

Подробно се спрях на тези два метода, защото трябва да се усвои още един закон на лечителството, преди да продължим по-нататък. Дискусията за раздвоената личност, проблемите на мис­тика и новите подходи към болестите (от гледна точка на душата и причините, вместо през призмата на личността и следствията) ще помогнат за по-правилното разбиране на този закон и ще покажат неговата основателност и разумност, както и ползата му за човечеството.

ЗАКОН № 4:

Като изкривено отражение на божествените възмож­ности, болестта (физическа или психична) се корени в доброто, красотата и истината. Търсейки по-пълна проява чрез опреде­лено божествено качество или вътрешна духовна реалност, иг­норираната душа причинява в субстанцията на своите обвивки точки на напрежение. Вниманието на личността се насочва натам и това води до заболяване.

Изкуството на лечителя се състои в умението да издигне вниманието и да го насочи към душата, към истинския Лечител вътре във формата. Тогава духовното (третото) око фокусира лечителната сила и всичко се оправя.

<В> Болести на учениците

Те са два вида - специфични проблеми на учениците и труд­ности, произтичащи от контакта с душата.

Помнете, че учениците са изложени на всички основни групи заболявания. Те се стараят да бъдат единни с човечеството и това им навлича много от бедите, свойствени за плътта. Дори ако успеят да превъзмогнат слабостите на обикновените хора, те трябва да помнят, че главната заплаха за тях са сърдечните и нервните заболявания. В тази връзка е добре да се знае, че учениците се делят на две основни групи:

- такива, които са пробудили центровете над диафрагмата (те са уязвими в сърдечната област, щитовидната жлеза и гърлото);

- и други, които се намират във фазата на пренасяне на енергиите от центровете под диафрагмата към тези над нея. При повечето от тях в наши дни енергиите на слън­чевия сплит се преместват към сърцето, като световната агония значително ускорява този процес. Той е съпътст­ван от стомашни, чернодробни и респираторни заболя­вания.

1. Специфични проблеми на учениците

С тях се сблъсква онзи, който е надраснал съзнанието за жи­вот в личността и се е издигнал до съзнание за живот в душата. Тези заболявания са свързани преди всичко с енергията - с нейни­ят приток, с усвояването й или липсата на усвояване и с правилно­то й използване. Другите проблеми, свойствени за плътта при се­гашната човешка еволюция (болестите се различават в зависимост от степента на еволюция и са циклични по проявление), тук няма да оъдат разглеждани: достатъчно е да се каже, че трите основни групи заболявания на човечеството взимат своите жертви и сред учениците, особено при освобождаването на душата от нейния но­сител. В този случай обаче, колкото и невероятно да изглежда, всич­ко се контролира от душата и изходът се определя от нейното решение, а не от развитието на болестта. Тези три основни групи заболявания - присъщи на планетарния живот, в който се движим, съществуваме и проявяваме - имат власт над учениците, защото последните са съставна част от този живот и на по-ранните етапи от осъзнаването на това единство те са ставали лесна плячка на болестите. Този факт е недостатъчно известен и осъзнат, но точно той обяснява защо учениците и напредналите хора са изложени на въпросните заболявания.

Можем да разделим здравните проблеми в четири категории: 1. Свързани с кръвта (аспекта на живота), защото „кръвта е живот". Те оказват специфично влияние на сърцето, обикновено във функционален аспект. Органичните сърдечни заболявания се обяс­няват с по-дълбоки причини.

2. Пряко следствие от енергии, въздействащи чрез мозъка върху нервната система.

3. Имащи окултен източник и свързани с дихателната си­стема.

4. Специфично причинени от възприемчивостта или невъз-приемчивостта на центъра, от неговото функциониране или нефунк^: циониране. Те по необходимост се делят на седем групи, които за­сягат седемте главни части от тялото. За средния ученик, който все още не се намира под пълния контрол на душата и на монадата, основният насочващ проводник (през мозъка) е блуждаещият нерв'; чрез него енергиите, които постъпват през теменния център, се раз­пределят към всички части на тялото. Конкретната наука за цент­ровете и тяхната връзка с кундалини беше разработена от една вли­ятелна източна школа. В нейната концепция има много истини, но и немалко заблуждения.

Разграничих проблемите, физическите реакции и болестите, защото притокът, разпределението и преминаването на енергията не водят задължително до заболяване. Често обаче в периода на ученичеството, който предшества всяко посвещение, те внасят раз­лични затруднения или в съзнанието на ученика, или в отношенията му с околните, като засегнатото обкръжение впоследствие предоп­ределя и собствената му ответна реакция.

Да, учениците са енергийни центрове в тялото на човечеството, които постепенно се превръщат в силови точки от фокусирана и насочена енергия. Тяхното функциониране и активност неизбежно пораждат следствия, резултати, пробуждания, разриви и преориен­тация в живота на околните. През ранните етапи от своето развитие учениците правят това несъзнателно, затова влиянието им върху за­обикалящите често е нежелано, а енергията се насочва неразумно, губи се напразно или се задържа. Интелектуалното намерение, ко­ето трябва да лежи в основата на разумно насочената енергия, все още липсва. По-късно, когато учениците се превърнат в излъчващи центрове на съзнателно насочена лечебна сила, тази енергия се из­ползва по-конструктивно както в психичен, така и в физически аспект. Ученикът по правило оказва ефективно въздействие и никога не по­пада в групата на онези, които според езотеричната терминология са „незабележими на своето място и недокосващи останалите души". Неговото влияние, излъчване и енергийна мощ неизбежно ще му създадат проблеми, про' ггичащи от кармичните междулич­ностни отношения, к~"тг ^ установил, и от реакциите на тези, с които той за добро или зло контактува.

Влиянието на последователя на Великата Бяла Ложа е като цяло благотворно и одухотворяващо; на пръв поглед (от гледна точка на ученика) се наблюдават трудни положения, видими разриви, по­явата на пороци или добродетели от страна на тези, върху които той въздейства. Често това продължава много животи, докато пов­лияният човек накрая се превърне в „окултно хармонизиран с из­лъчваната енергия". Помислете над това. Трябва да се приспосо­бяват тези, върху които се влияе, а не ученикът.

Нека сега разгледаме тези четири групи проблеми от психична, а не от физическа гледна точка.

Няма да навлизам подробно в проблемите, свързани със сър­цето и жизнената енергия на ученика. Те се определят от неговия лъч, от посвещението, за което се готви, и от качествата, еволюци­онния статут и лъча на повлияните от него хора.

Има и по-деликатни проблеми, които произтичат от същата причина, но без връзка с конкретни междуличностни отношения. Ученикът служи, пише и говори; неговите думи и влияние проник­ват в хората, като ги подбуждат към активност - често, положител­на и духовна, но понякога отрицателна, антагонистична и опасна. Така той е принуден да управлява не само собствените си реакции, но също така (в общ и специфичен смисъл) да има работа с хората, върху които започва да оказва влияние. Тази задача не е лесна, осо­бено за неопитния последовател на Плана. Той се колебае между мснталните сфери, където по принцип се старае да действа, и аст-ралния свят, в който са фокусирани повечето хора; така той посте­пенно бива въвлечен в царството на илюзиите с всички произтича­щи от това опасности. Ученикът съзнателно се съобразява с еволю­ционното ниво на тези, на които иска да помогне, и го прави поня­кога като душа (при което често пренапряга своите слушатели), а друг път като личност (и тогава подхранва и усилва техните лич­ностни реакции).

Постепенно, чрез трудностите, характерни за сърдечния под­ход, той се научава да застава твърдо в центъра, да изпраща тона на своето послание, да разпределя насочената енергия на любовта и да въздейства върху околните, оставайки при това напълно надлич-ностен - насочващ проводник и разбираща душа. Тази неперсонал-ност (която може да бъде определена като отдръпване на личност­ната енергия) създава нейни собствени проблеми, добре познати на всички ученици; в това отношение те не могат да направят друго, освен да изчакат еволюционния етап, когато ще бъде възможно да поведат другите към по-ясно разбиране на важността и езотеричното значение на правилните отношения между хората. Проблемът на тези, които работят с индивиди и групи, е свързан главно с енер­гията на сърцето и с живителната сила на неговото въплътено битие. Във връзка с това ученикът може да изпита ред физически затруд­нения, които заслужават да им отделим известно внимание.

Възможно е също да възникнат трудности, свързани с ритъма и цикличния живот на ученика. Сърцето и кръвта са езотерично вза-имозависими и символизират пулсиращия живот на душата, която проявява своето битие във физическите сфери чрез дуалистичния (светски или отшелнически) живот на'ученичеството, всяка фаза от който поражда нови, специфични проблеми. Едва когато ученикът овладее ритъма на своя външен и вътрешен живот и организира реакциите си така, че да може да култивира най-значимите от тях, без да попада под властта на останалите, тогава той навлиза в от­носително простия живот на посветения. Учудва ли ви това твър­дение? Тогава спомнете си, че посветеният се е освободил сам (след второто си посвещение) от усложненията на емоционалния и аст-ралния личностен контрол. Илюзиите вече нямат власт над него. Той може да запази равновесие независимо от всичко, което му се налага да прави или да чувства. Посветеният разбира, че циклични­ят принцип с свързан с двойките противоположности и е част от жизненото проявление на самото битие. По пътя към това разбира­не той се сблъсква и преодолява големи трудности. Така, посвете­ният (като душа) може да избере светски живот, свързан с магне­тично влияние и екстровертност, който на един следващ етап да бъде заменен от склонност към отшелничество, отдръпване от жи­вота, липса на интерес към отношенията с хората и околната среда, т. е. от интензивно интроспективна, интровертна жизнена нагласа. Той лесно може да се залута между тези две крайности (понякога за много животи), докато накрая се научи да обединява и хармонизи­ра двата типа жизнено проявление. Тогава приетият ученик започва ясно да разбира своя двойствен живот в неговите различни степени и етапи; той вече знае какво прави. Така и двата жизнени аспекта -светската ориентация и отшелничеството, служенето на света и от­дръпването в живот на размисъп - постоянно и ситемно играят сво­ята полезна роля.

Овладяването на този процес е съпроводено с появата на ре­дица психични проблеми, които водят до повърхностни или дълбо-чинни психични раздвоения. Целта на всяко развитие е обединява­нето в едно цяло - интегриране като личност, интегриране с душата, интегриране в Йерархията, интегриране с Цялото, докато бъде пос­тигнато пълно единство и отъждсствяване. Овладявайки науката за обединяването, чиято основна цел е отъждествяването с Единната Реалност, ученикът си издига от едно интегриране към друго, прави грешки, често стига до пълно обезверяване, идентифицира се с неже­ланото, докато накрая, като душа-личност, той успее да се издигне над старите си обвързаности. Ученикът отново и отново плаща це­ната за неправилно ориентирания си емоционален плам, за изкри­вените си стремежи, за непреодолените следствия от заслепението, както и за много други форми на психично и физическо дезоргани-зиранс, които неизбежно възникват преди личностните раздвоения да бъдат преодолени и се постигне правилна ориентация и иденти­фикация.

В хода на този основен, неизбежен и необходим процес, про­тичат и определени изменения в етерното тяло. Ученикът овладява методите за издигане на енергиите, натрупващи се в по-ниските центрове, към центъра на слънчевия сплит и оттам към сърдечния център; така той осъществява префокусиранс на енергиите над диа-фрагмата, вместо да поставя ударението под нея. Това често води до дълбоки усложнения, защото от гледна точка на личността цен­търът на слънчевия сплит е най-мощният разпределителен пункт за личностните сили. Именно този процес на пренасочване и „издига­не" на по-ниското съзнание към по-високо създава основните труд­ности за ученика; именно този процес, характерен за съвременния свят като цяло, причинява ужасяващи разрушения в сферите на чо­вешката активност, култура и цивилизация. Фокусът на съзнанието на човечеството се измества; егоистичният живот (характерен за човека, центриран в своите желания и следователно - в центъра на слънчевия сплит) освобождава място за пренасочения живот на чо­века, който е алтруистичен (т. е. центриран в „А3"-а, или в душата) и осъзнава своите връзки и отговорности пред Цялото, а не пред неговите части; Това сублимиране на нисшия живот в по-висш е един от ключовите етапи в живота на индивида и на расата. Щом индивидуалният ученик и човечеството, което символизира светов­ния ученик, осъществят това пречистване и извисяване, ще станем свидетели на установяването на новия принцип за индивидуално и световно служене и оттук - на очаквания нов ред.

Кръвообращението с символ на тези процеси, а установява­нето на световния ред има аналогия с циркулацията на всичко необ­ходимо към различните части на великото тяло на човечеството. Кръвта е живот, свободен обмен, свободно разпределение, свобод­на циркулация на всичко необходимо за правилното човешко съ­ществуване - това ще е характеристиката на бъдещия свят. Сега такива условия няма. Тялото на човечеството е болно и неговият вътрешен живот е разбит. Вместо свободна циркулация между всички части на жизнения аспект, съществува разделение, блокиране на каналите, претоварване и застой. Ще бъде необходима кошмарна криза, за да се отворят очите на човечеството за болезненото със­тояние и колосалните размери на злото, както и за жестоките бо­лести и „кръвта на човечеството" (в символичен смисъл), които са толкова сурови, че само драконови мерки - болка, агония, отчаяние,, ужас - могат да помогнат за изцелението.

Добре е лечителите да помнят това и да имат предвид, че учениците, кандидатите и всички добри хора са уязвими спрямо уни­версалните болести на човечеството, които взимат сред тях своята дан в психично или физическо отношение, или и в двете заедно. Тези заболявания са древни и дълбоко вкоренени, поради което неизбеж­но засягат физическия проводник на душата. Неуязвимостта спря­мо човешките болести не означава единствено духовно превъзход­ство; тя може да е просто симптом на онова, което един от Учителите нарече „дълбини на духовния егоизъм и самодоволство". Посве­теният от трета степен също може да бъде такова изключение, до­колкото изцяло се е освободил от илюзиите и от властта на лич­ността. Хората от всички типове лъчи са еднакво податливи към тези проблеми, но представителите на седми лъч са по-уязвими към болестите, свързани с кръвообращението, защото този лъч съгла­сува проявлението на живота във физическите сфери и организира връзката между духа и оформената материя. Сега той се опитва да създаде нов ред със свободна циркулация и с последващо освобож­дение на човечеството от нещастията и проблемите на миналото. Трябва да помните това, ако искате разумно да сътрудничите на съвременността; полезно би било старателно да събирате и изуча­вате всичко, което съм написал за седмия лъч (лъча на церемониал­ния ред и магията).

<б> Болестите на нервната система са многобройни и по принцип са причинени от притока на енергия към различните части на тялото. Този енергиен наплив се управлява от личността, от някой аспект на личностното низше „аз" или от душата (с посредничество­то на мозъка). Нервните заболявания си изострят, когато ученикът се приближава към посвещение или стане посветен. Освен физиологич­ни проблеми, притокът на енергия предизвиква й много други неже­лателни състояния. Ученикът например се превъзбужда и става пре­калено активен и неуравновесен; имам предвид не умствената неурав­новесеност (макар че и това се случва), а прекаленото развитие и проявление на някоя част от неговата природа. Той може да стане или екстравагантно свръхорганизиран благодарение на прекалената активност на някой център, или точно толкова неорганизиран и бездеен. Нарушеното равновесие на ендокринната му система реф­лектира многопосочно и води до различни съпътстващи усложнения. Превъзбудата или неразвитостта на центровете обикновено се отра-зяв върху жлезите, които на свой ред предизвикват характерни усложнения, закономерно водещи до социални и личностни проблеми.

Така се получава порочен кръг, причинен от неправилното на­сочване на силата (и на притока от сили) от този или онзи провод­ник на личността към свързания с него център, в частност от аст-ралната сила и нейната връзка със слънчевия сплит, После се по­явяват проблеми със здравето, с характера и с влиянието върху околните. Прекалено силното излъчване на някой от центровете привлича вниманието и ученикът става жертва на собственото си достижение. Подробно ще се спра на този кръг въпроси, когато за­почнем да разглеждаме посочените четири категории заболявания.

Макар да са широкоразпространени, тези усложнения засягат по-често учениците, представители на втори и шести лъч. На втори, защото това е лъчът на строителството, който определя предимно външното проявление и използване на центровете; и на шести, защо­то той е лъчът на напрежението, което може да се изяви под формата на остър фанатизъм или като съвсем алтруистичен порив. На всички лъчи са присъщи едни и същи проблеми, но вторият лъч е свързан в по-голяма степен с активността на душата (чрез всички центове над и под диафрагмата), както и със сърцето, което е център от особено значение. Шестият лъч е свързан с центъра на слънчевия сплит (в качеството му на разпределителен пункт) и с местата за пренасочва­не на жизнената сила в личността. Винаги имайте това предвид.

<в> Проблемите на респираторната (дихателната) сис­тема -често засягат сърцето и са свързани с установяването на пра­вилен контакт и ритъм със заобикалящата среда. Привличането за обща работа на жизненото дихание, споделянето на въздуха с всич­ки други човешки същества свидетелства както за съществуванието на индивидуален център на живота, така и за участието във всеоб­щия живот като цяло. Свещената дума „ОМ" е много тясно свърза­на с тези проблеми на индивидуалното и на общото съществуване. Ако цитираме едно окултно наставление по лечителство за напред­нали ученици, можем да кажем: „Този, който живее под звуците наАУМ, познава себе си. Произнасящият ОМ, познава своя брат. Позналият звука, знае всичко".

По-нататък тайният език на посветените символично посочва: “Жизненото дихание е причина за смъртта на този, който Жи­вее в черупка. Той съществува, но него го няма; тогава дихани­ето на живота излиза и спираловидно се устремява към Цялото."

„Онзи, който е звук и звучи, не познава болестта, не позна­ва ръката на смъртта".

В тези думи е отразена същността на третата група заболявания. Те са свързани с циркулацията на енергията на душата (енергията на любовта), а не с циркулиращата жизнена същност. Тези две основни енергии, влияейки върху силите на личността, пораждат повечето от характерните за човечеството проблеми - липсата на любов, липсата на жизненост, неспособността правилно да се издава (и предава) зву­ка на лъча и на душата. Тайната за постигане на чист канал (ако пол­зваме мистична, а не окултна фразеология) се разглежда в първата група проблеми, а установяването на правилна връзка чрез точно съз­вучие с призивния тон на душата - в последните две групи.

Третата група усложнения и болести е присъща на хората от всички лъчи, но тези от първи лъч са най-предразположени към по­сочените специфични проблеми. Същевременно, при правилно из­ползване на скритите в тях сили и благодарение на правилното из­ползване на ОМ и на звука, те много по-лесно ще преодолеят вре­менните си затруднения, отколкото представителите на другите лъчи. Тук имаме аналогия с Изгубеното Слово на масонството и със звука на Непроизносимото Име.

Звукът АУМ, звукът ОМ и самият звук са свързани с вибра­цията и с нейните различни въздействия. Тайната на закона за Вибрацията постепенно се разбулва, доколкото хората се научават да произнасят словото в неговите три аспекта. За изучаващия е по­лезно да размисли върху разликата между диханието и звука, между процеса на дишане и този на творящата вибрационна активност. Те са взаимосвързани, но се различават един от друг. Единият има от­ношение към Времето, а другият - към Пространството, и както гласи Древният Коментар: „Звукът е краен и все пак начален; от­нася се към това, което не е нито време, нито пространство; той е от другата страна на проявеното Всичко - източник на всичко което е, и което не е [не е нещо - бел. А. Бейли]".

По тази причина учениците, представители на четвърти лъч, могат чрез силата на интуицията да развиват и постигат разбиране за ОМ. Този лъч на хармонията по необходимост е свързан (чрез конфликт между двойките противоположности) със създаването на такава вибрационна активност, която ще доведе до единство, хармо­ния и правилни отношения, както и до разкрепостяване на интуицията.

Преди да пристъпим към следващата точка от нашето изло­жение, опитайте се да вникнете по-дълбоко в смисъла на посочени­те закони и правила на лечител ството, които тук накратко повтарям, за да улесня вашата задача:

Днес започваме да изучаваме трудностите, болестите и пси­хичните (неврологични и ментални) разстройства на кандидатите и учениците от гледна точка на седемте центъра, като разгледаме въз­действието на силите и енергиите (нарочно използвам различни ду­ми), които преминават през тях. Много от това, което ще кажа, изг­лежда спорно от гледна точка на ортодоксалната медицина, неза­висимо че тя бавно се обръща към окултизма. Няма да се опитвам да натрапвам езотеричния подход и неговите принципи и методи за лечение на съвременните терапевтични школи; тези две насоки с времето неизбежно ще се сближават. Непрофесионалният читател, за когото е предназначено нашето учение, ще получи по-ясна пред­става за моята теория, ако му бъдат спестени техническите терми­ни и академичният подход на официалната медицинска наука. Те ще предизвикат излишно объркване, а аз искам само обобщено да посоча скритите причини за външните (проявените) физически не­разположения. Ще се опитам да покажа някои аспекти от окултната терапия, за които човечеството вече е готово, като напомням, че това представяне ще бъде неадекватно и частично и по тази причи­на може да се стори некоректно за тези, които винаги търсят въз­можност да порицаят човешката доверчивост. Това не ме засяга. Времето ще докаже правотата на моите твърдения.

Новата медицина ще борави с фактори, които засега са слабо признати и все още не се свързват реално с човека и неговото тяло. Основната теория, на която ще се основава новото медицинско учение, може най-добре да се илюстрира с твърдението, че в действител­ността няма нищо, освен енергии и сили, които са устойчиви или се асимилират при сблъсъка си с висши или други типове енергии. Затова ще ви дам още един закон като допълнение към вече споменатите четири, които са сравнително абстрактни и без петия закон ще оста­нат неопределени и лишени от дълбокия си смисъл.

ЗАКОН № 5:

В света няма друго, освен енергия, защото Бог е живот. Две енергии се съединяват в човека, а други пет присъстват. Всяка има своя централна точка на контакт. Конфликтите между енергиите и силите, както и между самите сили, по­раждат недъзите в човешкото тяло. Конфликтът между пър­вите и вторите продължава от хилядолетия, докато не бъде достигнат върхът на планината - първият велик връх. Борбата между силите предизвиква всички болести, нещастия и телес­ни болки, които търсят изход в смъртта. Двете съединени и петте присъстващи енергии (т. е. седемте заедно), плюс тех­ните производни, владеят тайната.

Такъв е петият закон, на лечителството в света на формите. Той може да се сведе до следните основни положения:

1. Живеем в свят на енергии и сме тяхна съставна част.

2. Физическият проводник е сплав от две енергии и седем сили.

3. Първата е енергията на душата, енергията на лъча. Тя поражда конфликт, тъй като се опитва да контролира силите.

4. Втората е енергията на троичната личност (лъча на лич­ността), която противоборства с висшата енергия.

5. Силите - това са други енергии или лъчеви, потоци, ко­ито контролират седемте центъра и се подчиняват на личността или на душата.

6. Така имаме два типа конфликти: между двете основни енергии и между другите енергии (сили), фокусирани в седемте центъра.

7. Именно взаимодействието между всички тези енергии и сили обуславя доброто или лошото здраве.

Много учения са се занимавали с вековната борба между лич­ността и душата, но те винаги са говорили с езика на духовния под­ход, мистиката и религията, или са се вмествали в рамките на въз­питанието, морализма и абстрактния стремеж. Тях аз няма да об­съждам. Моята тема е за последиците от този конфликт във физи­ческото тяло. Затова ще се огранича с физическите и психичните проблеми, които съпътстват борбата, която толкова утежнява участ­та на ученика. Може твърдо да се каже:

А/ Повечето болести и физически проблеми са причинени от следните три фактора (действащи поотделно или заедно):

1. От активния контакт с душата, който води до раздвижва­не на всички центрове в определен ритъм, съответстващ на лъча на душата. Това неизбежно предизвиква стрес и преумора във физи­ческото тяло.

2. От живота и фокуса на личността, които правят опити да се освободят от контрола на душата; те се проявяват главно чрез гърления център (което предполага активност на щитовидната жлеза) и чрез центровете под диафрагмата.

3. От достигнатия етап в живота на кандидата, когато конт­ролът на личността започва да отслабва и ударението (резултант-ната активност) се пренесе върху центровете над диафрагмата, ко­ето предизвиква нови проблеми и преустройство.

В/ В различните фази пред кандидата се появяват специфич­ни цели, всяка от които предполага прогрес, но и характерни трудности:

1. Целта на посветения е да направи всички центрове на етерното си тяло отзивчиви към енергията на лъча на душата, както и към допълнителните енергии на седемте лъча. Този процес на стимулация, преустройство и постигане на устойчив контрол про­дължава до третото посвещение. След него физическият проводник придобива съвършено друго качество, като Законите и Правилата на здравето губят своята сила.

2. Цел на ученика става постигането (с помощта на душа­та) на контрол над центровете в тялото чрез възбуждане, елимини­ране и окончателна стабилизация. Това неизбежно води до нови трудности; оживлението и въодушевлението (подходящи са и двете думи) или тяхната недостатъчност или отсъствие, засягат всички органи и тъкани около центровете..

Искам да ви обърна внимание, че целите имат скрити специ­фични въздействия върху това, към което човекът се стреми. Опи­тайте се да вникнете в тази мисъл.

Горните тезиси ще ви бъдат от полза само ако винаги пом­ните, че това са просто обобщения. Нито един кандидат (незави­симо от степента си на развитие) не изпъква до трето посвещение с ярко изразена поляризация в живота и усилията си. Хората се намират на най-различни нива на развитие, много от които са меж­динни по отношение на споменатите пет равнища. Всички те се сливат (смесват) едно с друго, като често водят до тягостна арена на мисли и дейност. Само животът на неразвития индивид се ха­рактеризира със завидна простота. В промеждутъка между етапа на детството на расата (или на човека) и състоянието на освобож­даване от живота на личността, преобладават многоаспектни усложнения, застъпване и смесване на различните състояния на съзнанието, трудности, неразположения, психични проблеми, бо­лести и смърт.

Това е неизбежно, тъй като многото енергии и сили, които образуват човешкото същество и неговото обкръжение, по необхо­димост си взаимодействат. Всяко човешко същество е малък водо­въртеж в огромния океан на Битието, в което то живее и се движи непрекъснато, докато душата му „задиша над водите" (или силите) и Ангелът на Присъствието се спусне във водовъртежа. След това всичко се успокоява. Водите, разлюлени в ритъма на живота, които после силно са се развълнували от слизането на Ангела, сега отго­варят на Неговата лечителна сила и се „превръщат в тихо езерце, където малките хорица могат да влязат и да намерят изцелението, от което се нуждаят" - така гласи „Древният Коментар".

От посоченото трябва да е станало ясно, че болестта (ако ня­ма групов произход и не е част от планетарната карма или плод на нещастен случай) произтича от активността или пасивността на центровете. Това е ключова истина. Както споменах, центровете ръ­ководят ендокринната система, а тя от своя страна управлява се­демте главни части на физическото тяло и е отговорна за правилно­то физическо и психическо функциониране на целия организъм.

Значението на ендокринната система трудно може да се преувеличи. Тя е миниатюрно копие на седмичната структура на Вселената, средство за изява и контакт, използван от седемте лъче­ви сили, от Седемте Духа пред Божия Престол. Върху тази неприз­ната засега истина ще се основава медицината на бъдещето и лечи­телските методи на бъдещата цивилизация.

Жлезите образуват голямата свързваща система на тялото; те обединяват всички части на физическия проводник и съединяват човека с етерното тяло - както с индивидуалното, така и с плане-тарното. Те са във връзка и с кръвообращението, което разнася жиз­неното начало до всички части на тялото. Съответно на това във физическото тяло съществуват четири основни разпределителни механизма, които са тясно свързани помежду си и улесняват функ­ционалния и органичния живот на тялото. Те оказват както фи­зическо, така и психическо влияние в зависимост, от своята сила, от отклика на центовете към притока на висшите енергии, от достиг­натата точка на еволюция и от свободното или несвободно проти­чане на енергиите. Тези четири разпределителя на енергия са:

Център	Жлеза
Теменен	Епифиза
Междувежден	Хипофиза
Гърлен	Щитовидна
Сърдечен	Тимус
Слънчев сплит	Панкреас
Сакрален (кръстен)	Полови
Основа на гръбнака	Надбъбречни