Причини, които възникват в етерното тяло

Тук нямам за цел да обсъждам причините, които възникват в ума или в астралното тяло и оттам въздействат върху физическия организъм. Тяхното влияние по необходимост минава през етерно­то тяло. То препредава енергиите към физическия апарат и така до телесната форма достигат всички типове сили, които предизвикват (в зависимост от случая) добри или лоши, положителни или отри­цателни резултати. Този факт е безспорен за нас. Тук ще разгледам само онези болести, проблеми и физически усложнения, причините за които възникват в самото етерно тяло и се проявяват чрез него­вите връзки с физическия организъм. Те са типични и твърде раз­пространени. Трябва съвсем точно да различавате тези два аспекта в действието на силите; въпреки че и в двата случая имаме преми­наване на енергии през (и от) етерното към физическото тяло, само едното действие произхожда от етерната форма или е свързано с трудности, които имат етерен първоизточник.

Етерното тяло с изцяло съставено от силови линии, които се кръстосват и образуват в пресечните си точки особени енергийни цен­трове. При пресичането на много силови линии се формира по-го­лям енергиен център, а при групирането и пресичането на големи енергийни потоци (например в главата или по дължината на гръб­начния стълб), се оформят седемте главни центрове, към които тряб­ва да се прибавят 21 по-малки и 49 съвсем малки центрове. Тук ще се ограничим с разглеждането на етерното тяло като цяло, плюс седем­те главни центъра. Само информативно уточнявам, че споменатите 21 по-малки центъра са разположени в следните области:

- два от центровете се намират пред ушите, близо до мяс­тото на връзка между челюстните кости;

- два са малко над гръдните зърна;

• 
  един в съединителната точка на гръдните кости, близо до щитовидната жлеза (той и двата гръдни центъра об­разуват триъгълника на силата);
  
• 
  два са разположени на дланите;
  

- два се намират точно зад очите;

• 
  два са свързани с половите жлези;
  
• 
  един с в близост до черния дроб;
  

- два центъра са свързани с далака; всъщност те образуват един център, съставен от два лежащи един върху друг центъра;

- два центъра се намират зад коленете;

• 
  един мощен център е тясно свързан с блуждаещия нерв (нсрвус вагус); той с най-силен и се разглежда от някои окултни школи като главен; разположен е не в гръбнач­ния стълб, а близо до тимусната жлеза (момицата);
  
• 
  един център е разположен близо до слънчевия сплит и го свързва с центъра в основата на гръбнака; така се обра­зува триъгълник между сакралния (кръстния) център, то­зи на слънчевия сплит и центъра в основата на гръбнака.
  

При наличието на свободен приток на сили от етерното към плътното физическо тяло, има по-малка вероятност за поява на бо­лести и неразположения, но заедно с това се наблюдава повишена тенденция към усложнения, породени от свръхстимулация, която води до прсвъзбуда на нервната система с всички произтичащи от това последици. Силите, опитващи се да проникнат в плътния но­сител, се излъчват от три източника:

1. От проводниците на личността, т. е. от астралното и менталното тела.

2. От душата, ако с нея с установен съзнателен или несъзна­телен контакт.

3. От околния свят, по отношение на който проводниците на душата и на личността играят ролята на „входни врати" (правете раз­лика между понятията „входни врати" и „врати на посвещението").

Ако центровете, които пропускат енергиите от изброените из­точници, са неподвижни, нспробудсни, функционират частично или с много бавен вибрационен ритъм, говорим за блокиране. Това пре­дизвиква задръствания на етерния проводник с последващи функ­ционални усложнения за физическото тяло. Едни от най-разпрост­ранените са белодробните запушвания, които (макар че скзотсрич-но могат да се обяснят с някои физически причини) всъщност се обуславят не само от тях, но и от вътрешното етерно задръстване. Възникващите неразположения се обясняват именно с комплексно­то действие на двете причини - едната явна и формална, а другата вътрешна и истинска. Когато тези две условия се съединят и се по­яви физически проблем и нежелателно етерно състояние, се стига до нарушение на здравето, слабост или болест. Всяко задръстване на физическия апарат може да бъде обяснено с двете причини -вътрешна и външна. Интересното с, че в тези случаи външната при­чина не с следствие от индивидуалната вътрешна причина. Следо­вателно, човешките нещастия нсвинаги са чисто субективни или пси­хични по своя произход; често те са скзотсрични и езотерични едно­временно. Оттук възниква и цялата сложност на проблема.

Горното твърдение повдига въпроса за активността на седемте силови центъра в етерното тяло. Те могат да бъдат спящи, пробуж­дащи се или нормално функциониращи; следователно някои от енер­гиите, които определят формата на центровете, могат да се движат ритмично и да бъдат чувствителни към външните влияния, докато други остават напълно пасивни и безчувствени. Така, едни центро­ве могат да бъдат напълно активни и доминантно да привличат всич­ки протичащи сили, докато други успяват да ги притеглят само частично. При повечето хора центровете под диафрагмата са по-активни, отколкото тези над нея (имам предвид 7-те големи центъра, а не 21-ия малки). При кандидатите активни остават центровете под диафрагмата, като сърдечният и гърленият център бавно се про­буждат, а при учениците бързо се пробужда центърът аджна плюс по-ниско разположените центрове на тялото. Колкото до посвете­ните, при тях започва да вибрира теменният център и да придава на всички останали правилен и координиран ритъм. Всеки пациент или човешко същество, което се намира на определен лъч, реагира по различен начин; факторът време също внася различия; готовността за отваряне варира и реакцията спрямо нахлуващите сили с леко диференцирана.

Ще разгледаме всичко това по-подробно в IX глава, където ще изложа седемте метода на лечителството. Тук само ги маркирам, за да положа основите на изложението и да покажа значението на взаимната зависимост между етерното и физическото тяло за успе­ха на-лечебния процес. Така ще стане очевидно колко важно с за лекуващия още преди да пристъпи към лечение да си даде сметка за достигнатото от пациента еволюционно ниво и какъв е неговият тип лъч (личностен и егоичен). Ако бъдат проверени и астрологич­ните му наклонности и дадености, диагнозата би станала още по­точна. Ключът към двата вида избавление - като резултат от физи­ческото излекуване на болестта или обратното, вследствие на смърт­та - е скрит в знанието за състоянието на центровете в етерното тяло. Именно те определят степента на вибрационна активност и общата отзивчивост на физическото тяло. Те влияят също така на активността и правилното действие на инстинктивната природа и нейната връзка с живота от външния план, както и на „невредимостта" и общото състояние на симпатиковата нервна система.

Запушванията [обструкциите - бел. прев.] или затрудненото движение на силите могат да предизвикат много сериозни усложне­ния. Трябва да подчертаем, че етерното тяло е механизъм, който посредничи при пренасянето на енергиите навътре и навън. Същест­вува тясна и любопитна връзка между него и такива органи като белите дробове, стомаха и бъбреците. Представената по-долу симво­лика, ако бъде правилно разбрана, ще ви покаже дълбоката езотс-рична зависимост между:

1. Ума и белите дробове. Процесът на дишане с неговите фази (вдишване, пауза и издишване) се осъществява във връзка с двата аспекта на силата - ментална и физическа.

2. Природата на желанието и стомаха. Тук също има про­цес на приемане, усвояване и отделяне.

3. Самото етерно тяло и бъбреците. И в двата случая наб­людаваме ясни процеси на всмукване, преработване и отделяне.

Няма по-добър символ, който така точно да отразява целия творчески процес, от понятието „човешко тяло".

Задръстванията в етерното тяло, които причиняват големи страдания на физическия организъм, могат по принцип да се лока­лизират в две области:

на входа от астралното тяло или от астралния свят (вник­нете в тази фраза и осъзнайте разликата);

- на изхода спрямо центъра, към който този особен тип етерна сила най-лесно намира път и през който най-лес­но протича.

Там, където няма свободен контакт между етерното и астрал­ното тяло, лесно възникват усложнения. Там, където няма свободен канал между етерното и физическото тяло (включително нервните ганглии и ендокринната система), също ще възникват усложнения. Никога не забравяйте за тясната връзка между седемте главни етер­ни центъра и седемте основни жлези на физическия организъм. Двете системи образуват един взаимосвързан апарат, в който жлезите и техните функции зависят от състоянието на етерните центрове, а те от своя страна се влияят от еволюционното ниво, достигнато от въплътената душа, от специфичната й поляризация и от лъчите (лич­ностният и на душата), характерни за дадения човек. Не забравяйте, че петте аспекта на човека (доколкото той функционира в трите свя­та) се определят от силите на конкретните лъчи: има лъч на душата, лъч на личността, както и лъчи на менталното, астралното и физи­ческото тяло. Вричко това ще бъде открито и признато в настъпва­щия Нов Век и това знание ще разкрива пред лечителя вероятното състояние на центровете, реда на тяхното пробуждане и тяхната ин­дивидуална основна характеристика (или характеристики). Новата медицинска наука ще се основава изключително на учението за цен­тровете и от това знание ще се изхожда при поставянето на всички диагнози и при провеждането на съответното лечение. Ендокрино-логът едва започва да прозира потенциалните възможности и мно­го от това, което той сега обмисля, носи в себе си семената на бъде­щата истина. „Балансирането на ендокринната система", връзката между жлезите и кръвообращението, както и между тях и характера (с различните видове предразположения) са много ценни хипотези, които трябва да се развиват и в бъдеще. Още много предстои да бъде открито преди работата с жлезите да стане действително безо­пасна; междувременно на жлезите трябва да се отделя основно внимание, както след време ще се постъпва при лечението на всич­ки заболявания.

Навсякъде в този кратък трактат ще дам многобройни намеци, които ще ориентират непредубедено мислещия изследовател по вер­ния път. Преди да разгледаме връзките между етерното тяло като цяло и физическия организъм, бих искал да подчертая, че поставям усложненията от задръстванията на първо място в списъка на бо­лестите с етерен произход, защото именно те в наши дни са (и ще бъдат още две столетия) главната причина за страданията на ос­новната маса от човечеството, т. е. на хората, които в сзотеричсн смисъл наричаме „слънчево-сакрални". Това частично се дължи на вековните навици за потискане и сдържане, които расата като цяло е развила в себе си. Именно задръстването при входа и изхода на етерното тяло е причина за затрудненото протичане на жизнената сила, в резултат на което организмът бързо капитулира пред бо­лестта. Оттук става ясно, че внимателно подбраните дихателни уп­ражнения, съдействащи за правилната пренагласа и балансиране на тънките тела (особено на етерното и астралното), ще получават все по-широко разпространение. Днешният всеобщ интерес към ди­шането свидетелства за субективното признание на този факт, ма­кар че все още се знае малко за правилните методи и крайните ре­зултати.

Обърнете внимание на следната особеност - задръстването може да засегне центрове едновременно в астралното и в етерното тяло и лечителят ще трябва да проучи тези случаи.

Този тип усложнения в етерното тяло са често срещани в на­ши дни и са причина за много заболявания. Етерното тяло с вът­решната „субстанциална" форма, върху която е изграден физичес­кият механизъм. То е скелетът, към който се закрепят всички части на тялото; рамката, която обединява цялото; по него е откопирана външната телесна форма; то е мрежата от надиси (безкрайно слож­на и разклонена), която представлява копие на цялата нервна систе­ма - най-важната част от човешкия механизъм. Това се отнася и за кръвообращението като инструмент на жизнената сила. Ако връз­ката между тази вътрешна структура и външната форма е слаба, душата. Ефирното тяло по принцип откликва на всяко състояние на по-фините проводници. По своята природа то с преносител, а не генератор на импулси и само ограничеността на наблюдателя води до приписване причините за телесните нещастия на етерното тяло. То с разпрсдслитсл за силите, протичащи към (и от) физическото тяло, при условие че еволюцията е развила центровете до състояние, в което те са способни да възприемат различните типове сила. Езотерично казано, центровете могат да съществуват в едно от следни­те пет състояния:

1. Затворено, неподвижно, но все пак даващо признаци на живот; мълчание, пропито с дълбока инерция.

2. Отварящо се, разпечатано и леко оцветено; животът за­почва да пулсира.

3. Оживено, раздвижено, будно в две измерения; две широ­ко отворени вратички.

4. Излъчващо и обхващащо в своята вибрация всички цен­трове.

5. Вибрациите на центровете са се смесили в ритмично взаимодействие; жизнената сила се влива от всички сфери, светът е широко отворен.

В съответствие с посочените пет етапа от процеса на разши­ряване и витализиране на етерното тяло (в различните му проявле­ния на физическия план), се различават пет човешки раси, чието начало е поставено с лемурийската раса - пет сфери на човешко и свръхчовешко проявление, пет степени на съзнание и други петор­ни понятийни структури, които срещаме в езотеричната философия. В тази връзка трябва да поясним, че петолъчката не е знак единст­вено на посвещението и на съвършения човек, но и основен символ на етерното тяло и на петте центъра, които контролират еволюира­лата личност - двата центъра на главата, сърдечният, гърленият и този в основата на гръбнака. Щом те се пробудят напълно и започ­нат да функционират съгласувано и в правилен ритъм, различните споменати вече петорности се превръщат в съставна част от съзна­нието на съвършения човек.

На пръв поглед казаното няма отношение към науката за лечението, но всъщност цялата тази проблематика е свързана с енергиите, а енергията в една или друга степен обуславя причините и последствията от болестите, защото болестта най-често е резул­тат от нежелано въздействие на енергии върху тази енергийна единица, която ние условно наричаме „атом".

Етерното тяло на човека е съставна част от етерното тяло на планетарния Логос и следователно е свързано с всички форми на раз­личните царства на природата вътре в това общо тяло. То е част от субстанцията на Вселената, координирана с планетната субстанция, и следователно илюстрира научният принцип за всеобщата взаимовръзка на всичко съществуващо.

На въпроса какво всъщност стои зад болестите, разстройства­та, заболяванията и липсата на божествено проявление, ще отговоря: и за трите свята това е обособеността - тя е виновна за повечето усложнений в етерното тяло и за неспособността на външната осе­заема форма адекватно да отговаря на вътрешните по-фини импулси. В това се състои вторичната причина за повечето от недъзите. Ефирното тяло на планетата все още не е в състояние свободно да пропуска силите, които се опитват да навлязат в съзнанието и про­явлението на човека във физическите сфери. Тези сили се излъчват от самия него (доколкото човек функционира на по-висшите нива на съзнание), от неговата душа, от сродни форми на разум, от пла­нетарния живот и в крайна сметка - от цялата Вселена. Всеки център, ако с напълно пробуден и е използван съзнателно и научно, служи като отворена врата, през която навлиза знание за онова, което се намира отвъд индивидуалния човешки живот. Ефирното тяло е осно­вен, изключително важен апарат за отклик, намиращ се в разпореж­дане на човека. То не само осигурява правилната функция на петте сетива (и следователно на петте главни средства за контакт с осеза­емия свят), но и позволява на индивида да общува с по-тънките светове; когато човек е изпълнен и управляван от енергиите на ду­шата, пред него се открива широк достъп и до духовните сфери.

Ефирното тяло е мощен приемник на впечатления, предавани на човешкото съзнание чрез пробудените центрове. Не може да има истинско ясновидство, ако не бъде пробуден центърът на слънче­вия сплит или поне центърът аджна. Така предаваните впечатле­ния и информации се превръщат в подбуди, които полагат начало­то на съзнателната човешка дейност. Съществуват много думи за описание на тези движещи сили: импулси, движещи мотиви, влия­ния, подбуди, стимули, желания, копнежи и др., които са само синоними на силата (енергията) и изразяват същата обща идея. Всички тези понятия се отнасят до формите за активност на етерно­то тяло, но само когато физическият организъм ги регистрира и действа под тяхно влияние. Цялата тема за мотивиращите (движе­щите) сили представлява огромен интерес.

Тази тематична област е наистина необятна; човечеството бав­но ще овладява знанието за нея и постепенно ще осъзнава, че по своята същност (и чрез етерното си тяло) човекът е съставна част от едно велико вибриращо Цяло. След време хората ще разберат, че само благодарение на еволюционния процес индивидът ще мо­же да се издигне до усещането за цялото разнообразие от сфери на божествено проявление. Едва когато етерното тяло бъде активизи­рано от „привлечените сили" на душата, на ума, и временно - на астралното тяло, човекът ще може да осъзнае всички светове, явле­ния и състояния на съзнание, като достигне онова всезнание, което е исконно право на всички синове божи.

Дотогава обаче такива фактори, като недостатъчното ниво на развитие, слабата сетивност и трудната работа по пробуждане­то и правилното съгласуване на различните центрове, ще пораж­дат много проблеми. Този преходен период е богат източник на усложнения, които на свой ред предизвикват във физическото тя­ло различни болести, напрежения и задръствания; така се стига до превъзбуда на едни и до недоразвитост на други центрове в етер­ния проводник, т. е. до тяхното неравномерно отваряне и непра­вилно балансиране.

В съвременната медицинска наука много се говори за „дис-хармонията" на ендокринните жлези, сочена като причина за много от физическите усложнения. Зад това състояние обаче се крие прин­ципната неуравновесеност на самите центрове. Само при правилно разбиране на силата - приета и разумно приложена, ще бъде дос­тигнато равновесие и ендокринната система ще започне оптимално да управлява физическото тяло.

Днес съществува голяма необходимост от изучаване на пробле­мите за:

1. Правилното приемане на силата чрез съответния й цен­тър. За пример може да послужи правилният контрол на центъра на слънчевия сплит, чрез който е възможно да се прояви и целесъоб-р зно да се използва астралната сетивност.

2. Правилната връзка между всеки от центровете и съот­ветната му жлеза. Тя осигурява свободното протичане на силите от центъра към жлезата, което определя отделянето на съответния хор­мон и така в крайна сметка влияе на кръвообращението. Осъзнавайки значението на тази последователност от въздействия, вие по-добре ще разберете окултното значение на думите от Стария Завет, че ,,кръвта е живот". Именно жизнеността, която идва от етерното тяло, постъпва в кръвообращението чрез центъра, възприемащ един от седемте типа сила, и чрез свързаната с него жлеза. Оттук стигаме до тясната връзка между:

- ендокринната система, чиито жлези всъщност са мате-риализация на големите и малките центрове;

- сърцето, което е център на живота, както мозъкът е цен­тър на съзнанието, и осъществява циркулацията и конт­рола върху кръвта (тези три големи системи са вза­имосвързани);

- и между ендокринната и нервната системи като цяло чрез мрежата от нерви и лежащите в тяхната основа „надиси" (нишки на жизнена сила, които лежат в основата на всяка част от тялото и особено на нервната система с всичките й аспекти).

Към тези отношения и връзки трябва да прибавим още една -общата взаимовръзка, която трябва да се установи между всички центрове, за да позволи на силата свободно и в правилен ритъм да протича през целия физически носител.

Съществуват няколко големи взаимосвързани механизма, ко­ито управляват с различен успех физическото тяло (слаб контрол се наблюдава при неспособност да се установят правилни съотноше­ния в тялото или при недоразвитост):

1. Етерно тяло; то работи преди всичко чрез седемте си глав­ни центъра, но и чрез много други центрове.

2. Ендокринна система; функционира главно чрез седемте си основни групи жлези, но и чрез други, по-маловажни жлези.

3. Нервна система (симпатикова и гръбначномозъчна); тук главно значение се придава на блуждаещия нерв и на влиянието му върху сърцето, а оттам и върху кръвообращението.

Тези принципни положения трябва да бъдат съблюдавани и съотнасяни към всяка окултна лечителска система; тяхната техни­ческа страна всъщност е по-достъпна за усвояване в сравнение с необятната система от знания, на която се опират ортодоксалната медицина и хирургия. Липсата на координация между тези три сис­теми пречи на лечителското изкуство да достигне истинските си цели. Направено е много, но трябва да се овладее и следващото, по-високо стъпало по посока на етерния план, преди да се намери ис­тинският ключ към болестта и нейното лечение.

Така, ниската жизнеспособност и общите ненормални условия, които толкова често наблюдаваме, са свидетелство за слабостта и инертността на етерното тяло. Последствията от инертността на виталното тяло могат да бъдат както физически, така и психически, защото при тези условия ендокринните жлези не функционират нормално, а те (както е известно) обуславят физическото проявле­ние на човека заедно с неговите емоционални и ментални състояния, изразявани в различна степен чрез физическия апарат. Жлезите не определят вътрешния човек или състоянията на неговото съзнание, но могат да предотвратят външните проявления на редица вътреш­ни нагласи. И обратно, прекалено силното етерно тяло и превъзбу-деността на засегнатите центрове може да предизвика голямо нап­режение в нервната система, от което да последва някакво нервно усложнение - мигрена, ментално или емоционално разстройство, или дори лудост.

Докоснах се до този въпрос, защото връзката на етерното тяло с физическото и неговата възприемчивост към вътрешните енергии в най-голяма степен определят общото състояние на ин­дивида. Това винаги трябва да се помни при изучаването на боле­стите, причинени от условията в менталното тяло или от актив­ността на душата в живота на ученика, както и при разглеждането на процесите, чрез които човек се подготвя за посвещение. Етер­ното тяло трябва коректно да пропуска вътрешните енергии, на­сочени към външния апарат, а физическото тяло от своя страна трябва да се научи да разпознава и да реагира на това, което му се предава. Ефективността на предаването и резултантната физичес­ка активност зависят от центровете, които управляват жлезите, а те на свой ред определят природата и проявеното съзнание на чо­века. Ако центровете са пробудени и възприемчиви, говорим за физически апарат, който е чувствителен към протичащите сили. И обратно, ако центровете спят и не могат да предават силата, има­ме съответно вял и невъзприемчив физически механизъм. Когато центровете под диафрагмата са събудени, а над нея - не, съзнани­ето на човека ще е фокусирано върху животинската и емоционал­ната му природа и повечето от болестите му ще се проявяват съ­ответно под диафрагмата. От всичко това се вижда колко заплете­на и сложна е тази материя - толкова сложна, че правилното й разбиране ще стане възможно едва когато човешките същества си върнат способността да „виждат светлината" на етерното тяло (и на неговите седем главни центрове) и чрез развитото си осезание да дават оценка за вибрационната активност на различните сило­ви точки. Когато тези два отрасъла на знанието бъдат усвоени, цялата тема за етерното тяло ще получи ново значение и правил­но тълкуване.

Започнах тази част от учението с причините, възникващи в астралното и етерното тяло, защото те са основните болестотвор-ни фактори предвид на това, че по-голямата част от сегашното чо­вечеството е астрално фокусирано, също както основната маса от животинското царство е фокусирана в етерната сфера. Силите, ко­ито проникват в животинското царство, идват предимно от етерни­те слоеве и от плътните физически нива на битието. Висшите жи­вотни, които се развиват благодарение на контакта си с хората, ста­ват възприемчиви към силите, идващи от астралния план, и така развиват действия и реакции, които не са чисто инстинктивни.

В наши дни бързото умствено развитие на арийската раса про­вокира във физическото тяло различни усложнения. Техният произ­ход не е чисто мисловен, а се дължи преди всичко на факта, че мен-талното тяло (при активност и точна настройка) става проводник за енергиите на душата, които, нахлувайки във физическото тяло, могат да предизвикат превъзбуда и усложнения в нервната система. Така че именно предаваната енергия, а не самият човешки ум, е причина за усложненията. По-надолу ще дообясня това твърдение.

<А> Неправилни мисловни нагласи

Нека преди всичко разгледаме основния постулат, че болес­тите и физическите слабости не са резултат от неправилно мислене. По-скоро те са следствие от пълната липса на мислене или са обус­ловени от неспособността да се следват фундаменталните закони, които царуват в ума на Бога. Един нагледен пример за такава нес­пособност е фактът, че човекът, бидейки част от природата, не се подчинява на основния закон за Ритъма, който управлява всички природни процеси. Много от проблемите могат да бъдат обяснени именно с неспособността да се съблюдава законът за Периодич­ността и с произтичащата оттук употреба или злоупотреба с поло­вия нагон. Вместо да бъде управляван от цикличното проявление на сексуалния импулс и да подчини своя живот на определен ритъм, съвременният човек нарушава всяка периодичност, с изключение може би на женските цикли, на които също не се обръща дължимо­то внимание. Мъжът вече не се подчинява на никакви ритми и се намесва дори в цикличността, управляваща женското тяло, която (ако е правилно разбрана) може да въведе ред в половите контакти, включвайки естествено и мъжкия импулс. Неспособността да се жи­вее според закона за Периодичността, който да подчини човешките апетити на цикличния контрол, е една от основните причини за бо­лестите и доколкото тези закони действат в ментален план, би мог­ло с основание да се твърди, че тяхното нарушение има ментална (мисловна) основа. Това би било вярно, ако расата беше умствено развита, но случаят не е такъв. Модерният съвременен свят става свидетел на тоталното нарушаване на тези ментални закони и в час­тност на закона за Циклите, който определя приливите и отливите, контролира световните събития и влияе на всички индивиди, като формира у тях навици за ритмичен живот, а това е една от главните предпоставки за добро здраве.

Нарушавайки закона за Ритъма, човекът е разстроил силите, които при правилна употреба са призвани да осигурят доброто със­тояние на тялото; заедно с това той е положил основата на общата слабост и вродените органични пороци, които предразполагат ор­ганизма към лошо здраве и откриват достъп за болестотворните вируси и бактерии, причиняващи външните прояви на заболяванията. Когато човечеството преоткрие знанието за правилното използва­не на времето (изразено на физически план в закона за Ритъма) и започне отново да спазва естествените цикли на различните жизне­ни проявления в материалния свят, едва тогава предишният инс­тинктивен навик ще се превърне в утвърден, разумен обичай. Така ще се формира една съвсем нова наука и ритъмът на естествените процеси, както и установяването (под формата на навици) на пра­вилните цикли за физическо функциониране, ще положат началото на нова ера в здравното състояние на расата. Използвах понятието „установяване", тъй като вниманието на расата вече прави опити да се фокусира върху по-високите ценности и от това неизбежно ще спечели физическият проводник - доброто здраве ще се наложи за­винаги благодарение на правилния ритмичен живот, добронамере­ното мислене и контакта с душата.

Да, много малко от болестите на плътта имат ментални при­чини. Две са причините за това състояние на нещата:

1. Все още сравнително малко представители на расата са ментално поляризирани, т. е. мислещи личности.

2. Повечето от човешките заболявания продължават да имат астрален и етерен характер.

Мислите и емоциите при човека са тъй преплетени, че на този етап от еволюцията те трудно могат да бъдат разграничени и да се посочи кои болести в кое тяло (астралното или менталното) въз­никват, т. е. кои заболявания са предизвикани от неправилно чувстване, а кои - от погрешно мислене. Ако разглеждаме човечество­то като цяло, виждаме, че мисленето (доколкото го има сега в све­та) е присъщо на съвсем малко хора. Останалите са завладени от чувствата, сетивността и многобройните аспекти на емоционалността - раздразнение, безпокойство, остра тревога, стремеж към ре­зултата, склонност към депресия, драматизиране и егоцентризъм. Сега малцина живеят в сферата на мисълта, а още по-малко се из­дигат до света на реалността. Когато това положение се коригира тогава вследствие на по-голямата интеграция и на свободното про­тичане на жизнените сили през проводниците за проявление неиз­бежно ще се повиши и средното равнище на човешкото здраве.

<Б> Ментален фанатизъм. Господство на мисьл-форми.

Болестите и усложненията, породени от неправилни мислов­ни нагласи, фанатизъм и излъгани идеали и надежди, се делят на три категории и тяхното изучаване доказва, че в крайна сметка те имат не ментален, а дълбок емоционален произход:

1. Едни от тях са обусловени от самоналожената активност във физическия свят, мотивирана от менталните състояния на инди­вида. Това води до свръхактивност и претоварване вследствие на решимостта да се доведе работата до успешен край. В резултат чес­то се стига до разбита нервна система, което би могло да се избегне, ако се промени мисловната нагласа и се спазва правилният работен ритъм на физически план. Все пак за възникването на усложненията в случая по-голяма вина носи физическата природа, а не ментално­то отношение на човека.

2. Други са резултат от състоянието на вътрешен бунт и от наличието на мощни емоционални реакции, които оцветяват целия живот на индивида. Те често съпътстват менталната реализация на личното въжделение и се засилват от осъзнаването на неговата недо-стижимост, предвид недостатъчните способности на самия физи­чески механизъм. Основната причина обаче е в емоционалното въз­мущение от себе си, а не в менталното състояние на човека. Горчи­вината от загубата, отвращението, ненавистта, чувството за опустошеност предизвикват многобройните токсични състояния, общо отравяне и лошо здраве, характерни днес за толкова много хора. Те виждат действителността в засилено мрачни тонове и това им при­чинява емоционални страдания. Преодоляването на тази нагласа трябва да се търси в обикновената думичка „приемане". Това не е негативно състояние на покорно подчинение, а позитивно приема­не (в мислите и практиката) на реалностите, които в дадения мо­мент изглеждат неизбежни. Така се икономисва много време, губе­но в опити за достигане на невъзможното, и се освобождава енер­гия за целесъобразно движение към постижимото.

3. Трети са резултат от неспособността на физическия апа­рат да отговори на интелектуалните потребности на индивида. Като част от физическото наследство, това трудно може да бъде проме­нено, но при истински и упорит стремеж може да се постигне много за подготовката и създаването на основа за едно по-добро функци­ониране в друг жизнен цикъл.

Тук искам накратко да разгледам проблема за менталното лечителство, както и твърденията, че всяка болест е причинена от неправилно мислене. Вие се готвите за сериозна работа и трябва да сте наясно по темата. Двата аспекта на проблема са тясно свързани и се свеждат до два въпроса:

- дали болестта е резултат от мисленето;

- може ли силата на мисълта да предизвика целебно действие, ако се прилага индивидуално или групово?

Спомнете си и разгледайте внимателно двете определения за причините на болестите, които ви дадох в началото:

Тези четири болестотворни причини могат да бъдат победе­ни само чрез освобождаването на душата във всички форми, ко­ето ще е резултат от активното приложение на човешката духовна воля. Иначе казано, когато енергията на душата и волята (разби­рана като отражение и проводник на волевата енергия на душата) бъдат освободени и правилно насочени от ума, едва тогава бо­лестта може да бъде обуздана и окончателно победена. Така бо­лестните явления могат да бъдат контролирани чрез налагане на висшите енергии и ритми върху низшите сили. Следователно, бо­лестта на физическото тяло е резултат от неспособността да се приемат висшите енергии и ритми, което от своя страна зависи от степента на еволюцията.

Смътната представа за тази неспособност и неразбирането на посочените факти са довели много хора до убеждението, че бо­лестта може да бъде победена със силата на мисълта, доколкото тя самата е следствие от неправилно мислене. На човечеството обаче все някога ще му се наложи да разбере, че само висшето, проявено чрез ума осъзнаване на душата е в състояние да разреши този тру­ден проблем.

Не може логически последователно да се твърди, че болестта има пряко отношение към мисленето; като правило тя е резултат от злоупотреба със силите на етерно, астрално и физическо равнище. Повечето хора са безпомощни в това отношение, доколкото силите, които пронизват, образуват и управляват физическото тяло, са нас­ледени от далечното минало и са съставна част от околната среда и от груповия живот, който човек споделя с всички свои събратя. Тази материална сила е пропита от резултатите на древни неправилни ритми, от злоупотреба с мощта и от наследени качества. Само енергията на душата, проявена чрез правилното мислене, е способна да победи човешките болести. Именно неспособността да се мисли, да се осъзнават и изразяват висшите състояния на съзнанието, води до неправилните ритми. Затова повтарям - болестта не е следствие от мисленето.

Има обаче и болести, които възникват във физическия меха­низъм и се обясняват с факта, че дейността (която е специфичен резултат от мисленето) е била оцветена и мотивирана от емоци­оналния живот на човека - плодотворен източник на заболявания и неправилни ритми. Затова действителната причина за физическите усложнения с преобладаването на астралнитс сили, а не на ментал-ната енергия. Тук нямам предвид болестите на нервната система и на мозъка, които са следствие от превъзбуда и въздействие на енер­гията (често от ума и душата) върху инструменти, които не са гото­ви да я възприемат, За тези болести ще говорим по-късно. Сега про­сто насочвам вниманието ви към принципната последователност на психичните процеси и техните последствия:

1. Умствената активност поражда (чрез силата на мисълта), определени човешки планове, идеали и амбиции.

2. Тази сила, след като се съедини с астралната енергия, става доминираща и се оцветява от нежелани емоционални състо­яния - безпокойство от липсата на постижения, от неспособността да се реализират плановете и т. н. Това вгорчава вкуса към живота.

3. Едва тогава болестта се заражда във физическото тяло в съответствие с предразполагащите тенденции в организма и при­същите му наследствени слабости.

Виждате, че на практика мснталното тяло и силата на мисълта по никакъв начин не са пряка причина за болестите. Те се пораждат от игнорирането на висшето мислене и от неговото падение до ниво­то на смоционалността. Ако това падение не съществува и мислене­то чяпти чистотата си на ментален план, тогава биха могли да въз­никнат усложнения от друг характер, резултат на неспособността да се „въплъти" мисълта в полезно действие на физическо ниво. Това води не само до толкова добре познатото за психолога раздвояване на личността, но и препречва пътя на жизнено необходимия поток от енергия; така физическото тяло губи своята виталност и става жерт­ва на болестта. Ако мисълта успее да се спусне във физическия мозък и да насочи жизнената сила, тогава по правило човекът ще има отлично здраве, независимо дали мисленето му е добро или лошо, да­ли е правилно мотивирано или неправилно насочено. И това ще е просто резултат от интеграцията, защото праведните и грешните, его­истите и алтруистите, и въобще всички хора могат да постигнат та­кава интеграция и да управляват живота си с мисъл.

Вторият въпрос се състоеше в това, дали индивидът или гру­пата могат да лекуват със силата на мисълта.

Най-общо казано, индивидът и групата могат да лекуват и ми­сълта може да играе голяма роля в лечебния процес, но не без допъл­нителна помощ. Тя може да служи като насочващ проводник на дру­ги сили и енергии, които са в състояние да унищожат и прогонят болестта, но процесът трябва да бъде подкрепен от способността да се визуализира, да се работи с конкретните желани сили, да се раз­познават различните типове лъчи и техните енергии, както и умело да се борави с т. нар. „светлинна субстанция". Към това трябва да добавим и умението да се контактува с пациента, плюс любещо сърце. Прекалено голямата мислителна способност обаче и твърде актив­ният умствен процес могат да затруднят и да блокират лечебната дейност дори ако са налице всички други положителни условия. Ми­сълта трябва да даде онзи начален импулс, който да насочи човеш­кия интелект към лечението и към дълбокото разбиране природата на пациента. Щом вниманието на лечителя (или на групата лечители) се фокусира, умът трябва да се стабилизира само като подсъзнате­лен насочващ проводник, но не повече.

Лечението, ако то е възможно, се осъществява чрез правилно насочената енергия и детайлната визуализация, като любовта тук играе толкова голяма роля, колкото умът в началото на процеса. Може да се каже, че любещото сърце дава една от най-могъщите от всички използвани енергии.

Спрях се на тези два въпроса, защото искам да имате правил­на и ясна представа за тях преди да пристъпите към групова лечи­телска работа.

Самата мисъл не предизвиква и не лекува болестта. Тя трябва да се използва, но по принцип не е нито единственият, нито най-важният фактор на лечението. Именно в това се състои и главната заблуда на много лечители. Мисълта може да насочва енергията, която от своя страна понякога причинява превъзбуда на мозъка и на други телесни клетки; така се стига до нервни и мозъчни усложнения, но сами по себе си съзнанието и мисленето не могат да доведат до болестни явления във физическото тяло. Когато човешката раса се научи да мисли ясно и точно и законите на мисълта започнат да контролират масовото съзнание, болестта (каквато я познаваме сега) ще предаде своите позиции и все повече хора ще постигат състоянието на вътрешна интегрираност. Където е нали­це такава цялостност, там има и свободно протичане на сили и енер­гии през физическото тяло. Проблемите на превъзбудата обаче зна­чително ще нарастват като резултат от повишената чувствителност на физическия човек и фокусирането на съзнанието му в умствената природа. Това ще продължава докато той не се научи да борави с висшите енергии и не осъзнае необходимостта от ритмичен живот, като обърне внимание на закона за Периодичността.

В своята работа лечителят е длъжен да владее и да съблюдава определени правила. Вече изложих три от най-важните сред тях. Накратко те посочваха следното (за по-голяма яснота разделям пър­вото правило на части):

Сега ще ви дам (като на група) още едно правило - така ще се получат четири правила:

Това правило е изключително важно. Концентрираната воля на индивида и насочената воля на обединената група не трябва да се използват за пряко въздействие. Свободната воля на пациента нико­га не бива да се подлага на натиск от енергията на мощно фокусира­на група или индивид; това е много опасна процедура, за да можем да си я позволим. Волевата енергия (особено на група хора, едновре­менно съсредоточени върху тънкото и физическото тяло на лекува­ния) може значително да усложни болестните прояви, вместо да ги излекува. Иначе казано, тя може опасно да стимулира заболяването, вместо да съдейства на природните оздравителни сили, и дори да убие пациента, ако съпротивляемостта му спрямо изострените бо­лестни явления се окаже недостатъчна. Затова моля при груповата лечителска работа да се забрави за всякаква воля, за всяко насочено желание. Само на посветени от висока степен е разрешено да лекуват със сила на волята, фокусирана върху дума на силата, защото само те могат да оценят състоянието на пациента и силата на болестта и само те знаят дали волята на неговата душа изисква излекуване.

В тази глава разгледахме теми с голяма важност, които ще тряб­ва внимателно да изучите. В следващата ще обсъдим специфичните проблеми на учениците и аз ви моля като подготовка внимателно да прочетете изложеното от мен учение за болестите на мистиците в „Трактат за седемте лъча", т. II, стр. 520 - 625. Не мога да повта­рям казаното там, но то трябва да бъде включено в учението за лечи-телството. Надявам се да го прочетете и сами да се ориентирате в проблемите (както теоретично, така и от личен опит), защото вие донякъде вече имате представа за тях, съдейки по себе си.

СВЕЩЕНОТО ИЗКУСТВО НА ЛЕЧИТЕЛСТВОТО

В този трактат няма да разглеждам патологията на болестите с техните симптоми и проявления. Те подробно са описани в мно­гото медицински трудове и учебници, а аз, братя мои, не съм шко-луван лекар или авторитет в медицината и не разполагам с време, за да се обременявам с техническата страна на нещата. Аз искам да дам на света някои идеи за истинските, окултни причини на болест­та и нейните скрити източници, както и да ви запозная с лечебните методи, одобрени и развивани от Великата Бяла Ложа.

Ключът към успеха е в разумното използване на енергиите, приложени с любов и знание. Всичко, което ви казвам, е експери­ментално проверено. Това лечителство е:

1. Магнетично; при него лечителят (или групата лечители) прави две неща:

1/ а) Привлича към лекувания център онзи тип енер­гия, който неутрализира болестта. Това е обширна тема и с дъл­боко научно значение. При различните заболявания могат да се прив­лекат определен тип лъчеви сили, които трябва да преминат през съответните центрове. Те ще бъдат посочени в раздела, озаглавен „Седем метода на лечителството".

1/ б) Изтегля от пациента, привлича към себе си и абсорбира силите, които предизвикват болестта. Това изисква голяма предпазливост от страна на лечителя, за да се предпази от самозаразяванс и да не позволи на тези сили да се настанят в него­вото тяло. Освен това, той трябва да осигури приток на свежа енер­гия към пациента, която да замести изтеглената.

При дадения процес се установява определена връзка между лечителя и пациента. Този лечебен метод е свързан със съвсем ре­ална опасност,₍ затова начинаещите лечители трябва да помнят, че ще работят в група, а не индивидуално. Свободният взаимообмен на сили определя доброто здраве на индивида и на групата. Сво­бодната циркулация на сили между лечителя или лечителската гру­па и пациента може да доведе до излекуване на болестта при условие, че на човека му е предопределено да се излекува в даденото време и че той съдейства на този процес, макар че това невинаги е необхо­димо. Сътрудничеството на пациента в много случаи улеснява и ускорява лечението, но нерядко вълнението на пациента може да окаже и отрицателно влияние!

2. Излъчващо; при него процесът е по опростен и безопасен, тъй като лечителят концентрира силата в себе си и после я излъчва към пациента във вид на устойчив поток от светеща енергия. Тя трябва да бъде насочена към центъра, който е най-близо до болния орган.

Този метод е безопасен за лечителя, но ако в неговата мисъл се прокрадне елемент на воля или потокът на излъчваната енергия се окаже прекалено силен, тогава може да възникне опасност за пациента. Въздействието на излъчената към него сила може не са­мо да предизвика нервно напрежение, но и да доведе до изостряне на болестта вследствие стимулацията на атомите и клетките, при­ведени в движение от болестотворните сили. Затова начинаещите лечители трябва да избягват всякаква концентрация върху самата болест или върху поразения физически орган; след като извършат подготвителната работа за лечението, те трябва умело да контро­лират мисленето си, защото енергията винаги следва мисълта и те­че по посока на нейното фокусиране.

Желателно е лекуващите да имат вярна представа за ефектив­ността на тяхното лечение, за мощта на обединеното им групово действие и за силата, с която по принцип могат да се разпореждат. Те ще трябва да покажат умение да владеят волята си, като изпра­щат на нуждаещите се лечебно излъчване във вид на поток от енергия-любов. Винаги помнете, че любовта е енергия и е толкова реална, колкото и плътната материя; тази енергия може да се използва за премахването на поразената тъкан и за замяната й със здрав мате­риал.

Затова, като първа фаза на работа, трябва да се опита с мето­да на излъчване, който е по-прост и много по-лесен за овладяване. Едва след това може да се експериментира и с метода на магнетич­ното лечение.

Сега разбирате по-добре смисъла на лечителските правила, които ви дадох по-рано в тази серия от инструкции. Ще ви стане ясно и защо при метода на излъчването се наблюдава тясна връзка между душата, мозъка и цялата индивидуална или групова аура (маг­нетично поле). Умът не участва, а мозъкът служи само като фокус на любовта и целебната сила, която се излъчва от центъра аджна като поток от енергия.

Затова лечителят фокусира силите си в главата и неговото вни­мание също трябва да се концентрира на това място. Сърцето се включва автоматично, тъй като то работи главно с енергията на любовта.

Нека сега формулираме правилата, по които трябва да рабо­ти всяка лечителска група. Тук пояснявам, че невинаги е необходи­мо и възможно да се срещнете и да работите заедно във физически смисъл. Това може да се прави целенасочено и ефективно, ако учас­тниците действат като субективна група; за целта всеки неин член е длъжен всекидневно да следва инструкциите така, сякаш присъст­ва в групата физически. Тази реална връзка се установява при сама­та представа, че се намирате сред своите братя. При механичен сбор на групата (във физически смисъл) трудно се избягва загубата на сили поради различните обсъждания, обичайните прояви на радост от срещата и физическото взаимодействие между личностите. Неиз­бежно ще има много разговори и работата ще стане недостатъчно ефективна. При субективната група това се избягва - от физическа гледна точка участниците работят самостоятелно, но на истинското, вътрешното равнище те действат в най-тясно сътрудничество. Ето първите правила, които ви препоръчвам да овладеете:

1. След като бързо и съзнателно се приведете в състояние на вътрешно равновесие, с волево усилие се съединете (като душа) с душите на своите братя по група. После влезте в контакт с техните умове, а накрая - с емоционалната им природа. Направете това с помощта на въображението, като осъзнавате, че енергията следва мисълта и процесът на съединяване (при правилен подход) е неиз­бежен. След това вие ще можете да действате като група. После забравете за груповата връзка и се съсредоточете върху предсто­ящата работа.

2. Съединете душата, мозъка си и силите на любовта, нат­рупани във вашата аура, концентрирайте всичко това (което искате да изпратите на болния) в главата си, като си представяте сияещ център или точка от ярка светлина. Тази светлина трябва да бъде излъчена към пациента чрез центъра аджна, който се намира меж­ду веждите.

3. Произнесете следната групова мантра: „С чисти подбу­ди и любящо сърце ние прилагаме себе си за тази лечителска работи. Ние, като група, правим това предложение на човека, който искаме да лекуваме". Едновременно с това визуализирайте протичащия процес на съединяване. Представете си го като дина­мична мрежа от ярка светлинна субстанция, която ви обединява с вашите братя по група от една страна, и с пациента, от друга. Ще видите как линиите излизат от вас й се устремяват към сърдечния център на групата и към пациента. Винаги правете това през центъ­ра аджна, докато не ви научат да го извършвате по друг начин. Така центровете аджна и сърдечните центрове на участниците ще са в тясна взаимовръзка. Сега разбирате смисъла на визуализацията. Това на практика е етерно въплъщаване на творческото въображение. Помислете върху последната фраза.

4. Сега насочете замалко мисълта си към онзи, когото ис­кате да излекувате; фокусирайте вниманието си върху него, така че да го възприемате като реален и близък човек. Когато разберете в какво се състои физическият му проблем, формулирайте го в съзна­нието си и после го отстранете от себе си. Накрая забравете всички детайли - групата, самите себе си, проблема на пациента - и се съсредоточете върху типа сила, с която възнамерявате да работите и която в дадения случай и време с силата на втория лъч, силата на любовта. Това, на което ви уча сега, е адаптиран вариант за метода на лечение чрез втори лъч за начинаещи.

5. Почувствайте как една дълбока любов се влива във вас. Представете си я като субстанциална светлина, която можете да управлявате. Излъчете я от центъра аджна като поток от сияеща светлина и я насочете с ръцете си към пациента. При това дръжте ръцете пред очите с дланите навън на разстояние около 6 инча [15 см. - бел. ред.] от лицето. Така потокът от центъра аджна се разде­ля на две, изтича от насочените напред ръце и се отправя към па­циента. Визуализирайте го и почувствайте, че болният го възприема. В това време тихичко произнасяйте следните думи: „Нека любовта на Единната Душа, която с фокусирана в групата, се излъчи към теб, братко мой, и изпълни всички части на твоето тяло, като те лекува, успокоява и укрепва, премахвайки всичко, което пречи на доброто ти здраве". Произнесете това бавно и съсредоточено, с вяра в резултата. Внимавайте никаква друга мисъл или воля да не се промъкне в потока от лекуваща енергия, освен силата на концен­трираната лъчиста любов. Способността за визуализация и твор­ческо въображение, допълнени от устойчиво чувство на дълбока любов, трябва да удържат вашия ум и воля в подчинение.

Подчертавам настойчивата необходимост от пълно мълча­ние и тайна по отношение на всяка лечителска дейност. Нека ни­кой никога да не разбере, че работите в тази област; никога и пред никого не назовавайте имената на тези, комуто се опитвате да помогнете. Не обсъждайте пациента дори помежду си. Ако това ос­новно правило за мълчание не се спазва, ще е ясно, че още не сте готови за такава работа и трябва да прекратите дейността си. Тази забрана има много по-дълбоко значение, отколкото можете да до­пуснете, защото разговорите и обсъжданията предизвикват не само отклоняване и разсейване на силите, но и нарушават основното пра­вило, което всички лечители са обучени да спазват (дори официал­ната медицинска професия съблюдава същия основен принцип).

Три главни закона на здравето

Има три главни и седем допълнителни закона на здравето. Те действат в трите свята и това е всичко, което ви е необходимо засе­га да знаете. Във всяко учение, с което ще се запознавате занапред, основното ударение ще пада върху техниките на етерното тяло, защото то е следващата степен за овладяване. Трите главни закона са следните:

1. Законът, който контролира волята за живот, проявление на първия аспект на Логоса, воля или могъщество.

2. Законът, който контролира хармонията на ритъма, про­явление на втория аспект на Логоса, любов или мъдрост.

3. Законът, който контролира кристализацията, проявление на третия аспект на Логоса, активност или основополагане.

Тези три главни фактора (или закона) се проявяват чрез трите основни аспекта на човешкото същество:

1. Аспектът на Волята се проявява чрез органите за дишане. Друго негово изражение е способността да се спи. И в двата случая е налице отражението (аналогията) в микрокосмоса на Логоичното проявление и Логоичната пралайя.

2. Аспектът на Любовта се проявява чрез сърцето, кръво­носната и нервната система. Това е главното, което трябва да раз­берете, защото този аспект контролира предимно етерното тяло и начина, по който то усвоява прана или жизненост. Праната се при­ема както чрез храната, така и чрез нервите, доколкото жизнената сила се пренася чрез кръвообращението, а психичната сила - чрез нервната система. Тези два отдела на човешкия организъм предиз­викват в наши дни големи усложнения, с тенденция към постоянно увеличаване. Расата се обучава чрез страдание и само жестоката нужда ще заставя човека да търси изход и облекчение. От нашата лечителска гледна точка, човек представлява по-малка троица, със­тавена от:

- плътно физическо тяло, за което науката и медицината знаят много;

- етерно тяло, което е следващият обект на внимание, екс­перименти и открития;

- астрално тяло, което заедно с етерното, е следващото стъпало за научното (психологично) търсене.

3. Аспектът на Активността се проявява главно чрез ор­ганите за усвояване и отделяне. Тук искам да подчертая един детайл. Доколкото нашата слънчева система развива аспекта на любовта (втория аспект) и доколкото човешкото същество е поляризирано в астрялното тяло, което е отражение на този втори аспект, дотолко­ва вторият от трите горепосочени отдела на човешкия организъм -етерният, има първостепенно значение. Етерното тяло досега служеше за преносител предимно на астрална енергия към физическо­то тяло, но това положение вече се изменя.

Съвременната медицинската наука трябва да изучи реалнос­тите на плътното физическо тяло и да продължи към изследване на витализирането и кръвообращението, защото те са тясно свързани. Нервната система на този етап се контролира главно от астралното (чрез етерното) тяло, като причините за повечето нервни услож­нения са скрити в емоционалната сфера, където сегашното чове­чество е поляризирано. Системата на физическото кръвообращение по принцип се контролира от етерното тяло. Ако то не функци­онира правилно и непълно усвоява и предава праната, както и ако астралното или емоционалното тяло са неадекватно контролирани, тогава те и двете стават източник на различни заболявания, както и на ежегодно увеличаващите се нервни и ментални усложнения. Недостатъчното кръвоснабдяване на физическия мозък, отново по вина на етерното тяло, води до умствено пренапрежение и колапс. Това доказва значението на етерния проводник.

Първият аспект, който се проявява чрез органите на дишане­то и съня и ги контролира, при неправилно функциониране предиз­виква безумие и други мозъчни заболявания или смърт.

Третият аспект, при неправилно функциониране, води до сто-машно-чревни заболявания и до различни усложнения под слънче­вия сплит (в коремната кухина).

Ето защо медицинската наука трябва да се ориентира към оп­ростяване на лечебните техники и от многообразието на лекарства­та и операциите да се обърне към разбирането за правилното из­ползване на енергиите, които прииждат от вътрешния човек (през етерното тяло) към физическия носител.

Следващите сведения могат да се окажат полезни за вас:

1. Чрез развитие на добра воля (т. е. на волята за доброт-ворчество) ще бъдат победени болестите на дихателните пътища, бе­лите дробове и гърлото и ще се постигне изцеление на безумствата и обсебванията, стабилизиране на мозъчните клетки и общо равнове­сие и ритъм. Така дълголетието ще стане правило, а смъртта ще бъ­де свидетелство, че душата е приключила своята работа и е заслужи­ла пралайя. В бъдеще то ще настъпва за по-дълги и обособени пери­оди и ще се контролира от човешката воля. С приключване на рабо­тата си, човекът ще прекратява своето дишане и ще изпраща атоми­те на тялото си в пралайя. Това заспиване на физическото (краят на проявлението) е факт, чието значение все още не се разбира.

2. Чрез осмисляне законите на .-жизнеността (т. е. на зако­ните, които управляват праната, излъчванията и магнетизма) ще бъдат победени болестите на кръвта, артериите и вените, някои нер­вни разстройства, понижената жизненост, старческият упадък, ло­шото кръвообращение и др. Това също ще съдейства за удължава­не на живота и в тази връзка по-добре ще бъдат разбрани законите на електричната [фохатната - бел. ред.] енергия.

3. Чрез прилагане на правилните методи за усвояване и отделяне ще бъдат победени болестите на телесните тъкани, сто­маха, червата и на мъжките и женски органи за възпроизвеждане. Все някога ще бъде разбрано, че последните са само друга система за усвояване и отделяне, която сега е центрирана в женския аспект (или в жената). Помнете, че живеем във втората система, или в сис­темата на любовта:

- първата система е била мъжка;

• 
  втората (сегашна) система е женска;
  
• 
  третата система ще бъде хермафродитна.
  

1. В първата слънчева система е имало една преобладава­ща еволюция, която е обхванала 100 милиарда монади.

2. В сегашната втора система има две преобладаващи ево­люции - на човека и на девите. Човешките монади са 60 милиарда. Прибавете към тях женската еволюция на девите, която обхваща 140 милиарда, и ето че имаме необходимите 200 милиарда монади. Това обяснява моето твърдение, че нашата система е женска.

3. В третата слънчева система общият брой на еволюира­щите същности ще е образуван от необходимите 300 милиарда мо­нади, които съвършенството изисква от тройствения Логос.

Старая се тезисно да обознача ориентирите за развитието на новото лечителско изкуство и да очертая причините за най-раз­пространените заболявания, което ще позволи на мъдрите да ги избягват. Краткостта и обучението с намеци по същество е окул­тен метод и той ще остане може би единственият подход за навли­зане в тази сравнително опасна тематична област дотогава, дока­то сериозната медицинска, хирургична и неврологична подготов­ка (която сега има технически акцент) не се обедини с точно толкова сериозното психологично разбиране, плюс известно духовно виждане. Идеалният лекар и хирург по необходимост е и метафизик; отсъствието на подобно взаимодопълване обяснява по-голямата част от днешните трудности и неуспехи. Днешният лечител-метафизик е толкова претрупан със сведения за „надтелесното", че на практика допринася по-малка полза на болното, слабо и изтерза­но човешко същество в сравнение с професионалния лекар. Сред­ният метафизик, независимо с какъв етикет се окичва, е със затво­рен ум: той преувеличава божествените потенции във вреда на ма­териал ните, (физическите) възможности. Чисто духовното лечител-ство ще бъде наистина божествено постижение, но то не може да се реализира физически в определена точка на времето и простран­ството, при това за хора, които стоят на твърде различни стъпала от еволюционната спирала. Правилният избор на време и задъл­боченото познаване на закона за Кармата, плюс развита способ­ност за интуитивно възприятие, са най-съществените страни за из­куството на духовното лечителство. Към това ще добавим и разбирането, че веществената форма и физическото тяло съвсем не са главният обект на внимание и не са от такова голямо значение, както някой може да си мисли.

Немалко култови и лечителски школи твърдят, че най-важно­то с физическият носител да бъде избавен от болестта и смъртта, но понякога (или дори често) е желателно да се даде възможност на болестта да свърши своята работа и да се позволи на смъртта да освободи душата от нейния телесен затвор. За всички въплътени същества неизбежно идва момент, когато душата изисква да бъде освободена от тялото и от живота във форма; природата има сво­ите мъдри начини да постига това. Болестта и смъртта трябва да бъдат признати като освобождаващи фактори, при условие че нас­тъпват в резултат на правилния избор на време, направен от душата. Трябва да разберете, че физическата форма е съвкупност от атоми, които образуват различните органи, и като резултат - едно общо тяло, скрепено от волята на душата. Оттеглете тази воля към нейния собствен свят, или както гласи окултният израз: „Нека очите на ду­шата се обърнат на другата страна" и в този цикъл вие неизбежно ще бъдете победени от болестта и смъртта. Това не е заблуда на ума или неспособност да се осъзнае божествеността, нито отстъп­ление пред злото. Това на практика е разлагане на веществената форма на съставните й части и отделяне на основната й същност. Болестта по принцип е аспект на смъртта. Това е процесът, чрез който материалната природа (субстанциалната форма) се готви да се разедини с душата.

В случаите, когато болестните прояви не водят до крайно раз­падане на тялото, техните причини трябва да се търсят в други фактори, свързани с обкръжението, доколкото много болести се пре­дизвикват от заобикалящата среда и са епидемични по своя характер; с настройката на индивида към честотата на отровните токове, из­лъчвани от световната злоба; с психологичните комплекси, за ня­кои от които вече говорихме; и с болестите (условно казано), които са вродени за материята, от която човечеството е избрало да изг­ражда своето физическо тяло, като я изолира и отделя от общата" проявена субстанция и така създава особен тип вещество, предназ­начено да даде външно проявление на вътрешната човешка реалност. То е уникален, частен аспект на всеобщата субстанция, усъвършен­ствана до известна степен през последната слънчева система, и по необходимост има по-висока степен на организираност от субстан­цията, която творчески е вибрирала под зова на трите дочовешки царства на природата.

Резюме на основните причини за болестите

Окултният подход към болестните прояви се гради върху осно­вополагащия принцип, че болестта е резултат от злоупотреба със си­ла в този или в някой предишен живот. В тази връзка искам да при­помня някои положения: