Безналичните плащания в банковата практика. М/унар.плащания

При безнал. плащания парите се използват като сметна единица, ср-во за обръщение и платежно ср-во. Предимства:1.Нам.разходите по осъществяване на паричното обръщение; 2.Съкращава се значително платежния п-с; 3.Създава по-голяма сигурност в разплащателния п-с.

Банковите с/ки според наредбата за плащанията са: разплащателни, депозитни, текущи, бюджетни, спестовни, набирателни, акредитивни и ликвидационни. Откриването на банкова с-ка става ч/з договор м/у банката и съответното лице. Когато даден субект иска да открие банкова с-ка, той трябва да подаде в съответната банка искане за откриване на БС. Съставя се в 1екз. и съдържа:името на б-ката, името на лицето, адрес, вид с-ка, вид на резервната валута, условия, имената на лицата, можещи да се разпореждат с наличностите в с-ката, място и дата на подаване, подпис на лицата представящи лицето откриващо с-ката, точното наименование на титуляра на с-кат ЕГН/ЕКПОУ, дата на регистрация, фирмено дело Nдата на откр.на с-ката, тел.факс, телекс ик-ки отрасъл и ик-ки бранш, има ли откр.с-ка в банката, N на др.с-ки, л%, с-ка по която ще се плащат лихвите, празно поле за св.текст и др.

Искането за откриването на БС трябва да се придружава от следните док-ти:спесимент на подписите, копие от док-та оправомощяващ лицата да се разпореждат с парите по с-ката от името на титуляра, удостоверение за регистрация на лицето откриващо с-ката, извлечение от учредителният акт на лицето откриващо с-ката, др.док-ти изисквани от б-ката.

Сметките на субектите в б-ките могат да се закриват по:искане на титуляра, решение на б-ката, служебен път от б-ката при изтичане на срока.

Най-масовата форма прилагаща се при стокови и нестокови сделки м/у контрагентите е директен трансэер /вирмент/. Основното й предимство е че платеца може да упражнява контрол ч/з акта за плащане. Инициативата е на платеца по негово нарждане б-ката дебитира неговата с-ка и кредитира с-ката на получателя. Платеца представя ПН в 3екз.Ако се обслужват от една и съща б-ка и 4екз. ако се обсл.от 2ТБ. Последователност 1.доставчика доставя стоката; 2.Платеца пускаПН; 3.Банката на платеца го уведомява за извършеното плащане; 4.Б-ката на платеца изпраща към ТБ на доставчика сумата; 5.ТБ на доставчика получава сумата и кредитира с-ката; 6.ТБ уведомява своя клиент, чес-ката му е заверена.

Акредитивното плащане протича през два етапа: 1.Договаряне на условията и откриване на акредитив на разположение на доставчика. 2.Дост.доказва пред б-ката, че е изпълнил всички условия даващи му право да получи съответните суми по открития му акредитив. Поради това акред. е изгодна форма за плащане от гл.т. на доставчика, защото му гарантира получаването на плащането. В зависимост от движението на парите акред. може да бъде: открит/с предварително превеждане на парите/ и непокрит /с последващо превеждане/. Той се закрива при:изчерпване на сумите или приключване на сделката, при изтичане на срока. Когато при закриване на акред. по него има неизползван остатък, той се превежда по с-ка на наредителя. Това се извършва служебно ако неизчерпаната сума е в резултат на изтичане срока на акред. според наредбата за плащанията акред.могат да бъдат: отменяеми - платецът има право да измени условията на акред. без съгласието на доставчика; неотменяеми - наредителят няма това право. Документът използван при тази форма на плащане е пълномощно за откриване на акредитев. Последователност: 1.Платецът представя в своата ТБ акредит.нареждане в 5екз. 2.ТБ на платеца събира сумата на своя клиент и я превежда в ТБ на доставчика, като се посочват условията на плащане; 3.ТБ на доставчика уведомява своя клиент за открития акредитив; 4.Дост.изпраща стоката; 5.Дост.представя в ТБ док-те удостоверяващи, че е изпълнил задълженията си към платеца; 6.ТБ на платеца проверява д-тите кредитира с-ката на дост. и дебитира акред.с-ка на платеца. Ако сумата е усвоена акредитива се приключва, ако останат ср-ва по нея те се връщат на платец. Тази форма на плащане е изгодна за доставчика, но неизгодна за платеза т.като платеца блокира свои ср-ва и се лишава от тъх за опр.време и няма възможност да провери качеството на доставката.

При постоянни взаимоотношения и взаимно доверие м/у фирмите се използва инкасовата форма на плащане. При нея сравнително добре се зачитат интересите и на двете страни. Дост-кът е сигурен, че след като изпрати стоката ще получи и парите от реализацията. Платецът от своя страна заплаща стоката след като получи и провери дали са спазени предвидените в договора условия.

Плащането ч/з незабавно инкасо може да се осъществи само когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата с-ка по искане на доставчика. Последователност: 1.Пл-цът представя съгласие за незабавно инкасо в обслужващата го от ТБ и на доставчика; 2.Д-чика изпраща стокъта; 3.Д-чика придставя в обсл.го ТБ искане за незабавно инкасо; 4.Б-ката на д-чика изпраща на б-ката на платеца искане за незабавно инкасо; 5.Б-ката на платеца извършва плащане по с-ката на клиента си и издава авизо в полза на д-чика; 6.Б-ката на платеца го уведомява, че е извършено плащане от неговата с-ка; 7. Б-ката уведомява доставчика за постъпленията по неговата с-ка. Плащането с незабавно инкасо става по инициатива на д-чика, който съставя ПИ за незабавно инкасо, което предявява заедно с предварително полученото от платеца съгласие за незабавно инкасо.Сравнително ограничено в б-ковата ни практика се прилагат плащанията с чекове. Инициативата при тях е у платеца. Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го ТБ да предостави на посочения бенифициент определена сума. Използват се предимно при вътрешни плащания - за доставени стоки, извършени работи или услуги и др. последователност: 1.Платеца представя в обслужващата го б-ка молба за разплащане с чекове; 2.ТБ предоставя на платецаиздадена чекова книжка; 3.Д-кът изпраща стоката; 4.Платецът плаща с чек; 5.Д-чикът предоставя чека за инкасиране в Тб на платеца и получава парите. Съществ.3осн.вида чекове: 1.Обикновен - р-рът на плащанията не е ограничен. Използват се при вътрешнобанкови и м/убанкови плащания; 2.Лимитирани - издава се от платеца в 1екз. и се предава на доставчика. Последния трябва внимателно да провери дали чекът е редовен:ако м/у N на талона и предходния липсват Nра, бенефициентът не трябва да го приема; 3.Акцептирани - използват се при еднократни и случайни плащания. Издават се от платците и се представят за акцептиране в обслужващата ги ТБ.

С развитието на ЕИТ се създават предпоставки за внедряването на съвременни автоматизирани системи в банковото дело. Вниманието се насочва към електронно разплащане ч/з магнитни карти, банкомати, домашни б-ки и др.Могат да се използват различни мрежи за връзка като: Банкнет, Спринтнет, Бисера, Борика, Лобис Интернет.

електронното банкиране има 2 форми на реализация: разплащане с банкови карти и домашно банкиране. От познатите в св.банкова практика дебитни и кредитни карти у нас засега е дадено предимство на дебитната карта. Използва се многократно за идентефикация на картодържателя и за извършване ч/з терминални устройства на следните операции: теглене на пари в брой, плащане, преводм/у с-ки, др.платежни и счетоводни оп-ции.

М/унар.плащания - уреждането по опр.начин и форма на дад.м/ународно парично задължение или вземане м/у субекти от различни страни. Според м/ународните обичаи и практика плащанията във връзка с възникналите взаимоотнош. се разграничават на налични плащания и кредит. Те се базират на общите правила за плащанията във всяка страна и имат някой специфични х-ки, произтичащи от особеностите на м/унар-та търговия и м/унар-те взаимоотношения: 1.Пространствена отдалеченост м/у контрагентите; 2.използване на различни нац.валути; 3.Възможно възникване на вал.риск; 4.съществуването на м/унар-на договореност или традиции, правила и обичаи; 5.проява на някой особености в м-ма на осъществяването на вал.плащания, отразяващи се в прилагането на отделните форми и начини на плащане.

Първичните док-ти служещи като основание за осъществяване на м/унар-то плащане по дадена сделка се групират в няколко направления: I.товарни док-ти; 1.морски коносамент;2.Капитанско разписка; 3.деливъри ордър;4.докова разписка; 5.товарителница. IIТърговски фактури: 1.обикн. търг.ф-ра; 2.консулска; 3.митническа. III. Застрахователни док-ти; 1.застр-на полица; 2.Абонаментна застр.полица; 3.застр-н сертефикат; 4.Рейсова застр.полица. IV.Док-ти за количество, качество и произход на стоката; 1.опаковъчен лист; 2.спецификация; 3.талиманска бележка; 4.сертификат за кач-во; 5.ветеринарен сер-кат; 6.фитосанитарен сар-кат; 7.сер-кат за произход.

Тези док-ти съпровождат стоката и служат като осн-ние за осъщ-не на реалното плащане м/у контрагентите. Преобладаващо е използването на платежните и кредитните ср-ва за м/унар-ни плащания като: полица, чек и банкови ср-ва за м/унар-ни плащания. Полицата при м/унар-ните плащания като кредитен док-нт непосредствено свързан с търговския кр-т се използва и в двете си разноведности: 1.Запис на зап-д - 1лице се задължава да изплати опр.сума на друго; 2. Минителница - когато 1лице се задължава да изплати опр.валутна сума на друго лице непряко, а ч/з трето лице. В м/унар-та пр-ка се издават различни видове менителници без зад тях да има реално сключена ик-ска сделка, менителниците се нар.бронзови, ик-ски или приятелски. Те са фиктивни и се преследват и наказват от закона.

Менителницата се издава от субект на ик-кото и кредитното отношение, който едновременно е получил търговски к-т от друга и сам кредитира трета фирма. Поръчителството по менителниците се нарича авал. Ч/з него даден субект се задължава да отговаря солидарно при изплащане на поетото задължение от лицето в полза на което дава своето поръчителство. прехвърлянето на правото на вземане по менителницата се нарича джиро или джиросване. Субектите участващи в прехвърлянето са: джирант - субектът отказващ се от своето вземане в полза на друг; джиратор - субектът в/у който се прехвърлят правата. Джирото се поставя на гърба на менителницата и може да бъде в няколко варианта: поименно, бланково, ограничително, джиро за инкасиране и заложно джиро. Когато притежателят се нуждае от парични ср-ва, той не изчаква падежа, а може да я продаде на пар.пазар т.е.на банка или кредитен институт. Получаването или предварителното изплащане на сумата по док-та се нарича сконтиране. При тази операция б-ките изплащат цялата номинална ст-ст, а сконтирането - до падежа и включващо във величината си комисионната и др.разходи.

Във външната търговия акредитивната форма се полага, когато позициите на износителя са по-силни на м/ународния пазар от тези на вносителя. Основните участници са: наредител, акредитивна банка и бенефициент. Най-общата схема за протичане на акредитивното плащане е: 1.Сключване на стоковия договор; 2.Откриване на акредитива; 3.ТБ на вносителя изготвя акредитивно писмо; 4.ТБ на износителя след като получи акредитивно писмо авизира износителя, че в негова полза е открит акредитив и при какви условия; 5.Износителят може да приеме или откаже условията по акредитива. Извършва доставката и предава на своята ТБ стоково-разплащателните док-ти; 6.ТБ на износителя проверява дали тези дак-ти отговарят на условията и ги изпраща на вносителя. Заедно с това тя прехвърля сумата от открития акредитив по с/ката на износителя; 7.ТБ на вносителя получава док-тите и осъществява плащането от с/ката на вносителя.

Според правата и задълженията на субектите участващи в акредитивното плащане акредитивите се разделят на: покрити и непокрити; отменяеми и неотменяеми; потвърдени и непоквърдени; прехвърляеми и непрехвърляеми. Според механизма на използване сумите по отрития акредитив, могат да бъдат: делими и неделими; еднократни и възобновяеми; помощни; насрещни и рамбурсни. В търговията с посредници могат да се открият 2 отделни един от друг акредитива7 основен и вторичен.

В международната практика се прилагат т. нар. документарно валутно инкасо. При него субектите са 4: наредител, ТБ на наредителя, инкасираща ТБ и платец. То обикновенно е свързано с 2 начина на плащането: предаване на стоково-разпределителните док-ти с/у плащане в брой; и предаване на тези документи с/у акцептиране на менителница. Протича в следната последователност. 1. Инициативата за плащането е у износителя, който нарежда на своята банка да инкасира даденото вземане; 2. Банката на износителя препраща стоково-разпоредителнитедок-ти на ТБ на вносителя; 3. Банката на вносителя предава документите на вносителя според условията; 4. Сполучените средства се прави превод към с/ката на износителя, или износителя си получава средствата на падежа на акцептираната от копувача трата.

В международната практика могат да се използвати други форми и начини за уреждане на плащанията, като: 1. Плащания чрез открита с/ка - износителят изпраща заедно със стоката и стоковите докум-ти на вносителя, по този начин има възможност да разполага със стоката стоково-разпоредителните док-ти преди да е извършил плащането. Използва се при имащи си пълно доверие контрагенти; 2. Банкови и пощенски преводи-първите имат широко приложение, а вторите може да се използват за плащане на доставки на малки партиди, при заплащане на комисионни, връщане на суми по рекламации и др. подобни.; 3. Клирингови плащания-прилича на бартерните сделки, но се базира на м/управите4лствени спогодби и има различни клаузи отличаващи го от обикновенния бартер. Валутата в която се водят клиринговите с/ки се нарича клирингова валута и може да бъде валутата на третата станица;

Същиствен елемент в осъществяването на м/ународните плащания са банковите гаранции. Банковата гаранция е договор, с който банката-гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в опридилин срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение или причинява щети от лошо изпълнение на задължението в рамките на условията, които са посочени в гаранцията. В договора за банкова гаранция участват следните субекти: банката издаваща гаранция и субектът в полза на който се издава тази гаранция.

Главните особености на банковите гаранции са: неотменяемост, прехвърляемост, покритие. Банковите гаранции могат да се диференцират въз основа на разл.пр-ци: I.Когато са по повод външнотърговски сделки: гаранции по вноса и по износа. II.Според х-ра на задължението: платежни - б-ката поема задължението да изплати сумата вместо купувача при дадени в документа условия; неплатежни - б-ката се задълж.да изплати само определени обезщетения или глоби при неизпълнение на предвидените условия. III.Преки б-кови гар-ции - г-циите се издават от б-ката на субекта, който е страна в сделката и трябва да представи обезпечение. IV.Непреки г-ции - издават се от трета б-ка по нареждане на б-ката от страна на длъжника. 3-тата б-ка поема ф-циите на банка-гарант.

12.Търговски кр-т.

Търговски /стоков/ к-т – това ик-ко отношение, при което се отлага плащането на паричното задължение по повод реализацията на стоков пр-кт. Субектите по търг.к-т трябва да бъдат търговци по смисъла на Т.закон.Този к-т се отнася към краткоср.к-ти, защото отсрочването на плащането на цената на стоката или услугата се угуваря за кратък срок. Появява се преди останалите форми на к-та.

Според кредитополучателя търговските к-ти могат да бъдат: 1.К-ти за купувача – може да се изрази по 2осн.начина: по открита с/ка и ч/з менителница; 2.К-ти за продавача – купувача може да представи к-т на продавача под формата на аванс, т.е. ч/з предплащане на доставката, която ще се осъществи след време. Авансът като форма на търговско кр-тиране се отличава от паричните кр-ти по това, че длъжникът погасява к-та не в брой, а ч/з доставка на договаряната стока, за която е отпуснат к-та. Такъв начин за к-тиране се използва най-често при търговията със селскостоп.стоки. в пр-ката се използват 3основни начина за погасяване на авансите: в определен %от сумата на доставката; %-тът на погасяването нараства с всяка следваща доставка; авансът се погасява с последната доставка.Основа на к-та са търг.ЦК. Значително допринесли за развитието на търговията и плащанията са търг.полици. Полицата като к-тен документ, непосредствено свързан с тър-я к-т се използва в двете си разновидности: 1.Запис на заповед – документ ч/з който 1лице се задължава да изплати опр.сума на др.лице; 2.Менителница – изп.ва се когато 1лице се задължава да изплати опр.валутна сума на др.лице непряко, а ч/з трето лице. Търговската менителница е съпроводена почти винаги от стоково-разпределителни доку.ти, като: Търговска ф-ра; Спецификация; Транспортен лист; Товарителница; Коносамен; Застр-на полица и др.

Съдържанието на търг-те ЦК е уредено в ЗЗД. Записът на заповед съдържа: 1.наименованието Запис на з-д в текста на документа на езика, на който е написан; 2,Безусловно обещание да се плати опр.сума пари; 3.падеж; 4.място на плащане; 5.Името на поемателя; 6.Ден и място на издаването; 7.Подпис на издателя.

Менителницата съдържа: 1.Наименованието Менителница в текста на документа на езика , на който е написан; 2.Безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.Името на лицето което трябва да плати ; 4.Падеж; 5.Място на плащането; 6.Ден на място на издаване; 7.Името на поемателя; 8.Подпис на издателя.

ТЦК съдържат безусловно задължение за плащане на опр.пар.сума. Падежът трябва да се различава от деня на изпълнение на задължението. Различават се следните видове падежи: 1.определен на предявяване; 2.на опр.срок след предявяване; 3.на определен срок след издаване на ЦК-га; 4.Точно определяне деня на изплащане на паричната сума. Мястото на плащане се определя от издателя на документа.

При издаване на менителница издателт посочва като платец др.лице, което трябва да даде своето съглъсие ч/з акцепт. Акцептирането практически предхожда предаването на менителницата на ремитиента. Необходимо е предявяването да бъде извършено по постоянното местожив. На платеца. Кредиторът сам преценява дали има интерес да я предяви за акцепт или не. Когато М е отказана за приемане от длъжника се джиросва по-трудно. Джиро се нарича прехвърлянето на правото на вземане по менителницата в полза на друго лице. Лицето прехвърлящо полицата се нарича джирант, а лицето в полза на което се прехвърля полицата-джиратар. Джирото се поставя на гърба на полицата, то трябва да е безусловно и не е необходимо да съдържа дата и място на извършването му. В зависимост от съдържанието си джирото бива пълно и банково, а така също и: явно, скрито, заложно и следпротестно. То изпълнява няколко функции: 1/Прехвърляне на вземането; 2/Притежателна; 3/Гаранционна.

За да повиши надежността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се вклучва отделен поръчител. Обикновено той поставя надпис “като гарант” или “в качеството на поръчител”.За достатъчен се приема и надписът на лицевата страна на полицата.

Авалистът е субект, който се задължава да плати менителничното задължение на друго личе. Лицето, чието задължение се гарантира от авалиста се нарича авалат. Авалът се изразява в/у менителницата или в/у прекрепен към нея лист. Така се постигат 2 ефекта: сигурност за предоставящите търговски кредити и осигуряване на средства за купувачите. Изплащането на палицата се извършва в деня на падежа, полицата се протестира пред нотариус. Това представлява искане за осъщесвяване на привилегиите на регресното и полично право. То се осъществява при полужение, че:

на падежа задължението не е платено изцяло или частично; не е установена неплатежноспособността на длъжника още преди падежа. Задължението на полицата е самостоятелно, но трябва да бъде изплатено безусловно, независимо от това дали доставчикът още не е доставил стоката, или пък не съответсва на уговореното качество.

Ролята на полицата може да се систематизира така: кредитна, рефинансираща, гаранционна и платежна. Тя е и инвестиционен носител. Като особенни разновидности на полицата са:1/Редка полица-използват се 2 нейни разновидности безпечителна

и д/з/епо-полица;2/Полица с %-тна ставка;3/Гаранционна; 4/ Рентна палица-поставя се на равни части; 5/Банкова полица; 6/Финансова; 7/Пиятелска; 8/Оборотна; 9/Бронзова.

Продажбата на полиците преди техния падеж изпълнява ролята насконтов кредит в полза на нейния продавач. Цената, по която банката купува полицата е = на задължението по нея намалено с Л-я % за периода от сконтирането до падежа + комисионната и др. разходи. Заедно те образуват сконтов отбив или дисконт. Сконтирането на полиците се извършва от ТБ-ки, с което търговският кредит се превръща в банков, а банката паема функциите на кредитор. Операцията се базира на предлаганите от банките сконтови %-ти. Формулата за дисконта е: D=(S*t*d)/(360*100), където: D-сумата на остъпката от номинала; S-дългът от полицата към момента на падежа; t-дните до падежа; d-сконтовия %. Сконтираната сума (E), която притежателят на полицата ще получи, представлява паличната сума намалена с изчисленото сконто, или: Е=S-D.

Съвременните техники за финансиране на икономическите сделки нямат пряко изразен кредитен характер, но се приближават към някой от особеностите на търговския кредит и на неговия механизъм. Такива са: лизингът, факторингът и форферингът.

Лизинг-най-общо казано това е отдаване под наем или аренда на реален капитал. Основните лизингови операции с паричен характер са: оперативния и финансовия лизинг. Докато икономическата цел на оперативния лизинг с частичното финансиране на определени инвестиции, целта на финансовия лизинг е цялостното финансиране на инвестицията. Субектите на лизинговата сделка са: производителят на оборудването или машините; арендодателят; и арендаторът-субектът който получава и използва съответния обект за опр. Период и по договорени условия.

Факторинг-покупка на парични вземания на даден продавач към купувача и след това инкасиране на това вземане. Предимствата на факторинговата сделка са: по-голямата сигурност на клиента, тъй като за него се отстранява рискът при евентуална неплатежоспособност на дебитора; повишаване ликвидността на клиента; и опростяване дейността на клиента по управлението на разходите.

Форфетингът обслужва предимно договори за доставка:1/По отношение начина за придобиване правата по вземането-форфетьорът е длъжен да използва джирото; 2/Главната цел на форфетьора е чрез ресконтиране да събере вземането от оригиналния длъжник; 3/Форфетингът покрива преводните и политическите рискове.

Форфетьорът има право да изисква още преди сключването на сделката да се представят документи и информация за платежноспособността на гаранта. Когато се прецени, че рискът е голям, форфетьорът може да поиска да се смени видът и размерът на гаранцията или дори-на гаранта.

ВБ е едновременно институция и м-м за регулиране на парите в обр-е и на цялата пар.с-ма на дадена държава. Като инст-ция той може да се оприличи на ЦБ, работеща при стриктно спазване на опр.правила без никакви възм-сти за нарушаването или заобикалянето им. Като м-м за регулиране на парите в обр-ние ВБ обвързва в строга взаимна зависимост: а/вал.резерви на страната; б/обменния курс на нац-та валута към приета базисна валута; в/количеството на нац-ни пари в обр-ние. Тази зависимост може да се изрази така: а*б=в. Неизменната величина при тази с-ма е обменния курс на нац-та валута към приета базисна валута. Спрямо тази базисна валута се въвежда режим на конвертируемост.

ВБ пуска пари в нац-но обръщение само с/у разполагаемите златно-валутни резерви. Той няма свобода на дей/вие по отношение на првеждане на самостоятелна пар.по-ка.

Основните х-ки на ВБ са: 1.Режим на конвертируемост на нац.валута избрана за базисна чуждестранна валута; 2.Валутни резерви; 3.Парична политика; 4.М-м на действие – кол-то на монети и банкноти в обр-ние зависи напълно ото пазарните пр-си. Те опр-ят какво кол-во емисия ще се осъществи от ВБ.

Съгласно ЗБНБ се обособяват 3 осн.уп-я: Емисионно, Банково и Банков надзор, който се ръководят от подуправител определен от НС

“Емисионното” – основна ф-ция е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на пар.задължения на БНБ, като предприема необходимите д-вия за ефективно управление на м/унар.валутни активи на банката.

При възникване на системен риск за стабилността на банковата с-ма управление “Банково” осъщиствява функциите на кредитор от последна инстанция при условия определени в ЗБНБ и в приетите от управителния съвет нормативни актове. Има депозит в управление “Емисионно”с което да рефинансира ТБ-ки.

Управлениу “Банков надзор”- осъществява надзорът в/у банковата с-ма , съгласно определен в закона ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. Основната му задача е да и издава и отнема лицензи на ТБ и да упражнява текущ к-л в/у тях.

Положителните промени от въвеждането на ВБ са: 1.Невъзможност да се финансира бюдж.дефицит; 2.Отпада рефинансирането на ТБ от ЦБ. 3.Ограничително д-ствие в/у инфлационното обезценяване; 4.Кол-то пари в обр-ние се увеличава само при увеличение на вал-те резерви; 5.Фиксирания обменен курс на нац.валута към приетата базисна валута води до успокояване и нормализиране на пазара и ик9ката като цяло; 6.Стабирлизиране на цените; 7.Въвеждането на конвертируемост на нац.валута спрямо базисната влияе положително в/у ик9ките процеси и директно в/у вал.п-р; 8.Нормализиране на лихвеното р-ще ; 9. Равнището на данъците намалява, като се разчита на повишената им събираемост; 10/Пълна прозрачност в действията и политиката на валутния борд; 11/Невъзможност за оказване на натиск при осъществяване на паричната политика и др.

Отрицателни отражения: 1/Отпада възможността за провеждане на парична политика от ЦБ; 2/Икон-ките процеси в областта на паричното обръщение са в силна зависимост от икон-ките, финансовите, валутните и др. процеси в страната приета за базисна; 3/Първоначално се наблюдават неблагоприятни социални ефекти-намаляв. на социалните разходи, увелич. Безработицата, очаквани кризи и фалити в банковия сектор и др.

Основна задача на БНБ е да поддържа стабилността на националната парична единица чре4з провеждане на парична и кредитна политика, да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Тя регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Управителния съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители и др. трима членове. Членовете на управителния съвет са български граждани.

Управителя на БНБ организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, с които с този или друг закон са предоставени с изключителна компетентност на подуправителите, и я представлява в страната и чужбина. Той може да предостави упражнението на някой от правомощията си на други длъжностни лица. Вътрешният контрол върху финансовата дейност на Българската народна банка се осъществява от главен ревизор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата. Банкнотите и монетите, издадени от банката, са законно платежно средствои задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения.

Общата сума на паричните задължения на БНБ не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската мярка. Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз-еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 от официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в “Държавен вестник” от БНБ.

БНБ има право да извършва: 1. К-тни оп-ции с/у обезпечение; 2.Сделки с благородни м-ли; 3.счуждестранни валути; 4.сдепозити и фин.инв-ции; 5.операции свързани с платежния оборот; 6.комисионни сделки; 7.банкови сделки с чужбина.

БНБ не може да предоставя к-ти на банки освен в случаите: При възн.на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата с-ма, БНБ може да предоставя к-ти в левове на платежоспособна б-ка за срок не по-дълъг от три месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или др.бързоликвидни активи. Усл.и редът за отпускане на тези к-ти както и критериите за установяване наличието на ликв.риск се определят с наредба на БНБ. Тя съставя платежния б-с на страната. За целта всички държавни и общински органи, ЮЛ и ФЛ са длъжни да предоставят на БНБ инф-ция по определен от нея ред. БНБ е официален дпозитар на държавата. Банката организира и осъществява касовото изпълнение на ДБ ч/з търговски и др.банки. Оп-циите по касовото изпълнение на бюджета се извършват от банката безплатно. БНБ не може да предоставя к-ти под каквато и да била форма на държавата или на държ.инст-ции освен к-ти за с-ка на покупки на спец.права на тираж от МВФ, предоставени от управ.съвет при следните усл: 1.Реш на упр. Съвет да евзето не по-късно от 7дни след датата на съответната покупка на спец.права на тираж от МВФонд ; 2.Срокът на ползване на заема от държавата е до 90дни след датата на съотв.п-ка.

3.Плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършат съотв.плащания от БНБ към МВФ и в необх. За плащанията р/ри. След изтичането на срока правото на д-жавата в/у неизползвната част от разрешения к-т се погасява.

Ф-циите на вал.съвет се изпълняват от управление “Емисионно”. Прозрачността на д-стта се осигурява ч/з ежеседмично публикуване на обособения му баланс. В актива си той съдържа валутните резерви на страната а в пасива задълженията на ЦБ. Новите ф-ции на ЦБ свързани с провеждането на пар.по-ка са: 1.БНБ не може да участва в оп-ции на открития пазар; 2.ЦБ не може да к-тира държавата или държ.инст-ции; 3.БНБ не може да предоставя к-ти на ТБ-ки, освен в случаите на системен риск за банковата с-ма, при това само до предварително опр.р/р; 4.ЦБ гарантира свободния и неограничен обмен на левове в DM по фиксиран вал.курс от 1лв. за марка; 5.БНБ е длъжна да държи достатъчно к-во резерви в чуждестр.валута с които да покрива своите парични задължения; 6.БНБ не може да използва мин.задължит. резерви, които ТБ-ки са длъжни да държат при нея.

Осн.разлики м/у ЦБ и ВБ са

ВБ: 1.Емитира само банкноти и монети; 2.Фиксиран курс на обменната нац. Валута; 3.Вал.резерви=100% от парите в обр-ние; 4.Пълна конвертируемост; 5.Парична п-ка по9ясни правила; 6.Не е кредитор от последна ин-ция; 7.Не регулираТБ; 8.Прозрачност и яснота в действията; 9.Предпазен от пол-ко влияние; 10.Високо доверие; 11.печели само от лихви; 12.Не може да създава инф-я; 13.Не може да финансира държавните разходи; 14.Бърза парична реформа; 15.Малоброен персонал.

ЦБ:1.Емитира банкноти монети и депозити; 2.Прикрепен или плаващ вал.курс; 3.променливи вал.резерви; 4.Ограничена конвертируемост; 5.Променлива пар.п-ка според решения и правила; 6.Кредитор от последна инстанция; 7.Частично регулира ТБ; 8.Действията подчинени на нейните органи; 9.Върм. за политизиране; 10.Ниско доверие; 11.печели от лихви и инф-я; 13.Финансира държ. Разходи; 14.Бавна парична реформа; 15.Многоброен персонал.

Според закона за банките: Банка е АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични ср-ва за предоставяне на к-ти и за ин-ции за своя сметка и на собствен риск. Банката се учредява като АД и доколкото в този закон не е предвидено друго за нея се прилага Търг.закон. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те немогат да възлагат цялостното управление и представителството на б-ката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни д-вия. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение, издадено от ЦБ. При валутен борд колич. На банкнотите и монетите в обр-ние се определя на пазарен п-п. Това се отнася и за общото пор.предл., което включва и депозитите в банките. При ВБ к-тът, който банките отпускат е ограничен от необходимостта да поддържат достатъчно резерви, за да се избегнат ликвидни затруднения.

14,Теоритически основи на държавните финанси.

Характеристика на държавните финанси.

Финансите са представени като съвкупност от операции, свързани с формирането и използването на доходите на фирмите, домакинствата и държавата. Икономистите често ги представят като система от взаимовръзки, които възникват между икон.агенти по повод разпределението и преразпределенито на нац.продукт и нац.доход. Държавните финанси са инструмент за управление на парите на държавата. Те изразяват разпределението и преразпределението на доходите, осъществявано чрез финансовите методи и форми и формирането на централния и местните бюджети. Предопределят се от:

-осъществяваната от човека, с помощта на финансовите методи и форми дейност по разпределението на общия нац.продукт и нац.доход;

-разбирането, че финансовото разпределение е част и продължение на производственото разпределение;

- обстоятелството, че чрез тях се осъществява разпределение на приелите парична форма резултати от производството;

- формирането и използването на централен и местни бюджети в съответствие с целите и задачите на икономическото развитие;

- използването на бюджетите, което се предопределя от разходната политика.

Предназначение на държавните финанси.

Финансите са инструмент както за разпределение, така и за контрол върху пропорциите в разпределението. В рамките на фирмите се осъществява първично разпределение на нац.продукт, в резултат на което се формират бюджетите на инвестициите, запасите, РЗ, паричните средства. Разпределителният процес е т.нар. бюджетно разпределение, което намира израз в изразходването на паричните ресурси, акумулирани в бюджетите.

Финансите играят съществена роля за възпроизводството на основните фактори на производството - оръдието на труда, предметите на труда и човека. Основната цел и предназначение на държавните финанси е обезпечаване на всички условия за нормално протичане на производствения процес. Финансите и финансовото разпределение има тогава,когато завършва стария и започва новия цикъл на конкретния производствен процес.

В обхвата на държавните финанси влиза тази част от движението на парите, която изразява формирането и използването на ресурси. Финансите съществуват на базата на движението на парите. Парите са всеобщ еквивалент и служат за измерване на стойността на всички стокво-материални ценности, създадени в нац.стопанство.

фин.система представлява съвкупност от взаимно свързани елементи - съвкупност обусловена от използването на финансови методи и форми за разпределение на доходите, формирането на бюджетите, организацията на разпределението и изразходването на бюджетите, техники за мобилизиране на финансовите ресурси. Елементи на финансовата система са : финансовата теория, финансовата история, финансова политика, държавни финанси.

Концепции за характера и природата на държавните финанси.

Финансова теория на неокласическия синтез.

Неокласически теории за държавните финанси.

І,Класическа концепция. Финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриване на разходите. Масата на държ.разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване- слаби. Важно значение има съществуването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на обществото.

ІІ. Кейнсианска и неокласическа концепция. Държавните финанси се превръщат в ефективен инструмент за стимулиране и регулиране на икономиката. Финансите са дейност на правителството. Събирането на приходи и изразходването им се направлява от юридически норми. Финансите са съвкупност от приходи и разходи, инструмент за въздействие върху икономиката.

Самуелсон посочва, че положителни резултати от държавното вмешателство в икономиката ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и интересите на частния сектор. Съвремената икономика се движи от две сили - държавата и частния сектор. Необходимо е обединяване на макроикономическия с микроикономическия анализ, условията на смесена икономика, в която доминират интересите на държавата, частния сектор и индивидите. Правителствената намеса в икономиката трябва да бъде обезпечи преди всичко минимални условия за живота на човека, а след това да решава проблемите на растежа. Важно за неокласическия синтез е капиталообразуването. То трябва да се насърчва.

Според М.Фрийман държ.финанси имат две различни страни, две хипотези, които може да се класифицират като кейнсианска и монетаристка.

15.Източници на приходи и методи за акумолирането им в ДБ.

І.Теоретичеки основи но Д приходо,

Прих. Са тази част от нац.доход, която се акумулира в ДБ-ти и служи като основа за осъщ-не на разходите.

Същността на държ.приходи може да се резюмира така: - като понятие на финансите прих. Са част от нац.доход, която се акумулира в ДБ; - от гл.т.т. на финансовото разпределение и преразпределение приходите са резултат от използването на фин.методи и форми за акумулиране на пари; - държавата може да въздейства ч/з приходите само когато те получават строго целево назначение ч/з разходите; - събирането на приходи е п-с на финансово разпределение и преразпределение на нац.п-кт и нац.доход.

ІІ.Класификация на приходите.

Финансоват наука разделя държ.приходи на две големи групи – частноправни и публичноправни.

Най-широко приложение обаче има т.нар. икономическа класификация на държавните /бюджетните/ приходи: - приходи от облагане на потреблението; - на доходите; - на богатството; - прих.от др.д/сти.

В зависимост от мотивите за тяхното събиране и техния източник биват: - Приходи от от данъци в/у п-бите на предпиятията; - от ДДС; - от телефонните и телеграфните услуги; - от облагане на поземлената собственост; - от прехвърляне на имущества при смърт; - от облагане на вноса и износа на стоки; - от акцизи в/у алкохола; - от подоходен данък; - от горите; - от нац.лотария.

И в двете класификации обаче отсъства групата на прих.от ДОО, които заемат съществена част в стр/рата на съвременните бюджети /30-40%/.

Най-точната представа за държ.прих. ни дава следната класификация:I Приходи от финансовите и нефинансовите фирми; 1.Приходи от облагане на печалбата; 2. Приходи от облагане на капитала.

II. Приходи от облагане доходите на домакинствата: 1. Приходи от индивидуалния подоходен данък; 2. Приходи от косвени данъци; 3. Приходи от имуществени; 4. Приходи от такси и глоби.

III. Приходи от облагане доходите на предприемачите:1.Приходи от облагане на богатството; 2. Приходи от облагане на лихвата и рентата. IV. Приходи от вноски за социалното осигуряване. V. Приходи от държавната собственост. VI. Други приходи.

Ако в основата на класификацията се поставят използваните методи и форми за акумолиране на финансовите ресурси, приходите могат да се разграничават на: I. Данъчни приходи: 1. Приходи от ДДС; 2. Приходи от данъка в/у печалбата; 3. Приходи от данъчно облагане на домакинствата; 4. Приходи от вноски за общинските съвети; 5. Други неданъчни приходи.

II. Данъкоподобни приходи: 1. Приходи от такси; 2. Приходи от самооблагане; 3. Приходи от вноски за социално осигуряване; 4. Други данъкоподобни приходи.

III.Неданъчни приходи: 1. Приходи от държавните заеми; 2. Приходи от стопанката дейност от държавата; 3. Приходи от глоби и конфискации; 4. Други неданъчни приходи.

В зависимост от сферите, от които се изземват приходите се разграничават на: I. Приходи от производственатасфера: 1. Приходи от държавния сектор; 2. Приходи от часния сектор; II. Приходи от непроизводствената сфера.

Съществено значение има и разделянето на държавните приходи на две големи групи:

~ Приходи от печалбата;

~ Приходи от работната заплата.

Националният доход-основен източник на държавни приходи

Национален доход в страните с развита пазарна икономика.

Чистият национален продукт се определя като от стоиността на произведените материални блага и осъществените услуги се извадят амортизациите.

Ако последните се прибавят тогава тогава се получава БНП.

Общия национален продукт включва постъпленията от реализацията на продукцията и стойността на извършените услуги;

ФК+ОК+РЗ+Пч+У, където:

ФК-фиксалният капитал /активи/

ОК-оборотният капитал /активи/

РЗ-работна заплата

Пч-печалбата

У-услугите.

Когато от чистия национален продукт се извади стойността на включените в него предмети на труда се получи националният доход.

Общ вътрешен продукт-включва постъпленията от реализацията на продукцията, ДДС и митата.

Общ национален продукт-включва общия вътрешен продукт увеличен със сумата на фиксираният капитал /актив/.

Националния доход= РЗ+Пч+ДДС+И-В,

Където: РЗ-работна заплата

Пч-печалба

ДДС-сумата на данъка в/у добавената стойност

И-сумата на износа

В-сумата на вноса.

“Общият национален продукт не е нищо друго освен стойността в долари на всички стоки за потребление и всички стоки за инвестиции”.

Би могло да се каже, че “общият национален продукт е сумата персоналното потребление /С/, брутното инвестиране на частните домакинства /I/, държавните покупки (G) и чистия износ (Х), което може да се представи по следния начин:

P.N.B.= C + I +G +Х

Марксистка концепция за националния доход.

В основата на марксисткото учение за националния доход се позовава на 2 принципа на теорията за общественото възпроизводство, която дели стойността на съвкупния обществен продукт /а следователно и стойността на всяка стока/ на три части-постоянен капитал /С/, промени в капитала /V/ и принадената стойност /М/. Характерно е, че:

~ средствата за производство не са капитал, а приемат формата на производствени фондове;

~ разходите свързани с недвижимите и движимите активи заемат най-голям относителен дял в структурата на съвкупния обществен продукт.

Съществуват и действат две основни групи фактори на растежа на националния доход-екстензивни и интензивни.

Обикновенно количественото увеличаване на материалната база и броят на работниците се приемат за екстензивни фактори, а останалите за интензивни фактори за растежа на националния доход. От съществено значение е растежът на производителността на труда, защото състоянието на производителността предопределя ефикасността на останалите интензивни фактори-рационалното използване на машините, икономията на суровини и материали, международното разделение на труда..

Прието е проиезводителността на труда да се измерва с количеството на произведените материални блага за единица време.

Разпределението чрез цените има за основа отклонението им от стойността. Чрез по-високите цени се осъществява преразпределение на националния доход в полза на производителите, а чрез по-ниските в полза на потребителите. Цените обаче в определена степен /при отклонение на стойността/ са причина преразпределението чрез финансите да се осъществява с по-голяма изгода за производителите или за потребителите.

Разпределението на националния доход чрез услугите от комунален и битов х-р, бръснарските и козметичните услуги, киното, театъра, спортните състезания. Чрез него част от националния доход, намиращ се в ръцете на икономическите агенти, които ползват услугите, се изземват в полза на учрежденията организиращи тези услуги.

Разпределението чрез кредита намира израз в мобилизирането на всички временно свободни парични средства в националното стопанство.

Разпределението чрез вноските на организации има за цел да осигури издръжка за заетите в тези организации.

Държавното финансово разпределение на националния доход има големи мащаби и измерения. То предшества всички останали типове разпределения.

Обикновено националното богатство включва произведенията на изкуството , които са собственост на обществото и индивидите, всички средства за производство и предмети за потребление, благородните метали, скъпоценностите, накитите, жилищата и поземления фонд.

Използването на националното богатство, свързано с покриването на държавните разходи, е показател за сериозно разстройство на държавните финанси, последствията от които се понасят от домакинствата.

Източник на приходи за държавната финансова система може да бъдат чуждият национален доход и чуждото национално богатство. Тяхното прехвърляне през границата може да стане по два начина-доброволно и принудително.

Огромна маса чужд национален доход и богатство се присвоява по време на войни. В мирно време използването на чужд национален доход се осъществява главно по линия на държавните заеми.

Методи и форми за акумулиране на държавни приходи.

Източници на приходи може да бъдат националният доход, общият национален продукт и националното богатство.

Методите за набиране на приходи са инструментът, чрез който паричните ресурси се вземат от източниците и се представят на държавния бюджет.

Формите за събиране на прихода са отделни съставни елементи на използвания метод за събиране на приходи.

При съвременните условия държавата може да акумулира приходи чрез три метода:

1.Данъчен-има следните форми:

~ Данък в/у печалбата;

~ Данък в/у оборота;

~ Данък в/у общия доход;

~ Данък в/у наследствата.

2.Кредитен-обикновенно има три форми:

~Краткосрочни заеми;

~Средносрочни заеми;

~ Дългосрочни заеми.

3.Емисия на пари-намира израз в пускането в обръщение на несъответстващо на потребностите националното стопанство количество пари, с което се покриват държавните разходи. Обикновенно то води до обезценка на националните пари, до покачване на стоковите цени и до преразпределение на националния доход в полза на държавата.

Данъкоподобни приходни форми.

Главен представител на данъкоподобните приходни форми са таксите.

Таксата е парично плащане в полза на централните и местните бюджети, в основата на което лежи извършването на дадена услуга или операция от страна на държавните учреждения.

В усновата на плащането на таксите лежат различни мотиви, като по важните от тях са:

~ Действието на държавните органи

~Целесъобразността на събирането на средства за издръжка на институциите

~Целесъобразността държавните услуги да се ползват само при необходимост

~ Осигуряването на определен размер приходи на финансовата система

За разлика от данъците таксите имат в определена степен възмездин и доброволен характер, защото:

~услугата получена от държавното управление е своеобразен еквивалент на платената такса;

~основанието за плащане на таксата е намерението на дадено лице да се възползва от определена услуга;

~искането на услугата става по волята и желанието на гражданина и плащането на таксата по този повод има доброволен характер;

~финансовото състояние на платеца не се взема предвид при плащането на таксите.

Във всяка стана броят на използваните такси се предопределя от мащабите на развитието на държавните услуги.

Важно значение за тяхното изучаване има класифицирането им по определени признаци и белези. Като критерий в това отношение може да бъдат използвани:

~броят на ведомствата, събиращи дадена такса;

~финансовото положение на платците-от тази гл.т. таксите се разграничават на:

а)прости /постоянни/

б)пропорционални /съвременни/ такси-зависят от изгодата на платеца

~бюджетно звено, в което се внасят-то е основание за разграничаване на:

а) централни /държавни/ такси

б) местни такси

~потребността от регулиране използването на административните и правните услуги

а)възмездни б)ограничителни

~начин на събиране

а)непосредствени /в брой/

б)посредствени /плащат се чрез облепване на исканите документи с таксови марки или използването на специална хартия за оформянето на документите/.

16.Определение и обща характеристика на данъка.

Развитие на теорията на данъка.

Римска концепция на данъка.

В съответствие с римското понятие за държава данък е акт за публична власт.

Той се обявява от централната власт и е предназначен за покриване на публичните разходи, свързани с функционирането на службите по отбраната на страната.

Обетк за внимание са неравенството в разпределението на разходите, утвърждаването на привилегиите, освобождаването от облагане и преди всичко използването на драконовски средства за тяхното покриване.

В определени случаи се използват инквизицията и мъченията като мярка с/у неплатежоспособните.

Упадък на римската данъчна система.

Макар и добре развита римската данъчна система започва да се разпада. Влияние оказват както политическите, така и икономическите фактори като решаващо е разделянето на Римската империя на две части – Източна и Западна. Пълното разпадане на данъчната система става по време на Източната римска империя.

За деградацията на данъчната система значително допринася поведението на кралете чрез увеличаване на актовете за данъчен имунитет. Влияние в това отношение оказват данъчните облекчения на големите поземлени собственици, които са упълномощени да събират данъка за своя сметка главно от лицата търсещи тяхната защита и числящи си към техните владения. Така данъка приема характера на частна удръжка.

Укрепване на кралската власт и възстановяване на държавните

данъци.

Поради факта, че кралят не притежава още възможността да повишава данъците по пътя на властта, той е принуден да иска субсидии от своите васали. Тази практика става причина данъка да се нарича помощ и да се разглежда като поддръжка-дар за суверена. Но данъка не е само обикновен подарък, той е персонален дар, който кралете използват за своята издръжка.

С даровете в полза на държавния глава данъкът става удръжка, учредена по пътя на властта с постоянен х-р, която расте непрекъснато-удръжка, изразяваща своеобразно връщане към римското понятие за данъка.

Авторитарна концепция за данъка (ХVI и началото на ХVIIIв. )

Авторитарната концепция за данъка се ръководи от намерението за опростяване и справедливост на фиксалното облагане. Тя възниква през ХVIв. утвърждава се през ХVIIв. И се радва на всеобщо внимание в края на царуването на Луи ХIV. В нея може да се откроят следните съществени неща:

Абсолютното право на монарха да представлява държавата и да въвежда и събира данъци;

Чисто авторитарна теория на Ришельо (ХVIIв.), която се застъпва в мемоарите на Луи ХIV и др. автори;

~Обстоятелството, че авторитарната концепция фаворизира косвените данъци, които по-лесно се събират и налагат от пътния данък.

Данъкът е свързан със сигурността на нацията, че той произтича от съществуването на държавата, че данъкът кара всички поданици на държавата да участват в покриването на нейните разходи.

Сравнително широка популярност печели разменната концепция за данъка, според която данъкът е цена на сигурността и по-общо на услугата, направена от държавата.

Основните идеи на концепцията са заложени в:

~определението за данъка;

~Принципите за данъчното облагане;

~Издигането на справедливостта като основен принцип на облагането;

~Теоретическите постановки за данъка;

~Виждането на Прудон;

~Предложението на Е.Дьо Жирарден;

~Тезата на А. Тиер.

Множеството за аспектите на разменната теория на данъка-данъкът е еквивалент на услугите, които държавата прави на данъкоплатците.На тази основа може да се формулират редица определения, а именно:

-данъкът е еквивалент на направените от държавата услуги;

-данъкът е еквивалент на разходите, присъщи на обществото;

-данъкът е осигурителна премия;

-данъкът е цена на мира;

-данъкът е цена на общиствената организация на държавата;

-данъкът е цена на публичните потребности.

Развитие на концепциите на данъка.

Недостатъците на еквивалентната теория за данъка дълго време занимават някои от класиците на икономическата теория, а също така и теоритиците-социалисти.

В техните трудове се наблюдават опити за допълване и разширяване на разменната теория за данъка.

На тази основа могат да се разграничат:

1./Теорията за данъка като задължение от обществен порядък

2./Утвърждаването на понятието необлагаем минимум.

3./Теорията на данъка като инструмент за преразпределение.

4./Теорията за прогресивността на данъка.

5./Социалистическата теория за данъка.

6./Опитите за формиране на икономическата цена на данъка.

Многобройните изследвания на данъка, взети в исторически аспект, дават възможност за фиксиране на основни черти на модерния данък-черти, които се срещат в повечето от определенията за данъка и данъчното въздействие , формулирани днес.

Броят на определенията за данъка е голям. Всички те съдържат няколко повтарящи се елемента, заслужаващи внимание, а именно:

-парично плащане;

-плащане, осъществявано от частните лица;

-акт за публичната власт;

-плащане с безвъзмезден и окончателен х-р;

-плащането на данъка освобождава длъжника от неговия данъчен дълг;

-инструмент за покриване на държавните разходи.

Данъкът като акт на публичната власт.

“Данъкът е мянефестация на суверинитета на държавата”. Това е така, защото правото да се облага е изключителна компетенция на държавната власт. На тази основа по-сериозно внимание заслужава обстоятелството, че:

- Правото за облагане е изключителна компетенция на държавната власт:

*Данъкът е задълж.удръжка , събирна по пътя на властта. Задължението за плащане става принуда, ако данака не се внесе в срок.

По отнош.на принудата данъчната удръжка се различава съществено от свободния дар и от свободната ик-ска размяна.

- Д може да бъде създаден и въведен само по силата на закон.

- Д се възприема по-лесно, ако предварително е съгласуван с данъкоплатците.

Особености на Д като удръжка

Има се предвид:

1.Специфичният х-р на данъчното плащане

- Д облага главно продуктите, обикн.реколтата;

- Натуралният Д има повече историческо значение;

- Неудобство и несправедливост на данъка;

- Ниска рентабилност на данъка;

- Безспорните предимства на плащането в пари;

- Либерализирането на обществения живот;

- Събирането на данъка дава по-голяма възможност на данъкоплатеца за избор при изпълнението на неговите социални задължения.

2.Проявлението на Д като форма за прехвърляне на собственост.

При всяка данъчна удръжка обикновено е налице п-с на прехвърляне на едно богатство към друго. Ч/з Д е възможно да се осъществи и разместване на нац. Богатства при положение, че те са юредически различни и финансово независими.

Особеностите различаващи Д от заема са:

- Д е окончателна удръжка;

- Д не е възвратим;

- плащането на Д не носи лихва;

- Д е специфичен инструмент за прехвърляне на собственост, който се различава от заема дори и в случаите при които посл. Е задължителен.

3.Ограниченият х-р на данъка.

1.Д е метод за набиране на приходи за държ-та;

2.Д е удръжка с множество цели – целите преследвани със създаването на един данък или с увеличаването на нговия%, могат да бъдат както пълненето на касите на държ.съкровище, така и нам.на богатството на гражданите с цел да се спре инф-та например. От др.страна нам-то на данъчния натиск в/у ниските доходи или в/упр-ктите за масово потребление, може да се окаже ср-во за ик-ко съживяване. Създаването на данъци със строго ик-ки цели – регулиране на пр-вото, потреблението, инфл. Кризите е един от белезите за съвършенство на съвременната данъчна по-ка.

Разграничаваме:

А/Д в/у енергията;

Б/Д в/у създаването на бюра;

В/Д в/у алкохола и цигарите.

3.Д инструмент за преразпределение на доходите-той осигурява не само финансирането на различни дейности на държавната власт, но и определени възможности за икономическа и социална намеса;

4.Д е плащане , което не поражда насрещно вземане – същевременно той трябва да бъде разграничен от таксата, която е плащане, удръжка, еквивалентна или не услугата направена на платеца;

Когато сумата на таксата е равна на ст/стта на услугта, тогава тя е начин за заплащане на възнаграждението за услугата а не такса.

Държавните монополи в страните в които соц.осиг. не се финансира с данъци имат х-р на задължителни удръжки.

1/ Облагаема маса

2/ Основание за събиране на данъка

3/ Облагаема личност /субект на данъка/

Данъчната основа често има природа, различна от тази на облагаемата маса.

Разграничават се:

1/Облагаема маса на нотариалните данъци-при плащането в натура облагаемата маса и величината на данъка имат еднаква природа. При съвременните условия това плащане е рядко явление.

2/ Облагаема маса на индексните данъци. Индексни са данъците, които се определят въз основа на външни белези, показатели, качества и свойства на облагаемата маса. Характеристиката на индексните данъци и изчисляването на данъчното задължение се определят от:

А/ Случаите, в които облагаемата маса е определено количество-бройки, килограми, литри.

А/Когато се облагат пр-кти облагаемата маса е произведената стока.

Б/Когато се облагат услуги тенденцията е към утвръждаване на общ данък в/у ст/стта на изработването им. В световната пр-ка има случаи в които облагаемата основа не се покрива напълно с облагаемата маса.

В/Когато се облага прехвърляне на имущества по възмезден начин ОМ е прехвърляното имущество, а ОО неговата ст/ст.

4.ОМ на синтетичните данъци. Синтетични са данъците, обхващащи общата сума на дохода, имуществото или оборота – подоходния данък, данъка в/у богатството, Д в/у оборота. При оборотните данъци ОМ е съвкупния оборот, а оборотът за опр.период е ОО

Добавената ст/ст е понятие близко до брутната п-ба и в същото време е ик-ки ресурс на данъка.

При подоходният Д това е – постъпването на дохода в касите; при ДДС – реализацията на оборота или плащането на услугата; При данъка в/у наследствата – смъртта; При митата – преминаването на границата.

Важно значние в това отношение имат: ик9ската и юридическата природа на данъчното основание. Освен че е свързано с появата на фискално задължение понятието основание за събиране на Д 1.дава възможност за характ-не полето на приложение и дори природата на данъка;

2.в комбинация с облагаемата маса и облагаемата личност е съществен елемент на определянето на типа на данъчната форма;

3.Предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството;

4.прави данъка изискуем.

Данъчното основание като състоятние

Когато годишните данъци са определени в зависимост от индекси или външни признаци на способността за плащане данъчното основание е ситуацията, констатирана на определена дата от годината.

Дан-то осн. На годишните или извънредните Д в/у к-ла се определя също ч/з констатирането на една ситуация на дадена дата в/у дадена територия.

Данъчното основание като промяна на състоянието.

Много важно е да се видят и обхванат неговите изменение при:

1/ Непреките данъци.

За повечето от тях и главно за данъците в/у разходите данъчното състояние може да бъде както даден акт на производството или доставката, така и конкретна операция, свойствена на производството.

При някой случаи основанието може да бъде пускането в обращение или потредблението.

2/ Мита.

Тук данъчното основание е пресичането на границата или фактическото преминаване на границата.

При подоходния данък, с който се облагат индустриалните и търговските печалби, основанието е реализирането на дохода. Характерно е,че тук въобще не е необходимо да се констатира дали данъкоплатеца разполага с дохода, за който става дума.

В много страни данъкът в/у физическите лица се събира по пътя на данъчния регистър. Става дума за документ, който съдържа за всеки данъкоплатец административно описание на показателите за величината на данъка, който се дължи от него. Издаването на данъчния регистър има за цел да направи данъкоплатеца дебитор на сумата на облагането. Данъчният регистър има за цел да ликвидира данъчния дълг, да го направи изискуем, да позволи продължаването, а не създаването на задължението, което в действителност съществува по рано.

4/ Данъците в/у капитала.

~Когато става дума за движение на богатството м/у физическите лица, може да се вклучат два вида данъчни плащания: актовите такси и таксите за прехвърляне на имущества.

~Когато става дума за безвъзмездно прехвърляне на имущества трябва да се разграничава: прехвърляне чрез дарение и прехвърляне чрез наследяване.

Облагаема личност /субект на данъка/

Облагаемата личност е лицето, което по закон трябва да плати данъка, а истинския платец на данъка може да бъде съвсем друго лице.

В областта на оборотните данъци законния платец е производителя или търговеца, но действията, реалният данъкоплатец в повечето случаи е потребителя.

В повечето страни подоходния данък се събира при източника. В тези случаи предприемачът, който извлича данъка при източника, не е нито длъжник, нико данъкоплатец, а колектор на данъка.

Законен длъжник не винаги е лицето, което може да бъде определено по еднозначен начин.

Всяко лице, представящо декларация на свое име, има качеството на декларант и дебитор на данъка.

Елементи, определящи величината на данъка.