Физика на тъгата



страница32/46
Дата22.07.2016
Размер2.4 Mb.
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   46

VI. Купувачът на истории

Преносвачката на бебета


 

Работата е такава, що да не ти кажа, страх нямам. Забременяваш тука и към седмия месец трябва да минеш границата за Гърция. Пристягаш корема, навличаш се с широки дрехи, затова е хубаво да се избере по-хладно време. Палиш цигара, докато ти гледат паспорта, хем да си по така спокойна и отракана, хем нищо да не издава, че си бременна. Разбира се, човекът, който те прекарва, сигурно е цакнал някакви пари, ама и ти трябва да си точна. Минаваш границата. Седиш в покрайнините на Атина 2 месеца в някаква сляпа стая, без прозорци, като килер. Не излизаш никъде, да не стане проблем. Само лежиш, гледаш телевизия и ядеш на корем. Добре хранят, защото стоката трябва да е здрава. Износваш си го, ония са се свързали с купувачите, те казват, че си техен роднина, намират ти доктор, раждаш нелегално. Твоят човек взема парите и готово. Само не ща да ми го показват, като се роди, да не ми стане мъчно. Видя ли го веднъж, край, не мога го остави и ще съсипя работата. С тая работа издържам другите деца, четири ме чакат у дома. Само заради тях го правя. Колко да вървят, по 5–6 хиляди, за едното дадоха 8 хилядарки, беше момче, момчетата вървят по-скъпо, аз вземам 10 процента. Четири съм продала, четири съм отгледала, това е сметката. Ама сегашното, дето го нося, е последното, край. Ей го рита, знае, че говорим за него, стига рита бе, там ще ти е сто пъти по-хубаво. Някой път ги сънувам и паля по една свещ.  

Купих тази история в края на октомври, близо до гръцката граница. Когато ѝ предложих парите, жената ме погледна изумено. Не разбираше за какво точно ѝ плащам. Че аз нямам какво да ти продам, каза, а деца повече не мога да раждам. Отвърнах ѝ, че току-що съм купил историята ѝ. Не съм сигурен, че разбра. Взе парите, въртя ги в ръцете си, сякаш очакваше да си ги поискам обратно, обърна гръб, направи няколко крачки, клекна и се разрева. Помислих си, че едва сега е започнала да продава децата си. Като взе да разказва за тях. Без история всичко това си оставаше само сделка.

Разказването е част от Страшния съд, защото кара хората да разбират. А от разбирането какво полза, не е ясно. Слагам и тази история в кашона.

 

Купувачът на истории


 

Преди се вселявах, сега се наложи да купувам. Мога да се представям и така: аз съм човекът, който изкупува минало. Търговец на истории. Другите търгуват с чай, кориандър, акции, златни часовници, земя… Аз вървя и масово изкупувам минало. Наречете ме както искате, намерете ми име. Онези, които притежават земя, са земевладелци, аз съм времевладелец, владетел на чуждото време, притежателят на чужди истории и чуждо минало. Почтен купувач съм, никога не свалям от цената. Изкупувам само частно минало, миналото на конкретни хора. Веднъж се опитаха да ми продадат миналото на цяла държава, отказах.

Купувам всякакви истории — за изоставяне, за неверни жени, за детство, за пътешествия и изгубване, тъги и внезапни избавления… Купувам и щастливи истории, но няма много продавачи на такива. От първата дума мога да разпозная прясната от вмирисаната стока, истинската от тази на измамниците съчинители, които искат само да припечелят някой лев.

Повечето хора продават историите си на безценица, някои дори се учудват, че им предлагам пари за нещо, което не струва нищо. Други са доволни, че има на кого да прехвърлят товара, който са носели сами досега.

Каква е моята печалба? Благодарение на една болест преди и на изкупените истории сега можех да се движа из коридорите на различни времена. Да имам детството на всички, от които бях купувал, да притежавам жените и тъгите им. Да ги трупам в Ноевите кашони на онова мазе.  

Търговецът на зехтин


(Цялата истина за господин Г.)
1.

Не съм срещала такъв господин — а съм срещала доста, можете да ми вярвате — който толкова да уважава жените, като прелюбезния господин Г., толкова, че чак става притеснително, не съм срещала мъж, който да седи кротко до гола, готова за него жена, след като самият той я е подготвил, мека като глина жена, да усеща как кожата ѝ пари и вика за него и да не я докосне с пръст, да не пусне коня си в нея, както пишеше някъде, аз чета много, да не го разиграе, да не извади меча си, да не пусне стрелата при опънат лък, не съм и няма вече да срещна такъв мъж, който при подобна възможност ще говори за това колко лесно отпиваме от греха, сякаш е отвара от лайка или греяно вино, и как пожелаваме чуждото като да е смокиня, пораснала насред пътя, Бога ми, как умееше да говори господин Г., умно и презморски, особено и красиво, нашите мъже не говорят така, те само си пъхат ръката под полата ти, хващат те за циците и те подпират на стената. Не знам жив ли е още този свят човек, знае ли господинът нещо повече за него, щом пита?

О, колко е любезен господинът, ама и това ли се плаща вече.

 

2.

Беше си изнасилване, да ви кажа право, чисто изнасилване без физическо съприкосновение, това за физическото съприкосновение го знам от съдията P., той, вече покойник, лека му пръст, прекарваше повече нощи с мен, отколкото с жена си, отредена му от закона, правехме физическо съприкосновение, така му викаше, аз нямах нищо против, беше си същото, ама звучеше по така, та за разлика от покойния съдия, с господин Г. не извършихме физическо съприкосновение, и въпреки това никога не съм била толкова грубо и брутално изнасилвана, трябваше да изтърпя всичките му налудни приказки за изневярата и греха, такива, дето и мъжът ми не ги е говорил… викаш жена у дома си, събличаш я и после я оглеждаш, както се гледа овца, съдиш я, сякаш не ти самият си я склонил към грях, и накрая я напъждаш… така убита и смазана не съм се чувствала след никой мъж, дигнах се, отидох право при съдията Р. и му казах, че господин Г. е направил спрямо мен опит за изнасилване и склоняване към…, добре го наредих, не знам какво и как направи миличкият ми съдия, но още на следващия ден, по тъмно сутринта, господин Г. се беше изнизал от градчето, и никой вече не говореше за него, сигурно защото от всяка къща имаше някоя, минала през желязната му кушетка… толкова години оттогава и вие, господине, сте първият, който пита за него, защо ви трябва да знаете… Бяхме ли говорили за пари, благодаря, благодаря.

 

3.

Такъв беше той, преподобният Г., господине, ако искате честен отговор, впрочем не знам дали имаше църковен сан, посветил се беше да изкушава жените, но не всички, а само съпругите, само благоверните кротки съпруги… и когато те се озоваваха рано или късно в леглото му, той с пръст не ги докосваше, а започваше да ги пита защо са тук сега, какво очакват от него, кое ги е бутнало да зарежат мъжете си и децата, за морала говореше, ааа, много беше по морала той, лежи жената разсъблечена на желязното му легло, а той навира пръста си в лицето ѝ и говори, оглежда, пита… вече съм на години, когато всичко мога да кажа, затова ще призная, била съм там и аз, никога не съдете съпругите, господине, те са клети създания, вкарват те насила в леглото и започваш да раждаш през година и половина, сякаш се надпреварваш с кравата в обора и свинята в кочината, а господин Г. не приличаше на тукашните мъже и не беше тукашен, не миришеше на лук, не ругаеше животните и децата, не храчеше по пода и четеше книги… всички съпруги умираха за него, мога да се закълна, та не се налагаше той да прави нещо кой знае какво, за да се озоват в леглото му, с целия риск тогава… Когато дойде и моят ред да лежа в хладната стая, изслушах смирено всичко, което той каза, защото грехът наистина кръжеше над леглото, но като свърши, го попитах направо защо върши това, не е ли също толкова противоестествено и греховно да не легнеш при жената, която си повикал, дошла е при теб и е свалила всичко от себе си, мъжа, децата си и целия закон Божи… той се учуди, че имам куража изобщо да го питам нещо в моето положение, след което отвърна, че бил естествоизпитател на греха и изневярата, искал да я изолира в чист вид, да я дестилира, и като видя, че не разбирам много от учените му приказки, каза, предавам го точно: Вие, жено, така рече, сте маслината, от която ще изстискам греха като зехтин.

Минали са повече от 40 години, но и досега настръхвам от тези думи, господине… очите му, докато казваше това, приличаха на две тъмнозелени маслини, и пак ви казвам, не мога да го съдя, преподобния господин Г., нещо много страшно трябва да ти се е случило, за да правиш такива работи… напуснат човек беше той… никога да не влизаш в напусната къща и при напуснат човек, само кукумявки и смокове има там — такъв беше той, ако търсите честен отговор.

А не, вече не ми трябват пари. А какъв собствено сте му вие?  
* * *

 

Какъв собствено съм му аз на г-н Г.? И какво правя чак тук, в 1734 година? Купувам истории под прикритието, че търгувам с маслини. С какво съм по-добър от господин Г.? И не става ли дума за един и същи зехтин?  



Една старица ми разказа история, която нейната баба чула от баба си, за един, който владеел всички съпруги по тези места. Само по себе си това не би предизвикало чак такъв интерес у мен, ако не беше името, което тя изрече — име, което ме преследва от доста време.

Гаустин. Човекът, който прекосяваше спокойно времената като плитка река и винаги намираше начин да ми прати знак от едно или друго време. Никога няма да бъда сигурен съществуваше ли наистина, измислил ли съм го, или самият аз бях измислен от него. Последният му ход, признавам, надмина всичките ми очаквания. От няколко години в мрежата се разпространява (в превод на немски) една книга под мое име, която аз никога не съм писал: Ding, Kunst, Kant und Zeitgenossen (Wieser Verlag, 2005). Може да се провери.

Очаквам следващата му книга, подписана с името Гаустин, в която главният герой ще носи моето име.

Веднъж пуснах името му в Гугъл. Появи се веднага някоя си Анджелина Гаустин, за която се знаеше, че е умряла точно през 1900 г. на 70 и била погребана в гробището Паоли, Индиана. Източникът беше една книга на мъртвите от епархията.

Също в една родова история се появява някоя си Лусинда Гаустин, р. 1853. На друго място Моли Гаустин с въпросителна след името. Някъде в Орегон откриваме един Б. Гаустин. Но навсякъде името съществува само като фамилно и никъде като първо, собствено. Само децата му бяха записани в тези книги. Един общ изчезнал баща.  

След завръщането си от тази история (пътуването беше трудно, прекачвах се от глас в глас, разказът беше от трето поколение, пък и все по-трудно постигах някогашната емпатия) се зарових в архивите около мястото на историята, направих разни запитвания и наистина се потвърди. В една „Обща книга на ражданията, погребенията, сватбите, дълговете и други извънредни случаи“ името Гаустин излизаше. Същият пристига в градчето точно в 1700 г. и три години по-късно е отписан „без право да се връща в града“. С три особени кръстчета в самото поле на книгата, знак с който по тези места отбелязват срещите си с нечестивия.

 

1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   46


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница