Георги Лозанов сугестопедия-десугестивно обучение

СУГЕСТОПЕДИЧНО ОБУЧЕНИЕ ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ В УЧИЛИЩЕТО И ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ

Изтегляне 2.94 Mb. страница 13/18 Дата 09.11.2017 Размер 2.94 Mb. #34217

Навигация на страницата:

• ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ В ПЪРВИ КЛАС
• ОБУЧЕНИЕ ПО ПИСАНЕ В ПЪРВИ КЛАС
• ОБУЧЕНИЕ ПО МАТЕМАТИКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС

СУГЕСТОПЕДИЧНО ОБУЧЕНИЕ ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ В УЧИЛИЩЕТО И ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ Сугестопедичното обучение се прилага при всички предмети в условията на нормалното училище, както и в детски заведения за деца от 3 до 6 годишна възраст. Трите принципа и трите групи средства на сугестопедията се спазват и тук. Разбира се, учебни­ят процес е адаптиран според особеностите на възрастта и на изу­чавания предмет. От значение в ранните възрасти е това, че об­ществената сугестивна норма за границите на възможностите на човешката личност и за мъката от ученето още не е оформена. Всъщност, десугетопедията е превантивен метод, който предпаз­ва децата от дидактогенни смущения, от липсата на мотивация за учене и от всички отрицателни въздействия на общоразпростра-нената образователна система. Преподавателят организира обучението по начин, подобен на десугестивното обучение за възрастни, като осигурява условия за свободна, нормална, освободена комуникация без напрежение и ограничения. Но, процесът на учене не е хаотичен. Важно е пре­подавателят да вярва, а не само да си дава вид, че вярва във висо­ките резултати на обучението. Той трябва да има стопроцентови очаквания за ефекта от обучението,, основаващо се на собствения му опит. Системата от игри, песни, състезания, досег с класичес­ките изкуства и т.н. не са форми, които имат за цел да впечатлят курсистите, а форми на обща игра, с участието на преподавателя също. Това са форми на изява на взаимно щастие и любов. Тази роля на преподавателя е толкова естествена, колкото и когато ус­тановява параметрите на обучението - с други думи, „бъдещият потенциал". В известна степен, участието на преподавателя в иг­рата трябва да наподобява очакванията у преподавателите, свързани с ефекта „Пигмалион в класната стая" (Rosenthal R. and L. Jacobson, 1968). Това е свързано главно с факта, че препо­давателите постигат много добри резултати, ако вярват, че техни­те курсисти са блестящи, докато в всъщност те са посредствени, както и обратното. „Децата, от които преподавателите очакват по-висок интелектуален успех, действително го показват, в срав­нение с децата, от които преподавателите не очакват нищо осо­бено" (Rosenthal, pp. 166, 167). В сугестопедията съществува зна­чителна разлика що се отнася до резултатите, общата тенден­ция и метода. В сугестопедията очакванията са насочени към ре­зервите на личността, както и неочакваният положителен втори­чен продукт. Тези резерви не бяха познати в миналото като инди­видуален и колективен потенциал. Сугестопедията има смисъл, само когато е насочена към резервите на личността (3 до 5 пъти по-бързо и по-лесно учене с положителен вторичен продукт, из­разен в благоприятно за здравето въздействие, смекчаване на со­циалните конфликти и лични проблеми и т.н.). Друга разлика на сугестопедията е, че информацията на преподавателите за тех­ните курсисти не е недостоверна. Преподавателите знаят, че всяка отделна личност притежава неразкрити до сега потенци­али - резерви.. И третата голяма разлика е, че преподавателите разполагат с методи,, специално изработени за целта. В сугестопедията за деца методите се различават от методите за възрастни не само заради значителната разлика на въздействие на обществената сугестивна норма върху обучението (при децата тя все още няма дълбоки корени), но също така и поради това, че мозъкът на едно дете е все още много деликатен. Все още много области не са миелинизирани. Възбудата бързо се разпространя­ва. Децата нямат стабилна и ефективна концентрация върху да­ден обект, музика или мисловно състояние. Те непрекъснато имат нужда от нови дейности. При представянето на нов материал, трябва да внимаваме как го представяме. Умората не се причиня­ва от обема на материала, а от начина на преподаване. Познава­нето на детската психика и функционирането на детския мозък е задължително. Разбира се, това се отнася за всеки метод за деца. Мотивацията за учене е естествена, спонтанна и неосъзната. Тя се покрива с естествената жажда за информация при условия­та на играта и приказността. Затова и една от най-важните гри­жи на учителя-сугестопед е да не допусне изграждането на огра­ничаваща и подтискаща обществена сугестивна норма, а да създаде естествен преход от играта и приказността към самосто­ятелното, съзнателното и високо мотивирано креативно учене. Най-типично е обучението по четене, писане и математика в първи клас и по разказвателните предмети (например, история) в по-горен курс. От тяхното описание може да се разбере как про­тича обучението и по други дисциплини. При всеки случай е необходимо с подробна писмена инструк­ция да се обясни на родителите как да се отнасят към детето в къщи, за да не пречат на учебната работа. Особено важно е да се знае, че в първи клас децата нямат домашна работа и ролята на ро­дителите е само да повишават тактично мотивацията им за учене. ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ В ПЪРВИ КЛАС Обучението в първи клас и при деца от предучилищна възраст (3 до 5 год.) протича по еднакъв начин, само че при по-малките възрасти се забавя с няколко дни темпото. То преминава през следните етапи: .· 1. Още от първия учебен ден като украса в класната стая са' поставени 30-40 големи цветни табла е художествени картини от детския мир. Под картините са написани с големи букви техните думи или изречения. Вътре в картината като скрита картина е сложена първата буква на думата. Например, под голямата кар­тина на мечка е написано с големи печатни букви МЕЧКА, а вътре в самата картина е вложена буквата М. Обхваната е цяла­та азбука и по-трудните буквени съчетания. Таблата се поставят в зрителното поле на учениците. Те престояват така два дни, без да се насочва вниманието на децата към тях. 2. В края на втория учебен ден таблата се снемат и се показ­ват на децата в разбъркан ред, при което картините се скриват, а остават да се четат само надписите. Създава се игрова ситуация. Първоначално хорово, а след това индивидуално, децата започ­ват да познават думите, изреченията и буквите от картините. 3. Поставят се за още два дни други 20-30 табла от същия вид. С тях_.се процедира по същия начин, както с първата половина. И сега всичко това, задължително се вплита в игра. 4. Всички думи и изречения от таблата се написват отделно без картините и се подават при игрова ситуация за бързо прочитане в разбъркан вид първоначално групово, а след това индивидуално. 5. Научените вече думи и изречения се свързват в малки нови изречения с по една нова дума. Изречениата са свързани в малка фабула. Често се четат хорово, като от време на време се преми­нава на индивидуално четене. Не се позволява да се четата отдел­ни букви или срички. Винаги цялата дума или цялото изречение! Независимо от това, преподавателят подсказва бегло, че думите са съставени от букви, за които може и да попита децата, но на тях не се задържат при четенето. Преминава се веднага към бързо изчи­тане с епидиаскоп.. Правянсе игри и състезания за бързо четене. . 6. Дидактичен оперен или театрален спектакъл, най-често на филм или видеозапис. Част от вече научените думи и някои нови думи се подават по време на специално направен спектакъл - като всеки път са в най-интересните моменти на фабулата. Бсички де­ ца вземат хорово участие заедно с учителя и „помагат" на актьори­те, при което се подсказва, че да се чете е много приятно и лесно. В същия спектакъл е включен материал и по математика. Забележка: Предишния ден е изчетена групово заедно с учи­теля илюстрована книжка (либрето) с текст и ноти върху същия спектакъл. 7. Малки песни, и стихотворения, предварително научени, от децата наизуст и съставени отчасти от познатите вече думи, с приятно съдържание, се пеят или четат групово. Децата трябва да следят с показалец точното място, на което се пее или чете, дори и думата да не е позната за тях. Забележка: Целият етап дотук обхваща около 7-10 дни. 8. Изчитане в няколко дни първата книжка - съставена зани­мателно по картините и предимно с научените вече думи. Това е сугеетопедичният „буквар". 9. Четене на адаптирани към нивото на знанията на децата други книжки и текстове, в които са включени не само познати думи, но и нови думи. Чете се хорово заедно с учителя, който от време на време спира и изчаква децата сами да продължат. Поня­кога учителят само снижава глас и отново го повишава, когато забележи, че децата се нуждаят от подкрепа. Текстовете трябва да бъдат кратки, емоционални, ритмични. Темпото на четене се увеличава постоянно. Целта е децата да се научат да четат бързо, като сливат малките думи с големите и избягват сричкуването. На моменти, от хорово четене се преминава към индивидуално. Всеки текст се чете най-много два пъти, за да се предпазят уче­ниците в този случай от наизустяване. Спед всяко изчитане деца-та-разказват съвсем накратко какво са прочели, за да не се на­учат на механично четене. Не се допуска четене на четива, които не са много интересни на децата. След изчитане на първоначалната серия от книжки с адапти­ран текст, се преминава към четене на подходящи книжки от на­миращите се на разположение на пазара. Целта е да се прочетат групово и индивидуално, колкото може повече книжки. Не се задържа дълго вниманието на децата на една и съща книжка, а бързо се преминава на следващата. Създават се условия на едно варирано повторение с не­прекъснато вмъкване на все повече и повече нов словесен мате­риал. Учениците, които са вече много напреднали, могат да се ос­тавят на тихо индивидуално четене на по-трудни за четене книж­ки, които после да разказват на останалата част от класа. В същото време класът продължава с груповите четения на нови и нови книжки. Преминава се постепенно все повече към изрази­телно и художествено четене. Обсъждане: Описванияат метод на обучение в четене на пръв поглед има общи черти с метода на целите думи. Но това е само външно подобие. Могат да се изредят редица съществени отличия от този метод. Преди всичко, сугестопедичното обуче­ние в четене се отличава от метода на целите думи по единство­то на трите принципа на учебна процес. Могат да се набележат следните по-важни отличия: А) Уедряването на материала в думи и малки изречения при сугестопедията винаги се съчетава в единство с психологически­те и артистиче ските средств а. Б) Цялата дума или изречение се усвоява до голяма степен периферно, без загуба на време и напрежение, защото тя се по­дава чрез таблата - украсата на стаята, към която вниманието не се насочва. Усвояването става и чрез изчитането или изпяването на наизустени пасажи, както и чрез детските опери и театрални­те спектакли, написани специално за тази цел. В) Учениците не се задържат така продължително на едни и същи малки изречения, на които да заменят само отделни думи. Те преминават много бързо на нови тескстове и нови книжки. Г).Учениците възприемат думата като цяло, но веднага още бегло им се подсказва, че тя е съставена от букви. Началните букви са изписани на таблата като скрит елемент на картината. Оптично-слуховият анализ върви на втори план, едновременно със смисловото дразнене на първи план - думата като смислова единица или малкото изречение. Д) Синхронното групово четене като етап в сугестопедично-то обучение със своята напевност, ритмичнност, ускоряващо темпо и подвеждане децата чрез притихване на учителя е с при­ятен характер и, заедно с другите особености на метода, увелича­ва мотивацията и креативността. Децата започват да четат без учене, в първите дни те неизвестно как за себе си вече четат ре­дица думи и знаят всички букви. ОБУЧЕНИЕ ПО ПИСАНЕ В ПЪРВИ КЛАС Обучението по писане започва 10-15 дни след началото на учеб­ната година,, когато децата вече четат (макар и бавно). То също е изведено на смислово ниво при уедрени глобални дидактични единици и единство на трите принципа и трите групи средства за обучение. Схемата на първия учебен час по писане е следната: 1. Учителят написва кратко емоционално изречение на дъска­та - нормално, а след това с леко раздалечени букви и думи. 2. Анализира бегло съдържането на изречението, както и" структурата му - думи, букви, главни букви. 3. Учениците преписват в тетрадките си цялото изречение. 4. Учителят контролира самостотелната работа на ученици­те и проверява грешките. 5. Учениците преписват цялото изречение втори път. 6. Учениците написват същото изречение под слухова дик­товка. 7. Учениците написват под слухова диктовка друго изречение със същите думи. 8. Постепенно се преминава към по-усложнени текстове и диктовки. Забележка: Внимава се в часовете по писане да не се получи отегчение.. Дават се приятни текстове за преписване и се пуска по-често музикален съпровод от подходяща класическа музика. ОБУЧЕНИЕ ПО МАТЕМАТИКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС В работата по математика с ученици от първи клас винаги трябва да се търси не само глобалност на поднасянето на новия материал, но и връзка с другите предмети. По изобразително изкуство и тру­дово обучение, например, биха могли да се вмъкват незабелязано моменти от учебния материал по математика, с което да се почув­ства от децата, че това знание им е много необходимо и че същев-ремнно е интересно. Такива връзки могат да се направят и по фи­зическо възпитание, а и по всички други предмети. По физическо възпитание, например, децата могат да се броят, да се прибавят и изваждат в хода на някаква игра и т.н. Връзките с другите предме­ти трябва да се правят винаги в увлекателна и незабележима фор­ма; децата да не чувстват, че правят някакви упражнения. Материалът по математика за първи клас обхваща всичко, което се предвижда по официалната програма за първи и по-голя­ мата част от материала за втори клас. По аналогия е взет и част от материала за трети клас. Всичко е групирано функционално в 6 глобални теми. Всяка тема се изучава в следните четири етапа: Първи етап - музикален, театрален или рецитален начин на поднасяне на най-същественото от новата тема. Представление­то с музика по класически тип е предварително подготвено с ак­тьорите от сугестопедичния дидактичен театър или е заснето на видеозапис. Във фабулата на интересна за децата опера или пие­са се вграждат неусетно, без да се чувства, че това е учебен мате­риал, няколко най-съществени примери от темата. Примерите не трябва да затормозяват нормалното и увлекателното протичане на представлението. Те трябва да се включват в най-напрегнати­те емоционални моменти и да се явяват като форма на разреша­ване на конфликта. Постепенно в хода на играта трябва да се въвлекат и самите деца-зрители. Те могат да станат неусетно и аткьори и дори да проявяват творчески инициативи за доразвиване на някои части на представлението. Илюстрована детска книжка със съдържанието - текста и нотите на спектакъла е прочетена в клас предния ден. В същия етап се поставят на стената в класната стая, преди започване на всяка нова тема, 4-5 табла с най-съществените за­дачи, от които по аналогия могат да се решат цели дялове. Към тези табла, обаче, учителите не обръщат вниманието на учени­ците; таблата стоят като украса в стаята. Втори етап - на следващия ден (един учебен час в класната стая) - преразказване от децата или дори преиграване и изпяване на някои пасажи, като не се пропуска да се спомене и дидактич­ната задача, включена като разрещаващ момент в представлени­ето. Допълнително изпяване на песен или заучаване на стихотво­ рение, с включване на нов съществен вариант на дадения в пред­ставлението пример. Трети етап - на следващия ден - в продължение на два учеб­ни часа преподаване на цялата тема в обобщен вид. Използват се винаги спектакълът и дидактичните песни и стихотворения. Го­лемият по обем материал е подчинен на един и същ функциона­лен принцип, което трябва да се покаже на децата. Например, на децата се обяснява, че както се събира 6 плюс 7, така се събират и 16 плюс 7, 47 плюс 7, и 136 плюс 7 и т.н. Четвърти етап - в следващите дни (по един учебен час) -затвърдяване на преподадения материал, задълбочаване на зна­нията, решаване на творчески задачи. Правят се периодично кратки контролни работи, за да се види степента на усвояване на материала и какви са индивидуалните нужди на отделните учени­ци за допълнителна помощ. Към следващата тема се преминава, когато на контролните работи учениците покажат овладяване на материала средно 70-75 процента. От съществено значение е преподавателите винаги с поведе­нието си да подсказват на учениците, че материалът е много ле­сен за усвояване, да създадат ведра и весела обстановка. Домаш­ни работи не се дават, защото те подсказват, че има много труд­ности за усвояване, а и защото родителите често са склонни да насилват децата. Ако някое дете поиска по своя инициатива да решава в къщи задачи, които да показва след това на учителя, то трябва да бъде окуражено; обаче да не се настоява да върши това всеки ден, ос­вен ако само пожелае. Навлизането в учебния материал през първата година трябва да става неусетно и приятно за децата. Родителите се инструктират да изпращат децата за покупки и да искат да си водят точна смет­ ка за парите, които им връщат. Изобщо, всички случаи от живота, при които могат да се включат училищните знания на децата, да се използват от родителите. Да не се усеща, обаче, че това е форма на изпитване. Така в децата се създава висока мотивация. Грешките, които биха правили в началото децата, се кориги­рат съвсем леко и неусетно, а понякога дори се подминават. Вни­манието пада върху правилните решения, които се подчертават и насърчават. Задачите, които се решават, не са съставени формално, зара­ди самия учебен математически материал. В тяхното словесно оформление винаги има интересни и вълнуващи детската психи­ка постановки. Така че от самия изход на решението на задачата детето да е дълбоко заинтересувано. Например, ако в класната стая има много запалени по мачовете деца, могат да се вземат ре­ални цифри от голове, резултати, състав на отборите - и на тази база да се съставят математически задачи, които биха вълнували привържениците на тимовете. Материалът е уедрен на основата на аналогията, като съще­временно се спазва изискването за обединяване на противопо­ложните действия. С уедряването на кодовете и методическите единици се спазват изискванията на дидактичните средства на су-гестопедията и същевременно се повишава смисловосттта, което подпомага мотивирането на учениците. Строгото разграничаване на средствата, на етапите, на теми­те, и на предметите води до тяхното противопоставяне. Това на­малява ефективонстта от обучението. При обучението по мате­матика на първокласниците е необходимо винаги да се осъщест­вява непрекъсната вътрешна интеграция. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 2.94 Mb. Сподели с приятели: