Прекратяване на членството в СД

• 
  смъртта или пълното запрещение на съдружник;
  
• 
  прекратяването на съдружник – юридическо лице;
  
• 
  обявяването на съдружник в несъстоятелност;
  
• 
  предизвестие за прекратяване от съдружник;
  
• 
  решение на съда в случай на неизпълнение на задължение;
  
• 
  предизвестие от личен кредитор на съдружника.
  

Основно място сред прекратителните членството основания заема изключването на съдружник. Според ТЗ изключването на съдружник може да стане само по съдебен ред. Стриктното тълкуване на чл. 95 води до извода, че на изключване подлежи само виновният съдружник. Вината му се изразява в това, че той умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор. следователно основанието за изключване се състои в противоправното и виновно поведение на съдружника. Приложението на правилото се разширява и когато съдружникът действа против интересите на дружеството. В този случай се предполага, че съдружникът също действа виновно и противоправно.

Изключването на съдружник поради противоправното му и виновно поведение е алтернатива на основната последица от подобно поведение – прекратяване на самото дружество – по искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновни съдружник /чл. 95, ал. 2/.

Искане за изключване на виновния съдружник може да се направи от всеки от съдружниците в дружеството.

Компетентен е окръжният съд по седалище на СД. Искането за изключване може да бъде направено както в производство по прекратяване на дружеството /чл. 95, ал. 7/, така и в самостоятелно производство за изключване на виновния съдружник.

Съдът се произнася с решение, което на общо основание подлежи на обжалване и на други способи за отмяна.

Дружественият договор може да предвижда и някои специални основания за изключване на съдружник. Ако такива са налице и искът се позовава на тях, съдът е длъжен да ги уважи. Съдружниците обаче не могат да уговорят, че изключването може да стане без съдебна намеса, а само с дружествено решение. Подобна клауза в договора трябва да се смята неписана /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/.

Единственото основание за извънсъдебно прекратяване на членственото правоотношение на съдружник мимо волята му е предвидено в чл. 96, ал. 2 във вр. ал. 1. Хипотезата предполага неудолетворен частен кредитор на съдружник, който с предизвестие може да иска прекратяване на СД. Целта на прекратяването на дружеството е частният кредитор да може да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Друго основание за прекратяване на членството на съдружник е неговото оттегляне. Първата предпоставка за това е волята на съдружника за такова оттегляне, което трябва да бъде направено със съответния срок на предизвестие, посочен в дружествения договор. Към желанието на съдружника трябва да се добави съгласието на останалите за това. няма пречка обаче в дружествения договор да се предвиди обратното – че всеки съдружник може да се оттегли с едностранно волеизявление след определен срок за предизвестие.

Изгубването на членството не означава автоматично погасяване на всички права и задължения на съдружника по отношение на дружеството.

На първо място, прекратилият членството има право да получи в натура тези вещи, чието ползване е внесъл в СД.

При всички случаи на напускане или изключване на съдружник той има право да получи дела си от дружественото имущество. Прекратилият членството си съдружник получава припадащия му се дял след приключване на висящите към момента на прекратяване на членственото правоотношение сделки. На основата на съставения баланс става възможно да се изчисли стойността на дела на прекратилия членството от имуществото на дружеството. Към получената стойност трябва да се прибави и делът от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Виновното поведение на съдружника, което е донесло загуби на СД, не е основание за отказване да се изплати неговият дял. Отделен е въпросът, че ако с виновното си поведение такъв съдружник е причинил вреди на СД, за дружеството ще възникне право на обезщетение като насрещно право. в този случай ще са налице предпоставките за прихващане на насрещни задължения като способ за погасяването им до размера на по-малкото от тях.

Прекратилият членството съдружник не е съгласил с направената оценка, той има право да я атакува пред съда.

Когато членственото правоотношение е прекратено поради смърт на съдружник, се поражда възможност за наследниците на починалия да встъпят в дружеството. Наследниците трябва да заявят искането си за встъпване в 3-месечен срок от откриване на наследството. Срокът е преклузивен.

Погасителна давност. Със завършване на ликвидационното производство дружеството престава да съществува като правен субект и срещу него не могат да бъдат предявявани повече искове. Остава личната отговорност на съдружниците, която е служила като гаранция за дружествените задължения по силата на закона. исковете на кредиторите срещу съдружникът за задълженията на дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност /чл. 98, ал. 1/.

Погасителната давност по чл. 98 се отнася за вземанията на кредиторите на дружеството, по отношение на които съществува лична отговорност на съдружниците. Посочената законова норма не визира лични задължения на съдружниците, дори ако първоначално са били дружествени, но впоследствие чрез сделка са преминали върху съдружник. Нормата не се отнася по-нататък и за вземанията на дружеството спрямо съдружниците, както и за вземанията на съдружниците помежду им по силата на вътрешните им отношения.

Давностният срок е 5-годишен, освен ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност. Така например, ако дружеството има задължения, произтичащо от договор за наем, това задължение се изсрочва с 3-годишен давностен срок. Следователно исковете срещу съдружник за такова задължение ще се изсрочат със същия по-кратък 3-годишен давностен срок.

Началото на давностия срок се свързва с момента на прекратяване на дружеството, на неговото преобразуване или на прекратяване на членството – от деня на вписване на това обстоятелство в търговския регистър. В случая под прекратяване на дружеството трябва да се разбира прекратяване на юридическото лице на дружеството.

Искът срещу съдружник, прекратил членството си, се изсрочва с 5-годишна даност. Тя тече от деня, в който прекратяването на членството му е вписано в търговския регистър. Следователно по отношение на трети лице фактът на прекратяване на членството може да им се противопостави след вписването, независимо дали кредиторът е знаел или не за напускането или изключването на съдружника.

Съдружниците носят отговорност за задълженията на дружеството, възникнали по време, когато са били съдружници, и след прекратяването на СД, чрез преобразуването му в друго търговско дружество, в рамките на 5-годишния давностен срок. Съдружниците на новообразуваното дружество не се призовават в процеса.

Прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването. Прекъсването на давността има за последица заличаването на правното значение на изтеклия до момента на прекъсването срок и започва на нов давностен срок. Основанията за прекъсване са посочени в чл. 116 ЗЗД. Ако е налице основание за прекъсване на давността по отношение на отделен съдружник, това не повлича ефект на прекъсване по отношение на дружеството и останалите съдружници.

Чл. 99, ал. 1 дава легално определение на КД. Според него то е дружество, образувано с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорените вноски.

КД е вид търговско дружество. В това си качество то носи родовите белези на търговското дружество – обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства /чл. 63, ал. 1/. Признато е за юридическо лице /чл. 63, ал. 3/.

КД е такова обединение, при което един или повече от съдружниците са неограничено отговорни, а останалите отговорят за задълженията на дружеството до размера на уговорената вноска. Наличието на два вида съдружници, които носят различна отговорност е специфичното за КД.

Всички правни признаци на КД е изключение на последния съвпадат с тези на СД. Затова чл. 99, ал. 2 съдържа изрично препращане към правилата на СД. От тази гледна точка КД е модификация на СД. Следователно КД е от същата категория дружества на личността, или персонални дружества.

Видове съдружници. Разграничителният критерий между СД и КД е, че последното включва два вида съдружници.

Първите са лично, неограничено и солидарно отговорни за задълженията на дружеството. Те се наричат комплементари. Правното положение на комплементарите е същото, каквото е положението на съдружниците в СД.

Втората категория съдружници в КД са тези, които носят ограничена отговорност. Тази отговорност се простира само до размера на уговорените вноски, които трябва да направят в дружеството. Те се наричат командитисти.

ТЗ не предвижда ограничения относно вида на правните субекти, които могат да бъдат комплементари и командитисти в дружеството. Такива могат да бъдат както български, така и чуждестранни физически и юридически лица.

За да се образува КД, е необходимо да има най-малко по един представител на двата вида съдружници. Не може да има КД, ако не е налице поне един неограничено отговорен и поне един ограничено отговорен съдружник.

Фирма на КД. Чрез фирмата дружеството се афишира като самостоятелен правен субект и се индивидуализира в оборота. Чл. 101, ал. 1 предписва задължително съдържание на фирмата на дружеството. Тя трябва да съдържа обозначението „командитно дружество” или съкратеното „КД” и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

Ограничено отговорните съдружници не се вписват във формата на дружеството. Името на ограничено отговорен съдружник може да се впише във фирмата, но тогава той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството. Той ще отговаря по отношение на кредиторите на дружеството с цялото си имущество, а не до размера на вноските си. Това обстоятелство обаче на превръща командитиста в комплементар. Във вътрешните отношения не настъпва никаква промяна. В случай на реализиране на личната отговорност на командитист за задължения на дружеството само поради обстоятелството, че неговото или е вписано във фирменото наименование на дружеството, той ще има регресен иск срещу неограничено отговорните съдружници за платеното над размера на уговорената вноска.

Учредяване на КД. Първият и основен елемент от фактическия състав на учредяването на КД е сключването на дружествен договор между съдружниците. Формата на договор е писмена с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Неспазването на формата повлича недействителност на договора. В случай, че КД бъде вписано в търговския регистър, без дружествения договор да е подписан в предвидената от закона нотариална форма, това ще е основание за недействителност на учреденото дружество /чл. 70, ал. 1, т. 1/, което обаче може да бъде релевирано в рамките на 1-годишния срок по чл. 70, ал. 2, след което порокът ще се санира.

Минимално необходимото съдържание на дружествения договор включва:

• 
  правноиндивидуализиращите признаци на КД – фирмата, седалището, адреса и предмета на дейност;
  
• 
  индивидуализация на съдружниците в дружеството – имена, съответно фирма, ако са юридически лица, адрес и размер на отговорността. Последното обстоятелство идва да разграничи двата вида съдружници.
  
• 
  Видът и размерът на вноските, като те могат да са парични или непарични. Ако са непарични, те трябва да бъдат подробно описани заедно с паричната им оценка и основанието, на което почива правото върху тях /чл. 72, ал. 1/. Относно размера на вноските ТЗ не съдържа никакви изисквания от гледна точка на минимален размер, като предоставя тяхната уредба изцяло на волята на съдружниците.
  

По правило договорът трябва да съдържа отговор на всички, посочени по-горе въпроси, уредени в чл. 102. Различни са обаче последиците от пропускането на един или друг реквизит на дружествения договор. Липсата на някой от посочените в чл. 70, ал. 1, т. 5 съществени елементи – фирма, размер на вноските, - може да доведе до недействителност на КД.

Ако липсва обаче предметът на дейност или той е указан бланкетно, това не може да се отрази на валидността на сключения договор поради необвързващия и неограничителен характер на вписания предмет на дейност на търговските дружества. Също така, ако не е уговорен изрично начинът на управление и представителство на дружеството, пропускът няма да е фатален поради наличието на норми, които регламентират тези въпроси.

Извън законово фиксираното съдържание съдружниците могат да уредят и други отношения с договора.

Към факта на сключването на договора трябва да се добави и вписване на дружеството в търговския регистър, което ще запълни правоучредителния фактически състав.

КД се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, върху които лежи това задължение. Те управляват и представляват дружеството. Те са длъжни да представят образци от подписите си.

В търговския регистър се вписват част от реквизитите на дружествения договор. На вписване подлежи и всяка промяна на вписаните обстоятелства. Заявлението, с което се иска вписване на промените, също трябва да е подписана от всички неограничено отговорни съдружници.

Дружеството се смята възникнало от датата на вписването.

Законовите норми относно вътрешните отношения имат диспозитивен характер. Съдружниците могат да предвидят друг начин за уреждане на отношенията си, но ако не го направят, диспозитивните норми ги задължават така, както и императивните норми.

Само в един случай съдружниците нямат свободата да уредят отношенията си както намерят за добре. Когато според договора решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки неограничено отговорен съдружник има право на един глас. Ограничено отговорните съдружници не вземат участие в управлението. Следователно право на един глас ще имат само неограничено отговорните.

Във всяко друго отношение съдружниците могат да се отклонят от законовите предписания. Правата и интересите на третите лице не могат да бъдат засегнати от вътрешните уговорки между съдружниците. Всяка такава уговорка, която застрашава техните интереси, трябва да се смята за неписана.

Правото на управление принадлежи само на комплементарите. Ограничено отговорният съдружник няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници. Само по изключение действията на командитистите могат да ангажират дружеството.

Задълженията на комплементарите се покриват с тези на съдружниците в СД.

Права и задължения на командитистите. Правата и задълженията на командитистите са повлияни от особената отговорност на тази категория съдружници.

Основното право на командитиста е участието му в печалбата. Неговата част от печалбата се определя само на основа на вноската му в дружеството. Когато командитистът не е изпълнил задължението си, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на неиздължената вноска /чл. 109, ал. 1/.

Командитистът по принцип няма право на обезщетение за разноски и вреди по чл. 81. Това е така, понеже той не е ангажиран с дружествените работи, по повод на които могат да се претърпят вреди.

От имуществените права единствено правото на ликвидационен сял е с еднакво съдържание и обем и за двата вида съдружници в КД.

Съгласно чл. 105 ограничено отговорният съдружник няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници. Това важи обаче за обикновеното управление, но не и за предприемането на такива действия, които го надхвърлят. Правото на вето трябва да се признае и на комнадитиста, в случай че бъдат предприети действия в нарушение на уговорения предмет на дейност или надхвърлящи обикновената търговска дейност.

Изключването на ограничено отговорния съдружник от управлението не е дефинитивно. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 106 ограничено отговорният съдружник може да бъде управител или пълномощник на дружеството. Когато действа в такова качество, той създава права и задължения за дружеството. Това му качество не променя правното му положение и характера на отговорността му. Той продължава да отговаря само до размера на вноската, която се задължава да направи. Различно се слагат нещата, ако ограничено отговорният съдружник извърши действия от името на дружеството, без да е негов управител или пълномощник. Такива действия вече ще ангажират неограничената му отговорност. Тази отговорност е лична и командитистът я носи по отношение на третите лица, но само за тези действия. В случая командитистът не ангажира правната сфера на дружеството. Налице е хипотезата на действие от чуждо име без представителна власт. Възможно е обаче дружеството да потвърди така извършените действия.

Командитистът има право на контрол върху дружествените работи. При отказ по искане на съдружник окръжният съд постановява предоставянето на търговските книги и преписи от финансовия отчет.

Задълженията на командитиста се свеждат основно до уговорената вноска. Задължението за вноска е по отношение на дружеството. Неизпълнението на това задължение обаче може да доведе до отговорност и по отношение на третите лица. Ако командитистът не направи вноската в уговорения в дружествения договор срок, той дължи лихви и без да са уговорени. Това е мораторна лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер дружеството може да иска обезещетение съобразно общите правила на гражданското право.

Върху командитиста не тежат неимуществени задължения.

Командитистът участва в разпределението на загубите до размера на уговорената вноска. Ако преди това са му изплатени печалби, той не е длъжен да върне получената печалба поради последвали загуби.

Докато с получената печалба не се покриват последвали загуби, обратното не е вярно. Покриването на загубите се извършва с последвалите печалби. Командитистът ще има право да получи плащане само след като последвалите печалби покрият реализираните загуби.

Представляване на КД. Представляването на КД, както и управлението му, е дело на неограничено отговорните съдружници. Те имат правото и задължението да представляват дружеството пред трети лица. От тази гледна точка няма разлика между неограничено отговорните съдружници в КД и съдружниците в СД.

Когато представителната власт е възложена на един или неколцина от комплементарите, това обстоятелство има действие за третите лица, ако е вписано.

Ако ограничено отговорния съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е пълномощник, той отговаря лично, освен ако дружеството потвърди сделката. Той обаче може да бъде натоварен с извършването на сделки. Ако бъде натоварен с управлението като прокурист или пълномощник, командитистът може да създава права и да поема задължения за КД. Когато той действа навън, като играе ролята на овластен, третите лица не са длъжни да искат доказателства, че има право да сключва сделки. Достатъчно е да се уверят, че той е съдружник в КД. Сключените сделки ще породят действие, дори командитистът да е falsus procurator /мним представител/, в отклонение от общия гражданскоправен принцип /чл. 42 ЗЗД/. Това изключение следва от разпоредбата на чл. 106. Последицата от действието от чуждо име без представителна власт ще бъде не нищожност на сделката, а личната отговорност на командитиста.

Отговорност на КД и съдружниците. За задълженията си КД отговаря с дружественото имущество, което е разграничено от това на неговите съдружници. При недостиг на това имущество изпълнението може да се насочи към съдружниците. Това важи по правило за неограничено отговорните съдружници. Тяхната отговорност е същата, каквато е отговорността на съдружниците в СД – лична, неограничена, солидарна и ex tunc.

Комплементарите имат правото да предявяват срещу дружествените кредитори не само възраженията на дружеството, но и личните си възражения.

Ако частен кредитор на комплементар не може в 6-месечен срок да се удовлетвори от движимото му имущество, той може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник и да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно предизвестие.

Има хипотези, в които ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено:

• 
  за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му. Ако и в този случай третите лица знаят, че договарят с ограничено отговорен съдружник, отговорността на последния ще се простира само до размера на уговорената вноска /арг. от противното от чл. 112/;
  
• 
  когато кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.
  
• 
  Когато ограничено отговорният съдружник впише името си във фирмата на дружеството /чл. 101, ал. 2/.
  

Две са основните цели за създаване на ООД. Първата цел е да се възприемат положителните страни на търговските дружества на личността /напр. връзката между съдружниците, поемането от тях на задължения към дружеството и др./ и да се съчетаят с положителните страни на търговските дружества на капитала /напр. наличието на капитал с определена структура, възможността за прехвърляне и наследяване на дяловото участие и др./

Втората цел е да се отстранят отрицателните страни като на персоналните дружества /напр. неограничената и солидарна отговорност на съдружниците в СД и др./, така и тези на капиталовите дружества /сложното и формализирано образуване на АД, сложното управление и др./.

Опит да се определи ООД дава чл. 113 ТЗ, според който ООД може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

Това квалифициране е неточно. Всъщност съдружниците в ООД не отговарят пред кредиторите на дружеството, което е единствен техен длъжник. Съдружниците само са длъжни да направят вноски, с които да внесат стойността на поетите /записаните/ от тях дялове. С това внасяне и при регистриране на ООД вноските вече не принадлежат на съдружниците, а само на ООД като правен субект. Внасянето е разпоредително действие. Ако стойността на поетия дял не внесена изцяло, кредиторите на ООД не могат да търсят нищо от съдружниците. Тази разлика може да претендира само ООД, което чрез своето общо събрание има право да изключи неизправния съдружник, т.е. това е вътрешнодружествен въпрос. Кредиторите на ООД могат само да предявят сурагационния иск по чл. 134 ЗЗД, с който да упражнят правото на своя бездействащ длъжник /ООД/.