Гражданскоправни науки

Учредител на ООД може да бъде и едно физическо или юридическо лице. Според нашето търговско законодателство всяко физическо или юридическо лице /държавата, община, търговско дружество, фондация, учреждение/ има възможност да регистрира неограничен брой еднолични ООД /ЕООД/.

За образуването на ООД е необходимо да се приеме учредителен акт и да се направи вписване в търговския регистър. За образуването на ООД не е необходимо да се провежда учредително събрание.

Учредителният акт на ООД може да бъде: дружествен договор, едностранна сделка, административен акт.

Сключването на дружествен договор е типичният начин за образуване на ООД. Този договор трябва да бъде сключен в обикновена писмена форма /без нотариална заверка на подписите на учредителите/. Учредителният договор може да се подпише и от представител на съдружник, който е упълномощен изрично. Пълномощното трябва да е писмено с нотариална заверка на подпис.

Дружественият договор има задължително и факултативно съдържание.

Дружественият договор трябва да индивидуализира учредителите чрез тяхното има /фирма/, местожителство /седалище/, адрес /адрес на управление/ и единния идентификационен код на съдружниците.

Дружественият договор трябва да посочва фирмата, седалището и адреса на управление на ООД. Задължителното съдържание на фирмата е означението „Дружество с ограничена отговорност” или съкратеното „ООД”. Когато капиталът принадлежи на едно лице фирмата трябва да съдържа означението „еднолично ООД”.

Дружественият договор трябва да посочва предмета на дейност на ООД.

Дружественият договор на ООД задължително е срочен. Срокът може да се е определен или неопределен.

Дружественият договор трябва да визира капитала на ООД, чийто минимален размер е 5 000лв. Не е необходимо да се посочва максимален размер на капитала. Когато при учредяването на ООД не е внесен целият размер на капитала, в дружествения договор задължително се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството.

Дружественият договор трябва да посочва структурата на капитала на ООД. Капиталът задължително се разпределя на дялове, като се определят размерът и броят на дяловете и тяхното разпределение между съдружниците. Минималният размер на едни дял е 10лв.

Дружественият договор трябва да съдържа клаузи относно управлението и представителството на ООД. Решението за избор на управител се взема с мнозинство.

В учредителния договор на ООД могат да се предвидят определени права и задължения на съдружниците, които не са уредени в ТЗ.

Учредителният акт е едностранна сделка при образуването на ЕООД. Съдържанието на учредителния акт на ЕООД трябва да съответства на съдържанието на дружествения договор на ООД.

Учредителният акт е индивидуален административен акт при образуване на ЕООД с държавно или общинско имущество.

Вторият елемент от фактическия състав на образуването на ООД е вписването в търговския регистър. За него е необходимо да се представи учредителен акт, да е назначен управител, да се внесени реално най-малко 70 на сто от посочения в учредителния акт капитал, всеки съдружник да е внесъл реално най-малко 1/3 от стойността на поетия от него дял. Последните две условия трябва да са налице кумулативно. Реално внесената част от дела не може да бъде по-малка от 10лв.

ООД става юридическо лице и търговец от деня на вписването, т.е. последното има конститутивно действие.

В този смисъл капиталът се различава от допълнителния капитал на търговските дружества, който се формира чрез предоставяне на допълнителните средства от съдружниците /напр. допълнителни вноски в ООД/ и от неразпределена печалба. Основният и допълнителният капитал съставлява собственият капитал на търговското дружество. Друг вид капитал е заемният капитал, който се образува от заеми /кредити/, предоставени от лица, които не са съдружници. Под рисков капитал се разбират вложените /инвестираните/ средства в икономически начинания. Допълнителният, собственият, заемният и рисковият капитал имат икономическо значение, а не търговскоправно значение.

Функциите на капитала са:

• 
  той е доказателство, че дружеството е готово да започне търговска дейност;
  
• 
  капиталът изпълнява гаранционна функция по отношение на кредиторите;
  
• 
  капиталът определя степента на реализация на членствените права.
  

Капиталът на ООД се различава от неговото имущество, което е съвкупност от права и задължения със стойностен характер. Капиталът на ООД е сравнително постоянна категория и може години да остане непроменен, а имуществото е изключително динамична категория и при нормална стопанска дейност може да се променя ежедневно. По правило капиталът и имуществото на ООД съвпадат само при неговото учредяване. Счетоводно капиталът се поставя в пасива на баланса на ООД, а дружеството се задължава да поддържа актив, който покрива размера на капитала.

• 
  чрез увеличаване размера на дяловете на съдружниците;
  
• 
  чрез записване на нови дялове от съдружниците;
  
• 
  чрез приемане на нови съдружници.
  

Увеличаването на основния капитал може да стане ефективно /при покриване стойността на новите или увеличените по размер дялове чрез нови вноски/ или номиналано /със средства на ООД/.

• 
  чрез намаляване стойността на дяловете на съдружниците;
  
• 
  чрез освобождаване от задължението за довнасяне на невнесената част от стойността на поетия дял от съдружник;
  
• 
  при напускане или изключване на съдружник.
  

В полза на кредиторите на ООД е предвиден 3-месечен срок, който тече от обявяване на решението за намаляване на капитала. В този срок кредиторите могат да дадат съгласие или да възразят срещу намаляването на капитала. Кредиторите, които не изразят несъгласие с намаляването на капитала в 3-месечния срок се считат за съгласни с намаляването. Несъгласието на кредитора трябва да се направи писмено. правото на възражение се погасява с изтичане на 3-месечния срок, който е преклузивен. Задълженията на ООД към тези кредитори трябва да бъдат изпълнени или те да се съгласят на предложеното им обезпечение. Възражението дори на един кредитор, чието вземане не е удовлетворено или обезпечено, осуетява намаляването на капитала на ООД.

Намаляването на капитала на ООД трябва да се впише в търговския регистър след изтичане на 3-месечния срок. Вписването става по заявление на управителя на ООД, който трябва да представи доказателства за спазването на горните изисквания, както и писмена декларация, че на несъгласните с намаляването на капитала кредитори е дадено обезпечение или техните вземания са удовлетворени. Управителят носи деликтна отговорност пред кредиторите на ООД за причинените им вреди, ако представените от него данни са неверни. Отговорността е до размера, до който кредиторите не са могли да се удовлетворят от имуществото на ООД. Когато управителите са няколко, те отговарят солидарно.

Когато кредитор не е получил удовлетворяване или достатъчно обезпечение на вземането си, той може да поиска от съда по реда на обезпечаване на искове да допусне надлежно обезпечение на вземането си чрез запор или възбрана. Обезпечението се отменя, ако бъде отказано вписване на намаляването на капитала или кредиторът получи удовлетворяване на вземането си.

Когато капиталът на ООД е намален чрез намаляване стойността на дяловете или при прекратяване участието на съдружник, на съдружниците могат да се правят изплащания поради намаляване на капитала само след като то бъде вписано в търговския регистър и след като кредиторите, изразили несъгласие с намаляването, са получили обезпечение или плащане.

Дялове. В структурно отношение законът изисква капитала да е разделен на дялове, които не могат да бъдат на стойност по-малка от 10лв.

Има разлика между дял в капитала и дружествен дял. Разликата се изразява в това, че дружественият дял зависи от дела в капитала /чл. 127 ТЗ/. Докато делът от капитала е структурна част в самия капитал, то дружественият дял е дял от имуществото на ООД. Един съдружник може да има един или повече дяла от капитала. Той обаче може да има само един дружествен дял.

Дружественият дял материализира членството на съдружника в ООД, т.е. неговите имуществени и неимуществени права и задължения. Дружественият дял на съдружника се определя съобразно броя на поетите от него основни дялове /когато те са с еднаква стойност/ или от размера на поетия дял /когато дяловете са с различна стойност/. В дружествения договор може да се предвиди друг начин за определяне на дружествените дялове /напр. съобразно реално направените вноски или по принципа на равенството/. За своите дружествени дялове съдружниците могат да получат удостоверение за участието си в дружеството, което не е ценна книга.

Дружественият дял може да бъде предмет на различни правни действия.

Той може да бъде предмет на особен залог. Договорът за залог трябва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружника и заложния кредитор и да се впише в Централния регистър на особените залози и в търговския регистър. До вписването в търговския регистър договорът за залог не може да се противопостави на трети добросъвестни лица. Предмет на залога могат да бъдат само имуществените права на съдружника.Съдружникът-залогодател може да упражнява неимуществените си права.

Заложният кредитор може да иска прекратяване на участието в ООД на съдружника-залогодател и да се удовлетвори от неговия дял в имуществото на дружеството. За целта кредиторът трябва да отправи до ООД писмено предизвестие в 3-месечен срок преди прекратяване участието на съдружника.

Дружественият дял на съдружник може да бъде запориран от негов кредитор. Запорът се извършва по реда на ГПК. Запорът се отнася само за имуществените права на съдружника – на дивидент и ликвидационен дял. Ако запорът обезпечава публично вземане, той трябва да се съобщи в Централния депозитар и да се впише в търговския регистър.

Дружественият дял може да бъде предмет на транслативна сделка. С прехвърлянето на дружествения дял се прехвърля и делът /дяловете/ на съдружника в капитала на ООД, тъй като върху правоприемника преминават всички имуществени и неимуществени права и задължения на праводаталя, т.е. членството в ООД. Но ако праводателят не е внесъл изцяло стойността на своя основен дял, той и правоприемникът отговарят солидарно пред ООД за дължимите вноски.

При прехвърляне дружественият дял е делим, т.е. може да се прехвърли само част от него – идеална или реална. При прехвърляне на идеална част от дружествен дял между страните възниква съпритежание върху него и основния дял. При прехвърляне на реална част от дружествен дял между страните трябва да се направи разпределение на основните дялове.

Прехвърлянето на дружествен дял върху друг съдружник си извършва без да е необходимо съгласие на останалите съдружници.

Прехвърлянето на дружествен дял в ООД върху несъдружник се извършва и по решение на общото събрание, прието с мнозинство повече от ¾ от капитала. В дружествения договор може да се предвиди това решение да се приема с по-голямо мнозинство или с единодушие. Недопустимо е в договора да се предвижда по-малко мнозинство.

Прехвърлянето на дружествен дял на съдружник върху друг съдружник или външно лице трябва да се извърши чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на праводателя и правоприемника. Прехвърлянето трябва да се впише в търговския регистър. Сключването на договора има конститутивно действие за прехвърлянето /придобиването/ на дружествен дял в ООД от друг съдружник, а вписването му в търговския регистър има декларативно действие, което може да ползва трети добросъвестни лица. Прехвърлянето на дружествен дял на външно лице има действие от вписването му в регистъра. Прехвърлянето на дружествен дял следва да се отбележи и в книгите за дяловете на ООД.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ дружественият дял може да се наследява. В дружествения договор може да се предвиди, че при смърт на съдружник ООД ще продължи с намален състав или че за встъпването на наследника като съдружник е необходимо решение на общото събрание. Дружественият договор обаче не може да предвиди, че наследниците на починалия съдружник няма да придобият неговите имуществени права. Ако в дружествения договор не са предвидени ограничения, наследниците на починалия съдружник могат да встъпят в ООД на неговото място. Останалите съдружници не могат да се противопоставят на встъпването, ако наследниците са спазили изискванията за приемане на нов съдружник – подали са писмена молба, с която са заявили, че приемат условията на дружествения договор.

Членство. Придобиване, прехвърляне и прекратяване. Членството се материализира чрез дружествения дял и се състои от правата и задълженията на съдружниците спрямо ООД.

Членството в ООД може да възникне по първичен /оригинерен/ и по производен /вторичен, деривативен/ начин. Първият начин за пораждане на членството е без правоприемство, а вторият – с правоприемство на членствените права и задължения.

• 
  участие на съдружник като учредител в ООД;
  
• 
  встъпване като съдружник в регистрирано ООД.
  

Във втората хипотеза придобиването на членството предпоставя фактически състав, който се състои от два елемента – подаване на писмена молба от лицето и решение на общото събрание на ООД. В молбата трябва да се заяви, че новият съдружник приема клаузите на дружествения договор, поради което не е необходимо неговото приподписване.

Лицето придобива качеството на съдружник от влизане в сила на решението на общото събрание, а то влиза в сила с вписването му търговския регистър.

Когато новият съдружник е юридическо лице, е необходимо и трети елемент на фактическия състав – решение на компетентния орган за управление за участие на юридическото лице в даденото ООД.

Приемането на нов съдружник води до увеличаване на капитала на ООД, защото лицето трябва да поеме нов дял. В този случай не е необходимо общото събрание да приема специално решение за увеличаване на капитала.

Вторично придобиване на членство в ООД е налице при:

• 
  прехвърляне на дружествен дял на друго лице /несъдружник/;
  
• 
  наследяване на дружествен дял от наследниците на починал съдружник;
  
• 
  преобразуване на съдружник – юридическо лице.
  

Законовите прекратителни основания са посочени в чл. 125-126 ТЗ:

• 
  смърт на съдружник – физическо лице;
  
• 
  поставяне под пълно запрещение на съдружник – физическо лице;
  
• 
  прекратяване с ликвидация на съдружник – юридическо лице;
  
• 
  обявяване в несъстоятелност на съдружник;
  
• 
  предизвестие на съдружник.;
  
• 
  изключване на съдружник.
  

Общото събрание на ООД е длъжно да определи допълнителен срок за пълно изпълнение на имущественото задължение на изправния съдружник, който не може да е по-кратък от 1 месец. Решението на общото събрание се приема с мнозинство повече от половината от капитала. След безрезултатното изтичане на този срок съдружникът се смята изключен от дружеството. Следователно не е необходимо общото събрание да приема второ решение за изключване на съдружника. След изтичането на допълнителния срок нов такъв не може да се дава с последващо решение.

За да настъпи обаче горната последица необходимо е още неизправният съдружник да бъде писмено уведомен за допълнителния срок и предупреждение за изключване. Уведомлението трябва да се направа от управителя на ООД. Може да се счита, че съдружникът е писмено уведомен, ако е присъствал на заседанието на общото събрание и подписал протокола, в който се съдържа решението за изключване. Законът изисква уведомлението за допълнителния срок да е в писмена форма, която е за действителност на волеизявлението.

Решението на общото събрание може да се атакува по реда на чл. 74 ТЗ. Основание за отмяна на решението може да е процесуално нарушение.

Изключването на съдружник поради неизпълнение на задължението за внасяне пълната стойност на поетия дял води до две съществени последици – съдружникът губи своя дружествен /ликвидационен/ дял, а неговият дял в капитала на ООД се кадуцира /обезсилва/. Изключеният съдружник няма право да получи и внесената от него част от поетия дял.

При изключване на съдружник останалите съдружници трябва да предложат на друго лице да поеме същите по брой или размер дялове. Ако не може да се приеме нов съдружник, останалите членове на ООД имат две алтернативи – да поемат дяловете на изключения съразмерно на притежаваните от тях дялове или да намалят капитала до законоустановения минимум.

Съдружник може да бъде изключен и когато:

• 
  не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството;
  
• 
  не изпълнява решенията на общото събрание;
  
• 
  действа против интересите на дружеството;
  
• 
  при невнасяне на допълнителни парични вноски, в случай че съдружникът не е упражнил правото си на напускане на ООД.
  

Задължително условие за изключването е до съдружникът да бъде отправено писмено предупреждение за изключването /в хипотезата на изключване поради неплащане на допълнителни парични вноски предупреждението следва да се направи след изтичане на 1-месечния срок за упражняване правото на напускане/. И при четирите хипотези не се изисква предупреждението да съдържа допълнителен срок за изпълнение задължението на съдружника.

Делът на изключения съдружник не се кадуцира. Той има право да получи дружествения си дял в ООД, както и внесената част от допълнителните парични вноски /при изключване поради частично изпълнение/.

Права и задължения на съдружниците. Членството в ООД се състои от правата и задълженията на съдружниците, определени от ТЗ и/или дружествения договор. С оглед своя характер и предмет те биват имуществени и неимуществени.

Имуществените права на съдружниците са:

• 
  право на участие в разпределение на печалбата /право на дивидент/;
  
• 
  право на ликвидационен дял;
  
• 
  право на вземане за предоставени допълнителни парични вноски.
  

Правото на ликвидационен дял е неотменимо право, тъй като не може да се отмени с дружествения договор или по решение на общото събрание.

Правото на ликвидационен дял е условно право, тъй като е обусловено от съотношението между актива и пасива в имуществото на ООД.

По принцип правото на ликвидационен дял е съразмерно на притежавания от съдружника дял в капитала на ООД, ако друго не е предвидено в дружествения договор.

Исковете при упражняване на правото на дивидент и на ликвидационен дял се погасяват с общата 5-годишна давност.

Неимуществените права на съдружниците според предмета си биват управителни и контролни.

Управителните права на съдружника в ООД са:

• 
  право на участие в управлението на ООД;
  
• 
  право на глас в общото събрание на ООД;
  
• 
  право на съдружниците да бъдат избирани за управители или контрольори в ООД.
  

Правото на глас в общото събрание на ООД е най-същественото управително право на съдружниците. По правило всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговия дял в капитала на ООД. В дружествения договор може да се предвиди друг начин за определяне на гласовете на съдружниците.

Правото на глас в общото събрание на ООД може да се упражни лично или чрез пълномощник. Упълномощаването трябва да е писмено и конкретно. Ако съдружникът е юридическо лице, правото на глас се упражнява от неговия законен представител.

Правото на глас не може да се упражни, ако общото събрание решава въпроси, които засягат интересите на дадения съдружник.

ТЗ признава определени управителни права на съдружниците, които притежават определена част от капитала на ООД. Тези права се определят като колективни и малцинствени. Така например съдружник с дялове над 1/10 от капитала може да свиква общо събрание, както и да иска назначаване на нов ликвидатор, на мястото на определения в дружествения договор или по решение на общото събрание. Съдружниците, които имат дялове над 1/5 от капитала, могат да предявят иск за прекратяване на дружеството.

Контролни права на съдружниците са:

• 
  право да бъдат осведомявани за хода на дружествените работи;
  
• 
  право да преглеждат търговските /счетоводните/ книги на дружеството и другата документация;
  
• 
  право да искат отмяна на актовете на управителя пред общото събрание;
  
• 
  право да искат отмяна на решение на общото събрание.
  

• 
  задължение за внасяне стойността на поетия дял;
  
• 
  задължение за извършване на допълнителна вноска;
  
• 
  акцесорно задължение за плащане на законната лихва или на обезщетение за вреди.
  

Допълнителните парични вноски могат да имат за предмет само парична сума.

Допълнителните парични вноски са източник на вътредружествено кредитиране. Те са форма на принудителен заем за потребление. За разлика от обикновения заем за потребление, който има за свой юридически факт договорът за заем, задължението за допълнителни парични вноски има за юридически факт решение на общото събрание, което е разновидност на едностранните сделки. Договорът за заем за потребление е едностранен и реален договор, а от решението на общото събрание се поражда двустранно правоотношение, което включва задължение на съдружниците да направят допълнителни парични вноски и тяхното право да искат от ООД връщането им, не в качеството им на съдружници, а в качеството има на кредитори на дружеството.

По правило решението за допълнителни парични вноски се приема с мнозинство повече от ¾ от капитала, от което следва, че задължението може да възникне против волята на част от съдружниците. Последните обаче имат, ако не са гласували за решението на общото събрание за внасяне на допълнителни парични вноски, имат право да напуснат ООД. Не е задължително съдружниците да са гласували против решението. Достатъчно е да са се въздържали от гласуване. Право на напускане имат и съдружниците, които не са присъствали на заседанието на общото събрание.

Правото на напускане на ООД трябва да се упражни в 1-месечен преклузивен срок. За съдружниците, които са присъствали на заседанието или са били редовно поканени, срокът тече от деня на заседанието. За останалите съдружници срокът тече от деня на тяхното уведомление за решението за допълнителни парични вноски. Правото на напускане се упражнява по реда на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ – чрез писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди прекратяване на членството.

Допълнителните парични вноски трябва да са съразмерни на поетите от съдружниците дялове, но в дружествения договор или в решението на общото събрание може да се предвиди друго съотношение.

В решението на общото събрание трябва да се посочи срокът за връщане на допълнителните парични вноски на съдружниците. В противен случай решението е недействително. В решението може да се предвиди плащането на лихви върху допълнителните парични вноски от ООД на съдружниците.

В решението на общото събрание следва да се определи срок за внасянето на допълнителните парични вноски. При невнасяне в този срок неизправният съдружник може да бъде изключен.

Допълнителните парични вноски не се отразяват в основния капитал /не водят до неговото увеличение/, а се отразяват в имуществото на ООД.

Неимуществените задължения на съдружниците в ООД са:

• 
  за участие в управлението на ООД;
  
• 
  за оказване съдействие при осъществяване на дейността на дружеството;
  
• 
  за изпълнение на решенията на общото събрание.
  

Задълженията за участие в управлението и за оказване на съдействие могат да бъдат изключени чрез клауза в дружествения договор.