Гражданскоправни науки

Общото събрание се свиква на редовни и извънредни заседания. Редовното годишно събрание трябва да приеме годишния счетоводен отчет и баланса на ООД и да разпредели печалбата между съдружниците.

Извънредните заседания на общото събрание не са ограничени по брой. Управителят е длъжен да свика общо събрание по искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Управителят има това задължение и винаги щом загубите надхвърлят ¼ от капитала, както и когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 ТЗ спадне под размера на вписания капитал. По см. на чл. 247а, ал. 2 ТЗ чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задължения на дружеството съгласно баланса му.

Общото събрание трябва да се свика с писмена и лична покана до съдружниците. Поканата следва да се получи най-малко 7 дни преди заседанието, ако дружественият договор не предвижда друг срок. В поканата трябва да е посочен дневния ред. Нарушаването на тези изисквания води до недействителност на приетите решения.

Общото събрание на ООД може да приема решения и неприсъствено. Неприсъствено взетото решение трябва да е подписано от всички съдружници.

Решенията на общото събрание трябва да се отразят в специални протоколни книги.

Общото събрание приема решения с единодушие, квалифицирано мнозинство /повече от ¾ от капитала/ и обикновено мнозинство /повече от ½ от капитала/.

С единодушие се приемат решенията за увеличаване и намаляване на капитала.

С квалифицирано мнозинство се вземат решения за изменение и допълнение на дружествения договор; приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; за допълнителни парични вноски; за прекратяване на дружеството с ликвидация и за преобразуването му.

Останалите решения на общото събрание следва да се вземат с обикновено мнозинство.

Решенията на общото събрание произвеждат действие от момента на вземането им. Определени решения подлежат на вписване, което има конститутивно действие.

Управителят на ООД е негов задължителен изпълнителен и представителен орган. Качеството на управител подлежи на вписване в търговския регистър. Управител може да бъде и лице, което не е съдружник в ООД.

Между управителя и ООД е налице организационно правоотношение, което възниква от фактически състав с два елемента – избор от общото събрание и съгласие на управителя. Пред търговския регистър управителят следва да представи съгласието си в писмена форма нотариално заверено, а освен това и образец от подписа си. Отношенията между ООД и управителя се уреждат с договор за възлагане на управление. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице оправомощено от общото събрание.

Договорът за възлагане на управлението е двустранен, консенсуален и формален договор, който се сключва с оглед личните качества на страните и има продължително изпълнение. На осн. чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, според който общото събрание на ООД определя възнаграждението на управителя, договорът може да се квалифицира като възмезден, но е възможно да бъде и безвъзмезден. Договорът за възлагане на управлението не е търговска сделка, за да се счита, че възнаграждението се дължи дори когато не е уговорено.

Договорът за възлагане на управлението може да урежда само вътрешни отношения. Този договор не се отнася за външните отношения на дружеството с трети лица. Управителят е органен представител на ООД и има неограничена по съдържание представителна власт. Ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица дори ако са предвидени в дружествения договор /изключение от това правило при съвместно представителство от двама или повече управители на ООД/.

Функциите на управителя са организационни, ръководни и представителни.

Организационни са функциите на управителя по свикване на общото събрание, редовното водене на дружествени книги, уведомяването на съдружниците за хода на дружествените работи и др.

Ръководни са функциите на управителя по отношение на трудовия персонал и извършваната от ООД дейност.

Управителят е законен представител на ООД. Той може да придобива права и да поема задължения от името и за сметка на ООД дори когато сключените сделки не са съобразени с дружествения предмет на дейност. Само по изключение за валидното извършване на правно действие от управителя е необходимо и решение на общото събрание. По правило ограниченията на представителната власт на управителя от общото събрание имат действие само във вътрешните отношения и не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица.

Когато управителите на ООД са няколко лица, по правило всеки от тях има самостоятелна представителна власт. Колективна представителна власт на управителите трябва да се посочи изрично в дружествения договор и да се впише в търговския регистър.

Управителят на ООД не може да извършва конкурентна дейност спрямо дружеството.

Отговорността на управителя е договорна – предпоставя причиняването на вреда на ООД, противоправно поведение и вина на управителя. Тази квалификация на отговорността не се променя и когато между ООД и управителя не е сключен договор за възлагане на управлението. Именно поради това отговорността на управителя е обусловена от неизпълнение на три специфични законови задължения по чл. 142, ал. 1 ТЗ, които конкретизират забраната за извършване на конкурентна дейност от управителя спрямо ООД. При неизпълнение на други законови задължения, както и на задължения по дружествения договор имуществената отговорност на управителя може да се реализира на осн. чл. 145 ТЗ, който има общ характер. Управителят може да носи имуществена отговорност и при неизпълнение на конкретно задължение по договора за възлагане на управителя.

Съгласно чл. 141, ал. 4 ТЗ овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. За оттеглянето на овластяването и заличаването на управителя от регистъра не е необходимо да е избран нов управител. Тази възможност следва по аналогия с чл. 141, ал. 5, предл. трето ТЗ и по арг. от ал. 3 на чл. 155 ТЗ, според който ООД може да се прекрати от съда по иск на прокурора, ако е останало без вписан управител в продължение на 3 месеца.

Оттеглянето по чл. 141, ал. 4 ТЗ е израз на т.нар. организационна отговорност на управителя на ООД. Тя не предполага неговото виновно поведение. Общото събрание на ООД може по свое усмотрение и при каквито и да било мотиви и обстоятелства да освободи управителя с решение, прието с мнозинство от ½ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор.

Освобождаването на управителя има действие от вписването му в търговския регистър.

Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Адресат на уведомлението е общото събрание на ООД. По тази причина уведомлението ще бъди извършено, ако управителят включи освобождаването си в дневния ред на писмената покана за свикване на общото събрание.

Въпреки, че не е посочено изрично в закона, общото събрание на ООД трябва да вземе решение за освобождаване на управителя. На основание това решение управителят ще заяви вписване на освобождаването си в търговския регистър.

Ако общото събрание на ООД не приеме решение за освобождаване на управителя в 1-месечен срок от получаване на писменото уведомление, той може сам да заяви вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избран друг управител.

Контрольор. По силата на дружествения договор ООД може да има контрольор /контрольори/. Неговите основни задължения са:

• 
  да следи за спазване на дружествения договор;
  
• 
  да контролира опазване на дружествените интереси;
  
• 
  да дава отчет пред общото събрание на ООД.
  

Контрольорът на ООД се различава от неговия проверител. Последният е лице, което проверява годишния счетоводен отчет на ООД. Проверителят /проверителите/ се избира от общото събрание и трябва да е дипломиран експерт-счетоводител. Проверката на експерт-счетоводителят е условие за приемане на годишния счетоводен отчет.

Договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Писмената форма е условие за действителност.

• 
  Основания, които са посочени в дружествения договор /напр. изтичане на определен срок/.
  
• 
  Решение на общото събрание на ООД, взето с мнозинство от ¾ от капитала. Решението може да бъде за прекратяване с ликвидация или без ликвидация /при преобразуване/.
  
• 
  Съдебно решение.
  

• 
  Обявяване в несъстоятелност.
  
• 
  По иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват повече от 1/5 от капитала. Важните причини трябва да се преценяват с оглед интересите на ООД, а не според интересите на отделните съдружници.
  
• 
  По иск на прокурора, ако дейността на дружеството противоречи на закона.
  
• 
  По иск на прокурора, когато в продължение на 3 месеца дружеството няма вписан управител.
  

ЕООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако той е физическо лице, или с неговото прекратяване, ако той е юридическо лице. наследниците на починалото физическо лице могат да продължат дейността на ЕООД. Ако те са две или повече лица, ЕООД следва да се трансформира в ООД.

АД има няколко съществени характеристики:

• 
  то е сравнително най-подходящата дружествена форма за привличане и функциониране на голям по размер капитал;
  
• 
  чрез него се ограничава стопанския риск на участниците при извършване на дадена дейност;
  
• 
  АД дава възможност за сравнително най-облекчено прехвърляне на дяловото участие върху други лица, както и за неговото наследяване;
  
• 
  при АД има почти пълно откъсване на дружеството като юридическо лице от участващите в него;
  
• 
  капиталът на АД задължително се разпределя на равни части и се материализира в ценни книги – акции. Това е най-съществената особеност на АД.
  
• 
  АД е юридическо лице с изключителна отговорност. Акционерите не отговарят за задълженията на АД. При частично внасяне стойността на записаните акции дружествените кредитори могат само да предявят сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД, с който да упражнят правото на своя бездействащ длъжник да получи пълната стойност на записаните от акционера акции. Това е право само на АД.
  

По принцип АД се учредява по нормативно-контролната система, чийто фактически състав включва два елемента – устав и вписване на търговския регистър.

По разпоредително-нормативната система се образуват ЕАД с държавно или общинско имущество. Фактическият състав включва административен акт – на МС, на министър, на общински съвет и вписване в търговския регистър.

Разрешително-нормативната система се прилага за АД с особен правен режим. Фактическият състав се състои от три елемента – устав, разрешение /лицензия/ от държавен орган и вписване в търговския регистър.

Характерно за АД е неговото сравнително най-сложно и формализирано учредяване. Основно при образуването на АД се сключва т.нар. подготвителен договор, с който се уговарят действията, които трябва да се извършат, за да се подготви учредяването на АД.

Първият елемент от фактическия състав на учредяването на АД е провеждане на учредително събрание. Непровеждането му е основание за обявяване на АД за недействително. Учредители могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност.

Учредители са лицата, които записват акции на учредителното събрание. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично и нотариално заверено пълномощно.

На учредителното събрание трябва да се приемат няколко решения:

• 
  за учредяване на АД;
  
• 
  за приемане на устав, който следва да има предвиденото в ТЗ задължително съдържание, част от което подлежи на вписване;
  
• 
  за установяване размера на разноските по учредяване на АД;
  
• 
  за избор на надзорен съвет, съответно съвет на директорите.
  

Решенията за установяване размера на разноските по учредяване и за избор на надзорен съвет или съвет на директорите се приемат според установения ред за гласуване от самото учредително събрание или според предвиденото мнозинство в проектоустава на АД.

На учредителното събрание се записват акциите.

Учредително събрание не се провежда при образуване на ЕАД. В този случай трябва да се приеме учредителен акт, който по своята правна същност е едностранна сделка. Учредителният акт трябва да се състави в писмена форма. С него следва да се утвърди уставът и да се назначи първия надзорен съвет или съвет на директорите.

Следващият елемент от фактическия състав на учредяването на АД /ЕАД/ е вписването в търговския регистър. За вписването е необходимо да е приет устав, да са израни органи на управление и да е записан целия капитал. За вписване на АД е необходимо да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция. Внесеният капитал трябва да се изравни стойностно със записания капитал в 2-годишен срок от вписването на АД.

АД трябва да се заяви за вписване в търговския регистър в 3-месечен срок. Следва да се приеме, че този срок тече от датата на учредителното събрание. Ако в 3-месечния срок управителният съвет или съветът на директорите не удостовери пред банката, в която са внесени паричните вноски на акционерите, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските.

Капиталът е относително устойчива величина, не се променя вследствие на стопанската дейност на дружеството и финансовите резултати, а само вследствие на специална формална процедура за изменение на капитела, изразяваща се в неговото увеличение или намаляване.

Увеличението на акционерния капитал може да стане:

• 
  По решение на общото събрание на акционерите, прието с мнозинство 2/3 от гласовете на представените на заседанието акции. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.
  
• 
  По решение на управителния съвет /при двустепенна система на управление/ или на съвета на директорите /при едностепенна система на управление/. Това увеличение е изключение. То е допустимо само ако е предвидено в устава, т.е. общото събрание не може да делегира правомощието си за увеличаване на капитала на АД върху един от двата съвета. В устава на АД трябва да се посочи номиналния размер на увеличението. То може да се извърши само чрез издаване на нови акции и в определен срок – до 5 години от възникване на АД.
  

• 
  чрез издаване на нови акции;
  
• 
  чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции.
  

Увеличението на капитала чрез издаване на нови акции може да бъде:

• 
  чрез превръщане на част от печалбата на АД в капитал;
  
• 
  чрез превръщане на облигации в акции, в който случай може да се стигне до допълнителни вноски ако номиналната стойност на конвертируемите облигации е по-ниска от номиналната стойност на акциите;
  
• 
  чрез превръщане на средства от фонд „Резервен” в капитал.
  

При издаване на нови акции капиталът може да бъде увеличен под отлагателно условие новите акции да се закупят от определени лица и на определена цена, както и срещу облигации, издадени от АД /напр. 1 акция срещу 2 облигации/. Предпоставка за увеличението на капитала под условие е отпадането или неупражняването на правото на акционерите да придобият нови акции съразмерно на притежаваните от тях.

По правило увеличението на капитала чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадени акции е срещу вноски. Такова увеличение не може да се извърши по решение на управителния съвет или на съвета на директорите, както и да бъде под условие.

Увеличението на капитала се вписва в търговския регистър при наличието на няколко условия:

• 
  да са записани новите акции;
  
• 
  да са внесени най-малко 25 на сто от номиналната стойност на записаните нови акции;
  
• 
  да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции.
  

Капиталът може да се намали само по решение на общото събрание на акционерите. Не е допустимо делегиране на това правомощие. За действителността на решението на общото събрание на акционерите е необходимо то да посочва целта и способа на намаляване.

Капиталът на АД може да се намали по два способа:

• 
  чрез намаляване номиналната стойност на акциите;
  
• 
  чрез обезсилване на акции, което може да се извърши принудително или след придобиване на собствени акции на АД.
  

При намаляване на акционерния капитал чрез придобиване на акции от АД е налице обратно изкупуване. Условията и цената, по които се изкупуват акциите, трябва а се определят от общото събрание на акционерите за намаляване на капитала. Изкипените акции следва да се унищожат.

При намаляване на капитала на АД е необходимо защита на кредиторите на дружеството. Тя съвпада със защита на кредиторите при намаляване капитала на ООД. Защитата не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби. В този случай акционерите не се освобождават от задължението да довнесат невнесената част от записаните акции. Защитата не се прилага и когато намаляването се извършва със собствени акции, които са напълно изплатени и са придобити безвъзмездно или със средства на АД /за сметка на печалбата или за сметка на частта от фондовете, които надхвърлят определения от закона или устава минимум/.

Намаляването следва да се впише в търговския регистър.

Капиталът на АД може едновременно да бъде намален и увеличен. Намаляването е винаги условни и има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. В този случай капиталът може да бъде намален и под установения законов минимум, ако с увеличаването на капитала се достигне поне до установения в закона минимум.

Акции – понятие и видове. Акцията има три основни значения:

• 
  материализира акционерния капитал, като сумата от номиналната стойност на акциите дава номиналната стойност на капитала;
  
• 
  материализира членството в АД, т.е. правата и задълженията на акционерите;
  
• 
  тя е ценна книга.
  

Неразделна част от акцията са купоните за дивиденти. Те не могат да се прехвърлят, залагат или наследяват отделно от акцията.

Ценни книги са и временните удостоверения за записани акции. Те се получават срещу направените вноски в акционерния капитал. Те трябва да се издадат на лицата, записали акции, като се подишат от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Временните удостоверения се представят за получаване на акциите.

Временните удостоверения могат да се прехвърлят след възникване на АД. Прехвърлянето на временните удостоверения става по реда за прехвърляна на поименни акции – с джиро и вписване в регистъра на поименните акции. Прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява.

Акциите имат различна стойност – номинална, емисионна и пазарна цена.

Акциите се квалифицират в няколко групи:

• 
  Налични и безналични. Наличните акции имат веществен носител, т.е. те са материализирани в документ, който трябва да съдържа определени реквизити.
  

• 
  Поименни и на приносител. Поименни са акциите, на чиято лицева страна е вписано името или фирмата на първия собственик. Поименните акции трябва да се впишат в книгата на поименните акционери. те могат да се предават на акционерите, преди да са внесли напълно тяхната емисионна стойност. В този случай върху акциите трябва да се отбележи размера на частичната вноска.
  

За проводателя и правоприемника, както и за всички останали субекти, прехвърлянето на поименна акция има действие от момента на джирото. Това прехвърляне обаче няма действие за АД, докато не бъде вписано в книгата на поименните акционери.

Праводателят и правоприемникът на поименна акция отговарят солидарно пред АД за невнесената част от стойността на прехвърлената акция. Отговорността на прехвърлителя се погасява с изтичането на 2 години от вписването в книгата на поименните акционери.

Поименните акции могат да се залагат. Залагането става с джиро с уговорката „за гаранция”, „за залог” или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо АД от вписването му в книгата на поименните акционери. Заложният кредитор не може да упражнява правата, които са материализирани в заложените акции. ТЗ предвижда едно изключение – заложният кредитор може да упражнява правото на глас на акционера ако това е предвидено в договора за залог, в противен случай то се упражнява от самия акционер.

Акции на приносител са акциите, на чиято лицева страна не е отбелязано името или фирмата на техния първи собственик. Акциите на приносител могат да се предават на акционерите само след като е внесена изцяло тяхната номинална или емисионна стойност.

Акциите на приносител се прехвърлят или залага чрез предаването им. Владелецът на акция на приносител се счита за неин собственик и за кредитор на правата, които тя материализира.

Ако в устава на АД е предвидено, поименните акции и акциите на приносител могат да се заменят /конвертират/ помежду си.

• 
  Винкулирани и невинкулирани. Поименните акции могат да бъдат винкулирани или невинкулирани. Акциите на приносител могат да бъдат само невинкулирани.
  

Невинкулираните акции могат да се прехвърлят свободно.

• 
  Обикновени и привилегировани. Обикновените акции материализират правото на дивидент, правото на ликвидационен дял, правото на един глад в общото събрание на акционерите.
  

Акциите с еднакви права образуват отделен клас, като не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас.

В ТЗ са посочени три имуществени привилегии – гарантиран дивидент, допълнителен дивидент и дял от дружественото имущество при ликвидация.

Неимуществените привилегии засягат основно правото на глас в общото събрание на акционерите.

• 
  С право и без право на глас. По правило акциите са гласни, т.е. дават право на един глас в общото събрание на акционерите. Без право на глас могат да бъдат привилегированите акции с оглед имуществените права. Издаването на акции без право на глас е допустимо само ако е предвидено в устава на АД. Безгласните акции не могат да бъдат повече от ½ от всички акции в дадено АД. Отнемането на правото на глас следва да се отбележи върху съответната акция.
  

Акционерите без право на глас могат да участват в общото събрание и да искат отмяна на негови решения.

• 
  Парични и непарични. По правило акциите са парични, тъй като дават право на акционерите да получат част от печалбата на АД като дивидент.
  

Акционерите трябва да получат новите акции, след като бъдат поканени от управителния съвет или от съвета на директорите. Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават, а получената цена се внася във фонд „Резервен”.