Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи

Най-изчерпателният от староеврейските източници за хазарската полемика е едновре­менно и най-значителният, въ­преки че е по-късен от упомена­тите. Това е книгата Al Khazari от Юда Халеви^, известен поет и хронист на хазарската поле­мика. Той приема, че полемика­та и преминаването на хазарите в еврейската вяра са станали четири века преди той да напи­ше труда си, а това значи през 740 година. Накрая трябва да се напомни, че според Bacher от­звукът от юдаизирането на хаза­рите може да се намери и в мидраш-книжовността. Легендите, разпространявани около това събитие, са били особено живи на Крим, на полуостров Таман и в град Таматара, който бил из­вестен като еврейски град в хазарското царство.

Най-кратко казано, събитие­то, което е предмет на внимание на всичките тези източници, е станало по следния начин: В лятната столица на кагана, на брега на Черно море, където есенно време варосвали кру­шите по клоните и през зимата ги берели свежи, се озовали тримата теолози - един еврей­ски равин, един християнин грък и един арабски молла, а ка­ганът им съобщил решението да премине с целия си народ във вярата на онзи от тях, който даде най-приемливо тълкуване на един сън. В този сън на хазар­ския каган му се явил ангел и му казал: "Богу са угодни твои­те намерения, но делата ти не са". Около тези думи пламнал спор и еврейските източници, които привежда Даубманус, описват по-нататъшния развой на събитието така:

В началото еврейският пред­ставител, раби Исак Сангари^, мълчал и оставил да говорят другите, гъркът и арабинът. Ко­гато вече изглеждало, че кага­нът ще се съгласи със съображе­нията на ислямския участник, хазарската принцеса на име Атех^V се включила в разговора, упреквайки арабина със след­ните думи:

Тогава принцеса Атех запи­тала арабина:

-Всяка книга има баща и майка. Баща, който умира, след като е оплодил майката, и дава име на детето. И има (книгата) майка, която ражда детето, кър­ми го и го пуска по света. Коя е майката на вашата Божия кни­га!

Когато арабинът не могъл да отговори на този въпрос, а само още веднъж подчертал, че не предлага измама, а Божията книга, вестител на любовта между Бога и човека, принцеса Атех приключила разговора със следните думи:

- Персийският шах и гръц­кият цар в знак на мир решили да си разменят баснословни дарове. Едното пратеничество с даровете тръгнало от Цари­град, другото - от Исфахан. Срещнали се в Багдад и тук уз­нали, че Надир, персийският шах, е свален, а гръцкият цар е умрял. Така вестителите на двете страни известно време били принудени да останат в Багдад, но не знаели какво да правят с богатството, и се страхували за живота си. Но като забелязали, че докато седят в града, харчат по малко от имането, посъветвали се какво да правят. Един от тях казал: "Каквото и да сторим, няма да е добре. Ами си вземете по жълтица, а останалото да хвърлим..."

Така и сторили.

А какво да сторим ние с на­шата любов, която пращаме по вестители един другиму? Нямали и тя да остане в ръце­те на вестителите, които взи­мат по жълтица, а остана­лото хвърлят?

При тези думи каганът отсъ­дил, че принцесата има право, и отклонил арабина с думите, които цитира Халеви в съчине­нието си:

- Защо християните и мю­сюлманите, които си разделят населената част на света, вою­ват едни срещу други, служейки всеки на своя бог с чисти наме­рения, като монаси или пустин­ници, в пост и молитва? А по­стигат всичко с убийства, вяр­вайки, че това е най-набожният път, който ги довежда по-близо до Бога. Воюват, вярвайки, че награда ще им бъде раят и веч­ното блаженство. Невъзможно е все пак да се възприемат двете убеждения.

Поради това каганът заклю­чил така:

- Твоят халиф има силни кораби със зелени платна и войни­ци, които дъвчат на двете страни. Ако се предадем нему чрез вярата, кой от хазарите ще оста­не? За нас е по-добре значи, щом се налага, да минем към ев­реите, които гърците изпъдиха, към бедняците и скитниците, които са дошли тук от Хорезъм по времето на Китабия. Те ня­мат войска освен онази, която може да се побере в един храм или в свитък, изпълнен с техни писмена.

И тогава каганът се обърнал към еврейския представител с въпрос, какво има той да каже за своята вяра. Раби Исак Сангари му отговорил, че хазарите ня­ма защо да минават към каква­то и да е нова вяра. Нека запазят старата. Когато всички се учу­дили на това мнение, раби обяс­нил:

- Вие не сте хазари. Вие сте евреи, върнете се там, където ви е мястото: при живия Бог на ва­шите предци.

И тогава раби почнал да из­лага своето учение пред кагана. Дните капели като дъжд, а той говорел ли, говорел. Най-на-пред посочил на кагана седемте неща, които са създадени преди сътворението на света, а това са: Раят, Тората, Правдата, Из­раел, Престолът на славата, Йерусалим и Месията, Давило­вият син. След това му изброил най-възвишените неща: духа на живия Бог, въздуха от духа, во­дата от вятъра и огъня от водата. И после му изброил трите май­ки, а те са: във всемира - възду­хът, водата и огънят; в душата - гърдите, стомахът и главата; в годината - влагата, студът и же­гата. И седемте двойни съглас­ни: бет, гимел, далет, каф, пе, реш и тав, а те са: във всемира - Сатурн, Юпитер, Марс, Слън­цето, Венера, Меркурий и Луна­та; в душата- мъдростта, богат­ството, властта, животът, мило­сърдието, раждането и мирът; в годината - събота, четвъртък, вторник, неделя, петък, сряда и понеделник...

И каганът започнал да разби­ра езика, на който Бог говорел в рая с Адам, и казал: "Това вино, което изстисквам сега, ще пият и други след мен."

Обстойните разговори на ка­гана с раби Исак могат да се прочетат в книгата на Юда Ха­леви за хазарите, а приобщава­нето на кагана е описано там по следния начин:

"След това хазарският каган, както е казано в историята на хазарите, отпътувал със своя везир в пустите планини на мор­ския бряг и пристигнал една нощ до пещерата, където някак­ви евреи празнували Пасха. Съ­общили им кои са, приели тях­ната вяра, били обрязани в пещерата и тогава се върнали в своите земи, жадни да изучат еврейския закон. Все пак пазели своето покръстване в тайна, до­като не им се удал случай да от­крият постъпката си постепен­но пред няколко най-близки приятели. Когато броят им се увеличил, обявили постъпката и накарали остатъка от хазарите да приемат еврейската вяра. По­търсили от различни земи учи­тели и книги и почнали да изу­чават Тората..."

Действително преминаване­то на хазарите в юдаизма е има­ло две фази. Първата настъпила веднага след победата на хаза­рите над арабите при Ардебил, южно от Кавказ, в 730 година, когато ограбените средства би­ли вложени в издигането на един храм по подобие на онзи в Библията. Тогава, около 740 го­дина, бил възприет юдаизмът в някои негови външни форми. Булан като хазарски каган пови­кал равини от други земи да раз­пространяват еврейската вяра сред хазарите. В този ранен юдаизъм на хазарите са взели участие, както изглежда, и хора от Хорезъм, които после, след потушеното въстание на Хурсат през шейсетте или осемдесетте години на VIII век, избягали в хазарския дворец под предводителството на равина.

Около 800 година каган Овадия предприел реформа на този първоначален юдаизъм, като за­почнал да строи синагоги, да от­варя училища, и хазарите били запознати с Тората, Мишната, Талмуда и еврейското богослу­жение, тоест въведен бил равинският юдаизъм.

Решаваща роля в целия този процес са изиграли по опреде­лен начин арабите. Водещите личности в хазарската държава са приели юдаизма в момент, ко­гато ислямското влияние е отслабнало, защото в арабския халифат се дошло до сблъсък между двете династии - на Омаидите и Абасидите. Така твър­дението на Масуди, че при халифа Харун Ал-Рашид (786-809) цар на хазарите е станал евреин, съвпада по време с реформата на юдаизма, която предприел хазарският каган Овадия.

- Бих могъл да ти обясня как­во означава твоят кюп, но си по­мисли има ли смисъл. Щом ти кажа какво е, кюпът неминуемо ще означава нещо по-малко и за теб, и за другите. Защото, колкото и да струва, не може да стру­ва повече от всичко, а щом кажа какво е, той вече няма да бъде всичко, което не е, а което е се­га.

Когато ученикът се съгласил с мнението на учителя, учителят взел пръчката и счупил кюпа. Момчето запитало слисано за­що е направил тази пакост, а учителят отвърнал:

- Пакост би било, ако ти бях казал за какво служи, и после да го счупя. Така, понеже не знаеш предназначението му, не е па­кост, защото ще продължи да ти служи, сякаш не е счупен...

Своя известен прозаичен труд за хазарите Халеви е писал на арабски и в еврейски превод той е отпечатан едва в 1506 го­дина. В арабския оригинал и в староеврейските преводи на Ибн Тибон (1167) и Иехуда бен Исак Кардинал е претърпял ре­дица издания. Еврейския пре­вод, отпечатан във Венеция в 1547 и в 1594 година (особено второто от тези две издания), цензурата е осакатила, но към него върви коментар на Юда Мускат и се приема като значи­телно издание. В XVII век Джон Бъкстърф превежда труда на Халеви за хазарите на латински. Чрез този латински превод до широката европейска обще­ственост стига цензурираната версия на книгата на Халеви за хазарите. Аргументите на ев­рейския участник в хазарската полемика, Исак Сангари, в това издание на книгата на Халеви са противопоставени на аноним­ния ислямски и християнски участник в полемиката. Обаче в предговора към този труд, под­ложен на цензуриране, стои ка­то написано от Халеви: "Поне­же често ме питат какви аргу­менти и отговори бих могъл да дам на онези философи, които по гледищата си се различават от нас, и на хората от останали­те вероизповедания (освен хри­стияните), както и на еретиците сред нас, които отстъпват от об­щоприетото еврейско вероизпо­ведание, спомних си какво съм чувал за мнението и доказател­ствата на известния учен, участ­вал в полемиката при хазарския цар, онзи, който приел юдаизма преди четиристотин години." Очевидно пояснението в скоби "освен християните" е вметнато допълнително заради цензура­та, защото Халеви в противовес на това пояснение в книгата си все пак говори за християнската вяра. По-точно говори за трите религии - за християнството, исляма и юдаизма, като ги сим­волизира с изображението на дърво. На това дърво, казва той, клоните с листата и цветовете представляват християнството и исляма, докато коренът при­надлежи на юдаизма. После, въ­преки факта, че името на хри­стиянския участник в полемика­та е изоставено, вижда се, че е останала неговата титла - фило­соф. Това название "философ", както е наречен християнският участник в еврейските и христи­янските (гръцки) източници, всъщност е византийска уни­верситетска титла и не бива да се приема в обичайния смисъл на думата.

Текстът на Халеви в базел­ското издание на латински на Джон Бъкстърф впрочем е спечелил голяма известност и изда­телят е получавал писма по по­вод излизането на книгата. Даубманус в своя Хазарски речник от 1691 година обръща внима­ние, че в коментарите към книгата на Халеви се включва по това време и един дубровнишки евреин на име Самуел Коен^, а след латинския превод се появя­ват преводи на испански, нем­ски и английски език. Критично издание на арабския оригинал с успореден еврейски превод се появява в Лайпциг в 1887 годи­на. Хиршфелд подчертава, че Халеви, говорейки за естество­то на душата, си е послужил по­край останалите източници и с един текст от Ибн Сина (Авицена).

Популярността на Халеви рано станала толкова голяма, че за него се носели легенди. Смя­та се, че Халеви не е имал сино­ве, а само дъщеря, чийто син приел името на дядо си. Руската еврейска енциклопедия при­вежда това като доказателство, че не е достоверно преданието, според което за дъщерята на Ха­леви се оженил знаменитият учен Абрахам Ибн Езра, защо­то синът на Езра не се наричал Иехуда. Това предание се нами­ра на идиш в книгата Масех ха Шем на Шимон Акиба бен Йосеф и според него известният граматик и поет от Толедо Аб­рахам бен Езра (умрял в 1167 г.) се оженил в Хазария за дъщеря­та на Халеви. За тази женитба Даубманус цитира легенда, коя­то гласи:

ШУЛЦ, д-р ДОРОТА (Краков, 1944) - славистка, професор в университета в Йерусалим, мо­минско име Квашневска. В до­кументите на университетските архиви на Ягелонския университет в Краков в Полша, където се е дипломирала Квашневска, в Йейл в Съединените амери­кански щати и в документация­та за хабилитирането на Дорота Квашневска за доктор на науки­те не се откриват данни за про­изхода й. Дъщеря на еврейка и поляк, Квашневска е родена в Краков при необикновени об­стоятелства. Майка й е оставила една бележка, която е принадле­жала на бащата на Дорота Квашневска. Тя гласи: "Моето сърце е дъщеря ми; докато аз се равнявам по звездите, то се рав­нява по месеца и по болката, която чака на края на всички бързини..." Квашневска никога не могла да узнае кой е авторът на тази бележка. Братът на май­ка й, Ашкенази Шолем, изчез­нал през 1943 година при гоне­нията на евреите по време на немската окупация на Полша, но преди това успял да спаси се­стра си. Пренебрегвайки всич­ко, той набавил на сестра си фалшиви документи, които би­ли на името на някаква поляки­ня, и се оженил за нея. Венчавката станала във Варшава, в църквата "Свети Тома", и се смятала за брак между покръстен евреин и полякиня. Когато той, пушейки своя чай от мента вместо тютюн, бил отведен, не­говата сестра и съпруга Ана Шолем, която продължавали да смятат за полякиня, а и тя носе­ла моминското име на някоя Ана Закевич, се развела със своя мъж (и брат, което, разбира се, знаела само тя) и така си спаси­ла главата. Веднага след това се омъжила за някакъв вдовец Квашневски, чиито очи били ка­то луничави яйца, в думите бил шут, в мислите - рогат. От него имала едно-единствено дете -Дорота Квашневска. След като завършила славистика, Дорота отишла в САЩ, където по-къс­но защитила докторат по стари славянски литератури, но когато Исак Шулц, когото познавала още от студентските си години, заминал за Израел, тя го при­дружила. През 1967 година той бил ранен в израелско-египетската война, а през 1968 година тя се омъжила за него и остана­ла да живее в Тел Авив и в Йерусалим, водела курс по история на ранното християн­ство при славяните, но непрекъснато изпращала в Полша писма на свое име. На плика слагала своя някогашен адрес в Краков и тези писма, които Квашневска, по мъж Шулц, пи­шела до себе си, в Полша ги за­пазила неотворени нейната ня­когашна хазяйка с надежда, че някога ще може да ги предаде на Квашневска. Писмата, освен едно-две, са къси и представля­ват нещо като дневник на д-р Дорота Шулц в периода между 1968 и 1982 година. Те се отна­сят до хазарите дотолкова, до­колкото последното, писано от предварителния арест в Цари­град, засяга хазарската полемика^V. Тук писмата са дадени в хронологичен ред.