Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи
Сказание за Адам, брата Христов
Изтегляне 3.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- APPENDIX II ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ С ПОКАЗАНИЯ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УБИЙСТВОТО НА Д-Р АБУ КАБИР МУАВИЯ
- ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТОЗИ РЕЧНИК
Сказание за Адам, брата Христов Хазарите вярвали, че първият и по-сетнешен човек - Адам, е най-големият брат на Христа и най-малкият брат на Сатаната, създаден от седем части. Създал го бил Сатаната; плътта му е направена от пръст, костите от камъни, очите за зла беда по-бързи от водата, кръвта от росата, дъхът от ветровете, мисълта от облаците, а умът от ангелската бързина. Но не можел да се движи, докато не му вдъхнал душа неговият истински и втори баща, Бог. Когато душата влязла в него, Адам докоснал с левия си палец десния, мъжкия с женския, и оживял. От двата свята - невидимия, духовния, създаден от Бога, и видимия, материалния, творение на несправедливия иконом Дявола, значи само Адам е чедо на двамата създатели и дело на двата свята. Тогава Сатаната затворил в тялото му два паднали ангела и у тях се появила такава похот, че до края на света не ще могат да се заситят и усмирят. На първия ангел името му било Адам, а на втория - Ева. Ева имала вместо поглед мрежи, вместо език въже. Била във формата на Голяма закопчалка или белезница. Адам започнал веднага да старее, защото душата му била прелетна птица в други времена. В началото Адам бил направен само от две времена - мъжко и женско. После от четири (които принадлежали на Ева и неговите синове Каин, Авел и Сет). Но после непрекъснато се умножавало числото на частиците време, затворени в човешкия образ, и тялото Адамово се увеличавало, докато станало огромна държава, подобна на държавата на природата, но с различен състав. Последният смъртен цял живот ще обикаля отвътре главата Адамова, търсейки изход, но няма да го намери, защото вход и изход от Адамовото тяло е намерил само Христос. Огромното Адамово тяло не лежи в пространството, а във времето, ио не е лесно да се обуеш в чудеса и от думите да направиш лоцета. Затова у следващите поколения се преселва не само душата на Адам (преселението на душата всъщност е винаги преселение само на една-единствена душа, онази, Адамовата), ами и всичХи смърти на Адамовите потомци се преселват и връщат в Адамовата смърт, съграждайки така като частици една велика смърт, съответна на Адамовото тяло и живот. Все едно че се преселват бели птици, а от преселението се връщат черни. Когато умре неговият последен потомък, ще умре прочее и Адам, защото в него се повтарят смъртите на всичките негови деца. И тогава като в баснята за враната и чуждите пера ще дойдат Земята, Камъкът, Водата, Росата, Вятърът, Облакът и Ангелът и всеки ще вземе от Адам своето и ще го разпилее. Тежко тогава на онези, които са отпаднали от Адамовото тяло, от тялото на праотеца на човека, защото не ще могат да умрат с него и като него. Те ще се превърнат в нещо друго, а не в хора, затова хазарските ловци на сънища дирят прачовека Адам и съставят своите речници; глосари и азбучници. Трябва обаче да се знае, че хазарите наричали сънища не това, което ние наричаме сънища. Нашите сънища се помнят, докато не погледне човек в прозореца; щом погледне, те се разпръсват и изчезват завинаги. При хазарите не е така. Те смятали, че в живота на всеки човек има възлови места, частици от времето като ключове. Поради това всеки хазар си имал тояга и по нея като на рабош врязвал състоянията на ясния разум или миговете на върховно осъществяване на живота. Всеки от тези белези на рабоша получавал име на някое животно или скъпоценен камък. И бил наричан сън. Сънят за хазарите прочее не е бил само ден на нашите нощи, а е можел да бъде и тайнствена звездна нощ на нашите дни. Ловците или четните на сънища били свещеници, които тълкували белезите по споменатите рабоши и от тях създавали речници на биографии, но не в древния смисъл на думата като Плутарх или Корнелий Непот. Това били сборници от безименни жития, съставени от онези мигове на просветление, в които човек става част от Адамовото тяло. Защото всеки човек поне за миг от своя живот става част от Адам. Ако се съберат всички тези мигове, получава се тялото на Адам на земята, но не в плът, а във времето. Защото само един дял от времето е осветен, проходим и използваем. Адамовият дял време. Останалото за нас тъне в тъмнина и служи някому другиму. Нашето бъдеще е като рогата на охлюв; то се скрива пред нас, щом докосне нещо твърдо, а вижда само когато е изтеглено до края. Така вижда винаги Адам, защото онзи, който познава смъртите на всички свои хора отнапред до свършека на света, знае и бъдещето на тези хора. Затова само като се присъединим към Адамовото тяло, и ние самите ставаме ясновиждащи и съпритежатели на своето бъдеще. В това е основната разлика между Сатаната и Адам, защото дяволът не вижда бъдещето. Затова хазарите дирели Адамовото тяло, затова женските и мъжките книги на хазарските ловци на сънища означавали нещо като Адамова икона, при което женските обозначавали неговото тяло, а мъжките - неговата кръв. Хазарите, разбира се, знаели, че техните гадатели не могат да достигнат цялото тяло, нито да го представят в своите речници-икони. Те дори често рисували две икони, на които нямало никакъв образ, а два палеца-ляв и десен, женския и мъжкия Адамов палец. Защото всяка част, овладяна в речниците, можела да се раздвижи и оживее едва след като се докоснат двата пръста - мъжкият и женският. Поради това в своите речници хазарите особено се стараели да овладеят тези две части от тялото на Адам и дори се смята, че са успели, но нямали достатъчно време за останалите части. Но Адам има време и чака. Както неговите души се вселяват в децата му и се връщат като смъртите на тези деца в неговото тяло, така и част от неговото огромно тяло-държава може всеки миг да бъде отново убито или да оживее във всеки от нас. Достатъчно е пророческото докосване на пръстите. Мъжкият и женският. При условие, че сме изградили поне една част от Адамовото тяло зад тези пръсти. Че сме станали част от него... 
Тези думи на Аврам Бранкович кънтяха в ушите ми през цялото време по пътя, по който тръгнахме по суша, така че Дунав на устието при Черно море беше, както си е в Регенсбург, а в Регенсбург - както е в Шварцвалд при извора. Не изчезнаха тези думи и когато пристигнахме на бойното поле и видях как вятърът бързо гони дима от топовете и бавно - мъглата през Дунава. Тогава, на тринайсетата неделя след Свети Дух 1689 година, сушата престана и видяхме най-големия дъжд в живота си. Дунав отново течеше дълбок, колкото е небето над него, а дъждът стоеше в реката изправен като решетка на висока ограда, разделяйки нашия лагер от турския. И тук, в лагера, на бойното поле, ми се стори, че всеки от нас е дошъл на Дунава по различна причина и че за всекиго мога да кажа какво чака в своята засада. Откакто изгори речника на Масуди и на Бранкович, Никон стана друг човек. Вече нищо не го занимаваше, позволяваше да му четат многократно молитвата, която се чете за самоубийци, и хвърляше едно по едно перата си във водата. Седяха той и Масуди край пъстра кърпа и хвърляха зарове на нея, при което Никон губеше огромни суми, като човек, който не мисли да живее повече. И аз усетих, че той се прощава с живота и се надява, че смъртта ще го намери тук, в боя, по-лесно от всякъде другаде. Кир Аврам Бранкович не беше дошъл на Дунава, за да воюва, макар че той умееше това и го вършеше и сега с успех. Очевидно тук, на Дунава, той имаше определена среща с някого. Масуди седеше и играеше комар, но чакаше да види с кого ще се срещне кир Аврам тук, при Железни врата, понасяйки кръв и дъжд и този злокобен ден на Въздвижение на честния кръст, когато турските топове зачестиха стрелбата. А учителят по сабя на кир Аврам, коптът на име Аверкий Скила†, оставаше на Дунава под турската стрелба, защото това беше случай безнаказано да провери върху неприятелски или наши войници (за него беше все едно) един нов удар със сабя, който отдавна беше упражнил, но още не беше проверил действието му върху живо месо и кости. Аз пък седях тук с тях, защото чаках третата част на Хазарския речник. Знаех вече наизуст първите две части - Масудиевата, ислямската, и кир Аврамовата, гръцката част, - оставаше да видя дали ще се появи някой с третата, еврейската част на този глосар, тъй като от първите две личеше, че следва трета. Никон бе изгорил първите две и вече не се страхуваше, че третата ще се присъедини към първите, и поради това нямаше повече работа. Но аз, който помнех наизуст първите две, исках да видя и третата, обаче не знаех как ще стане това. Надявах се на кир Аврам, който, както ми се струваше, чакаше същото, което чаках и аз. Но той не дочака. В сражението турските войници убиха след малко Бранкович и Никон, а Масуди плениха. Заедно с турците на мястото на битката се появи и някакъв червеноок младеж със сключени вежди като крила. Имаше един бял и един риж мустак. Тичаше с прашни вежди и брада, изцапана от изтеклите лиги. Кой би рекъл - помислих си, като го гледах, - че и неговото време заслужава часовник! Но знаех, че това е моят човек. В това време и той падна като покосен и от ръ ката му се изхлузи торба, пълна със ситно изписани хартии. След битката, когато всички се оттеглиха, аз излязох от прикритието и събрах онези листове. Преминах Дунава и във Влашко, в Делския манастир, прочетох еврейските ръкописи от онази торба, като се стараех нищо от това, което пише в тях, да не проумявам и тълкувам. После отидох в Полша да извърша онова, което толкова искаше да осуети Никон Севаст. Потърсих печатар и му продадох и трите хазарски речника: еврейския - намерен на бойното поле, гръцкия - купен по нареждане на Аврам Бранкович, и арабския, който бе донесъл Масуди, четецът на сънища. Печатарят се наричаше Даубманус, страдаше от недъг, който чак в петото поколение узрява и носи смърт, като в дълга игра на дама. Плати ми стаята за два месеца, храната и копчетата за риза и аз записах всичко, което бях научил наизуст. Сега отново работех като разказвач и за пръв път след толкова години вършех и другата работа, работата на писар, която отдавна беше изоставил Никон Севаст. В деня на десетте хиляди витлеемски младенци, през 1690 година, завърших работата в такъв сняг и студ, че ноктите се лющеха. От азбучника на Бранкович, глосара на Масуди и еврейския именник от торбата на червеноокия младеж съставих нещо като Хазарски речник и го дадох на печатаря. Даубманус взе и трите свитъка - червения, зеления и жълтия, и каза, че ще ги отпечата. Дали е направил това, или не, не знам, а и сам аз не знам, Ваше преосвещенство, добре ли сторих, като постъпих така. Сега знам само, че продължавам да съм гладен за писане и че едва от този глад ми премина жаждата да помня. Сякаш се превръщам в протокалиграфа Никон Севаст..." APPENDIX II ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ С ПОКАЗАНИЯ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УБИЙСТВОТО НА Д-Р АБУ КАБИР МУАВИЯ Цариград, 18 октомври 1982 Вирджиния Атех, сервитьорка в хотел "Кингстоун", свидетелка по делото на доктор Дорота Шулц, се яви в съда и даде следните показания: - Същия ден (2.Х.1982) времето беше слънчево и аз бях твърде неспокойна. Жили от солен въздух нахлуваха от Босфора и с тях бързите мисли като змии се вмъкваха в бавните мисли. Градината на хотел "Кингстоун", в която се закусва при хубаво време, е четириъгълна. Единиятъгъл е слънчев, другият има малко плодородна земя с цветя, третият е ветровит, а в четвъртия ъгъл има един каменен кладенец и до него стълб. Обикновено аз стоя зад този стълб, защото знам, че гостите не обичат да ги гледат, когато се хранят. В това няма нищо чудно. Аз например веднага разбирам, като гледам как закусва гостът, че рохкото яйце ще му послужи да се окъпе предиобед, рибата - да иде привечер до Топчисарай, а чашата вино - като енергия за една усмивка преди сън, която няма никога да стигне до късогледите огледала на хотелската стая. От това място край кладенеца се вижда стълбата, която води в градината, и винаги ти е под око кой идва и кой си отива. Тук има още едно предимство. Както водите от околните водостоци се вливат в кладенеца, така в него се събират и всички гласове от градината и ако си наведеш малко ухото към отвора на кладенеца, съвсем ясно можеш да чуеш всяка изговорена дума в градината. Чува се, когато птица клъвне муха или се пукне черупката на вареното яйце, долавя се как се провикват вилиците винаги с един и същ глас, а чашите - всяка с различен. Тъй като обикновено гостите, преди да повикат сервитьора, споменават в разговора по каква причина ще се обърнат към прислугата, аз съм в състояние да удовлетворя желанието им, преди да ми го съобщят, защото вече съм го чула от кладенеца. А да знаеш едно нещо няколко минути преди другите, е голямо предимство и винаги е от полза. Същата сутрин в градината най-напред слязоха гостите от стая номер осемнайсет, семейство Ван дер Спак с белгийския паспорт, баща, майка и син. Бащата беше на години, свиреше хубаво на инструмент, изработен от коруба на бяла костенурка, и привечер можеше да се чуе как свири. Малко беше особен и винаги се хранеше със собствена вилица с два рога, която си носеше в джоба. Майката бе млада и хубава и това беше причината да я огледам малко по-добре. Така видях, че е белязана с един недостатък - в носа си няма преграда. Всеки ден ходи в "Ая София" и там копира твърде умело стенописите. Попитах я дали тези картини й служат като нотни бележки за песните на нейния мъж, но тя не разбра. Момченцето й, на непълни четири години, вероятно също има някакъв недостатък. Винаги носи ръкавици, дори когато се храни. Но мен ме безпокоеше нещо друго. Онази сутрин, при слънчево време, гледах как белгийците слизат за закуска по споменатата стълба. И видях следното: лицето на възрастния господин не беше като другите лица. Съдията: В какъв смисъл? Свидетелката: Съединете две леви половини на едно лице на снимка и от хубав човек ще получите чудовище. Удвоете половин душа и няма да получите една цяла, а две уродливи половини на душата. И душата, както и лицето, има лява и дясна страна. Не може от два леви крака да се направи двукрак човек. Възрастният господин имаше две леви половини на лицето. Съдията: И това ли беше поводът за вашето безпокойство тази сутрин? Свидетелката: Да. Съдията: Напомня се на свидетелката да държи сметка за достоверността на изказванията си. Какво се случи после? Свидетелката: Сервирах на семейство Ван дер Спак, казах им между другото, че пиперът й солта не трябва да се вземат с една и съща ръка, и те, след като се нахраниха, си отидоха без детето, което остана да играе и да си изпие шоколада. После в градината влезе доктор Дорота Шулц, тук присъстваща, и седна на своята маса. Преди да успея да й сервирам, при масата й дойде убитият доктор Муавия и седна с нея. Ясно се виждаше, че нейното време вали като дъжд, а неговото вее като сняг. Вече беше навеян до гушата. Забелязах, че той е без вратовръзка и че тя крадешком извади от чантата си револвер, но след няколко думи, разменени с доктор Муавия, протегна ръка и той й даде някакъв сноп листове. После тя изтича по стълбата към стаите, оставяйки оръжието под листовете на масата. Всичко това още повече ме обезпокои. Доктор Муавия имаше детска усмивка, пленена в брадата му като насекомо в кехлибар и опърлена от зеленото на тъжните му очи. Към масата на доктор Муавия като привлечено от тази усмивка дойде момчето на белгийското семейство. Подсещам съда, че детето нямаше четири години. В градината нямаше никой друг. Момчето беше с ръкавици както обикновено и доктор Муавия го попита защо не ги сваля. - Защото тук ми се гади - отговори момчето. - Гади ли ти се? - попита доктор Муавия. - От какво? - От вашата демокрация! - каза момчето дословно. Тогава се приближих още повече до кладенеца и подслушах разговора, който ми се струваше все по-необикновен. - От каква демокрация? - От тая, която защитавате ти и подобните на теб. Виж резултатите от вашата демокрация: досега големите народи потискаха малките народи. Сега е обратно. Сега в името на демокрацията малките народи тероризират големите. Виж света около нас: бяла Америка се бои от черните, черните - от порториканците, евреите - от палестинците, арабите - от евреите, сърбите от албанците, китайците се страхуват от виетнамците, англичаните от ирландците. Малките риби ядат ушите на големите риби. Вместо да бъдат тероризирани малцинствата, демокрацията въведе нова мода и сега на света е в робство мнозинството от жителите на тази планета... Вашата демокрация е дим...
- Зяпни да не ти повредя зъбите! Доктор Муавия се смая, зяпна наистина и детето гръмна. Мислех, че става дума за пистолет играчка, но доктор Муавия падна по гръб заедно със стола. Бликна кръв и тогава видях, че единият крачол на доктор Муавия е вече кален - с единия крак беше в гроба. Детето хвърли оръжието, върна се на своята маса и продължи да пие шоколад. Доктор Муавия лежеше неподвижен и струята кръв се върза на възел под брадата му. Помислих си тогава - ето, сега има вратовръзка... Малко преди това чух вика на госпожа Шулц. Останалото, което се случи, е известно на всички. Констатирана бе смъртта на доктор Муавия, тялото беше вдигнато, а доктор Шулц съобщи за смъртта на друг един гост на нашия хотел, доктор Исайло Сук...
След това показание бе изслушано семейство Ван дер Спак от Белгия. Те изтъкнаха единодушно три неща. Първо, че е безсмислено да се вярва на разказа, че убийството било извършено уж от тригодишно дете. Второ, следствието установило, че доктор Муавия е убит с оръжие, по което са намерени отпечатъци само от една личност - д-р Дорота Шулц. По време на следствието е установено също така, че споменатото оръжие (марка "S&W" модел 36, калибър 38), с което е убит д-р Муавия, принадлежи на д-р Шулц. Трето, госпожа Спак като главен свидетел, на обвинението твърди, че д-р Шулц е имала мотив за убийството на д-р Муавия и е дошла в Цариград с намерение да убие д-р Муавия и го е убила. А именно: по време на следствието е установено, че д-р Муавия е ранил тежко в египетско-израелската война съпруга на д-р Дорота Шулц. И тъй, мотивът е ясен. Убийство за отмъщение. Показанието на сервитьорката от хотел "Кингстоун" не може да се приеме като достоверно. Това е всичко. Въз основа на изнесеното обвинителят поиска д-р Дорота Шулц да бъде обвинена в предумишлено убийство, при това с политически мотиви. Тогава изведоха обвиняемата пред съда. Д-р Шулц даде съвсем кратки показания. Не е виновна за смъртта на доктор Муавия. И това твърдение може да се потвърди. Тя има алиби. На въпроса на съдията, какво алиби има, тя отговори: - В момента, когато е убит доктор Муавия, аз убих другиго - доктор Исайло Сук. Удуших го с възглавницата в неговата спалня. По време на следствието бе установено, че господин Ван дер Спак онази сутрин също е бил видян в стаята на д-р Сук точно когато е настъпила неговата смърт, но признанието на д-р Шулц освободи от отговорност белгиеца.
Делото свърши и бяха прочетени присъдите. Д-р Дорота Шулц бе освободена от обвинението, че предумишлено е убила д-р Абу Кабир Муавия, и бе осъдена за убийството на д-р Исайло Сук. Убийството на д-р Муавия остана неизяснено, а семейство Ван дер Спак бе освободено. Сервитьорката от хотел "Кингстоун" Вирджиния Атех бе глобена за опит да подведе съда и да отклони следствието по погрешна следа. Д-р Дорота Шулц беше пратена да излежи присъда от шест години в цариградските затвори. Тя пише писма, адресирани на нейно име в Краков. Всичките писма се преглеждат и винаги завършват с неразбираемото изречение: "Нашата мнима жертва ни спаси от смърт." По време на огледа в стаята на д-р Сук не бяха намерени никакви книги, нито листове. Намерено бе едно яйце, счупено откъм тъпата страна. Пръстите на убития бяха изцапани с жълтък, което означава, че последното нещо, което е направил в живота си, е било да счупи това яйце. Намерен бе и един необикновен ключ със златна дръжка, който по чудо ставаше в бравата на една от стаите за прислугата в хотел "Кингстоун". Стаята на сервитьорката Вирджиния Атех. На масата на семейство Ван дер Спак бе намерена и приложена към следствения материал една сметка, написана на гърба на хотелски бележник. Тя гласи: 1689 + 293
= 1982 ЗАКЛЮЧИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ЗА ПОЛЗАТА ОТ ТОЗИ РЕЧНИК Книгата може да бъде лозе, поливано от дъжд, и лозе, поливано с вино. Тази е от вторите, като всички речници. Речникът е книга, която, изисквайки малко време всеки ден, отнема много време през годините. Не бива да се подценява такава загуба. Особено ако се вземе предвид, че четенето, общо взето, е една съмнителна работа. При употреба книгата може с четенето да се излекува или убие. Може да се промени, угои или изнасили. Може да й се пренасочи ходът, от пея постоянно се губи негцо, изпадат букви между редовете, страници между пръстите и постоянно растат нови пред очите ви като зелки. Ако я оставите, на другия ден може да я намерите като угасена печка, в която вече не ви чака топла вечеря. Освен това човек днес няма на разположение толкова самота, за да може да чете без загуба книги, та дори и речници. Но и за това има изход - книгата е като везна: накланя се най-напред надясно, докато не се наклони наляво; завинаги. Така нейната тежест минава от дясната в лявата ръка, ай в главата е станало нещо подобно - от областта на надеждата мислите са се преместили в областта на спомените и всичко е свършено. В ухото на читателя остава може би малко слюнка от устата на писателя, донесени от вятъра думи със зрънце пясък на дъното. Около това зрънце ще сеутаят като в раковина гласовете на годините и един ден ще се превърнат в бисер, в сирене от черна коза или в празнина, когато ушите се затварят като раковини. А това най-малко зависи от пясъка. Но във всеки случай да четете такава дебела книга, значи дълго време да бъдете сам. Дълго да бъдете без онзи, чието присъствие ви е необходимо, защото четенето на четири ръце още не е станало навик. Авторът изпитва угризение на съвестта и ще направи опит да изкупи вината си. Ако красивото създание с бързи очи и лениви коси, което, като чете този речник и тича през своя страх като през стая, се почувства самотно, нека направи следното. Нека сречника под мишница по обед в първата сряда на месеца излезе пред сладкарницата на главния площад в своя град. Там щея чака младеж, който също като момичето се е почувствал сам, губейки времето си в четене на същата книга. Нека седнат заедно на кафе и нека съпоставят мъжкия и женския екземпляр на своята книга. Те се различават. Когато съпоставят късия, с курсив написан пасаж: от последното писмо на този речник в женския екземпляр със съответния пасаж: от мъжкия екземпляр, книгата ще се съедини в едно цяло като партия домино и повече няма да им е нужна. Тогава нека хубаво наругаят л ексико-графа, но нека го извършат колкото се може по-рано в името на онова, което идва после, защото това, което идва после, е само тяхна работа и е по-полезно от каквото и да е четене. Виждам ги как върху уличната пощенска кутия разполагат своята вечеря и как се хранят прегърнати, седнали на седалките на велосипедите си. (Белград, Регенсбург, Белград, 1978-1983) Каталог: fullcontent fullcontent -> Самоубийци или Песента на Тиртуоко/роман fullcontent -> Отзив на Врачанския митрополит Калиник върху романа на Мариана Тинчева „Сън срещу събота“ fullcontent -> Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи fullcontent -> Закон на вярващите чрез любовта и молитвата Изтегляне 3.27 Mb. Сподели с приятели:
|