Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи

Смята се, че в арабските пре­води е запазен известен брой стихове или текстове, родени от нейното усърдие. Изследовате­лите на хазарската история по време на преминаването на този народ в друга вяра били особено привлечени от стиховете, по­светени на хазарската полеми­ка. Според едно мнение това би­ли любовни песни, допълнител­но използвани като аргументи в споменатата полемика, когато хронистите на тази полемика започнали да записват случките. Както и да е, в тази полемика Атех участвала с голям жар и успешно оспорила еврейските и християнските участници в по­лемиката, така че накрая помог­нала на ислямския представи­тел Фараби Ибн Коран и заедно с хазарския каган, своя госпо­дар, приела исляма. Гъркът, който участвал в полемиката, като разбрал, че губи, се съюзил с еврейския пратеник и двамата заедно осъдили принцеса Атех да бъде предадена на подземните сили на двата пъкъла - на ев­рейския Белиал и на християнския Сатана. За да не свърши та­ка, Атех решила доброволно да избяга в третия пъкъл, при ис­лямския Иблис. Тъй като не можел изцяло да промени решени­ето на другите два пъкъла, Иб­лис й отнел пола, осъдил я да забрави всичките си стихове и своя език освен една дума, която гласи "ку"^, но й дарил вечен живот. Изпратил й злия дух на име Ибн Хадраш^, който й се явил в образа на щраус, и той изпълнил тази присъда. Така принцеса Атех останала да жи­вее вечно и можела да се връща на всяка от своите мисли и думи отново безброй пъти, без да бърза, защото вечността притъ­пила усещането й, какво във времето идва преди и какво по­сле. Но любов можела да има само насън. Така принцеса Атех напълно се посветила на своята секта на ловците на сънища, хазарските свещеници, които се занимавали със създаване на своего рода земна версия на он­зи небесен регистър, за който споменава Светото писание. Нейното и тяхното умение й давали възможност в чужди съни­ща да праща заръки, свои или чужди мисли и дори предмети. Принцеса Атех можела да се яви насън на мъж, по-млад от нея хиляда години, и каквато и да е вещ можела да изпрати на лицето, което я сънува, също толкова сигурно, колкото е бързоходството на кон, поен с вино. Само че много, много по-бързо... Описана е една такава постъпка на принцеса Атех. Тя сложила веднъж ключа от своя­та спалня в устата си и чакала, докато чула музика и нежен глас на женско отроче да изговаря следните думи:

- Постъпките в човешкия живот са подобни на ястие, а мислите и чувствата са като подправките. Тежко на онзи, който посоли черешите или за­лее сладкиша с оцет...

Когато били изговорени тези думи, ключът от устата на прин­цесата изчезнал и, казват, тя раз­брала, че така е извършена за­мяна. Ключът отишъл при онзи, за когото били предназначени думите, а думите в замяна на ключа дошли при принцеса Атех...

Даубманус^ твърди, че прин­цеса Атех била все още жива по негово време и един музикант от XVII век, някакъв турчин от Анадола на име Масуди^, я срещнал и разговарял с нея. То­зи човек изучавал изкуството на ловците на сънища и притежа­вал нещо като арабска версия на хазарската енциклопедия или речник, но тогава, когато срещ­нал принцесата, още не знаел всички статии на този речник и не разбрал думата "ку", когато я споменала принцеса Атех. Та­зи дума била от хазарския реч­ник и означавала вид плод и ако бил проумял това, Масуди щял да се сети кой стои пред него, и можел да си спести всички сет­нешни усилия в овладяването на това умение; от нещастната принцеса можел да научи за ло­ва на сънища повече, отколкото от който и да било речник. Но не я познал и изпуснал своя най-добър лов, мислейки, че е без­полезен. Затова, както разказва една легенда, собствената ками­ла му плюла в очите.

З

ЗИДАР НА МУЗИКА - хазарите имали строители, които дя­лали и поставяли огромни пар­чета стени от сол по пътя на вет­ровете. На пътя на всеки от четирийсетте хазарски вятъра (от които половината били солени, половината - сладки) била зида­на купчина солени камъни и ко­гато веднъж в годината настъп­вало времето за подновяване на ветровете, хората се събирали на тези места и слушали кой от строителите е съчинил най-ху­бавата песен. Защото ветровете в допир с грамадите, като се провирали между тях или им ре­шели върховете, свирели вина­ги различна песен дотогава, до­като не изчезнели всички камъ­ни заедно със зидарите, изпрани завинаги от дъждовете, удряни от погледите на минувачите и лизани от езиците на овни и би­кове.

Такъв един зидар на музика, арабин, тръгнал с някакъв евре­ин и хазарин да чуе как ще свирят напролет неговите камъни. Край един храм, където хората сънували общи сънища, евре­инът и хазаринът се скарали и в разпрата загинали. Арабинът, който спял по това време в хра­ма, бил обвинен, че е убил евре­ина, защото се знаело, че му е съсед и че не се понасят. Така евреите поискали смъртно на­казание за него. Арабинът си помислил: който се кара на три страни, няма да избяга на четвьрта. Защото в хазарската дър­жава гърците са под защитата на християнския закон,евреите - на еврейския, арабите - на ис­ляма, тоест закони, много по-обхватни от хазарската държа­ва... Поради това арабинът се защитавал, като твърдял... (на това място текстът е изличен). И така вместо да получи смърт­но наказание, бил поставен да гребе на галера и успял дори да чуе музиката на мраморите, преди да се разпаднат в твърда тишина, в която се разбива чело.

Ибн Хадраш яздел кон с широка стъпка. Всеки ден и днес се чува по някой удар от копито-то на коня му, понесъл се в тръс.

"Що се отнася до хазарската политика и начина на управле­ние, техният владетел се нарича каган на хазарите. Той е с по-висок ранг от хазарския цар (бак или бег), само дето царят му дава званието каган. Когато искат да наименуват каган, до­веждат избраника и го задуша­ват с къс свила, докато почти му секне дъхът; и тогава го питат: "Колко дълго искаш да управля­ваш?", а той отговаря: толкова и толкова години. Ако умре, преди да е изтекъл срокът, пито-платено. Ако не, убиват го, щом свърши упоменатата година. Каганът има власт само в домо­вете на видните хора. Няма пра­во да нарежда и забранява, но е уважаван и хората падат ничком в негово присъствие. Каганът се избира от група видни хора, които нямат нито власт, нито па­ри. Когато дойде ред на някой от тях да заеме владетелското място, те го избират, без да гле­дат имотното му състояние. Уз­нах от сигурно лице, че видяло на улицата млад човек да прода­ва хляб. Говорело се, че след смъртта на кагана освен този младеж няма друг, който да за­служава мястото на кагана, но той бил мюсюлманин, а мястото на кагана се давало само на ев­реи."

Съвладетелите на кагана обикновено били отлични бой­ци. Веднъж след някаква победа над врага отнесли в плен и пти­ца улулица, която с крясъците си откривала извори с питейна во­да. Тогава враговете им дошли да живеят с тях. Времето започ­нало да тече прекалено бавно. За година остарявали толкова, колкото по-рано за седем годи­ни; трябвало да сменят календа­ра си, разделен на три месеца - слънчев, лунен и период без лу­на. Раждали се за двайсет дена, в едно лято имали девет жътви, а после девет последователни зими, за да изядат ожънатото. Пет пъти на ден почивали, пет­найсет пъти готвели и сядали на трапезата, млякото им се запаз­вало само в нощите без месечи­на, които траели толкова дълго, че забравяли пътищата си, а ко­гато най-сетне съмвало, не мо­жели да се познаят, защото едни били пораснали, а други - оста­рели. И знаели, че когато отново се мръкне, това поколение пове­че никога няма да го има. Букви­те, които изписвали ловците на сънища, ставали все по-големи и по-големи, едва успявали да им увиснат на краката, докато ги рисували, книгите станали недостатъчни и започнали да изписват буквите по скатовете на планините; реките течели страшно дълго до голямото мо­ре и една нощ, докато конете па­сели на месечина, на кагана на­сън му се явил ангел и му рекъл:

- Богу са угодни твоите наме­рения, но не и твоите дела.

Тогава каганът запитал лов­ците на сънища какво значи то­зи негов сън и откъде иде хазар-ската беда. Един от ловците ка­зал, че се задава велик човек и времето се равнява по него. На това каганът отвърнал:

- Не е така, ние се смалихме и оттам е нашата беда.

После отстранил от себе си хазарските свещенослужители и ловците на сънища и наредил да повикат един евреин, един арабин и един грък да му раз­тълкуват съня. Решил заедно със своя народ да премине във вярата на онзи, чието обяснение бъде най-приемливо. Когато в двореца на кагана започнала по­лемиката за трите вери, каганът приел доводите на арабския участник, Фараби Ибн Корас, който между другото дал задо­волителен отговор и на следния въпрос на кагана:

- Какво осветлява нашите съ­нища, които произлизат в пълен мрак, зад затворени очи? Споменът за светлината, която вече я няма, или светлината на бъде­щето, която взимаме като предплата от утрешния ден, въпреки че още не е съмнало?

- И в двата случая това е не­съществуваща светлина - от­върнал Фараби Ибн Кора. -Следователно за нас е все едно кой отговор е точен, и въпросът трябва да се приеме като несъществуващ.

Не е запазено името на кагана, който приел исляма със своите съветници. Знае се, че е погребан под знака "алиф" (арабска буква във формата на Полумесец). Други източници говорят, че се е наричал Катиб, преди да се събуе и да си измие нозете, за да влезе в джамията. Своето старо име и обувките си вече не намерил, когато след молитвата излязъл на слънце.

- В детството си някога ви­дях как на една ливада се сблъс­каха две пеперуди; малко пъ­стър прашец премина от едно­то крило на другото и те отле­тяха по-нататък, а аз забра­вих този случай. Снощи по пъ­тя един човек, вземайки ме кой знае за кого, ме удари със сабя. Преди да си продължа пътя, по лицето ми вместо кръв изби малко пеперуден прах...

Запазен е един от главните доводи, за който се приема, че е бил употребен от Фараби Ибн Кора в полза на исляма. Хазарският владетел показал на пред­ставителите на трите религии -евреина, арабина и гърка - една пара. Била триъгълна и от една­та страна носела означение за стойност пет сълзи (както хазарите означавали своите пари), а от другата страна изобразявала мъж на одър как показва на три­ма младежи край него сноп пръчки. Каганът поискал от дервиша, равина и монаха да му изтълкуват изображението на монетата. Ислямските източни­ци посочват, че християнският представител в полемиката твърдял, че става дума за древна гръцка притча: баща на смърт­ното си ложе показва на синове­те си, че ще са силни само спло­тени като здравия сноп пръчки, докато разединени леко ще ги чупят един по един. Евреинът твърдял, че изображението представлява крайниците на човешкото тяло, които само с общо усилие удържат тялото. Фараби Ибн Кора не се съгла­сил с тези тълкования. Той твър­дял, че триъгълната монета е из­кована в пъкъла и че смисълът на изображението не може да бъде такъв, какъвто посочили предишните тълкуватели. То показва убиец, който поради злодеяние е осъден да изпие от­рова и вече се намира на пригот­вения за това одър. Пред него са трите демона: Асмодей, де­монът на еврейската Геена, Ахриман, дяволът на ислямския Джаханнам, и Сатаната, дяво­лът на християнския пъкъл. Убиецът държи три пръта в ръ­це, което значи, че ще бъде убит, ако трите демона защитят уби­тия, а ще бъде спасен, ако демо­ните се откажат да защитават жертвата му. Заръката на три­ъгълния перпер прочее е ясна. Пъкълът го изпраща на земята като предупреждение за хората. Жертвата, която не е защитена нито от един от трите демона -нито от ислямския, нито от ев­рейския, нито от християнския демон, - ще остане неотмъстена, а нейният убиец ще бъде по­щаден. Най-опасно е прочее да не принадлежиш към нито един от тези три свята, какъвто е слу­чаят с хазарите и техния каган. Тогава си без никаква закрила и който иска, може да те убие безнаказано...

Ясно е, че по този начин Фа­раби Ибн Кора показал на кага­на, че е необходимо и несъмне­но полезно за него и за неговия народ да остави своята досе­гашна вяра и да премине в оно­ва от трите могъщи вероизпове­дания, чийто представител съ­умее най-добре да му изтълкува света и да предложи най-точни отговори на неговите въпроси, а кагана му се видяло най-убедително тълкуването на Фараби Ибн Кора и той приел неговите доводи, присъединил се към ис­лямското учение, свалил пояса и се помолил на Аллаха.

Ислямските източници, които смятат, че Ибн Кора изобщо не е участвал в полемиката и че не е стигнал до двореца на хазарския каган, защото е бил отровен още по пътя, се позовават на следния текст, който според тях можел да представлява животоописание на Фараби Ибн Кора. Ибн Кора бил уверен, че целият му живот всъщност е за­писан вече в някаква книга и че е подреден според отдавна раз­казана приказка. Чел "Хиляда и една нощ" и хиляда и две други подобни истории, но нито в ед­ните, нито в другите не намерил онази, според която протичал неговият живот. Имал толкова бърз кон, че ушите му летели ка­то птици, а той стоял на едно мя­сто. Тогава халифът от Самара го изпратил в Итил да разговаря с хазарския каган и да го спече­ли за исляма. Ибн Кора започ­нал да се стяга за своята мисия, набавил си покрай останалото и диван¹³ стихотворения на хазарската принцеса Атех^v и меж­ду тях намерил едно, което му се сторило като истинската и дълго търсена приказка, според която бил подреден неговият живот. Единственото, което не съвпадало и изненадало Ибн Кора в този текст, било, че в не­го се говорело за жена, а не за мъж. Всичко останало съвпада­ло, та дори дворецът на кагана бил наречен "училище". Ибн Кора превел текста на арабски, мислейки, че истината е само една измама. Преводът гласи:

Записка за пътницата и училището
Пътницата има паспорт, кой­то на Изток смятат за западен, а на Запад за източен. Така че нейният паспорт буди съмнение и на Изток, и на Запад, тя хвърля две сенки - надясно сянка и наляво сянка. В дъното на една го­ра, набраздена от пътеки, тя търси прочутото училище на края на далечния път, където трябва да издържи най-големия си изпит. Нейният пъп е като пъ­па на пресен хляб, а пътят й е толкова дълъг, че изяжда годи­ните. Като стига най-сетне до гората, среща двама души и ги пита за пътя. Те я гледат, обля­гайки се на оръжието си, и мъл­чат, макар да са казали, че знаят къде е училището. После еди­ният от тях посочва: "Върви на­право, на първия кръстопът за­вий наляво и отново наляво, тъй ще се намериш пред самото училище." Пътницата благода­ри, мислейки си колко е добре, че не й прегледаха пътните до­кументи, защото тогава сигурно биха се усъмнили в нея като в чужденка и биха търсели скри­тите й намерения. Тя продължа­ва пътя, свива по първата пътека вляво, после пак вляво; с даде­ните указания изобщо не е труд­но да се справи, но в края на втората лява пътека вместо училище има голямо блато. И пред блатото стоят, смеейки се, двамата въоръжени мъже, които тя вече познава. Искат извинение и през смях й казват:

- Погрешно обяснихме, трябваше да тръгнеш на първия кръстопът вдясно, после пак вдясно и там е училището. Оба­че ние бяхме длъжни да прове­рим намеренията ти и да се убе­дим дали наистина не знаеш пъ­тя, или само се преструваш, че не го знаеш. Но сега е вече къс­но и ти не можеш днес да стиг­неш до училището. А това значи никога вече, защото от утре учи­лището няма да съществува. Прочее поради тази малка про­верка твоята цел остана завина­ги неосъществена, но сигурно разбираш, че беше необходимо да постъпим така заради сигурността на другите и за да се за­щитим от възможните лоши на­мерения на пътници, които тър­сят училището. Но не се упрек­вай за това. Ако беше тръгнала по обратния път на този, който ти показахме, тоест ако беше вървяла вдясно вместо вляво, пак щеше да е същото, защото тогава щяхме да разберем, че ни мамиш, че всъщност знаеш пъ­тя до училището, въпреки че питаш за него, и щяхме да бъдем принудени да те проверим, тъй като твоите намерения щяха явно да ни се сторят съмнителни щом ги криеш от нас. Така че всъщност до училището изоб­що не може да се стигне. Про­чее твоят живот не е пожертван напразно: той бе използван да се провери нещо на света. А то­ва не е малко...

Така говорели мъжете, а път­ницата имала сега една-единствена утеха - паспорта си, кой­то не била показала и за който мъжете край тресавището и представа нямали с какъв цвят е. Но в същото време с това тя била измамила и объркала про­верката им, което значи, че все пак нейният живот е бил пожертван напразно. Всъщност от тяхна гледна точка по един на­чин напразно, а от нейна гледна точка по друг. Защото какво я засягат техните проверки? И все пак във всички случаи работата стига до едно и също нещо и та­ка целта на нейното съществу­ване, която вече не е пред нея, трябва неминуемо да се изме­сти в хода на времето; и сега тя започва да си мисли, че целта не е била в училището, а някъде по пътя към училището, колкото и напразно да е било самото търсене. Това търсене в споме­на и изведнъж става все по-ху­баво и по-хубаво; освен това проглежда за много хубости по пътя и заключава, че преломът се е случил не на края на пътя, пред училището, а някъде много по-рано, в първата половина на пътуването, което изобщо нямаше да помисли, ако пътят не бе напразен. В рамките на пре­разпределението на спомените, в които като търговец на недви­жими имоти обглежда отново цялото си наследство, тя започ­ва да обръща внимание на нови подробности, едва забелязани преди. Между тези подробно­сти тя търси най-важните, като непрекъснато се насочва към все по-малко и по-малко на брой, докато с безмилостна пре­ценка и все по-строг избор не стига до една-единствена кар­тина от спомените:

Маса и на нея чаша вино, оцветено с друго вино. Месо от току-що уловен бекас, печено на камилски изпражнения. Още хранително от снощния сън на птицата. Топъл хляб с тъмно­то лице на баща ти и с пъпа на майка ти. И сирене от млади и стари островни овце. Край ястията на масата — свещ с капка огън на върха, до нея Бо­жията книга и месец джумаз ал-ахир протича през нея.

КУ (Driopteria filix chazarica) - вид плод от Каспийско море. Даубманус^ отбелязва следното за този плод: "Хазарите^V от­глеждат един вид плод, който не вирее никъде по света освен при тях. Обрасъл е с нещо, кое­то прилича на рибешки люспи или люспи на шишарка, расте на много високо стъбло и пло­довете по клоните изглеждат ка­то рибите, които кръчмарите за-, качват за перките живи над вхо­да в знак, че има рибя чорба. Понякога този плод издава глас като на чинка. На вкус е твърде студен и малко солен. Есенно време, понеже е съвсем лек и има костилка, която пулсира ка­то сърце, падайки от клоните, известно време лети, размах­вайки перки, като че плува през вълните на вятъра. Децата го ловят с прашки, а и ястребите понякога се лъжат и го отнасят в клюна си, помислили, че е риба. Оттук е хазарската посло­вица, която гласи: "Арабите ще ни изядат, мислейки като соко­ла, че сме риби, а ние сме ку." Думата ку - името на този плод, дяволът оставил единствено в паметта на хазарската принце­са ATex^v, след като тя забравила своя език.

Понякога нощем се чува глас: "Ку-ку!" Принцеса Атех изрича тази единствена дума, която знае, и плаче, опитвайки се да си спомни своите забраве­ни стихове."

Три нощи последователно сънувал, че умира по един член от семейството му. Най-напред баща му, после жена му, после брат му. А сетне на четвъртата нощ сънувал, че е умряла и вто­рата му жена, с пъстрите очи, които при студ си сменяли окраската като цветята. Преди да ги склопи, нейните очи из­глеждали като две зрънца жълто грозде, през което прозират се­менцата. Лежала със свещ на пъпа и с косата й били вързали брадичката, за да не се смее. Пробудил се и повече никога в живота си не сънувал нито един сън. Бил ужасен. Той изобщо нямал втора жена. Отишъл при някакъв дервиш и го попитал какво мисли за съня му. Онзи от­ворил Книгата и му прочел:

- О, синко! Не говори за твоя сън на братята си! Защото ще направят заговор срещу теб.

Недоволен от този отговор, попитал за значението на съня единствената си жена, а тя му отговорила:

- Никому не продумвай за своя сън! Защото сънят ти ще се сбъдне на онзи, комуто го повериш, а не на теб.

Тогава Масуди решил да по­търси някой ловец на сънища, някого, който би могъл да раз­тълкува съня му от собствен опит. Обяснили му, че ловците на сънища се намират рядко, по-рядко, отколкото преди, че по-голяма вероятност има да ги срещне, ако тръгне на Изток, а не на Запад, защото произходът и умението им произлизат от племето на хазарите\ което ня­кога е живяло по склоновете на Кавказ, където расте черна тре­ва.

Масуди си взел инструмента и тръгнал покрай морето на Из­ток. Мислел си: "Човека трябва да измамиш, преди да ти е казал добро утро, после е късно." Та­ка с бързане започнал неговият лов на ловци на сънища. Една нощ го разбудил някакъв човек. Масуди видял пред себе си ста­рец, чиято брада била бяла само по краищата, като гръб на тара­леж. Дошлият попитал Масуди дали не е виждал в сънищата си жена с пъстри очи, с цвят на бя­ло вино.

- Сменят си окраската като цветята при студ! - добавил не­познатият.

Масуди казал, че я е виждал.

- Какво стана с нея? -Умря.

- Откъде знаеш?

- Умря в моя сън, пред очите ми, като моя втора жена. Леже­ше със свещ на пъпа и вързана коса.

Тогава старецът заплакал и казал със съкрушен глас:

- Умряла! А аз съм тръгнал след нея от Басра до тук. Обра­зът й се преселва от сън в сън и аз се лутам да я намеря, след­вайки онези, които вече три го­дини я сънуват.

Тогава Масуди разбрал, че пред него е човекът, когото тър­си.

- Ловец на сънища ли сте вие, щом сте могли да вървите толкова дълго след жената?

- Аз, ловец на сънища! - учу­дил се старецът. - Какъв е този въпрос? Ловец на сънища сте вие, аз съм обикновен почита­тел на вашето изкуство. Образи, които скитат от сън в сън, могат да умрат само в сънищата на ро­ден ловец на сънища. Вие, лов­ците на сънища, сте гробища, а не ние. Тя е изминала хиляди мили, за да умре във вашия сън. Само че сега вече няма да съну­вате. Сега единствено можете да започнете собствен лов. Но не на жена с очи с цвят на вино. Тя е мъртва и за вас, и за всеки друг. Трябва да потърсите нов улов...

Така Масуди получил от ста­реца първите напътствия за но­вото си занимание и узнал всичко, което би могло да се узнае за ловците на сънища.

- Ако човек разполага с до­бри писмени и устни източници - предупредил го старецът, -може да овладее това умение доста добре. Това е като онзи суфи¹⁴, който направил тауба¹⁵, покаял се и намерил своя макам¹⁶ зачитайки всички закони. Толкова може всеки. Но истин­ски успех в тази работа може да има само онзи, който е роден за това, комуто сам Бог ще помог­не да достигне небесното про­светление - хал. Най-добри лов­ци на сънища са били хазарските ловци, но хазарите отдавна не съществуват. Запазило се е само тяхното умение и отчасти тех­ният речник, който говори за то­ва умение. Те са могли да при­дружават образи, които се явя­ват в чужди сънища, и да ги го­нят като дивеч от човек до чо­век, дори през сънищата на жи­вотни или демони.

-Как се постига това? - по­питал Масуди.

- Сигурно сте забелязали, че човек, преди да заспи, в онова двувластие между действителността и съня, нагажда по осо­бен начин състоянието си спрямо земното притегляне. Мисли­те му се освобождават тогава от земното привличане право пропорционално на силата, с която то усилва въздействието си вър­ху неговото тяло. В такъв миг преградата между мисълта и света става шуплеста, пропуска човешките мисли на свобода през онези сита, които имат три гъстоти. В този кратък миг, когато студът най-лесно се вмъква в човешкото тяло, мис­лите бликат от него и могат да се прочетат без голямо усилие. Тези, които се вгледат в човек, който потъва в сън, ще могат и без упражнения да уловят какво мисли той в този миг и за кого се отнасят мислите му. Ако с упорито упражняване усвоите това умение да оглеждате чо­вешката душа в мига, когато е отворена, ще можете да проник­вате все по-дълго и по-дълбоко в съня й и да ловувате в него с отворени очи като във вода. Та­ка се създават ловците на съни­ща.

Тези изповедници на сънува­щите, както са ги наричали ха­зарите, са отбелязвали грижли­во своя оглед на сънищата, така както някъде правят това хора­та, които наблюдават небето, или гадателите на съдбите по Слънцето и звездите. Всичко във връзка с това умение, наред с животописите на най-знаменитите ловци, с житията на уло­вения дивеч, по нареждане на хазарската принцеса Атех^V, по­кровителка на ловците на съни­ща, е събрано в едно цяло като хазарска енциклопедия или реч­ник. Този хазарски речник лов­ците на сънища си предавали от поколение на поколение и всеки от тях имал задачата да го до­пълни. С тази цел преди много векове основали училище в Бас­ра, "братство на чистите" или "приятели на верностга" - сек­та, която премълчала своите имена и издала Календар на фи­лософите и Хазарска енцикло­педия, но тези книги халифът Мустанджи изгорил заедно с книгите на ислямския клон на това училище и с ръкописите на Авицена. Така че тази първона­чална версия на хазарския реч­ник, която създала принцеса Атех, не е запазена, текстът на речника, до който стигнах аз, е само арабски превод и мога да ти дам само него. Вземи го про­чее, но трябва да научиш добре всички статии, защото може да ти се случи, ако не познаваш до­статъчно добре речника на твое­то изкуство, да изпуснеш най-важния дивеч в твоя лов. Вни­мавай прочее, думите на хазар­ския речник в лова на сънища са също като дирите на лъва в пясъка пред обикновения ло­вец.

Така говорел старецът на Масуди и накрая освен речника му дал и съвет:

- На дайре всеки може да уд­ря, но ловец на сънища може да стане само избраник, онзи, комуто това е дадено от небето. Зарежете своя инструмент! За­щото леута го е измислил няка­къв евреин на име Ламко. Отка­жете се от него и тръгнете на лов! Ако вашият дивеч не умре в нечий чужд сън, както ми се случи на мен, ще ви отведе до целта!

- А каква е целта на лова на сънища? - попитал Масуди.

- Целта на ловците на съни­ща е да проумеят, че всяко съ­буждане е само стъпало в по­следователното освобождаване от съня. Който проумее, че него­вият ден е само чужда нощ, че неговите две очи са същото, което е нечие едно око, ще тър­си истинския ден, който дава възможност за истинско събуж­дане от собствената действител­ност, както се събужда от сън, а това води към състояние, в кое­то човек е още по-буден, откол­кото наяве. Тогава най-сетне ще види,че е едноок в сравнение с двуоките и сляп в сравнение с будните...

И тогава старецът поверил на Масуди