Хазарски речник роман-лексикон в 100 000 думи

Ако се съберат всички хор­ски сънища, би се получил един огромен човек, едно човешко създание с големината на конти­нент. И това ще бъде не кой да е човек, а Адам Рухани, небес­ният Адам, ангелският праотец на човека, за когото разказват имамите. Този Адам преди Адам е бил третият разум на света в началото, но толкова се захласнал в себе си, че се обър­кал; и като се съвзел от това главозамайване, отхвърлил в пъкъ­ла своите спътници в заблудите, Иблис и Ахриман, и се върнал на небето, но там сега вместо трети станал десети ум, защото седемте небесни херувима се озовали междувременно на ан­гелската стълба над него. Така се стигнало до изоставането на Адам Предтеча: седемте стъпа­ла от стълбата, това е мярката за неговото закъснение след са­мия себе си и така е родено вре­мето. Защото времето е само онзи дял от вечността, който за­къснява. Този ангелски Адам, или Праадам, който бил и мъж, и жена едновременно, този тре­ти ангел, който станал десети ангел, вечно се стреми да стигне сам себе си и на моменти успява в това, но отново пада, така че и днес се лута между десетото и второто стъпало на стълбата на разума.

Човешките сънища са прочее онзи дял от човешкото естество, който произтича от този Адам Предтеча, небесния ангел, за­щото той мислел по този начин, по който ние сънуваме. Бил бърз, както сме бързи ние само насън, или по-точно нашите съ­нища са създадени от неговата ангелска бързина. И говорел по същия начин, по който ние го­ворим насън, без сегашно и ми­нало време, само в бъдеще. И като нас насън и той не можел да убие или оплоди. Затова лов­ците на сънища плуват из чуж­дите сънища и почивки и измък­ват от тях частици от битието на Адам Предтеча, събират ги в ця­лости, в така наречените хазарски речници, с цел всичките те­зи книги, като се съберат заед­но, да въплътят на земята ог­ромното тяло на Адам Рухани. Ако следваме нашия ангелски праотец в момент, когато е във възход по небесната стълба, и ние самите се приближаваме до Бога, ако пък имаме нещастието да го следваме, когато пада, от­далечаваме се от Бога, но не мо­жем да знаем нито едното, нито другото. Надяваме се на щастие винаги с надеждата, че нашето докосване до него ще стане в мига, когато той е на път към второто стъпало на стълбата на Разума, за да ни изтегли и нас във висините, по-близо до Исти­ната.

И така, като повикаме ловци­те на сънища, може да ни постигне неочаквана сполука или огромно нещастие. Но това не зависи от нас. Нашата работа е да опитаме. Останалото е тех­ника.

Накрая още едно предупреж­дение. Пътищата, които препус­кат през чужди сънища, крият понякога знаци, по които може да се заключи дали Адам Пред­теча се въздига, или слиза по своята пътека. Тези знаци са ли­цата, които взаимно се сънуват. Затова крайна цел на всеки ло­вец на сънища е да стигне до та­кава двойка хора и колкото мо­же по-добре да ги опознае. За­щото такива две лица винаги представляват частици от Ада­мовото тяло в различните му фази и се намират на различни стъпала по стълбата на разума. Освен, разбира се, онова най-висше, второто, където Бог плюнал в устата на Адам и обул езика му в четири плюнки. Сле­дователно щом попаднеш на двамина, които се сънуват вза­имно, си при целта си! И после не забравяй да оставиш своите съобщения и допълнения към хазарския речник там, където ги оставят всички успели ловци на сънища - в джамията в Басра, посветена на пророчицата Рабия...

Така говорил старецът на Масуди. И Масуди изоставил музиката и станал ловец на съ­нища.

Най-напред седнал и прочел всички бележки за хазарите, които му били подарени във вид на речник. На първа страница в тази книга пишело:

"В тази къща, както във всич­ки къщи, не всеки ще бъде ед­накво добре дошъл. И няма да се радва на еднаква почит. Ня­кои ще имат стол начело на тра­пезата и пред тях ще бъдат под­несени най-хубавите ястия, пре­ди останалите те ще могат да видят какво пристига на масата, и преди всички ще си изберат. Други ще се хранят на места, където става течение, а там все­ки залък има поне два аромата и два вкуса. Трети ще бъдат на обикновени места, където всич­ки залци и всички усти са еднак­ви. А ще има, естествено, и та­кива, чието място ще бъде зад вратата с евтина чорба и от ве­черята ще получат толкова, кол­кото разказвачът от разказа, който разказва, тоест нищо."

Вървейки така след своя ди­веч от място на място по черно­морския бряг, Масуди започнал да отличава особеностите на онези, които сънували търсения сън. Там, където се увеличавал броят на хората, спохождани на­сън от беломустакатия младеж, се стигало до необикновени промени: в говора глаголите до­бивали по-важно място от съ­ществителните, а съществител­ните пък били изоставяни, ко­гато било възможно. Понякога Цели групи хора сънували мла­дежа. Някакви арменски тър­говци го видели насън под бе­силка, вдигната на волска кола. Минавал през хубав град, съгра­ден от камък, и палачът скубел брадата му. После го видели ня­какви войници как погребва ко­не в добре уредено конско гро­бище над морето, виждали го с някаква жена, чието лице не мо­жело да се разпознае в съня освен онази малка част, колкото перпер, където беломустакатият оставил следа от целувка на страните й... А тогава дивечът отведнъж изчезнал от погледа и заличил следата. Единственото, което Масуди могъл да направи, го направил - всичко, което за­белязал по протежение на изми­натия път, нанесъл в своя Хазарски речник и тези ръкописи, ста­ри и нови, сега пътували с него, подредени по азбучен ред, в ед­на зелена зобница, която става­ла все по-тежка. И все пак имал усещането, че му се изплъзват редица сънища, сънувани в не­посредствена близост до него, и че не успява да ги излови и раздели между сънуващите. Броят на сънищата бил по-го­лям от броя на хората. Тогава най-сетне Масуди обърнал вни­мание на своята камила. Загле­дан в съня на животното, видял своя младеж с мазолесто чело и странни разноцветни мустаци като наказание на лицето. Над него било едно от съзвездията, което никога не се къпе в мо­рето. Стоял до прозорец и четял книга, хвърлена на пода между стъпалата му. Заглавието на книгата гласяло Liber Cosri и Масуди не знаел какво значат тези думи, докато гледал със за­творени очи в съня на камила­та. Това било в мига, когато ло­вът го довел на някогашната хазарска граница. По полетата имало черна трева.

Отново ставали все повече и повече онези, които приемали младежа с книгата Liber Cosri да пренощува в сънищата им. Тук Масуди проумял, че поня­кога цели поколения или обще­ствени съсловия сънуват един и същ сън и в него едни и същи лица, но и това, че такива съни­ща постепенно изменят вида си и изчезват, че са били по-чести в миналото, отколкото през не­говия живот. Очевидно тези об­щи сънища остарявали. Тук на границата обаче неговият лов се превръщал в нещо ново. Отдав­на бил забелязал, че младежът с белия мустак всекиму, комуто се явява насън, дава на заем по една сребърна пара. И то при твърде приемливи условия, с 1 % лихва на година. И дадените на заем в съня суми понякога имали значение на кредитни писма в тази затънтена част на Мала Азия, защото се смятало, че сънуващите не бива да се ма­мят един другиго, докато присъ­ства сънуваният, който държи всички книги на дълговете и сметките в ръцете си. Същест­вувало значи нещо като много точно водено двойно счетовод­ство, което обхващало и съеди­нявало капитала на действител­ността и на съня, основано вър­ху общото мълчаливо споразу­мение на участниците в сделка­та...

В едно малко селище, което за Масуди нямало име, той вля­зъл в шатрата на някакъв персиец, който давал представления по четвъртъчните панаири. От народ нямало къде игла да пад­не на земята, а в средата, на куп­чина килими, бил поставен ман­гал и пред зрителите било изведено голо момиченце. Тихо пла­чело, носело две чинки в ръце, пускало с лявата ръка едната и тозчас, докато чинката изпърха, хващало птичето с невероятно бързо движение. Боледувало от необикновена болест: лявата му ръка била по-бърза от дясната. Твърдяло, че лявата му ръка е толкова бърза, та ще умре преди него. "Никога няма да ме погре­бат с лявата ми ръка! Виждам я вече как почива в някакъв малък гроб без белег и име, като кораб без кормило..."

Тогава персиецът помолил присъстващите същата вечер всички да сънуват момиченце­то, за да оздравее, и им дал под­робно описан сън. Хората се разотишли, Масуди си отишъл пръв с усещането, че има кост в езика, както е записал в своя Хазарски тефтер с перо, натопе­но в горещо абисинско кафе. Нямало какво да търси тук. Пер­сиецът очевидно имал свой теф­тер. И той бил ловец на сънища. На Адам Рухани можело явно да се служи по разни начини. Дали Масудиевият начин бил истинският?

А тогава дошъл месец джу-маз ал-ула и втората джума в не­го. Под мъглата на речния бряг лежал в пясъка нов град, гол и топъл. Не се виждал от мъглата над водата, но във водата под мъглата се виждало всяко него­во минаре, забодено в бързея. А иззад мъглата, на сушата, лежа­ла тишина, дълбока, тридневна, и Масуди от тази тишина, от то­зи град и от водата, която била жадна, усетил, че се събужда у него мъжкото му желание. Бил гладен за женски хляб този ден. Един от хайката, която бил из­пратил в града, съобщил, че са намерили нещо. Този път съну­ващият била жена.

- Върви по главната улица, докато не усетиш миризма на исиот. По това ще познаеш къ­щата й, защото тя слага в ядене­то исиот.

Масуди се спуснал между къщите и се спрял от миризмата на исиот. Жената седяла край огъня и пред нея вряло котле, като че в чорбата се пукали циреи. Деца със съдинки в ръце и кучета стояли наредени и чака­ли. Тя сипвала и на децата, и на животните и Масуди веднага разбрал, че раздава сънища от котела. Устните й си сменяли цвета и долната имала вид на обърната малка пейка. Лежала върху остатъци от недоядена риба като пустинен пес върху костите на плячката; когато Ма­суди дошъл, предложила и нему черпак, но той отказал с усмив­ка.

- Аз не мога повече да съну­вам - казал и тя оставила кот­лето.

Изглеждала като чапла, която сънува, че е жена. Масуди лег­нал до нея на земята с изтръпна­ли нокти и сакати, мигащи по­гледи. Сега били сами, чувало се как дивите оси острят жила в сухата кора на дървото. Поне­чил да целуне жената, но лицето й отведнъж съвсем се промени­ло. Сякаш друго лице дочакало неговата целувка. Като запитал какво става, тя казала само:

- Ах, това са дните. Не обръ­щай внимание, на моето лице те се сменят десетина пъти по-бързо, отколкото на твоето или на муцуната на камилата ти. Но напразно се въртиш около мое­то наметало; под него няма оно­ва, което търсиш. Аз нямам чер­на чавка. Съществуват души без тела, които евреите наричат гебети, а християните - хабали, но съществуват и тела без пол. Ду­шите нямат пол, но телата тряб­ва да имат. Нямат го само тела­та, на които демоните са отнели пола. Така се случи и с мен. Дя­волът на име Ибн Хадраш^ ми отне пола, но ми пощади живо­та. С една дума, сега ми е любовник само Коен^.

- Кой е Коен? - попитал Ма­суди.

- Евреинът, когото сънувам, а ти гониш. Младежът с един бял мустак. Той има тяло, затворено в три души, а аз - душа, затворена в плът, и не мога да я споделя с никого освен с него, когато ми се яви насън. Той е умел любовник и не се оплак­вам. Впрочем той е единстве­ният, който още се сеща за мен, и освен него никой вече не идва в сънищата ми...

Така Масуди за пръв път срещнал някого, който знаел името на неговия улов. Мла­дежът значи се наричал Коен.

- Откъде знаеш? - проверя­вал я Масуди.

- Чух. Някой го повика и той се отзова на това име.

- Насън ли?

- Насън. Това беше онази нощ, когато той тръгна за Цари­град. Но внимавай, Цариград в нашите мисли е винаги стотина поприща¹⁸ по на запад от истин­ския Цариград.

Тогава жената извадила от пазвата си нещо като плод, по­добен на малка риба, предложи­ла го на Масуди и го попитала:

- Това е ку^, искаш ли да го изядеш? Или искаш нещо дру­го?

- Бих искал да сънуваш Коен пред мен - казал Масуди и же­ната отбелязала учудено:

- Много скромни желания имаш. Прекалено скромни с ог­лед на обстоятелствата, но ти, изглежда, не си наясно с това. Обаче ще изпълня желанието ти; този сън ще сънувам специ­ално за теб и предварително ти го подарявам. Но отсега се пази добре: жената, която преследва онзи, когото сънуваш, ще те стигне.

Тогава тя отпуснала глава върху кучето, лицето и ръцете й били издрани от безброй по­гледи, които сякаш векове са се трили в нея, и приела насън Ко­ен, който казал:

- Intentio tua grata et accepta est Creatori, sed opera tua поп sunt accepta...

Скитанията на Масуди свър­шили, от жената получил пове­че, отколкото когато и да е пре­ди това, и като разлистен по­бързал да оседлае камилата и да препусне обратно към Цари­град. Уловът му го чакал в пре­столния град и тогава, докато Масуди преценявал предим­ствата, получени в последния лов, неговата собствена камила обърнала глава и го заплюла в очите. Бил я с намокрена юзда по устата, докато не повърнала водата от двете си гърбици, но никога не успял да отгатне поведението и този ден.

Пътят се лепял за обувките му и той, помнейки Коеновите думи като музикална фраза, тъй като не ги разбирал, вървял, мислейки, че трябва да си измие обувките при първия конак, за­щото пътищата мамели огньо­вете, минали по тях в течение на деня, за да върнат отнетата кал на мястото й.

Някакъв християнски монах, който освен гръцки не знаел ни­какъв друг език, казал на Масу­ди, че думите, които е запомнил, са латински, и го упътил към местния равин. Той му превел изречението на Коен:

- Твоите намерения са угод­ни и приемливи за Създателя, но твоите дела не са!

И така Масуди разбрал, че желанията му се осъществяват и че неговият начин е истин­ският начин. Той познал сега то­ва изречение. Знаел го отдавна на арабски, защото това било изречението, което ангелът ка­зал на хазарския каган преди неколкостотин години. Така Масу­ди разбрал, че Коен е единият от двамината, които търсел, за­щото Коен издирвал хазарите според еврейското предание, както Масуди - според ислям­ското. Коен бил човекът, когото Масуди предвидил, бдейки над своя Хазарски речник. Речникьт и сънищата се съединявали в естествена цялост.

Но точно тогава, когато Ма­суди бил на прага на голямото откритие, когато се разбрало, че неговият дивеч е нещо като не­гов близнак в издирването на разказите за хазарите, Масуди напълно се отказал от своя Ха­зарски речник и никога вече не се върнал към него. Това стана­ло така.

- Дали той е настигнал мен или аз него? - прошепнал Масу­ди и изтичал в съседната стая. Заварил човек с тънки пръсти, еднакви на дължина. Змии от побелели коси лъкатушели през брадата му. Казвал се Ябир Ибн Акшани^ и пред него лежал ин­струмент от корубата на бяла костенурка.

- Покажете ми - рекъл Масу­ди, - покажете ми! Това, което чух, е невъзможно...

Ябир Ибн Акшани се прозинал, съвсем леко раздвижвайки отворената си уста, като че ражда невидимо дете, на което едва с устните и с езика придава за­вършен вид.

- Какво да ти покажа? - от­върнал и прихнал да се смее. - Опашката? Но теб не те интересуват песни и свирки, отдавна си ги зарязал тях. Сега си четец на сънища. Значи те интересу­вам аз. Ще ти се да ти помогне дяволът. Защото, както казва Книгата, дяволът вижда Бога, а хората- не. Какво прочее искаш да научиш от мен? Яздя щраус, а когато ходя пеша, водя в съ­провод куп демони, дяволчета, сред които и един поет. Той е писал стихове столетия преди Аллах да създаде първите чове­ци - Адам и Хавва. Неговите стихове разказват за нас, дяво­лите, и за дяволското семе. Но надявам се, че няма да ги взе­меш твърде на сериозно, защото думите в песента не са истин­ски. Истинската дума винаги е като ябълка със змия около стъблото, с корен в земята и ко­рона в небето. Аз ще ти кажа не­що друго за себе си и за теб.

Да си послужим с познати факти. С онзи, най-познатия, който знае всеки четец на Корана. Аз, както и останалите дяво­ли, съм направен от огън, ти - от кал. Аз нямам друга сила ос­вен онази, която съм влял в теб и която вземам от теб. Защото в истината може да се намери са­мо онова, което е сложено в нея. Но това съвсем не е малко - в истината има място за всичко. Вие, хората, на небето ще се превърнете в каквото пожелае­те, ако се домогнете до рая, но затова пък на земята сте заточе­ни през цялото време в един и същ вид, в онова, което сте съз­дали с раждането си. Ние, об­ратно, на земята взимаме какъв­то си щем образ и го променяме по свое желание, но щом преми­нем Кевсер, райската река, оста­ваме на небето завинаги осъде­ни да бъдем дяволи, това, което сме си. Но нашият произход от огъня не позволява на паметта ни да избледнее съвсем като ва­шата, омесената от глина. И тук е съществената разлика между мен като дявол и теб като човек. Аллах е създал теб с двете си ръце, мен - само с едната, но моят род е произлязъл преди твоя човешки род. Важната раз­лика между мен и теб е прочее във времето. Въпреки че наши­те мъки вървят на двойки, моят род е дошъл преди твоя в джаханнама, в пъкъла. А след вас, хората, в пъкъла ще дойде нов, трети вид. Затова твоята мъка ще бъде завинаги по-кратка от моята. Защото Аллах вече е по­слушал онези, следващите, тре­тите, които ще му викат за нас и вас: "Накажи двойно онези първите, да ни се намали мъка­та!" Това значи, че мъката ни е неизчерпаема. Тук е прочее въ­зелът, тук започва онова, което го няма в книгите, и тук аз мога да ти бъда в помощ. Обърни внимание: нашата смърт е по­стара от вашата. Моят дяволски род има по-дълъг опит в умира­нето, отколкото твоят човешки род, и по-добре помни този опит в умирането. Затуй знам и мога да ти кажа за смъртта нещо повече от това, което може да ти каже който и да е от твоите, колкото и да е мъдър и опитен. По-дълго от вас сме живели със смъртта. Ето, слушай, ако имаш златна обица в ухото, използвай случая. Защото онзи, който го­вори днес, може и утре, а онзи, който слуша, може само вед­нъж, когато му се каже.

И тук Акшани разказал на Масуди