Химичната сватба на Християн Розенкройц

1 Първи том «Духовните основи на външния свят - Падането на Духовете на мрака». Събр.съч. N 177

1 Стр. 31:

² Стр. 31:
³ Стр. 50:

⁴ Стр. 53:

⁵ Стр. 53:

⁶ Стр. 55:


⁷ Стр. 56:
⁸ Стр. 63:
⁹ Стр. 63:

¹⁰ Стр. 64:

11.Стр. 68:

¹² Стр. 68:

¹³ Стр. 77:

¹⁴ /¹⁵ Стр. 84/86:


¹⁶ Стр. 88:

¹⁷ Стр. 95:

¹⁸ Стр. 99:
¹⁹ Стр. 100:Sal humor, за S.M. е трудно да се тълкува.

Допълнение към текста: Всичките тези, ако е рекъл Бог, трябва скоро да се публикуват и разтълкуват.

Също така: които, ако е рекъл Бог, ще разясня в една бъдеща книга.

Девет, както по­късно ще стане ясно (сравни стр. 63).

Допълнения към текста: Аз обаче се надявам, че по­късно с тълкуването ще стане ясно.

Също така: За това преди две години издадох една особена книга; също имам намерение да публикувам по една специална статия заедно с картинни илюстрации и надписи относно лъв, ястреб, сокол и др. подобни, доколкото това е нужно за разяснението на моя разказ.

Също така: Макар че вече обещах, струва ми се, че още не му е дошло времето затова, аз трябва първо още по­добре да опозная този свят.

Девет са, а не 60, както се вижда в едно старо издание.

Решение на Лайбниц:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

А L C H I M I A

1+12+3+8+ 9+13+9+1 = 56 (55 е преднамерена печатна грешка)

ТЕОЛОГИЯ

= 1378 според Р. Кинаст, Й. В. Андреае и четирите розенкройцерски произведения, Палаестра 159

сравни Йес. 30, стих 26.

Допълнение към текста: за което ще трябва да се разясни в едно бъдещо произведение.

Заместването с нашата азбука е станало буквално. Знаците имат следните съответствия.


На планетите, както са подредени, според Р. Кинаст съответстват следните регулярни тела: тетраедер , додекаедър , икозаедър , октаедър , глобус , Слънце , Луна , Юпитер липсва.

Вид колби за дестилация.

Смисълът на съкратения надпис досега не е разкрит. Най­близко до него е един немски стих. ­ Също и значението на трите думи на другата страна е трудно да се открие.

= 1459, според Р. Кинаст. :II = Paracelsus, h = Hohenheimensis, m = Medicinae, v = Doctor.

2

3

4

5

6

7

8

9

1

1

1

1

1

1

1

1

1Химичната сватба

На Християн Розенкройц

Статия от Д-р Рудолф Щайнер

(Превод Нели Спиридонова­Хорински)

Седмият печат към Апокалипсиса на Йоханес

По Д-р Рудолф Щайнер

(Сравни илюстрацията на корицата на "Химичната сватба" стр. 5)

За този, който познава същността на изживяванията, които има човешката душа, когато й се отворят входните порти към духовния свят, е достатъчно да прочете само няколко страници от «Химичната сватба на Християн Розенкройц, година 1459», за да разбере, че описанието в книгата се отнася до действителни духовни опитности. Субективно измислени картини се прозират от този, който има опит в духовната действителност, защото те нито в техния собствен образ, нито по начина на тяхната последователност, не отговарят напълно на тази действителност. - С това изглежда да е показана гледната точка, от която първоначално може да се разглежда «Химичната сватба». Описаните събития биха могли да се проследят в известна степен душевно, като се изследва, какво може да се каже за тях, когато се вникне в духовната действителност. Без да се обръща внимание на всичко това, което е написано досега относно тази книга, нека да застанем на гореописаната гледна точка. Нека от самата книга да извлечем това, което тя иска да разкаже. Едва тогава може да се отговори на въпросите, които се поставят от много читатели, преди да бъде изградена една основа, като предпоставка за тяхното разглеждане.

Ден първи

Изживяванията на пътника към «Химичната сватба» са разделени в седем душевни дни. Първият ден започва с това, че пред душата на този, който изживява събитията, застават имагинации, които засилват решението му да започне пътешествието. Разказът е така построен, че е налице особената грижа на писателя, да отличи това, което носителят на изживяванията е разбрал по времето, когато е имал едно «видение», от това, което е скрито за неговото разбиране. Така също се различава и това, което от духовния свят се появява пред виждащия без участието на неговата собствена воля и това, което се предизвиква чрез неговата воля. Първото изживяване не е предизвикано волево и не е такова, което може изцяло да бъде разбрано от виждащия. То му дава възможността да пристъпи в духовния свят. Това събитие обаче не го заварва неподготвен. Преди седем години чрез едно «видение» му е било предизвестено, че той ще бъде призован да участва в «Химичната сватба». Изразът «видение» (leibliches Gesicht) не може да не се разбере от този, който схваща целия дух на книгата. Става въпрос не за една визия на болестен и притъпен душевен живот, а за едно достъпно за духовното виждане възприятие, чието съдържание застава пред душата със същия истинен характер, както едно възприятие на окото. Това че носителят на изживяването е могъл да има такова «видение», предполага душевно устройство, което не е типично за обикновеното човешко съзнание. Последното познава само сменящите се спящо състояние и будност, и между тях сънят, чиито изживявания не могат да бъдат приписани на нещо действително. Душата, която изживява себе си чрез това обикновено съзнание, се усеща свързана чрез сетивата с една действителност; престане ли обаче връзката със сетивата, което става при заспиването, то душата не стои съзнателно във връзка с никаква действителност, също не и със своето собствено себе и с неговите вътрешни изживявания. А в съня си тя какви отношения има с дадена действителност, сама първоначално не може да прозре. Още по времето на «видението», за което си спомня, пътникът към «Химичната сватба» е имал едно друго съзнание, различно от обикновеното. Той е узнал, че душата може да има възприятия също и тогава, когато се намира в такова съотношение със сетивата си, каквото нормално е налице при спането. За него е станало факт понятието за една душа, живеещата в този живот отделно от тялото и въпреки това съзнаваща дадената действителност. Той знае, че душата може да укрепне в своята собствена същност така, че когато се отдели от тялото си да може да се възприеме как е свързана с един духовен свят, подобно както в будно състояние се възприема свързана чрез телесните си сетивни органи с природата. Че такава връзка може да се осъществи, че това му предстои, той е узнал чрез «видението». Самото изживяването на това съединение, не му е било дадено чрез този образ. Той очаква това съединяване и в неговите представи то е изобразено като участие в «Химичната сватба». Така той е подготвен за едно повторно изживяване в духовния свят.

В един момент на приповдигнато душевно настроение, в навечерието на Великден, отново настъпва това изживяване. Носителят на изживяването се усеща като грабнат от буря. Така му се известява, че той изживява една действителност, чието възприемане не е породено чрез физическото тяло. Той е изваден от състоянието на равновесие на световните сили, в което човек се намира благодарение на физическото си тяло. Душата му не живее с живота на това физическо тяло; тя се чувства свързана само с тялото на съзидателните сили (етерното тяло), което прониква физическото. Обаче това тяло на съзидателните сили не е включено в равновесието на световните сили, а в движението на този свръхсетивен свят, който стои непосредствено до физическия и който най­напред се възприема от човека, когато той си отвори портите на духовното виждане. Само във физическия свят силите застиват в твърди, намиращи се в състояние на равновесие форми; в духовния свят царува непрестанно движение. Грабването от това движение достига до съзнанието на носителя на изживяванията като възприемането на бушуваща буря. - От неопределеността на това възприятие се откроява появата на едно духовно същество. Откровението става чрез изградена по определен начин имагинация. Духовното същество се появява в обсипана със звезди синя дреха. Описанието на това същество трябва да бъде опазено от всички обичайни символични тълкувания на езотерици-дилетанти. Тук имаме едно несетивно изживяване, което се изразява чрез една картина за този, който го изживява и за да може да го сподели с другите. Синята, обсипана със звезди дреха е толкова малко символ на синьото нощно небе или нещо подобно, колкото представата за розовия храст в обикновеното съзнание е символ на залеза. При свръхсетивното възприятие има много по-активна съзнателна дейност на душата от колкото при сетивното. - В случая със странстващия към «Химичната сватба» тази дейност се извършва от тялото на съзидателните сили (етерното тяло), както при физическото виждане това става чрез сетивното тяло с посредничеството на очите. Тази дейност на тялото на съзидателните сили може да се сравни с въздействието, което упражнява излъчена светлина. Такава светлина попада върху духовното същество в процеса на неговото откровение. Тя се отразява от него. Следователно съзерцаващият вижда своята собствена излъчена светлина и зад нейната граница той успява да възприеме духовното същество. Чрез това отношение на духовното същество към духовната светлина, излъчена от тялото на изграждащите, съзидателните сили, се появява «синьото»; звездите са неотразените, погълнатите от съществото части духовна светлина. Духовното същество е обективна действителност; картината, чрез която то се откроява, е модификация на излъчената духовна светлина на етерното тяло, предизвикана от съществото. Тази имагинация не бива да се смесва с една визия. Субективното изживяване на носителя на една такава имагинация е напълно различно от това на визионера. Визионерът в своята визия е подчинен на вътрешна принуда; носителят на имагинацията я прилага към определено духовно същество или процес със същата вътрешна съзнателна свобода, с която той употребява една дума или едно изречение, като израз за един сетивен предмет. Възможно е този, който няма никакви познания за същността на духовния свят, да си помисли, че е напълно излишно тези не картинни изживявания в духовния свят да се обличат с имагинации, които изглеждат както изображение на визионерството. На такъв човек трябва да се отговори, че същественото не е имагинацията, която се възприема духовно, но че тя е средство, чрез което това съществено трябва да се открои в душата, да бъде възприето от душата. Колкото сетивният свят може да се възприеме без определена дейност на окото, толкова може да се изживее нещо духовно, без човек вътре в душата си да породи определена имагинация с, с която да пресрещне духовното отвътре навън. Това не пречи при представянето на духовните изживявания, които са постигнати чрез имагинации, да си послужим и с чисти понятия, както е обичайно в естествените науки или философията. Настоящото изложение си служи с такива понятия, за да може да обрисува съдържанието на «Химичната сватба». Но през седемнадесети век, когато Й. В. Андре написва книгата, всред широките кръгове още не е било обичайно, хората да си служат с такива понятия. Тогава просто непосредствено са се описвали имагинациите, чрез които са били изживявани духовни събития и духовни същества.

В явилия му се духовен образ пътешественикът към «Химичната сватба» познава това същество, което може да му даде правилния импулс за неговото пътешествие. Чрез срещата си с това същество той се чувства съзнателно пребиваващ в духовния свят. Начинът, по който той е поставен там, показва особената насока на неговия път на познание. Той не се отправя в посоката на мистика в тесен смисъл, а в посоката на алхимика. За да не се получи недоразумение, от понятието «алхимия» трябва да се отстрани всичко, което поради суеверие, измама, стремеж към авантюри и други подобни му е било прикачено. Трябва да се мисли само за това, към което са се стремили честните, лишени от предразсъдъци търсачи на истината, които създадоха това понятие. Те искаха да опознаят закономерните взаимовръзки на нещата в природата, които не са обусловени само от природната дейност, а от една духовна същност, която се изявява в природата. Те търсеха свръхсетивни сили, които действат в сетивния свят, които обаче не могат да бъдат опознати по сетивен начин. Пътникът към «Химическата сватба» поема по пътя на такива изследователи. В този смисъл той е представител на алхимичното търсене. Като такъв той е убеден, че свръхсетивните сили на природата са скрити от обикновеното съзнание. В своята душа той е предизвикал изживявания, които чрез въздействията си я правят способна да си служи с етерното тяло (с тялото на съзидателните сили) в ролята му на възприемателен орган. Чрез този възприемащ орган той постига виждането на свръхсетивните природни сили. В една духовна форма на съществуване, която се изживява извън областта на сетивните възприятия и на обикновената дейност на разума, той най-напред иска да опознае извънчовешките надсетивни сили на природата, след което въоръжен с познанието за тези сили, да прозре истинската същност на самото човешко тяло. Той вярва, че чрез едно извоювано от душата познание, в съюз с действащото независимо от физическия организъм тяло на съзидателните сили, ще може да прозре човешката телесна същност и чрез това ще се доближи до тайната, която Космосът е вложил в тази същност. За обикновеното сетивно възприятие тази тайна е скрита. Човекът живее в нея; той обаче не може да прозре изживяното. Пътникът към «Химичната сватба» е искал да достигне до възприемането на свръхсетивната същност на човека, тръгвайки от свръхсетивното познаване на природата.

Чрез този изследователски път той е алхимик, като противоположност на мистика в тесен смисъл. Също и мистикът се стреми към друго изживяване на човешката същност, отколкото това е възможно чрез обикновеното съзнание. Но той не избира пътя, по който го води освободеното от физическото тяло етерно тяло (тялото на съзидателните сили). Той изхожда от неопределеното чувство, че едно по-силно вътрешно проникване на физическото тяло с етерното тяло, отколкото това е налице при обикновения буден живот, води до общуването с духовната същност на човека. Алхимикът се стреми съзнателно да се отдели от обикновената връзка с телесното и да пристъпи в света, който като «духовност на природата» лежи зад областта на сетивния свят на възприятията. Мистикът се опитва съзнателно да задълбочи връзката на душата с телесното, за да може самосъзнателно да проникне в тази област на телесността, която е скрита за обикновеното самосъзнание, когато то е изпълнено с възприятията на сетивата. С този свой стремеж мистикът не е напълно наясно. Той често се стреми да обозначи своя път по друг начин. Но мистикът в повечето случаи е един лош разяснител на своето собствено същество, което се дължи на това, че към духовното търсене се присъединяват определени чувства. Понеже душата на мистика иска да преодолее тази връзка с тялото, която се изживява от обикновеното съзнание, при него се появява известно презрение към тази обвързаност, дори и към самото тяло. Затова душата му не иска да си признае, че нейното мистично изживяване почива върху една още по-силна вътрешна обвързаност с тялото, отколкото тази, която създава обикновеното съзнание. - Поради тази по-интимна връзка мистикът възприема в себе си една промяна на своето мислене, чувстване и воля. Той се отдава на тези възприятия, без да развие склонност, да си разяснява причината за промените. За него тези промени изглеждат като одухотворяване на неговия вътрешен живот, въпреки че самият той е навлязъл още по-навътре в тялото. И той с пълно право ги разглежда като такова одухотворяване. Защото сетивност не е нищо друго, освен тази форма на съществуване, която душата изживява, когато се намира в тази определена връзка с тялото, която лежи в основата на будното съзнание. Свърже ли се душата по-интимно с тялото, отколкото това става при тази форма на съществуване, тогава тя изживява едно съотношение на човешкото същество спрямо света, което е по-духовно от това, което се създава чрез сетивата. Представите, които се появяват тогава, се сгъстяват до имагинации. Тези имагинации са откровение на силите, с които тялото на съзидателните сили (етерното тяло) въздейства върху физическото тяло. Те остават скрити за обикновеното съзнание. Чувстването се засилва до такава степен, че етерно-духовните сили, които се излъчват от Космоса и действайки навлизат в човешкото същество, се изживяват като едно вътрешно докосване. Във волята душата се вижда отдадена на духовна дейност, която включва човека в една свръхсетивна световна взаимовръзка, от която чрез своята субективна воля на обикновеното съзнание той се отделя и обособява. Истинска мистика се поражда, само когато човек внася своята напълно съзнателна душевна същност в описаната вътрешна връзка с тялото и не е принуден чрез натиска на телесната си организация към болестно визионерство или затъмнено съзнание. Истинската мистика се стреми, съзнателно да изживее лежащата вътре в човека духовна същност, която при обикновеното съзнание е заглушена от сетивните възприятия. Истинската алхимия се стреми да стане независима от сетивните възприятия, за да види лежащата извън човека духовна същност на света, която не се разкрива чрез сетивните възприятия. Преди да пристъпи към човешката вътрешна същност, мистикът трябва да приведе душата си в такова състояние, че тя да не бъде изложена на опасността да загуби съзнанието си или то да бъде притъпено под повишения натиск, който изпитва, поради по-интимната връзка с тялото. Алхимикът се нуждае от засилване на своята душевност преди да пристъпи до лежащия зад сетивната област духовен свят, за да не се загуби тя в процесите и съществата на този свят. Пътищата за изследване на мистика и на алхимика лежат в противоположни посоки. Мистикът непосредствено навлиза в собствената си духовна човешка същност. Неговата цел е това, което може да се нарече «Мистична сватба», съединението на съзнаващата душа със своята собствена духовна същност. Алхимикът иска да преброди духовната област на природата, за да може, след успешното си странстване и с придобитите познавателни способности, да наблюдава духовната същност на човека. Неговата цел е «Химичната сватба», съединяването с духовната област на природата. Едва след това съединяване той иска да изживее познаването на човешката същност.

Както мистикът, така и алхимикът още в началото на пътя си срещат една тайна, която не може да бъде разкрита с обикновеното съзнание. Тя се отнася до съотношението на човешкото тяло с човешката душа. Човекът като душевно същество всъщност живее в духовния свят, но на настоящата си степен на развитие той няма способността да се ориентира в духовните области. Чрез силите на своето обикновено съзнание той може да определи своето отношение към себе си и към извънчовешкия свят в смисъл на истината, само защото тялото му указва посоките за душевната дейност. Тялото е така вплетено в света, че неговото вплитане отговаря на космическата хармония. Живее ли душата вътре в сетивните възприятия и в обикновената разумна дейност, тя е отдадена на тялото в тази степен, чрез която то може да й предаде своята хармония с Космоса. Издигне ли се душата над това изживяване по посока на мистичната или алхимичната страна, тя се нуждае от предварителни грижи, за да не загуби спечелената чрез тялото хармония с Космоса. Ако тя не се погрижи за това, по мистичния път я заплашва загубата на духовната свързаност с Космоса; по алхимичния път - загубата на способността да различава истина от заблуда. Поради по-тясното свързване с тялото мистикът така може да сгъсти силата на самосъзнанието си без тези предварителни мерки, че потопен в собствения си живот не би могъл повече да съпреживява живота на света. Поради това със своето съзнание той би попаднал в един друг духовен свят, различен от този, който съответства на човека. (Този свят в моите духовно-научни произведения нарекох луциферичния свят). Алхимикът без нужната подготовка и предпазливост би дошъл до безсилие на своите способности да различава истината от заблудата. В големите взаимовръзки в Космоса, заблудата е една необходимост. Обаче в своята настояща степен на развитие човекът не може да й се поддаде, понеже е защитен от областта на сетивните възприятия. Ако заблудата не беше в основите на човешкото светоизживяване, човек не би могъл да развие различните степени на своето съзнание. Защото заблуждението е двигателната сила на това развитие на съзнанието. На настоящата степен на човешкото развитие на съзнанието заблудата трябва да действа за появата на съзнанието; тя самата обаче трябва да остане в несъзнаваното. Понеже ако се промъкне в съзнанието, тя ще надделее над истината. Когато по алхимичния път душата пристъпи към лежащите зад сетивното възприятие духовни области, тя попада във водовъртежа на заблуждението, в който може да запази своята същност по правилния начин, само ако от изживяванията си в сетивния свят тя извлече достатъчна способност за различаване на истината от заблуждението. Ако тя не се погрижи за изграждането на такава способност, която може да различава истината от заблудата, водовъртежът на заблудата би я запратил в един свят, в който тя ще се изгуби. (В моите духовно-научни произведения нарекох този свят ариманичен.) - Преди да поеме своя път мистикът трябва да издигне душата си до такава нагласа, която да не позволи преобладаването на егоистичният живот; алхимикът трябва да засили чувството си за истината, за да не го загуби тогава, когато не се опира на сетивното възприятие и на свързания с него разум.

Носителят на изживяванията, които са описани в «Химичната сватба», като алхимик съзнава, че по своя път се нуждае от засилена способност за различаване на истината от заблудата. Според жизнените условия, от които той започва своя алхимичен път, той търси опора в Христовата истина. Той знае: това което го свързва с Христос, в течение на живота му в сетивния свят вече е довело до развиването на една сила в душата му, водеща към истината, която не се нуждае от сетивната основа; която може да се изяви дори и когато тази сетивна основа липсва. С тази душевна нагласа душата му застава пред съществото в синята дреха, което го насочва по пътя към «Химичната сватба». Това същество би могло да принадлежи към света на заблуждението и измамата, както и към света на истината. Пътникът към «Химичната сватба» трябва да го разпознае. Но неговата способност за различаване би била изгубена и измамата би го надмогнала, ако в свръхсетивното си изживяване той не би могъл да си спомни, какво в сетивния свят го привързва към истината с една вътрешна сила. От собствената му душа се надига това, което се е възникнало в нея чрез Христос. И също както свойствената на етерното тяло (тялото на съзидателните сили) светлина, сега тази Христова светлина се излъчва към изявяващото се същество. Възниква правилната имагинация. Писмото, което го насочва към «Химичната сватба», съдържа Христовия знак и думите: in hoc signo vinces. - Странникът знае: чрез една сила, която насочва към истината, той е свързан с изявяващото се същество. Ако силата, която го довежда в свръхсетивния свят, би го водила към заблудата, той би стоял пред едно същество, което би парализирало възпоминателната му способност за живеещия в него Христов импулс. Тогава той би последвал изкушаващата сила, която привлича човека даже и когато свръхсетивният свят му изпраща сили, които са разрушителни за неговата същност и воля.

Съдържанието на писмото, което странникът към «Химичната сватба» получава от явилото му се същество, съдържа типичното за петнадесети век обозначение за неговото отношение към духовния свят, доколкото то е могло да стане достъпно за съзнанието му през първия ден на неговите духовните изживявания. Знакът, който е прибавен към думите, изобразява как при него са се оформили взаимоотношенията между физическото тяло, етерното тяло и душевно-духовното. Многозначителното за него е, че той може да си каже: това състояние в неговата човешка същност е в хармония със съотношенията във Всемира. С «прилежно смятане и калкулиране» той е успял да намери своите «набелязани планети» и че това състояние при него може да настъпи в момента, в който то наистина се осъществява. Който се опита да тълкува това, за което тук става въпрос, в смисъла на заблудите на някои «астролози», той ще го разбере погрешно, независимо дали като вярващ се съгласява с него, или като «просветен» му се подиграва. Авторът на «Химичната сватба» от правилни съображения е прибавил към заглавието на книгата си годината 1459. Той е знаел, че душевната нагласа на носителя на изживяванията е в съответствие със състоянието, до което е достигнало развитието на света в един определен момент, ­ когато вътрешната душевна нагласа и външното световно съдържание не са в дисхармония. Независимата от обикновеното сетивно възприятие душа трябва в хармония да срещне външното свръхсетивно световно съдържание, ако от взаимното звучене на двете същности трябва да възникне това състояние на съзнанието, което представлява «Химичната сватба». Който вярва, че констелацията на «набелязаните планети» съдържа една тайнствена сила, която определя изживяванията на човека, той прилича на този, който подържа мнението, че положението на часовниковите стрелки има силата, да го накарат да излезе навън, което той и без друго трябва да направи в определен час поради своите жизнени задължения.

В писмото се говори за три храма. Какво трябва да се разбира под това, още не може да бъде разбрано от носителя на изживяванията по времето, когато той получава посланието. Който започне да има възприятия в духовния свят, трябва да знае, че понякога му се представят имагинации, от чието разбиране той първоначално трябва да се откаже. Той трябва да ги приеме като имагинации и да ги остави да узреят в душата му. По време на това узряване те изграждат в човешката душа силата, която може да доведе до разбирането. Ако наблюдателят поиска да си обясни имагинацията в момента, когато тя му се появява, той би направил това с една неподходяща разсъдъчна сила и ще се получи някаква безсмислица. В духовните опитности всичко зависи от това, да се има търпение, да се наблюдава и първоначално всичко просто да се приеме, като се чака да дойде подходящото време за правилното му разбиране. Това, което пътникът към «Химичната сватба» узнава през първия ден на своето духовно изживяване, той определя като предизвестено му преди «седем години». През това време не е бивало той да си създава разсъдъчна преценка за някогашния «образ», а е трябвало да чака, докато «образът» толкова дълго въздейства в душата му, че той да може да придобие друго разбиране.

Появата на духовното същество в синята, обсипана със звезди дреха и предаването на писмото са изживявания, които странникът към «Химичната сватба» има, без да бъде доведен до тях от свободното решение на душата си. Той преминава към по-нататъшно развитие: да достигне до такива изживявания, но от свободната си воля. Той изпада в съноподобно състояние; в едно състояние, в което има съноподобни изживявания, чието съдържание обаче е реално. Той е способен на това, понеже след опитностите, които вече е имал зад себе си, чрез сънното състояние той влиза в различно от обикновеното отношение с духовния свят. В обикновеното изживяване през времето на съня душата на човека не е свързана с духовния свят с връзки, които могат да й дадат действителни представи. Душата на пътника към «Химичната сватба» обаче е преобразена. Тя вътрешно е така укрепнала, че в съноподобно състояние може да възприеме в нейното изживяване това, което има взаимна връзка с духовния свят, в който тя се намира. И тя първоначално узнава нейното ново отношение към сетивното й тяло. Тя изживява това съотношение чрез имагинацията за кулата, в която сънуващият е затворен и от която бива освободен. Тя съзнателно узнава това, което в обикновеното съществуване се изживява несъзнателно, когато спящата душа преминава от областта на сетивните възприятия в областта на свръхсетивната форма на съществуване. Притесненията и нуждите в кулата са израз на сетивните изживявания в душевната вътрешност, когато тази вътрешност се измъква от областта на такива изживявания. Това, което по такъв начин свързва душата с тялото така, че от тази свързаност се поражда сетивната опитност, това са растежните жизнени сили. Само под изключителното въздействие на тези сили никога не може да се породи съзнание. Чисто жизненото остава несъзнателно. До поява на съзнанието водят тези сили, които в съюз със заблуждението унищожават живота. Ако човекът не би носил в себе си това, което го води до физическата смърт, тогава той би могъл да живее във физическо тяло, но в него не би могъл да развие съзнание. За обикновеното съзнание тази връзка между носещите смърт сили и това съзнание остава скрита. Който подобно на носителя на изживяванията в «Химичната сватба» развие съзнание за духовния свят, при него тази взаимна връзка ще застане пред «духовните му очи». Той трябва да узнае, че с неговото съществуване е свързан „беловласия мъж», съществото, което по своята природа носи в себе си силата на стареенето. Виждане в духовните области може да се дари само на тази душа, която по време на пребиваването си в тези области, изпита въздействието на силата, която в обикновения живот стои зад стареенето. Тази сила е в състояние да откъсне душата от областта на сетивните възприятия. - Реалната стойност на съноподобното изживяване лежи в това, че странникът, тръгнал към «Химичната сватба», става съзнателен чрез него. Сега вече той може да пристъпи към природата и човешкия свят с една душевна нагласа, която му позволява да вижда това, което лежи в тях и е скрито за обикновеното съзнание. Чрез това той е узрял за изживяванията през следващите дни.

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България