Химичната сватба на Християн Розенкройц

Литература
Ц. Г. Юнг, Психология на заразяването Събр.Съч. том 16.

­ Психология и алхимия, Цюрих 1944.

Г. Ф. Хартлауб, Необяснимото.Студии за магическия мироглед, Щутгарт 1951.

­ Алхимизъм и розенкройцерите, Хайлборн 1948.

­ Тайнствени символи за камъка на мъдреца, ­ ръкопис.

­ Различни статии в списания за изкуството, например «Signa Hermetis», Берлин 1937.

­ Arcana Artis, Берлин 1937.

­ Джорджоне и неговата тайна и т.н..

А. Е. Вайте, Действителната история на розенкройцерите, Лондон 1882.

Р.Кинаст, Йохан Валентин Андре и четирите истински розенкройцерски произведения; Палаестра 152, Лайпциг 1926.

Х. Йенинг, «Розенкройцерите», Лондон 1870, превод на немски Берлин, 1912.

К. Кизеветер, «Историята на розенкройцерите» (1898).

Фр. Витеманс «История на Розовия кръст», Париж, Адяр 1925.

П. Сидир, «История и доктрина на Розовия кръст» Руен 1923.

Рене Гуенон, Apercus sur l’Initiation, Париж 1954.

­ Apercus sur l’Esotйrisme Chrйtien, Париж 1954.

Паул Арнолд, Histoire des Rose-Croix et les Origines de la Franc-Maconnerie

­ Езотеризъмът на Шекспир Париж 1955.

Карл Хейер, Исторически импулси на розенкройцерството, 2 издание 1959.

Вили Шрьодтер, Тайните изкуства на розенкройцерите, Хановер 1954.

Хр. Лепинт, «Гьоте и окултизма» Щрасбург 1957.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР

И «ХИМИЧНАТА СВАТБА»
Забележително е, че от Йохан Валентин Андре до днес всъщност е останала една книга със седем печата, макар, че Рудолф Щайнер написва една дълга съдържателна статия и поне на дванадесет места в своите лекции той изтъква нейното важно значение за съвременността. Къде се крие причината за това? Защо са съвсем различни условията за Апокалипсиса на Йоан, че даже и за Гьотевата «Приказка»? Днес всеки претендира да има понятие от розенкройцерството, дори когато е прочел «Химичната сватба» само повърхностно, или изобщо без да я прочете. Никой няма сериозно да иска да оспорва централната роля на розенкройцерския импулс в антропософията; противно на това обаче се вярва, че може да се мине и без най­важния документ на розенкройцерството.

За да се разбере тази странна ситуация, трябва да се вземат под внимание следните факти: В своите лекции и дори в циклите Рудолф Щайнер често и изчерпателно е разглеждал Апокалипсиса на Йоан и Гьотевата «Приказка» в обичайната за теософите, съответно за антропософите терминология; а «Химичната сватба» е разгледал само в една статия¹, която преди всичко е била предназначена за външния свят и затова (за да се запази езотеричното съдържание) е изложена в типичния за такива статии сух и тежък стил, с избягване на всички теософски означения.

Затова цикълът за Апокалипсиса е сравнително обширен. В познатата терминология той просто и ясно излага композицията на произведението: преминаването през четирите свята (физически план ­ предметното съзнание; астралния план ­ имагинацията; низшия девахан ­ инспирацията; висшия девахан ­ интуицията), на всеки от които съответстват по седем изпитания (послания, печати, фанфари, чаши на гнева). Освен това се дават още няколко указания как да се тълкуват седмоглавия и двурогия звяр и небесния Йерусалим. Но ако искаме да открием все още подробности дори и Рудолф Щайнер не ни помага по­нататък, той предоставя работата по разгадаването на детайлите на самите нас.

Още по­подробно Рудолф Щайнер разглежда и тълкува Гьотевата «Приказка». Например в двете лекции «Гьотевото тайно откровение» всичко е обяснено по един всъщност напълно екзотеричен начин, макар пред втората част да стои «езотерично». Също и тук първо е посочен основният план (пречистване, просветление, съвършенство), според което се обяснява всеки отделен образ в приказката. Тук ние имаме едно конкретно, лесноразбираемо тълкуване и на това се дължи, че приказката навсякъде е така обичана. Който се задълбочи, знае обаче, че с това нищо не е «разбрано» и същинските тайни остават забулени.

Нека уточним: Относно «Химичната сватба» Рудолф Щайнер се обръща преди всичко към външния свят, като се изключат дадените указания² в различни лекции. Статията би трябвало да преследва съвсем различни намерения от лекциите в кръга на членовете на обществото. В следствие на това главната тежест на изложението съвсем не лежи в тълкуването на самите детайли. Те повече се използват, за да се обяснят други неща.

Най­напред Рудолф Щайнер се обръща към научните авторитети, като А. Е. Вайте или П. Кинаст, без да споменава имената им. Той им извежда доказателства от същността на самия факт, че «Химичната сватба» никога не може да бъде само глупава шега, понеже тя компетентно, строго и сдържано, макар не и без хумор, описва обективни окултни факти. От това следва, че е напълно невъзможно 17­ или 18­годишният, някои твърдят дори 16­годишният Андре да е истинският автор на произведението. За една компетентна проверка има две възможности: или Андре е намерил един стар документ всред наследството си и го е издал под свое име, или той е имал способности на медиум и е послужил на автора като изпълнител. Рудолф Щайнер цитира второто обяснение, понеже е съвсем непонятно, защо в по­късните години, когато Андре е бил нападан, е признал, че е автор на произведението, когато е било така лесно да се оправдае, като обясни истинския произход на ръкописа. Освен това всички останали противоречия в изказванията на Андре се разрешават от само себе си.

Вторият момент, който е важен за Рудолф Щайнер, е времето, в което е написано произведението. Не само имагинативният език, а освен това ред интересни подробности категорично доказват, че «Химичната сватба» е написана преди 17­то столетие. Тя е непосредствен израз на един решителен преход от една епоха към друга (1450) и поставя съответните изисквания пред хората от новата епоха. Тя иска да въведе едно ново спиритуално съзерцание на природата и социални импулси, извлечени от духовните взаимовръзки.

Един трети, също така изключително важен момент е доказателството за изключителното значение на личността на Християн Розенкройц при този преход. Неговата задача беше да преведе старата инициация в новата, която е подходяща за съвременния човек. В «Химическата сватба» повторно се отразява преходът от едно инстинктивно познание, коренящо се в душевността, към едно свободно индивидуално разсъдъчно познание. Затова се обръща вниманието не само към необходимостта да се прозре мъртвото в неговата духовна същност, а също се показва как самото умъртвяващо познание се преобразява в животворни сили. Накрая Рудолф Щайнер си поставя задачата въз основа на «Химичната сватба изобщо да опише условията за посвещението. Не картините се обясняват, а се онагледяват ситуациите по пътя на посвещението. С това заставаме пред парадокса, че Рудолф Щайнер се обръща към външния свят с екзотеричен език, въпреки че се касае за едно изцяло езотерично произведение³. Очевидно чрез това той се е надявал да достигне и хора извън антропософското движение. Това последно обстоятелство и в тази връзка дългата екскурзия из окултните основни изживявания, които само частично се отнасят до «Химичната сватба» са дълбоките основания за трудното разбиране на статията.

От поне петнадесет такива отклонения ще разгледаме най­важните. Там подробно се обсъждат разликите между истински и визионерни имагинации, между мистика и химика, между старо и ново духовно изследване. Едно срещу друго се поставят материалистическата астрономия и спиритуалното знание за небесните тела и закони, природната алхимия и алхимията като изкуство, социалната дейност основаваща се на интелекта и социалната дейност, породена от познаването на конкретните духовни взаимовръзки. Освен това се показва, каква голяма роля играе тялото по отношение на душата; в какви взаимоотношения стоят животът и смъртта; кои са истинските извори на природата и социалния (моралния б.пр.) живот; по какво се отличава истинският от неистинския духовен ученик; и в какъв смисъл трябва да се тълкуват имагинациите, показващи женски образи или животни.

Естествено чрез такова разглеждане в известна степен отвътре се просветляват и стават разбираеми много от картините и символите на «Химичната сватба», но не така, както ни е познато от други произведения, както Калевала, епоса Гилгамеш или Апокалипсиса на Йоан. Това означава, че нещата се изясняват от душевната ситуация, а не от систематичните взаимовръзки. Затова тази статия не подлежи на интерпретация, а преди всичко подпомага медитативната работа с «Химичната сватба». Затова и толкова много остава като загадка за нас, без да бъде споменато или обяснено. Докато при Гьотевата «Приказка», така да се каже, всичко ни се поднася на тепсия, при «Химичната сватба» трябва сами да извършим по­голямата част от работата по разгадаването на тайните, като при това чак тогава ни става ясно пълното значение на сведенията, които ни дава Рудолф Щайнер.

За да не се твърди, че в статията на Рудолф Щайнер стои всичко, което е необходимо за разбирането на «Химичната сватба», тук ще се предложи един малък избор на такива проблеми, да не говорим за второстепенните загадки, които сами застават пред внимателния читател.

1. Защо «Химичната сватба» се разчленява в седем работни дни и как се разпределят те през Великденските празници? 2. Как конкретно трябва да си представим окултното изживяване: през деня, в съня или при дълбок сън без сънища? 3. Какви са пространствените отношения що се отнася до четирите плана? 4. Как се отразяват в тях планетните сфери? 5. Какво означават отделните образи, например небесната пратеничка, Алхимия, херцогинята, старецът от кулата Олимп? 6. Какво означават трите порти и даровете хляб, вода и сол? 7. Кой е дълбокият смисъл на подарените монети с техните надписи? 8. Какво означава тук златното руно? 9. Какво означават царските гробници, библиотеката, лабораториите и небесният глобус заедно, и поотделно? 10. Защо годината 1378 (рождената дата на Християн Розенкройц стои точно на това място (фонтана с лъва на четвъртия ден)? 11. Какво представлява постройката в двореца с нейните четири етажа и в каква зависимост стои тя с кулата Олимп? Защо трите царя се придружават от своите съпруги, също както е при ориенталските богове и къде е четвъртият, смесеният цар, както е в Гьотевата «Приказка»? 13. Защо изчезват трите царски двойки и стават накрая една единствена двойка. 14. В какви отношения стои Купидон (страстта) спрямо Венера и не е ли безсмислица, когато той казва, че не може да търпи, когато някой разкрие леглото на майка му? 15. Какъв смисъл имат отчасти грубо еротичните шеги и закачки през третия ден, след претеглянето? 16. Как да се разбират детайлите при комедията (седем акта и пет антракта), дали като ретроспективно спомняне за една или за повече генерални инкарнации? 17. Защо веднъж се споменават два пъти само шест, а един път седем пламъка? И къде остава душата на мавъра и кой го обезглавява? 19. Защо леглото на Венера се намира под Земята (то не е гроб) и какво означава надписът? 20. Какъв е дълбокият смисъл на празника на сбогуването и знамето с Феникса? 21 Най­после и преди всичко: Какво означават отделните етажи в кулата и защо са построени според числото седем? Какво означава надписът върху котела на третия етаж?

22. Защо яздят заедно към двореца старецът от кулата, младият цар и братът? Какво означава тайнствената ракличка, която старецът от кулата предава на царската двойка? 24. Защо братът изпада в такова объркване заради едно очевидно илюзорно провинение? 25. Какво означава прецизно и коректно мистериозното пазителство на портата?

Бих желал да зная, кой читател на «Химичната сватба» не си е поставял един или друг от тези въпроси, или даже всичките. Който счита тези въпроси за неуместни, имайки предвид предупреждението на Рудолф Щайнер в началото на неговата статия (края на първия отрязък), нека да си припомни, какво казва относно задаването на въпроси същият този Рудолф Щайнер във връзка с Парсифал. Разбира се някои от загатнатите тайни леко се докосват от него, но без да се даде пълен отговор. Естествено преднамерено, в което сме напълно убедени. Не бихме могли да кажем, че разбираме «Химичната сватба», дори когато основно сме прочели статията на Рудолф Щайнер, докато не сме си разяснили горните въпроси. Статията на Рудолф Щайнер не е достатъчна за пълното им разбиране. Тя всъщност предполага собствени, траещи години усилия, опиращи се на основите, дадени от Рудолф Щайнер.

Дано се разбира от само себе си, че с това становище ни най­малко не се засяга авторитета на Рудолф Щайнер. Та нима въпросите са неоснователни, понеже той не е имал повод или намерение предварително да ги разясни? За щастие той е оставил нещо, което можем сами да направим.
Забележки
¹ За заблуждението, че има повече статии от Рудолф Щайнер за «Химичната сватба» е дал повод може би самият той или една въвеждаща в заблуждение информация. В лекцията от 26 Август 1918 в «Тайните на слънцето и на тричленния човек» стр. 50, той сам казва: „Това го загатнах в «Reich», в една поредица от статии за «Химичната сватба» на Християн Розенкройц„. Всъщност става въпрос за една единствена статия, която обаче е напечатана в три откъса (от Октомври 1917 до Април 1918). Оттогава човек се сблъсква с това заблуждение също и при много съвестни изследователи, като например Ернст Уехли в «Едно ново търсене на Грала», Щутгарт 1921 стр. 270 и Карл Хейер в «Исторически импулси на розенкройцерството», 1938 и 1959 стр. 30, 32. 33; а също и на стр. 36 и 41 поправено.

² Сравни «Градивни камъни за едно познание на Мистерията на Голгота», Събр.Съч., № 175, 4­та и 14­та лекция, Берлин 27 февруари и 19 Април 1917; «Карма на материализма в Събр.Съч. № 176, 8­а и 9­та лекция, Берлин 18 и 25 Септември 1917;«Духовните основи на външния свят», Събр.Съч. № 177, 2­ра и 6­та лекция, Дорнах 30 Септември, 8 и 12 Октомври 1917; «Земен стремеж и световен живот...», Събр.Съч. № 181, 15­та и 18­та лекция, Берлин 25 Юни и 16 Юли 1918; «Науката за израстването на човека» Събр.Съч. № 183, 6­та лекция, Дорнах 26 Август 1918; «Мистерийни образи», Събр.Съч. № 232, 9­та лекция, Дорнах 9 Декември 1923; «Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки» том I Събр.Съч. № 235, 12­та лекция Дорнах 23 Март 1924; том II, 1­а и 4­та лекция, Дорнах 6 и 26 Април 1924; «Моят жизнен път» 1925, Събр.Съч. № 28 глава XII.

³ «Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки» том I Събр.Съч. № 235, 12­та лекция Дорнах 23 Март 1924, стр. 211: «Понеже това е изцяло инспирирано произведение.»

Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България