Химичната сватба на Християн Розенкройц

Андре иска да покаже как трябва да действат седемте «науки и свободни изкуства», в които Средновековието подразделяше познанието, което би трябвало да се постигне в сетивния свят, като подготовка за духовното познание.¹ Тези седем раздела на познанието бяха: граматика, диалектика, реторика, аритметика, геометрия, музика и астрономия. От изложението в «Химичната сватба на Християн Розенкройц» се вижда, как Андре смята, че както братът на Кръста на розата и неговите легитимни спътници, така също и натрапниците са овладели тези раздели на познанието. Само че това знание при натрапниците е от друг вид. Легитимните и преди всичко братът на Кръста на розата, чиито приключения се описват, така са овладели това знание, че чрез него са развили в душата си силата да могат да получат от духовния свят непознатото, което не е достъпно за тези «свободни изкуства».Тяхната душа е така подготвена чрез тези изкуства, че не само познава това, което може да се узнае чрез тях, но това знание й дава определена стабилност, с която тя може да постига опитности в духовния свят. Опознаването на тези изкуства не е обогатило душите на натрапниците. Те не са получили в душите си това, което е истинското съдържание за същността на света в тези «седем свободни изкуства». През третия ден братът на «Кръста на розата» взема участие в претеглянето на душите. То се обрисува чрез имагинацията на везните, с които душите биват претегляни, за да се види, дали към своята собствена човешка тежест те са прибавили и онази, която се равнява на седемте други тежести. Седемте тежести са имагинативните представители на «седемте свободни изкуства».

Братът на «Кръста на розата» има в душата си не само това съдържание, което се равнява на седемте тежести, но и нещо повече. Това излишество помага на една друга личност, която още не е намерена за напълно зряла, но чрез истинския търсач на духа бива предпазена да бъде отблъсната от духовния свят. Като описва това събитие, Андре показва, колко добре е запознат с тайните на духовния свят. От всички душевни сили, които се развиват още в сетивния свят, любовта е единствената, която остава непроменена при преминаването на душата в духовния свят. В сетивния свят е възможно да се помогне на по­слабия човек според силата, която човек притежава, но също и в областта на духовното човек може да постъпи по същия начин с това, което притежава.

По начина, по който Андре описва изгонването на натрапниците от духовния свят се вижда, че чрез книгата си той иска да накара своите съвременници да осъзнаят, колко е далеч от този духовен свят и с това от истинската действителност човекът, който се е запознал с всевъзможни описания на пътя към този свят, но му липсва съзнанието за едно истинско вътрешно преобразяване на душата. Едно непредубедено прочитане на «Химичната сватба» показва, че една от целите на автора е да каже на своите съвременници, колко гибелно за истинското човешко развитие могат да действат онези, които внасят в живота импулси, поставящи хората по един неправилен начин в отношения с духовния свят. Точно през времето когато живее, Андре очаква да се появят правилни социални, морални и други общи човешки цели, които да се основават на едно правилно познание на духовната същност на битието. В своето описание той хвърля светлина върху всичко, което вреди на човешкия напредък чрез това, че такива цели произлизат от едно неправилно отношение към духовния свят.

През третия ден, след като е присъствал на изгонването на натрапниците, братът на Кръста на розата усеща, че за него настъпва възможността да употреби разумните си способности по начин, който е подходящ за духовния свят. Притежаването на тези способности застава пред душата като имагинацията на еднорога, който се покланя на един лъв. Със своя рев лъвът призовава един гълъб, който му донася маслиново клонче. Той го поглъща. Този който разглежда тази картина като символ, а не като истинска имагинация, би могъл да каже, че картинно се изобразява процесът в душата на търсача на духа, чрез който той се усеща способен да изживява духовното. Тази абстрактна идея не може да изрази цялата същност на душевния процес, за които фактически става въпрос. Понеже този процес се изживява така, че обхватът на личното изживяване, което в сетивното битие се разпростира до границите на тялото, тук се разширява извън тези граници. На духовно равнище ясновидецът изживява същества и процеси извън своята собствена същност така, както чрез обикновеното си будно съзнание човекът изживява процесите вътре в собственото си тяло. Появи ли се такова разширено съзнание, тогава се преустановява обикновеното абстрактно мислене в представи и се появява имагинацията, като необходимата изразна форма на изживяното. Ако въпреки това човек иска да разкаже за едно такова изживяване, като си послужи с абстрактни идеи, което именно в съвременността е особено необходимо, за да се сподели духовно­научното познание, тогава по съответния начин имагинацията трябва да се преведе в идейна форма. Андре не прави това в «Химичната сватба», понеже иска да изобрази изживяванията на един търсещ духа човек от средата на петнадесето столетие, без да ги променя, ­ през това време не беше обичайно изживените имагинации да бъдат превеждани в идеи и понятия.

Когато имагинативното познание толкова се е развило, колкото при брата на «Кръста на розата» през третия ден, тогава душата със своя вътрешен живот сама може да навлезе в областта на действителността, откъдето произлизат имагинациите. Едва с тази способност човек достига дотам да вижда по един нов начин съществата и процесите на сетивния свят от една лежаща в духовния свят гледна точка. Той вижда доколко те произтичат от техните истински извори, лежащи в свръхсетивната област. Андре отбелязва, че братът на «Кръста на розата» е постигнал тази способност в по­висока степен, отколкото неговите спътници. Той достига дотам от гледната точка на духовния свят да види библиотеката на замъка и погребението на царете. Че това му се удава, зависи от факта, че в имагинативния свят той може във висока степен да упражнява собствената си воля. Неговите спътници могат да виждат само това, което достига до тях чрез чужда помощ, без такова силно упражняване на волята. При «погребението на царете» братът на «Кръста на розата» научава повече, «отколкото е написано във всички книги». Съзерцаването на погребението се свързва с това на чудесната птица «Феникс». В тези съзерцания се разкриват тайните на смъртта и на раждането. Тези два гранични процеса в живота царуват само в сетивния свят. В духовната сфера раждането и смъртта не съответстват на зараждане и умиране, а са преобразяването на една жизнена форма в друга. Същността на раждането и смъртта може да се разбере, само когато се погледне от една гледна точка извън сетивния свят, от една област, в която самите те не съществуват.

Че братът на «Кръста на розата» прониква до «погребението на царете» и в образа на птицата Феникс вижда пораждането на една млада царска сила от пожертваните стари царе, Андре описва затова, защото иска да изобрази особения духовен път на един търсещ познанието човек от средата на петнадесети век. Това е повратна точка в развитието на времето по отношение на духовното изживяване на човечеството. Формите, под които в течение на столетия човешката душа можеше да се доближи до духовния свят, в този период се сменят с други. В областта на външния човешки живот тази смяна се изрази с пораждащия се естествено­научен начин на мислене, характерен за новата епоха и останалите събития в живота на народите по това време. В областите на онзи свят, където търсещият духа се стреми да открие тайните на битието, в такива преходни моменти се виждат замирането на определен начин на проявление на човешките душевни сили и появата на един друг. Въпреки всички други радикални преобразувания в историческото развитие на човечеството, характерът на духовното съзерцание беше останал същият от времето на гръцко­римската епоха до петнадесети век. Търсещият духа трябваше просто да насочи към полето на духовната действителност коренящият се в душевността му инстинктивен разум, който беше съществената душевна сила през тази епоха и там да го превърне в способността за духовно съзерцание. От средата на петнадесети век на мястото на тази душевна сила идва действащият в светлината на пълното самосъзнание, освобождаващ се от инстинктивните сили разум. Да го издигне до съзерцаващото съзнание, това е задачата на търсещият духа.

В лицето на Християн Розенкройц, като водещ брат на «Кръста на розата», Андре посочва една личност, която е навлязла в духовния свят по начина, който достига своя залез през петнадесето столетие. Изживяванията на «Химичната сватба» представят този залез и изгряването на един нов начин пред духовните му очи. Точно затова той трябва да проникне в тайни, които скриват от него владетелите на двореца, които искат да управляват духовния живот по стария начин. Андре иска да характеризира за своите съвременици големия духовен изследовател от края на една отминаваща епоха, който на духовното равнище прозира края на тази епоха и началото на една нова. Той намира, че те се задоволяват с традициите на старата епоха и искат да разкрият духовния свят по начина, характерен за тези традиции.

Той иска да им каже: вашият път е безплоден; последният, който го извървя, прозря неговото безплодие. Узнайте какво прозря той и вие ще получите предчувствие за този нов път. Андре искаше да представи пред своите съвременници духовния път на Християн Розненкройц, като завет на духовното изследване, характерно за петнадесети век, за да покаже, че трябва да се поеме инициативата за един нов път на духовното изследване. И днес съвременният духовен изследовател, който разбира знаците на своята епоха продължава усилията, които водят началото си от Йохан Валентин Андре. Насреща му застават най­силните пречки от страна на онези търсачи на духа, които отново искат да утвърдят пътя към свръхсетивния свят въз основа на подновените и наново оживени стари духовно­научни традиции.

Андре деликатно загатва за проблясъците на познанието, които ще трябва да се проявят чрез съзерцателното съзнание на човечеството през епохата, която започва от средата на петнадесети век. Християн Розенкройц прониква до един голям глобус, чрез който пред душата му застава зависимостта на земните събития от извънземните космически импулси. С това е показано първото виждане в една «небесна наука», започваща своето начало с Коперниковия мироглед, но виждаща в този мироглед само едно начало, което обаче може да даде само това, което има значение за сетивния свят. Съвременното естествено­научно мислене и до сега прави изследвания в смисъла на това начало. В неговата представа за света то вижда Земята обкръжена от «небесни процеси», които то иска да обхване само с интелектуални понятия. То търси силите на основните процеси в Земните събития в самата Земна сфера. Когато то изследва условията, при които в едно майчино същество се поражда зародишът на едно ново същество, то вижда само силите, които се намират при Земните предшественици в наследствения поток. То няма съзнание затова, че при зараждането на зародиша в Земното събитие действа «небесното обкръжение« на Земята и че майчиното същество е само мястото, където извънземният Космос изгражда зародиша.Този начин на мислене търси причината за историческите събития изключително само във фактите, които предхождат тези събития в Земния живот. Той не поглежда към извънземните импулси, които оплождат земните факти така, че от събитията на дадена епоха да произлязат събитията на другата. Този начин на мислене приема, че извънземните процеси влияят само върху безжизнените Земни процеси. На Християн Розенкройц се разкрива картината на една органична, една духовна «небесна наука», която повече няма нищо общо с начина, по който възприема процесите старата астрология, почиваща на същите основи по отношение на свръхсетивното както коперниканизъмът по отношение на сетивното.

В «Химичната сватба» може да се види как Андре се отнася към имагинативния живот по начин, съответстващ на неговата същност. Всичко, което се разкрива на Християн Розенкройц като познание, което му се дава без участието на неговата собствена воля, се представя от него като сили, които се репрезентират от женски образи. Където собствената воля на търсача на духа си пробива път, това се изобразява чрез образа на водещия го паж, чрез мъжки образ. В човека мъжкият и женският принцип царят като полярни противоположности, независимо от това дали в сетивния свят той е мъж или жена. Андре описва въз основа на това познание. Представното мислене се поставя в правилното съотношение спрямо волята, когато това съотношение се обрисува в картини, които напомнят женското и мъжкото в сетивния свят. ­ За да се избегнат недоразумения отново трябва да се отбележи, че имагинацията на женствеността и мъжествеността не бива да се смесва с отношенията между мъжа и жената в сетивния свят; също както и имагинацията на животинските форми, които се представят пред съзерцателното съзнание не бива да се смесва с животинската природа към която популярният Дарвинизъм отнася човечеството. Днес някои хора вярват, че могат да проникнат в скритите тайни на битието чрез сексуалната физиология. Дори едно повърхностно запознаване с истинската духовна наука би могло да ги убеди, че такъв стремеж не води към тайните на битието, а отклонява от тях. И изобщо е нелепост, мнението на такива личности като Андре да се свързва по някакъв начин с представите, с които сексуалната физиология има нещо общо.²

По един ясен начин Андре насочва към същественото, което иска да представи в своята «Химична сватба» ­ там където характеризира «девицата», която той поставя в особено тесни отношения с търсача на духа. Тази «девица» е имагинативната репрезентация на едно свръхсетивно знание, което противно на «седемте свободни изкуства», които могат да се овладеят на сетивния план, трябва да бъде свалено от сферите на духа. Тази «девица» разкрива името си «Алхимия» по един загадъчен начин. Андре иска да каже, че истинската алхимия е наука от един друг вид в сравнение с тази, която се е породила от обикновеното съзнание. Според него алхимикът извършва своите действия със сетивните вещества и сили не защото иска да опознае действието на тези вещества и сили в областта на сетивния свят, а защото чрез сетивния процес иска да даде възможност да се прояви нещо свръхсетивно. През сетивния процес той иска да прозре един друг, свръхсетивен процес. Това, което той прави за разлика от обикновения естествоизпитател е, че по друг начин съзерцава процеса.

Към събитията през «третия ден» принадлежи и пълното преодоляване на вярата, че начинът на преценка, с който човек е свикнал в сетивния свят, в непроменен образ може да бъде ръководна сила в свръхсетивния свят. Всред обществото, където пребивава Християн Розенкройц, се поставят въпроси, всеки от които води до това, че за да бъде намерен един отговор, трябва да се чака. С това се показва ограничеността на обикновената способност за преценка. Действителността е по­богата от възможността за решения и отговори на дадени въпроси, която притежава свързаният със сетивния свят разум. ­ След описанието на тези събития, Андре въвежда и една «херцогиня». Той свързва Християн Розенкройц с показания чрез нея свръхсетивен начин на познание, теологията. Охарактеризира се и как тя въздейства върху човешката душевност. От особено значение е, че през следващата нощ търсачът на духа получава съновидение, което му показва една врата, която той иска да отвори, но тя дълго му оказва съпротива. Тази картина в душата му е следствие на мнението му, че всички досегашни събития не трябва да се считат за нещо, което има ценност чрез своето собствено непосредствено съдържание, а само защото те предизвикват пораждането на една сила, за която са необходими по­нататъшни усилия.
Ден четвърти

«Четвъртият ден» е решаващ за положението на търсача на духа в свръхсетивния свят. Той отново среща лъва. Старинният надпис, който му се дава чрез лъва, съдържа призива да пристъпи до извора, от който извират инспирациите на духовния свят. Душата, която се задоволява само с имагинативните образи, би могла да получи отговори от духовния свят и да употреби силата на собствената си воля, за да разбере откровенията. Ако цялата сила на човешкия «Аз» трябва да пристъпи в свръхсетивния свят, този «Аз» би трябвало да внесе и своето собственото съзнание в този свят. Душата отново трябва да намери «Аза» с неговите сетивни изживявания в духовния свят. В известна степен в свръхсетивното би трябвало да изплува споменът за сетивния начин на изживяване. Андре изяснява това, като поставя всред преживелиците на «четвъртия ден» една «комедия», значи една илюзорна картина за процесите на сетивния свят. В съзерцанието на тази илюзорна картина от сетивния свят, която се изгражда в областта на свръхсетивния свят, се усилва «Азът» на търсача на духа, така че той създава здравата връзка между тази част от душата, която преживява в свръхсетивния свят и другата, която чрез тялото действа в сетивния свят.

От вникването в начина на изобразяване на Андре, който разглежда същността на нещата, може да се получи убеждението, че той съвсем сериозно иска да разкаже на своите съвременници за един път в духовния свят, който е подходящ за започващата през шестнадесети век епоха в развитието на човечеството, в чието начало се чувства поставен авторът на «Химичната сватба».Че пред осъществяването на това, което Андре поставя като идеали пред своите съвременници, застават сериозни пречки, се дължи на всичките опустошителни катастрофални събития през Тридесетгодишната война, които тя внесе в новата епоха. Напредъкът в развитието на човечеството обаче е възможен, само ако срещу пречещите сили на дадено световно течение се противопоставят истински правилни, подкрепящи развитието сили от страна на личности с подобни убеждения като тези на Йохан Валентин Андре. Дали в лицето на Християн Розенкройц се е удало на Андре да опише един човек търсещ духа, който тръгва от духовните изживявания, характерни за една преминала епоха и пристъпва по пътя на новите, съответстващи на новата епоха, може да се твърди положително, само ако му се удаде да покаже, че последните «дни» от «Химичната сватба» говорят за изживявания, които отварят нови перспективи в новия отрязък от време; само ако Християн Розенкройц съумее да внесе своя съзнателен «Аз» в свръхсетивните изживявания на тази нова епоха.

Най­значителното изживяване за Християн Розенкройц през четвъртия ден е представянето му на царете и тяхното последвало обезглавяване. Авторът на «Химичната сватба» насочва към същността на тези изживявания чрез символите, които са поставени на един малък олтар. В тези символи човешката душа може да види отношението си към Космоса в неговото развитие. С такива символи търсещите духа винаги са се стремели да покажат на душата, как нейната собствена същност живее в същността на Космоса. С книгата се обръща внимание към съдържанието на мислите в човека, което в съответствие с човешката организация, е нахлуване на обективните творчески световни мисли в душата. В «светлото пламъче » се показва как творческите световни мисли се проявяват в космичното пространство като светлинен етер и пораждащи познание в човека го просветляват. Играта на Купидон с неговото духване на светлото пламъче се отнася към съзерцанието на търсещия духа, който вижда в същността, която етерно лежи в основата на всяко битие и развитие, две полярни една на друга сили ­ светлината и любовта. Това съзерцание може правилно да се разбере, само когато във физическата светлина и в царящата във физическия свят любов, се виждат материално действащите откровения на духовни пра­сили. В основата на духовната пра­сила на светлината се намира творческият мисловен елемент на света и в основата на любовта ­ творческият волев елемент. Между символите се намира една «сфера» (небесно кълбо), за да покаже как човешките изживявания са втъкани във всемирните изживявания като тяхна съставна част. Часовникът свидетелства за вплитането на душата в протичането на космическото време, както сферата ­ в пространственото битие. Малкият кристален фонтан от който пръска кървавочервена вода и черепът със змията показват как търсачът на духа трябва да разглежда раждането и смъртта, като коренящи се във Всемира. За своето изложение Валентин Андре употребява тези символни предмети по начин, по който от древни времена те са служили в култови места, където са се събирали такива общества, чрез които определени хора са били просвещавани в тайните на живота. С това, че той така ги изобразява, показва, че според неговото мнение те наистина са свързани с развитието на човешката душа имагинации, които могат да я подтикнат да почувства житейските тайни.

Християн Розенкройц е поставен пред значителното изживяване, което му разкрива протичащата в един природен процес алхимия. Пред неговите духовни очи се преобразяват веществените процеси в целия организъм. Те се превръщат в такива, от които душевните процеси просветват както светлината, която се разкрива при един външен процес на изгарянето. Но чрез това тези душевни процеси му се представят в техните граници. Те са процеси, които съответстват на това, което в целия организъм води до смъртта. Християн Розенкройц застава пред «царете» на своята собствена душевна същност, пред своите познавателни сили. Те му се представят като това, което организмът му метаморфозира от самия себе си. Но растежните жизнени сили се превръщат в познавателни сили, само защото приемат в себе си смъртта. Те могат да носят в себе си само познанието за мъртвото. ­ Във всички природни процеси е включена смъртта поради това, че във всичко се намира неживото. Обикновеният процес на познанието е насочен само към неживото. Той обхваща неорганичното, понеже то е нещо мъртво; но растението и всичко живо той обхваща само дотолкова, доколкото неживото е включено в тях. Всяко растение, освен това какво представлява като живо същество, съдържа в себе си неорганични процеси. Те се обхващат от познавателните сили в обикновеното наблюдение, живото те не могат да обхванат. То може да се види, само доколкото се манифестира в неживото. Християн Розенкройц вижда смъртта на своите «душевни царе», неговите познавателни сили така, както те са получени от метаморфозата на веществените сили на общия организъм, без да са преминали в човека от природната алхимия към творческата алхимия. Последната трябва да се състои в това, че човекът вътре в своята душевност придава на своите познавателни сили един характер, който те не са получили чрез самите органически процеси на развитието. Във възходящия растеж трябва да бъде събудено това, което лежи в същността му и което още не е засегнато от смъртта. Природната алхимия трябва да бъде развита по­нататък.

Това по­нататъшно развитие на природната алхимия изпълва петия ден от «Химичната сватба». Търсачът на духа трябва съзерцателно да проникне в процесите, които природата създава, пораждайки растителния живот. Той трябва да въведе тази природна съзидателна дейност в познавателните сили, без да позволи на смъртта да се намеси при превръщането на растежните процеси в душевни процеси. Той приема познавателните процеси от природата като мъртви същности и трябва да ги оживи, като им даде това, което природата им е отнела, когато е извършила с тях алхимическото преобразуване в познавателни сили. Започвайки това начинание, той се приближава до едно изкушение. Той трябва да слезе долу в областта, в която действа природата, като чрез силата на любовта като с магическа пръчка изтръгва живота от това, което чрез своята същност се стреми към смъртта. При това се излага на опасността в съзерцанието му да проникнат поривите, инстинктите, които се намират в низшите области на вещественото. Той трябва да опознае как във веществото, в което е отпечатана смъртта, живее един сроден на любовта елемент, който лежи в основата на всяко обновяване на живота. Този изложен на изкушението душевен процес се обрисува от Андре с това, че той оставя Християн Розенкройц да пристъпи пред Венера, а Купидон да разгърне своята игра. И ясно се посочва как охарактеризираният търсач на духа не сам чрез своята собствена душевна сила, а чрез намесата на други сили минава през изкушението, без да бъде отклонен от пътя си. Ако Християн Розенкройц трябваше да извърви само своя собствен път на познание, този път би могъл да завърши с изкушението. Че това не се случва, насочва към факта, който Андре иска да опише. Чрез своя духовен път Християн Розенкройц трябва да премине от една изминала в една започваща епоха. Действащите в потока на времето сили са тези, които му помагат, да проникне своя «Аз» със сили на познанието, които съответстват на новия период. Поради това той може да започне пътуването към «кулата», където участва в алхимичния процес, в който мъртвите познавателни сили изживяват своето възкресение. Поради това, в това пътуване той притежава и силата да чуе песента на сирените за любовта, без да се подаде на тяхната съблазън. Върху него трябва да действа духовната пра­сила на любовта; той не бива да се остави, да бъде заблуден от нейните проявления върху сетивното поле. В кулата на Олимп се извършава насищането на мъртвите познавателни сили с импулси, които в обикновения човешки организъм царят само в растителните процеси. Християн Розенкройц може да участва в този процес, понеже неговото душевно развитие трябва да продължи в смисъла на променящите се сили на епохата. Вместо да спи, той отива в градината, наблюдава звездното небе и си казва: «Понеже имах добрата възможност да се замисля върху астрономията, открих, че в тази нощ планетите ще застанат в такова съотношение, подобно на което скоро няма да се появи.»

В изживяванията през шестия ден детайлно се описват имагинациите, които в душата на Християн Розенкройцер картинно представят как мъртвите познавателни сили, които организмът изгражда по обикновения път през живота си, се преобразуват в свръхсетивно­съзерцателни сили. Всяка от тези имагинации отговаря на едно изживяване на душата, свързано с нейните собствени сили, при което тя узнава как онова, което в нея е могло да се проникне досега само от мъртвото, става способно да може да пробуди живото като познавателна способност. Някой друг човек, търсещ духа би описал отделните картини по начин, различен от този на Андре. Но тук не става въпрос за съдържанието на отделните картини, а за това, че преобразяването на душевните сили в човека се извършава тогава, когато появата на такива картини, като огледално отражение на това преобразуване, застане пред него в една поредица от имагинации.

След извършването на творческият алхимически процес, на Християн Розенкройц се дава званието «Рицар на златния камък». Би трябвало много подробно да се навлезе в едно чисто историческо описание, ако името «златният камък» се посочи в съответната сериозна или в далеч по­многобройната мошеническа литература и се разясни употребата му. Това не лежи в смисъла на задачата, която си поставя тази статия. Въпреки това може да се сподели резултата от проследяването на употребата му в тази литература. Онези личности, които употребяват това име и на които може да се има доверие, са искали с него да насочат към нещо, в което мъртвата природа на камъка би трябвало да се разглежда така, че да се познае нейната взаимна връзка с живата същност. Сериозният алхимик вярваше, че по един творчески изкусен начин могат да бъдат извършени природни процеси, при които, ако по правилен начин бъдат наблюдавани, може да се открие какво се случва, когато природата сама вплита мъртвото в живата развиваща се същност.³ Чрез съзерцанието на точно определени процеси при мъртвото се е целяло да се открият следите на творческата природна дейност и с това да се обхване същността на царящия в проявлението дух. Символичната картина за мъртвото, което се опознава като проявление на духа, е «златният камък». Който изследва един труп в неговата непосредствена настояща същност, ще открие как мъртвото е включено в общия природен процес. На този всеобщ природен процес обаче противоречи формирането на трупа. Това формиране е могло да бъде само резултат от проявата на проникнатият с дух живот. Всеобщият природен процес трябва да разруши това, което е формирал проникнатият с дух живот. Алхимикът е на мнение, че обикновеното човешко познание може да обхване само толкова от цялата природа, която се простира пред него, колкото то би обхванало и от човека, когато разглежда съдържащото се в един труп. Едно по­висше познание трябва да открие в природните явления това, което принадлежи към тях, както проникнатият с дух живот принадлежи към трупа. Един такъв стремеж е този за постигането на «златния камък». Андре говори за тази символна картина така, че човек може да разбере как той иска да каже, че само този може да разбере как стои въпросът със «златния камък», който е преминал през изживяванията на описаните от него шест дни. Той иска да подчертае, че всеки, който говори за тази символна картина, без да знае какво представлява същността на преобразуването на познавателните сили, може да има само едно погрешно понятие. В лицето на Християн Розенкройц той иска да опише една личност, която има право да говори за нещо, за което много други говорят без да имат право. Той иска да защити истината срещу лъжливите приказки за пътя към духовния свят.

На края на описанието в «Химичната сватба» Андре посочва как Християн Розенкройц «се завръща вкъщи». Външно в света той е същият както преди своите изживявания. Неговата нова жизнена ситуация се различава от старата само по това, че отсега нататък той ще носи в себе си своя «висш Аз», като господар в своето съзнание и че всичките му действия ще произтичат от този «висш Аз». Преходът от последните изживявания през седмия ден към това, отново да намери себе си в познатото обкръжение, повече не се описва. «Тук липсва почти половин лист.» Човек може да си представи, че има хора, които са особено любопитни, какво щеше да е написано на тази липсваща страница. Всъщност то е онова, което може да узнае само този, който познава същността на това душевно преобразуване като лично индивидуално изживяване. Такъв човек знае, че всичко, което води до това изживяване, има общочовешко значение, което се споделя така, както някой споделя изживяванията си през едно пътуване. Но отношението на обикновения човек към споделеното изживяване е нещо съвсем лично, и при всеки отделен човек то е различно, защото никой не може да го разбере в същия смисъл, както този, който го изживява. Че Валентин Андре е пропуснал този преход в обичайната жизнена ситуация, може да послужи като още едно доказателство, че чрез «Химичната сватба» говори истинското познание за това, което се описва.

*
Предхождащото изложение е един опит да се покаже, какво изразява «Химичната сватба», но от такова разглеждане на нейното съдържание, както то се представя пред автора на това изложение. Трябваше да се обоснове преценката, че чрез публикувания от Андре труд се посочва посоката, която човек трябва да следва, когато той иска да знае нещо за истинския характер на едно по­висше познание. И тези изложения искат да насочат към факта, че в «Химичната сватба» е описан особеният начин за постигане на духовно познание, какъвто изисква новата епоха, започваща с петнадесети век. За всеки който разбира съдържанието на тази книга, също както автора на това изложение, тя е историческо сведение за едно духовно течение в Европа, достигащо назад до петнадесети век, което е насочено към постигането на познания за взаимовръзките между нещата, лежащи зад външните явления на света.

Също и исторически нещата трябва да се разгледат и от една друга гледна точка. «Фама Фратернитатис» е публикувана през 1614. Нека първо да оставим настрана, дали с това произведение Андре е искал да се обърне към сериозни читатели, за да им разкаже за това духовно течение, известно като Розенкройцерство. Но две години след появата на «Фама» се публикува «Химичната сватба», която е завършена преди тринадесет години. Тогава Андреаае е бил още съвсем млад човек (осемнадесетгодишен). Нима още тогава той е бил така узрял, че да си прави шеги с мечтателите на своето време, като им подхвърли едно хрумване на своята фантазия за Розенкройцерство? И дори, ако във «Фама», която всъщност също вече е била четена в Тирол през 1610 година като ръкопис, той е искал да говори за едно Розенкройцерство, към което е имал сериозно отношение, как тогава като съвсем млад човек е могъл да напише онова произведение, което публикува две години след «Фама», като информация за истинското Розенкройцерство? Изглежда, че въпросите по отношение на Андре наистина така се заплитат, че чисто историческото им разплитане е много трудно. Не би могло много да се възрази на един, чисто исторически изследовател, който се опитва да убеди, че поради някакви основания през младостта си Андре е публикувал ръкописите на «Химичната сватба» и на «Фама», които е притежавало семейството му, но по­късно самият той не е искал да има нищо общо със споменатото в тях духовно течение. Но ако това би било факт, защо Андре просто не го е споменал?

Духовно­научно се стига до съвсем друго обяснение. Не е необходимо да се обяснява съдържанието на произведенията му, като се изхожда от зрелостта на Андре и способността му за преценка по времето, когато е написал «Химичната сватба». Оказва се, че според съдържанието си, произведението е написано по интуиция. Такива произведения могат да се напишат от хора с определена вътрешна нагласа, дори когато тяхната зрялост и опит в живота не отговаря на написаното. И въпреки това, написаното може да бъде описание на нещо действително. Да се приеме, че «Химичната сватба» е описание на едно действително съществуващо духовно течение, подтиква нейното съдържание. Предположението, че Валентин Андре я написва по интуиция, хвърля светлина върху позицията, която по­късно той заема по отношение на Розенкройцерството. Като младеж той е бил вътрешно така устроен, че от самото това духовно течение е могъл да предаде едно описание за него, без участието на неговото собствено познание. Но това собствено познание се е разгърнало по­късно в благочестивия теолог Андре. Достъпната за интуиции вътрешна нагласа в душата му отстъпва назад. По­късно той сам философства върху това, което е написал в младостта си. Това прави още през 1619 година в произведението си «Turris Babel». Връзката между по­късния Андре и този, който през младостта си описва интуиции, не става напълно ясна в душата му. Когато се разглежда отношението на Андре към съдържанието на «Химичната сватба» по описания тук начин, налага се да се разгледа това, което се съдържа в това произведение, без да се обръща внимание на изказването, което нейният автор някога е направил по отношение на Розенкройцерството. Тази част от духовното течение, наречено Розенкройцерство, която е могла да се изяви по времето на Андре, е могла да бъде разкрита чрез една подходяща личност. Този, който по начало не вярва, че по този начин е възможно да се разкрие действащият в световните явления духовен живот, той ще трябва да отрече казаното тук. Но може да се намерят също и хора, които без да изхождат от суеверни предразсъдъци, само от внимателното, спокойно разглеждане на «случая Андре» ще стигнат до убеждението за един такъв начин на откровение.

Забележки.
¹ Стр.149 Според книгата на Базилиус Валентинус «деветият ключ» стр. 47­ 48 :

Граматика

Диалектика

Реторика

Геометрия

Музика

Астрономия­ Слънце

­ Меркурий

­ Сатурн

­ Луна

­ Венера­ Justitia (Справедливост)

­ Prudentia (Интелигентност)

­ Spes (Надежда)

­ Temperntia (Умереност)

­ Fortitudo (Смелост, сила)

­ Charitas (Благотворителност)

­ Fides (Вярност)