ЗНАЧЕНИЕТО НА «ХИМИЧНАТА СВАТБА»

1. ЗНАЧЕНИЕТО НА «ХИМИЧНАТА СВАТБА»

«Оказва се, че според съдържанието си, произведението е написано по интуиция. Такива произведения могат да се напишат от подходящи хора с определена вътрешна нагласа, дори когато тяхната зрялост и опит в живота не отговаря на написаното. И въпреки това, написаното може да бъде описание на нещо действително. Да се приеме, че «Химичната сватба» е описание на едно действително съществуващо духовно течение, подтиква нейното съдържание.» (Стр. 165 от това издание.) ­ «И тези изложения искат да насочат към факта, че в «Химичната сватба» е описан особеният начин за постигане на духовно познание, който се изисква от новата епоха, започваща с петнадесети век. Който разбира съдържанието на тази книга също както автора на това изложение, за него тя е историческо сведение за едно духовно течение в Европа, достигащо назад до петнадесети век, чиято цел е постигането на познания за взаимовръзките между нещата, лежащи зад външните явления на света.» (Стр. 162.)

Произведението обаче може да се оцени чисто литературно­художествено като нещо единствено по рода си. Чудесната музикалност на езика, извънредната картинност и богатството на сменящите се настроения, кулминирането на събитията, дълбоката сериозност на концепцията, редом с чудесния хумор, всичко това са качества, които един литературен документ скоро няма да може да обедини в себе си в такава висока степен. Дори да би бил сляп и глух за дълбокото съдържание на «Химичната сватба», един чувствителен човек не би могъл да не се поддаде на нейното тайнствено вълшебство.

Също и исторически тя е едно извънредно значително произведение, което винаги се е признавало също и от д­р Рудолф Щайнер, и многократно е било повтаряно. Малко преди избухването на тридесетгодишната война, нейният автор опитва, със средства, които произлизат от най­дълбоките пластове на човешката същност, да изпрати в света един импулс, който, ако беше възприет, би подействал на нашето човечество да оздравее духовно и социално.

За нас обаче тези два факта не са от особено значение; за нас на първо място е важно, какво може да даде «Химичната сватба» на нашето съдбоносно съвремие. Понеже намираме, че с неговата дълбочина то е от огромно, решаващо значение, ние посмяхме да представим това произведение пред нашите съвременници в една нова форма.

«Химичната сватба» стои като симптоматично явление в началото на нашата пета следатлантска културна епоха. Тя много ясно показва фундаменталната промяна, която от това време насам настъпва в духовния живот на културното човечество (преходът от разбиращата душа към съзнателната душа). Докато при разглеждането на веществено­химичните процеси средновековният алхимик възприема елементарната духовност и опирайки се на тази основа се стреми да обхване по­големите духовни взаимовръзки,^* то в «Химичната сватба» е направена решаващата стъпка, да бъде отклонено вниманието от материалните процеси и да се насочи към чисто духовните упражнения. Всичко, което вътре се представя под образа на алхимични процедури, е действието на чисто духовни упражнения. И точно това е методът, който е подходящ за нашата епоха и с чиято помощ се навлиза в духовния свят. Така «Химичната сватба» ни се представя като първият културен документ за съвременния път на познанието, но все още описан предимно имагинативно.

Методът, чрез който може да се достигне до висшите светове, е подробно описан от Рудолф Щайнер в много от трудовете и лекциите му. Различните степени са: 1. Укрепване и проясняване на несетивното мислене; 2. Активно изграждане на имагинации; 3. Изтриване на имагинациите и създаване на пространство за прииждащите инспирации; 4. Единение с духовните същества в интуицията.

Степента на имагинацията, не може да се прескочи или заобиколи, макар че нашите днешни навици на мислене силно клонят към това. Рудолф Щайнер подчертава това при всички възможни случаи; например в основоположния му труд: «Степените на висшето познание» (глава: Имагинация), Събр.Съч.­№ 12.

Стр. 35 «Напълно невъзможно е да се постигне истински напредък в проникването във висшите светове, без да се преминат степените на имагинативното познание.» Стр. 37: «Тази степен не може да се избегне поради това, че всеки, който търси връзка с висшия свят, без да премине през нея, може да направи това само несъзнателно и тогава е осъден да се движи в тъмнина.» Стр. 40: «Изобщо не можем да приемем, че би имало някой, на когото може да се спести преминаването през имагинацията.» Сравни също и лекцията му за «Химичната сватба». Стр. 126: «Може да се случи, този, който няма никакви познания за същността на духовния свят, да си помисли, че е напълно излишно да се обличат с имагинации тези не картинни изживявания в духовния свят, които изглеждат като изображение на визионерното. На такъв човек трябва да се отговори, че същественото не е имагинацията, която се възприема духовно, но че тя е средство, чрез което това съществено трябва да се открои в душата, да бъде възприето от душата. Колкото сетивният свят може да се възприеме без определена дейност на окото, толкова може да се изживее нещо духовно, без човек от вътре навън да го пресрещне с определена имагинация. Това не пречи при споделянето (!) на духовните изживявания, които са постигнати чрез имагинации, да си послужим и с чисти понятия, както е обичайно в естествените науки или философията.»

Затова е учудващо, че дори и в антропософските кръгове се разпространяват известни предубеждения спрямо имагинативното, на което лесно се приписва атавизъм или визионерни състояния. То все още бива прикривано, независимо дали се манифестира художествено или по друг начин, за да не бъде осмивано. Последиците от такова поведение, особено в социалния живот са необозрими, но малко хора го разбират. Точно тук се налага сериозно преосмисляне. Крайно време е да се разбере, че има също и един живот в имагинации, който произтича от напълно съзнателно разкрити източници и поради това той има правото да се появи на дневна светлина, за да може да действа.

Точно защото «Химичната сватба» почти изключително е родена от силите на имагинацията, тя би била едно превъзходно средство да събуди и укрепи силите, които трябва да бъдат развити, ако не се желае да се остане при абстрактното мислене. Понеже в края на краищата това е, което Рудолф Щайнер посочва като лечебно средство за всички социални злини. Когато човек внимателно прочете статията му за «Химичната сватба», се убеждава в това. Сравни особено стр. 137,138, 140,141, 144­146, 162­165.) Там се казва (стр. 161):

«Кои са най­добрите закони за взаимния живот на хората на Земята? Андре отговаря: Нищо, което се изразява с мисълта, че нещо може да стане по този или онзи начин, не може да регулира взаимния живот, а само това, което могат да споделят хора, които се стремят да живеят в духа, който иска да се изяви в битието.»

А в цикъла «Историческа необходимост и свобода; Съдбовни въздействия от света на мъртвите», Събр.Съч.­№ 179, 8­ма лекция (Дорнах 22 Септември 1917), се казва същото.

«И Василий Валентин говори за това прастаро мъдро наследство, говори за тайните как човекът зависи от Макрокосмоса, казва истинска божествена мъдрост ­ в имагинации, както бихме казали днес. Този начин, да се отнасяме към Космоса познавателно, е изчезнал през последните столетия, той отново трябва да бъде постигнат по един по­духовен път, отколкото това е било преди 15­ти век, отново би трябвало да се извоюва. Той трябва да се упражнява както в науката, така също и в социално­политическия живот. Добруването на човечеството е възможно, само ако се последват такива цели. И трябва да се разбере, че доброто на човечеството е възможно само под влиянието на такива цели.»

Сравни «Инициационното познание», Събр.Съч.­№ 227, 11 глава (Пенмаенмавр, 29. Август 1923):

«Учението Йога вече не е подходящо за западното население. То трябва непосредствено да достигне до имагинацията. Това е също и следващата степен, към която трябва да се стреми цялата цивилизация; да се достигне до имагинация. Но има някои пречки.»

Пътят, по който тръгваме в нашия случай е точно обратният на този, който е посочен в обичайните упражнения за имагинация. Но човек трябва да има предвид, че точно този е единствено възможният път за всички езотерични съобщения и особено за произведенията на изкуството. Понеже също и мистерийните драми, и рисунките на Рудолф Щайнер, както и пластичните форми на първия Гьотеанум е трябвало да се постигнат по същия начин. Докато именно при упражненията за имагинация, както например са дадени в книгите: «Как се постигат познания за висшите светове?» и в «Тайната наука» имагинацията се появява като краен резултат на душевните усилия, тя в дадения случай е изходна точка за вътрешната работа, която се състои в това, душата да се изпълни с адекватно на имагинациите съдържание по един активен начин. Резултатът не е съвсем същият, но е подобен.

Това става по следния начин: Първоначално в едно продължително време, в редовно медитиране без мисловно анализиране, картините се приемат чисто чувствено в душата толкова дълбоко, колкото е възможно, за да могат по всяко време да се възпроизведат в пълна яснота. Когато известно време картините са живели в душата по този начин, постепенно светкавично инспиративно просветват в душата ясни и съвсем определени мисли, които стават все по­задълбочени и накрая прерастват в една обхватна панорама. Човек разбира дълбокия смисъл на картините. Стане ли възможно човек още по­дълбоко да проникне до интуитивното сливане, тогава той застава всред света, в който тези неща действат като реалности. Така също и «Химичната сватба» в истинския смисъл на думата може да стане една книга на посвещението. ­ Но дори и да не се прекрачи през първата степен, скоро след първите опити ще се забележи как тези картини изпращат вълните си навътре, в сферата на съня и тяхното оздравително въздействие се излива в целия душевен живот.

В статията си за «Химичната сватба» Рудолф Щайнер е казал много неща, които принадлежат към най­задълбоченото познание, което той ни е оставил. То обаче става ясно само при едно интензивно задълбочаване в произведението и в статията за него. Поради това и днес е напълно оправдано едно ново издание, което е във връзка със самото произведение.

Всичко, което в «Химичната сватба» първоначално изглежда загадъчно и неразбираемо, е изяснено от Рудолф Щайнер. Друго, от своя страна, е само съвсем леко загатнато или засегнато. Но по­голямата част, особено това, което лежи на повърхността, той не го е разгледал. Наша задача е да извадим наяве неизмеримите съкровища, и то защото той ни е дал на разположение всички инструменти и методи за тази цел. От наша страна това дори е едно задължение и благодарност. Нека не се приема за самонадеяност или за нещо още по­лошо, когато се прави опитът да се добави нещо, което може да се подложи на изпит от вещите в тази област. Въпреки това ще остане достатъчно много, което е изпълнено със загадъчност.

«Химичната сватба» описва едно величествено духовно изживяване, което вярно е описано от една наивна набожна натура, без то да бъде докоснато от непохватния разум, или дори да бъде опошлено от него. Така мъдростта и хармонията на духовните взаимовръзки може да се отрази в него със своята великолепна чистота. Поради това в нейната композиция ние откриваме същата строга логичност, каквато така високо ценим например в евангелията.

Разгледаме ли по­задълбочено художественото изграждане на «Химичната сватба», ние откриваме очевидни съответствия между нейната първа и втора част. Така първият, вторият и третият ден имат своето съответствие в седмия, шестия и петия ден, а също и стоящият изолирано четвърти ден се дели на две съответни половини. Цялото е построено като една пирамида, чийто връх се изобразява с представянето на драмата през четвъртия ден. Кореспондиращите части могат да се покажат в многото детайли. Така през четвъртия ден сутринта имагинацията на лъва съответства на тази на пламъците през нощта; представянето на царете в началото, отговаря на тяхното обезглавяване вечерта; подигравките на стареца отговаря на клетвата за вярност. ­ Както третият, така и петият ден са симетрично изградени според числото три. В средата на третия ден стои величествената имагинация на фонтана с лъва, пред който се покланя еднорогът и на когото гълъбът донася маслиненото клонче; в средата на петия ден виждаме срещата с морските нимфи и тяхната вълшебна песен за световната любов. Около имагинацията на третия ден се групират от една страна състоящата се от две части съдебна сцена (теглене и изпълняване на присъдата) и от друга страна посещението на забележителностите и загадъчните разкази; към морското пътуване през петия ден от една страна се присъединява изкушението при гроба на Венера и привидното погребение, и от друга страна работата в избата на кулата и нощното преживяване на вълнолома. ­ Не така външно, затова пък по­очебийни са съответствията през втория и шестия ден. Вторият ден води търсещия духа през седем душевни изпитания (избор на пътя, спасяване на гълъба, път на почитанието като първата порта, любовната жертва като втората порта, култовото пречистване, социалния изпит на трапезата за гости, резигнацията) и достига до степента на горчивото отказване от най­висшата човешка цел, духовното единение (сватбата); през шестия ден той също преминава през седем изпитания (от втория до осмия етаж) под формата на дейности и се издига до съзерцанието на най­висшата божествена цел ­ човешката форма. ­ Най­малко очевидни са съответствията между първия и седмия ден. Първият ден започва с Великденската медитация, седмият с подготовката за стража пред портата; духовното послание на първия ден съответства на това през последния ден; положената клетва за спазване на петте правила на ордена, душевното изпитание, което отговаря на посланието от първия ден има своето съответствие в притеснението, което е предизвикано от молбата на пазача на портата през седмия ден; сънят за избавянето от кулата чрез старата жена и нейния син (седемте спускания на въжето) се оглежда в завръщането (с дванадесетте кораба) и посрещането от царската двойка; подготвянето за пътуването се повтаря в новото преобличане и провъзгласяването му за Рицар на златния камък.

Към това се прибавят и различни значителни детайли. Така през втория ден откриваме сцената с гълъба и гарвана, през шестия ден (на шестия етаж на кулата) сцената с орела и змията, а в средата на четвъртия ден, в паузата след първото действие на представлението ­ борбата на лъва с грифона. ­ Освен това през третия ден ни се представя фонтанът с лъва, през четвъртия и петия ден също, но малко по­различен като фонтана на Венера.

Ние виждаме, че «Химичната сватба» доста точно ­ нещата обаче не бива да се насилват ­ е така изградена в нейната композиция, че всяка половина е огледалното отражение на другата. Така в това произведение се проявява един важен композиционен закон, който има своето начало в етерния свят и който лежи в основата на пластичните форми на стария Гьотеанум. Това са същите основни закони, които действат в развитието на човека и света, и играят важна роля във възпитанието. (Този композиционен закон лежи в основата на произведението на Стриндберг «Към Дамаск».)
3. ПЛАНЕТНИ НАСТРОЕНИЯ

Що се отнася до вътрешната структура на «Химичната сватба», тук се натрапва едно сравнение на седемте дни с планетните стадии от развитието на нашата Земя. Първият ден носи настроението, свързано с началото на едно голямо, изпълнено с опасности пътуване; началната точка е изживяването във физическото тяло (Сатурн). Вторият ден описва как благодарение на своето етерно тяло човекът изживява духовността в природата, т.е. елементарната духовност (Слънце). Третият ден се разиграва в социално­духовна атмосфера; той донася голямото разделение между добро и зло, между избраното и отхвърленото, както през третото планетарно състояние настъпва отделянето на слънчевите от лунните духове (Луна). Четвъртият ден изцяло се намира под знака на жертвената смърт (Голгота) и постигането на азовото съзнание (Земя). Петият ден води до областта на космическата любов, съответно на следващата висша част на човешката същност, духът­себе (Юпитер). Шестият ден показва как духът­живот изгражда едно ново човешко тяло според макрокосмическите закони (Венера) и седмият ден загатва човека­дух в образа на царя, чийто баща е търсачът на духа (Вулкан). Той обаче връща назад към Земята, понеже днес човекът още не е узрял за състоянието Вулкан, което поради тази причина не бива да бъде описвано.

Тези седем основни настроения се откриват при едно макрокосмическо разглеждане; вземе ли се обаче развитието от микрокосмическа гледна точка, нещата стават извънредно комплицирани; понеже подреждането им, според посоката на гледната точка, всеки път е различна. Различни планетни степени много отчетливо се откриват също и през отделните дни, както например през шестия ден. Така в края на краищата всеки ден се представя като резултат на определена планетна констелация, в която временно доминира това или онова небесно тяло.

Освен това в средата на всеки ден лежи една повратна точка, така че се вижда едно вътрешно единство, което започва от средата на единия и води до средата на следващия ден. Също и тук ние виждаме едно директно отражение на космическите съотношения.