І. Обща характеристика на дисертационния труд Актуалност на проблема

Глава IV

В точка 4 е представен числов пример за изчисляване на мярката на Шарп за български високодоходен взаимен фонд с реални данни. Понеже тук става дума за изчисляване на класическата мярка на Шарп за фонда без да се правят корекции с ликвидността, числовия пример има само информативн значение без особен принос за целите на дисертационния труд.

В точка 5 вече се дава практически пример за прилагането на методологията за коригиране на мярката на Шарп и отношението на Сортино с ликвидността. Примерът е базиран на реални данни за два високодоходни взаимни фонда – ЦКБ Лидер ДФ и Статус нови акции. Двата фонда са избрани поради факта, че Статус нови акции е един от първите фондове в България, който прилага по-значима международна диверсификация, а портфейлът на ЦКБ Лидер ДФ е фокусиран почти изцяло върху българския национален капиталов пазар. Има съществена разлика и в процентния дял на парите в наличност в портфейлите на двата фонда, което позволява да се демонстрира много добре ефекта на парите в наличност върху постигнатата доходност от управление. Използваните данни за измененията в пазарните индекси и реализираната от фондовете доходност е за периода 10.04.2008 – 10.04.2009.

Понеже методологията се прилага по идентичен начин по отношение Мярката на Шарп и отношението на Сортино, прилагаме пример единствено по отношение Мярката на Шарп, базирана върху текущата структура на портфейлите на фондовете.

Тъй като за разглеждания период отделните национални пазари, а и разглежданите фондове, отчитат загуба, първоначално обръщаме внимание на тълкуванто на Мярката на Шарп, когато тя има отрицателна стойност. Това се прави в точка 5.1.

В случай, че даден фонд е реализирал загуба за периода, за него Мярката на Шарп и Отношението на Сортино ще имат неположителна стойност. Същият резултат ще се получи и ако фондът е реализирал доходност по-ниска от безрисковата.

Логически и икономически приемливо решение в подобна ситуация може да се намери чрез първоначалното сравняване по отделно на понесените загуби и стандартните отклонения в доходността на двата фонда и съответно на даден фонд и еталонния му портфейл. Ако процентната разлика в реализираните загуби е по-малка от процентната разлика в стандартните отклонения, това би означавало, че поемането на по-висок риск не е довел до реализирането на по-високи резултати и следователно по-високата абсолютна стойност на Мярката на Шарп би показвала по-добро съотношение доходност (в случая загуба) – риск, което означава и по-висока оценка за доходността от управление. Ако, обратно, разликата в понесените загуби, процентно, е по-висока от разликата в стандартните отклонения, тогава поемането на по-висок риск е довело до понасянето на по-високи загуби и тогава колкото по-ниска е абсолютната стойност на Мярката на Шарп, толкова по-висока е доходността от управление.

Всичко това има отношение към прилагането на коефициентите за коригиране на класическите мерки за доходност от управление с ликвидността. Ако по-високата абсолютна стойност на Мярката на Шарп означава по-добър коефициент, може да се работи с абсолютната стойност на съответната мярка на Шарп и тя се умножава по коефициента за корекция. Обратно, ако по-ниската абсолютна стойност на Мярката на Шарп означава по-висока доходност от управление, съответната мярка на Шарп се дели на съответния коефициент за корекция.

Практическият пример за прилагането на методологията за коригиране на класическите мерки за доходност от управление е показан от точка 5.2 до точка 5.7, като в точки 5.6 и 5.7 е демонстрирано и сравнението между двата фонда без и с отчитане на различията в инвестиционната политика.

В точка 5.2 са изчислени класическите мерки на Шарп за двата фонда.

Сблъскваме се със случай на отрицателни стойности на мярката за доходност от управление. Статус нови акции е реализирал загуба, коригирана с безрисковата доходност, с 36.29% по-висока от тази за ЦКБ Лидер ДФ и в същото време за разглеждания период е отчел с 1.21% по-високо стандартно отклонение. Следователно, в случая по-високата абсолютна стойност на Мярката на Шарп за Статус нови акции показва по-ниска доходност от управление.

В точка 5.3 е показано композирането на синтетичните еталонни портфейли на двата фонда и изчисляването на мерките на Шарп за тези портфейли.

Статус нови акции прилага в много по-голяма степен международна диверсификация. От друга страна, той има далеч по-малък дял на парите в наличност в портфейла си за разлика от ЦКБ Лидер ДФ.

След това се композират синтетичните еталонни портфейли за двата фонда и се изчислява тяхната реализирана доходност и стандартно отклонение. Резултатите са показани в Табл. 25 на дисертационния труд. Мярката на Шарп за синтетичния еталонен портфейл на Статус нови акции е -3.09, а за ЦКБ Лидер ДФ този показател е -1.97.

Синтетичният еталонен портфейл на Статус нови акции е реализирал загуба, значително по-ниска от SOFIX. От друга страна синтетичният еталонен портфейл на ЦКБ Лидер ДФ, който включва в себе си само два национални пазара с изключителен фокус върху българския, е реализирал с 15.1% по-ниска загуба единствено поради близо два пъти по-високия дял на парите в наличност. Стандартното му отклонение обаче е с 33.6% по-високо от това на синтетичния портфейл на Статус нови акции. По-добрите резултати на Статус нови акции за стандартното отклонение на еталонния портфейл се дължат на ниските нива на корелация между пазарите, включени в него.

От получените до тук резултати (преди коригирането с ликвидността) можем да направим извода, че ЦКБ Лидер ДФ е постигнал по-ниска загуба за единица риск в сравнение със Статус нови акции. От друга страна, инвестиционната политика, следвана от Статус нови акции, изразена чрез синтетичния еталонен портфейл на фонда би могла да осигури по-добра доходност от управление или по-добро отношение загуба-риск, понеже синтетичният еталонен портфейл на Статус нови акции има загуба с 15.1% по-голяма от тази на еталонния портфейл на ЦКБ Лидер ДФ, но с 33.6% по-добро (по-ниско) стандартно отклонение. Съответно, съпоставката на Мярката на Шарп за портфейлите на фондовете и съответните им еталонни портфейли би следвало да покаже по-добър резултат за ЦКБ Лидер ДФ преди отчитането на разликите в ликвидността на портфейлитена фондовете и респективно на еталонните им портфейли.

Резултатите за ЦКБ Лидер ДФ са показани в Табл. 27 от дисертционния труд. Фондът е отчел с близо 10% по-ниска загуба от еталонния си портфейл, а в същото време стандартното отклонение на фонда е с 5.6% по-високо (по-неблагоприятно). Следователно, преди отчитане влиянието на ликвидността можем да кажем, че ЦКБ Лидер ДФ е постигнал по-висока доходност от управление в сравнение с еталонния си портфейл, което се изразява от по-ниската абсолютна стойност на Мярката на Шарп (и за фонда, и за еталонния му портфеил, Мерките на Шарп са отрицателни). Следователно, при последващата корекция с ликвидността на инвестициите делим Мярката на Шарп на фонда с коефициента на корекция LAC1f.

Резултатите за Статус нови акции са показани в Табл. 28 от дисертационния труд. Фондът е реализирал загуба доста по-висока от тази на синтетичния си еталонен портфейл (загубата, коригирана с безрисковата доходност е със 17% по-висока), а в същото време стандартното отклонение, отчетено от фонда, е с 42.8% по-високо. Очевидно фондът е реализирал по-слаба доходност от управление от своя еталонен портфейл. при коригиране на мярката с ликвидността в случая умножаваме съответната Мярка с коефициента LAC1f.

Коригирането на Мярката на Шарп с ликвидността значително промени картината по отношение доходността от управление на ЦКБ Лидер ДФ. Това е така, защото ликвидността на портфейла акции на този фонд е доста по-ниска от ликвидността на синтетичния му еталонен портфейл (измерена като среднопретеглен среднодневен оборот на портфейла в акции, в ЕUR – съпоставими единици). Ако преди корекцията с ликвидността фондът имаше по-добра Мярка на Шарп от еталонния си портфейл, то след корекцията с ликвидността, коригираната мярка е вече по-слаба. При Статус нови акции мярката на Шарп се влоши слабо след корекцията с ликвидността, тъй като разликата между ликвидността на портфейла на фонда и еталонния му портфейл е малка.

В точка 5.5 се преминава към конструиране на финалната коригирана с ликвидността Мярка на Шарп: S_a,f,final.

Първата стъпка тук е да определим в кой кластър по ликвидност на националните пазари попадат разглежданите фондове. Като кластър, в който попада фондът, се възприема този, в който попада ликвидността на еталонния му портфейл. Всички пазари, на които са инвестирали и двата разглеждани фонда, попадат в кластър 4 по ликвидност. Резултатите са показани в Табл. 31 на дисертационния труд. S_a,f,final за ЦКБ Лидер ДФ има стойност от -2.24 (Мярка на Шарп за синтетичния еталонен портфейл - -1.97), а за Статус нови акции този показател има стойност -2.59 (Мярка на Шарп за синтетичния еталонен портфейл - -3.09).

В точка 5.6 се сравняват коригираните с ликвидността Мерки на Шарп за фондовете с тези за еталонните им портфейли. Това става с коефициентите ERL_i. Резултатите са представени в Табл. 32.