Имануел Кант р е л и г и я т а
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- свободен избор
- Adiaphora
- Indiffentismus
- Syncretismus
- Parerga
- A dicto secundum quid ad dictum simpliciter
* * * Всичките тези изкуствено предизвикани самоизмами по религиозните въпроси имат едно общо основание. Обикновено човек се обръща измежду всички божествени морални атрибути – светостта, милостта и справедливостта – непосредствено към втория, като така иска да заобиколи плашещите го условия на първия. Защото, трудно е да бъдеш добър слуга (непрекъснато да чуваш да се говори само за задължения). А човек би предпочел да бъде любимецът, комуто много се прощава, ако пък е прегрешил твърде грубо срещу Дълга, пак всичко да се оправи посредством някой друг, стоящ във висша степен на предпочитание пред Бога. А той да си остане пак лошия слуга, какъвто си е бил. За да се задоволи относно осъществимостта на това си намерение, с някаква подобие на истината той прехвърля обикновено собственото си понятие за човека (заедно с неговите грешки) и на Всевишния. Дори и при най-добрите управители измежду човешкото племе, техните законодателна прецизност, благодетелна милост и стриктна справедливост въздействат върху морала на постъпките на поданиците не (както би трябвало да бъде) всяко поотделно и само по себе си, а се смесват в начина на мислене на човешките началници. И затова, според своята си порочна мъдрост, човек се опитва да задоволи едно от тези свойства, за да склони към отстъпки другите две. И така той се стреми да пробута това и на Бога, като се обръща само към неговата милост. (Затова за религията е важно VI 201 да направи особено отличими разликите между споменатите качества – святост, милост и справедливост – или, по-точно, отношения, в идеята на Светата Троица, на Бога към човека и всяко от тези качества да бъде по отделно мислено). За постигането на казаната по-преди цел човек старателно изпълнява всички всевъзможни формалности, с които би трябвало да се покаже, колко много уважава Божествените повели, та да не е необходимо да ги изпълнява. И, за да могат неговите бездейни желания да послужат за компенсация на Божиите заповеди, човек зове „Господи! Господи!379” та да не му е нужно „да изпълнява волята на небесния Отец380”. Също така той, от тържествените церемонии предназначени за оживление на праведната практическа душевност, си съставя понятието за средства, сами по себе си годни за получаване на Божията милост. Дори и вярването, че те са такива, се представя за съществена част от религията (обикновеният човек дори ги смята за всичкото на религията). Така човек предоставя на всеблагото Провидение да направи от него един по-добър човек, при което заляга повече на набожността (на пасивно почитание на Божите закони), вместо на добродетелта (на прилагането на собствените сили за съблюдаване на почитания от него Дълг). Докато единствено добродетелта, свързана с набожността, ни дава идеята, която се разбира под името набожна благочестивост (истинска религиозна душевност). Илюзията на този мним фаворит на небесата може да се разрасне чак до фанатичното въобразяване да чувства особени действия на Божията благодат в себе си (та чак до високомерието да има уж някакво скрито и интимно общуване с Бога). Тогава вече накрая добродетелта му става противна и предмет на презрение. Затова не е за чудене, ако има публични оплаквания, както за това, че религията все още допринася много малко за подобряване на людете, също и че вътрешната светлина (бидейки „под крина381”) на тези получили Божията благодат, не ще да свети и външно чрез добри дела. И то да свети (както напълно справедливо би могло да се изисква според претенциите на тези уж фаворити) повече от тази на другите естествено-честни люде, които чисто на просто приемат в себе си религията, но не като сурогат, а като средство за способстване на добродетелната душевност, която на дело се проявява в праведния начин на живот. Учителят на Евангелието ни снабди също и с тези външни доказателства от външния опит като пробен камък, с който, като по неговите плодове382, всеки може да познае както другия, така и самия себе си. Все още, обаче, не е забелязано, тези, по собственото им мнение, изключително облагодетелствани (избранници) и най-малко да превъзхождат VI 202
естествения честен мъж, комуто можеш да се довериш както в общуването, така и делово и в беда. Дори, погледнато в цялост, по отношение на този човек споменатите избраници не могат да издържат сравнението. А това доказва, че правилният път не е от Божията милост към добродетелта, а, наистина, от добродетелта към Божията милост. Забележки: †-194 Вижте „Обща забележка” към книга първа. *[1]-195 С чистосърдечното желание, представляващо духа на молитвата, човек се стреми само да въздейства на самия себе си (към оживление на своята душевност посредством идеята за Бога) Но, когато го изразява с думи, следователно външно, той се стреми, да въздейства върху Бога. В първия смисъл молитвата може да е напълно искрена, ако човек същевременно не си въобразява, че може да твърди присъствието на Бога да е напълно сигурно. Във втората форма на молитвата – като вербално обръщение към Бога – човек приема, че Висшето същество е персонално присъстващо или си представя най-малкото (дори вътрешно), като да е убеден в Неговото присъствие. При това той разсъждава, че, ако не е така, това, най-малкото, не би могло да му навреди, а, по-скоро, би могло да му донесе Божието благоразположение. Затова в последната (словесната) молитва искреността не е така съвършена, като в първия случай (според единствено духа на молитвата). Всеки ще се убеди в последната забележка, като си представи един набожен и добронамерен човек, иначе непосветен в такива префинени религиозни понятия, в момента, когато някой друг го изненада, дори не казвам в момента на гласна молитва, но при поведение индициращо молитва. Очаква се, от само себе си, без да трябва да го казвам аз, че въпросният човек ще изпадне в объркване или в притеснение, като че ли е в състояние, от което трябва да се срамува. Но, защо е така? Когато един човек бъде заварен да си говори сам на глас, хората най-наред ще се усъмнят че има лек пристъп на безумие. Също така ще го преценят (и не съвсем без основание) ако го заварят, когато е сам, да върши нещо или да жестикулира, което иначе може да се прави, когато човек има другиго пред очите си, което, обаче, не е така в нашия пример. Учителят на Евангелието изрази, обаче, духа на молитвата превъзходно в една формула383, която прави самата молитва, а чрез нея същевременно и самата себе си (като набор от думи), излишна. В нея формула не се съдържа нищо друго, освен намерението за праведен начин на живот, което, свързано със съзнанието за слабостта на човешката природа, съдържа постоянното желание да станем достойни членове на Царството Божие. Следователно, в тази формула не се съдържа една по съществото си молба за нещо определено, което Бог така и – според Своята мъдрост – би могъл да откаже. А в нея се съдържа едно желание, което, ако е сериозно (на дело), самото то създава своя предмет (да станем хора угодни Богу). Самото желание за средството за поддържане на съществуването ни (на хляба) за един ден, тъй като изрично не е насочено към постоянното му осигуряване, а е само действието на една чисто по животински усещана необходимост. То е по-скоро признание на това, което природата в нас иска, отколкото една специално обмислена молба за това, което човек иска. Последното би било, ако молитвата би била и за хляба за следващия ден; а това тук е изключено достатъчно ясно. Една молитва от този вид, изказана в морална (вдъхновена само VI 196 от идеята за Бога) душевност, защото последната – бидейки моралният дух на молитвата – сама създава своя предмет (да станем богоугодни) и може да се състои само във вярата. А това означава само едно: да си осигурим убеждението, че Бог чува молитвата ни. Само моралността в нас, обаче, може да ни даде такава надежда. Защото, ако молбата би се отнасяла само до хляба за настоящия ден, никой не би могъл да е сигурен, че си е осигурил изслушването й, т. е., че уважаването на тази молба е необходимо свързано с преценката на Божията мъдрост. Тъй като, може би, според тази мъдрост, би било по-добре да се остави този човек още днес да умре от липсата на хляба. Също така, би било абсурдна, а същевременно и нахална, илюзия да опитваме чрез непрекъснато настойчиво умоляване, дали не бихме могли да отклоним Бога от мъдрите му планове (за настоящата наша полза). Значи, ние не можем със сигурност да считаме никоя молитва, която има друг, а не морален, предмет, че ще бъде чута, т. е. не можем да се молим с вяра в такова нещо. Така, да речем, че предметът на молитвата би бил именно морален, но възможен само посредством свръхестествено влияние, (или, най-малкото, бихме го очакваме да дойде оттам, защото не искаме да се потрудим, за да го постигнем, като напр., да променим душевността си, да се облечем в новия човек, така нареченото прераждане). Дори и в този случай би било твърде несигурно, дали Бог ще счете – съобразно на своята мъдрост – да допълни по свръхестествен начин нашата немощ (за която сами сме си виновни). По-скоро, има основание да се очаква обратното. И в този случай, следователно, човек не може да отправя молитвата си с вяра. В светлината на тук казаното става ясно, как стоят нещата с чудотворната вяра (която същевременно би трябвало винаги да е обвързана с вътрешна молитва). Бог не може да даде на човек силата да действа свръхестествено (това би било противоречие). Освен това, човек – според понятията, които си създава за възможните на този свят добри цели – не може да определя каква да бъде Божията преценка за тях. Това означава, че човекът не може чрез създаденото от и в себе си желание да използва Божието могъщество за собствените си цели. Затова и дарбата да се творят чудеса, такава именно, която зависи от човек да я употреби или не („ако да бяхте имали вяра колкото синапово зърно384” и т. н.), разбрана буквално, въобще е немислима. Една такава вяра, ако този израз въобще трябва да означава нещо, е само идеята за превъзмогващата сила на моралното качество на човека, ако той би го притежавал в цялото негово богоугодно съвършенство (което човекът никога не достига) над всички други подтици, които Бог би могъл да има в своята висша мъдрост. С това тази идея ни дава основание да вярваме, че, ако сме – или някога бихме станали – напълно това, което трябва да сме и (в постоянното приближение към него) бихме могли да бъдем, то природата би се подчинявала на нашите желания, които, обаче, по същата тази причина, никога не биха били други, освен мъдри. Що се отнася, обаче, до изграждането на морала ни385, което се цели чрез ходенето на черква, то публичната молитва също не е средство за получаване на Божията милост, но все пак представлява едно етическо празненство. Това става било чрез общото припяване на химна на вярата, а също и чрез формалното, чрез устата на духовника от името на цялото му паство, обръщение насочено към VI 197
Бога и обхващащо всички морални дела на хората. Това обръщение представя моралното дело на човека като публично дело, като желанието на отделния индивид се представя като обединено с желанията на всички насочени към една и съща цел (въвеждането в Царството Божие). Така затрогването може да се въздигне до морално въодушевление (докато личните молитви, тъй като се извършват без тази възвишена идея – да представят желанията на всички насочени към Царството Божие – малко по малко съвсем загубват влиянието си върху душата). Но, не само това: Публичната обща молитва има повече разумно основание сама по себе си, отколкото личната, да облече в едно формално обръщение моралното желание, което прави духа на молитвата, без при това да се мисли Висшето същество като присъстващо, или да се въобразява някаква особена сила на тази реторика като средство да се умилостиви Бог. Защото тук е налице особеното намерение да се задвижи още повече моралният стимул на всеки индивид чрез една външна празничност, която представя обединението на всички хора в едно общо желание насочено към Божието Царство. Това и не би могло да стане по по-подходящ начин, освен като се обръщаме към Главата на това Царство, като че ли Той присъства специално на това място. *[2]-198 Ако потърсим подходящото значение на този израз, то няма да бъде нищо друго, освен че под него се разбира моралната последица за субекта произтичаща от благоговението. То се състои не в умилението (което е налице в самото понятие за благоговението386), макар че фалшиво богобоязливите387 (които иначе наричаме набожници388) го поставят изцяло там. Затова думите духовно извисяване трябва да означават последицата от благоговението за действителното усъвършенстване на човека389. Последното, обаче, не става по друг начин, освен чрез систематична работа, като се полагат дълбоко в сърцето принципи съответстващи на ясно разбрани понятия, върху които се изгражда душевност съобразно на различната тежест на задълженията отнасящи се до тези принципи, както и чрез защитаване и подсигуряване на последните срещу атаките на наклонностите. Така се изгражда един нов човек като храм Божи390.Лесно е да се забележи, че този строеж би могъл само бавно да напредва; най-малкото, обаче, би трябвало поне да се забелязва, че нещо се върши. Но, някои хора си мислят, че са се морално изградили391, и то, доста (чрез слушане или четене и пеене). А, напротив, въобще нищо не са съградили392, не са направили дори и първата копка. Защото, те, изглежда, се надяват, че тази морална сграда, от само себе си – като стените на Тива393 – ще се въздигне под музиката на въздишки и страстни желания. 1 AA (съкр.) – Akademische Ausgabe: Академично издание; 2 http://www.infosoftware.de; 3 http://abovo.net.ru/book/93922; 4 http://humanum.arts.cuhk.edu.hk/Philosophy/Kant/rel/ и http://www.hkbu.edu.hk/~ppp/rbbr/toc.html; 5 Der Streit der Fakultäten, преведен на български от г-н В. Канавров, 1994 г., изд. „Христо Ботев”; 6 сега Калининград 7 Така указвам на страниците на немския текст. направил съм го, за да може, който иска и може, да сравнява превода с оригинала. „VІ” означава, че е от том VІ на Събраните съчинения на Кант издадени от Пруската академия в началото на ХХ век; „3” е номерът на страницата от споменатия том; Текстът под VІ 3 съответства на текста на стр. 3 от т. VІ на споменатите събрани съчинения; 8 freie Willkür: превеждам със „свободен избор”, в английския превод: “free choice”, и “free will”, в руския превод: „свободный произвол”, проф. Торбов в превода на „Критика на чистия разум”, второ фототипно издание, 1992 г. (този превод по-долу в бележките си посочвам като КЧР): „свободна воля” (виж: стр. 71, втори абзац); 9 Bestimmungsgrund der Willkür; 10 die Idee eines höchsten Guts in der Welt; das höchste Gut: превеждам с „най-висше благо”, така и проф. Торбов (виж превода от 1974 г. на КПР, стр. 30), в английския превод: „highest good”, в руския превод: „высшее благо”; 11 Sätze, ”Satz” има смисъл в нашия език и на „правило”, и на „изречение”, и на „твърдение”, и на „положение”; превеждам с „положение”. Така е и в КЧР (виж стр. 71, под линия, предпоследно изречение, също и стр. 75, 4-ти абзац); в руския превод: „положение”; в английския превод: “proposition” 12 Unfug; 13 der bloßen Vernunft: в английския превод – „naked reason”, “ unassisted reason”, в руския превод – „одному лишь разуму”; 14 die eigentlichen Juristen; 15 in der Berlinischen Monatsschrift April 1792. 16 Йохан Давид Михаелис (Johan David Michaelis) 1717 – 1791 г.; известен ориенталист и изследовател на Библията; книгата му “Морал” („Moral“), която Кант споменава, е издадена посмъртно през 1792 г. 17 Така Кант нарича богословския факултет при съпоставянето му с философския, юридическия и медицинския в „Спора между факултетите” – “Der Streit der Fakultäten”. Този труд е преведен на български от г-н Валентин Канавров и е издаден от издателство „Христо Ботев” през 1994 г., ISBN 954-445-295-8; 18 Gottlob Christian Storr, 1746-1805, професор по богословие в Тюбинген и по-късно съдебен духовник в Щутгарт. Става дума за неговия труд “Някои богословски забележки по повод на философското учение на Кант за религията ” (Annotationes quaedam theologicae ad philosophicam Kantii de religione doctrinam. Tübingen, 1793), в който възразява на Кант, доказвайки характера на християнската религия като божествено откровение. 19 Списание «Neueste Critische Nachrichten für das Jahr 1793», Nr. 29, Greifswald 20 катехизис м., само ед. Книга (тук в смисъл за начинаещи) за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори. 21 Виж І Йоан; 5:19 22 heroische 23 В английския превод е посочено, че това е цитат от трактата на Сенека „За гнева” (De ira): „Ние страдаме от излечими недъзи, и природата, която ни е създала здрави, ни помага, ако желаем да се излекуваме.” 24 максима: ръководно правило 25 der subjektive Grund 26 Willkür: превеждам не като произвол, а като “ свободен избор ”; понякога, ако зависи от контекста, може да бъде и само “ избор ”, В руския превод е „произвол”, В английските преводи е различно: някъде “elective will” или “power of choice” или “free choice” или “will”. 27 gesetzwidrige; Когато Кант употребява думата Gesetz, в почти всички случаи има предвид моралния закон, а не позитивния. Затова – съобразно на контекста – превеждам Gesetz с „морален закон” 28 ein disjunktiver Satz 29 Adiaphora: Старогръцки термин употребяван от класическите стоици, за да отбележат постъпки, които са морално безразлични. 30 Rigoristen; Rigorismus: непреклонно и твърдо придържане към определени, особено морални, принципи; 31 Latitudinarier; Latitudinarismus: Направление в англиканската църква, поради верската му толерантност и отвореност към модерната наука. От латински „latitudo” "ширина, широта”; 32 Indifferentisten; Indiffentismus: Принципът или убеждението, че различията в религиозните вярвания не са от съществено значение; Принцип или убеждение, че една религия е толкова добра, като другата; 33 Synkretisten; Syncretismus: Примирение на различни вярвания; Думата е от старогръцки произход „обединение срещу общ враг”; 34 kein Faktum 35 kartäuserartige Gemütsstimmung, Kartäuser: член на изключително суров религиозен орден, основан в Шартрьоз, Франция през 1086 г. от св. Бруно; 36 die Sinnlichkeit 37 Musagetes: Предводител на музите 38 Venus Urania 39 Venus Dione – Венера като богиня на плътската любов 40 die ästhetische Beschaffenheit 42 склонност: Hang 43 лат., склонност, наклонност, предразположение; 44 лат., силно желание; (теол., филос.) силно сетивно желание, човешка похотливост или алчност ; 45 Gebrechlichkeit 46 die Unlauterkeit 47 die Bösartigkeit 48 лат., чупливост, трошливост, нетрайност; 49 Виж Римляни, 7:15; 50 Verderbtheit 51 Verkehrtheit 52 Виж Римляни, 14:23 53 sensibel 54 Rezeptivität 55 Kunsttrieb 56 die Leidenschaft 57 Samuel Hearne (1745-1792), английски пътешественик; В руския превод има по този повод следната забележка: „Кант имеет в виду книгу С. Хирна «Третья экспедиция капитана Д. Кука» Hеаrnе S. Des Capitain J. Cook’s dritte Entdeckungsreise. Berlin, 1788). Рассказ, на который ссылается Кант, находится на с. 54 указанной книги. 58 Litanei; 59 В руския превод има за този израз следната забележка: «Кант цитирует письмо Честерфилда сыну. Цитируемое место находится на с. 148 второго тома немецкого перевода этих писем (Лейпциг, 1774)», а в английския превод: La Rochefoucauld, Maximes, No. 583: "Dans l'adversité de nos meilleurs amis, nous trouvons toujours quelque chose qui ne nous déplait pas." 60 dem öffentlichen Vorgeben gerade widersprechende 61 Chiliasmus - от гръцки (христ. религ.): (учение за) очакването на хилядолетното царство след второто пришествие на Исуса Христа (Апокалипсис, 20:2 и сл.). 62 Sinnlichkeit 63 die moralische Gesinnung 64 zugleich 65 Bösartigkeit 66 Bosheit 67 Verkehrtheit 68 Unlauterkeit 69 reatus: подсъдим; положението на подсъдим; 70 Bosheit 71 Nichtswürdigkeit 72 Думи на английския премиер-министър sir Robert Walpole, (1676—1745). Според съответната забележка в английския превод изказването не било така обобщаващо, а само: "All those men" (referring to certain "patriots") "have their рrice." – „Всички тези люде” (имайки предвид определени „патриоти”) „имат своята цена”; 73 Виж Римляни, 3:9-12 74 das Phänomen 75 Забележка в този смисъл има и в „Към вечния мир”, София 1977 г. издателство на БАН, превод на проф. д-р Цеко Торбов в „Първа добавка. За гаранцията на вечния мир”, стр. 49. Източникът на Кант е неизвестен за преводача. 76 aus sensibler Tat 77 als Begebenheit in der Welt; 78 von den ersten Eltern; 79 На това място в английския превод има следната бележка [Ovid, Metamorphoses, Xlll, 140-141: "Race and ancestors, and those things which we ourselves have not made, I scarcely account our own."] Овидий, „Метаморфози”: „И род, и предци, и нещата, които не сме направили самите ние, не считам за наши”; 80 Хораций, “Сатири” „Като се смени само името, за теб разказва тази история”; 81 Виж: Римляни, 5:12 82 Виж: Йоан, 8:44 83безразлични в нравствен аспект неща. Виж втората ми бележка под линия в „02.Забележка” към настоящата книга. 84 Legalität: Виж КПР, стр. 125 и 205; 85 Sinnesart; 86 und hiermit einen neuen Menschen anzieht; 87 bewundern zu lehren 88 Виж: Лука, 17:10 89 Учение за стремежа към християнско съвършенство; 90 des guten Lebenswandels: „Das gute Lebenswandel” превеждам в контекста на целия труд с „праведния начин на живот”; 91 von Gnadenwirkungen 92 Gnadenmitteln 93 Parerga, мн. число на parergon: От гръцки, означава допълнение, допълнителна работа към основното занятие; 94 bis zu überschwänglichen Ideen 95 Adeptenwahn 96 Thaumaturgie от гръцки: чудотворство, правене на чудеса и магии. 97 des Wohlwollens 98 des Wohlgefallens 99 unabsehlich; 100 Glückseligkeit 101 Фаларис е бил тиран на гр. Агригентум в Сицилия (570-554 пр. Хр.) Останал е в историята с изключителната си жестокост. Според легендата: жертвите му били затваряни в бакърена статуя на бик и отдолу бил запалван огън; след свалянето му от власт бил изгорен в този бик. 102 Дори и Фаларис да ти заповяда да лъжеш и да те подбужда към лъжесвидетелстване докарвайки бика; Ювенал, Сатири 103 Blendwerk 104 jene wackern Männer; 105 Klugheit 106 Виж: Ефесяни, 6:12 107 нещо непокътнато, неповредено; 108 В английския превод на това място има следния коментар: «Августин, на когото традицията приписва този израз; той не може, наистина, да бъде издирен в дошлите до нас негови трудове, но отговаря на насоката на мисълта му, virtutes gentium splendida vitia. (Бележка в берлинското издание)» Св. Августин (особено почитан от католиците) е един от т. н. велики бащи на ранната християнска църква (354-430). 109 Armseligkeiten 110 Виж: Йоан, 1:1-2; 111 Виж: Йоан, 1:3; 112 Виж: Евреи, 1:3 113 Виж: Йоан, 1:3; І Йоан, 4:10; Йоан; 3:16 114 Виж: Йоан, 1:12; 115 Виж: Филипяни, 2:6 и сл.; 116 Йоан, 8:46 117 Albrecht von Haller (1708-1777), в поемата си „Über den Ursprung des Übels” – „За произхода на злото” – (1734): „Die Welt mit ihren Mängeln — ist besser als ein Reich von willenlosen Engeln.” 118 Йоан, 3:16 и сл. 119 allgenugsames Wesen 120 gewaltiger Sprung 121 Виж «Критика на способността за съждение», София 1980 г., § 90, стр. 378-380; 122 Матей 5:48; 1 Петър 1:16; 123 die Tat 124 für die Tat 125 der Tat nach; 126 Tat; 127 Mangelhaftigkeit; 128 Матей 6:33; Лука 12:31; 129 Матей 6:33; 130 Римляни 8:16; 131 Филипяни 2:12; 132 auf die Tat 133 безутешността и безнадеждността: така превеждам Trostlosigkeit 134 Verschuldung:; 135 Виж: Ефесяни 4:22-24; Колосяни 3:9-10 137 Виж: Колосяни 3:9, Римляни 6:2, 6 138 Виж: Галатяни 5:24 139 Виж по-горе стр. VІ 72; 140 Werden 141 Expiationen 142 an Stelle der Tat; 143 zugleich mit der herbeigerufenen empirischen Selbsterkenntnis 144 В английския превод на това място има следната забележка: Francis Moore, A New Collection of Voyages and Travels (Нов сборник морски пътувания и пътешествия), 1745; преведен на немски език през 1748 г. ; 145 Glaubenssymbol; 146 beharrlich guten Lebenswandel; 147 Богословски предмет, който се занимава със защитата на Божията доброта, дори и при наличието на зло в света; 148 Nicolas Malebranche (1638-1715); „Търсене на истината” De la recherche de la vérité http://plato.stanford.edu/entries/malebranche/#LifWor ] 149 Werden 150 intellektuelle Einheit; 151 Виж: Римляни 8:1; 152 Виж Матей 5:25; 153 Gemüter 154 Виж Йоан 14:30 155 rechtlicher 156 physischer 157 Виж Йоан 1:11-12 158 Виж: 1 Тимотей 6:18 и Тит 2:14 159 Виж Йоан 12:31; 14:30; 16: 11. 160 Виж Матей 16:18 161 Expiationen 162 als das eines wohlgeführten Lebenswandels; 163 Виж Марк 9:38-40 164 В английския превод на това място има следната забележка: Pierre-François Xavier de Charlevoix, 1682-1761, йезуитски мисионер в Канада, който е написал Histoire et description générale de la Nouvelle-France, Париж, 1744.] 165 moralischen, mithin intellektuellen; 166 Epigenesis: Развитие представляващо постепенно разнообразяване и обособяване на първоначално еднообразна единица (оплодено яйце или спора); 167 Präexistenz der Keime; 168 nicht das der ovulorum, sondern der animalculorum spermaticorum; 169 Karl Friedrich Bahrdt, Доктор на теологията, 1741-1792, „Система на моралната религия за окончателно успокоение на съмняващи се и мислители; за прочит на всички християни и нехристияни” („System der moralischen Religion zur endlichen Beruhigung für Zweifler und Denker Allen Christen und Nichtchristen lesbar”), Берлин, 1787 г. ; 170 На това място в английския превод има следната забележка: Hermann Samuel Reimarus, 1694-1768. Неговата „Apologie oder Schutzschrift für die vernünftigen Verehrer Gottes” –„Апология или съчинение в защита на разумно почитащите Бога” ("Apology or Defense for the Rational Worshippers of God") 1743, е издадена от Лесинг през 1774-8 под заглавие „Wolfenbüttel Fragmente”. Лесинг първи издава тези „фрагменти” анонимно, като съобщава, че ги е открил в библиотеката на Волфенбютел, където е работил по това време. 171 Виж Лука 22:19 172 in der Herzensgesinnung 173 Йоан 4:47-48 174 В оригинала е само „für die neue Revolution”: В английския и в руския превод се разбира вместо „революция” – религия; 175 für alle Welten; 176 ein Geheimnis; 177 Hülle; 178 in Geschäften 179 agathodämonische 180 kakodämonische 181 от теизъм (учение, което оправдава вярата в Бога, вкл. и чрез Откровение); 182 Виж: 2 Коринтяни 11:14-15 183 В руския превод на това място има забележката: „Адският Протей или многоизкусният преструван (заедно с предварителното основно доказателство за достоверността, че действително има призраци) обрисуван от Еразъм Франциски”, Нюрнберг, 1708: „Der höllische Proteus oder tausend-künstige Versteller (nebenst vorberichtlichen Grundbeweis der Gewissheit, dass es wirklich Gespenster gebe) abgebildet durch Erasmum Francisci“, Nürnberg, 1708. 184 an sich selbst; 185 statuiert; 186 Religionslehrer; 187 На това място в английския превод има следната забележка: Johann Konrad Pfenninger, 1747-1792, пастор от Цюрих, автор на „Обръщение към човешкия разсъдък по повод на някои събития, писания и лица” („Appellation an den Menschenverstand, gewisse Vorfälle, Schriften und Personen betreffend”), Хамбург, 1776 г. 188 unter dem Namen einer außerordentlichen Direktion 189 auf die Form des Weltlaufs 190 A dicto secundum quid ad dictum simpliciter — латинско название за неправилен мисловен процес – силогизъм – при който едната предпоставка се мисли с ограничение (secundum quid), а същата в другото съждение се мисли без ограничение (simpliciter). 191 Виж: Римл. 6:17-18; 192 Verfassung; 193 Tugendgesetzen; 194 единение и хармония: така превеждам Einhelligkeit 195 Unabhängigkeit von Zwangsgesetzen; 196 von ihrer eignen Art; 197 „естественото състояние на хората е война на всеки срещу всеки”; 198 „е състояние на война и т.н.”; 199 правното състояние; 200 „трябва да се излезе от природното състояние”; 201 Läsion; 202 eigene Willkür. 203 etwas Innerliches 204 Деяния 1:24 и 15:8, както и Лука 16:15 205 1 Петър 2:10 и Римляни 9:25 206 Тит 2:14 207 die Idee einer Rotte 208 alles äußern Rechts 209 die bloße Willkür 210 Деяния 5:29 211 Матей 6:10, Лука 11:2 212 Gemeinde 213 unter ihren Obern 214 По повод на следващите четири изисквания и белега, в руския превод е направена следната анотация: «В этих четырех требованиях или признаках истинной церкви Кант дает изложение четырех древних церковных атрибутов: una , sancta , catholica , apostolica.» 215 Beschaffenheit 216 beides in einem Freistaat; Кант противопоставя на републиката не монархията, а диктатурата. 217 Illuminatismus: вяра в или претенция за притежаване на лично интелектуално или културно или духовно превъзходство, което е недостъпно на останалото човечество; вярвания или претенции считани като съставляващи доктрината или принципите на илюминатите 218 мнения и вдъхновения: така превеждам Eingebungen; 219 Unveränderlichkeit ihrer Konstitution nach; 220 членове в 18 век на тайно германско общество, проповядващо деистични и републикански принципи; лица, които претендират да са необикновено озарени; 221 Hausgenossenschaft; 222 Herzensvereinigung; 223 Матей 7:21 224 in der Bearbeitung; 225 Machtspruch; 226 Sprüche; 227 Glücklich!; 228 als Vehikeln ihrer Introduktion; 229 Irrgläubiger 230 Irrglauben; 231 На това място в руския превод е направена следната анотация: Каталог: wp-content -> uploads -> 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г 2013 -> Йордан колев ангел узунов 2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване 2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил 2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
|