Значението на Асуан за Египет

Остров Елефантина

Пребиваването на о в Елефантина беше особено вълнуващо за мен, тъй като дълго време бях работил върху юдейските документи, произхождащи точно от този остров. Те бяха от неоценимо значение поради факта, че потвърждаваха истинността на книгите Ездра и Неемия. Доказаха същевременно и това, че по времето на Неемия юдеите са имали и календар, започващ от есента (той се използва в книгата на Неемия). Чрез него можа със сигурност да се уточни едно от най важните пророчества на Библията – започването на 2300 та денонощия (Дан. 8:14), най дългата по време пророческа верига.

Към края на миналото столетие пламна ожесточен спор за истинността на книгите Ездра и Неемия. След обстойно изследване на тези две старозаветни книги големият немски историк Едуард Майер стигна до убеждението, че те са достоверни! Писа следното: “Ако имахме на разположение по голям брой от персийските държавни разпоредби, тези спорове вероятно нямаше да съществуват” (Цитирано от Едуард Майер, Юлиус Волхаузен и моята публикация “Произход на юдеите”, Хале, 1897 г., с.11).

Това желание на Е. Майер се сбъдна няколко години по късно, когато в началото на нашия век на о в Елефантина Robert Mond и лейди William Cecil откриха няколко папируса, откупени от тях. Тези папируси, публикувани по късно от Sayce и Cowley, поставиха много учени в състояние на силен шок. Ето защо тяхната достоверност беше атакувана така, че дори прочути учени застъпиха мнението, че се касаело за фалшификати. Въпреки това немска експедиция се отправи за Елефантина. При разкопките в близост до мястото на първоначалното откритие през 1906 г. бил намерен значителен брой подобни папируси. Те направиха невалидни и смешни всички възражения относно автентичността както на излезлите на бял свят исторически сведения от първоначално намерените папируси, така и на книгите Ездра и Неемия. След това бяха направени и други по малки разкопки, като с получената от тях информация се оформи становището, до което учените бяха дошли още при първоначално получените сведения.

Хамадан, известен повече с гръцкото си име Екбатан, е разположен в плодородна висока равнина на Западен Ирак в подножието на високия 3600 м планински масив Елвенд. Голите или покрити със сняг върхове на тези планини образуват прекрасен художествен декор на Хамадан. Със своята височина от 1800 м над морското равнище градът има приятна хладина през горещите сезони. В замяна обаче зимата тук е дълга и студена. Покрай града минава много древен кервански път, който свързва Източна Азия със Страната на междуречието, поради което в продължение на стотици години Хамадан е бил голям търговски център.

Преди не много години Хамадан бе типичен ориенталски град с тесни, тъмни улички. И като такъв е описан в пътеводителите и справочниците. Но днес посетителят ще бъде приятно изненадан от великолепните булеварди и многобройните модерни сгради. Хамадан може да се сравнява с Техеран, столицата на Иран.

Хамадан привлича вниманието на читателя на Библията с това, че в древността е бил столица на мидяните. Онзи див и жесток народ, който Бог според пророк Исая (13:17 19) е повдигнал против Вавилон. В Стария завет Екбатан се споменава с еврейското име Ахмета. По време на царуването на Дарий I в неговите архиви е намерена заповедта на Кир, с която той разрешил на еврейските пленници във Вавилон да се завърнат в своята родина и да въздигнат отново разрушения Ерусалимски храм (Ездра 6:2 12).

Две са главните причини за големия недостиг на източници на сведения за най ранната история на Хамадан. Първата е обстоятелството, че днешният Хамадан е разположен точно върху древния град. Това прави невъзможно археологически разкопки в по голям мащаб. Понякога разкриването на старини става случайно – при изкопаване основите на някой голям строеж. Втората причина е пълната липса на информация от мидяните, които изглежда не са познавали изкуството да пишат. Всички данни за историята на Екбатан са събрани от асирийски, вавилонски, персийски и гръцки източници, както и от Библията.
Малко история

Мидяните са един от индоевропейските народи и се появяват за първи път в историята като варвари, против които воюва Асирия по времето на своя цар Салманасар III (859 823 г.пр.Хр.). След стогодишно мълчание на историческите източници за мидяните се проговаря отново чрез надписите на Саргон II (722 705 г.пр.Хр.). Той известява, че ги е поразил заедно с техния владетел Даиауку. Асирийците са практикували разселване на цели народи, поради което е много възможно да са разпръснали огромната част от мидяните в различни области на Асирия, а в опразнените техни градове са заселени други покорени народи. Това се потвърждава и от Библията. Когато през 722 г. пр. Хр. Самария е била завладяна от Саргон II, много от нейните жители “били заселени в градовете на мидяните” (4 Царе 18:11).

Дали Даиауку от надписа на Саргон е идентичен с Дийокес, на когото Херодот приписва основаването на мидянското царство, още не е установено със сигурност, защото могат да се посочат двама носители на това име. Херодотовият Дийокес изглежда е царувал от 700 до 647 г.пр.Хр., или след смъртта на Саргон. През това време Асарадон е воювал с мидянски племена и през 672 г.пр.Хр. е сключил договор с Раматея, един от техните вождове. Това се узнава от клинообразен текст върху плоча с размери 30/45 см, на която има 600 реда. Тя е намерена от проф. М. Е. Yallowаn през пролетта на 1955 г. в Нимрод (това е библейският град Халах). На същото място бяха открити скулптори от слонова кост, които изобразяват мидяни, поднасящи на асирийския цар своите контрибуции.

След Дийокес на престола се установява неговият син Фраортес, който е управлявал 22 години (около 647 625 г.пр.Хр.). Той разширил владичеството си над персийските племена и включил във своите владения държавата на мидяните.

Следващият цар Киаксарес, син на Фраортес, е управлявал около 40 години (от 625 до 585 г.пр.Хр.). От вавилонските клинообразни надписи се узнава, че той е станал съюзник на Набополасар от Вавилон против Асирия, след като е дал дъщеря си за жена на Навуходоносор, тогава коронован принц във Вавилон. След завладяването през 614 г.пр.Хр. на Асур, една от ранните асирийски столици, Киаксарес нападнал заедно с вавилонците световноизвестния град Ниневия (през 612 г.пр.Хр.), когото превзел след продължила 3 месеца обсада. Нейният цар Синшаришкун загинал заедно с цялата дворцова свита в пламъците на опожарения му дворец.

На Киаксарес се приписва и победата над скитите. Това са варвари, които проникнали в Близкия Изток. Тяхната война с лидийците обаче завършила без победител, защото слънчевото затъмнение от 28 май 585 г.пр.Хр. подействало на суеверните войници от двете армии така силно, че те спрели да се бият, защото смятали, че боговете не одобряват тяхната война.

Наследник на Киаксарес станал неговият син Астиагес, последният владетел на мидянското царство. Неговото почти 35 годишно управление (от 585 до 550 г.пр.Хр.) е много слабо проучено. Гърците докладват за опитите му да ликвидира своя внук Кир. Астиагес дал своята дъщеря Мандане за жена на един от васалните владетели на персите, Камбисес I. Когато обаче Мандане родила син – това е Кир, Астиагес се уплашил, че той ще го свали от трона. Не е възможно да се каже колко истина има в преданието за желанието на Астиагес да убие Кир, както и за щастието на Кир да се избави от смъртта. Опасенията на Астиагес изглежда не са били съвсем без основание, защото след смъртта на своя баща Кир действително заел престола му, показвайки нежелание да се подчини на властта на върховния владетел, негов дядо. Наистина понесъл две поражения от войските на Астиагес, но все пак останал победител, защото главнокомандващият на мидяните Харпагос изменил на своя цар и се присъединил към Кир. Столицата на мидяните Екбатан изглежда е била превзета от Кир около 550 г.пр.Хр.

Въпреки че Екбатан (Хамадан) не е бил най великолепният персийски град, той е запазил през цялото съществуване на Персия много от своя блясък. Неговото богатство е описано от гърците, които са придружавали Александър Велики в походите му на Изток. Александър е влязъл на първи път в Екбатан през 330 г.пр.Хр., когато е преследвал Дарий III, и за втори път при завръщането му от Индия през 324 г.пр.Хр. Според докладите успял да ограби съкровища на стойност 180 000 таланта. Царският дворец в Екбатан е имал кедрова и кипарисова конструкция, обкована със злато и сребро. Покривът е бил покрит със сребърни керемиди. Огромната част от тези скъпоценни метали е била демонтирана. Само сребърният покрив на главния храм е бил пощаден до времето на Антиохос Велики (209 г.пр.Хр.), който заповядал да се вземе от покрива среброто, за да се изсекат от него монети на стойност 4000 таланта.

Според Херодот Екбатан е бил обиколен от 7 стени, боядисани с различни цветове: най външната била бяла, втората черна, третата пурпурна, четвъртата синя, петата оранжева, а шестата и седмата били покрити със сребро и злато. Не се знае дали това описание е вярно. Съвсем правдоподобно обаче звучи друго твърдение на Херодот, че най външната крепостна стена е била почти толкова дълга, колкото тази на Атина през V век пр. Хр., или около 6,5 км. На това описание се противопоставя Диодор, който твърди, че Екбатан е имал стени с дължина 250 стадии, което означава 46 км.
Надписи от Дарий I и Ксеркс

Посетителят на Хамадан (Екбатан) не трябва да пропусне да види скалните надписи на персийските царе Дарий I (521 485 г.пр.Хр.) и Ксеркс (486 465 г.пр.Хр.). Тези надписи се намират високо в планината Елвенд. Ние също ги посетихме. С нашата кола обаче не можахме да стигнем много далеч, тъй като “улицата” скоро стана стръмна. Поради това продължихме пеша.

Бяхме много щастливи, когато шофьорът на мощна товарна кола пожела да ни вземе с него. Докара ни до гранитна кариера, където трябваше да натовари блокове за строежа на църква в Хамадан. От тази кариера продължихме да се изкачваме още 1,5 км, за да стигнем до скалистата стена, на която преди 24 века са били издълбани двата надписа.

Написаните на древноперсийски, еламитски и вавилонски език надписи бяха по времето на Хенри Рейлинсън първият ключ за разгадаване на клинообразното писмо. Едва когато се нуждаеше от повече материал, той започна копирането на значително по дългите скални надписи при Бехстун, които също ще бъдат описани.

Защо двата персийски царя са увековечили своите прокламации именно на тази почти недостъпна скална стена? Преди да дадем съдържанието на надписите, ще цитираме превода на персийския текст на Дарий: “Велик бог е Ахурамазда, който сътвори тази земя, който направи нейното небе, който сътвори човека, който даде благости за човеците, който направи Дарий цар, единствен цар над множества, единствен повелител над всички. Аз съм Дарий, великият цар, цар над царете, цар над страните на много племена, цар над тази обширна голяма земя, син на Хистапс, на Ахеманида” (Ф. Х. Вайсбах, “Надписите на Ахеманида”, Второ издание, Лайпциг, 1890 г., с.77).
Краят на царството, краят на славата

Блясъкът и разцветът на Екбатан свършват със залеза на персийската държава. По късно става още веднъж главен град на мощното царство на партите. Богатството му през този период се дължи преди всичко на търговията.

Целият доклад за Хамадан ще бъде непълен, ако не се спомене за гробницата на царица Естир и нейния братовчед Мардохей. Намира се в центъра на града. Простият груб строеж с два саркофага под средния купол е в притежание и под надзора на юдеи. Историческата достоверност на тази гробница не може да се докаже. Но от столетия юдеите идват тук на поклонение. За тях това е паметник на спомена за двама герои, които в съдбовно за юдеите време са показали достойно за възхвала поведение. Споменът за Естир и Мардохей е давал на юдеите в продължение на стотици години надеждата, че ще избегнат времената на преследване и че ще ги надживеят.

Екбатан се споменава в Библията само веднъж! За нея вероятно е имал малко значение. Въпреки това читателят на Библията трябва да знае, че мидяни и перси, чиято столица е бил Екбатан, са основали след залеза на царството (Hethiter) огромна държава. Били са толерантни към поробените народи и чуждите религии, въвели са нови морални и религиозни ценности и така са създали предпоставки за живота на юдеите след вавилонското пленничество.

Развалините на древната столица Пасаргадай, където е погребан цар Кир, ми напомняха на всяка крачка за дейността на този наистина велик древен монарх. Приятелите му са се възхищавали от него, неприятелите му са го почитали, а Библията го е възхвалила! Исая, един от най големите пророци на Стария завет, назовава Кир по име повече от 100 години преди неговото раждане (това може да се прочете в Библията), пророкува за неговото могъщо въздигане и за завладяването на Вавилон от него. Пророкува и приятелското му отношение към израилтяните (Исая 44:28; 45:1 3).

Кир наследява своя баща Камбисес I, който е бил васал на мидянския цар. Така става регент над персийските племена в Южен Иран. След успешното въстание против своя повелител царя на Мидия Астиагес, който му е дядо, Кир станал владетел през 550 г.пр.Хр. на велика и силна държава, която се простирала от пустините на Източен Иран до Централна Анатолия и от високите арменски планини до горещите брегове на Персийския залив.

Кометоподобният възход на Кир вселявал сред околните народи страх. Като преценили най трезво създалата се обстановка, против Кир се обединили Набонит от Вавилон, Амасис от Египет, гръцкият град държава Спарта и Крез от Лидия (в Мала Азия). Но всяка съпротива против могъщия млад владетел на Изтока била безуспешна! Като затвърдил властта си и реорганизирал своите войски, Кир се насочил против царството Лидия, което обхващало западната половина на Мала Азия. През 547 г.пр.Хр. победил цар Крез, като завладял неговата “непревземаема” столица Сардис, и присъединил Лидия към Персийската държава, която вече стигала до Егея.

Няколко години по късно Кир бил готов за решителната разправа с Вавилония. Набонит, последният цар на тази велика империя, вероятно е осъзнал навреме, че не ще може да запази своята столица от мидяните и персите. Поради това построил втора столица в Тема (Арабия). Управлението на Вавилон през този период Набонит поверил на неговия извратен син Валтасар. Но тези мерки не помогнали с нищо! Кир утвърдил най напред своята власт в подвластните области на запад, след което завоювал от Вавилония източната провинция Гутия.

През 539 г.пр.Хр. Кир нападнал вавилонците при Опис на р. Тигър, близо до стената, която Навуходоносор издигнал за защита против нападения от север. Персите успели да преминат през р. Тигър и да разбият набързо струпаните там вавилонски войски. Сега можели да се насочат към главните вавилонски градове. Цялата страна лежала пред непобедимите завоеватели. Сипар, разположен на около 40 км на запад от Опис, бил превзет само дни след битката при Опис. Два дни по късно същата съдба сполетяла и Вавилон, който имал славата на непревземаем. Бил превзет с изненадваща атака, като Валтасар бил убит в неговия дворец, когато давал угощение. В Библията се докладва, че няколко часа преди това тайнствена ръка написала на стената на залата за пиршества съдбата на вавилонския цар (Даниил 5 глава).

Славата на Кир се разнесла по градове и села! Където и да се появявал, бил поздравяван като освободител и приятел. С хвалебствия са го обграждали не само взетите като пленници народи (както юдеите във Вавилон), но и вавилонците. Недоволни от тираничната власт на Набонит и Валтасар, те били щастливи да имат нов цар. Не са останали разочаровани от Кир! Той издал в полза и на евреите следната заповед: “Господ, Бог на небето, ми даде всички царства на земята и Той ми заповяда да Му съградя дом в Ерусалим, който е в Юда” (Ездра 1:2 4). Разрешил им и да се завърнат в своята родина.

В прокламация към вавилонците Кир оповестил следното: “Всички страни е очертал той (Мардук), той е огледал зорко своя приятел, че е справедлив вожд по сърце, и го е въздигнал с ръката си – Кир, царя на Аншан, призвал го е, за да владее над целия свят, назова и неговото име. Градовете оттатък Тигър, чиито седалища от древността бяха западнали навсякъде, аз върнах в тях обратно боговете по местата им, където са живели, за да заемат вечното си жилище, а техните народи отвсякъде събрах и върнах по изоставените им родни места” (Пасажът е написан с клинообразно писмо върху глинен цилиндър, намерен през 1879 г. при разкопки във Вавилон).

Така Кир е изпълнил очакванията и надеждите на покорените народи! Неговото владичество се характеризира с такава толерантност и хуманни убеждения, непознати дотогава. За съжаление само 9 години след завладяването на Вавилон Кир загинал в поход против въстанали племена.

Кир бил наречен “Велики” не само заради споменатите заслуги и успехи, но много повече за това, че положил сигурни основи на създадената от него държава, просъществувала след смъртта му повече от 200 години. За сравнение трябва да се спомене, че империята на Навуходоносор се е сгромолясала само 20 години след неговата смърт, а още по огромната империя на Александър Велики била разпокъсана само една година след кончината на своя основател. Ако историческото значение на владетеля се определя не само по географските граници на неговата държава, но и според вътрешната й сплотеност и трайност, тогава с пълно право Кир заслужава да бъде причислен към великите царе на света.

Столицата на Кир Пасаргадай (наричана и Кировград) се намира на около 50 км северно от Персеполис на пътя от Техеран за Персийския залив. Неговата най добре известна част е мястото, където е погребан Кир Велики. Бях чел древни доклади за посещението на Александър Македонски на гроба на Кир и бях гледал често снимки на това място. Стигнахме в Пасаргадай по страничен лош път. В сянката на гробната емблема на този велик персиец бедуини бяха построили своя лагер. Гробницата е изградена от варовникови блокове във вид на двукатна къща с фронтони, поставени върху пирамидална основа от 6 стъпала. Тази постройка с обща височина от 11 м въздейства много силно и остава в съзнанието като монумент с голямо достойнство. За щастие е учудващо добре запазен! Само там, където са изтръгнати железните скоби, придържали каменните блокове един към друг, зееха дупки. Когато Александър преследвал Дарий III и влязъл в Пасаргадай, намерил че гробницата в дворцовата градина е пазена строго. Гръцките историци съобщават, че трупът на Кир лежал в гробницата в златен саркофаг. Надпис на древноперсийски език, издълбан на стената над входа и от двете му страни, според древногръцки превод гласял така: “О, човече, аз съм Кир, който придобих за персите владичеството, цар на Азия. Не завиждай заради това на моя гробен белег” (Страбон 15, 3, 7). Друг старогръцки превод е следният: “О, човече, който и да си и откъдето и да идваш, а че ще дойдеш, аз знам това, аз съм Кир, който придобих владичество за персите. Не завиждай на мен за този малък къс земя, която приютява трупа ми” (Плутарх, Александър 69).

Плочите, съдържащи оригинала на този текст, са отдавна изчезнали, но дупките, от които са изтръгнати железата, които са ги фиксирали, и сега могат да се видят над вратата и от двете й страни! От гръцки източници се узнава, че след като Александър разгледал останките на Кир, заповядал да се запечата входът, а гробницата да се пази от негови войници. По късно, както и повечето древни гробници, тя била ограбена и днес е празна.

По времето на ислямството на задната страна на гробницата на Кир е била издълбана молитвена ниша, а върху едната странична стена поставен текст от Корана.

Понеже първоначалното предназначение на строежа не е било известно на по късните заселници по тези места и понеже всички древни постройки са били свързвани с герои от Библията, а по късно и с такива от Корана, дълго време жителите на областта са смятали гробницата на Кир за “гроб на майката на Соломон”. Историческите и археологичните изследвания обаче през последните 20 години отстраниха всяко съмнение – днес този паметник е всеобщо признат като гробница на Кир Велики!

Развалините на Пасаргадай не са добре запазени, както тези на Персеполис. Съществува само малка част от развалините на двореца на Кир и няколко други сгради, извадени на бял свят през последните години. От огромната входна зала на дворцовия комплекс са останали само нейните основи. Там са намерени парчета от натрошени крилати бикове с човешки глави, което показва, че вратите на тази входна зала са били вероятно подобни на тези в Персеполис, които са в значително по добро състояние. Единствената добре запазена скулптура в тази зала представлява херувимоподобно същество с 4 крила и египетскообразна корона. Върху нея е написано на 3 езика: “Аз Кир, цар на Ахеменида”. Този надпис бе откопиран най после през 1840 г., а след това унищожен от някого. В голямата приемна зала стои и до днес висока 12 метра колона, а от всичко останало са запазени само основите и отделни отломъци.

Както всички останали персийски дворци, и тук стените са иззидани от тухли, отдавна разграбени и отнесени неизвестно къде, като само при колоните и каменните прагове на вратите са останали малко от тях. Всички тухли имат кратки надписи с клинообразно писмо на персийски, еламитски и вавилонски език. Надписите, които Кир е заповядал да се направят, преди да е застанал начело на цялата държава, гласят скромно: “Аз Кир, царят на Ахеменида”. Но надписите от по късно време гласят: “Кир, Великият цар на Ахеменида”. Изровени са и останки от жилищния му дворец. Неми свидетели на блясъка, който е изпълвал някога този дворец, сега са само зидовете на основите му, няколко фундамента на колони, колоните на вратите и строшени скулптури.

Недалеч от двореца са развалините на кулообразен строеж, който местните жители наричат “затворът на Соломон”. Някои учени са на мнение, че това е храм на огъня, според други това е гробница на Камбисес, син на Кир и негов наследник.

От малките възвишения в Пасаргадай и днес могат да се различат оскъдните развалини на някогашните крепостни стени на града. Пред едно възвишение се вижда и масивна дълга 80 и висока 12 м рампа, оформена от огромни каменни блокове. Днес тя се нарича “трон на Соломоновата майка”. Още не е известно нейното точно предназначение. Най правдоподобно е обяснението, че върху тази много добре защитаема рампа се е намирала съкровищницата на Кир, в която след завладяването на Екбатан са били пренесени съкровищата на мидяните.

Който се занимава с обстойното изучаване дейността на Кир Велики, не може да се освободи от чара, който се излъчва от този наистина хуманен владетел. Става напълно разбираемо, защо Бог го назовава “моят пастир” (Исая 44:28, 45:1).

Ще опишем накратко историята на царя, който наредил върху голата канара при Бехистун да се издълбае историята на неговото възкачване на трона и големите му военни успехи.

Това е цар Дарий I, синът на Хистаси, известен от книгата Ездра като великодушен персийски цар, вторият наследник на Кир Велики, с когото е имал само далечно родство. Когато Кир умира през 530 г.пр.Хр., той оставил двама сина: Камбисес, коронованият принц, управлявал в продължение на 8 години, и Смердис Камбисес, който за разлика от своя баща бил по строг и мрачен човек. Той знаел, че поданиците му не го обичали и че много биха се радвали да видят на престола неговия брат Камбисес, много по симпатична личност.

Преди да напусне Персия през 525 г.пр.Хр., за да завладее Египет, Камбисес тайно наредил да погубят брат му. Страхувал се, че през неговото по дълго отсъствие от страната Смердис ще се опита да заграби трона.

Три години по късно след успешното завладяване на Египет Камбисес получил известия, че опонентен цар под предлог, че е Смердис, е узурпирал властта. Без отлагане Камбисес тръгнал обратно към Персия, но по пътя починал в Сирия вследствие на злополука или поради самоубийство. Понеже Камбисес не е оставил наследник, Дарий веднага застанал начело на държавата като по далечен родственик на Кир. След което със силата на оръжието е трябвало да се противопостави на много разбунтувани народи и претенденти за трона. След смъртта на Камбисес се почувствал сигурен – държал в ръката си държавата, като с това започнало спокойното му управление, известно от историята. Едва през последните години от живота му, над Дарий надвисва опасност, защото йонийските гърци в Западна Мала Азия предизвикали безпокойство у него и го подтикнали да започне прословутите персийски войни.

Дарий I е познат от Библията като благодетел на юдеите. Помогнал им да възстановят отново храма в Ерусалим чрез парична помощ от царската хазна. Но и спрямо други покорени народи се отнасял като приятел: подкрепял техните култове, възстановявал храмовете им, грижил се за справедливи и законосъблюдаващи управления в отделните територии. Въвел единна парична система, валидна от Индия до Египет. Дарий е създал и първата в света пощенска служба: чрез нея служебните известия са стигали и до най отдалечените кътчета на държавата за невероятно кратко време. Построил великолепни дворци в Суса и Персеполис.

След като утвърдил мирната си власт, Дарий увековечил своето възкачване на престола и могъществото на властта си с релефни изображения и издълбани върху почти отвесна висока канара при Бехистун надписи, която се намира на главния път между Персия и Страната на междуречието. Релефът върху камъка изобразява Дарий I с двама придворни като победител над 9 негови врагове: 8 от тях стоят пред него оковани във вериги, докато 9 ят, фалшивият Смердис, лежи под неговите крака. Целият релеф е заобиколен от 1306 реда вдълбани в скалата клинописни надписи на древноперсийски, вавилонски и еламитски език.

Имената на предшествениците на Дарий, които се споменават в рамковидните надписи, са много по дълбоко издълбани в камъка, отколкото останалите думи. Дълбоките резки, оформящи имената на царете, са били изпълнени с олово, за да имат по силен блясък от другите думи. Това е открито неотдавна от проф. Кемерон, с което едва сега текст от Библията получи своето обяснение; “О, да можеха да се напишат думите ми! С желязна писалка и олово!” (Йов 19:24). Така надписите на канарата при Бехистун помогнаха да се смята за изпълним ... Дарий е разбирал, че много от владетелите биха искали да бъдат унищожени спомените за техните предшественици. Постарал се обаче да предотврати това жестоко намерение, като заповядал релефите и надписите към тях да се издълбаят на почти недостъпно място, до което е можело да се доближи само при заплаха за живота.

Първият опит да се откопират надписите е останал безуспешен. Двама французи от Тулон, изпратени от своето правителство и от Френската академия на науките, не са успели да се доближат до надписите, като твърдели, че само гущерите могат да ги достигнат.

След това към канарата при Бехистун се насочил Хенри Рейлинсън, британски офицер, командирован в Персия. Той бил силно заинтригуван от надписите върху паметниците и скалите, поради което решил да се посвети на тяхното дешифриране. И наистина от краткия текст на Дарий I и Ксеркс, издълбан в скалите на планината Елвенд при Екбатан на 3 езика (вж. Надписи от Дарий I и Ксеркс), успял да разгадае няколко реда от древноперсийския откъс. Тогава се сетил за надписите на канарата при Бехистун, но първият му опит да ги разгадае не бил успешен.

Между 1837 и 1848 г. Рейлинсън отново рискувал живота си при неговите катерения по канарата при Бехистун. Върху тесен издатък на скалата закрепил дълга стълба, която се поклащала застрашително насам натам и трябвало да се придържа от млад персиец. От върха на стълбата Рейлинсън с рядко търпение откопирвал ред след ред от стотиците редове. Почивал само, когато силите му се изчерпвали или пръстите му се вдървявали от желанието и да откопирва, и да се държи. Но повечето от текстовите колони оставали недостигнати.

Рейлинсън продължавал опитите си за разчитане на загадъчните надписи, докато най после постигнал целта си! Най напред разчел древноперсийския, след това с негова помощ вавилонския и най после еламитския текст. С удивление разбрал, че с помощта на скалните надписи мъртвите езици на отдавна изчезнали народи отново започнали да говорят. Сега можем да четем всичко, което са ни оставили древните перси, вавилонци и еламити! Освен това и докладите на Библията са доказани категорично! В повечето от страните, описани в Библията, са изровени голям брой писмени паметници, като тяхното разчитане се дължи в най голяма степен на издръжливостта, жертвоготовността и дарованието на Хенри Рейлинсън.

Копията, изготвени от Рейлинсън, не били съвсем безпогрешни. През 1903 г. американецът A. V. Williams Yackson, професор от университета в Колумбия, се изкачил по същия начин на скалата и проверил няколко надписа. Една година по късно на L. W. King и R. Campbell Thompson от Британския музей било възложено да изготвят нови копия. Двамата успели да открият пътека, която водела до скалист перваз високо над релефите. От него те се спускали в кошове с помощта на въжета. Люлеейки се пред стената, успели да направят съвсем нови копия на по голямата част от надписите. Само частта, издълбана в скалата на много трудно достъпно място, останала недосегаема. Поради това този текст продължавал да буди любопитството на учените.

През 1948 г. проф. George G. Cameron от Университета Мичигън успял да разкрие (разгадае) и последната тайна на канарата при Бехистун. По скалистия перваз, открит през 1904 г. от King и Thompson, Cameron забил стоманени болтове. За тях завързал стоманени въжета, на които висяло своеобразно скеле. С него можал да стигне до всяко място на отвесната скална стена, пазеща релефите и надписите на Дарий, и да отстрани последните неясноти за тези надписи, издълбани преди повече от 2300 години. С разочарование установил, че непреведената досега част от надписите не предлага нова информация, а е само паралелен текст на вече известните надписи.

Върховен момент от моето пътуване в Иран, някогашната Персия, бе разглеждането на прочутата канара при Бех … височина “емблема” на страната от хилядолетия са преминавали пътници, кервани и армии, наблюдаващи с удивление релефните фигури, издълбани в скалата на 100 м височина. Учудване будят и дългите надписи, гравирани в камъка около фигурите във вид на множество колонки. Кой ги е съчинил и какво означават изображенията, не е било известно хилядолетия.

Историята на Дарий I и на прочутата канара при Бехистун оживя в мен, когато застанах пред нея! Разположена е в равнина и се вижда от километри. Там се намира селцето Бизутун, (наричано още и с името Бехистун) разположено до извор с кристално студена вода, дало и името на скалата. С моите съпътници се изкачихме по скалата до най високата точка, която може да се достигне без стълба, на около 30 м под релефите, откъдето всичките релефи и надписи можеха да се разглеждат с бинокъл. При гледката на образа на Дарий си спомних (това бях прочел някога), че този велик цар оставил да се прочете от скалистите надписи следното: “Затова Агурамазда (Ahuramazda), бог на арийците, изпрати помощта си... защото аз не бях враждебен, не бях лъжец, нито злодей, както аз, така и моя род... несправедливост не извърших над никого” (F. H. Weisbach, “Die Achamenideninschriften”, второ издание, Лайпциг, 1890, с. 73,75).

Бог даде могъщество Кир и Дарий за да помогнат за завръщането на еврейския народ отново в родината му, където да възстанови разрушения Ерусалимски храм.

При посещение на гр. Суса читателят на Библията веднага си спомня за царедвореца Аман, богобоязливия Мардохей, цар Асуир (Ahasveros или Kerxer, на гръцки Ксеркс) и особено за красивата царица Естир. Спомня си и за пророк Даниил, имал едно от своите видения “в столицата Суса в областта Елам” (Дан. 8:2).

В Суса най много се посещава постройката, смятана за гробница на Даниил. Понеже е почитан и от мюсюлманите като пророк, тази сграда е пазена от тях като светиня. Християните имат право да влизат само във външните помещения, но не и в централната част, в която се намирал предполагаемият саркофаг на пророка. Още не са намерени доказателства за историческата истинност на това предание.

Днешният потомък на древната Суса – иранското градче Shush, се намира в долина на планината Zagros, където на юг текат много реки, вливайки се в Персийския залив. Горещ вятър от Персийския залив, което е едно от най горещите места на света, духа като пред улук в тази равнина, поради което горещината в Суса през летните месеци почти не се издържа. Персийските царе, които са имали за резиденции повечето от големите градове, са живеели в Суса само през зимата. Археолозите следват техния пример и ограничават работата си над развалините само през зимните месеци.

Високи от 35 до 40 м могили, разположени на изток от днешния град, правят впечатление със своята височина. Показват определено, че и в древността Суса е бил много голям град. В продължение на стотици години е бил столица на еламитите, а след това един от главните градове (столици) на Персия. По големина е само малко по малък от Вавилон.

Високо над могилите се издига постройка, приличаща на някоя от средновековните крепости в Европа. Това е главното седалище на френската археологическа експедиция, построено от първите изследователи на Суса с тухли от древните дворци. Много от тези тухли имат клинообразни надписи.

Пръв английският археолог W. K. Yaftus открил през 1850 г. на това място, станало след това за дълго време съкровище на френската археология в Близкия Изток. С разкопките на огромните могили се заели през 1884 г. Marcel Dienlafoy и неговата съпруга. Те разкрили части на дворец от времето на персийската държава с площ от около 50 хектара. Единадесет години по късно (1895 г.) французите получили от персийските власти изключителното право да правят разкопки из цяла Персия, както и да задържат за себе си намереното. Това разрешение, отнето едва след 40 години, им позволило да съставят своеобразната сбирка в Парижкия Лувър от страните на Предна Азия, което стимулирало френското правителство да влага средства за разкопките в Персия.
Сензационна находка – законодателството на Хамураби.

След 1897 г. бившият директор на Управлението за старинности в Египет Yacqnes Y. M. de Morgan извършил в Суса допълнителни разкопки, при които били направени забележителни разкрития. Най голямо значение за библейската археология има намирането през декември 1901 г. и януари 1902 г. на сборника от закони на цар Хамураби. През тези два месеца de Morgan извади от развалините на старата крепост строшена на 3 части колона от черен базалт, покрита с надписи. За изненада на учените от цял свят този висок почти 2,5 м камък съдържаше най старата, дотогава все още неизвестна, сбирка от закони на прочутия вавилонски цар Хамураби, владеел Месопотамия през първата половина на второто хилядолетие преди Христа.

Само малцина учени преди това вярваха, че в такова далечно време е имало закони в истинския смисъл на тази дума, и то във вид на Кодекс. Повечето твърдяха, че закони, като съдържащите се в 5 те книги на Мойсей, не могат да имат своя произход от времето на Мойсей. Намирането на Кодекса на Хамураби отне на тези извънредно критични учени силният им аргумент против Мойсей, съставителят на Петокнижието (първите 5 книги на Библията).

Понеже датираха от времето на патриарсите, законите на Хамураби хвърляха светлина не само върху тяхната патриархална история, но и доказаха, че първата книга на Мойсей описва достоверно времената на родовите отношения, на които е посветена. Следователно авторът на Битие е познавал това, за което ни докладва.

Каменната колона на Хамураби първоначално е имала своето седалище във Вавилон. Тя е трябвало да информира всеки гражданин, призоваван на съд, за неговото правно положение. Когато еламитите завладели Вавилон, те пренесли тази колона заедно с други каменни паметници в тяхната столица Суса. По късно и Суса споделила участта на Вавилон. При нейното завземане колоната била начупена и забравена под развалините на крепостта, докато археолозите я извадиха отново на бял свят. Когато Мардохей е бил служител в двореца на Суса и Естир е живяла в него (двореца), прочутата колона на Хамураби вече е била затрупана.
Строителни останки от много столетия

Ще спомена само за множеството паметници на Саргон от Акад и на Нарамзин, (двама велики завоеватели от времето на Авраам) – тези паметници са великолепни предмети на изкуството от времето на еламитите и персите. Също за изумителните цветни релефи и мозайки по стените и стълбищата на персийските дворци, както и за многото други малки и големи находки, изложени в Лувър.

Въпреки че бях разглеждал археологическите доклади, както и плана на мястото на разкопките заедно с още множество снимки, бях слисан от планините от древни останки. Те съдържат строителни развалини и остатъци от заселване, продължавало столетия. Суса трябва дълго време да е била гъсто населена, което доказват милионите останки от глинени съдове, изравяни при всяко гребане с лопатата. Наистина останки от грънчарски произведения се намират във всички някога населявани места от Близкия Изток, но тук те са неизброими.

Всеки, пожелал да разгледа в Суса останалото от прочутия дворец на персийските царе Дарий и Ксеркс, ще бъде разочарован. Съществуват само развалините на Ападана, голямата банкетна зала. Вероятно в нея се е състоял и пирът, даден от Асуир (на гръцки Ксеркс) на всичките му князе, описан в глава първа на книгата Естир. Днес нито една от нейните 72 високи колони не е останала изправена.

Граничещият със залата царски жилищен комплекс е бил построен от Дарий I. В надпис, намерен при разкопките, е дадено описание за великолепието на този комплекс. Споменава се, че в строежа са взели участие всички провинции на великата държава, доставяйки строителни материали и вещи майстори. Вавилонците са направили основите, заедно със най дълбоките изкопи. Асирийци, карийци и йонийци е трябвало да транспортират кедрови дървета от Ливан. Златото било доставено от Сардис и Бактрия (Baktrien), а полублагородните сини камъни и карнеол от Согдиана, тюркоаз от Хоразмия (Chorasmien). Сребро и абаносови дървета били донесени от Египет, слонова кост от Етиопия, Sindh и Arachosien, а други украси от Йония (Yonien).

Йонийци и лидийци били каменоделците, мидяни и египтяни са златарите, а дърводелската работа е извършена от етиопяни и сархийци. Бил построен огромен великолепен дворец, който приличал на южния дворец във Вавилон, послужил вероятно за модел.

За съжаление от някогашното великолепие не е останало почти нищо! Пощаденото от разрушителните човешки и природни сили е било разкрито и позволило на учените да си съставят сравнително точна представа за плана на двореца, както и за предназначението на неговите отделни части. Днес почти не се виждат развалини. Повече от 80 години са изминали, откакто Dienlafoy разкрил за пръв път сектор от този дворец, както и повече от половин столетие от деня, когато de Morgan напусна мястото на развалините. Векове преди това е бил воден бурен дворцов живот. Само нищожни остатъци сочат за съществувалия някога дворец. Без плановете от разкопките не би могло да бъде установено неговото разположение!
Градът на царица Естир

Разглеждането на Суса е интересно за читателя на Библията, защото му напомня за велики мъже от миналото и за герои на вярата, спасили от съдбоносни последици своя народ. Цар Асуир от книгата Естир, известен в историята с гръцкото му име Ксеркс (486 465 г.пр.Хр.), разрушил Вавилон и изпълнил пророчествата на Библията, описани от Исая в 13:19 22 и от Еремия 51:37 41.

За разлика от Дарий I неговият баща Ксеркс бил слаб по характер човек, над когото са влияели страстите му, евнусите и жените от неговия харем. Това, което научаваме за него от извънбиблейски източници, съвпада с описаното в Стария завет. Ксеркс е можел днес да назначи свой приятел на най висок държавен пост, а утре да го обеси. Бидейки в добро настроение, бил готов да изпълни желанието на всяка жена, както и да я убие, ако би го молела за услуга в неподходящ момент.

Когато се катерех по хълмовете от насипи, развалини и древни останки, спомних си за най голямото сватбено пиршество на света. Според докладите на древни историци след завръщането си от Индия (325 г.пр.Хр.) Александър Велики искал да покаже на целия свят и на бъдещите поколения чрез впечатляващ акт събирането на Азия и Европа в едно. Новата империя, създадена със силата на оръжието, трябвало да бъде хармонично обединение на народите. За да го демонстрира по най категоричен начин, Александър се оженил за Статейра (Stateira), персийска принцеса от царски произход, като накарал неговите генерали и висши офицери да се оженят също за персийки от благороден произход. Освен тях принудил и 10 000 от своите войници да встъпят в брак с персийки. Сватбената церемония в двореца на Суса на хилядите нови семейства било единственото по рода си зрелище.

Но желанието на Александър Македонски не се е изпълнило! Азия и Европа тръгнали по различни пътища.
Персеполис – перлата сред близкоизточните развалини

За разлика от другите места с развалини в Близкия Изток в Персеполис няма храм или театър. В него обаче се намират най големите дворцови развалини, намирани някога в страните, описани в Библията! Градът е бил построен от Дарий I и неговите приемници приблизително на 50 км южно от Пасарга…ай, столицата на Кир Велики. Като нова столица Персеполис е трябвало да надминава по своята слава и блясък всички столици на древността. В продължение на 150 години той е бил най великолепният дворцов град на тогавашния свят. Вавилон, Суса и Екбатан са били изградени от други народи, поради което Дарий е искал да има типично персийска столица. Персеполис е трябвало да стане пример за персийското изкуство и архитектура и център на културния живот. Разположен в сърцето на основната персийска област и заобиколен от просторни пустини, той е трябвало да бъде най сигурното място за пазене на съкровищата, които в продължение на повече от 200 години са били донасяни в съкровищниците на персийските царе.

Александър Велики направил от Персеполис най великолепните развалини в света! По принцип не е разрушавал градовете на победените народи, но е опустошил Персеполис с огън като отмъщение за опожаряването на Атина от Ксеркс през 480 г.пр.Хр. Преди да срине града е натоварил на 7000 камили намиращите се в него съкровища, а след това е позволил на войниците си да оплячкосат останалото. След пълното разграбване наредил да бъде изгорен. Пламъците били толкова силни, че големите стени са се превърнали в тухлени остатъци, а произведенията на строителното изкуство в пепел.

Първият европеец, посетил през 1320 г. развалините на Персеполис, е бил странстващият монах Одерик (Оdericus), описал видяното само с две изречения. Следващото описание е на венецианския посланик Варбаро, който видял града през 1472 г., но мислил, че е дело на цар Соломон. Пристигналият през 1586 г. трети европеец – Августински монах, свързал правилно това място с персийските царе.

Човекът, идентифицирал през 1619 г. това място като Персеполис (това име се среща често в древногръцките източници), е бил маркиз de Bаdmar. Първият англичанин, потърсил развалините през 1634 г., е Thomas Herbert. Според него те се намирали недалеч от пътя. Оттогава много други посетители са описвали Персеполис. Копия от надписите върху останките от този град са били взети в края на XVIII и в началото на XIX век, за да послужат като ключ при разчитането на загадъчния клинопис.

В по голямата си част развалините са видими на повърхността и до днес, а друга част са скрити под пепелища. Това, което е на повърхността, е било изложено на разрушителното влияние на слънцето, вятъра и дъжда, преди да бъдат взети предпазни мерки. Първите посетители докладват, че са виждали цели или отчупени 40 колони, днес обаче в Ападана (залата за пиршества) са останали изправени само 13 колони, а при входната врата само две. Заслужава признание привличането на проф. Ернст Херцфелд като археолог на Персеполис до 1934 г. След него работата е продължена от Ерих Шмид, археолог с дългогодишен опит от разкопките в Турция и Ирак. Били разкрити 2/3 от развалините под пясъците, а голяма част от постройките реставрирани.

Заслужава да се спомене и за харема на Ксеркс, напълно пресъздаден от чикагска експедиция. В огромната си част харемът днес изглежда така, както преди неговото разрушаване, и служи отчасти за музей, отчасти за седалище на експедициите.

Всички дворцови сгради са били построени върху изкуствена тераса, висока 12 м, която при поглед отгоре има неправилна форма. Тя е била дълга около 400 м, широка 300 м и изградена върху плоска планинска верига в западната част на планината Kuh i Rahmat, наречена още Планината на милостта. Терасата е направена от колосални варовикови блокове. Всички дворцови сгради, включително портата, залите за пиршества, тронната зала, царският жилищен комплекс и съкровищницата, са били построени върху тази висока тераса и се виждали отдалеч. Един единствен път е водил нагоре към терасата – това е добре запазена двураменна стълба с много малък наклон, позволяваща да се разминават конници в двете посоки. На голям каменен блок в южната фасада на терасата има няколко надписа от Дарий I. Това са молитви към неговия бог да пази династията и държавата.

След изкачване и на последните стъпала се застава пред развалините на входното предверие, монументална входна арка, наричана още “Вратата на всички народи”. По примера на вратите на асирийските дворци и храмове вратите тук имат от двете си страни огромни бикове с крила и човешка глава. Два от тях са се запазили много добре и въпреки някои увреди въздействат силно на посетителя. Едновременно с това свидетелстват за изкуството и превъзходните възможности на древните перси. От надпис на това входно предверие става ясно, че персите са имали ясна представа за своите способности и възможности: “Царят Ксеркс прогласява: С милостта на Агурамазда аз построих този входящ път, който показва всичките народи. И много други красиви дела има в тази Персия, които аз направих и които направи моят баща. Делата, които днес изглеждат толкова красиви, са направени от нас с милостта на Агурамазда” (Ф. Х. Вайсбах, “Надписите от Ахеменида”, второ издание, Лайпциг, 1890, с. 83).

От “Вратите на народите” се обръщаме на юг и заставаме пред просторната зала за празненства, подът на която се издига с още 2 м над нивото на голямата тераса. Върху златните и сребърните табели на основите, изровени от Херцфелд, е написано, че била построена от Дарий I. Строежът има същият план на основите, както и на Ападана (пировата зала в Суса): 72 колони с височина по 18 м, от които сега са прави само 13. Две монументални двураменни стълбища водят към двете (северното и към южното) предверия на тази разкошна постройка.

Каменните фасади и парапетите на стълбищата са покрити изцяло с релефи, чието изпълнение е толкова блестящо, че едва ли в целия Ориент би се намерило нещо подобно, в никакъв случай обаче по хубаво. Те изобразяват водени от перси, мидяни и елами войни, както и много представители на различните народности, влизащи в състава на голямата персийска държава. Тези хора носят тяхната типична национална премяна, имат разнообразни фризури, своеобразни обувки и различни оръжия.

Скулптурите дават много богата информация за бита на народите и културното ниво на древността. По време на пребиваването ми в Персеполис в продължение на часове разглеждах отново и отново тези релефи, изпълнени с толкова подробности. Радостно е, че иранското правителство е наредило да се поставят покриви над източните стълбища, за да бъдат предпазени от слънчевия пек и дъжда. Тези стълби са все още почти напълно запазени, защото от времето на Александър Велики до откриването им от Херцфелд са били затрупани от дебел пласт развалини и пясък.

От южната страна на Ападана се намира малкият жилищен дворец на Дарий. Народът го нарича Огледалната зала, защото рамките от черен базалт около прозорците са запазили и след 24 века своята превъзходна излъсканост, поради което в нейното отражение човек може спокойно да се снима. Добре запазените входни колони и щурцове, както и прозоречните рамки, са покрити с прекрасни скулптури. Спомням си за изображение на момиче, вероятно робиня, което поднася на царя шише (сигурно пълно с парфюм или миро). На лявата си ръка носи кърпа.

Много страници са необходими за подробното описание на добре запазения централен дворец с колонната зала и украсените със скулптури стълбища, както и на просторните дворцови постройки в южния край на терасата, които за съжаление са лошо запазени. Към тях спадат жилищният дворцов комплекс на Ксеркс и харемът, за който вече споменахме. Задължително обаче трябва да се спомене и за грамадната тронна зала на Дарий. Тя има 8 врати арки и 100 колони, поради което е наречена “Зала на 100 те колони”. Върху някои от тези арки е изобразен Дарий по време на аудиенция, а други го показват в битка с Ариман, въплътеният бог на злото.

В югозападната част на терасата се намират няколко сгради, предназначени за пазене на държавните съкровища. От тези сгради са останали само основните зидове. Тук са били пазени несметните богатства на персийската империя, разграбени по късно от Александър Велики. Остатъци от богатствата бяха намерени в дебелия пласт от развалини и пясък: напр. строшени съдове от черно бял гранит, жълт алабастър, син ланисланицул, черен диорит, сив варовик, от изтъкан с нишки оникс, от набразден ахат и от сардоникс с чудновати пластове. Освен тях са открити и бронзови коне, бронзова поставка от 3 лъва и още много предмети, захвърлени от гърците поради увреди или пропуснати в бързината, с която са грабили.

Краткото описание на Персеполис няма да бъде пълно, ако поне не се споменат 7 те гробници на персийски царе, изсечени в планината Кухирамат (Kuh i Rahmat), намираща се на изток от терасата, а някои са разположени и в скалите Накирустан (Nagsh i Rustan) на 7 км северно от Персеполис. Всички персийски царе са били погребвани при Персеполис, с изключение на Дарий III, чиято гробница не е била готова при смъртта му. И седемте гробници са еднакви по форма, големина и начин на изграждане. Фасадата им е оформена като огромен кръст от почти отвесни скални стени. Ниска врата води към изсеченото в скалата помещение, в което се намират саркофазите на царската фамилия. В горната част на кръстоподобната фасада е гравиран по голям от естествените размери релеф: представители на 28 те нации, които според традицията са съставлявали персийската държава, носят пиедестал, върху който с лък в ръка царят стои пред олтар с огън. Над цялата сцена се е разпрострял крилатият бог на Персия Агурамазда, държащ диска на слънцето.

Египет е истинско Елдорадо за археолозите. Поднася исторически материал в такова изобилие, каквото не може да даде нито една друга страна на света! Развалини от най дълбока древност – пирамиди, храмове и гробници, безценни съкровища на изкуството, привличат в Египет неизброими посетители. Бяха ни възвърнати от пазещия ги пясък на Египет!

Крайно сухият климат на Египет предлага единствените по рода си предпоставки неговите старинности да надживеят хилядолетията. Никъде другаде не се появиха на бял свят толкова открития, осветляващи живота от библейските времена. Само бегъл поглед върху справочниците е достатъчен да ни убеди в това! Нашите познания и представи за оръдията на труда, за вида на музикалните инструменти, домашните съдове, мебелите, оръжията и частите на облеклото от всички епохи се дължат преимуществено на историческите съкровища от Египет.

Когато човек разглежда огромните сбирки от египетски старинности, пазени в музеите на стария и новия свят, неволно се запитва, дали нещо изобщо е останало още в Египет. Посетителят на Музея в Кайро не ще бъде разочарован в никакъв случай! Специалистът, който желае да изучи основно изложеното в музея неизброимо множество от вещи и ценности от всички епохи на египетската древност, ще се нуждае от много месеци. Обикновеният турист (който разполага с малко време и чиято способност за възприемане не е еднаква с тази на археолога) също не може лесно да потисне желанието да разгледа всяко от легендарните съкровища на изкуството, пазени в този музей.