Испор елохим работни дела част II посолство на Русия

Магазинът представляваше неголямо помещение със специални витрини от блиндирано стъкло, с дебелина точно един инч, наведено напред под наклон от седемнадесет градуса и удържано от масивна конструкция от висококачествена стомана. Тясна холандска фасада с дървена наглед врата, малка работилница за шлифоване на диаманти и миниатюрна тоалетна на брега на улицата-канал. Две минути по-рано моторница изпълняваща ролята на такси спря до неголям шлеп, жилище на двойка около петдесетте. Слезлият човек среден на ръст с поомачкан костюм бегло оглеждайки се, влезе във магазинчето. Влезе след като му отвориха с подсказващото жужене на електрическата брава на хидравлично задвижваната врата. Посрещна го младолик висок човек с черен костюм, на който сакото висеше на специална поставка за да не се мачка. Младият мъж беше по черна жилетка, а ярмулката му издаваше твърдите му ортодоксални възгледи на човек изповядващ юдаизма. Малко хора знаеха, че беше роден на няколко километра от Одеса.

Отвън всичко изглеждаше като пантомима поставена от най-великия режисьор, доведена до съвършенство. Леки вежливи поклони, думи произнесени с едва доловимо мърдане на устните, навеждане към витрините и демонстрация на един-два ювелирни шедьовъра от дребни диаманти обсипали прекрасни изделия от бяло злато или платина. Наблюдения през специални увеличителни стъкла изработени преди около шейсет години в завода „Карл Цайс” в Йена. Кимания, нови демонстрации и така около половин час докато на евентуалните „наблюдатели” им стане ясно, че става дума за клиент. Писане на чек. Предаване на пръстен или нещо друго. На клиентът бе предложен стол, табелката на вратата обърната с надписът „closed” навън и от един от шкафовете беше извадена квадратна кристална гарафа с очевидно скъп коняк за да бъде полята успешната сделка. Че е скъп конякът, можеше да се съди по миниатюрните чаши със столчета които, поемаха по не-повече от пет капки, прецизно отмерени в лабораторията на „Рош”. Разговорът продължи и купувачът от време на време изваждаше от кутийката покупката и съсредоточено й се любуваше. С малък педал наподобяващ този на паник-бутона младият човек включи незабелязано устройство за илиминирането на евентуалните подслушвателни системи. Устройството беше ловко прикрито в дървената кутия на допотопен лампов радиоапарат „Филипс” от орехово дърво с триъгълна форма. Всъщност нищо по-вече от разновидност на българският снаряд „стършел” предназначен за радиоелектронна война. Устройството правеше ефира наистина неизползваем.

-За успешната сделка господин Цимерман!

-Кълна се никога да не забравя Йерусалим!

Двамата с полуусмивка надигнаха чашите и отпиха. До дъно. При този обем на чашите нямаше как да не е до дъно. Превъзходен коняк. Гостът почака за втори тост, но младият човек прибра чашите и бутилката в шкафа.

-Вие сте наш гражданин, Родината и ръководството високо ценят работата Ви.

-Все пак разбирате, че аз макар и рускоезичен не съм руснак.

-Нашата страна от векове е многонационална, много нации – една държава. Но не за това съм тук. Пратката вече е на пода. – „купувачът” ловко беше освободил товарът скрит под връхните си дрехи. Тънката дълга кесия наподобяваща колан за панталони съдържаше над триста грама необработени диаманти от Сиера Леоне. Другите около двеста и петдесет грама бяха якутски. Африканските бяха разбира се „кървави”, добити от руски патрул в рамките на силите на ООН. Якутските трябваше да попаднат в лондонския апартамент на един олигарх, но …се озоваха в централата на ГРУ, а олигарха на „Матроска тишина” */ Сградата на Главната Следствено Управление на Руската федерация/. От известно време бяха наложени нови правила за работа с олигарсите със силата на Божите заповеди и една от тях гласеше "Ако някой си помисли да те удари по едната буза, незабавно го пребий до смърт". В следващите няколко години на човекът беше дадена възможност да шие дрехи в Сибир и да пише статии с елемент на разсъждения на тема "Колко е лошо да си олигарх". А момчето просто бе поискало да стане президент...с парите на Всесъюзния Ленински Комунистически Съюз на Младежите.

Двамата размениха погледите си изпитателно, но кратко. Домакинът подаде с уважение визитната картичка, която взе от плота до касовия апарат. На гърба й беше написан със ситни букви адрес в Берн. Посетителя прибра ловко картичката, надигна се и излезе.

В кабинета на Заместник Директорът на Националната Агенция за Сигурност се провеждаше „спявка” в състав от домакинът и двама опитни в интригите служители.

Трима полковници с власт и обединени от безумна алчност. Какъвто и шефът – такива и подчинените. Сега се правят пари. Като те пенсионират да не ядеш шикалки. Сега си на яслата. Сега е време да се назобиш, да понатрупаш капитал за децата. За да има като се пенсионираш с какво да им помогнеш. Не като някой балък – охрана на бариерата за триста лева. Ха! Под сто - двеста хиляди долара годишно, за какво да стоиш. То държава вече няма, тъй, че на кого да служиш? Министърът ще се смени догодина, ако си изкара докрай мандата. Заработил е достатъчно за черни дни. Благодари на шефа, че те е оставил да си изкарваш пари и за себе си, и не пречи на силните на деня.

- Така колеги, обектът е ясен. Искам го „сготвен”. Колко време искате? Че нямаме много! Заразпитвал е дето трябва и не трябва. На Капитан Андреево е ходил в събота, а в неделя до към три и половина след обяд се е мотал по Свиленград. Командировка със сигурност не е бил. Уж имал някаква любовница там, но тя е по скоро за парлама. Учителка по музика.

- Шефе, тоя е прост милиционер. Почнал е като старшина в мотобатальона. Тъп е като конски гъз. На високо акъл не вирее. Не може да е навлязъл много навътре. Ходи на Капитана или да чука или да оскубе някой митничар на дребно. – ръководителят на екипа по вътрешни разследвания подръпна носа си наподобяващ клюна на хищна птица.

Полковник Човалнинов само две седмици преди това успешно беше реализирал един Началник на управление в Дирекцията на полицията, който се наложи да се отчете с четиридесет и пет „хилки” / хиляди долара /. Надушиха го, че е „намазал” стотина бона от търговците на метали, наети да режат Железопътния завод зад гарата. Двама сержанти бяха забелязали единадесетте камиона с масивни цветни метални детайли, чистак-бърсак нови и ги бяха задържали за проверка. Уведомиха оперативния състав на Транспорна полиция и стана мътна и кървава. Търговците пък изреваха на подполковника от Дирекцията и нещата за два–три месеца взеха друга посока. Първоначалните твърдения на фирмаджиите, че скрапа е купен след търг се измениха в посока, че всъщност металите са извозвани за съхранение на склад за да не бъдат опоскани от циганите дето оглозгваха всичко тежащо по-вече от дърво. Като влязат в склада, вече ще се проведе търг и ръководството на завода ще си ги продаде. Лично Столичански дойде на крак да потвърди версията. Но схемата си я биваше и проработи. Камионите бяха свалени от наблюдение и металите поеха по предвидения път макар и с малко закъснение. Тя тая схема отдавна се въртеше с гилзите на армията. И там далаверата беше около седемдесет лева на гилза от артилерийски снаряд. Половината се отчисляваше за политическото ръководство, генералитета и изпълнителите, а останалото за частните фирми дето извършваха дейността. За това в държавата сделките с държавно имущество се казваха Далавера.

Но висшия полицай от Дирекцията се бе помислил за генерален директор и беше забравил да „почерпи” и малките чинове. Нарушен беше основния принцип „когато ядохте кюфтетата, не ревахте”. Дребните пагони останаха с пръст в уста и „изреваха”. Някой от „малките” изпя всичко и Чувалнинов захапа оялия се Шеф. Като го „подкараха” с фактите офицерът се разрева и със сълзи на очи, и буквално на колене се молеше да не го изпържат във Военна прокуратура, че там щяха и да го „съблекат” за близо две години напред. Какво? На топло ли да влиза? Той ли е най-големия айдук в държавата? Двама студенти има на главата си. На старците трябва да се помага, че с тия пенсии са живи-умрели на вилата на Драговищица. А и какво, пет минути резил – цял живот милионер. Пък и зад цялата схема с камионите и скрапа се оказа Бакърко.

И Чувала се смили. Живей бе, …Живко! Отчети половината пачка, пък живей! Щом такъв голям човек е отчислил такава сума, зарежи. И двамата с колегата си натопиха човките. Уважиха Зам.Директора си с подобаващ дял и сега им връчваха друга задача. Не за пръв път „отработваха” подобен рекетьор. Сега нещата обаче не бяха икономически. Чувалнинов усещаше миризмата на „развалено”. Политиката май беше водещото, а не подкупа. Изучиха „обекта”. Колите му бяха „дърво”. Къщата му беше по-скоро барака. Жена му не беше стъпвала в салон за красота от шест-седем години. Дори и оградата на двора му беше паднала, а портата не се затваряше. Свидетелите говореха, че в кръчма не влизал. Не е като тия дето обгрижваха тютюневите изделия. Джипове. Тунинг коли. Ловни пушки „меркел” за по десет хиляди всяка. Децата им по италианския колеж в Горна Баня. Има какво да губят. Тоя няма пари да се обръсне… какви любовници ще поддържа, какви пет лева? На почивка не беше стъпвал от седем години. Искал да следва право в Благоевград, но като опряло до нормалните за там хиляда долара подкуп, че да го вкарат във факултета и запецнал. Беден като църковна мишка. Защо го подкарват, егати? Но дреме ти на жилетката, като го искат сготвен, ще го сготвим.

- Така е. Ни ми е кум, ни брат, ни сват! - Вижте сега – вечният зам.директор на НАС леко изкриви гримаса – тоя юнак много е заразпитвал и по Русе, а знаете че Директора идва от там. От Митницата нашите ревнаха като подпалени. Сега, знаете, Емо Макарона изнесе произвоството си в Украйна. Като развъртали плевенския „Доктор” за трите хиляди тона котрабандна нафта на Сомовит, така ловко нагрял човека му, че мутрата пропял за половин час. Нашите от сигурността в Русе ни разказаха от първо лице. Един от тях му е съученик, беше като гръмнат. Кълне се, че тоя гад „разтрошил” психиката на оня без да го пипне дори с пръст. Там му викат КГБ-то. Сега душил около безмитната зона и пристанището. Не можем да го траем по-вече.

- Това не беше ли същия, който изклати Живко Фашиста с петте жепе цистерни на Дупница. Дето се закачи с трима лейтенанти с автомати направо на глухия коловоз.

- Същият.

- Да бе, спомням си, ебати мръсника, половин час преди да пристигне композицията се закотвили при ръководител движение на гарата и го накарали да вкара цистерните на глухия коловоз, после открито паркирали до тях и не мръднаха цяла седмица. Живко не посмя да се появи на гарата за цистерните и не можа да ги изкара в Сърбия. Накрая тоя притисна „тарифите” в централата на БДЖ официално и се наложи вагоните да ги конфискува железницата заради денгубите. Ужас! Копелето си беше опекло работата в Прокуратурата и стана една…мътна и кървава. Регионалният Директор на Благоевград ми ревеше всеки ден по телефона. Сумати пари изгоряха.

- На тебе - всеки ден, ама на мене - през половин час. Бях нагрял външното да го озапти, ама не стана. За да го задържим трябваше да уведомим Бонев, той щеше да ни разреши, ама друг път. Сега прошка няма. Директорът е бесен. Иска му главата. Трябват ми доказателства, които да убедят „стоп-палката” на БОП-а да го разкара или поне да не се меси. До две седмици ще разкараме Борко Иланов в пенсия, ако иска да оживее, през това време трябва да подкарате и този. Материали да подготвите. Всичко. И го изпипайте така, че катаджията да се хване. Той и без туй му е през шлифера за такива като него. Работят ли много, той ще трябва да се обяснява с Премиера директно. Мимето от Кюстендил и така не вдява нищо. Каквото му каже Мавъра, това и ще прави. Искам справка подплатена здраво. Телефони, снимки, външно, доноси, слухове, - всичко! Вие знаете как.

• 
  Ясно Шефе.
  

• 
  Свършете работа пък ще има и бонуси! Действайте!
  

Предаде му снимката и установъчните данни на „обекта” и продължи:

-Така, и запомни. Задачата е спусната от най-високо място. Искам всичко което може да се тълкува …срещу „обекта”. Вземи си отпуск и работи. Ако ти трябва помощ вземи си от твоите и им кажи, че е частна поръчка. Не бери грижа за парите. Тоя ако не го опраскаме до края на март, горим отвсякъде. Избори идат, нали се сещаш. Тоя мъти водата на кой ли не. Сега ги няма Дребния и Бонев и такива като тоя им е време да ги разкараме. Действай! Въпроси има ли?

• 
  За сега не.
  
• 
  Давай тогава!
  

Врътнаха готовите данни на шефа на БОП-а и започнаха тънък томоз през кадровиците. Който не ставаше за нищо го правеха кадровик! Там собствено мнение нямаше. Едновремено течаха проверки през инспектората и зам.директорите на службата. Следващата стъпка беше да провалят една-две разработки на нарочения за уволнение служител, и около него се заформяше тежко напрежение. Опитаха и през Военна прокуратура, но там военните се усетиха че се гласят да ги ползват за горещ ръжен и ги отсвириха учтиво и елегантно. Доказателства за престъпление няма, а нарушенията си ги наказвайте по дисциплинарен ред. Така отработената схема за отстраняване неизменно докарваше „обекта на вътрешната проверка на НАС” до отвращение и човекът изморен и омерзен от ставащото си вдигаше чуковете, хвърляше оръжието и служебната си карта, теглеше им една дълга и тънка, и отиваше да се оправя в цивилния живот. Социологическото проучване показваше, че около двеста хиляди души в държавата работят за мутрите. Да се яде е нужно поне един път на ден, нали. На държавна работа може да постъпиш, само ако те вземе някой приятел. Това с конкурсите…

„Разработката” приключи с очаквания резултат макар и да отне много нерви и усилия. Ако половината енергия изразходвана за подобни „врътки” беше използвана срещу мафиотите или вражеското разузнаване, в страната отдавна да се беше възцарило тоталното блаженство. Но не би…И понеже човекът беше по характер твърд и упорит, се наложи да се действа по хард. В края на снежния март, бопаджията вземаше сина си от детската градина. Докато обличаше детето двамата юнаци от Бюрото за оперативно наблюдение се повъртяха около двадесет и две годишното работещо на място дизелово волво. Десет минути по-късно качвайки детето през задната дясна врата, човекът забеляза четирите дупки с диаметър девет милиметра в задния калник на колата. Мъжът не каза нищо на жена си. Нямаше заплата за такива „екстри”. Нямаше такава държава!

В резултат като бонус едни висаджии почерпиха за успешно „сготвената” глава на офицерът от Дирекцията за „Борба” с организираната престъпност с едни тридесет хиляди марки. Загубите им отпреди това възлизаха на милиони и тези тридесет хиляди им бяха от сърце. Особено след последната операция на бопаджиите на Митница Бургас, когато „изгоряха” мутри и политици от Съюза на Драматичните Сини в обща предизборна врътка с двадесет и седем тира с контрабандни платове, стоки и злато от Турция.

Напусналият заради тези действия служител се прибра в малкият си апартамет. Ясно му беше, че следваха поне пет-шест години загубени за живота му. Отърва се на косъм, можеха да го убият като куче.

Така смазаха и Фомич в Русе. И понеже жена му беше по-чувствителна, с друга възвишена психика, не издържа. Последните години тя се спасяваше като рисуваше икони, но наистина не издържа и ракът я уби за половин година. Психическото напрежение отключи болестта и я отнесе. Светла й памет! Не можеше да приеме този свят на садизъм, резултат от такава безподобна алчност. Така си отиваха малкото останали интелигентни хора в България.

Два месеца по-късно бившият офицер от БОП отиде на една последна оперативна среща, но с агент работил за друга държава. Бившият служител на бившето Министерство на външната търговия доскоро се трудеше като главен експерт в Министерството на търговията и промишлеността.

Седнаха на широка дървена маса в кварталната кръчма, която местната потребителска кооперация даваше под аренда на всеки, който се отчетеше с прилична сума в джоба на Председателя. По тази причина щом изтечеше срока на договора се появяваше нов арендатор. Председателят на кооперацията прибираше по-голямата част от сумата и …Господ да ни пази от честните частници! Така е, да се съберат пари за митничарско място на сина на Калотина не е лесна работа. И без това дипломата за митничар от УНСС му излезе златна. Че без диплома на първата чистка и …оди се пери! Изстива ти мястото и далаверката! Знаеш ли кво е да пушиш „боро” с бандерол и как се минава от „Кардю” на „Дива коза”?

Две бутилки бекс, пържена цаца и картофи без сирене, бели пластмасови вилици.

• 
  Здравейте.
  
• 
  Здрасти, Вас ли праща Анатоли.
  
• 
  Да. Мене.
  
• 
  Да помагам ли нещо, че от два месеца съм „навън”. Знаете как е.
  

Тънкият плик смени собственика си докато отпиваха от бирата. Студена бекс без да е ледена.

• 
  С какво смяташ да се занимаваш сега в цивилизацията.
  
• 
  Нямам идея. Още съм неориентиран. При мутрите не ща да ходя.
  
• 
  Анатоли ми каза, че са те „сготвили” по поръчка.
  
• 
  Май така се получи.
  

- Било каквото било. Това сега не е внос, сега се е е….майката. Вие за „лигавия” ли работите.

- Не, отдавна не съм в тази област, сега съм в битовата химия, веро, ариел, имам малък склад на едро. Е, мотам се и на държавната работа.

- Така е, онова с лекарствата отдавна е отекло. Майната им! Нема такава държава! Засега упорито ме отблъскват където и да почукам…

- Така и ще бъде. Свястна работа за тебе докато е силен Коста Иванов няма да има. Хич и не се напъвай. Той страшен противник.

- Няма да се учудя ако се окажеш прав. Само той да беше – с мед да го нахраниш! Видя ли каква се получи със бившия шеф на БОП-а във Варна? И.Д. военния прокурор го задържа лично. Говорих със Стамо в ареста, племенника ми го пазеше на една нощна смяна. Вика, уцелих ги бате, на пристанището да връткат кока в пакети с кафе. Няма мирис, няма цвят! Контейнер! Като се хванах да ги” развъртам” знаеш ли кой, вика, ми излезе. Едни „първаци” /бивши служители на Първо Главно Управление на ДС/, сега са кротнали във външно министерство при самолетната любовчийка Надя Михайлючка. Организирали си хората секретна секция и си джаркат. После през Поули Пантата пласират на едро и…като ги надуших И.Д-то ми дойде на гости. Пък агента ми го дадоха на някакъв ягуар ли, пума ли, не знам какво там, в имението на Митко Малкия. – бившият вече полицай поклати глава. - После аз се „поослушах” и един друсан висаджия ми изпя една вечер, „котката” само го разкъсала, а трупа хвърлили на крокодила. Малкия имал там в имението всякакви такива животни. А И.Д-то контролирал лично екзекуцията. Обаче работата поотекла, И.Д-то се бил „качил на магистралата” и сега само „белото” му вдигало „хвърчилото”. Ебати изродите. Нема такава държава!

- Едно време, веднага след промените, ме изпратиха в Щатите на специализация. - Чиновникът приглуши глас – и кво мислиш! Учихме там разни истории на демокрацията и общественото развитие. Учихме политология и тъй нататък, дрън-дрън. Обаче един ден идват с нашите лектори едни други сиви пичове, типични учени от АОНСУ, отдалеч миришеха на ченгета. Аз все още мисля, че си бяха от ЦРУ. Казаха, че са политолози от „мъгливото дъно” /жаргонно наименование на Държавния департамент на САЩ/. Тяхното външно министерство. Започнахме някаква делова игра с тестове на два отбора. Едните показваха предимствата на нашата система, другите на капиталистическата, после пък проигравахме недостатъците. И така, ние нашите предимства си ги знаеме, социална сфера, безплатно здравеопазване, липса на безработица, мижави подкупи – я прасенце, я агънце, дамаджана домашно винце или шише домашна ракийка, строги наказания за тия дето крадат от държавата, помниш магазинери и материално отговорните лица…

- Помня. Границата беше трийсет и четири лева, и четеридесет и две стотинки липси, оттам нагоре лицата на отчетническа длъжност ги давахме на прокурор. И ги съдеха! За нищо пари затвора в Сливен беше пълен с продавачки и склададжийки. Мамата си трака! Сега милиони се крадат…

- Тъй, тъй! Та връткахме подобни „делови” игрички. И после какво стана, удариха ни право там където бяхме силни. Безработица нямало, евтини хранителни стоки ще имате, силни органи за сигурност, печеливш военно-промишлен комплекс, нови технологии в ДЗУ–Стара Загора, селско стопанство…? Дръжки! Я сега селяндурите - в парламента! Я старата номенклатура да гепи парите! Я сега да ви управляват кундурджиите и „амбреажите”! Я сега мангалите да ви окрадат и борчетата да ви „ощавят”, че видите вие как се живее...

- Верно! Таковаха ни майката!

- Изгониха ни децата! Направиха ги проститутки и слуги по кръчмите. Американска мечта ли? Ама и Горбачов ни продаде, отвсякъде, за пет милиона долара. Може и да е бил добър политик, ама излезе неграмотен бизнесмен. Дори от предателството си не можа да спечели!

- За това недолюбвам червените, ама какви сини, какви червени – червеи. Във върхушката на СДС влязоха неуспелите партийни секретари. Избра ги Луканката! По свой образ и подобие ги подбра! Алчност, безскрупулност, безогледност. Ужас! Сега да роди жена ти – подкуп няма ли, и детето, и нея трябва да си прежалил.

- Така, че брат готви се за глад. Тия не прощават, преклони малко глава, свали малко гарда, че ще те опукат като куче. Поне пет години да минат, да те позабравят, че… Вече на работа в службите не можеш се върна, кой знае какви са ги сговнясали…Очернили са те за цял живот сигурно. Е, наздраве и остани си със здраве! Трай си, че поне детето да си отгледаш. – Улегналият възрастен чиновник отпи от бирата и се надигна. – Де беше спирката на 74? Аха, видях я! Всичко хубаво! – И с бодра за годините си крачка се насочи към автобусната спирка.

Бившия полицай замислено си допи бирата, постави бутилката настрани, надигна се бавно и хвърли два лева на масата. Това е живота. Гониш кауза – после пауза! Добре, че не е за цял живот. То ебати живота!

И верно, като се замислиш. За една курва Геншер цял самолет прати. Преди години имаше една путана от „Ню Отани”, наследил я беше неформално от пенсионирал се оперативен по италианско направление. Много печена! Та тя му казваше: „Пич, разбери най-сетне, не винаги такованата е претакована, а само когато я врътнат без пари”. Година по-късно с легенда създадена от ченгето, я омъжиха в Италия за един местен архитект в едно от предградията на Генуа. Полицаят покри старите й постъпки в България. Има си право на нов живот. И той също, но какъв живот! Тепърва предстои да се оживява! Или оцелява.

Седмица по-рано в лоби-бара на хотел „Банкя – френдли хотел” Човалнинов се срещна на чаша „Грантс” със своя млад колега. Полковникът беше сериозен и умислен докато по-младият надут и с измамното чувство за самохвалство на лаика.

• 
  Е, криво-ляво справихте се. – полковника преглътна и продължи тихо – Много време Ви отне обаче. Ако така работите и по чужденците, ясно е защо сме на този хал.
  

- Добре, добре. Важно е, че всичко приключи добре макар и с малко разтягане на сроковете. Ега Ви о пичовете! Нищо, все пак началството е доволно. От първи другия месец сте на работа в Гранична полиция. Не ме прекъсвай! Там ще си получите и двамата заповедите за офицери. Половин година по-късно ще Ви върнем отново на старата работа, но вече със звездичките. После там при Вас има много началства за пенсия, ...и така. Разбра ли? В плика са първите добавки към новите звания. Не ми благодари. „Бележките” / жаргонно наименование на банкноти – бел.авт./ не са много, но звездния бонус ще Ви е по-полезен. Връзката си остава по-същия начин!

- Шефе, вярно ли е, че се качваме на звездичките!

- Млъквай и изчезвай младши-лейтенат, и без това отнесохте повече отколкото заслужавате. Тука ли да ти връча заповедта?! Има си кадровици дето и без това си клатят по цял ден макарите.

Младият мъж се надигна с разтуптяно сърце, дръпна ципа на якето си, пресече бара вдигайки качулката на рапърския си суичер и натисна в джоба си копчето на алармата. Хлопна вратата на колата и завъртя ключа. Неугледното БМВ петица изръмжа и зави по булевард „Варна”.

Полковникът изгледа с пренебрежение отдалечаващата се кола, обърна се към барманката и запали пура. Тая двадесетина годишна мацка ставаше, ама тука е гадно. Фоайето беше пълно с камери, вероятно имаше шеф на сигурността да слухти наоколо и който можеше да се впрегне задето му пипаш в курника. Но тялото й е превъзходно. Дали петдесет евро й стигат, те тук покрай чужденците вероятно са свикнали на повече. Бе, я майната й! Като нищо кримките или икономическа са я „обяздили” вече. Обаче си я бива! От спортна страст.

Чувалнинов бръкна в джоба на сакото си и усети пачката, която топлеше по-добре и от най-дебелия пуловер. При тази мисъл отпи от чашата с уиски и направи знак на келнера за такси.