Испор елохим работни дела част II посолство на Русия

На огромното писалище на Президента на Руската федерация в тесния работен кабинет за който медиите дори и не предполагаха, бяха разхвърляни снимки правени от оперативни камери монтирани в различни камуфлиращи предмети и разхвърляни от вездесъщата агентура на територията на чеченската република. На едни от фотографиите се мъдреше брадато лице с тъмни очи украсило бойна униформа с емблемата на свободна Ичкерия. На други се виждаха сериозни брадати мъже с кавказки овчи калпаци, хора със скъпи дебели сака и бели ризи, с яки без вратовръзки, скъпи ланци и тежки златни пръстени. Двама бяха с очила, а един от всичките беше ограден с черен флумастер. Очилата не можеха да скрият идентификацията на косматата мутра на Хатаб. Именно неговата особа беше обект на оперативния фейсконтрол.

-Значи това е представителя на йорданските последователи на Пророка. – Президентът Пухин въртеше в ръцете си снимка след снимка.

-Това е със сигурност, но …хм, мястото на което се намира не ни е известно. Сменя го всяка нощ. Контактува само с двама довереници. И тях не сме установили. Всеки ден отдава команди, но не участва лично в бойни действия. Военният съвет на Ичкерия му плаща луди пари от наркотици, които пласира в Москва, Орел, Санкт Петербург, Самара, Челябинск и другите големи руски градове. – Пълномощният представител на Президента в Чечения се покашля учтиво.

- И какво собствено сте дошли да ми предложите като решение? – преди три месеца Президентът Пухин постави задачата да се разработи план за унищожаването на Хатаб в най-къси срокове. Което значеше и да се изготви втори резервен план.

- С колегите от ФСБ отчетохме неуспехите на военните операции срещу лицето–мишена. Загубите са ни много големи, и в жива сила, и в материално изражение. В ловните мероприятия срещу Хатаб загубихме цялата седма рота от десантния полк на Псков…

- Слушай ме, Рижов, стига си ми разказвал това, което аз прекрасно зная и при това не от теб. – прекъсна го Пухин – Давай по същество. Тая щуротия вече ни струва стотици бойци всеки ден, даже не ми се иска да споменавам за какъв финансов ресурс става дума. Вече по мой адрес лаят не само политиците на Запад, виж журналистите какво са ме захапали. Сега и тази гнусотия с Политковская. Сякаш лично издавам заповедите за престрелките „с мирното чеченско население” или за това, че в отговор на изколването на новобранците, превъртелите им офицери са „зачистили” с артустановки „Град” шибаната дупка Мартан Юрт. Примерно. Ясно ми е, че много хора „лапат” от тази война и от двете страни на барикадата. Ясно ми е, че и много от командирите и разни други шайкаджии правят пачки от тази война. Ясно ми е, че се трупа лой. Но също ми е ясно, че имам и бюджет, че можех с тези пари да направя още два самолетоносача или че имам тридесет или четиридесет милиона руснаци в средноазиатските страни в които ги колят, мъчат, изнасилват и унижават също тъй успешно както и Чечения. И че до две години трябва да си ги приберем защото после вече няма да има кого да прибираме. А им трябват жилища, детски градини, работни места …Така че карай, моля те, накратко и по естеството на темата… Сам разбираш, че мога и със зарин, но никъде по света няма да ме разбират освен в Китай. Сам виждаш какво ни сервират американските ни приятели в Грузия. Като ходя в ранчото на Буш-мена, какво, да не мислиш, че са спрели да ни точат ножа…

- Господин Президент, оперативния състав заедно с командването на Главния щаб на обединената войскова групировка предвидихме широкомащабна систематична операция от прочиствателни мероприятия…

- Нет, нет дорогой! Вы явно меня не так поняли-/ Не, не скъпи!Вие явно така и не сте ме разбрали!- бел.авт./ – Президентът загуби и последното късче от сгромолясалото си търпение. – Пак ми говорите за широкомащабни военни операции. Ще изхарчите общинския бюджет на град като Нижневартовск за четиридесет дни до два месеца. Ще ровите по стадата и задниците на нохчите /названието което са си дали чеченците –бел.ред/, ще прекопате мюсюлманските джамии и медресета, и после ще ми докладвате за разкрити стотина автомата, двадесетина гранатомета, стотина кила взрив, които после „сръчни и находчиви” фатмаци ще продадат обратно на Духовете. Ще загубим в жива сила двеста или триста млади мъже. А откъде ще ги вземем после? И така жените са с една трета повече. Не, няма да стане! Решение на проблема с Хатаб ще намеря аз лично. Свободен си! Докато си още на този пост… - и Президентът бавно затвори кожената папка пред себе си за да подчертае края на разговора с госта.

Докато изтръпналия Представител напусне кабинета, Пухин гледаше в златноотпечатания герб с двуглавия орел върху корицата на папката. Президентът мисли малко повече от две минути от момента в който вратата се затвори. Изчака екипа за „почистване от бръмбари” да мине през стаята с „голямата метла”, процедура която се извършваше след всеки гост на нанониво, и погледна личния си секретар.

- Е Виктор Тимофеевич, да направим връзка с „Бурятский”. - той пое клетъчния телефонен апарат произведен с два бутона, зелен и червен. Зеленият вече беше натиснат и на третото позвъняване отсреща вдигнаха с уставното „Бурятски слуша”. – Здравейте приятелю /като бивш оперативен офицер на КГБ руският президент никога не губеше навиците си, в ефира имена и звания да не се споменават/, бихте ли ме посетили в Калуга когато Ви е възможно, ако не ви откъсвам от делата ви.- и прекъсна разговора натискайки червения бутон на апарата.

На установения между тях код думите му означаваха „Здравейте генерале. Явете се в оперативната квартира „Калуга” /четвъртата в техния списък/ . ВЕДНАГА”.

Пухин енергично стана от стола, протегна се за да освободи натренираното си тяло от схващането и се обърна към секретаря си.

• 
  Екип „Мъгла” да ме чака след десет минути на „четвърти” изход.
  
• 
  Министърът на минната промишленост чака за срещата Ви…
  

Секретарят кимна и излезе за да се обади от кабинета си на Коменданта на Кремъл и на Началника на смяната на личната охрана на Президента. По това, че Секретарят се обърна към Началника на смяната на малко име, опитният полковник разбра, че лимузината на Президента ще бъде ескортирана без високопоставения държавен глава да седи в нея. Главата на полковника веднага просветна за целта на поставената задача. Камуфлаж. Но дори шофьорите на ескорта не биваше да знаят истината и той отиде в стаята зад кабинета си където в условията на лукс играеше шах двойникът на Президента…

Пет месеца по-късно Хатаб умря в страшни мъки. От очите му протече кръв на тънки струи. По кожата му избиха язви и кърваво-гнойни петна. Шестнадесет часа гърчовете се сменяха със страшни болки в костите и задстомашната жлеза. Тялото му подпухна и сякаш самия Аллах гореше душата му приживе. Нямаше лекар наблизо, а и нямаше лекар който да му помогне въобще. Дори морфинът и хероинът не работеха. Само съзнанието му беше бистро сякаш за да е наясно, че е в плен на смъртта. Отровата с което беше напоено писмото от майка му премина през кожата на пръстите и повърхностния слой на устните в тялото през лимфата и кръвта. Руските учени се бяха постарали за двадесет дни да направят чрез генно инженерство персонална отрова за страшния войн на Джихад. През мрежата на генерал Назаров, писмото от майката на Хатаб в Йордания беше прихванато и обработено за тринадесет секунди в тоалетната на един турски ресторант до планинския град Карс. После отново оставено да пътува по своя път през Грузия, през високопланинския проход Мусаллах /От арабски - Пътят към Аллах – бел. авт./ Остатъкът от отровата попадна в кофа за боклук, защото не беше опасен за никое друго живо същество на земята и на открито за около едно денонощие щеше да се разложи окончателно. Хатаб получи запечатания плик от доверения си човек, който го пренесе от ръцете на майката на героя в Йордания лично. И тримата в лагера на йорданеца пипаха писмото, изследваха го, никой друг не се разболя, дори и не кихна. Смъртоносния хабер беше личното послание на руският президент. Не помогна това, че в последно време Хатаб не ползваше мобилен телефон и в групата с която се движеше нямаше такъв. В последно време телефоните почнаха да се взривяват, а на по-късен етап по време на разговор често започнаха в тях да се удрят изневиделица ракети въздух-земя. По тях лесно можеха да разберат къде отиваш или нощуваш. По тях без проблем те чуваха какво си говориш с останалите в компанията или дори получаваха снимки в реално време от камерата в апарата, дори и да го изключиш. Работа на шейтана! Не помогнаха и доставените от резидента на ЦРУ в Грузия разтвори за ликвидиране на миризмата, отпечатъците и други идентифициращи белези.

На четиридесетия ден след смъртта на безстрашния воин на правата вяра, екип на „Каскад” отвлече двете му сестри от родния им град и под наркоза ги изпрати в Челябинск. Там им татуираха кръстчета на бедрата и ги продадоха на чеченската мафиоти в Гудермес с легендата, че са кучки от Уфа, сестри и дъщери на башкирци и татари, офицери в Руската армия наградени с ордени за службата си в Чечения. Мафиотите от Гудермес им се порадваха около месец и ги продадоха в Урус-Мартан на друг полеви командир, който пък ги отведе в планинския си аул и ги превърна от хора в робини, с които бойците му се забавляваха след като се върнеха от бойни действия срещу руските войски. След някой друг месец, като им дотегнаха ги връзваха и караха пленени руски бойци да ги изнасилват групово. Снимаха тази свинщина на видеокамери, а касетите разпространяваха между чеченските младежи по аулите за повдигане на бойния дух. Чак по-късно нещата се превърнаха в бизнес и касетите заляха пазарите в чеченските градове. Ако някой от пленниците откажеше, го колеха като овен пред очите на останалите, а гениталиите отрязваха и ги даваха на кучетата. Така продължи докато един ден установиха, че и двете са бременни и милостиво ги разстреляха за да не ги убиват с камъни по законите на Шериата. Това всъщност беше съдбата на стотици, ако не и хиляди руски момичета и жени отвлечени и продадени в робство по цялата Чечения с малката договорка, че славянките умираха от глад, изтощение и наркотици. Руските чекисти знаеха къде се намират пленничките по сигнала от вградените в телата им радиофарове захранвани от топлината на тъканите им. После ги изгубиха. И докладваха нагоре.

В същият ден когато „Каскад” отвлече момичетата, мощно взривно устройство заложено от бивш агент на Мосад превърна един пикап „Мазда” 250 в отпадъци. В пикапа по-големият от братята на Хатаб загина със сина си, а другият му брат в магазина, който държеше се обгори смъртоносно от повредената газова бутилка. От бял камион „Форд”слязоха няколко мъже въоръжени с автомати и палестински шамии пред голямата къща където живееше семейството. Мъжете надянаха заглушители на цевите на автоматите, тихичко избиха охраната и всичко живо включително и кучетата, подпалиха дома, спокойно се качиха в камиона и си отидоха. Четири преки понадолу пет-шест мъже с автоматична стрелба във въздуха привличаха вниманието на полицейските и военни патрули. След като изстреляха по един пълнител хората захвърлиха оръжието и се покриха вдън земя като лалугери.

Жените с писъци избягаха от горящата къща тъкмо навреме преди сградата да се взриви и да се срути. Това не беше предвидено в плана на операцията, но в мазетата на къщата явно имаше складиран богат арсенал.

В тишината на уралския лес на около триста километра от Волгоград в малки дървени постройки на Н-ското поделение с две големи боядисани в матовозелено сателитни чинии се приемаше картина в реално време на операцията, от група готова да поеме координацията на плана по изтеглянето на щурмовия екип на терен. И естествено подготвяше запис за незнайни хора в Москва. Никакви ретранслации, никакви обаждания, никакви кабели, жици и други такива. Пък и екипът в дървените къщи не знаеше за кого е записът. И не му пукаше. Важното беше, че работа е свършена и другарите им се изтеглят по план. Във въздуха над Армения патрулираха по график на тройки тактически бомбардировачи „Сухой СУ-34”. Самолетите бяха с по двама души екипаж, седящи в просторния изработен от титанови сплави кокпит като в автомобил – един до друг. Наличието на санитарен възел и микровълнова печка даваше възможност на екипажа да прекара практически до осемнадесет часа във въздуха. Цялата операция по изтеглянето се следеше от един разузнавателен „Миг 25” чието стоманено заварено тяло можеше да се движи с над три хиляди и петстотин километра в час. Самото му пребиваване във въздуха близо до Черно Море вкарваше в приключение много турски военнослужещи от „дългите електронни уши” на флота.

Двадесет и четири часа по-късно „Равин” позвъни на „Бурятский”, промълви десетина скучни думи и затвори. От своя страна приелият позвъняването погледна към часовника на стената и без да се притеснява от късния час натисна зеленият бутон. „Йерусалим” вдигна след цяла минута и в първия момент едва-едва до съзнанието му стигнаха думите: „Получихме дивидентите без остатък и без загуби за банката. Всички брокери са си в къщи.”. „Правилно, значи ще има премии и добавки в троен размер” се чу коментара на Президента и връзката прекъсна.

Генерал Назаров отпи от чая и остави чашата на бюрото си. Секретарката утре щеше да я прибере. В този кабинет чистачка не влизаше.

- Хайде момчета. – тихо се надигна той и огромните черни сенки веднага се изправиха на крака до коленете му отърсвайки се от съня.

Излязоха от кабинета и териерите обикаляха в лек тръст напред душейки наоколо. Офицерът пред кабинета затвори след тях и включи алармената инсталация. Погледа след шефа си докато тримата се загубиха надолу по огромното малахитено стълбище и пое към Дежурната част на етажа, за някой допълнителни операции по обезопасяването на кабинета.


Терасата на

хотел „Звездоброй”

Балчик 09.30 ч.

Терасата навлизаше като скеля в морето и представляваше дървена конструкция с под от талпи, дебели около пет сантиметра, нашарени по дължина с тънки тесни ивици. Перила от иглолистен материал квадратен профил и укрепен със стоманени планки. Никакъв новаторски подход, стандартна дървена конструкция. Якорцев и Лебедев като всички истински сибиряци отлично познаваха тайните за построяването на подобни веранди, къщи, вили, зимовища и други такива стига основния строителен материал да е дърво. В България през последните години най-трудно беше да намериш добър дърводелец. Иначе - дървари много.

Пиеха кафе. С мляко. Чая в този страна не беше на уважение. Дори се считаше, че тази напитка се употребява от най-ниските слоеве от обществото. Кафето е показател за ниво, ако не и класа. Най-малкото за нещо западнярско в бита и заедно с тютюна се бяха превърнали в основните комуникативни растения. След ракията. Виното вече изостана. От най-разпространеното питие, то сега креташе на опашката, с малки изключения например в Стамболово. Борбата между производителите се бе изродила в съревнование кой ще произведе най-доброто менте. Пиенето на вино или ракия се бе превърнало в цивилизационен избор. Ако си як пияч и мъжага пиеш гроздова. Ако си мека Мара цепиш вино. Ако си ракиджия, но ще караш колата праскаш бира. Ако си баровец перкаш скоч, „Дъмпал” или „Кардю” и то контрабанда, с лед и „Дънхил”. Иначе какво си – „Цървул” от Хр.С.Стоичков.

Слънцето вече припичаше и жегата ставаше все по-трудно поносима дори и под тентата. Покрай тях с предизвикателната походка на тежкарска гърла премина дълго, изкуствено тяло с големи силиконови гърди и неестествено прилежащ към тях тесен и плитък таз. Задължителната руса /изрусена/ коса, ноктопластичен маникюр и показали се от недохранването ребра върху грозно стърчащи тазови кости. Денят на създания като това протичаше в един и същ дневен ред. Кафе с мляко и мюсли или пудинг с топинг, до обяд боди-билдинг, обяд с дресинг, после тунинг, пилинг, митинг, шопинг, дринг, малко кокаин, шибинг или дрилинг /каквато беше модерната дума за групов секс, може и за пари/, духинг и накрая балконинг, ако не се е преместил басейна. И всичките бяха като извадени по един калъп, сякаш чрез тесен имбридинг.

Обикновено такива създания модерните богаташки синчета или футболисти забърсваха иззад плота на някой център за обслужване на клиенти на джиесем операторите или след някоя изява по телевизията в „оня” стил. Съвременния наследник на Казанова пристигаше току-що обезкосмен като китайска ваза, миришещ на парфюм, с модна прическа „Хайде да си лягаме”, гъзарско скъпи фланелка и спортни шорти на супермодна марка произведени естествено в Китай, с задължителния надпис Made in Itali. И задължителните маратонки на бос крак. За маникюра и педикюра даже и няма какво да се споменава. Паркираше задължител-ното кабрио Мерцедес АМГ, БМВ М5, Ауди А8 или ТТ, по-рядко Порше, Ферари или Ламборгини. Но най-добре с джип. Върхът беше тунингован МЛ, БМВ Х5, ХЗ, Навигатор, но ако си с Кайен, Q7 или нещо от сорта ти връзваха от раз. До пет минути те изсмукваха на черната кожа, под хладния повей на климатика. Безапелационно. В борбата за крадени пари всичко е позволено, дори и да е само мъничко парченце от тортата. В салоните за красота взимаха скъпо…А едно „мини” макар и за два месеца създава реноме.

- Да. – замислено се прозя Якорцев – В стремежа си да си вдигнат краката по-високо някои жени почват от токчетата. – той имаше предвид дванадесет сантиметровите кокили на които бодро стъпваше блондинката, адски неудобни за процепите между дъските.

- Да, странно как играе волейбол с тази походка.

- Тя не знам дали играе волейбол или с нейните балкони играе президента на волейболната им федерация. Във вестника пише, че отборът е на лагер в Анталия. А тук тези, днес освобождават апартамента и тръгват за Гърция. Тоя Лазаревич има някаква вила там. След снощната среща с брадатите ни „приятели” изпратих човек да му оборудва виличката с „шишарки”. Поиска ли от бате Федя да изпрати информацията за него?

- Да. Той обаче каза, че толкова данни няма кога да ги четем на терен. От 1987 година му водят досие. Сургут, Ноябрск, Тюмен, Курган, Москва, все неговият тръст е работил…силно казано.

- Достойна трудова биография! Но сега почти не стъпва на наша територия…

- И има защо. Пушкин от „Газпром” изхвърчал заради неговите…

- Тоя пък кой е?

- Бивш шеф на „Сургуттрансгаз”. После го наказали да отиде в изумрудения дом на „Газпром” в Москва. И оттам леко по глухите коловози…, но все пак е на релсите. Държат го отговорен за над два милиона зелени…А тоя тук „строил” нещо по офис-сградата. И нещо не излезли сметките…Натиснали главния счетоводител и той пък разбран човек…заразказвал…

- И сега … с нашите кавказки приятели…

- Винаги са нужни свежи пари, бюрократичната машина е тежка и трябва да се смазва редовно,…тук машината е по-малка, но е на кръстопът, бързо се цапа и гълта много „масло”.

- Видях. Близо две години съм тук.

- Майната им. Чакаме изгодния момент и се намесваме. Парите на брадатите минават през тукашните турци…Въпросът е как да решим този въпрос. Да прецакаме канала е лесно, но ще направят нов. Светое место пусто не бывает! /Доходоносно място /длъжност/ празно не остава.-рус.- бел.авт./ Като отидат в Швейцария тия пари – край с тях. Като диво прасе на лов, като го мернеш - не го ли стреляш, повече няма и да го видиш!

- И откъде имаме сведенията? – Лебедев гледаше разсеяно наоколо.

- Преди години тук командвал парада някакъв специалист от Вашите експерти. Пришпорили го спешно да събере всичко което може да се документира по въпроса. И той се заел…по вашему. Поразпитали чрез местни източници и открили, че всъщност Лазаревич се опитал да врътне адвокатката си докато тя му „изправяла кривите краставици”…

- И нея ли оправил бе, мислех че си пада само по осемнадесетгодишните…

- Не, не. Ставало дума за правни проблеми. А такива имал много. И тази адвокатка си запазила някои „бумаги” без да споменава на никого. Обаче явно нашите са надушили нещо…и я посетили като се „представили” за московски мафиози. При дама естествено с поялник не се ходи /Обичаен способ на руските рекетьори през 90-те години на миналия век, да се гори обекта на рекета с поялник по корема за да плати – бел.авт./ , още повече, че всяка жена ползва ютия.

- Правилно, има и по-цивилизовани методи

- За да не се остават следи обаче ползвали малки стъклени бутилки…

- От кока-кола. – прекъсна го Якорцев.- Вие там в ГРУ специално ли ги изучавате тия способи или…?

- Не бе – творчество. Но опита се мултиплицира. - скромно поясни Лебедев

- Аха. Та опитали с бутилката между краката, но ефекта бил нееднозначен. В края на краищата, никой не може да изнасили жена която приема това като дар Божи. После се наложило да прилагат втора бутилка откъм задната част на бедрата и започнал диалога, но до „записките” отново и не се стигнало. Наложило се да използват и други прийоми и така придобили копия от всичко писано. Два кашона.

- Това отзад е гадно. При ваденето на бутилката вакуумът и естественото свиване на мускулатурата създават проблеми заради стеснението на стените в средната част на шишето. Напрежението отива направо в стомашно-чревния тракт. Мафиотска им работа…- философски заключи Лебедев.- Ако не знаеш как да действаш можеш да заклиниш нещата и само операция спасява положението. Те мафиозите това и правят. Оставят стъклотарата на място. За спомен и за психологически ефект. Но това са стари методи…и оставят следи…и въобще…

- Да де ама нали са „мафиози”, такова им е прикритието. Наемници, кавказки диалект и така нататък. Та, свършили си работата и си прибрали „инструментите” за да не оставят следи. Местните бандити щяха да минат на много бой и хамалско изнасилване в юбилейно количество.

- И все пак! Слабо професионално ниво. Но резултатът е важен. Можеха просто да я „предразположат” във естествена поза и да я склонят към сътрудничество.

- Времето ги притискало. Имали два дни и нито минута отгоре. - Якорцев си избърса устните със салфетката с особена акуратност.

- Така се оплескват нещата! От бързане и безграмотност. Не, че не съм го прилагал в Афганистан този метод, по липса на подходящи бутилки ползвахме половинлитрови от водка. Дори ги оставях вързани със събути гащи и с „лимонки” на топките, но там беше война…твою мать! / мамка му – рус. бел авт./ Има хора които като достигнат едно ниво на развитие - нито крачка нагоре и напред, до степента на Берия и край! Консерватори! И всичко знаят…всезнайковците! Не ти е работа. Преди време работех по една наша структура в Далечния Изток…

- Приморският край, нали! Групата на Полубояринов!

- Откъде знаеш !? Това е съвършено секретно!

- Един от нашите флотски боцмани на ескадрен миноносец загуби в тази каша големия си син. Работил в Спецотдела на Военната Прокуратура към флота.

- Миша Червльонов. Беше военен следовател, прекрасен юрист и честно момче. – Лебедев по принцип не вярваше в съвпаденията.

- Сибиряк, брат! Моряк и половина, после станал юрист. Баща му починал тази година от мъка на борда на есминеца „Безстрашни” по време на плаване. Гадост! Трима братя бяха.

- Та това отделение от спецбригадата на ГРУ към Тихоокеанския флот било изведено на „самостоятелна работа” на сухо, за да установи наблюдение и контрол на бизнесмените в района внасящи коли втора употреба от Япония. Имаше данни за дрога, битова и „приложна” електроника и така нататък. Е, и започнали те, но видели, пък и се отъркали в доста пари, и … бяха почнали да работят за себе си покрай държавната задача. Изобщо, имало за няколко години девет убити бизнесмени, после и сина на вашия боцман защото ги надушил и бил на последната права. И като ни изпратиха и нас, вече се бяха почнали помежду си. Полубояринов се опитваше да си замете делата, но се беше увлякъл. Накратко, убитите станаха седемнадесет докато го пипнем. Хитра гад! Наше производство! Обучен, охранен, здрав, икономически грамотен, вроден тарикат. В скривалището бяха прибрали малко над четиридесет милиона бакса.

Руснаците ползваха американското жаргонно название на долара с особено удоволствие.

- Чакай, нашият човек идва…

Лебедев се надигна и с типичната си мека походка на войсковия разузнавач се стопи незабележимо нанякъде. Седналият Якорцев стана шумно за да привлече вниманието на околните и по този начин да спомогне изчезването на помощника си.

- Хелоу, как сте. Заповядайте, седнете. – офицерът посочи освободилия се стол с широк привичен жест.

- Прекрасно утро – българинът владееше английски на прилично ниво, но и не му беше нужно по-вече. Дори и перфектно да знаеш езика, това не е достатъчно да си добър разузнавач в чужда страна. Бързо могат да те разкрият по нещо дребно в житейски план. Например къде е най-близкият сексшоп до адреса на който твърдиш, че си живял.- Морето е уникално тук и много красиво.

- Красиво е и топло. А и има малко бизнес ... – Руснакът посочи с непринуден жест кораба, който в момента се товареше на пристанището с пшеница. – Флагът е либерийски, но корабът е наш…екипажът също.

- Странно. И накъде?

- Вероятно към Близкият Изток, палестинците горките вече са забравили през коя година са сяли нещо. Египет за последните три-четири години си е увеличил населението с осем-девет милиона. Светът е млад и гладен, приятелю. И е готов да се бие за това.

- Да, вярно! Чух ли, четох ли някъде, не помня, че на Египет „Росвоурожение”...

- Не си чул, нито си чел, приятелю. Такива работи не се чуват по радиото. И къде го научи, ако не е тайна?

- А, къде? В градската баня. Но бях с насапунисани очи и не видях добре човека, ако питате как беше облечен – по джапанки.

- Ахааа! Да оставим това. На стола до вас, под плажната кърпа е калъфа за плажните очила, там са разходите за общите ни дела.

Парите за допълнителните разходи бяха договорени предварително. Руското разузнаване покриваше разходите по групата на българина.

Вече месец наблюдаваха чеченските „бизнесмени”. Богати хора. Вечер се отбиваха по баровете, но по тъмно. Да се пие алкохол е забранено от Корана, а по тъмно Аллах не вижда… Забърсваха някоя и друга фуста с колите и се забавляваха колкото можеха. Късно вечерта изпращаха труженичките с такси и всичко беше тип-топ. Една издънка имаха само, когато завлякоха две шведки и една естонка, всичките скандинавско руси…, но това се оправи с няколко зелени хилядарки на дознателя и ченгетата. И защо не, бития си е бит – Е..влоги си е Е…влоги. А и полицаите счетоха, че която каквото си е търсила, си го е намерила. Е, кавказките братя малко бяха попрекалили, но на морето принципа винаги е бил като във вица за гръка в Сандански: „Метаха” пи ли – пи, на тахи вози ли се – вози, зелени зе ли – зе, сега ако няма сех - ще има бох”.

Та по някое време се появи една позната йорданска физиономия, после притежателя на физиономията се срещна с един „технолог” по захарта от „Бейпар шугър” и след Одрин нещата се изцапаха. На вторият ден одринския офис на ЦРУ посрещна мистър Дик Чейни дошъл от София лично да се убеди, че нещата с поредната пратка „стока” ще минат гладко. Мястото където трябваше да се извърши сделката беше в Истанбул и както се полага на едни уважавани бизнесмени паричните въпроси беше уредено да се осъществят в клона на една английска банка. Хероинът пътуваше по пътят на „Ориент експрес” с малко отклонение към Антверпен. Срещу чадъра на територията на България едни български юнаци щяха да получат „зелена вълна” за амфетаминовите си хапчета за Арабистан. Турските мафиоти щяха да пласират дял от хероина в Гърция и Албания. А едни израелски „приятели” щяха да спечелят много пари от продажбата на огромните си запаси от трофейно руско оръжие в Североизточна Африка, на някакъв крайно шериадски настроен местен главорез. Те всъщност за белия прах не знаеха, или по-скоро не се интересуваха. Но огромно количество пари в рамките на този алъш-вериш щяха да сменят собствениците. Гаранти по сделката бяха уж бяха двама сицилианци, но и двамата бяха служители на Бога, представляван в подобни случаи от кардинал Бнтиволио в Рим. За отплата кардинала или по-точно орденъ,т който представляваше щеше да се сдобие с местонахождението на немалко количество златни кюлчета във владение на мюсюлмани-косовари, които отряд от отлично подготвени хърватски наемници щеше да завладее с бой и да претовари за Рим, а да получи опрощение на греховете през войната и паспорти на държавата Ватикана. Формално сделките бяха отделни и участващите в едната не знаеха за другата. Спазваше се най-строга тайна.

В терористичният акт загинаха осем руснаци, четирима руски туристи на рецепцията на хотела в непосредствена близост, един бизнесмен преговарящ в лоби-бара на втория етаж и трима „туристи” на руските разузнавателни служби.

Шест часа по-късно предварителният доклад за терористичния акт и тежката загуба на хора легна на бюрото на генерал-майор Романов. Четирите бели листа поставени в невзрачна папчица „Равин” представи час по-късно на генерал-лейтенат Назаров. След кратък кодиран разговор „Бурятски” и „Равин” се спогледаха и потеглиха с нарочно повикана уазка с ламаринен фургон за оперативна квартира № 2 от списъка, за да изчакат Президента.

„Йерусалим” пристигна по тъмно, в още по-тъмно и мрачно настроение. Поздрави глухо, прочете доклада, стисна устни и изпи чашка с мъничко водка за да почетат паметта на момчетата загинали в Истамбул.

Постоя минута със сведен надолу поглед. Лицето му стана още по-мрачно и с пепелявосив отенък. Той погледна генералите си с тежък поглед и бавно рече:

- Намерете ми тези педерасти. Не бързайте. Не ми обяснявайте какво Ви трябва и колко ще струва! Може да е трудно, може да е гадно, или тежко. Може да е невъзможно. Но вие търсете,…търсете. Узнайте кой, защо и как! И отървете света от тези гниди. И от роднините им. И от другите гниди. Майки, деца, тъщи, зетьове….Всички! Не искам да чувам, че някой е останал жив. Направете така, че после всички да разберат кой се е разправил с тях… Е, това е колеги. Останалото – по плана. Никой не може да разчита, че разработката ще върви по нашия план… но този път Ви заповядвам, не, моля Ви. До последната гнида.

Пухин стана енергично, натисна в джоба на сакото си дистанционното с което даваше сигнал на бронираната волга да дойде да го прибере и облече дълъг шлифер с дебела подплата. Времето рязко бе застудяло, от северозапад над цялата източна Европа до Атина бръснещ вятър беше докарал режещ студ и поройни дъждове, леещи се от оловни облаци. Всичко лошо идва от запад, помисли си той. И в България, и в Сърбия… и в Грузия, и в… Тихичко мина покрай „гард-еробите от морската пехота, излезе от входа, затвори вратата на волгата след себе си и въздъхна зад стъклената преграда на колата.