Испор елохим работни дела част II посолство на Русия

Малкият апартамент в посолството обитаван от Валентина Фьодоровна като правило се състоеше от две миниатюрни стаи за тинейджърите и холокухня в която, спеше родителското съсловие на диван със съмнителни качества. Виктор се занимаваше активно с волейбол и тренировките му вечер заемаха повечето от вечерите през седмицата. Валентина бутна огромната тава с мусаката в загрятата газова фурна и пренесе двата чайника с врялата вода и чаената запарка на ниската масичка при дивана.

- Подай моля те, чашите.

- Захарта на бучки е свършила. – младото момиче, се появи по фланелка и бикини с надпис „сряда”. Татяна се различаваше от майка си по станалите типични белези на своето поколение, по-големите ходила, по-обемните гърди, по-широките китки и най-вече по поведението. Кожата й беше по-мургава от тукашния климат и въобще мускулатурата по развита. Тя напъха пръстите си в дръжките на подстаканите, изящни и златисти в които, кротко лежаха стъклените чаши за чай, поде внимателно стъклената захарница облечена в тънката ламаринена дантела с дръжка в стила на подстаканите и се премести до масичката. Чашите докоснаха стъкления плот и лъжичките звъннаха в тях.

По-възрастната от двете жени наля запарката почти до една трета от обема на чашите и допълни с кипящата в големия чайник вода. Течността придоби оня прекрасен тъмен цвят на стара дъбова ламперия, който така вземаше очите. Добавиха по две лъжички захар с лъжичката с дълга дръжка към комплекта.

• 
  Ще излизаш ли тази вечер?
  

- Внимавайте с алкохола и колата. Тук ще си умрат от кеф да Ви поразкарат по районните управления.

- Знам мамо, затова ще излизаме с опела на баща му. – третия секретар на посолството ползваше опел сенатор, луксозния вариант на омегата. Американски тип кола и по форми, и по дух.

• 
  С Игор как е?
  

- Не ми е работа да питам май, но има неща за които не сме говорили. Момчетата са още перушани на тази възраст, още се бият в гърдите като горилите-самци, но и така трябва да бъде. А по-късно....

Татяна остави чашата на масата, а подстакана тропна бодро по плота.

• 
  Мамо, разказвала си ми много пъти как се разделихте с татко – като на всяка поотраснала дъщеря на Татяна и липсваше понякога дори татковите притеснения и мърморене с родителския тон.
  

- Но това не преминава ли? Какво само секса ли ги интересува? Не може да са толкова елементарни.

- Не са разбира се, но са различни. На тях в леглото им трябва курва. Не важно да си най-красивата, а да показваш неистово желание. И то само към него. Друг е въпросът, че мъжете без секс не могат. Ако не го намерят вкъщи, ще го намерят навън. Нещо по-вече - ще го търсят. Дори и тези които са под чехъл. Колкото и до го контролираш, колкото и да го следиш. Колкото и да те обича. Колкото и да няма пари. А ако има, го прави за самочувствие. Мъж който не прави редовно любов, секс както вече му казвате, страда, а ако това продължи дълго време губи самоуважение. – Валентина Фьодоровна отпи от чая, като придържаше с палец дръжката на лъжичката. – Такъв мъж се превръща в мрачен човек, става злобен, намразва те. Обикновено се познава, че секса не му е достатъчен по това, че става по-мълчалив, по-мрачен, няма ги вицовете, дори и не се заяжда.

- Мамо, та това е елементарно, не може да е вярно. Нали с възрастта улягали.

- Нищо подобно, с възрастта стават по търпеливи или по-незаинтересовани от тебе, по умните - по-прикрити. След първите години, особено след раждането на детето, жените правят любов за да има с кого да си говорят, а мъжете продължават да си говорят за да има с кого да спят. Това е особен типичен мъжки комплекс, но така е устроена психосоматиката им.

Валентина Фьодорова лениво по котешки се изтегна на дивана, откривайки фината кожа на корема си. Прозя се и продължи.

- Виж сега. Има два основни вида мъже. Единият е земеделеца, градинаря, другия е на ловеца, хищника. Ловците са по-интересни като правило. С тях се живее по-интересно, непредвидимо и често много кратко. Или отиват да завоюват друга земя или загиват. Не е задължително физически, рухнат ли психически нещата са още по-зле. Земеделците обратно. Живеят скучно, стабилни са, оживяват при всякакви ситуации. Обработването на земята ги прави търпеливи и приспособими. С тях се живее скучно, но по правило по-дълго.

- Е, как се оправят хората, как се стиковат по семейства. Това живот ли е? И това трябва да го търпиш.

- Не, не. И децата идват. И други предимства има. А има и необходимости. Празната спалня с времето ражда призраци и безумие. Жената е тази която трябва да уравновеси положението, да балансира…

- Да бе, ей сега…Защо пък жената…

- Защото е по-интелигентна и ако е и по-умна…но сега нещата са скандални с малолетките. Със силиконовите тела и силиконовия ум, силиконови са им мислите и целите. Силиконов им е живота. И жената трябва да намери равновесното положение. Всъщност с напредването на възрастта жените като правило правят няколко фатални грешки. Първо, поддават се на скуката в любовта и отношенията, нещо по-лошо – предизвикват я. Занемаряват се оправдавайки се с възраст, липса на време и хормонални промени. И идва втората грешка, спират да правят любов защото им е писнало с този, а трябва да се търсят нови варианти. И проблемите почват да валят един след друг. Не разбират, че точно тогава трябва да се настройват да са по-активни. Децата ще си поемат по пътя, живота им става друг и тогава с кого ще живееш… Да не мислиш, че си притрябвала на някой. Покажи му интерес, покажи му желание… той сам ще се вкопчи. Нещата са други, един мъж може много пари да загуби докато спечели една жена, но няма да загуби нито една жена докато печели много пари. Сега златотърсачки с лопата да ги ринеш. Помниш ли имаше в Москва едни машини за събиране на натрупания сняг. Две механични ръце на една платформа, които изтикват снега към гумено-транспортна лента, а тя пък като ескалатор го изкачва и товари в самосвалите. Наричаха ги „комунисти” защото движат всичко само към себе си. Е, такива са съвременните млади „плеймейтки”. И у нас има такива, знаеш. Това е огромна лавина за съвременните мъже. С пари. То як боров ствол се пука с времето, пък камо ли здрав и прав мъж. Тук имат една поговорка: „Жената се пробва със злато, а мъжът с жена.”

- А в България като всичко е в малки мащаби, защо е толкова важна за нас.

1. 
   Обичай долара на ближния си както своя.
   

1. 
   Не убивай, ако нямаш добър адвокат.
   

1. 
   Не кради на дребно - присъдите са същите.
   

1. 
   Не пожелавай жената на ближния си, ако е дърта и грозна.
   

1. 
   Ако имаш две ризи, третата вземи на далавера.
   

1. 
   Ако някой си помисли да те удари по едната буза, незабавно го пребий до смърт.
   

1. 
   Прощавай на всички които, нищо не са ти направили, но имай и за тях едно на ум.
   

1. 
   И нищо чуждо, да не ти е чуждо.
   

1. 
   Не си въздвигай излишни кумири, парите и властта ти стигат.
   
2. 
   На никой не му пука, докато не го запукат лично.
   

- Мамо ти пък откъде си сигурна какво ще стане. То верно, че вие там работите, но откъде можете да предвидите подробностите.

- Не ги знаем, предвиждаме варианти на бъдещето чрез системен анализ на настоящото. Търсим причинно-следствената връзка. Но пък има неща и събития които, не могат да подминат никога. И това са валидни за навсякъде При управлението трябва мъдрост, само желание и амбиция гола не стига. Има философски въпроси. Слушай само:

Можеш да стъпиш на светото писание за да стигнеш до хляба, но не можеш да стъпиш на хляба за да стигнеш да библията. Българите казват: „Няма по-голям от хляба” и са прави. Изречението е с много дълбок смисъл. Хлябът е символ на тялото Божие, а покрай него библията е само книга. Може да изучиш, да стъпиш образно казано на книгата и като станеш учен човек да стигнеш да хляба, да си вземеш хляба в ръцете чрез професията. Но не можеш да станеш професионалист, ако не си чел книгата, да не си стъпил на знанието в нея.

Още трябва да се прави разлика между общественото и въобщественото. Трябва да правиш нещата за хората, за обществото, а не въобще и по принцип. Някак си смисълът бяга. Не става, ти имаш небостъргач и аз искам. Искам - ама трябва ли ми. И като го платя какво ще ям…

Друго. Никой вече не го интересува ляв ли си десен ли си. Вида политика се определя понастоящем от това което, което говорят политиците, а всъщност никой не го интересува, индивида се интересува от това как живее, битието определя съзнанието. Всеки иска хубава кола и слънчево жилище. И не си познават собствения народ, народопсихологията му. Един наш професор твърдеше, че българите са си измислили азбуката не защото са били ученолюбиви, а да си записват защото били злопаметни. Българите никога няма да ти запомнят добрините, но ще запомнят завинаги всяка и най-неволна злина която са отнесли. И няма да тръгнат да си отмъщават веднага, ще почакат, ще потърпят. Няма да те удрят докато си силен, но паднеш ли им на сгода…прошка няма. За това всички се боят от тях на Балканите. Но сегашната политическа класа бърка, в страната армията никога не е извършвала директно превратите. Тук винаги тя е ползвала офицерите от запаса за да не попаднат тези на действителна военна служба под ударите на закона. Така през 30-те години на миналия век тук военните са омели политиците...и правилно. Имало един подполковник Кимон Георгиев, който твърдял че „Докато българският Парламент заседава, на никой български гражданин нито живота, нито имота, нито честта му не е в безопастност”. И знаеш ли,... бил е прав. Много прав.