Испор елохим работни дела част II посолство на Русия

Осемдесет процента от една оперативна разработка се състои в събиране на предварителна, текуща или последваща събитията информация. Човек не знае със сигурност коя може да се окаже по-необходима, но излишна информация нямаше. Не знаеш в кой момент една напълно чужда или нямаща нищо общо с твоя случай информация ще се окаже съотносима или пък със значение за работата. Това е като рекламата – лоша реклама няма, но някой път може да те представи в неприятна светлина или пък да не оправдае очакванията ти. За това информация се добива с всички сили, с всички средства, и на всяка цена. На блюдата на везните се поставя необходимостта, а на другата – рискът от разкриване и провал. И балансираш! Ако не прецениш нещо – падаш. И боли. Понякога за последно. Именно това беше причината да се подслушват офиси, телефони, спални, тоалетни, коли, любовници, тъщи и каквото може да се сети човек. Да се следят коли, сделки, парични потоци, контакти, връзки, кариери, случайни и немного случайни събития. За служителите на разузнаването обаче случайни бяха само срещите на развалено яйце с извънземни. Те от начинаещи се стремяха да търсят причинно-следствените връзки във всичко и във всички. И с право!

Всички които се занимават с наблюдението на някакъв обект или човек рано или късно заболяват от воайорство. Риск на професията или по-точно професионално заболяване. Неизлечимо!

Двамата в умрялото на външен вид волво, отдавна бяха безвъзвратно болни. Друго да правят вече не можеха независимо, че искаха. Поне тази работа, на този етап им осигуряваше прилични доходи, може би дори неприлични. Двойките които наблюдаваха просторната вила се сменяха през неравен период от време за да не се набиват в очи. Колата се паркираше през две преки и с два лаптопа седящия вътре екип наблюдаваше обекта през очичките на камерите. А камерите бяха прикрити в различни предмети и ограждаха визуално цялата ограда на вилата. Отначало сървърът се намираше в допотопен „Мосвич”412, но една вече група мургави ентусиасти с две каруци и брадва разбиха стъклото на задната лява врата и само бързите действия на екипа на смяна спаси сървъра от удар с брадва. На двамата колеги, прикриващи се като влюбена двойка не им остана друго освен да изстрелят по десетина –петнадесет патрона с гумени куршуми на автоматичен режим през заглушителите на картечните пистолети „Шипка”. Мургавите братя обаче си имаха своята логика. В такъв москвич наличието на алуминиеви детайли достигаше малко на сто и петдесет килограма, радиатора беше от мед, а за желязото – каквото дадат. Алуминий по два лева за килограм, мед десет килограма по осем и петдесет, и за желязото – стотарка или две /ако го гарнираш с десетина тротоарни плочки в купето и не те хванат/. Бахти, колко пиене ще се изпие! А ако ни върнат парите за изпитото досега,… тогава пък колко пиене още ще падне…? Така москвичът се наложи да бъде заменен с гурелясало ауди 100 с ръждиви вежди на калниците и огромен багажник. Все пак техниката и захранването трябваше някъде да се поберат. То вярно, че компютърът беше лаптоп и харчеше малко ток, но всяка нощ акумулаторите се налагаше да се сменят. През деня не става. А пък нощем „пациентите” също си имаха живот. Във вилата да се набутат микрофони се оказа доста химерно мероприятие. Наличието на директен визуален контакт също можеше да събуди основателни въпроси. Така, че ситуацията не оставяше алтернативи за избор.

Чеченските господа-ри се забавляваха както и работеха – тихо. Скучно и еднообразно като внос на турски дънки с микробус през Капитан Андреево. Също тъй скучно въртяха вяла търговия и стопанисваха малък хотел близо да Кранево. Какъв ти хотел! Огромна и пристроявана къща с куп други помощни сгради и малко допълнителни елементи за да наподобява предназначението си. Българка управител, турчин готвач, поляк за зам.управител, рускини за сервитьорки и камериерки, няколко интердевочки за гостите. Чеченците почти не се вясваха в хотела за да не го свързват с тях и да не зачезнат руските туристи. Довереният човек беше турчина /който при изясняване на личността му се оказа …азербайджанец от Нагорни Карабах / с чудесни неформални контакти с клана Алиеви, които държаха властта в Баку от времената преди перестройката. Но дето се вика, един в повече - с мед да го нахраниш. Като експерт-счетоводител оправящ далаверите на някой български богаташ в годишния отчет – милион нагоре, милион надолу - все тая, нали ще ги вземаш, а няма да ги даваш на бюджета! Сега няма да тракаме на елката до последната стотинка я, нали на харизан кон зъбите не се гледат.

Тази вечер си вървеше по обичайния начин – руси девойки /не девици!/ се забавляваха в сладострастие и танци еднополово, после в кюпа се омешваха младите чеченски „патриоти” и нещата се обръщаха в обичайната оргия. Вече имаше и двама гости, а десетина минути по късно пред вратата бавно спря огромен опел сенатор. От лимузината във вилата влязоха местен политик и организирания човек, който официалното им въртеше дружеството, ползвайки умело адвокатската си карта. Доходно се оказа да си адвокат на такива бизнесмени. Здрасти – хоп хиляда долара!

Така преминаваха нощите една след друга в наблюдение, правене на снимки, записване на звуците от битието във вилата и в … люпене на семки. После това всичко се анализираше, но записания материал в суров вид се предоставяше на тези които плащаха. Руснаците! Без уговорки, без да се крие нищо, без игрички и номера, но и без доверие. Сутринта парите – вечерта стоката, както сполучливо се беше изразил Остап Бендер. Е, преди два дни се беше обадил приятел от Русе и беше предал молбата на един „стар приятел от старата махала до речната гара”. Такава молба не можеше да се отхвърли. Старият приятел се оказа брата на батко Емо Зиман, генерала от израелската армия Вили Зиман. Последва четиричасов разговор.

Оказа се, че израелското танково разузнаване /израелската армия поддържаше една такава специализирана структура/ в момента на взрива в Истанбул загуби двама свои офицери събиращи информация за изпитанията на закупените втора употреба немски танкове, за турската армия, преминали сериозна модернизация, както и за някои нови постъпили на въоръжение противотанкови средства от Швеция с марката „Крал Густав V”. И естествено сега търсеше информация за терористите. В такива моменти у израелците възникваше леснообяснимото желание да връщат подобни дългове с лихвите. Член на Генералния щаб се свърза с генерала от запаса Зиман с молба за помощ. Вили Зилман пък беше роден в Русе и в този град като дете българи го бяха крили заедно с брат му Емо и семейството му от вагоните предназначени за Аушвиц. На тавана на бай Халил на улица „Църковна независимост” и ъгъла с „Духовно възраждане”. В двора на Митко Гладното. И оттам след няколко дни чак в Луковит където дочакаха края на войната.

„Бухгалтер” помогна с каквото можа, прие пари толкова колкото да плати още по една заплата на хората от екипа и да покрие част от разходите си. В Израел малка общност, състояща се от представители на всички заинтересовани ведомства начело с оперативни служители на „Шин Бет”, Мосад, военното разузнаване, прокурор, висши експерти от Министерството на правосъдието, Министерство на външните работи и естествено танковото разузнаване се зае със задачата по разкриване на истината около взрива, извършителите, поръчителите, идеолозите, помагачите, съпричастните и всеки който би имал нещо общо в тази кървава баня. В изпълнение на петата божа заповед „Ако някой си помисли да те удари по едната буза, незабавно го пребий до смърт”, а тях вече ги бяха наранили болезнено.

Някъде в Израел

В стаята беше хладно, немного тъмно, но приятно. Всъщност помещението беше една от бившите магерници на Арменският манастир израснал нереално насред огромната грамада от скални купове насред пустинята Негев. Дебелите каменни стени подържаха постоянна темпераура. Две седмици преди поредната среща на експертната група по въпросите на България, петнадесетина строители завършиха ремонта на покрива на една от сградите, поставиха на мястото им камъните падналите от оградните стени. Малко особен разтвор. Малко кедрови греди и отново в бившата магерница. Тук беше поставено електрическо осветление захранвано от слънчеви фотосоларни елементи, които покриха почти всички покриви на различните по-малки навеси, някогашната конюшня и съседното помещение, използвано преди много години за подслон на камили. Манастир беше разграбван и разрушаван няколко пъти по времето на кръстоносните походи от пълчищата „освободители” на гроба Господен. Самият Саладин и неговата огромна армия го бяха пощадили. Арменските апостолически монаси отказаха електричеството в жилищните помещения, но приеха предложените като дар помпи за водата в кладенците и пластмасовите резервоари в които да съхраняват водата. След банята водата отиваше по тръби в малката градина. Без нея нямаше да се зеленеят нито маслиновите дръвчета в огромни, подобни на бъчви кашпи, нито зеленчуците в лехите. Десетина кози и тридесет-четиридесет овце помагаха на братята-монаси да преживеят в пост, молитва и „братска” любов. Затова благата щедро предложени от малкото общество, което се събираше тук през неравни времеви отрязъци бяха приети с благодарност и молитви за здраве на дарителите. Хората от експертната група не носеха на главите си ортодоксалната кепа, нито имаше нужда да прикриват ермулките си, защото и ермулки нямаха. Бяха безлични и практично облечени в обичайната горещина. Влизаха под надзора на охраната, която бдеше наоколо без да досажда с видимото си присъствие.

Сега групата беше в почти пълен състав и в режим на дискусии трябваше да формира доклад, с който да се запознаят Министър -Председателят и част от Правителството на Държавата Израел в много тесен състав.

- Един от основните въпроси понастоящем в България, в икономическо отношение, е въпросът с разпределението на добитите блага от брутния вътрешен продукт. – Сами Бен Меворах вече говореше десетина минути. – И въпросът не е само политически. Въпросът е морален, а от неговия анализ и решаване зависи и защитата на нашите интереси на целия Балкански полуостров. Само беглият поглед показва следните тревожни, не – бяха тревожни факти допреди три години. Сега считам, че става дума за нещо повече. Да погледнем трезво. На южната граница на България се е изправила осемнадесетата икономика в света. Турция е огромен производител и си остава икономически хегемон в региона. Шестдесет и пет милионна работна ръка. Държавна помощ за износителите и главно за производителите. Милиардни чужди инвестиции. Западни технологии. Бивши офицери за ръководители. Половин милионна армия. Свръхвлиятелен офицерски корпус - истински елит на нацията. Мощен производствен потенциал подпомаган активно от сериозен вътрешен пазар и съответното потребление. Показателен е фактът, че не им достигат… инженери. От всякакъв профил. Търговско предмостие в Северен Кипър. Ред и дисциплина в обществото макар и поддържани с палката и мощта на силна и добре платена жандармерия. Все по-добре обучени и подготвени в Западна Европа полицаи. Немалък флот, вярно че не е като гръцкия, но не е за подценяване. В ръцете им е контролът върху проливите. Истинско нашествие от тир-камиони по целия европейски континент и отговарящо на това присъствие в трафика на наркотици. Осезаемо национално малцинство в Германия, Франция, Холандия, Англия и други страни. Мощно и обединено разузнаване и контраразузнаване – МИТ. Влиятелно вътрешно разузнаване, макар и изключително тайно, за него както ни е говорил колегата Яни Датом знае само състава на Генералния щаб. Изключително влияние на този Генщаб в политиката. Без неговото одобрение министър-председателя не смее да се оригне след вечеря. Насаден и поддържан от армията цезаропапизъм. Селското стопанство засипва околните страни с много макар и некачествени храни. Честността и работливостта там е на уважение за разлика от Гърция, например. Дългосрочна държавна политика за инвазия на Балканите. Техни високо квалифицирали се в Кюрдските войни офицери и сержанти обучават косовските шиптари в държавно строителство и военно дело. При това използват американски пари от пътят на „белия прах”. Чрез ислямските си политици финансират ислямизирането, разбирайте конфликта в Чечения, в Родопите и ромската общност в България и Румъния. Турция активно въвежда Гърция в големи военни разходи.

Възрастния човек отпи от водата в стъклената чаша като не пропусна после да я покрие със салфетката.

- В България турски „бизнесмени” се наместват и овладяват производството на захар, производството на стъкло и изделия от стъкло, бутилирането на вода, добиването на етилов спирт, изкупуването на първокачествена земеделска земя в ЖИТНИЦАТА на страната Добруджа. Подържат паразитната протурска и противозаконна партия Движение за права и благини, която събира десятък от всеки бизнес. Турция чрез Движението овладя основни министерства, като Министерство на земеделието, налагайки там контрол върху парите от Европейските дотации. Министерството на отбраната заради очакваното раздържавяване на апетитни имоти. Като резултат – армия няма. Министерството на околната страна и водите. И тук вече става страшно. Рязането на гора става предимно от мюсюлмани „бизнесмени”. Язовирите и каскадите са под контрола на Движението на Доан. Парите за поддръжката на речните корита, защитните стени и водоползването са в…ръцете на Турция чрез нейните креатури. Вярно е, че в енергетиката още не ги пускат, но знаем, че се създава голям конгломерат от компании на някой си Ковачки. На квотен принцип държат и парите на София през Общинска банка. Мощно овладяват местната и централна власт. Чрез петата си колона Турция е овладяла половината от политическия, икономическия, социалния и културния живот на страната, в ресторантите на България българските младежи играят кючеци и слушат маанета. Подменен е и елита на обществото и е създаден псевдоелит. Герои на обществото са ритнитопковци и чалгаджийки. Красавици с изкуствени гърди и други органи. Псевдоделови мъже и откровени престъпници формират икономическия елит. Държавата България вече от никого не се отъждествява с отечество или родина както беше в моето детство в София. Докато представителите на нашата общност се преселваха в Израел и Америка, Турция реализираше дългосрочна програма по овладяване на икономиката и политиката в България, Русия взе окончателно енергетиката, а банките бяха изкупени от банките на гръцките далавераджии. Нищо чудно, че армията от гръбнак на обществото се превърна в гноящият му цирей. Генералитетът е вербован и превербован зад Атлантика. Младите фицери – гръбнакът на всяка армия са превърнати в ненужна тежест. Службите за сигурност се занимават бизнес, а бизнесът реве за сигурност. Нещата са вън от контрол.

- От службите бяха изритани професионалисти с висок опит. – Яни Датом се покашля и продължи. - Изгонени бяха водещи анализатори, унищожени са традициите по обучението на кадрите. Комунистически секретари поеха охранителния бизнес в страната. Когато трябваше да бъде поета охраната на един едър нюйоркски бизнесмен от еврейски произход в София, „Шин Бет” ни посъветва въпросния човек просто да пази в тайна посещението си. Една от водещите им фирми за сигурност беше поискала такава смешно малка цена на час, за която нормалните охранителни компании не пазят и арабски дюнер.

- Цената на труда в България също представлява трудно разрешима парадигма. Сведенията които имаме са от първа ръка. – госпожа Сара Менахем преглътна голяма глътка от вода от стъклената чаша. - В началото на Прехода 1990 година групата по плана Ран се среща в околностите на София с представителите на хората извършили партийния преврат между които и Лукавия. При преговорите хората на Ран твърдят, че трябва народа да плати висока цена за преустройването на икономиката и със съжаление, и със страх, че домакините ще откажат категорично предложението минималната работна заплата да бъде фиксирана около 350 щатски долара. Ще се учудите ли ако Ви кажа, че българските преговарящи начело с Лукавия са скочили поне метър и половина във въздуха възмутени, че им се предлага нещо над сто щатски долара. Аз отначало не повярвах, но сестра ми която беше в делегацията на Ран ми даде копия от записите, не от стенографските, а от истинските - магнетофонните. Е, обраха народа един път чрез търговските операции, после помните - през банките, трети път – ежедневно, чрез труда. А въобще не слагам на обсъждане източването на пенсионните активи. Само след ревизията на Българската Народна Банка пред 1997 – ма се оказа, че липсва в трезорите й над един тон в злато. – в групата единствената жена Сара Ели Менахем беше привлечена като експерт по развитието на генофона, популацията и работната сила, както и по въпросите на образованието и труда. И наистина беше водещ експерт. В Израел беше пристигнала през осемдесетте години и първо се изхранваше като оптик, но после бе привлечена в комитета заради контактите си като дъщеря на Ели Менахем, генерал от някаква българска тайна служба и аналитичните си умения. – Дипломите се купуват както от „новобогаташите” така и от „новите политици”.

Сара Ели Менахем внимателно подмени думите „бандити” и „копелета”. Все пак беше жена между много мъже респектиращи с възраст, опит и интелект.

- Университетите са превърнати в търговски дружества, за университета в Бургас се носят легенди. Печатницата на Остап Бендер е организация на архангели покрай тях. Няма политик от Движението за пара и благини, който да не е завършил право там. Лекциите и изпитите им се провеждат вечер по кръчмите. Принципът е: Вечерта парите, сутринта дипломата! Да не ви говоря какво става в сферата на здравеопазването. Сегашната им система е взета от Германия. С ясното съзнание, че там тя е била издънена и отхвърлена. Хората мрат докато пристигне линейка. В болниците на пациента се гледа като на банкомат. Натискат бутоните докато пускаш пари. Спри да плащаш и ще си умреш като отрязано дърво! Работната ръка произвежда три пъти по-голям брутен вътрешен продукт от стойностите през 1989 година, но къде отива той! – продължи тя. – В ръцете на двеста фамилии! В резултат на това в страната, защото за държава вече там не може да се говори, има най-високата смъртност в Европейския съюз, най-високата детска смъртност при ражданията, най-високата заболеваемост от ракови заболявания, най-покосяващата смъртност от инфарктен или мозъчен инцидент и най-корумпираното лекарско съсловие. Какво да правят с тези малки заплати медиците – взимат пари и се превръщат в мародери. Дори има една поговорка „Болен на легло се …е…” Хайде да не бъда открито цинична. Икономиката им се върза към Германия, както левът към марката. А е видно от последните анализи, че единствените, които спечелиха от конституирането на Европейския съюз са Франция и Германия. България е вързана за марката, а сега за еврото, като кон на празна ясла, и помага за възобновяване на икономическата мощ на Германия и Франция. Малко - но от сърце! Най-бедните и най-богатите в Европа! Какъв фарс, а? А като изчезне Европейският съюз какво ще правят! Къде е сега Съветският съюз да им помогне?

Че ще разпадне Европейският съюз след няколко години малко от присъстващите се съмняваха. По-точно нямаше присъстващи които се съмняваха. Логиката беше съвършено ясна и схоластично проста. Кой иска да плаща чужди сметки! При това за разгулният живот на такива като Гърция. А и единственият съюз за който им пукаше и никога нямаше да се разпадне беше Еврейския съюз.

Петдесетгодишната жена едва в този момент забеляза вниманието, с което я наблюдаваха мъжете наоколо. В Израел все още на Европейският съюз се гледаше като на аморфна супа от масло и вода, която както и да ври после пак ще се раздели маслото отгоре – водата отдолу и пак гола вода. И тази супа в следващите тридесет години едва ли можеше да произведе нещо единно освен голям брой смесени бракове, от които някои западноевропейски страни силно се нуждаеха заради репродуктивни проблеми. Може би след време нуждата от пазари, пари и от изява на политиците нещата щяха да се размърдат, но засега очертаващото се беше в рамките на анекдота: двама искат, трима се натискат, но на никой не му стиска…

- Много силен анализ - Чичо Сами Бен Меворах беше напуснал обичайното си състояние на летаргия с което прикриваше изострения си интерес. – но верен. За съжаление! Истината е такава каквато е! Но знаете, че истината може да бъде представена в различна светлина. Изводите ни, както знаете, ще трябва да послужат за друг прочит на информацията подавана от спец.службите и Министерство на външните работи и да абстрахира ръководството на страната от сухотата с която тази информация се отличава. От нас се очаква обаче да дадем варианти за действие по проблемите. Варианти за решения. Или по-скоро идеи за решения.

Запасния генерал Йези Зилман намести очилата си с привичен жест. Той отпи от чая си, събра листата хартия на които си беше водил записки, и с така изправения куп почука няколко пъти по масата.

- Колеги, любовта ни към първата ни родина България не може да бъде пречка за търсената от нас обективност. Налага се внимателно да отчитаме личните, частните и корпоративните интереси на нашите бизнесмени наред с държавните. А те се разминават понякога диаметрално. От нас се иска коректност в подадените становища. Слава Богу, тук сме все улегнали хора с доказана тежест като на много от Вас имената говорят по-вече от думите. Моето скромно мнение, че е време за дискусии. Запознахме се с голям обем данни и факти, самите ние имаме богати лични впечатления. Докладът трябва да представим в разумен срок, а още не сме обсъждали въпросът с еврейския тероризъм. Не трябва в никакъв случай това позорно явление да се пренася на територията на България. Родината ни е България, а Израел е нашето Отечество!

- Боже! – промърмори Сара Менахем и добави едва чуто – Когато една Родина стана Отечество, значи се готви да убива.

И присъстващите се спогледаха след думите й. В отговор генерал Рафи Ейтан преглътна газираната вода, която беше отпил. Адамовата му ябълка мръдна нагоре и той с внимателно движение остави чашата на масата. В годините на политическата си кариера „Рафул” /името с което ген.-полковник Рафаел Ейтан е познат в Израел/ беше министър на земеделието, без да излиза от сферата на сигурността нито за миг.

Яни Датом извади записките си, постави очилата си и се приготви да чете. Еврейският тероризъм. За арабския се говореше в цял свят, а за еврейският се свързваше само с убийството на един бивш министър-председател. Засега Ариел Шарон се справяше с тази част на обществото, но само „Шин Бет” беше наясно. С еврейският тероризъм в Израел всичко тепърва предстоеше.

Вратата се отвори и влезе капитан Моше Коен отговарящ за сигурността на комитета и „базата” му.

- Господа, извънредна ситуация! - Рапортува той и включи мигновено телевизора държейки дистанционното като пистолет. Всички присъстващи се обърнаха незабавно към екрана. Говорителят предаваше комюникето, а отдолу течаха и надписите. Мащабна операция в Израел, Западна Европа и няколко щата на Америка с участието на израелски служби /конкретно се споменаваше само полицията/, ФБР и други, съкращенията на наименованията на които, не говореха нищо на присъстващите, се провеждаше и в настоящия момент. В хода на операцията за различни престъпления включително манипулирани държавни поръчки и подкупи бяха задържани съдии, кметове /това пък кого ли можеше да учуди/ и …равини за участие в …трафик на органи!!!

В помещението се възцари тежко мълчание в което, гъгнещия глас на телевизионния водещ отекваше още по-гротескно. Действителността ги бе връхлетяла и анализът им щеше да се окаже догонващ. От такива престъпления има една крачка до тероризма, а тя вече беше направена. Няма бедни, няма богати – кръв ще се пролива от всички…