Истамбул Европейската егейска

На малката уличка бъкаше от приглушена глъч, звънци от велосипеди, българска музика и странна смесица от турски и български думи. Белият форд фокус спря. Възрастен мустакат шофьор с уморено лице и едри длани изчака пътникът от задната седалка да слезе и веднага потегли без да обели и един лаф. Мъжът на около петдесетте се огледа незабележимо с мълниеносен поглед и без да бърза отключи вратата на двора от ковано желязо. Няколко крачки през малката нелошо подържана градина, пет стъпала от камък и входната врата на двуетажната къща се отвори леко за да пропусне новият собственик на имота. Вратата се затвори след мъжа с гладко избръснатото лице с меко, приятно притропване. Сандвич от едносантиметров стоманен лист и два пласта дъбов обков дебел общо около десет сантиметра, обикновена дръжка и още по обикновена ключалка допълваха входното устройство. Отвън къщата беше олющена по фасадата и се нуждаеше от тежък и внимателен ремонт. Отвътре старата конструкция на бившата бейска вила беше силно укрепена и разполагаше с малък добре организиран и технологично осигурен комуникационен център.

Четири месеца преди това, току-що произведеният комодор Енгин Балкан / най-ниското адмиралско звание с една звезда, аналогично на бригаден генерал в пехотата /, изигра до най-малки подробности пенсионирането си като капитан първи ранг от егейския флот. Eдна седмица преди „пенсионирането” си бе извикан в Анкара в Главната квартира на Генералния щаб на турската армия. Но ден след протоколната среща на вратата се почука и току-що избръсналия се старши офицер от военноморското разузнаване застана пред стегнат майор от сухопътните войски.

- Капитан Първи ранг Енгин Балкан. - Офицерът отдаде чест стегнато и по устав, в края на коридора се межделееха силуетите и белите каски на двама войници, които явно го охраняваха. – По заповед на Началника на Генералния щаб трябва да се явите след два часа пред него. Колата е пред входа бей ефенди.

Хотелът, собственост на министерство на отбраната, се намираше в двора на голяма казарма на Жандармата, но се охраняваше от Военна полиция.

- Къде да се явя господин майор?

- Колата ще Ви върне господин Капитан първи ранг. Срещата е конфиденциална. Заповедта е да Ви придружа и да Ви върна. За предпочитане е цивилно облекло.

- До десет минути ще съм долу майоре, почакайте ме във фоайето. Слизам веднага.

- Както заповядате! – официалната служебна фраза беше последвана от отривисто отдаване на чест.

Капитанът затвори вратата с широк жест и извади от гардероба тъмносин почни черен цивилен костюм. Облече бяла риза, влезе в отлично ушития костюм, наподобяващ морската му униформа и забеляза, че е вързал униформената си вратовръзка с котвичката. Изсмя се на ум заради собствената си разсеяност и я смени с друга цивилна италианска вратовръзка, която си беше купил от Неапол, по време на мандата си в Щаба на средиземноморските сили на НАТО. Седем години оттогава. Жена му беше най-щастлива от тази командировка. Баща й женен за италианка живееше с малкият й брат в живописната Италия. Майка й беше починала пет месеца след раждането му. Баща й капитан далечно плаване на круизен пасажерски кораб бе срещнал на борда италианката Венера и … беше заседнал в удобното като майчин скут пристанище на Бари.

За да скрие мъката си по прекрасната Венера с невероятните черни очи, гъсти къдрици до под раменете и копринена леко матова кожа – истинско превъплъщение на богинята на любовта, капитана далечно плаване Селим Егеоллу постъпи на работа на танкер собственост на държавния енергиен конгломерат „ЕМИ” и почти десет години изпълняваше курсове от иранския бряг на Персийския залив до порт Неапол. Малкото момиче беше отгледано в Неапол при чичо си Салваторе и леля Гардиана. Съпругата на магистрата Ди Ломбарди бдеше над дъщерята на капитана като неуморен гардиано /пазач/. Доротея порасна в Неапол като истинска красавица и съдбата й се преплете с капитан втори ранг Балкан на един коктейл даван от флота на НАТО за представяне на новите офицери представители на натовските държави. Енгин по нищо не се различаваше от своите западни колеги, нито по перфектния английски, нито по шармантното произношение на италиански, който беше изучил за три месеца преди да бъде откомандирован в Италия. Да стигне до искане на ръката й от капитан Селиоллу беше въпрос на време свързано главно с

датата на швартоването на огромния пасажерски кораб в прекрасното пристанище на Генуа. Тиренско море беше лазурно на фона на залязващата слънце. Белите униформи на офицерите правеха гледката по-скоро парадна отколкото официална от среща на бъдещ тъст и зет, а сълзите на леля Гардиана така и не спряха през цялата вечер. Свадбата направиха в Неапол три месеца по-късно след посещението в Бурса при татко Айдън и майка Назлъ родена някъде около Исперих, която и след толкова години сънуваше през вечер Демир Баба Теке. Мандата му в Неапол изтече неусетно в прегръдките на Доротея и след два месеца капитан първи ранг Балкан пое командването на бойна група от един ескадрен миноносец, фрегата с благородните знаци на Хускварна, две корвети френско производство и един кораб на снабдяването в Измир. След още половин година му прехвърлиха уж временно рота морски разузнавачи и две диверсионни подразделения неофициално подготвени за „въздействие” върху добросъседските отношения с братска натовска Гърция, както и една ескадрила Ф-18 за охрана на пристанищната акватория. Бойната група няколко пъти участва в маневри с 6-ти американски флот и другите съединения на страните от НАТО. Дори един път излизаха на рейд под прикритието на самолетоносача „Клемансо” и неговата неголяма, но опасна бойна група. Винаги наоколо се озоваваше и поредната бойна флотилия на руснаците и техните сателити, и главно българските ескеери /стражеви кораб на рейда/ „Дръзки” или „Смели”. Българският флот гордо натякваше на турците успеха на атаката им срещу „Хамидие”. И имаше защо. Торпедните парни лодки във Варненският залив като глутница вълци бяха успешно атакували огромния турски крайцер. Наистина, не го бяха потопили защото не им беше стигнала дързост или торпеда. И какво от това, но често спускаха лодките и черпеха страхотна заарска мастика. На борда на „Дръзки” замръзнала мастика със сух таратор с късчета орехи беше най-нормалното с което ги посрещаха. Българските военни матроси разбираха всичко, а третите помощник-капитани сякаш имаха докторат по турска филология макар, да мълчаха като риби. Такава им беше службата. Да са Очи и Уши. Всеки с работата си и кадар късмета /всеки с късмета си – тур./.

Капитанът отвори вратата и видя същите непреветлива мутра на чауша, каменните физиономии на читаците и леко усмихнатото лице на майора.

- Съжалявам господин капитан първи ранг, но не искахме да безпокоим персонала и гостите на хотела. – майора звучеше официално и леко подкупно.

„Дръжки” помисли се Енгин. „Наредили са ти да не ме изпускаш от очи - хитър пезевенк”. „Но какво ли ги е прихванало – пенсионираха ме без намеци, от една година кила на кариерата ми е наръган в най-дългата пясъчна коса. Каквото има да става – ще стане! Аллахин деди олур /каквото каже господ това става – тур./. Бисмилях, ал рахман, ал рахим! Да пристъпваме с десния крак, пък ще видим.

В Главната квартира на Генералния щаб влязоха през черен вход през който, вкарваха хранителните продукти за ресторанта и мебелите. Паркираха белия хюндай между две баничарки, майора махна на очевидно очакващите ги постови застинали в поза започест като мраморни статуи. Постовите отстъпиха встрани и дори не провериха документите заради изсъсканата тихо парола. Енгин беше свикнал с такива неща, но вече цивилен беше повече от изненадан

До третият етаж по сумрачно стълбище със стройни редици кабели по стените. Малък глух коридор. Метална врата с надпис „достъп забранен” на миниатюрна лепенка, сякаш да не бъде видяна от пръв поглед. Майорът използва дистанционно като за кола, извади от джоба си секретен ключ и отключи. Зад вратата ги очакваше втори постови, изслуша паролата като мумия и ги пропусна без въпроси и разтакаване. Друга желязна врата. Отвориха вратата се оказаха в стая с две кресла без прозорци. Мъждукащ лампион от който не излизаше кабел и не стигаше до контакт. Капитан първи ранг Енгин Балкан знаеше – тъмна стаичка. Тук се водеха конфиденциални разговори на четири очи или по скоро на четири уши. Майорът без думи му показа с жест единият от фотьойлите и излезе.

Вратата се отвори и на рамката и се показа фигура в зелена униформа с четири звезди върху сърмения пагон. Енгин се надигна мигновено. Началникът на Генералния щаб на турската армия и бивш Командващ сухопътните войски, Председателят на Военния съвет на Републиката, бавно седна на фотьойла без да преиграва.

- Здравейте господин Капитан първи ранг, не, не ме прекъсвайте, не говорете. Слушайте ме! По добре Вашият глас да не се чува в момента. – генералът постави на пода кутийка с размерите на млък приемник, като преди това му изтегли антената. Около метър. После натисна някакво копче и индикатор светна в зелено. В полутъмната стаичка индикаторът колкото и да е миниатюрен вземаше окото.

- Е, колега, спряли сме се на Вас заради отличната Ви кариера, не, не се шегувам. С моя заповед, от днес започва съществуването си специално свръх строго секретно звено към Началника на Генералния щаб на Армията, за неговото съществуване ще зная само аз и моя наследник след изтичането на мандата ми. От само себе си се разбира, че това ще е сегашния Командващ на Сухопътните войски. – във военната йерархия на Турската армия поста Началник на Генералния щаб можеше да стане само ако си бил Командващ на Сухопътните войски. Традиция. - Звеното, службата и както и да го наречем там, ще е вътрешно разузнаване. Наше информационно-аналитично звено с право да извършва с мое разрешение всякакъв тип операции на територията на страната, без да съгласува действията си с другите служби. Тaя служба по моята идея ще се занимава именно със събиране на информация, анализа й, и секретни операции в защита на конституционния, републикански строй, а ще се оглавява от комодор. Това сте Вие. Тези книжа са в един екземпляр, прочетете ги тук и ще ми ги върнете. Бележки не може да си водите. Вие сте морски вълк и помните като слон, пише го в досието Ви, което са водили Военна полиция и органите на Военно–морската оперативна и следствена служба. Време е да продължите службата си по флага на Родината. Време да докажете, че тя не Ви е обучавала нахалост. Не мога да приема, че ще откажете и ще излезете жив оттук. Няма начин! Повече няма да се срещаме лично. Вие не знаете името ми, аз вашето също. Срещата не се е състояла. Е, успех комодор! Аллах акбар! Войната със съседите ни продължава. Не е нужно с армия да превземем държавите им, стига ни да ги разстроим и да внедрим там нашия бизнес. В една държава, който държи бизнеса и парите, си пазарува или прави политиците и оттам властта. Но нашите политици не са по-малко рушветчии, нагаждачи и дюстарикати. За това ни е нужно вътрешното разузнаване. Султан Селим излизал тайно да се среща с народа, виждал и слушал там при обикновените хора, и сетне яко дърпал ушите на везирите. В кабинета ми достоверна информация няма да дойде сама, по официалния път ще я преправят, по пътя нагоре тя се губи докато изчезне. Имам предвид достоверността. После става дезинформация която расте. Щото никой не ще да носи лоши новини, паша! Честита звезда и ха бакълъм!

Генералът се покашля и излезе. Вратата се затвори тихо като на хладилник и най-новият комодор на турският егейски флот се пресегна към папката.

Четири дни по-късно пристигна в Истамбул, огромният град живееше свой живот, но му предстоеше за четири месеца да се оправи с главната квартира на службата си, а до края на годината да заработят издънките й в Синоп, Измир и Кипър. Който беше писал методологията явно знаеше какво ще се прави. Първо, там където имаше флот и естествени контакти, после… по плана. Но до два месеца да обезпечим Капъ Куле. Да затворим информационно най-тясното сухопътно място пък после ще видим. Утре го чакаше подполковник Исмаил Куртлъ. Все някой трябва да е заместник. От две години е в оставка и се прави на умряла лисица, но Енгин знаеше, вълкът козината си менява – нрава не.

Имаше още тон документи за Сирия, Иран,Ирак, Израел, Палестина, Йордания, кюрдите, друзите, Хизбула, алианите… край няма.

Горе–долу точни прогнози. И за вътрешните проблеми…се реагираше пост фактум. И малко иншаллах. Колкото и да се беше занимавал с отчетите и докладите на своите разузнавачи в Измир, на комодор Енгин Балкан му стана ясно…тепърва ще се блъска тежко в работата. От една страна Генералния щаб, от друга страна всяка друга държавна структура - като почнеш от съд и прокуратура, през Полицията, през данъчните, МИТ и бившите колеги от военното разузнаване, та и до най-потайната структура на държавата, на мафията, че и на съюзниците. Всички се наблюдават, всички се следят, всички се шпионират, колосална работа. И да не те забележат. Емнат ли те, ще си спомниш надписа в камионетките на арестантите на жандармата „Аллах йок” /няма бог - в смисъл няма кой да ти помогне, тука и Бог не помага/.

А зад България сега стоеше Германия. И всичко правеше в интерес на България на Балканския полуостров. Югославия разбиха чрез американските бомбардировачи и я направиха на парчета, Македония – смях и грях! Гърция всеки момент ще фалира, въпрос на време кога Берлин ще си поиска парите. Румъния нарочно я държат в един кюп с българите. Гледай, Вие все хленчите, мрънкате за пари и се мазните в Париж, а България си трае макар и народът й да умира от глад! За нас кои са добрите…? Влакове „Сименс” …ма нямали пари да ги платят, ние в Германия това идеално го знаехме, българите го знаеха, вие го знаехте …и какво от това? Имали заеми, имат - ама колко? Нямали магистрали? Като им дадем пари - ще ги направят, то с пари всеки може! Ама Вашите тирове, агалар, вече ще се движат в Европа… на вагони. За две години ще направим бързи линии през България, два – три тунела и готово. Вие не сте съгласни? Айде бе, като ръчнем фракцията на зелените и свободните войнстващи еколози след три месеца ръцете ще ни целувате да ви пуснем с ж.п.връзка и контейнери…А за Евросъюза… няма проблеми! Зор сега! Вие си подгответе документите, законодателството и другите мурафети пък …когато му дойде времето, …ако дойде, …колкото дойде…Сега-засега чакате! Границата минава на Капъ Куле! После може и на Босфора…пък после… ще видим! Нали сте осемнайстата икономика в света. Е, като влезете в Европа и добрите ви работници се разбягат заради по-високия стандарт на живота, нали първи Вие ще въведете Шангенските ограничения! И смачкахте българската армия – бял кахър – война вече с армии не се води, а с влияние, с баланс на интереси. Добрата политика не изключва войната, но я избягва.

Комодор Енгин Балкан знаеше. Информацията е най-доброто оръжие, а изпреварващата - най-мощното.
Манастира „Сан Антонио”

Околностите на Римини

Обикновената груба дървена маса и подобни на нея пейки чудесно се вписваха на варосана обстановка на магерницата. Рано, разбира се, беше за закуска от елдена каша, чаша вино, къшей хляб, маслини и лук. Два едри домата мъдро се разполагаха на масата в плетено от ракита панерче. Токущо камбанния звън беше привикал монасите на утринната молитва в прослава на Бога и Божията Майка. Идеално време за среща с информатор докато братята мърморят долу пред свещниците „Мизерере” /молитва в прослава на Дева Мария/. Кардинал Бентиволио предвидливо беше сменил пурпурното си расо с груба мръсносивa власеница с качулка и с отлично брадясалото си лице се сля с братята положили мъдро обет за мълчание. По негова инициатива. Макар и доминиканци. Прелатът лично беше избрал за игумен едно от внимателно подбраните си, дълбоко проучени и проверени за лоялност лични протежета. Патер Флавио ди Фиоре му беше задължен до смърт, а и малко след нея. Вече шест години светата обител беше тайна крепост на Ватиканската служба за разузнаване. Макар, че по поръчение на Светия си шеф патер Флавио беше станал двоен агент на британското МI.

Прелатът включи миниатюрното си записващо устройство комбинирано с микрокамерата, с отличната тридесет мегапикселова резолюция вградена изключително филигранно в сребърния кръст на гърдите му. E, при второто преглеждане на записа на срещата от друг ъгъл можеха да се разкрият доста интересни жестове, гримаси и други факти от поведението на събеседника. Особено, ако си се обърнал с гръб или нещата се объркат и той те нападне. Така информатора или опонента ти остава под вторичен контрол, разкриват се важни данни на физическото или психическото му състояние в момента на срещата и…след внимателен анализ може да се заостри вниманието върху неговите настоящи или бъдещи действия. Или да се прекрати контактът с него. Или в краен случай …В името на господа…В негово име! Какво би загубил такъв човек освен оковите на своето тленно съществуване. Грош цена е това, за щастието да застанеш от дясната страна от бога.

- Здравейте отче – куриерът беше малко съсухрено човече с жилеста структура под широката синкава риза „Леви Щраус.

- Бог бди над тебе, сине! – Кардиналът го играеше обикновен енорийски свещеник от Лампедуза. Той вдигна грубата глинена кана и наля в проста дървена чаша от прекрасната манастирска вода. В обедната горещина прозрачната течност беше по-приятна от чашата уиски за ирландски рибар в крайбрежния пъб.

Гостът показваше определено страхопочитание към прелата. Той се покашля и започна:

- Отче, починал е българина, който стреля по Негово Светейшество Йоан Павел ІІ в София. Последно е бил куриер в българските авиолинии. Освен това в България, в Родопите са построени около хиляда нови джамии. Турция изцяло е поела издръжката на Мюфтийството в България. Родопите са вече в ръцете на ислямските фондации. Емисари от арабските страни, които преди това действаха в бившата Югославия и Косово сега се насочват към Родопската област, Лудогорието и около Търговище. Активзираха се и сега са превеждат пари на Движението за пара и благини. Имат две банки. „Демарбанкасъ” я държат по-чиста. Правят земеделски стопанства. Лидерът им Рахмед Доан, си е направил сериозни чифлици и ферми за отглеждане на животни.

Прелатът кимна защото знаеше, че най-новото животновъдно предприятие на Доан се намираше под западностаропланинския връх Ком. Управляваше го влахинята Мария Зоя. Северно от върха в този западен крайна България имаше немалка общност от католици. Които бяха „изповядали” тази информацията на представител на Ватикана в лицето на енорийският им свещенник.

- Продължавай синко. – насърчи го Бентиволио. Погледът му изразяваше върховна благост и грижа към човека с дънковия костюм.

- Отче, в България, в Раковски от пловдивско един раб Божи Ви изпраща своето преклонение. Той търгува с масла за автомобили и моли за Вашето благоволение. Изпраща Ви това.

Дебел плик се плъзна по грубата маса към кардинала. Той бавно с привично движение прибра плика в ръкава на грубата власеница.

- Е, сине. Отделена е скромна килия за да си починеш. После ще те качим на една кола и ще те откара до Ливорно. А сега до килията ще те отведа аз. Тукашните братя са от особен орден. Те не са много общителни. Да вървим.

Двамата се отправиха по къс коридор, после качиха сериозно количество стъпала, друг коридор, дебела дървена врата и огромно резе отвътре. Прост креват от чудовищно дебели дъски и греди, покрито с чисто нови бели чаршави, предразполагащо към почивка.

Прелатът леко се поклони на пратеникът и излезе.

Кардинал Бентиволио слезе на втория етаж, остави бележка на игумена, преоблече се, прибра всичкия си багаж и се отправи към паркираната бяла кола. Ауди-то потегли завивайки елегантно по павираната повърхност и без излишно натискане на педала на газта се отправи по виещия се път към Рим. Колата беше с регистрационни табели на Вечния град, а не с номерата на града Ватикана.