Интелектуалното стимулиране

В предучилищния етап детето ви е особено чувствително към интелектуалното стимулиране. Ако му осигурите подходя­щи стимули, то ще развие умения и нагласа, които ще запа­зи през целия си живот.

Най-просто интелигентността на детето може да се опре­дели по способността му да заучава. Когато развивате тази способност, вие увеличавате неговата интелигентност.

В тестовете за интелигентност за деца ще намерите задачи, предназначени да оценят способността на детето да след­ва указания, да изслушва внимателно приказката, която му четете, да я преразказва накратко, да си припомня думи или реда на думите в дадено изречение, да събира частите на пъзел, да подрежда кубчетата така, че да направи определе­на картинка. Това са примери за основните умения, които детето трябва да усвои между три и шест години. През този период детето се „учи да учи".

Как да сте сигурни, че получава оптималното количество интелектуално и емоционално стимулиране? Един от най-сигурните начини е да го изпратите в добро детско училище, когато навърши три години.

Предполагам, че би следвало да обясня какво разбирам под „детско училище", тъй като много родители за съжале­ние смесват детското училище с детската градина. Детската градина е място, където майките могат да оставят дете между две и шест години, докато са на работа. В детските градини децата прекарват от шест и половина до осемнайсет часа. Някои от тях са добри - с компетентни учители, изобилие от съоръжения и добра образователна програма. Но повечето са ужасни; ръководят ги неквалифицирани хора, които уп­ражняват този занаят за пари и понякога допускат шокира­щи психологически грешки. Наивните родители едва ли са способни да ги различат.

Детското училище е съвсем различно нещо. То не е пона­чало замислено за деца на работещи майки. И обикновено е отворено половин ден, а не цял. В детските училища не се приемат деца под три години. Те се наричат също и „подгот­вителни училища".

Друг вариант е „родителското" училище. Неговият персо­нал не е съставен от учители, а от родители. Обикновено директорът е квалифицирано платено лице, а учителки са майките, които преподават на ротационен принцип.

Някои иначе интелигентни родители нямат.понятие от преподаването в детските училища или, както го наричат сега, „детското образование". Чувал съм архитекти, банке­ри, адвокати и жените им да възкликват: „О, в края на кра­ищата, това си е подобрен бейбиситйнг, нали!" Все едно да кажете за Харвард, че е подобрено игрище за пораснали тийнейджъри.

Чувал съм също интелигентни майки да твърдят съвсем сериозно: „Защо да изпращам сина си в детско училище, той си има достатъчно приятели в квартала." Едва ли би им хрум­нало да не изпратят детето си в първи клас по тази причина.

Но не само неинформираните родители не знаят как точ­но протича обучението през първите години. Съществуват и педагози, които като. че ли имат същите объркани предста­ви.

В някои педагогически книги се твърди, че детското училище е добро само за емоционалното развитие на детето и не му носи нищо особено в интелектуален план. В много от тях авторите се питат трябва ли или не трябва да се изпраща детето на детско училище. Подобно колебание ми изглежда абсолютно смехотворно.

Но как да намерите добро заведение? Като психолог с многобройни връзки с детските училища и предлаганото там образование трябва да призная тъжната истина, че много майки предпочитат по-удобното им училище, онова, което е близо до дома им или осигурява на децата транспорт. Ис­крено съм смаян от подобно отношение.

Когато избирате училище, информирайте се за три неща: 1. учителите; 2. оборудването; 3. програмата. Най-важното е оборудването и персоналът. Необходима ви е квалифицира­на и опитна учителка - сърдечна, спокойна, всеотдайна. Тя играе решаваща роля.

Не се колебайте да поговорите с учителката, да разберете какво знае за малките деца. Имате пълно право да се осве­домите. В края на краищата вашето дете поверявате на гри­жите й.

Повечето родители не са запознати с оборудването и учеб­ната програма в детските училища. Информирайте се пред­варително - ще бъдете учудени, когато разберете колко много пособия и съоръжения са необходими за емоционалното и интелектуалното развитие на малкото дете. Проверете дали училищата, които посещавате, са снабдени с достатъчно образователни играчки и материали или правят икономии.

Колкото до методите на обучение, трябва да знаете, че в тази област съществуват много разногласия.

Някои специалисти залагат на обучението в традицион­ните изкуства и в ръчните дейности, които подпомагат емо­ционалното развитие на децата.

Според тях детето укрепва мускулатурата си чрез игра навън, за което са му нужни катерушки, големи кухи кубове и дъски, както и велосипедче на три колелета. Вътре може да си играе с глина, да боядисва с пръсти или с четка, да рисува, да прави постройки от кубчета и да си служи с раз­лични инструменти, спомагащи за развитието на късите мускули, на творческия му усет и на емоциите му. Освен това под ръководството на учителката, детето усвоява и со­циалните отношения с другите деца.

Вторият метод може да се нарече „познавателен". Според него традиционният сам по себе си не е лош, но търпи обо­гатяване. Привържениците му смятат, че през първите си години детето трябва да бъде подложено на различни видо­ве сензорно стимулиране, без да се упражнява натиск върху него и без да се променя непринудената атмосфера на ранното му детство чрез неподходящо за възрастта му обуче­ние. Познавателният метод предлага нов образователен ма­териал и нови техники - аритметичните линийки на Кюизнер, структурната аритметика на Катрин Стърн, магнето­фони, средства за обучение, благодарение на които детето се научава да пише на машина, материал за развиване на езика като например марионетките и други предмети, игра­та с които изисква да се говори, както и програми за обуче­ние по четене.

Педагозите от детските училища никак не са единодушни по тези въпроси. Защитниците на традицията предпочитат да останат верни на дейности като играта с кубчета, боядис­ването с пръсти и отглеждането на растения в саксия.

Те са на мнение, че да се учи да чете дете на тази възраст неизбежно означава да се оказва натиск върху него и да „му се открадне детството". Други пък настояват, че ако детето е готово да се научи да чете, редно е да му се даде шанс за това.

Аз лично съм .твърд привърженик на „познавателния" метод. Не виждам защо методите в детските училища тряб­ва да си останат същите като през 1930 или 1940 година. След десет години сигурно ще бъдем поразени да узнаем, че е имало педагози, за които да научиш детето да чете е озна­чавало да „му откраднеш детството". Вече сме натрупали значителна маса от научни факти, доказващи колко е важно да насърчаваме детето да учи, ако искаме да му помогнем максимално да развие интелигентността си. Не разполага­ме с нищо друго, освен с бабешки приказки, за да твърдим, че стимулирайки познанията на детето, рискуваме да му навредим в емоционален план.

В детското училище, което ще изберете за детето си, може би се прилага старият метод. Ако там държат на „изкуства­та и ръчния труд", но иначе имат добри учителки, няма про­блем, детето ви ще извлече полза за себе си. Но ако можете да намерите по-модерно училище, в което са привърженици на „познавателното" стимулиране плюс традиционното, още по-добре.

Отделете малко време, за да видите какво точно се прави там. Оставете някой да гледа детето ви за половин ден – не го взимайте със себе си, защото тогава ще трябва да наблю­давате него вместо евентуалната му учителка. Така ще се запознаете е всекидневното обучение, провеждано в заведе­нието.

Ако не ви разрешат да го посетите и да погледате, имайте си едно наум.

Ще трябва и да се осведомите за техниките и методите на преподаване, като прочетете някоя книга за детските учи­лища. В противен случай едва ли бихте разпознали качест­веното обучение, дори ако го видите в действие. Често опит­ната педагожка говори твърде малко и почти винаги си стои в дъното на стаята, като се намесва само ако има опасност да избухне конфликт. Ако не сте в течение, ще си помисли­те: „Че тя не прави почти нищо! Що за обучение е това?" Няма да забележите изкуството и такта, с които учителката ръководи групата.

Има един важен показател, по който можете да съдите за училището, без да притежавате технически познания - кли­мата в групата. Дали атмосферата е топла и непринудена и децата се изразяват свободно? Или цари напрежение, във въздуха се носи заплаха от наказания и морални принуди, учителката мъмри детето, праща го в ъгъла или му заявява: „Не си добро дете, Томи". Съмнявам се, че бихте искали детето ви да прекарва три часа дневно в обстановка на кри­тики и репресии.

Можете да изпратите детето си на детско училище или да предпочетете да създадете в дома си нещо подобно на дет­ско училище. Но и в двата случая колкото повече знаете за педагогическите техники, толкова по-успешно ще ръково­дите детето си. Ако откриете някаква книга на тази тема, купете си я - ще направите разумно вложение.

Последната година в детското училище е решаваща за обучението на детето.

Доколкото този вид заведения предлагат чудесни възможности и понеже петгодишните деца обикновено проявяват из­разен стремеж към учене, жалко и тъжно е, че много от тях не ги посещават. Причината е, че в някои квартали няма дет­ски училища или пък ги закриват поради липса на място.

На какво решение да се спрете, ако в близост до дома ви няма училище? Ще ви кажа направо: ако средствата вито позволяват, намерете някоя добра частна забавачница й за­пишете в нея детето си. Аз лично бих взел пари назаем, ако трябва. Родителите често задлъжняват, за да изпратят дете­то си в колеж, но много малко от тях заемат пари, за да го изпратят в детско училище. А първите години на обучение са толкова важни, че ако трябваше да избирам, бих взел заем за детско училище. Всичко, което казах относно избора на добро училище, се отнася и до избора на забавачница за пет­годишното дете.

Как да подготвите детето си за тази първа година на ис­тинско обучение? Последвайте съветите, които давам в гла­ва 11 - Училището започва вкъщи (първа част), и детето ви ще е напълно готово за него.

Ако в детското ви училище няма група за петгодишни, предложенията, дадени в глава 11, не могат да я заместят, нито да компенсират онова, което тя предлага, особено що се отнася до контактите с деца на същата възраст. Те са само най-доброто, което можете да направите.

В тази глава изминахме огромен път. И в това няма нищо чудно, като се има предвид какво забележително развитие претърпяват децата от третата до шестата си година. Да обобщим сега онова, което се случва през тези тъй важни години.

Какво е станало с детето ви?

То е задоволило биологическите си потребности от мус­кулно развитие - укрепило е и големите, и малките си мус­кули.

Научило се е да контролира инстинктивните си пориви.

Отделило се е от майка си.

Усвоило е отношенията „взимам-давам", общувайки с децата на негова възраст.

Свикнало е да изразява или да сдържа чувствата си.

Определило е принадлежността си към своя пол.

Затвърдило е основното си отношение към сексуалност­та.

Постепенно е преодоляло „семейния роман".

Преминало е през период на своето развитие, когато осо­бено се поддава на интелектуално стимулиране и, да се на­дяваме, го е оползотворило, максимално.

Такова е детето ви след пет години пътешествие на кос­мическия ни кораб - Земята. Ако сте се вслушали в съвети­те, дадени в тази книга и ако всичко се е развило нормално, то има силна представа за себе си и е изградило основите на бъдещата си здрава и стабилна личност. Придобило е чувст­во за сигурност, доверие в себе си и ясно съзнание за своята индивидуалност. За вас, които му помагате да си изгради солидни основи през първите пет години от живота си, глав­ната работа е свършена.

След като вече сте проследили в хронологичен ред етапи­те от първите пет години на детето ви, нека преминем към следващите две глави, в които подробно се спирам на една жизненоважна тема от възпитанието му. Става дума - и то не само за този период, а и докато изобщо носите отговор­ност за детето си - за постоянния проблем на дисциплината.

МОЖЕ ЛИ ДЕЛФИНЪТ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПИШЕ НА МАШИНА?

В днешно време дисциплината е особено деликатна тема. Мненията за нея са толкова противоречиви, че майките ис­тински се объркват. Една книга съдържа едни съвети, друга - противоположните. Една съседка ви препоръчва дадена линия на поведение, друга се кълне в обратната. Майките непрекъснато се питат: „Дали не съм много строга? Дали не съм прекалено мека? Сбърках ли сутринта, като натупах Джими? Мисля, че бях права, но не съм сигурна."

Преди всичко какво точно разбираме под дисциплина? Тази дума има много значения и подзначения.

Речникът дава следната дефиниция: „ 1. подчинение, спаз­ване на определен ред и правила; 2. строгост". Като синони­ми предлага: „1. ред, порядък, дисциплинираност, покорност; 2. суровост, солдатщина, военщина." Ако попитате случай­но подбрани майки, повечето несъмнено ще ви кажат, че за тях да приучат детето си към дисциплина означава да го накарат да се държи прилично. В съзнанието на много хора дисциплината е почти синоним на наказание като средство да се принуди детето да се държи както подобава.

Бих искал да предложа по-широк синоним: обучение. Ко­гато дисциплинирате детето си, вие всъщност го учите - то е ученикът, вие учителят.

Ние, родителите, трябва да си зададем въпроса: „Каква цел преследваме, когато обучаваме в нещо децата си?" Ако размислят сериозно, повечето от нас ще отговорят, че целта ни е да формираме възрастен човек, който умее да се вла­дее, да прави собствения си избор, да контролира поведени­ето си, да използва свободата си като отговорен индивид.

Хиляди опити върху животни, от плъхове до делфини, са ни дали насоки как да постигнем тази цел. Моля майките, които прочетат тези думи, да не се шокират. Не съм казал, че няма разлика между детето ви и делфина! Но също както лекарите научават много за лекарствата и ваксините, като ги прилагат най-напред върху низши животни, и ние сме добили много знания за начина, по който да се отнасяме към децата, благодарение на подобни експерименти.

Така веднъж един психолог решил да изпробва върху жи­вотни различни образователни методи. През лабиринт, в края на който поставил храна, той прекарал един по един две гру­пи плъхове. Решил да приложи два различни метода, за да види кой ще е по-успешен. За плъховете от едната група оси­гурил малки колички, които сам придвижвал в правилната посока. Плъховете от другата група били просто оставени в лабиринта, също един по един, и всеки сам търсел пътя си, като се лутал и грешал. После психологът ги пуснал на двойки, по един от всяка група. Плъховете от втората група стигнали до храната далеч по-бързо, тъй като на тези от първата не се било налагало да разсъждават за разположението на коридо­рите, които изминали в колички, тласкани от външна сила.

Ясна е връзката на този опит с модерния педагогически метод на „откритието". Детето запомня много по-добре оно­ва, което само е открило, отколкото готовите отговори, да­дени му от учителя. Експериментът е много показателен и за това как да научим детето на самоконтрол.

Ако майките и бащите имаха личен опит в дресировката на животни, те може би нямаше да допускат най-често сре­щаните грешки във възпитанието на децата. Може да ви изглежда преувеличено, затова ще ви дам един пример. Из целите Съединени щати майките и бащите полагат много труд, за да направят децата си непоносими. Те, разби­ра се, не си дават сметка за това, тъй като са изпълнени с добри намерения. Известно е, че вниманието, одобрението и нежността, които, засвидетелстваме на децата, са мощни стимули. Затова всяко поведение на детето, което предизвиква внимание и реакция от страна на родителите, бива всъщност насърчено и утвърдено.

Да вземем следната сцена в магазин. Детето пита нещо със спокоен глас. Майката не отговаря. Тя си приказва с приятелката или с продавача. Тонът на детето става по-ви­сок, по-жален и по-настойчив. Майката най-сетне реагира. Така тя без да иска съобщава на детето си, че колкото пове­че повишава тон, колкото по-неприятно и нахално се държи, толкова по-големи шансове има да получи желаното.

Майката несъзнателно е избрала най-прекия път, за да на­учи детето си как да бъде противно. Все едно, че му е казала: „Искам Джими да бъде отвратителен, да настоява да получи онова, което желае, по най-дразнещия и неприятен начин. Всеки път, когато помоли за нещо възпитано и без да вика, аз съм твърде погълната от моите си възрастни работи, за да му обърна внимание. Ще му отговарям и ще му отделям от вни­манието си само когато започне да „разиграва комедии", да се сърди, да вика или изпадне в истерична криза."

Веднъж едно осемгодишно момченце, което идваше при мен на психотерапия, имаше възел на връзката на едната обувка. Помоли ме да го развържа. Възразих:

- Сигурен съм, че сам можеш да го развържеш, Ричард.

- Не, не мога. Развържете ми го вие.

- Знам, че е трудно, но можеш да го направиш.

- Щом не искате, ще накарам мама да го развърже.

След тези думи то отвори вратата към чакалнята и изти­ча при майка си: „Мамо, доктор Додсън е лош, не иска да развърже връзката ми! Развържи ми я!"

Тогава майката веднага отстъпи: „Добре, Ричард, ще ти я развържа."

Реших, че е време да се намеся. „Госпожо Гудуин, казах, ще сбъркате, ако изпълните молбата му."

Тя спря, поразмисли и рече: „Не, Ричард, сам можеш да си я развържеш."

Ричард продължи да крещи и да тропа с крак в продълже­ние на няколко минути. После, като видя, че тя няма да отстъ­пи, внезапно се изправи и тичешком се върна в кабинета ми. Последвахте и затворих вратата след нас. Той седна в един ъгъл с гръб към мен и известно време стоя така мълча­лив и сърдит. После се обърна, усмихна се хитро и ме попита: „Искате ли да играем на дама?" Отвърнах: „С удоволст­вие. Развържи връзката си и ще играем."

Този начин на реагиране на детското и съвсем човешко поведение на Ричард е пример за това как да избегнем да насърчаваме лошите навици. Същите методи се използват при дресирането на животни. Но най-важният аспект от възпитанието на децата е, разбира се, положителното насърчаване или така нареченото „подсилване".

Предлагате например на осемгодишно дете: „Искам да изреждаш думи колкото можеш по-бързо. Каквито и да са думи. Всичко, което ти дойде наум. Хайде!"

Предварително сте решили, че щом произнесе име на животно, ще казвате „добре", а след другите думи ще си мълчите. Детето не знае за това ваше решение. То започва да изрежда думи. При всяко име на животно казвате „доб­ре". После изброявате отговорите.

Ако направите такъв опит, ще установите, че постепенно броят на имената на животни започва да се увеличава. За­помнете този интересен факт - детето дори няма да осъзнае какво става, но ще казва все повече имена на животни. Защо? Защото всеки път га насърчавате с вниманието си и с одоб­рителното наречие.

Забавно би било да си направите същия експеримент с възрастни хора. Когато си говорите с някого или водите раз­говор в група, изберете си някаква тема. Без значение как­ва: деца, дрехи, политика, градинарство... Всеки път, когато темата се появи в разговора, подкрепете я, като проявите повишено внимание. Казвайте: „Много интересно" или: „Виж, това не го знаех" или: „Разправете ми още нещо за това". Ако събеседникът ви зачекне друга тема, запазете мълчание. Ще видите, че и с възрастните ще получите същи­те резултати като с осемгодишните деца.

В действителност ние почти винаги насърчаваме у други­те някакъв вид поведение.

Помислете за децата от целия свят, отгледани в различни, култури с различни езици. На около шестмесечна възраст те започват да бъбрят несвързано. И това бъбрене е навсякъде еднакво, все едно какъв е родният им език. Но когато навършат две години, някои ще говорят на английски, други на руски, трети на японски, арабски или суахили... Как е възможно това? Никое дете не се ражда с гени, които му поз­воляват, като порасне, да говори определен език. Децата по целия свят се научават да говорят на своя език благодарение на добре установени психологически принципи на обучение.

Преди всичко те подражават на звуците, които чуват около себе си, все едно дали са родени в Англия, Русия или Китай. На второ място, родителите насърчават произнасянето на някои звуци според това дали са англичани, руснаци, китайци или араби. Така бебето в люлката, което щастливо гука и бъбри, рано или късно ще произнесе срички като „ма"... „ма"..., защо­то те са от най-лесните за младите му гласни струни. Какво става обикновено, когато то изрече „ма"...„ма"...„ма"...? Ако майка му го чуе, тя най-вероятно ще подскочи от радост, ще гушне бебето и ще възкликне: „То каза мама! Познаваме. Мо­ето бебе ме познава!" С други думи, чрез вниманието и неж­ността си тя енергично насърчава произнасянето на специал­ната комбинация от звуци, които за нея означават „мама" и които бебето ще започне все по-често да произнася.

Насърченията на родителите играят решаваща роля в по­ведението на бебетата и децата. Затова е важно да знаете какъв вид поведение насърчавате в момента.

Ако в началото тази теория ви се е сторила донякъде изсмукана от пръстите, сега сигурно разбирате значението на опитите с „подсилване", проведени с животни.

Да разгледаме деветте важни урока, които ни дават уче­ните, изследвали в продължение на години техниката на подсилването:

Специалистите не се опитват да дресират животно, когато е уморено, болно или по някакъв начин се опитва да избегне обучението. Животното трябва да е готово да чуе онова, ко­ето дресьорът иска да му каже.

Един психолог извършил много интересен опит с котки, като регистрирал сигнали, достигащи до мозъка им. Сигна­лите сочели, че някакъв звук е бил пренесен от слуховия нерв до съответния център. Всеки път, когато до ухото на котка­та се чувало изщракване, апаратът, монтиран на нивото на мозъка, показвал специфична промяна. След това опера­торът поставил пред котката стъклен буркан с живи мишки и отново изщракал. Този път апаратът не регистрирал про­мяна в мозъка. Котката вече не чувала онова, което преди прекрасно долавяла. Шумът не достигал до висшите мозъчни центрове..

Ние твърде често се опитваме да учим на нещо децата в миговете, когато не са в състояние да възприемат. Спомне­те си например как ги назидаваме, докато плачат, когато направят някоя беля или по време на семейна кавга.

Малкият Джими е хвърлил кубче по сестра си и са го на-пляскали. Джими пищи, та се къса, а майката избира точно този момент, за да му чете морал. „На тебе добре ли ще ти е, ако сестра ти те удари с това кубче? Защо се отнасяш така с другите?"

Нека заемем от психолозите специалисти в подсилването на мотивацията следния принцип: да не обучаваме уморено или раздразнено дете. Би било чиста лудост да го правим, то тъй или инак не е способно да възприема.

Дресьорите са реалисти. Те знаят, че могат да научат дел­фина да скача през обръч. Но са наясно също така, че няма начин да го научат да пише на машина. Затова не се и опит­ват да го сторят.

Елементарно, ще кажете. Но помислете си за всичко, ко­ето родителите се стараят да втълпят на децата си и което за тях е толкова невъзможно, колкото писането на машина за делфина. Например да не се напишкват на деветмесечна възраст. Да стоят мирно в ресторанта на две години. Да са учтиви и възпитани на четири години. Да мируват на две години като на пет. Списъкът е безкраен.

Много родители очакват от децата си да научат неща, които са извън възможностите им, и са напълно невежи от­носно природата на детето в зависимост от възрастта и стадия на развитието му. Ние всички имаме склонност да иска­ме от малките повече от онова, на което са способни. Имен­но затова обикновено отглеждаме по-успешно второто или третото си дете. Тогава вече знаем кое е разумно да се очак­ва от него.