Изкуството да бъдеш родител д-р Фицхю Додсън

Да поговорим сега за избора на книги за деца. Някой от вас може да си помислят: „Толкова ли е важно? Достатъчно е да се купят няколко детски книжки, които да му харесат, да му ги прочетем и толкова. Какво значение има дали ще изберем тази или онази?"

Едно изследване на д-р Джордж Галъп отлично показва какво значение има това. Д-р Галъп анкетирал възрастни американци относно навиците им да четат и да си купуват книги и стигнал до заключението, че те не обичат особено нито да четат, нито да купуват книги.

Провел анкетата си сред три групи, съответстващи на три категории хора: среднисти, недипломирани висшисти и вис­шисти. Установил, че 50% от среднистите не били прочели нито една книга предишната година; 46% от не дипломира­лите се висшисти прочели по една книга и около една тре­та от висшистите не прочели нито една. Д-р Галъп заклю­чава: „Тези цифри не са никак утешителни за защитниците на съвременната образователна система в Америка."

Нещо повече, по навика да четат американците са пос­ледни в списъка, когато се сравняват с хората от страни като Англия, Холандия, Швейцария, франция и страните от Скандинавския полуостров.

От друга представителна извадка д-р Галъп установил, че две трети от възрастните нищо не са чели през предиш­ната година (с изключение на Библията и някои учебници), а само един на шест възрастни можел да цитира наскоро излязла книга, която особено би желал да прочете.

Навиците на американците да купуват книги също показ­ват, че не са ги научили да обичат четенето. На пръв поглед човек би казал, че Америка е страна на страстни читатели, като се има предвид внушителният брой продадени и евти­ни, и скъпи книги. Ако обаче се вгледаме в цифрите, ще ви­дим, че повече от 80% от книгите в Америка се купуват и четат от една пета от възрастното население. А това показ­ва, че много малко американци обичат да четат. Ако искаме да променим това положение, трябва, както казва д-р Галъп, „грижливо да поддържаме у хората любовта към книгите".

Основите на любовта към книгите и към четенето се изграждат през първите пет години и пак по това време се създава навикът да се чете и да се купуват книги.

От цифрите на д-р Галъп става ясно, че американската образователна система претърпява позорен провал с голям брой ученици. Така че явно не можете да се доверите на училището. Ако искате детето ви да чете и да продължи да чете, като порасне, трябва вие, родителите, да го приучите към четене и да бдите навикът да се запази. За придобива­нето на този навик първите пет години са решаващи.

Възпитанието в любов към книгата се опира на същите основни образователни елементи, за които говорихме в пре­дишните глави. Детето ви ще обича да чете и да купува кни­ги, ако го насърчавате и възнаграждавате, когато го прави.

Тук искам да ви обърна внимание на един основен принцип: ако детето ви чете, не се тревожете за съдържанието на четивата му. Няма значение какво желае и обича да чете - книга, списание, вестник, комикс, всичко е добро за него. Това особено важи за децата над шест години. Понякога родителите казват: „О, чете само глупости, текстове под картинки и всякакви безсмислици, ще ми се да чете хубава литература." Не се безпокойте. „Безсмислиците", с които се тъпче, задоволяват някаква психологическа нужда на момента и това е добре. Щом чете, с течение на времето вкусът му ще стане по-изтънчен.

Разбира се, така нареченият „проблем" с безстойностната литература не възниква в предучилищните години, за­щото тогава детето ви „чете" онова, което вие сте решили да му прочетете (или ако вече знае да чете, онова, което сте му избрали). И вашият избор през този период ще е капи­тален за по-сетнешната му любов към книгата.

Как да изберем? Нека да има равновесие между фантас­тичните истории и истинските. Детето ви се нуждае от урав­новесен режим на четене, също като при храната. Ако чете само истински истории, въображението му няма да се раз­вие достатъчно. Ако, обратно, се ограничава само с въобра­жаеми, измислени истории, ще пренебрегне четенето като средство за опознаване на действителността, в която живее.

Научете го да избира и от едните, и от другите книги, когато ги взима от библиотеката или му ги купувате за соб­ствената му все по-богата библиотека. .

Много родители правят грешката да свеждат книгите, които детето им чете, само до взетите от библиотеката, защото така пестят пари. Обаче същите родители му купу­ват много играчки за Коледа. Ако майката действа по този начин, тя съзнателно или не му казва: „Играчките са по-важни от книгите, след като ти подаряваме играчки, но не и книги." А детето, особено в предучилищна възраст, има нужда да притежава собствени книги.

Трудно е за детето да израсне, уважавайки книгите, ако никога не е имало свои собствени, ако не е познало удовол­ствието една по една да ги подрежда в библиотеката си. Тъй както има предпочитани играчки, с които често си играе, то трябва да има и книги, които непрекъснато да препрочита. Когато се разболее и остане вкъщи, детето обича да играе със старите си любими играчки. В такъв момент е добре да умее и да препрочита любимите си стари книги. Няма зна­чение какви са финансовите ви възможности, част от пари­те, които заделяте за детето си, трябва да отиват за книги.

Ако сте го научили да се радва на четенето, то непрекъсна­то ще разлиства книгите си. Дори ако му купувате само по пет книги годишно, когато завърши средното си образова­ние, детето ви ще разполага с осемдесет и пет лично негови книги. И това ще е много повече, отколкото доста млади среднисти притежават.

Поради електронната революция, въведена в домовете ни от телевизията, у днешните деца е по-трудно да се възпита любов към книгата и четенето.

Когато бях дете, нямаше нищо подобно на телевизията и аз обожавах да чета. Но когато трябваше да избера между книгата и киното, нямаше място за колебание, филмът винаги побеждаваше. Сега киното е вкъщи и ни е винаги на разположение - това е телевизията. Затова родителите трябва да посветят още повече време и усилия от някога, когато „малкият екран" не съществуваше.

Едно от най-добрите средства, за да научите детето си да обича книгите и всичко, свързано с тях, е да направите така, че библиотеката и кварталната книжарница да се превърнат в места на удоволствие. Детето ви трябва да смята библиотекарката и книжаря за свои приятели. Личният контакт значи много за децата в предучилищна възраст. И толкова по-добре за вас, ако тези хора познават детето ви и се инте­ресуват от него.

В днешно време много родители наистина се объркват пред многобройните детски книжки, измежду които тряб­ва да избират. Преди да купите книга или преди да вземете някоя от библиотеката, разгледайте я. Може би най-реша­ващият критерий при избора на книга е самата майка да я хареса. ,Ако книгата ви „говори", тя ще говори и на детето ви. Ако не ви харесва, рискувате детето също да не я хареса, когато му я четете. Ето защо не съществува идеален списък от препоръчителни детски книжки - не само детето, но и майката имат единствен по рода си вкус.

Понякога родителите се ужасяват от цените на книгите. Те смятат, че исканата от тях сума е прекалена за произведе­ние, което детето ще прочете само веднъж. Но точно тук се лъжат.

Малкото дете може да вземе своята книжка с броилки в леглото си, да разглежда картинките и да ви моли да му я четете в продължение на месеци. Книгата, която то наис­тина харесва, е като дълго, дълго пътешествие.

Това ме навежда на една друга тема, свързана с книгите. Може би не само заради цената, но и заради особената по­чит; която изпитваме към напечатания текст, ние често имаме склонност да очакваме от децата си да се отнасят към подарените им от нас книги внимателно, като възраст­ни. Да не ги прегъват, да не ги цапат и да не ги късат. Защо? Нали когато купуваме играчка, сме напълно подготвени за грубо отношение към нея? Всъщност колкото по-обичана е една играчка, толкова повече злополуки ще преживее тя. Защо да не реагираме по същия начин и за книгите? Имен­но това трябва да направим. Ако непрекъснато повтаряме на детето си да не ги цапа, ние го отвикваме да се чувства удобно с тях.

Добре е също да осигурите рафтове за библиотеката на детето ви. Най-лесно е да разположите на пода циментови блокчета или тухли и да поставите върху тях дъски, съобра­зени с големината на книгите. Подобна конструкция е осо­бено подходяща за деца в предучилищна възраст, защото техните книги често са големи и не се вместват в обикнове­на библиотека. Освен това така можете и да преместите лавиците, ако се налага.

Книгите могат да окажат огромно влияние върху детето. Когато му четете, това, което влиза през едното ухо, не из­лиза през другото, а остава запечатано в паметта му. Спо­ред една анкета на д-р Галъп децата, на които са чели при­казки, когато са били съвсем малки, имат по-добър успех в училище от другите.

Д-р Галъп провел изследването си с 1045 деца от първи клас и установил, че приказки били четени на 79% от доб­рите ученици и на 49% от посредствените.

Детството е кратко. Не можете да четете броилки на де­сетгодишно дете. То е задминало този стадий. Ако не сте му ги чели, когато е било малко, вече никога няма да ви се представи случай. Затова умният избор ще е решаващ за възпитанието и развитието му.

Сега стигаме до област, в която много от нас проявяват коле­бание. Родителите купуват далеч по-малко плочи, отколкото играчки и книги, защото се чувстват на по-несигурен терен.

Преди да стигнем до избора на плочите, да поговорим за грамофона. Спомнете си, че ви препоръчах да купите за детето си най-обикновен грамофон и евтини плочи. Хич да не ви е грижа за качеството на записа. Не можете да полу­чите добро качество за няколко долара. Целта е детето ви само да си пуска грамофона, когато пожелае. Да не се нуж­дае от помощта ви. Не се тревожете, ако издраска плочите или се отнася небрежно с тях.

Необходимо е обаче да притежавате и доброкачествени плочи за семейния грамофон. Не му позволявайте да си служи с него. Тези плочи вие ще му ги пускате и затова ще трябва грижливо да ги подберете.

Тъжната реалност е, че повечето родители купуват плочи, които бих нарекъл „затъпяващи". Това са ефектни на вид плочи, чиято цел е да привлекат родителите, защото произ­водителите Отлично знаят, че именно мама и татко ще ги купят. Те нямат особен ефект върху децата. Обикновено за­писаната музика е твърде бърза, банална, с акомпанимент на оркестър или прекалено гръмогласен хор. Ако се поразровите из щанда за плочи в някой универсален магазин, ще забележите, че за съжаление е пълно с такива. От какъв критерий да се ръководите, когато купувате плочи? Преди всичко, музиката трябва да бъде проста, а не обработена и усложнена. Второ, не бива оркестърът или хорът да заглу­шават песента. На трето място, мелодията и ритъмът след­ва да се приятни и да се харесват на децата. Когато слушате плочи с детето си, преценете ги от тези три гледни точки.

Какви са различните категории плочи? Първо, народни­те песни. Хубавата песен от този вид отговаря на спомена­тите no-горе критерии.

Второ, музиката на другите страни. Не се ограничавайте с щанда за детски плочи. Първите години са идеалната възраст, за да запознаете детето си с музикалното творчество и на други цивилизации още преди ухото му да е свикна­ло с нашия фолклор и вече да не може да оцени чуждия. Нека слуша полинезийски л африкански там-там, гонгове от остров Бали, японско кото, гръцко бузуки, мексикански маракас, гватемалска маримба и т. н. Най-вероятно детето ви ще хареса всяка ритмична музика.

Трето, „шарени" плочи. Така наричам плочите, които не могат лесно да се причислят към другите категории. На­пример „Светът е малък" на Уолт Дисни е отлична плоча със завладяваща мелодия. С нея детето ви ще открие геог­рафията чрез музиката.

Четвърто, плочите „на действието", които изискват спе­цифична мускулна дейност или предизвикват детето да пра­ви различни жестове. Хората и танците например.

Пето, интелектуално стимулиращите плочи, които са еквивалентът на документалните книги. В тази категория влизат плочите, свързани с науката и изучаването на при­родата, с историята, смятането и математиката и пр.

Шесто, комплектите от плоча и книга. В този случай съдържанието на книгата е преразказано на плочата. Мо­жем да ги използваме, за да заинтересуваме детето от даде­ната книга, или да му пуснем плочата, след като сме му я прочели. Така то ще схване смисъла и посланието й по два различни начина.

Ако имате късмет да живеете близо до магазин, добре зареден с детски играчки, вероятно ще намерите там всич­ки тези плочи. Ако не, поръчайте ги по каталог.

И ето на. Купили сте няколко хубави плочи за деца. Какво да правите по-нататък? Тук много майки грешат. Те пускат плочата на детето си един вид „на студено". Казват: „Мама ти е купила една хубава плоча. Хайде да я чуем." Детето слу­ша и не проявява никакъв интерес. Няколко подобни опита и майката ще заключи (погрешно), че малката Сузи не оби­ча детски плочи и няма смисъл да й купува други.

Такава майка не разбира, че детето трябва да се подгот­ви да разбира плочите и да ги харесва.

Вместо да разсъждавам абстрактно, ще ви дам няколко конкретни примера, за да ви покажа как се подготвя детето да слуша, разбира и обича плочи. Преди всичко и през ум да не ви минава да го карате да изтърпи цяла една голяма плоча от 33 оборота. Изберете по-къса плоча или само една песен от нея.

Ако разполагаме например с комплекта от плоча и кни­га „Питър Пан", ето в какво следва да се състои подготов­ката.

Първо вие чуйте плочата. Никога не предлагайте нещо, което не сте изслушали. Едва тогава кажете: „Ще си пус­нем една плоча за приключенията на Питър Пан. Питър Пан е малко момченце, което добре познава феите. С при­ятелката си фея Бамка-Камбанка той лети навсякъде. Чес­то ходи в Небивала земя, където живеят всичките му при­ятели. Но Питър Пан има един стар враг, капитан Хук, един лош пират. Знаеш ли какво е това пират? Някога пиратите са били бандити, които са превземали корабите и са пленявали пътниците. Хук иска да отмъсти на Питър Пан, който веднъж е избягал от него."

Направете така, че детето ви да поиска да узнае дали Хук ще залови Питър Пан в Небивала земя и кажете: „Да чуем плочата, за да разберем какво ще стане".

Сега вече пуснете грамофона.

След това задайте някои въпроси: „Как се движи Питър Пан? Защо Хук е пленил индианската принцеса Тигрова Лилия? (За да разбере къде се крие Питър Пан.) Защо пи­ратът се нарича капитан Хук? (Има кука вместо ръка.) Кой побеждава накрая?" И тъй нататък.

Детето може би ще поиска още веднъж да чуе плочата. Пуснете му я, за да си спомни някои подробности.

С песните (само с една наведнъж) действайте по същия начин, като се опитате предварително да му разкажете нещо за историята и действащите лица. Изслушайте заедно пло­чата, след това задайте някои въпроси, за да затвърдите интереса на детето. Можете да му пуснете и плоча като „Пьотр и вълкът" от Сергей Прокофиев. Обяснете му, че често музиката също ни разказва някаква приказка. Че всеки инструмент в оркестъра съответства на един герой и говори на собствен език. Разкажете началото на приказка­та, ето така например: „Пьотр е малко момченце, което живее на село в далечна страна, до една голяма гора. Там има много животни. Паток, Котарак, Птици. В голямата гора живее и Вълкът. Пьотр не се бои. Той се разхожда из полето,, но дядо му го вижда и го прибира." Детето ви несъмнено ще попита дали не е опасно, дали отнякъде няма да изскочи вълкът. Тогава му пуснете плочата. И не забра­вяйте после да си поговорите за нея, стига детето ви да желае.

Освен очарователната приказка и отличната музикална имитация, които предлага, тази плоча добре показва какво можете да направите, за да задържите вниманието на дете­то си.

От горните примери би следвало да разберете как да накарате детето да слуша плочи. Това става на три етапа: 1. Подгответе детето да изслуша плочата. 2. Чуйте я заед­но. 3. Поговорете си за чутото. Ако действате по този на­чин, вие превръщате пасивния опит в активен. Събудили сте любопитството на детето си още преди да пуснете пло­чата, така че то няма търпение да я чуе. Ето как слушане­то на плочи се превръща в приятно и поучително изживя­ване.

Но плочите не са само средство за обучение. Те могат и да ви помогнат да разрешите проблема с дисциплината, използвайки ги като активен елемент от организирането на подходяща за дисциплината среда, за която говорих в глава 9.

Ако например детето ви е гладно, а яденето още не е го­тово, на вас ви е ясно, че то няма да ви остави на мира, докато не му дадете да хапне нещо половин час преди обяд. Как да постъпите? Пуснете му някоя плоча!

Не забравяйте преди това да направите коментар, да го настроите: „Спомняш ли си плочата от миналата седмица, в която Питър Пан се биеше срещу капитан Хук? Ще я пус­нем пак, а после можеш да порисуваш." Като го заинтере­сувате по този начин, печелите времето до обяда и предварително решавате проблема с дисциплината, който неми­нуемо би възникнал.

Плочата успокоява свръхвъзбуденото дете. Когато играе с други деца и видите, че играта става прекалено буйна, а участниците твърде разпалени, използвайте плоча приказка. Тя е по-подходяща от музиката за разведряване на ат­мосферата. И в този случай заинтересувайте детето с кратък коментар, който ще го подтикне да слуша, след това му пуснете плочата. Тя впрочем е удобна и от друга гледна точка - може да разкаже приказка вместо вас, когато сте твърде заети, за да я четете сами.

Ако детето има й книжката със същата приказка, дайте му да разглежда картинките, докато слуша. Не е лошо да държите книжките, които съответстват на плочите, близо до грамофона, за да се взимат лесно.

С други думи, плочите са не само материал с голяма об­разователна стойност, те могат и много да помогнат на изоб­ретателната майка да разреши проблема с „трудните мо­менти" - точно преди ядене например или преди лягане, или когато трябва да задържите детето вкъщи, защото е болно или времето е лошо, все обстоятелства, при които плочите са добре дошли.

Ако разполагате с магнетофон, запишете на лента или касета любимите приказки на децата ви. Просто ги проче­тете на глас. А ако детето ви е по-голямо, то би могло само да пожелае да направи това.

Когато беше на десет години, едно от момчетата ни за­писа по този начин някои лесни текстове. Харесваше му да чете на глас, както и да се слуша след това. А и четенето му много се подобри. Четиригодишният му брат особено оби­чаше да слуша записаните от баткото приказки.

В резюме бих казал, че онова, което детето ви научава в училище, му оказва огромно влияние. Но преди училището то е още по-силно белязано от „образованието", което получава вкъщи. Играчките, книгите и плочите са инстру­ментите на това домашно образование; дайте си време и труд да ги изберете грижливо.

ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН

В тази книга за малките деца се спряхме на внушителен брой въпроси. Говорихме за всичко - от гнева до обучение­то в четене, дори дадохме рецепта за правене на пластелин.

Ако си пиехме заедно кафето, докато обсъждаме всички тези теми, между нас можеше да се получи истински разго­вор. Щяхме да споделим опита си на родители. Вие щяхте да ми разкажете за детето си, аз да ви задавам въпроси. Аз щях да ви посвещавам в изкуството да бъдеш родител, вие да ме прекъсвате от време на време с думите: „Не ви разби­рам" или: „Не съм съгласен". Или още: „Това, което казва­те, ме притеснява". Или пък: „Когато говорехме за възраст­та на първите стъпки, не споменахте нищо по този и този въпрос. Какво бихте направили в подобен случай?"

За съжаление книгата предлага еднопосочно общуване. Опитах се да се поставя на ваше място и да си представя какви въпроси бихте ми задали по различните теми, за да ви отговоря. Но може би не съм засегнал някои проблеми, които поставя детето ви. Ако случаят е такъв, пишете до издателя ми. Ще публикувам допълнителните отговори в следващата ми книга „Въпроси, задавани от родителите".

В тринайсетте глави на тази книга надълго и нашироко обсъждахме най-различни въпроси за първите пет години от живота на детето ви. И може би сега, както казва пого­ворката, дърветата ви пречат да видите гората. За да на­правя нещата по-ясни, ще резюмирам основните идеи, най-важното, което трябва да помните, когато отглеждате де­цата си. Вто един кратък пътеводител от дванайсет точки, към които за по-сигурно съм прибавил още една.

1. Отглеждането на дете е начинание, свързано с човеш­ките отношения, а човешките отношения не могат да се сведат до няколко правила. Така че не прилагайте прекале­но твърдо правилата, дори посочените тук от мен. Нека те ви служат само за ориентири. Вие и детето ви сте единстве­ни по рода си индивиди. Обединени сте от особена връзка, различна от всичко, което би могло да съществува между двама души на земята. Не допускайте грешката да се опит­вате да вместите тази връзка в някаква обща схема.

2. Първите шест години са най-важните за поведението и навиците, които ще се запазят през целия живот. Отно­шенията с детето ви, установени преди то да тръгне на учи­лище, ще определят и бъдещите ви отношения с него. Така че за да попречите на юношата да се превърне в гамен от дух на противоречие, отделете време, за да създадете меж­ду вас могъщи афективни връзки и взаимно уважение още в предучилищната му възраст.

3. Можете да научите всичко за децата, но ако не усеща­те детството, няма да сте добър водач на детето си. Ще зна­ете думите на песента, но не и мелодията. За да придоби­ете усет за това какво представлява детството, възстанове­те връзката с детето у вас. То ще ви води най-добре.

4. Всяко от децата ви представлява неповторима комби­нация от гени, която никога не е съществувала на земята и никога повече няма да се възпроизведе. Освен това всяко дете расте в собствено психологическо обкръжение поради мястото му спрямо другите ви деца. Така генетичната ори­гиналност, прибавена към уникалната психологическа сре­да, означава в абсолютния смисъл на думата, че детето ви е единствено по рода си, каквито са пръстовите му отпечатъ­ци. Не се опитвайте да го вкарате в предварително опреде­лена матрица. Спазвайте известна дистанция и го оставете да прояви уникалната личност, която се изгражда у него.

5. За да се осъществи напълно, детето ви трябва да израсне в стабилно семейство, управлявано от възрастни хора. Необходим му е енергичен наставник, силни и любещи родители, за да го направляват, но не и за да го насилват и тиранизират.

6. Когато насочвате поведението на детето си, важно е да правите разлика между интимните му чувства и извършваните пред всички действия. Нормално е да очак­вате от него да се научи да контролира външните си дейст­вия според възрастта и стадия си на развитие.

7. Очертайте границите и определете разумни правила, чрез които детето ви да контролира действията си. След това му ги наложете по логичен и последователен начин. Не съществува магическа система от правила, подходяща за всички семейства и за всички деца. Просто се запитайте: за кои правила смятате, че са важни и че е необходимо да се спазват?

8. Като родители вие поемате отговорността да научите детето си да контролира действията си, но е много важно да му осигурите свободата да изразява чувствата си. Като правите това, вие с нищо не намалявате уважението му към вас. Напротив, увеличавате го. Защото то ще знае, че сте достатъчно сигурни в себе си, за да му дадете демократич­ното право да се изразява като млад член на семейството. В семейството съществуват същите демократични права като тези, които притежавате вие, свободният гражданин.

9. Най-добрият начин да поддържате здрави и плодотвор­ни отношения с детето си е да му покажете, че наистина го разбирате. Това става не като му кажете разсеяно: „Разби­рам какво ти е", а като ясно формулирате и отказите чувст­вата му. По този начин вие активно се поставяте на място­то му и виждате света през неговите очи.

10. Приучвайки детето си към самодисциплина, насърча­вайте положителните му стремежи към стойностни цели. Насърчаваното поведение се възпроизвежда. Одобрявайте поведението на детето си, когато проявява независимост, съзидателност и нежност. Но не и когато се държи стеснително, хленчи, дърпа се, прибягва до насилие и разруши­телни действия. Така можете много да му помогнете да стане разумен и самодисциплиниран индивид.

11. Училището започва вкъщи. „Програмата" на домаш­ните дейности е не по-малко важна от училищната. Детето ви се нуждае от много играчки, книги, плочи, но внимател­но подбрани, защото те са учебниците в домашното обра­зование.

12. Подпомагайте развитието на ума му. Интелектуално­то стимулиране, което му осигурявате, особено през първите пет години, ще му позволи да достигне своето оптимално ниво на интелигентност. Насърчавайте езиковите му възможности, учете го да се интересува от думите, да оби­ча книгите, учете го да пише, да си играе с играчки, които благоприятстват развитието на логична мисъл и матема­тически способности. Ето това е доброто интелектуално наследство, което ще е получило, когато стане на шест го­дини.

13. И родителите имат права! Отглеждането на дете не е лесна задача. То изисква зрелост, която понякога липсва на мнозина от нас. Ние всички от време на време отстъпваме от идеала си. След като даваме на децата си правото да не са съвършени, да го дадем и на себе си. Майка, която не­прекъснато има чувството, че се жертва за детето си, не му прави добро. Така че за да сме добри родители, нека най-напред опитаме да сме естествени и искрени.

Най-добрият начин да бъдем естествени е да разберем детето у нас. Детската ни душа не умира, когато навършим двайсет и една години. Детските ни чувства остават скрити зад фасадата ни на възрастни хора. Ние всички носим в себе си някогашното дете. Ако не беше така, щяхме да сме напълно неспособни да разберем децата и да общуваме с тях. Затворени във възрастния си свят, нямаше да можем да видим света както го виждат те.

Някои родители окончателно са загубили контакта с де­тето в себе си. Спомените от детството и юношеството им са напълно изтласкани. Сякаш никога не са били нито деца, нито юноши, сякаш са се родили на двайсет и една години. Това е трагично за тях. Защото единственият начин да схва­нем наистина психологията на детството е да запазим или да възстановим контакта с останалото в нас дете.

Рей Бредбъри прекрасно описва усета за детство в кни­гата си „Вино от глухарчета". Дванайсетгодишният Дъглас Сполдинг се опитва да убеди г-н Сандерсън, собственик на магазин за обувки, да му продаде кецове с един долар по-евтино от означената цена. В замяна Дъглас обещава да работи за г-н Сандерсън, когато получи кецовете си. За да е по-убедителен, той помолва търговеца сам да изпробва този вид обувки, за да „усети какво е". Не особено охотно г-н Сандерсън приема и обува кецовете, които изглеждат „странно към тъмния панталон на костюма му". И сега Дъглас казва следното:

„Моля ви, господин Сандерсън/ Полюлейте са мал­ко напред-назад, повдигнете се на пръсти, сякаш ще скачате, докато ви говоря! Ето. Давам ви па­рите, вие ми давате обувките, остава да ви дължа един долар. Но, господин Сандерсън, знаете ли какво ще стане, като ги обуя?

Господин Сандерсън бил загубил усета си за детство. Виждал кецовете само през погледа на възрастен. Не си спомнял какво представляват едни кецове за дванайсетгодишно дете.

И Дъглас му помага да преоткрие чувствата от собстве­ното си детство.. Ето какво може да направи детето ви за вас. Научните знания„които придобиваме за него, няма да ни свършат работа, ако сме лишени от усет за детство. Но ако успеем чрез въображението си да влезем в кожата на детето си и да видим как му изглежда светът, да усетим света както то го усеща, тогава всичко, което не знаем за децата и възпитанието им, ще ни се разкрие лесно и естест­вено.

За тази цел не е зле да поработим с материала, използван от детето ни. Да се престорим, че сме на три или четири години. Направете това сами, но и с детето си. Опитайте да порисувате, без да изобразявате нещо определено, само колкото да изпробвате цветовете, както бихте направили на три години. Подраскайте с цветен молив или пастел. Отново без „да рисувате" каквото и да било. Задоволете се с драскането, с играта на цветовете и линиите. Вземете глина или пластелин, обработете ги и вижте какво изпит­вате. Пуснете си плоча с екзотична музика, която ви пренася другаде, и потанцувайте, за да изразите чувствата си под звуците на полинезийския там-там или на гватемалската маримба. Идете на пясъка, загребете го с шепа и го оставе­те да потече между пръстите ви - ще видите колко е прият­но. Проверете дали можете отново да го почувствате с ръце­те си така, както когато сте били малки. Постройте нещо от пясък - замък, къща, път или тунел.

Веднъж прекарахме лятната ваканция на Канън Бийч в Орегон. Един от най-хубавите ни спомени от онова лято е конкурсът по строене на пясъчни замъци, организиран вся­ка година на Канън Бийч, в който участвахме семейно. Изживяхме прекрасни мигове, докато строяхме заедно и всеки допринасяше за общото дело.

В нашето детско училище организираме от време на вре­ме дни на свободен достъп за родителите. Тогава оставяме на тяхно разположение всички материали, с които си игра­ят децата - хартия, боя, пастели, дърво, лепило, глина, барабанчета и други музикални инструменти. После дискрет­но се оттегляме. За един цял следобед тези родители отно­во- стават деца в предучилищна възраст. И това страхотно им харесва! Чувстват се привлечени, погълнати от матери­алите, дори ако никога преди не са вършили нищо подоб­но. Както се изрази един баща: „Мисля, че разбрах какво е това детско училище едва сега, когато имах възможност да правя същото, което прави момченцето ми." Сигурно ще споделите мнението му, ако опитате силите си в някоя от дейностите, с които се занимава детето ви, преди да тръгне на училище.