Новият свят на другите деца

В предучилищната възраст детето ви усвоява отношенията „давам-взимам" с другите, тоест с равните нему. Светът на отношенията между равни е ужасно различен от семейния. Така веднъж едно момченце от детско училище искаше да си поиграе с камиончето на друго дете.

- Дай ми камиончето! - поиска то.

- Играя си с него - отвърна другото.

- Дай ми го!.- повтори първото.

- Няма! - каза второто.

- Повръща ми се, дай ми го!

Другото не отговори. Наблюдавайки подобна сцена, чо­век почти може да види как функционира мозъка на първо­то момченце: „Като кажа така, мама веднага отстъпва. Защо с това момченце номерът не минава?"

Ето как в радост и тъга, мъчително и постепенно триго­дишното дете научава, че светът на отношенията с равните нему е нов свят с други правила и изисквания. При първото си съприкосновение с групата то опознава едновременно силни­те си страни и слабостите си. Щастливо е, че го приемат, и страда, ако го отблъснат. Научава се да дава и да получава.

Сред своите равни детето придобива социални навици. Налага му се да дели, да изчаква реда си, да моли за нещо другите, да изразява чувствата си с думи. Научава се да се бие, за да защитава правата си, да казва каквото мисли, без да прибягва до юмруците си, да участва и да наблюдава, да развива доверието в себе си чрез отношенията с другите. Никое дете не идва на света с тези основни в; социален и афективен план способности.

На три, четири и пет години детето ви ще изпитва пот­ребност да си играе с другите деца и да изгражда у себе си съответните социални навици. Училището е идеалното място за тази цел, защото обучението се наблюдава от опи­тен учител. В игрите с децата от квартала то се учи да удря или да го удрят, да понася и да греши. Там няма кой да помогне на свитото дете да се приобщи към групата, да изгради доверието в себе си и да преодолее своята плахост.
Изразяването на чувствата

Между три и шест години детето ви се научава да изразява или да потиска чувствата си. В предишната глава подчер­тах колко е важно за него да ги назовава с думи, а не да ги изтласква, та да изплуват на повърхността под прикрита и опасна форма. През тези години то изгражда основното си отношение към всичко, което изпитва вътрешно. Или ще повярва, че чувствата и емоциите му са опасни и че ще е по-добре да им сложи юзда, или ще свикне да ги приема, независимо дали са отрицателни или положителни.

Ако имах магическа пръчица и можех да направя на всич­ки деца само един подарък, за да подобря душевното им здраве, щях да прогоня от умовете им представата за „доб­ро" и „лошо", приложена към чувствата. Така те биха запа­зили тези понятия само за действията си. Дори законът ни признава правото да различаваме чувствата от действията си.. Случва се да изпитаме желание да убием някого. Тогава казваме: „Толкова бях бесен, че с удоволствие бих го убил" - и законът не възразява срещу мислите ни. Само ако осъ­ществим своята враждебност, той се намесва и обявява: „Това е лошо." Защо ние, родителите, не даваме на децата си същото право, което законът е осигурил на гражданите на страната ни? Защото и ние сме били лишени от него като малки. Й забраната е така дълбоко вкоренена в подсъз­нанието ни, че смятаме за лошо децата ни да се изразяват по този начин.

Да вземем един пример. Майката е завела сина си на па­зар. Оставила е покупките си в количката, детето също седи в количката. Появява се възрастна дама, която усмихнато се навежда над малкия: „Ах, какво миличко момченце!" Момченцето вдига поглед към дамата и извиква ясно и раз­брано: „Махай се! Не те обичам!"

Как бихте реагирали на мястото на майката? Боя се, че много майки ще се скарат на детето си: „Така не се говори! Извини се на дамата!" Или пък сами ще се извинят на да­мата и ще се оправдаят: „Само на две и половина е, още е малък." С други думи, много майки ще дадат на момченце­то да разбере, че е лошо да казва какво чувства.

Не смятам, че са прави. Убеден съм, че на тази възраст децата имат право да обличат мислите си в думи. Вредно е за развитието на личността им, за спонтанността им, за дет­ската им същност да ги учим да прикриват чувствата си.

Не твърдя, че всички деца във всяка възраст трябва да казват каквото мислят когато и където им хрумне. Децата следва да уважават чувствата на другите и да бъдат учтиви с тях. Но през предучилищния период те не биха могли да се отнасят деликатно към чуждата чувствителност, без да се изложат на риска да потиснат собствената си жизненост и непринуденост. Онова момченце в количката още не е умеело да разговаря тактично с дамите.

Детето трябва да бъде научено, че и другите хора чувст­ват нещо, когато навърши шест години; тогава ще имате възможност да му разясните, че съществуват обстоятелст­ва и места, където може да изрази чувствата си, но че поня­кога e пo-добре да ги запази за себе си, за да не си навлече неприятности. Така през първите училищни години то вече само ще преценява дали да каже каквото мисли или е по-благоразумно да не го прави. Но в предучилищната възраст го насърчавайте да се изразява свободно.

Все в предучилищната възраст детето ви научава на кой пол принадлежи. В предишните глави казах, че докъм тре­тата година децата са един вид асексуални.

И момченцата, и момиченцата си играят с едни и същи играчки, харесват едни и същи неща. И едните, и другите се радват на парцалените кукли и животни. Те, разбира се, не са съвсем еднакви дори през тези години. Като цяло моми­ченцата узряват по-бързо в доста области (в проговарянето например). Момченцата са физически по-агресивни и ак­тивни. Но, общо взето, отликите се проявяват ясно към тригодишна възраст. От този момент нататък момченцата и момиченцата започват да се държат различно и да имат различен поглед върху себе си и света. Една наскоро изляз­ла книга анализира резултатите от наблюдения, проведени над деветстотин деца, и резюмира разликите между поло­вете по следния начин:

Момченцата повече се бият, вдигат пo-голям шум, поемат повече рискове, мисълта им е no-независи­ма, по-трудно учат и са no-крехки... През първата година от живота, а и. пo-късно, умират повече момчета, отколкото момичета. Момчетата са в no-голяма степен изложени на риск от заекване, от трудности в четенето и от най-разнообразни афективни аномалии. Във физическото си развитие те изостават с година или повече от момичетата. Когато тръгват на училище, дори мускулите на ръцете им са определено no-малко развити. Момиченцата, обратно, са no-яки и no-зрели, но мно­го no-покорни, пасивни, послушни; те са по-конфор­мистки настроени и предпочитат заседналия жи­вот. Интересуват се повече от хората, отколкото от предметите, проявяват no-голямо съчувствие към другите, no-чувствителни са към реакциите им и много no-лесно запомнят имена и места. Науката не е установила никаква разлика в коефи­циента на интелигентност на момчетата и мо­мичетата в детството им, но е открила, че те притежават различен стил на мислене и интелек­туални постижения. Момичетата са първенци в езиково отношение. Те проговарят преди момчета­та, а по-късно правят no-малко правописни грешки и пишат повече. Момчетата ги изпреварват в об­ластта на абстрактното мислене, включително математиката и науките. Момчетата проявяват и no-голяма склонност към творчество.

Как да се обяснят тези дълбоки и така рано проявени различия? По всяка вероятност те се дължат на хормонал­ни или генетични фактори, от една страна, и на начина на възпитание, от друга. Експертите не са на едно мнение по въпроса за предимството на биологическите фактори пред възпитателните и културните.

Но във всички случаи, ние, като родители, трябва да на­правим така, че нашите момчета и момичета да достигнат до дълбоко съгласие със своя пол. Ясното утвърждаване на собствената идентичност като представител на определен пол е жизнено важно за себепредставата и за душевното здраве на. детето.

Да си припомним, че и момченцата, и момиченцата имат склонност да се отъждествяват с майка си, която е главно­то лице в живота им, докато са малки.

Понеже обича майка си, момчето не по-малко от моми­чето желае да се отъждестви с нея. Нормално е тригодиш­ното момченце да й каже, че като порасне, ще стане „като мама"! Не рядко момченцето изявява желание да обуе обув­ките на майка си, както впрочем и на баща си, да използва червилото или парфюма й.

Между три и шест години обаче момчетата и момичета­та обикновено тръгват по различни пътища в психологичес­кото си развитие.

От третата година нататък детето е вече достатъчно зря­ло в интелектуално отношение, за да осъзнае разликата между половете. Случва се все пак и още да не разбира как стоят нещата. Едно петгодишно момченце, на което пока­зали голо бебе и го попитали от какъв пол е, отговорило: „Не знам, не мога да позная без дрехите."

Тъй или инак, по един или друг начин децата между три и шест години откриват, че момчето има пенис, а момиче­то няма. Това откритие е повратен момент в живота на много от тях, макар доста родители да предпочитат да си останат в блажено неведение и да затварят очи пред значе­нието му. Родителите, естествено, го пренебрегват, защото е от областта на секса, а мнозина от тях са под влияние на силно изтласкване, което ги прави глухи, неми и слепи към чувствата, изпитвани от децата по този повод.

Колкото по-здраво е отношението в семейството към сексуалността, толкова по-слаб е психологическият шок, който ще понесе детето, когато направи „откритието" си. Колкото по-забранителна и гузна е сексуалната „атмосфе­ра", толкова по-трудно детето ще асимилира изненадващия факт. Но независимо от семейната обстановка, всяко дете реагира различно, по свой личен, единствен по рода си начин. Какви са все пак типичните реакции на децата, когато откриват, че момченцата имат пенис, а момиченцата ня­мат?

Момиченцето може да се почувства ощетено и да си по­мисли, че принадлежи на по-малоценен вид. Или да реши, че е родено с пенис, който му е отнет, вероятно за наказа­ние. Знам, че някои от вас ще си помислят: „Що за безсмис­лици! Никога не съм чувал подобно нещо!" Но това, което току-що казах, е резултат от наблюдения, правени от спе­циалисти над хиляди малки деца. Ако сте широко скроени, ще стигнете до същите заключения, като се вгледате в иг­рите и се вслушате в разговорите и въпросите на детето ви. Спомням си например, че когато беше на около три годи­ни, малкият ми син попита майка си: „Мамо, къде ти е пишката?" Тя отговори: „Мама няма пишка. Само момчетата и мъжете имат." „Не, имаш - настоя синът ни. - Къде е? Скри­ла ли си я?"

Ако майката наблюдава без предразсъдъци поведението на детето си, тя ще забележи реакциите му към анатомич­ните различия на половете. Ето какво пише в дневника си майка на тригодишно дете:

Каролин завижда на половия орган на брат си Били, който е на пет години, и го показва по много начи­ни, особено когато се опитва да уринира права като него. Тази сутрин я видях да го върши. Беше сама в банята. Свали гащичките си и заста­на пред тоалетната, сякаш ще пишка. Но явно реши, че така не става, и се отказа. Тогава си прещипа кожата и се опита да я сгъне във формата на пенис; очевидно мислеше, че може да го направи и така да се изпишка. Но не успя - кожата се оказа недостатъчна. Опита се още веднъж да уринира права. Накрая се изкатери върху тоалетната чиния, възседна я с лице към стената и се изпишка. Слезе и обу гащич­ките си.

Да разгледаме този въпрос. Момиченцата се чувстват донякъде ощетени и завиждат на момченцата. Това не оз­начава непременно, че изживяват травма. Обикновено, ако момиченцето има уравновесена представа за себе си, то ще свикне с мисълта, че е различно. Ще разбере, че притежава много други неща, които компенсират липсата на някакъв си придатък.

Майката би помогнала на дъщеря си, като й обясни, че момченцата и мъжете имат пенис, но тя притежава нещо, от което те са лишени - матка. Може да уточни, че матката е примерно специална торбичка за бебета в корема на мо­миченцата и жените, че когато пораснат, момиченцата могат да имат бебета, а момченцата - не. Спомням си за едно момиченце, чиято майка му бе обяснила всичко това и което на другия ден пристигна на училище и гордо обяви: „Аз имам матка, аз имам матка!"

От своя страна момчетата могат да изпитат истински шок, когато открият, че жените и момичетата нямат пе­нис. Момченце с примитивно и буквално мислене би могло да заключи, че пенисът им е бил отрязан и че същото ще се случи и на него, ако не слуша. Така едно петгодишно мом­ченце попитало веднъж майка си къде й е пенисът. Тя му припомнила, че вече му е обяснила - мъжете и момчетата имат, но жените и момичетата нямат пенис. То отвърнало: „А, да, спомням си, отрязали са ти го!"

В дом, в който цари здравословна и открита атмосфера по отношение на сексуалността, в който на половите орга­ни се гледа спокойно, момченцето може и да се разтрево­жи, че нещо ще се случи на пениса му, но бързо ще се успо­кои. Момченцата обикновено се гордеят с пениса си и оби­чат да го показват на родителите и приятелите си. Ако май­ката не се притеснява от тези неща, тя искрено ще се забав­лява от наивния начин, по който синчето й се хвали с на­скоро откритите си мъжки атрибути. Ето една такава случ­ка, разказана от учителка в детско заведение:

Тригодишните Карл и Дженифър строят къща от огромни кубчета. Изведнъж Карл вдига поглед и казва: ,“Имам пиш." Дженифър продължава да си играе. Карл настоява: „Искаш ли да дойдеш с мен в тоалетната и да ме видиш как пишкам?" Дженифър кима. Става и отива с Карл в тоалетната. Следвам ги незабелязано и ги наблюдавам иззад вра­тата, без да ме виждат. Карл разкопчава панта­лона си и гордо заявява: „Имам си пенис." Дже­нифър свива рамене и прозаично отвръща: „Знам." Карл уринира, а Дженифър го наблюдава. Изглежда донякъде заинтересована, но нищо повече. Накрая Карл уточнява: „Няма нужда да сядам като теб, мога да пишкам прав." „Много важно, упорито казва Дженифър, и брат ми пишка така."

Какво да направи майката, за да помогне на детето си да утвърди принадлежността си към женския или мъжкия под? Основният фактор е вие и съпругът ви да приемете пола на детето си. Ако сте щастливи, че имате момче, има всички шансове и то да е щастливо, че е момче. Ако сте доволни, че имате момиче, и то ще се радва, че е такова.

Но момченцето и момиченцето се нуждаят и от модели за подражание. В това отношение смятам, че за момичен­цата е по-лесно да приемат и да утвърдят съзнанието за пола си. По много причини. Една от тях е разликата между днешното градско общество и обществото отпреди сто го­дини. По онова време повечето хора са живели на село или в малки градчета. Тогава момченцето непрекъснато е виж­дало баща си. Ходело е подире му из стопанството. Дори ако бащата е бил например нотариус в провинциално град­че, той се е прибирал да обядва вкъщи. Днес бащите тръгват за работа рано и се връщат късно вечерта. Момченцата рядко ги виждат през седмицата.

Преди сто години е имало много малко учителки и мом­ченцата и момиченцата в началното училище са били обу­чавани предимно от мъже. Сега момчето среща понякога своя пръв учител едва в края на гимназията. Разводите също са довели до липса на мъжки модел за момчетата. Обикно­вено детето се присъжда на майката. Тази ситауция е по-лесна за момиченцата, защото те имат нужда именно от женски модел. Но какво става с момченцето, което най-вероятно рядко ще вижда баща си? Къде да намери своя модел?

Има едно просто, но очевидно трудно приложимо сред­ство: бащата трябва да прекарва много време с детето си, момче или момиче. Бих желал да притежавам някой чудот­ворен аргумент, с който да убедя бащите колко е важна ролята им. За съжаление много мъже са дотолкова роби на амбициите си и на неустоймата си потребност да преуспе­ят, че не намират време да общуват с децата си, докато са малки.

Логическото им обяснение е, че работят много, за да оси­гурят финансово бъдещето на семейството си.

По-късно, когато децата пораснат, ще могат да им обръ­щат повече внимание, мислят те. За беда рядко става така. Когато бащата не посвещава достатъчно време на малките си деца и не установи с тях здрава връзка през тези реши­телни години, впоследствие самите деца не проявяват осо­бен интерес към него. А това е твърде жалко.

Дори много зает баща може да направи за момченцето си (или за момиченцето си) какви ли не неща, за които обик­новено не се сеща. Би могъл например да държи в работата си цветни картички и да ги изпраща на детето си по поща­та. Децата не водят кой знае каква кореспонденция и ще бъдат луди от радост, ако получат писмо от татко. Таткото може и да им телефонира от време на време. Един петминутен разговор значи много за детето.

Всеки баща би следвало да заведе своето дете в службата си и да му покаже какво прави там. Важно е да му обясни по достъпен начин с какво се занимава. Някои професии са по-лесни за обяснение от други. Майката пък може да по­могне на детето да си играе на „татко работи". Или пък да го подтикне да напише книга, озаглавена „Работата на тат­ко". Ще обясня подробно как става това в глава 11.

За да изразят принадлежността си към дадения пол, и момченцата, и момиченцата се нуждаят от съответната дегизировка. Ако поразровите у дома, сигурно ще намерите" за момиченцето си стари дрехи, обувки, шапки и бижута на мама. За момченцето е по-трудно. И все пак снабдете го с шапки, стари джинси, стари обувки, войнишки дрехи, кепе­та, каски. Ако нямате, идете в магазина за военни аксесеоари, все ще намерите нещо подходящо.

Още по-важно е отношението на бащата и майката към момченцето или момиченцето им. Ако майката е горда не само с женствеността на момиченцето, но и със заражда­щата се мъжественост на момченцето, всичко ще е наред. Тя трябва да приеме, че да се инати, да бъде палаво и не­внимателно, да вдига врява е в природата на момчето. Не бива да се опитва да го превърне в кротко, послушно и спо­койно същество, което да прилича на момиче.

Колкото до бащата, и той има своята решаваща роля. Нему се пада да посвети момчето в по-суровите мъжки игри. В същото време той може да обгради момичето с нежност и мекота, за да насърчи кокетството и женствеността му.

Не е зле родителите да помнят, че никое дете не е напълно мъжествено или женствено. Как иначе двата пола биха пос­тигнали разбирателство? Редно е да избягваме клишета като: „За да си мъжествен, трябва да си твърд и нечуствителен", „Момчетата не плачат" и „Момичетата няма защо да мислят". Ние искаме да направим от нашите момчета мъже, способни да проявяват „женски" качества като съчув­ствие и разбиране. И държим момичетата ни да станат жени свободомислещи, оригинални, способни да рискуват и да разсъждават не по-малко логично от мъжете.

Поради тези причини не бива да бъдем тесногръди в схва­щането си за женското и мъжкото поведение, което преда­ваме на децата си.

Децата трябва да проявяват чувства и да имат поведе­ние, свойствено и на двата пола. Няма да навреди на триго­дишното момченце, ако помага вкъщи, ако майка му го научи да готви или да прави сладкиши. Нито на момичен­цето, ако си играе с камиончета и пожарникарски коли. Стига да искат. Насърчавайте децата си да се държат, как­то се очаква от пола им, но не се поддавайте на клишетата и не изпадайте в крайности.

ПРЕДУЧИЩНАТА ВЪЗРАСТ

(ВТОРА ЧАСТ)

През годините, предшестващи началното училище, детето ви изгражда своето основно отношение към сексуалността. В първите глави обясних, че единственото ви задължение с дете до тригодишна възраст е да се въздържате от отрица­телно сексуално възпитание. След това обаче то ще иска и ще трябва да знае много неща на тази тема.

Като психолог с повече от двайсетгодишна практика, сблъсквал се с най-интимните проблеми на хората, аз на­пълно съзнавам, че дълбоката афективност на родителите носи белезите на липсата на информация, на чувството за вина и на страха от секса, насаден им още в детството. Само психолозите знаят какви невероятни неща крият хората в себе си в това отношение. Как тогава да се учудваме, че за много родители е трудно да отговорят на въпросите на деца­та си и да ги възпитат правилно в област, смущаваща и де­ликатна за самите тях?

Ако бяхме имали щастието да се родим някъде из остро­вите на Южните морета, несъмнено всичко би било различ­но. На тези острови на практика няма случаи на хомосексуализъм, фетишизъм, воайорство, нито на каквото и да-е дру­го сексуално отклонение или невроза, за съжаление така често срещани в нашето общество. Причината, поради коя­то възрастните в тези общества не страдат от никаква от­клонение, е проста. Тя се корени в здравото сексуално възпи­тание, което са получили като малки.

Повечето от нае са нямали този късмет. Прекрасно знам, че може да последвате съветите ми за сексуалното възпита­ние на децата ви само доколкото собственото ви сексуално възпитание или липсата на такова ще ви позволи. Идеално­то би било да се разглежда този въпрос спокойно и естестве­но като всеки друг. Децата не изпитват никакъв ненорма­лен интерес към сексуалността, тя не ги занимава особено. И ако по-късно мисълта за нея започне да ги преследва, от­говорността се пада на възрастните.

Когато децата задават въпроси, свързани със сексуалност­та, то е все едно че питат защо вали дъжд или къде отива слънцето нощем, или кое кара цветята да растат. Но устано­вят ли, че ние реагираме различно на невинните им въпроси, веднага започват да изпитват чувството, че смятаме тези неща за забранени, нездрави и в същото време привлекателни.

Преди всичко нека се опитаме да отговаряме на въпроси­те им възможно най-откровено, пряко и честно. Тези въпро­си почти винаги идват, когато не ги очакваме. Първото нещо, което тригодишното дете пита, е, разбира се, класическото и неизбежно: „Откъде идват бебетата?" Можете да отвърне­те: „От майките. Растат на едно специално място в тялото на майките, което се нарича матка," На първо време това обяснение е достатъчно. По-късно детето ще поиска още уточнения. Давайте кратки и прости отговори. Ако детето ви настоява за повече подробности, не се бойте, че сте мно­го лаконичен. То ще ви зададе още въпроси. .

По този повод, по причина, която никога не съм могъл да проумея, някои майки казват на децата си, че бебетата рас­тат в стомаха им. Тази анатомическа неточност може да породи всякакви погрешни и фантастични представи в ума на детето относно други аспекти на сексуалността. Какво например ще му отвърнете, когато попита „Как бебето е влязло в стомаха?" или „Как бебето ще излезе от стомаха?" Така че говорете на детето си за матката, а не за стомаха.

Често децата се боят да питат. Затова, за да осигурите на детето си положително сексуално възпитание на този ста­дий от развитието му, отговаряйте на въпросите, които ви поставя, но и направете стъпка напред. Прочетете му някоя книжка, която дава обща представа за сексуалния процес и за начина, по който бебетата се раждат. Има отлични книж­ки на тази тема. Препоръчвам ви да ш купите поне една от тях.

Няма нужда от специален мизансцен, за да му прочетете подобна книжка. Не развявайте знамето, не казвайте с по­верителен тон: „Тази вечер, Джими, ще имаме час по сексу­ално възпитание!" Четете, както му четете коя да е детска книжка.

И все пак има едно обстоятелство, което прави това чети­во по-различно. Поради тревожната и нездрава атмосфера, която обгръща въпросите на секса в обществото ни, децата по-трудно разбират какво им казваме по тази тема. Аритме­тиката или астрономията, в които няма много емоции, не­рядко са им по-достъпни. Затова трябва по-често да повтаряме обясненията. Един-единствен отговор на детския въпрос няма непременно веднъж завинаги да внесе яснота в ума на детето. Така че би било по-мъдро да му прочетете книжката няколко пъти.

Бих ви препоръчал да направите това, когато е на три го­дини, когато е на четири и когато навърши пет. И нека да му е подръка, та научи ли се да чете, само да го стори. Този вид книжки съдържат всичко, което детето иска да знае до началото на юношеството. Тогава идва времето на съвсем нов тип сексуално образование.

Бременността на майката е много удобен случай да се информира детето по въпросите на секса и раждането. В подходящия момент му съобщете, че в корема ви расте бебе и че скоро ще му се роди братче или сестричка. По този повод не забравяйте какво казахме за ревността между бра­тя и сестри, когато на бял свят се появява ново бебе. Детето ви сигурно ще бъде крайно любопитно да узнае как това съвсем малко бебе расте във вас, как се храни, как ще изле­зе. Сега е моментът да извадите някоя от книжките за сек­суалното възпитание и да му я препрочетете.

Покажете му колко мъничко е било, когато е растяло във вас. Ще му е изключително интересно да види на какво е приличало в различните стадии от развитието си в матката.

Има един щекотлив въпрос: как бебето излиза от майка-та? Ако детето ви го зададе, накарайте го първо само да си отговори. Така ще разберете дали има погрешни представи и ще ги коригирате, като му дадете правилния отговор. То може да си мисли, че бебето излиза от ануса или от пъпа. Тогава му кажете : „Не, бебето не излиза от там. Майката има специална дупка за бебетата, нещо като тунелче. То е много еластично. Преди да излезе бебето, тунелчето се раз­ширява достатъчно, за да мине то през него. А когато изле­зе, отново се свива и става като преди."

Сега стигаме до може би най-деликатния за родителите аспект на сексуалното възпитание между третата и петата година на детето. Какво да правим, когато малкото играе с половите си органи? В много трудове се говори за тази игра като за „детска мастурбация" - крайно неподходящ според мен термин, тъй като тук абсолютно не става дума за мас­турбация; тя се появява чак през юношеството, когато поло­вите органи са вече напълно развити. Да се твърди, че три­годишното момченце, което си играе с пениса, докато се къпе, мастурбиране неправилно. Нека просто кажем, че си играе с половия си орган. Когато е било по-малко, то е пра­вило това от любопитство - по това време пенисът му не е представлявал за него нещо различно от ушите или краката му. Но сега разбира, че става дума наистина за нещо по-специално. Открива, че изпитва особено удоволствие, кога­то гали пениса си. Някога са мислели, че нищо подобно не може да се случи преди пубертета, но викторианската ера отдавна е отминала и днес вече знаем, че сексуалното удо­волствие, изпитвано при тази игра, е част от нормалното предучилищно развитие.

Как да постьпите, когато детето ви прави това? Идеално­то решение е да го оставите да го прави, без да казвате нищо. След известно време то ще спре и ще премине към „друга дейност. Ако гледате спокойно на тези неща, отлично. Но ако не? Ако това ви е във висша степен неприятно? Тогава мисля, че най-правилното поведение е да го разсеете, като му предложите нова игра, която да го заинтересува. Но във всички случаи се опитайте да запазите спокойствие и да действате ловко. Не се хвърляйте върху него, сякаш е избухнал пожар, с вика: „Бързо, Томи, ела да си поиграем на конче!"

Посъветвах ви как да се държите, ако детето ви се отдава на този вид игри, но може да се сблъскате с различна ситуа­ция - сексуална игра в група. Обикновено колективните сек­суални игри се дължат на любопитството и традиционно приемат формата на играта на „доктор". Едно от децата изпълнява ролята на лекаря, който преглежда „болно" мом­ченце или момиченце. Всеки на свой ред преглежда и го преглеждат. Като отмине първоначалното любопитство, тази игра престава да е интересна на децата и бива забравена. Тя не оставя никакви нежелани следи у участниците.

Ако сварите децата да я играят, не се паникьосвайте и не ги смятайте за извратени. Не ги наказвайте, не им се карай­те. Кажете им с естествен тон, че разбирате желанието им да узнаят как са направени. Но че след като са задоволили любопитството си-, биха могли „да си поиграят на друго". Насочете групата към друго занимание.

Като реагирате така, детето ви и другите деца ще знаят, че сте приели техния детски и нормален начин за задоволя­ване на любопитството, но че сега вече могат да спрат ко­лективните си сексуални игри. Не се опитвайте да разберете дали детето ви си играе на доктор или не. Уважавайте лич­ния му живот. Възможно е никога да не чуете за сексуални­те му игри с деца на неговата възраст. Това би било прекрас­но. Ако детето ви израсне в здрава атмосфера по отношение на сексуалността, сексуалната игра няма да обсебва мисли­те му.

Трябва да предвидите случая, в който друга майка ще от­крие играта и ще ви телефонира с разтреперан от възмуще­ние глас, че вашият Джони, който е явно малък сексуален маниак, е завлякъл нейното четиригодишно момиченце в гаража! Тогава всичко зависи от отношенията ви с тази май­ка. Знайте, ако ви се случи да изслушате оскърбената й ти­рада, че за да реагира така, тя най-вероятно е била травматизирана като малка вследствие на неправилно сексуално възпитание. А ако въпросната майка отправи към детето ви тежки укори заради подобна игра, дръпнете го настрани и му обяснете, че г-жа Еди-коя си му е много сърдита, но вие не сте. Че не е трябвало да си играе в гаража с дъщеря й, но и че не е било необходимо да се прави от мухата слон.

Ето и един последен аспект от сексуалното възпитание на малките деца - може ли човек да се показва гол пред децата си? Във викторианската епоха родителите не биха могли да си представят, че децата им могат да ги видят голи, нито дори по бельо. Вратите на баните тогава са били здраво залостени. В наши дни като че ли сме стигнали до другата крайност и понякога родителите ходят голи пред децата си до десетгодишната им възраст и дори по-късно. Кое е най-доброто решение?

Смятам, че, общо взето, свободното днешно поведение е по-здравословно за сексуалността на децата ни. Мисля, че до шестгодишната им възраст е желателно да се следва по­литика на пълна непринуденост по отношение на голотата. След това според мен нещата трябва да се променят. Обик­новено, когато децата станат на седем или осем години, те проявяват инстинктивен свян, който ние, родителите, е ред­но да насърчим. Детето може например да настои вратата на банята да е затворена, докато взима душ. Да уважим пра­вото му на интимност. От този момент нататък е добре ро­дителите да престанат да се разхождат голи.

Това е необходимо, защото у дете на девет-десет или по­вече години видът на голите родители може да предизвика сексуална възбуда. А подобно преждевременно сексуално стимулиране не е изключено да породи проблеми.

Ще дам пример с едно деветгодишно момче, което леку­вах. Виждах детето веднъж седмично и двамата родители -веднъж месечно. Един От проблемите на детето бе, че въпро­сите на секса го занимаваха прекалено. Осведомих се за сек­суалната атмосфера в семейството и научих, че майката, която се гордееше-, че е преодоляла „викторианските" табу-та, често ходи из къщи само по гащи и сутиен. Изненада се, когато я посъветвах да промени навиците си, тъй като синът й явно е твърде чувствителен в това отношение. „Но той сигурно дори не ме забелязва!" - възкликна тя. Тогава съпругът й, очевидно по-голям реалист от нея, й каза: „Скъпа, мен това ме възбужда и струва ми се него също!" Което си беше чиста истина.

Според мен и родителите, и децата от само себе си възпри­емат по-целомъдрено поведение към периода на началното училище. Дотогава, що се отнася до голотата, те спокойно могат да се държат съвсем свободно.

През описвания период детето преминава през един норма­лен етап, който ще наречем „семеен роман". Това явление е различно при момчетата и момичетата, затова трябва да се обясни поотделно. Да започнем с момчетата.

В определен момент, някъде към третата година, мом­ченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е дос­тигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка свг и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават от­там. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. .

Момченцето иска майка му да е изцяло негова и започва да изпитва враждебност към баща си, който му става съпер­ник в желанието за абсолютно притежание на майката,

Веднъж тримата с големия ми син, който беше точно на този етап, отидохме в зоологическата градина. С жена ми се бяхме хванали за ръце, когато изведнъж той изскочи изот­зад й ни раздели с думите: „Прекъсвам любовта ви!" Психо­ложката Дороти Барух разказва забавна случка, която доб­ре илюстрира новите чувства на нежност у момченцето на тази възраст.

Петгодишният Пат разиграва следната сцена в къщичката на куклата на по-голямата си сестра. Настанява бащата и майката на леглата им в спалнята. Слага бебето да спи в съседната стая. „Тъмно е, нощно време е", казва и припява „Тиха нощ, свята нощ". После изправя бебето на пръсти и го вкарва в спалнята на родителите, а майката измъква от леглото и я поставя в детското креватче. В този момент сменя песента и започва да тананика сватбен марш. След това вдига бащата и го извежда от къщата. Пее „Джингъл белс". Таткото на Пат, който е наблюдавал играта, го пита: „Знаеш ли кои песни пя?" „О, разбира се, отвръща Пат усмихнато, песните, които иска бебето. То иска майката да е младоженка, таткото да е дядо Коледа и да му донесе майката като по­дарък и после да си отиде с шейната с елените."

Момченцата на тази възраст често заявяват, че когато пораснат, ще cе оженят за мама. Или, както наскоро чух да казва на майка си едно петгодишно момченце: „Знаеш ли, мамо, бих искал да си по-млада и съвсем мъничка и да не си женена за татко!"

Нека не се усмихваме снизходително на очарователните детски думи, а да ги вземем на сериозно. За момченцето тези фантазьорски чувства и мисли са от голямо значение. Това е начинът, измислен от природата, за да го подготви за бъде­щата му роля на съпруг, „Семейният роман", по силата на който то се влюбва в майка си на тази възраст, е жизненова­жен етап в развитието му. Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно из­питва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. То ще иска да се ожени за девойка, която в известен смисъл напомня за майка му. Има дори една стара песен на тази тема: „Искам годеницата ми да прилича на онази, която се е омъжила за милия ми татко!" Но природата не е пожелала фиксацията върху майката да бъде окончателна. Тя предпо­чита детето да се откъсне от майка си към шест-седемгодишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изжи­вява своята първа силна обич.

Неприятното в „семейния роман" е, че той представлява всъщност „любовен триъгълник". Момченцето изпитва не само дълбоко, нежно и своеобразно чувство към майка си, но и ревност и враждебност към баща си. Ако бащата не схване какво става, какъвто за съжаление е случаят с много бащи, този аспект от развитието на детето му може да го извади от равновесие.

Спомням си, че веднъж, когато се прибирах от работа и нежно целунах тригодишния си син на вратата на дома ни, той ми каза: „Махай се! Искам мама!" Знаех какво става с него и въпреки това с мъка се удържах да не реагирам и да не се почувствам засегнат.

Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.

Усещането за ревност и враждебност към бащата задвижва защитния рефлекс, по силата на който приписваме на дру­гите собствените си чувства към тях. Й ето че момченцето започва да проектира върху баща си онова, което изпитва към него. Мисли си, че не то, а баща му вижда в него съпер­ник и проявява враждебност. И понеже бащата е много по-голям и по-силен, то вече се бои от отмъщение и наказание - страх, който се изразява в кошмари, така чести у децата между три и шест години. Детето проектира ужаса си от боя или наказанието върху някой тигър, лъв или чудовище, кои­то го преследват в съня му.

Ако семейната атмосфера е здравословна, момченцето постепенно си дава сметка, че желанието му да замести ба­щата няма да се осъществи. Отделянето на реалността от фантазиите е една от основните интелектуални дейности на дете на тази възраст. (Спомнете си трудностите, които сре­ща четиригодишното дете, когато се опитва да разграничи реалното от въображаемото.)

Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с май­ка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага форму­лата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.

Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с баща­та. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният от­каз от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучи­лищната възраст.

Обществото ни обаче е направило по-трудно това изпита­ние за момченцата по две причини. На първо място за мно­го деца бащата е толкова отдалечено и вечно отсъстващо същество, че им е трудно да се отъждествят с него и следо­вателно да намерят изход от ситуацията на „любовния триъгълник".

Задачата им се затруднява и ако родителите се разведат. Детето желае майка му да е изцяло негова и. баща му да се махне. Разводът като по чудо задоволява желанието му. След което момченцето започва да мисли, че може би по някакъв неизвестен му начин е отговорно за развода. В края на краи­щата нали точно това е искало? Ето че мечтата му се е осъ­ществила. То се чувства ужасно виновно и прави достойни за съчувствие опити да оправи онова, което мисли, че е пре­дизвикало.

Така че ако се разведете, когато момченцето ви е в преду­чилищна възраст, много внимавайте то да не се почувства отговорно за това. Използвайте техниката на отразяването, описана в глава 4, за да му помогнете да изрази с думи чув­ствата си, колкото и да са ирационални. По-късно ще му обясните, че вината за развода не е негова.

В повечето семейства, които живеят в хармония, към шест­годишна възраст момченцето е преодоляло проблема със се­мейния роман. Сега то пази дълбоко в подсъзнанието си обра­зите на типа жена, за която би желало да се ожени, и на типа съпруг, какъвто би желало да бъде на тази жена. Ако между три и шест години не преодолее проблема със семейния ро­ман, по-късно ще бъде неспособно да си намери съпруга.

Да минем сега на момиченцето, защото неговата семейна любов приема донякъде различна форма. Да припомним, че за момченцето първият обект на любов е майката - нейният нежен образ то запазва през целия период на семейния си роман. Майката е първият любовен обект и на момиченце­то. Но обратно на момченцето, то трябва да пренесе обичта си от майката върху бащата. Така че за момиченцето семей­ният роман е по-сложен.

Когато момиченцето започне да придобива независимост и да се разграничава от майка си, то открива в семейството нов обект на нежност и се влюбва в баща си. Подобно на момченцата някои момиченца запазват в тайна чувствата и мечтите си, други ги изразяват свободно.

На тази възраст момиченцата могат да бъдат много жен­ствени и кокетни. Веднъж, когато беше на пет години, дъще­ря ми излезе от банята, уви една кърпа около себе си и ми подвикна, въртейки дупето си: „Хей, татко, виж ме!"

През периода на семейния роман момиченцата умеят да­леч по-ловко от момченцата да постигат желаното. Това се дължи на факта, че жените проявяват по-голяма изтънче­ност в човешките отношения. Майката може дори да не за­бележи до каква степен дъщеричката й тайно се бори с нея, за да спечели обичта на баща си. Мислите си, че тя просто ви подражава, когато се опитва да готви и чисти, докато всъщност тя несъзнателно иска да покаже на баща си, че ще му бъде по-добра съпруга от вас. .

Момиченцето се намира в по-различно от момченцето положение и защото общува по-малко време с любимия си. В нашето общество бащите най-често отсъстват от дома. Момченцето прекарва много повече време с обекта на ро­мантичната си любов - майката, докато момиченцето по цели дни нетърпеливо очаква баща си. Това го принуждава да изживява любовта си главно във въображението си.

Момиченцето изпитва чувства на враждебност и съпер­ничество към майка си, което го смущава толкова, колкото и ревнивото момченце, обявило война на баща си. Моми­ченцето се чувства зависимо от майка си заради обичта и непрекъснатите й грижи. То усеща, че« ужасно да иска мама да си отиде и никога да не се връща"! И също като момчен­цето проектира враждебните си чувства върху майката. Въоб­разява си, че майка му знае колко много желае да се отърве от нея. И че следователно го мрази и иска да го накаже.

През целия период сънищата му са нарушавани от кош­мари, в които го преследва страшна вещица или чудовище -несъзнателна представа за враждебната и отмъстителна майка.

В нормалното семейство момиченцето също научава, че татко принадлежи на мама и че то не може да го притежава. Това откритие става постепенно между третата и шестата година. Полека-лека момиченцето се отказва от любовните си аспирации към бащата и ги замества с чертите на мъжа, когото по-късно ще обикне и за когото ще се омъжи. Така и то като момченцето разрешава проблема с „любовния триъгълник".

Да поставим сега един важен въпрос: какво вие и съпругът ви можете да направите, за да помогнете на децата си да се развиват нормално и да преодолеят този проблем?

Преди всичко решаващо за излизане от кризата ще е ка­чеството на съпружеските ви отношения. Ако съпружески­ят ви живот е стабилен и в него преобладава любовта, деца­та ви постепенно ще разберат, че романът им е невъзможен и ще намерят изход още в предучилищната си възраст. Но ако отношенията ви са белязани с дълбоко неразбирателст­во, децата ви трудно ще разрешат проблема си.

Ако бракът ви не върви, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на децата си да преодолеят семейний си роман, е да се консултирате със семеен съветник. Казвам това съвсем сериозно.

Детето ви сигурно ще се опита да предизвика спорове между вас и съпруга ви, за да се възползва от тях. Ще се постарае по свой детски начин да постави бариери помежду ви. Ако в брака ви има големи трудности, синът ви може да успее да накара майка си да го третира no-скоро като „миниатюрен любовник", отколкото като дете. Ако пък майка­та прекалено се радва на вниманието на момчето си, защото съпругът й не се интересува достатъчно от нея, нека знае, че тази реакция не е здравословна за детето. В такива случаи тя проявява склонност да принизява бащата в очите на сина си, вместо да утвърждава авторитета му. Момиченцата мо­гат да играят на същата игра - „разделяй и владей", опит­вайки се да противопоставят баща си на майка си.

През този период родителите следва да внимават и да не позволяват на детето да намери слаби места в съюза им, та да ги „разделя и владее". Двамата не бива да се поддават на изкушението да отвърнат на опитите му да ги прелъсти, като открито приемат авансите му. Необходимо е да реагират, като „нежно го отблъскват", като отхвърлят романтичната връзка, която им се предлага. Майката трябва да даде да разбере на момченцето, че обича татко, че е жената на тат­ко и че иска и малкото й момче да обича татко. То не може да се ожени за нея, когато порасне, защото тя вече е женена за татко и е много щастлива с него. Един ден то ще си наме­ри жена и ще се ожени за нея. Засега е нейното и на татко малко момче.

Бащата също е редно ясно да обясни на дъщеричката си, че много я обича, но че мама е жена му. Не, тя няма да се омъжи за него, когато порасне. Той вече е женен за мама и е много щастлив. Но тя е неговото малко момиче и никой не може да заеме привилегированото й място в обичта му. Някой ден ще си намери съпруг и ще се омъжи за него.

Няма нужда грубо да отваряте очите на детето. Не му поз­волявайте да вярва, че един ден капризите му ще се осъщес­твят, но проявявайте такт, когато му обяснявате реалното положение. Детето ви не бива да се чувства смешно или не­нормално, задето си е мечтало за такива неща. Спомнете си, че това е просто етап в развитието му и естествена под­готовка за бъдещия му брак.

Най-важното все пак е да не насърчавате активно мечти­те му. Ако го сторите, ще засилите неговата привързаност и ще му е много трудно да я преодолее по-късно. Всички поз­наваме мъже, които не са могли да превъзмогнат тази семейна обич, да прекъснат връзките с майка си, да си наме­рят жена и да създадат семейство.

Ако вие и съпругът ви сте достатъчно разумни хора, чий­то съюз е уравновесен и щастлив, детето ви без мъка ще се справи с любовния си проблем, когато стане на шест-седем години.