Мисленето на дясната ръка

Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка"? Можем да го снабдим със суровини, най-важната от които е сензорният опит.

Според начина, по който се отнасят към сензорния опит на децата си, родителите се делят на три групи.

Едните са тези, които на всичко казват „не" и активно обезсърчават детето в опитите му да изследва света чрез зрението, слуха, осезанието и обонянието си: „Бягай оттам, не пипай, мръсно е". Има и безразлични родители, които възприемат пасивно и неутрално поведение спрямо тези сензорни проучвания. А съществуват и такива, които под­тикват децата си да откриват света чрез сетивата си възмож­но най-пълно.

Надявам се да сте от третата група. Насърчавайте дете­то си да пипа предметите, да усеща структурата им. Помог­нете му да слуша звуците около себе си и да ги разпознава. Дайте му възможност наистина да вижда - да вижда красо­тата на най-обикновените неща: изронената мазилка на стената в гаража, сложния рисунък на пукнатините в ас­фалта, вида на водата, когато миете колата си. Опитайте се главно да го държите будно, както се изразяваше Виктор Лоуенфелд, професор по естетика в Пенсилванския държа­вен университет.

Подтиквайте го непрекъснато да си служи с очи­те, ушите и ръцете си. Научете го да осъзнава кра­сотата на редицата лалета в градината, да раз­личава дългите виснали листа на плачещата върба от зелено-сребристата симетрия на кленовия лист. Насърчете го да опипа грапавата и нагъна­та кора на стария дъб и гладкото като мрамор стъбло на явора. Накарайте го да погали и почув­ства вълната, кадифето и материята на вашите и неговите дрехи. Запознайте го с козината на котката. Някоя проста забележка като „Джони, усещаш ли как миришат изгорелите листа?" ще му даде възможност да придобие богат сензорен опит, което не би станало без вашата намеса. Дори шумът на вятъра в дърветата, песента на червеношийката призори, бълбукането на поточе­то, стичащо се по камъните, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувст­вителност на детето и да обогатят целия му живот.

Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнете на детето да осъзнае нещата. Осъзнаването на сетивния свят е основата на мисленето. Освен разнооб­разни сензорни изживявания необходимо е да му осигурите и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Да има ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, черна дъска с бели и цветни тебешири, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепи­ло, дървени кубчета с различна големина, грамофон или магнетофон, евтини плочи, които само да използва, хубави плочи, които да му пускате вие, строителни игри, пласте-лин или глина, книги. Доставете му също метално табло с магнитни букви и цифри. Без изброените пособия детето ви ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставите студента без учебници.

Помислете й за табло, на което да закачате „художестве­ните му произведения". Когато си има място, където да излага сътвореното от него, детето се чувства гордо от тру­да си и възнаградено в усилията си. Друг важен аспект на ранното интелектуално развитие: дайте на детето възмож­ност да прави колкото се може повече опити самостоятел­но, да опознава света от „първа ръка".

Много хора не умеят да мислят, защото са имали беден пряк опит. Умът им е задръстен от мислите на другите и е лишен от собствени мнения. Ако смятате, че преувелича­вам, задайте около вас, а и на себе си следния въпрос: „Отделяте ли поне половин час на ден за спокоен размисъл, вслушвате ли се във вътрешния си глас? Или целият ви ден е запълнен с външни гласове - на другите около вас, на телевизията или на печатните страници?"

В забележителната си „автобиография" прочутият жур­налист Линкълн Стефънс обяснява как човек може да ста­не оригинален и интелигентен художествен критик. Него­вият метод стига много далеч. Той ви предлага да посетите някой музей и да определите трите творби, които ви се стру­ват най-хубави. После всяка седмица в продължение на шест месеца да минавате през музея и да правите същото. Пос­ледния път вие положително няма да се спрете на картини­те, харесали ви отначало, защото междувременно ще сте изкарали курс по художествена критика. Принуждавайки се да избирате, вие сте обогатили и развили вкуса си. В края на опита ще отделите творбите, които би посочил истин­ски критик.

Смисълът на този експеримент е в това, че избирате трите творби според собствената си преценка, а не защото някой друг ви е казал, че те са най-добрите.

Методът на Стефънс показва какво можем да направим с децата си. Нека им дадем неограничени възможности сами да оценяват нещата, а не чрез очите, мислите и чувствата на други хора.

И нека детето ви не само опознава света от първа ръка, но и опитът му да бъде колкото се може по-голям. Мисълта е функция от широтата на опита и не може да се разпрост­ре отвъд него. Затова уверете се, че детето ви разполага с възможно най-всеобхватно поле за експериментиране.

Един от най-добрите начини да разширите полето на пре­кия опит на детето ви е да го включите в онова, което в ня­кои училища наричат „изучаване на средата". Във всеки град, голям или малък, има многобройни интересни места, които могат да обогатят опита в предучилищна възраст. Децата ми бяха във възторг, когато посетиха места като пожарна команда, полицейски участък, мандра, леярна, библиотека, летище, печатница, обущарница, хлебопекарница, заваръчен цех, автомобилен завод, банка, макаронена фабрика.

Най-много от всичко ги порази леярната. Когато видяха как се обработва и изстудява нажеженото до червено желя­зо, те много по-добре разбраха технологията за произвеж­дане на железни изделия, след което пожелаха да научат как се правят и други предмети.

Несъмнено ще откриете, че е много забавно да придружа­вате децата на такива места. Обикновено възрастните ня­мат повод за подобни посещения. Ние не смеем да помолим пожарникарите: „Бихте ли ни показали пожарникарската кола?" Детето ще бъде вашият билет за участие във всякак­ви приключения само на половин час с кола от дома ви. Ус­тановил съм, че и най-необщителните хора обичат да раз­веждат дете из своя завод или цех. След посещението насърче­те детето си да нарисува това, което е видяло, и да разкаже впечатленията си. Може би дори да напише „малка книга".

Когато мислите как да обогатите познанията на детето си, не пренебрегвайте очевидното, не търсете много нада­леч. Музеите например са истинска, мина за информация и опит. Но не прекарвайте часове наред в тях с дете в преду­чилищна възраст, защото вниманието му не се задържа дълго. Пътуванията могат, разбира се, изключително да увеличат обхвата на детския опит, особено ако имате късме­та да отидете в чужбина. Книгите, плочите, касетите и маг­нетофонните ленти, филмите и телевизионните програми също ще са от неоценима полза за разширяването на дет­ския кръгозор: Да си спомним думите на психолога Пиаже: „Колкото повече неща виждай чува детето, толкова пове­че неща иска да види и чуе."

Обучението чрез „осезание" е една от гениалните идеи на Мария Монтесори. На нейна основа възникна „движе­нието Монтесори", добило голяма популярност в САЩ през последните години.

Монтесори предлага на децата „материализирани абст­ракции", тоест абстрактни идеи в конкретна форма, с коя­то детето да може да борави по време на някоя дейност. Тя разработи цяла серия от образователни игри, които позво­ляват на детето чрез обикновен допир да овладее матема­тиката, физиката, четенето, писането и пр.

И други специалисти по детско образование тръгнаха по нейния път. Така последователят й, белгиецът Жорж Кюизнер, изобрети пособия, с които малките деца да учат арит­метика и математика - така наречените линийки на Кюизнер. Те представляват летвички с различна дължина и раз­личен цвят и засега са най-доброто средство за математи­ческо обучение в предучилищна възраст. Детето се учи да събира, изважда, умножава и дели. Научава се също да про­верява дали не е сбъркало. Все с линийките може да навле­зе и в алгебрата.

Образователните играчки от този тип се основават на принципа на самостоятелното опознаване на предметите. Детето усвоява собствените си открития много по-лесно, отколкото чуждите обяснения.

Да вземем един пример: оставяте детето си да се упраж­нява да рисува с различни цветове. Можете да го посъвет­вате да смеси жълтото и синьото, за да получи зелено. Така обаче ще го лишите от тръпката на самостоятелното от­критие. Направете друго. Дайте му жълта и синя боя и му предложете: „Защо не ги смесиш, за да видим какво ще се получи?" То ще опита и лицето му ще светне: „Виж! Стана зелено!"

Не е лесно за родителите да използват самостоятелното откритие като педагогически метод, дотолкова сме свик­нали да „казваме" какво да се прави. Спомням си, че на три години едно от децата ми ме попита: „Татко, ако забия една пръчка в земята, ще израсне ли дърво?" Първата ми реак­ция би била да отговоря: „Разбира се, че не!" Вместо това реших да прибягна до метода на самостоятелното откри­тие. Казах му: „Хайде да направим един опит. Да забием пръчка в земята и да видим дали ще порасне нещо!" Така и сторихме. Няколко дни по-късно той прокоментира: „Май няма нищо да порасне." Тогава засяхме семена и детето ми научи чрез пряко наблюдение кое расте, като го засадиш, и кое не.

Помогнете на детето си да придобие ключови предста­ви, чрез които да организира своя свят и да му,придаде смисъл. Децата са залети от информацията, прииждаща от обкръжението им. Те непрестанно се мъчат да подредят разнообразните разпокъсани данни, за да осмислят заоби­калящата ги действителност. Опитват се да открият при-чинно-следствените връзки и да класифицират сведенията, които получават чрез сетивата си.

Под _„ключова" разбирам представата, която позволява на детето да асимилира определен брой различни явления и да организира средата си. Ето някои ключови предста­ви, които дете в предучилищна възраст е способно да схва­не:

„Тежестта е невидима сила, която притегля предметите към земята."

„Всички животни разполагат със средства за защита сре­щу враговете си."

„Когато два предмета се трият един в друг, те се загря­ват."

Веднъж усвоило истински едно от тези ключови поня­тия, детето може да разбере цяла съвкупност от сходни яв­ления.

Обяснете ключовите понятия на детето, като му проче­тете книга, в която те са изложени на достъпно за него ниво. Или използвайте всекидневните факти. Лесно ще разбере що е тежест, като му покажете, че пускайки един предмет, той пада, а не се издига във въздуха. Разкажете му и че в безвъздушното пространство няма тежест, така че хората там биха летели като птици, освен ако някоя планета не ги привлече към повърхността си.

Научете се да участвате в образователните игри на деца­та си. Всички деца обичат тези игри. Съществуват и много образователни играчки, но за децата от предучилищна възраст не е необходимо да ги купувате. По-добре сами из­мислете на какво да играете.

Играта на рими например е много подходяща за четири­годишно дете. Избирате една дума, а детето й намира рима. После то казва дума, вие измисляте рима. Не се формали­зирайте за точността на римата. Играта е много проста и много ще се хареса на детето ви.

Друга хубава игра е следната: „Колко щеше да е смешно, ако..." Кажете на детето си: „Сега щети предложа една нова игра. Тя се казва „Колко щеше да е смешно, ако..." Ето как се играе. Аз започвам. Колко щеше да е смешно, ако хората ходеха на главите си, вместо на краката си. Твой ред е." Всякакви интересни идеи могат да се формулират по този начин: колко щеше да е смешно, ако колите се движеха с вода, вместо с бензин, и т. н. Като играете на подобни игри, вие помагате на детето да си изгради оригинално мислене. Насърчавате хрумванията му и развивате въображението му.

Ето и друг вариант на тази игра: „Какво би станало, ако..." Какво би станало, ако колите се движеха с вода, а не с бензин? Щяхме да спестим пари, защото водата е по-евтина от бензина. Въздухът щеше да е по-чист. Щяхме да спираме на водостанция, а не на бензиностанция. И прочие.

В тези игри е важно да приемате всичко, което му идва наум. Не казвайте: „Не, невъзможно е" или „Не е вярно". Това би му попречило да фантазира и би отнело всяка прив­лекателност на играта. Не се безпокойте - идеите на дете­то ви постепенно ще станат по-логични. На този стадий се задоволете да насърчавате раждането им, без да ви е грижа за научната им стойност.

Друга интересна игра: на „твърдения". Твърдението е изречение, което обявява нещо. Започнете играта със след­ното твърдение: „Тази кола е боядисана в бяло."

После задавайте въпроси към твърдението:

- Зелена ли е колата? -Не.

- Бяла ли е колата? -Да,

Ето едно малко по-сложно твърдение:

- Кучетата имат четири крака. Маймуните имат два кра­ка. Маймуната куче ли е?

-Не. -Защо не е?

- Защото няма четири крака.

Целта ви е да покажете на детето, че по повод на кое да е твърдение е възможно да се поставят безброй въпроси, на които да се отговори с „да" или „не". На нивото на дете в предучилищна възраст тази игра дава солидна основа за логическо мислене.

Използвайте въображението си и сами измисляйте игри. Опитайте и ще се уверите, че списъкът на дейности­те, които могат да бъдат преобразени в игри, е практичес­ки безкраен. Помислете например на колко много неща можете да играете само докато водите детето си с вас на пазар.
Мисленето на лявата ръка

Да се спрем сега на „мисленето ни лявата ръка". Този път става дума да помогнете на детето си да развие заедно с рационалното, логично и съзнателно мислене интуицията и въображението си. Как да го направите?

Преди всичко като насърчавате творческия му дух.

Жалко е, че в наши дни този израз се употребява на път и под път. Всеки производител на играчки твърди за каква да е играчка, че насърчавала съзидателния или творчески дух. Такa че нека се върнем към първоначалния смисъл на термина.

За детето ви създаването на нещо означава да изгради замислена от него структура на базата на неструктурирани материали. Вижте например разликата между оцветяване­то на албум и рисуването върху бяла хартия. Детето ви не създава нищо, когато оцветява картинки, защото структу­рата вече съществува. Единственото, което може да научи, е да не излиза извън очертанията на образите. В това няма никакво „творчество". Но когато рисува с пастели върху хартия, то създава своя собствена структура, излязла от ума му, чрез неструктурирани материали - пастелите и хартия­та.

Затова е толкова важно да разполагате с неструктурира­ни материали, например пастели и флумастери, боя, глина, пластелин, хартия, лепило, кубчета, Лего, пясък, пръст и т. н. Нито един от тези материали няма структура сам по себе си. Умът на детето ви създава структурата.

Нека тук предупредя за нещо родителите. Понякога те зле разбират защо толкова настояваме да се насърчава „съзидателността" на детето и си мислят: „В края на краи­щата това не е толкова важно, не смятам, че детето ми иска да стане артист." Само че изобщо не става дума за това. Вие не се опитвате да направите детето си артист, а да раз­виете творческия му дух. Давате му възможност да затвърди доверието в себе си, като вижда, че е способно да създава ред и структура от безформени материали. Засилвате него­вата чувствителност, съзнанието му за реалностите, ориги­налността и способността му да се приспособява. Тези ка­чества на „творческия дух" са необходими във всяка човешка дейност.

Вече отбелязах колко важно е свободното изразяване на чувствата за душевното здраве на детето. Но то е от голямо значение и за максималното развитие на неговата интели­гентност. Бихте помогнали на детето си по-лесно да достиг­не до подсъзнанието си, като го насърчавате да назовава това, което изпитва. Трябва да го научите, че няма истина и лъжа, добро и зло, когато става дума за чувства и мисли. Истината и лъжата, доброто и злото се отнасят само до действията, до външното поведение, не и до чувствата и интимните мисли. Един от най-добрите начини да отнеме­те всяка оригиналност на някого е да му внушите, докато е дете, че някои представи и чувства са лоши или добри. А всъщност колкото по-способен е индивидът на оригинал­ни, нови и революционни идеи, толкова по-голям ще бъде професионалният му успех.

Дейвид Ожилви, един от най-изобретателните и надаре­ни публицисти, съвсем правилно казва:

Творчеството изисква нещо повече от ум. Основ­ното в една нова, оригинална мисъл, не може да се изрази с думи. То блика от смътните ни изживя­вания, озарени от внезапни интуиции, дошли от несъзнаваното. Повечето бизнесмени са неспособ­ни на оригинално мислене, защото не могат да отхвърлят тиранията на разума. Защото въоб­ражението им е блокирано.

...Аз лично съм си създал техники за поддържане на телефонен контакт с моето несъзнавано в слу­чай, че този „склад", побрал какво ли не в насипно състояние, има нещо да ми съобщи. Слушам много музика, дълго се къпя с гореща вода, занимавам се с градинарство, правя дълги разходки извън гра­да. Често си давам почивка, за да освободя мозъка, си никакви коктейли, никакъв голф, тенис, бридж, нищо, което да изисква умствено съсредоточава­не. И тъй като по този начин оставам на разположение на несъзнаваното, то ми изпраща не­прекъснат поток от телеграфски сигнали. Те са суровината за публицистичното ми творчество.

За да помогнете на детето си да стане човек с такъв твор­чески дух е необходимо да го насърчавате да изразява чув­ствата си. Именно чрез тях и детето, и възрастният полу­чават достъп до несъзнаваното, откъдето пристигат твор­ческите пориви и големите идеи. Сухият, педантичен и ску­чен възрастен не поддържа никакви отношения със своето несъзнавано, защото е затръшвал вратата пред живота на чувствата.

Нека отворим вратите на афективния живот, докато де­цата ни са малки, и никога да не ги затваряме.

Задължително е да подхранваме въображението на деца-та си. Нашето време е склонно да се насочва само към фак­тите и да пренебрегва фантазията. Съществуват много ху­бави детски книжки, описващи реални неща, и твърде мал­ко, основани на измислицата. А капризното въображение трябва да се поддържа, не да се потиска. Дете, пораснало без мама й татко да са му чели книги като „Алиса в страна­та на чудесата" или „Малкият принц", е било лишено от едно голямо фантазно богатство.

Прибягвайте и до дейности, които не са свързани с ези­ка, като музиката, танца, пластичните изкуства. Те дават на детето възможност да изразява чувствата си и да разви­ва въображението и фантазията си.

Разправяйте му приказки и го насърчавайте и то да раз­правя. Има голяма разлика между прочетена и разказана приказка. Когато разказвачът сте самият вие, детето ще повярва в собствената си способност да измисля приказки.

Децата особено се радват на истории, в които става дума за детските ви преживявания, и по-специално за тези, кои­то сте имали „на тяхната възраст". Позволявайте си да по-преувеличите, за да стане случката по-интересна. (Аз лич­но разполагах със серия от разкази за едно малко момичен­це, наречено Съмър Умър Боу Боу, което правеше огромна шоколадова торта, толкова голяма, че стърчеше над покрива на къщата.)

Когато разказвате, сменяйте ритъма. В някои моменти говорете много бързо, в други бавно и театрално. Нека и гласът ви да е ту висок, ту съвсем тихичък. При всеки възмо­жен случай използвайте звуци и звукови ефекти, защото децата в предучилищна възраст ги харесват: „Пчелата от­летяла - бззз... " или „И старото влакче потеглило - пуф-паф, пуф-паф!"

Има едно добро средство да подтикнете детето само да разказва. Намерете интересна картинка в някое списание и му покажете как става, като му разправите кратка история по картинката. След това му покажете друга картинка и го оставете и то да опита.

Друг метод: разкажете началото и предложете на детето да измисли края. Когато в семейството има повече деца, те могат да разправят подред, като всяко казва по едно изре­чение.

Някои от вас сигурно ще поклатят глава: „Няма да ста­не. Не умея да разказвам!" Ако случаят е такъв, ще ви издам една окуражаваща тайна: дори да сте най-несръчният, най-некадърният разказвач на света, за хлапето си ще бъдете фантастичен! Никога няма да имате по-добра публика, така че не губете увереност, опитайте.

И накрая, за да развият у детето си живо въображение, родителите би трябвало да гледат на живота като на игра: В това отношение хората са твърде различни - някои се държат достолепие и надуто, други по-игриво и "шутов­ски". Бъдете такива, каквито сте. Не се опитвайте да бъдете други, но ако можете да се правите на клоун, ще насърчите детското въображение. Един мой приятел раз­рязваше тортата за рождения ден на децата си не на пра­вилни парчета като всички, а на кръгчета, квадрати, правъогьлници, цветчета. „Така е по-интересно" - твърде­ше той.

Необходимо е също да се помогне на децата да си създа­ват „имаго". „Имагото" е неосъзнат умствен образ. Преди време подлагах възрастни хора на тестове за интелигент­ност, в които частта за аритметиката се въвеждаше със след­ните думи: „Да видим сега силни ли сте по аритметика." Всеки "път, когато кажех това, поне един от участниците възкликваше: „Този тест няма да го изкарам. Винаги съм бил слаб по аритметика." С други думи у дадения човек несъзнателният умствен образ на аритметиката бе отрица­телен, защото детските му контакти с нея са били отрица­телни. Така че помогнете на децата си да си създадат положителен образ за предметите, които се преподават в училище.

Как да постигнете това? Погрижете се първият им до­пир с темата да се извърши в атмосфера на забавление и удоволствие.

Да вземем примера с химията, която дава прекрасни възможности за предучилищни „опити". Разтопяването на сол или захар във вода може да се превърне в „химически експеримент". Както и правенето на прости сладкиши. Не" се колебайте да произнесете думата „химия" пред детето си и му предложете да извърши няколко опита. За „лабора­тория" използвайте примерно кухненската мивка. Така, когато детето ви започне да учи химия в училище, то отдав­на ще си е създало за нея положителен образ. По същия начин можем да действаме с физиката, чуждите езици, ма­тематиката и повечето от училищните предмети, с които желаем да запознаем детето в обстановка на удоволствие и игра.

УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ

(ВТОРА ЧАСТ)

Как да насърчим развитието на езика у детето ни?

Езикът има два аспекта - устен и писмен. Съществуват няколко начина за стимулиране и на единия, и на другия.

Първият изисква да четете на детето приказки и книжки.

Като начало можете да го заведете в библиотеката още на тригодишна възраст и да му помогнете да си избере книж­ки. Представете го на библиотекарката и гледайте двамата да се сприятелят.

Учудващо е колко малко родители, които посещават биб­лиотеки, познават библиотекарката на децата си. (Впрочем ако има само една библиотекарка, и тя би ви насочила в избора на детски книжки.)

Библиотекарката може значително да ви помогне да на­учите детето си да открива богатствата на книжното й цар­ство и да се чувства в него като у дома си.

Свикнете редовно да взимате книги от библиотеката. (Не забравяйте следното: малките деца трудно разбират, че кни­гите трябва и да се връщат; проявявайте разбиране и търпе­ние - детето не прави разлика между купуване на книга и заемането й за две седмици.)

Но не се ограничавайте с библиотеката. Купете му и кни­ги само за него. За тази цел отделете един час и вижте как­во предлага детският щанд в книжарницата.

Много родители не схващат значението на подбора на книгите и гледат да купят какво да е, стига да е по-евтино, от универсалния магазин. Мисля, че грешат. Подборът е от първостепенно значение.

Да се чете на дете е цяло изкуство. Необходимо е преди всичко да го вземете на коленете си или да седнете съвсем близо до него. Така миговете на четене ще представляват нещо повече от интелектуален обмен, те ще бъдат и време на топло и нежно общуване. Преди да започнете да четете, кажете на детето името на автора и заглавието на книгата, както и наи­менованието на издателството и годината на издаването. Ако книгата е с илюстрации, споменете и художника.

Като действате по този начин, вие насърчавате у детето идеята, че трябва да се интересуваме от човека, който е на­писал книгата, който е нарисувал картинките, който я е из­дал, както и от времето, когато това е станало. Подобен навик ще му бъде много полезен в училище, където тези подробности ще придобият литературно и историческо зна­чение.

Когато четете, застанете така, че детето ви да вижда кар­тинките. Показвайте, му по-важните подробности от тях: „Виждаш ли мишката в ъгъла? Какво прави тя според теб?" Насърчавайте го да забелязва детайлите. Така засилвате не­говата наблюдателност, като в същото време му позволя­вате да участва в четенето активно, а не само пасивно да слуша.

Не четете с монотонен глас. Представете си, че играете в пиеса. Повишавайте и снишавайте тона си, за да наблег­нете на текста.

Четете само на едно дете. Много е трудно да се чете на няколко деца на различна възраст. Не ви го препоръчвам.

Трябва ли да му четете често? Колкото ви се ще. Във всеки случай опитайте да прочитате по една цяла; приказка или по една цяла малка книжка всяка вечер.

Има много поредици за деца, които се учат да четат. Аз ги наричам книга с двойно предназначение, защото от една страна те могат да се четат на детето, преди да е тръгнало на училище, а от друга, ще са първите, които само ще по­желае да прочете през последната година в детското учи­лище или в първи клас. Те впрочем много ще му помогнат да се научи да чете, защото ще ги е слушало безброй пъти и ще знае текста наизуст. Ще му бъдат като стари приятели и с тях ще общува далеч по-лесно, отколкото с нови и непоз­нати истории.

Освен да купувате и да взимате книги от библиотеката, абонирайте детето за някой вестник. Децата нямат лична кореспонденция. Адресирано до тях писмо или колет вина­ги им доставя огромна радост. Изберете измежду младеж­ките списания някое подходящо за възрастта на детето ви. Така то ще свикне да чете списания, както и книги, и то още в предучилищна възраст.

Трябва ли да го запишете в детски клуб по четене? Аз съм пo-скоро против. Мнението ми може да ви изненада, но смятам, че вие сте способни на по-сполучлив избор, от­колкото клубът по четене. Вече казах, че родителите тряб­ва да използват пълноценно здравия си разум. Ето това е още един случай да го направите. В крайна сметка вие най-добре познавате детето си, вкусовете и предпочитанията му. И ще се спрете тъкмо на книгите, които съответстват на потребностите и вкуса му. Ако живеете далеч от книжарница, помолете книжаря да ви изпраща редовно ката­лога си. Някои книжари дори ще ви направят извадка.

Втората ви задача в езиковото обучение на детето е да го научите да пише.

Започнете на три години и половина например. Снабде­те се с азбука с печатни и ръкописни букви, с флумастер, с който се борави по-удобно, отколкото с молив, или с пасте­ли. Започнете с печатните букви, защото те са по-лесни за писане за начинаещо дете. Детето рано или късно ще се научи да изписва и ръкописните, но е по-добре да се започ­не с по-простото, за да му се вдъхне увереност.

Според някои детски учителки съществува „начин", по който децата трябва да пишат буквите. Не им обръщайте внимание. Няма специален „начин". Нека детето ви изпис­ва буквата както му е удобно. В края на краищата по-късно винаги може да си промени „начина".

Няма причина да започнете с буквата А и да карате на­ред до Я. Първо го научете да пише по-лесните букви, след това преминете към по-трудните. Ето един възможен ред за главните печатни букви: Г-Л-И-М-Н-О-П-С-Т-Х-Ш-Щ-Б-В-Е-3-Р-Ц-Ч-Ж-У-Ю-Я. Но и той не е задължителен. Важното е да спазвате правилото на прехода от простото към сложното. А и предложеният ред важи за „децата изоб­що", докато вашето дете не е „дете изобщо". Така че сигур­но съществува ред, валиден само за него!

Детето няма веднага да се научи да пише буквите, някои от които, както казах, ще му се сторят по-мъчни. Бъдете търпеливи. Покажете му от колко чертички се състои една буква и му дайте необходимото време. Ако започнете обу­чението на три години и половина, може би ще му трябва около година за печатните букви. Всичко зависи от него, но нали за никъде не бързате? Детето ви има цял живот пред себе си, не го притеснявайте!

Когато вече е овладяло буквите, които образуват името му (можете да промените горния ред така, че да научи първо тях), покажете му как да ги подреди. Изписването на собст­веното име е велик момент в живота на детето от предучи­лищна възраст! То несъмнено ще пожелае да напише и имената на някои други хора, на мама и татко например или на някое свое другарче.

Понякога детето упорито настоява да го научите да пише най-напред собственото си име. Защо не, след като му е интересно? Това е основно правило в педагогиката. Поис­ка ли детето да научи нещо, отложете онова, което вие сте намислили. Откликнете незабавно на желанието му.

С някои изключения ръкописните букви са по-трудни. Не се опитвайте да го учите на тях, преди да е усвоило писа­нето на печатните, освен, разбира се, ако то, а не вие поже­лае да то сторите. Когато стигнете дотам, най-напред му покажете, че вече знае някои ръкописни букви и че разли­ката е само в това, че са по-закръглени от печатните: и - к -л-м-н-п-р-х, а-о-ъ-с пък са съвсем еднакви.

Ще му трябва може би още година, за да се научи да пише и тях. И това е съвсем нормално. Имате достатъчно време, никой не ви гони. Дори така, без да бързате, детето ви ще знае да пише, когато тръгне на забавачка.

Съществуват образователни материали, които могат да помогнат на детето ви в това обучение. На пазара се пред­лагат печатни и ръкописни букви от дърво или пластмаса. Има и намагнитени пластмасови букви, които се поставят върху метално табло, продавано заедно с буквите, или върху всякаква друга метална повърхност. Вратата на хладилни­ка например е забавно табло - оставяйте си върху него „бе­лежки", с които детето да свиква. Можете и да направите букви от гласпапир със средна големина. След като ги из­режете, залепете ги върху правоъгълен картон, така че де­тето да следи с пръст очертанията им.

Предложете му следната игра: да разпознава релефните букви от дърво, пластмаса или гласпапир, като ги опипва със завързани очи. Най-напред играйте с печатни букви, после с ръкописни. Но не смесвайте едните с другите, ще объркате детето.

Третото нещо, с което бихте могли да насърчите езико­вото развитие на детето си, е да го научите само да си пра­ви книги.

Правенето на книги е извънредно занимателна дейност. Изберете момент, когато и двамата сте в настроение, и му кажете: „Хайде сега да направим книга. Мама ще ти пока­же как. Тя ще бъде твоя книга!" За целта ще ви трябват стари списания, особено такива, в които има много илюст­рации, ножици, хартия, телбод или тънък конец (за да свържете страниците), картон за кориците, флумастери, пастели или цветни моливи.

Има два вида книги - едните пишете вие, а детето ви диктува; другите то пише самд, когато усвои писането. За­почнете, естествено, с първите. Както за всички образова­телни игри, подходящата възраст за начало е третата годи­на - тя е време на равновесие и тогава детето е по-сговор­чиво, отколкото през първото юношество между две и три години.

Какъв да е сюжетът на книгата? Оставете детето само да реши. Може би ще пожелае да напише книга за кучетата или камиончетата, или куклите, или пък за динозаврите, за посещението у баба си, за костенурката си!... Все едно! Точно това му е хубавото. Не се мъчете да избирате тема на книгата, след като тя ще си е само негова. Кажете просто: „За да се направи книга, трябва да се разказва и да се записва. Ти ще разказваш, аз ще записвам. Хайде, започваме."

Ето един истински пример за книга, диктувана от триго­дишно момченце на майка му, след като тя го попитала за какво иска да е книгата, а то отговорило: „За Ватман".

- Добре, отлично. Какво искаш да кажеш за Ватман? - Че е добър.

- Хубаво. Това ще е първата страница.

И майката написала бавно и внимателно с големи букви на първата страница: „Ватман е добър." Нямала подръка картинка с образа на Ватман, но оставила място, та мом­ченцето да го нарисува или да залепи негова картинка. После попитала:

- Какво още искаш да кажеш за Ватман?

- Той помага на полицаите да ловят бандитите. Майката написала това изречение на втората страница и така продължила с по една фраза на страница. Отбелязала всичко, което й продиктувало детето, без да се замисля дали не е могло да избере по-интересна тема или да се изразява на по-добър стил, защото това било само негова книга, не нейна.

- И какво още искаш да кажеш за Ватман?

- Робин е най-добрият му приятел.

И това изречение се появило на следващата страница, като детето диктувало, а майката пишела.

Ето, толкова е просто! Докато детето е увлечено от те­мата и диктува, пишете. Когато интересът му отслабне, време е да завършвате книгата.

Измислете набързо някое заключение и сложете точка, Използвайте и печатни, и ръкописни букви точно като в. истинска книга, дори детето да не знае още да чете. Ако си служите само с печатни букви, написаното няма да прили­ча на истинско.

Щом свършите книгата, прочетете я на глас. Всъщност детето сигурно ще ви помоли да я препрочетете два-три, пъти, защото само я е направило и й придава голяма стой­ност. Тя е наистина неговата книга.

Заглавието на първата книга трябва да съдържа името на детето. Напишете върху картонената корица „Книгата на Дани". После поискайте от някого, наемете, открадне­те,; ако щете, един полароид, снимайте детето и залепете снимката му върху корицата. За предпочитане е да използ­вате полароид, тъй като така ще можете да направите сним­ка веднага след свършването на книгата, което е къде-къде по-приятно! Ако нямате полароид, използвайте някоя ста­ра негова снимка. Но нека във всички случаи личицето му да краси корицата. Това ще придаде на първата му книга изключителност, каквато тя заслужава. Следващите книги . могат да носят заглавие, свързано с темата, например: „Мо­ята костенурка", „На гости у баба" или „Динозаврите", но на корицата на първата непременно трябва да фигурира името му. Освен това след всяко ново заглавие добавяйте: „от Дани Джоунс" - нали детето ви наистина е авторът!

Никоя друга дейност не допринася за придобиването на увереност в себе си в областта на устния и писмен език повече от писането на собствени книги.

В началото детето ще ви ги диктува. По-късно, когато се научи да пише, ще работи само, а вие само ще го насочвате в правописа.

Стигне ли до този стадий, не бива да го критикувате за кривите букви или за начина му на пренасяне. Ако му посо­чите всички грешки, ще го обезсърчите в писателската му кариера. За момента ролята ви се ограничава до това да приемате и да го поздравявате за произведенията му.

Важно е темата и структурата на фразите да бъдат него­ви, а не ваши. На четиригодишна възраст синът ми знаеше цялата азбука и в един момент реши да напише първото си изречение. Какво мислите, че бе то? „Дик играе" или „Джейн тича"? Нищо подобно. Първото му изречение 6е за по-голямата му сестра и гласеше: „Робин е лоша"!

Когато темата и формата наистина произлизат от дете­то, то е силно мотивирано да напише книгата. А вие сте сигурни, че тази дейност го интересува и му харесва. Възможно е да ви продиктува една книга и после само да напише друга. Това ще го насърчи да продължи да развива устния и писмения си език и да иска да пише все повече книги.

Ако в близката библиотека или в службата ви има фото-копирна машина, използвайте я, за да прибавите нещо уни­кално към изработването на книгата. Детето ви ще бъде очаровано, когато разбере, че могат да се правят и копия. Така ще има екземпляри, които да подари на другарчетата си, да изпрати на баба или да занесе в детското училище. Получените поздравления ще го подтикнат да продължи предучилищната си писателска кариера. Няма нищо по-приятно за един автор, бил той на три или четири години, от поздравленията на читателите му.

За да насърчите езиковото развитие на детето си, добре е също да събудите любопитството му към думите и смисъ­ла им.

Това би следвало да е част от всекидневието ви. Дайте му да разгледа пакетите с пуканки, бисквити или кутиите сладолед в магазина. Когато пътувате с кола и видите табе­ли, насочвайте вниманието му върху думите: „стоп", „пар­кирането забранено", „продава се", „играчки", „сладолед", „ресторант" и т. н. Гледате ли заедно телевизия, показвай­те му думите на екрана (хем така по-лесно ще понесете рек­ламите). Ако по този естествен и непринуден начин про­буждате интереса му, то много бързо ще започне да ви пита какво означава една или друга дума. Така ще узнаете, че у него се е зародило любопитство към езика, което ще насърчи желанието му да се научи да чете.

Научете детето си да чете

Петата ви задача е да дадете на детето си възможност да се научи да чете.

Четенето е единствената „наука", единствената техника, която ще му е необходима през целия училищен живот. Каквото и да учи, ще трябва да знае да чете. Качеството и бързината на четенето са решаващ фактор за успеха по всич­ки предмети.

Несъмнено знаете, че проблемът с четенето е обект на много спорове. Трябва ли да чакаме детето да навърши шест години и да тръгне на училище, за да го научим да чете, или да започнем по-рано, е въпросът, който разделя педагози­те. Майката ли да научи детето да чете или само учителят е компетентен в тази област? Изследванията на д-р Долорес Дъркин дават отговор и на двата въпроса.

Д-р Дъркин наблюдавала деца, научили се да четат, пре­ди да тръгнат на училище. Опитала се да разбере как са направили това, след като не са били обект на професио­нално обучение. Работила с 5103 ученика в първи клас на държавните училища в Оукланд, Калифорния. От тях 49 вече знаели да четат.

Проследила развитието на децата през всичките години на началното училище, като всяка година проверявала чрез тестове качеството на умението им да четат. Групата на четирийсет и деветте останала начело през целия начален курс. (Тези резултати опровергават бабешките твърдения, според които няма смисъл да се учат децата да четат много рано, тъй като научилите се по-късно и без това ще ги нас­тигнат.) Изследванията на д-р Дъркин показват, че „късни­те" деца не догонват „ранните", не и в началното училище (за по-горните класове тестове не са правени).

Какъв е случаят с тези ранни читатели? Д-р Дъркин кон­статирала, че те не се различавали особено от другите деца по интелигентност и като личности. Разликата била не в децата, а в родителите, и no-специално в майките. Майки­те успели да им създадат по-добра стимулираща среда. За­това и се научили да четат по-рано. За да бъдем по-точни, нека кажем, че всяка от тези 49 майки имала в дома си чер­на дъска, за да може детето й да рисува и пише на нея, пре­ди да тръгне на училище.

Във второ изследване, направено в Ню Йорк, д-р Дъркин разделила децата на две групи, едната експериментална, другата контролна. Експерименталната се състояла от трий­сет деца, научили се да четат, преди да тръгнат на училище, а контролната - от други трийсет деца, които на същата възраст не знаели да четат.

Децата от.двете групи имали еднакво ниво на интели­гентност, установено с тестовете на Станфорд-Бинет. Така била отстранена възможността децата от първата група да са се научили да четат поради по-голямата си надареност.

И този път сравнили качеството на умението на децата да четат, като експерименталната група била определено по-напреднала. Не само това. Тя запазила аванса си през целия период на опита - трите първи години от началното училище.

Значи имало две групи еднакво интелигентни деца. Д-р Дъркин си поставила въпроса: защо едната група се е на­учила да чете, преди да тръгне на училище, а другата не.

Дали пък това не се дължало на личностите на децата? Не. Д-р Дъркин получила от учителите точни сведения за особеностите на децата и установила, че между двете групи нямало чувствителни отлики. Всъщност тя не открила ни­каква истинска разлика между тях. Защо тогава едната зна­ела да чете преди другата? Точно тук д-р Дъркин формули­рала решаващото си заключение: разликата не била в деца­та, а в майките им. Майките на децата от първата група успели да създадат в дома си по-стимулираща среда от май­ките на късно научилите се да четат.

Какво правили те в повече от другите?

Чели на децата си още в предучилищната им възраст. Осигурили им материали, които да пробудят интереса им към четенето. Дали на детето си хартия, моливи и флумастери) за да драска, рисува и пише. Снабдили го с книги, ко­ито купували или взимали от библиотеката. До една поста­вили в дома си черна дъска.

Насърчавали желанието на детето си да опознае значе­нието на думите, когато го водели на пазар, когато гледали заедно телевизия или при други случаи от всекидневието.

Обяснявали му смисъла на думите и го научили да ги пише.

Тези майки се проявявали различно от другите не само с действията си, но и с мненията и принципите си.

Смятали, че родителите трябва да обучават децата в пре­дучилищна възраст в техниката на четенето.

Отказвали да повярват, че само учител може да научи детето им да чете.

С други думи: майките на децата, които не се научили да четат рано, мислели, че само учителите и учителките мо­гат да преподават четене. А майките на ранните читатели намирали за желателно сами да научат детето си да чете още преди да тръгне на училище.

Всички констатации, които цитирах, се опират на цифри и разлики в процентите между двете групи майки. Според специалистите тези разлики са показателни в статистичес­ки план.

Но има и едно друго важно наблюдение, което не може лесно да се изрази в цифри, но което позволило на д-р Дъркин да определи основното различие между двете групи майки. Майките на децата, които не знаели да четат, до една се обя­вявали за „много заети". Непрекъснато повтаряли тези думи, когато говорели за себе си и живота си. Твърдели, че не им достигало време, за да се посветят изцяло на децата си. До­като майките на ранните читатели не казвали нищо подоб­но. Когато обаче сравнила двете групи, д-р Дъркин устано­вила, че „заетите" майки всъщност не вършели нищо в по­вече и нямали повече отговорности от „незаетите".

Последните впрочем извличали много радост от занима­нията ей с децата. Една от тях се изразила така: „Живо удо­волствие е това дете!" Майката на дете от групата на „незнаещите" усещала присъствието му като тегоба, когато го водела със себе си на пазар. Детето я притеснявало и й пре­чело да направи покупките си рационално и бързо. Докато майката на един от младите читатели, която имала същото задължение - да пазарува за семейството, - автоматично превръщала задачата си в истинско приключение за детето си. Казвала му: „Да видим сега какво пише върху кутиите с царевични зърна. Върху тази - „Капитан Крънч", а върху тази - „Пуканки".

Изследванията на д-р Дъркин показват, че родителите могат да научат децата си да четат много рано. И също, че ранните читатели са най-добрите в класа си и остават таки­ва, що се отнася до четенето, до края на експерименталния период. Че ранните читатели не са специално надарени деца. Че не се различават от останалите нито като личности, нито по интелигентност. Чисто и просто ранните читатели имат различна майка.

Резултатите от работата на д-р Дъркин разкриват завла­дяващи перспективи пред майките на деца в предучилищна възраст. Те означават, че ако искате детето ви да бъде добър ученик, можете да го постигнете. Означават, че ако на тази възраст му осигурите стимулираща среда, твърде вероятно е да има добър успех в училище. Няма как да не сте забеля­зали, че майките на онези ранни читатели са правели точ­но каквото ви посъветвах да правите за детето си през го­дините, предшестващи училищната му кариера.