Изкуството да бъдеш родител

Между другото, много по-малко опасно е стъклата на прозорците ви да се вдигат ръчно, а не автоматично. И ни­кога, ама никога не оставяйте бебето или малкото дете в колата, за да изтичате до магазина „за минутка". Винаги го взимайте с вас.

Едно от най-полезните неща, които можете да свърши­те, е да предвидите с мъжа си какво ще направите в извън­редна ситуация. Работата е там, че извънредните ситуа­ции се появяват винаги, когато не ги очаквате. Повечето ¹ от нас никога не са се подготвяли за такива моменти. На­пример дали ще се обадите на вашия лекар или ще се юр­нете към спешното отделение на най-близката болница? Уверете се, че сте поставили до телефона и в колата си номерата на лекаря ви, на болницата, на пожарната, поли­цията или друг необходим за спешни случаи номер. Всич­ки членове на семейството ви би трябвало да знаят как да действат, Ме представяйте извънредната ситуация в тре­вожна светлина пред по-големите си деца - отнасяйте се към въпроса реалистично, като при училищно упражне­ние в случай на пожар.

Дръжте на достъпно за вас място чантичка с принадлеж­ности за даване на първа помощ. Тя трябва да съдържа малък запас от универсални противоотрови. Попитайте лекаря си какво да сложите вътре.

Добре ще е със съпруга си да изкарате курсове по даване на първа помощ в Червения кръст. Това, което ще научите там, например изкуственото дишане уста в уста, може да спаси не само живота на бебето ви, но и вашия.

Родителите трябва да закрилят детето си, но не прекале­но. Има голяма разлика между двата начина. Детето ви има нужда да го предпазвате от опасностите, които не осъзна­ва, защото е твърде наивно. Но не му е необходима закри­лата ви в ситуации, които не го застрашават с нищо.

Ако прекалено бдите над него, ще му създадете излишен страх от заобикалящия го свят и ще разрушите изгражда­щата се в него увереност, че е способно да се справя само.

Нищо чудно да ви се стори, че взимането на всички тези предпазни мерки допълнително ви товари, и е точно така! Но щом приключите и домът ви стане безопасен, ще може­те свободно да оставите детето си да го изследва колкото му душа иска. Ще сте спокойни, като знаете, че къщата ви му гарантира сигурност.

Да си представим, че сте направили това. Прибрали сте или сте заключили всичко, което би могло да представлява опасност. Решили сте да не насилвате детето си чрез забра­ни и шамарчета да се приспособява към дом, предназначен само за възрастни. Отстранили сте ценните вази и чупли-вите украшения, за да нагодите къщата към детето (когато поотрасне, отново ще ги извадите).

Щом скриете предметите, „несъвместими с първите стъпки", домът ви ще стане психологически здравословно място, в което детето ви да живее и да изгражда доверие в себе си. Сега трябва да направите още една крачка и да вне­сете вкъщи играчки, стимулиращи развитието му.

Играчките са учебниците на проходилото дете

Тъжно е, че вследствие на пуританското ни наследство мно­го възрастни (особено бащите) смятат играта за лекомис­лена дейност. Това е психологически невярно. Играта е не­обходима на възрастните, защото в играта и в развлечени­ята ние истински се възстановяваме, което ни позволява да запазим ритъма си на живот и да си гледаме добре работа­та. Представете си свят без свободни вечери, без седмична почивка и отпуск! Каква фрустрация щяхме да изпитваме!

При възрастните играта изпълнява ролята на противоте­жест по отношение на работата. За децата й особено за малките деца тя има съвсем друга функция.

За тях тя е начин да научат какво представлява светът и в този смисъл се родее с работата. Забележете, че докато възрастните играят на това, което обикновено не правят в службата си (плуват, карат ски, рисуват, гледат телевизия или ходят на кино), при малките деца не е така. Те не под­ражават на игрите на възрастните, а ш работата им. Де­цата са актьори, които имитират родителите си, когато те домакинстват, готвят, зареждат колата с бензин, поправят . камиони, строят къщи, карат самолети, продават стоки или лекуват болни. Играта е главното средство, чрез което де­тето се учи.

Ако го лишите от нея или го снабдите с неподходящ ма­териал, вие му отнемате най-необходимия инструмент на

обучението.

Повечето родители смятат, че играчките се купуват в специализирания магазин или на съответния щанд в супер­маркета. Бих искал обаче да уточня смисъла на думата „иг­рачка", определяйки я като „всяка вещ, с която детето може да си играе". Според тази дефиниция играчки са и следните предмети: излезли от употреба тенджери или тигани, не­нужна картонена кутия, кошче за боклук, пълно със стари писма. Ако приемем това разширено значение, какви иг­рачки биха подхождали на детето ви?

Най-вече такива, чрез които да развива големите си мус­кули, като тича, скача, удря, катери се, пълзи и дърпа.

Да започнем с игрите на открито, тъй като природата е най-естествената среда за повечето от дейностите на ваше­то бебе. Всяко дете би трябвало да разполага в градината си с нещо, на което да се катери. Най-доброто е лост, на който са закачени халки и въжета, стигащи почти до земя­та.

Ако ви е трудно да се сдобиете с такъв, бих ви предложил друг вид съоръжение за катерене, което е отлично и може да се използва чак до училищната възраст. Това е геодезич­ната пирамида на Бакминстър фулър. Благодарение на ге-

одезичния принцип, използван при построяването и, тя лес­но издържа тежестта на всички деца, които се катерят по нея. (Най-добре е да ви я инсталира специалист.) Гледайте да я поставите върху пясък или трева, за да смекчите удара при евентуално падане.

Тази играчка е толкова съвършена и така добре нагоде­на към предучилищната възраст, че ако трябваше да се ог­ранича до едно-единствено средство за игра на открито, щях да избера нея. Тя прекрасно развива дългите мускули, лов­костта и сигурността на телесните движения. Освен това може да се покрие с гюрук или мушама и да се преобрази в палатка, укрепление, индианска колиба или всякаква къща, от която детето се нуждае във въображаемия свят на игри­те си,

Вторият основен предмет за игра на открито е пясъчни­кът. Изберете по-голям, така че повече деца да могат да играят заедно. Към пясъчника предвидете формички, ку­пички, лопатки, сита й кофички с различни размери. Пясъкът е вещество, което събужда интереса и любопит­ството и позволява да се правят необичайни и чудесни неща. Детето обича да го изсипва между пръстите си, да го разпи­лява, да го трупа, да строи крепости, да рисува отгоре му. Пясъкът насърчава спонтанния интерес към природата на осезаемите неща в света. Ще обясним по-подробно какво представлява за детето играта с пясък и пръст, когато стиг­нем до научната му любознателност, която се развива меж­ду третата и шестата година.

Пясъкът и пясъчникът са и прекрасен декор и материал за игра с колички и камиончета, за строеж на къщи и раз­полагане на войници. Детето ви, особено ако е момче, ще се нуждае от разнообразни парчета струговано дърво, от коли и камиончета, от войници, от пластмасови хора и жи­вотни. Пластмасовите предмети могат да се оставят навън, но не и металните коли и камиончета, които трябва да се прибират, за да не ръждясат. Но не разчитайте на детето да ги подреди, тъй като то още не осъзнава това свое задълже­ние. Много майки се сещат за пясъчника, но забравят, че детето изпитва потребност и да си играе с пръст, да дълбае земята. Да, чисто и просто земята. За тази цел е достатъчно да му дадете здрава метална лъжица, метално канче с дръжка, шило за садене, лопатка и пластмасова кофичка. За децата водата е не по-малко важна от пясъка и пръстта. Но много майки не ги оставят „да си играят с вода", за да не цапат къщата. Ако от любов към чистотата се колебае­те да оставите детето да си играе с вода (тя впрочем трябва да е хладка), няма какво да говорим. Неохотното разреше­ние ще бъде по-вредно, отколкото полезно, тъй като риску­вате да предадете негативното си отношение и на детето. Затова просто ограничете игрите с вода до момента на къпа­нето във ваната. Но ако сте склонни да понесете малко без­редие и мръсотия, позволете на детето да си играе с вода в пясъка и пръстта. Не че трябва да му връчите маркуча за поливане, и да го оставите да се забавлява само. То още не е готово за такава свобода, тъй че наблюдавайте го, когато си играе. Поставете до него голям съд, за да гребе с ръце водата, която ще смеси с пясъка или пръстта.

Друга възможност: леген от метал или твърда пластма­са с диаметър - метър, метър и половина, с пет пръста вода вътре. Детето може да си играе с метални кутии, лъжици, пластмасови чаши и други подобни. Но бъдете наблизо. И тази игра изисква родителско наблюдение.

Да споменем и още една игра на открито, отлична за раз­глежданата възраст: животно на колелца, съобразено с ръста му. То е велосипедчето на най-малките. Детето ще може да го възсяда и да го кара, което по-късно щему помогне е лекота да овладее педалите на колелото,

Пързалката също е разпространено средство за игра. Не купувайте от моделите, които са комбинирани с люлка. Пързалката е препоръчителна, но люлките не стават за най-малките, защото те на практика не могат да ги ползват сами. Налага се мама или татко да сложат детето да седне и да го бутат. Освен това дете, което се люлее, рискува да блъсне друго дете. Така тази невинна игра често завършва зле. Общо взето, най-добрите съоръжения за игра на открито за тази възраст са статичните (които позволяват катерене- то по тях), а не подвижните.

Кухите кубове с големи размери също са подходящи за катерене и игри на открито. Такива няма много на пазара, затова се опитайте да се снабдите по друг начин. Идете на­пример при бакалина и му поискайте пластмасови или дървени касети. По-добре пластмасови, защото могат да се оставят навън, докато дървото се поврежда, а може и да одраска детето. Най-просто е сръчният татко да изфабри-кува куба от няколко еднометрови летви, грижливо шли­фовани и боядисани. Този куб ще занимава детето ви с ча­сове и ще му помогне да заздрави големите си мускули.

Като допълнение към игрите на открито, водете детето колкото можете по-често в обществена градина с детска площадка. Но и там го наблюдавайте, защото люлките и някои въртележки могат да бъдат опасни.

За да развие мускулатурата си, детето ви ще се нуждае и от игри вкъщи. Ако трябваше да избера сами една, бих се спрял на домашната пързалка. Детето ви може да се кате­ри по нея, да се качва по стълбичката, да се плъзга надолу. Може също да я покрие с платнище и да я превърне « кре­пост или индианска колиба. Тази играчка върши работа чак до училищна възраст.

Необходимо е да се насърчава и развитието на малките мускули. Подходящи играчки за Това са: торбичките с го­леми мъниста за нанизване, играчките, които могат да се удрят, лесните за разглобяване играчки, простите пъзели, тезгяхчето с големи дървени пирони и винтове; към колич­ките и камиончетата прибавете и някои елементи на дърве­ния конструктор, макар да е още твърде рано за детето да строи.

Сега е и времето на играчките, които се дърпат, особено шумните.

Прохождащото дете обича също меките на пипане кукли и животни. На тази възраст е нормално и за момиченцата, и за момченцата да си играят и да спят с такива играчки. Някои зле информирани родители смятат, че е вредно за мъжествеността на момчето да проявява вкус към гумени кукли и животни. Но не е така. Играта с кукли е положите­лен аспект в развитието на момчето, тъй като поражда у него чувства на нежност, обич и закрила. Освен това мал­ките деца включват куклите и животните в измислените от тях игри. Тези играчки помагат на момченцето и момичен­цето да конкретизират емоциите и чувствата, свойствени на семейния живот, и да се вживеят в ролите на майката, бащата, братята и сестрите.

Къде да държите играчките? Избягвайте класическото сандъче. Вярно е, че детето лесно може да ги прибира в него, но пък бързо го превръща в място за археологически разкопки с всякакви пластове, стигащи до палеозойската

ера.

По-добре ековете етажерки, върху които да поставяте играчките. Нека бъдат ниски, за да са достъпни. Това ре­шение помага на детето да развива своята независимост, тъй като му позволява да достига играчките си и без май­чината помощ. Добре е лавиците да бъдат достатъчно ши­роки, за да поберат и най-обемистите играчки, и да имат ръб, който да пречи ни топките и играчките на колела да падат. Такова съоръжение е подходящо за цялата предучи­лищна възраст.

Музикалните играчки са не по-малко важни на тази възраст. Малките деца обожават ритъма и звуците. Купете им ударни инструменти като барабанче, тимпан и триъгъл­ник в специализирания магазин или сами им направете та­кива. Интересна колекция от барабани се получава от праз­ни алуминиеви кутии с различна големина. От металните тенджери пък стават прекрасни тимпани. Всъщност пани­ците и тенджерите ви представляват доста задоволителен оркестър. У търговците на музикални инструменти се на­мират също ксилофони, акордеони и други лесни за упо­треба инструменти.

Сега е моментът да купите евтин грамофон (или магне­тофон), който детето само да включва. Не се опитвайте да

опазите плочите. Детето ви ще ги подложи на тежко изпи­тание, но страхотно ще се забавлява. Ще може да ги слуша, като само ги поставя на мястото им и натиска копчето.

Но това не трябва да е единственият му контакт с музи­ката. Купете също качествен грамофон (или магнетофон) с хубави плочи, които да му пускате вие. Не се ограничавай­те с плочите „за деца". Опитайте с екзотична и чужда музи­ка в стила на африканските или полинезийски там-тами, индийската цитра, японското кото и вижте дали ще му ха­реса. През тази податлива и възприемчива възраст е добре да го преведете през разнообразна гама от музикални вку­сове. Ако го направите, то най-вероятно ще обича всяка ритмична и темпераментна музика.

Все по това време книгите стават задължителен игрови -инструмент. Не забравяйте, че в понятието четиво влизат например и каталозите, които възрастните не биха нарек­ли книги - каталогът за марки, за играчки, както и старите списания.

Продължавайте да помагате на детето си да назовава за­обикалящите го неща, като му показвате картинка на пред­мет или човек и произнасяте ясно името му.

Започнете и да му четете. То обича да слуша стихчета в малки доз^ а детските песнички вече са напълно подходя­щи за възрастта му. Подбирайте песните, защото някои от тях са твърде остарели за децата от нашето време.

Тъй като има склонност да изследва книжките, като къса страниците им, купете му книжки от плат или картон. Много ще му харесат книжките с прости илюстрации на неговото ниво. Те са подходящи за всичките предучилищни години. Най-напред му покажете картинката и произнесете дума­та. След известно време си поиграйте с него на „намери кучето, пожарникаря, трактора" и т. н. Впоследствие ще дойде моментът, когато вие ще посочите на детето картин­ката, а то ще изрече името на предмета или човека.

И все пак, когато става дума да се стимулира развитието на говора, книгите стоят много по-долу от майката. Продължете играта на „имена", която сте започнали пред ранното детство. Можете, да я играете навсякъде. В колата показвайте и назовавайте всичко, което задминавате - ка­мион, трактор, къща, църква. Когато заведете детето си на пазар, произнасяйте: „мляко", „портокал", „ябълка", „ба­нан", „риба", „бисквита"...

Развитието на езика у детето ви преминава през два ос-новни етапа - пасивен (то разбира какво му казвате) и ак­тивен (то говори).

На възрастта на първите стъпки преобладава пасивната фаза, Погрешно е всъщност да я определяме като пасивна, защото по това време интелектът на детето ви прави сери­озно усилие да разбере и възпроизведе родния език, който то чува около себе си.

Както отбелязахме в предишната глава, малкото дете за-почва да развива говора си, като гука. По-късно преминава към „изразителния жаргон", както го нарича Гезел - бър-борборене, което наподобява звуците и ритмиката, свойствени на езика на възрастните. Не се колебайте да откликнете на жаргона му, отговаряйте му, бъбрейки като него, все едно че двамата си приказвате истински. Така не само го забавлява­те, н^ _и щ помагате да развие усета си към езика.

Едновременно с „изразителния жаргон" се появяват и първите „фрази", съставени от една-единствена дума. От-делните думи представляват за детето цялостно твърдение: (Искам една)... бисквита!" Или: „(Вземи ме на)... ръце!" Или; „(Искам да отида)... навън!" Рядкост са родителите, които) остават безчувствени към този затрогващ начин на общуване. Няма да забравя една случка с най-малкия ми син, по онова време осеммесечен. Бяхме в едно бунгало на брега на морето. Тъкмо си бях полегнал следобед, и той ме ч задърпа, като умолително произнесе: „Вън... море... плаж!"

Когато детето стане на година и половина, то започва да замества бъбренето си с истински думи. Играта на говоре­не се превръща в социално общуване. Речникът му съдържа от три-четири до сто думи. То започва спонтанно да обра­зува фрази от по две думи като „виж това" или „ела тук", или „довиждане кола", или „дава сладкиш".

Богатството на речника на детето ви и достигнатото от нега езиково равнище ще зависят до голяма степен от на-

чина, по който сте му говорили и сте включвали езика в игрите му. Няма такава играчка или такъв компютър, кой­то да го научи да говори, както вие можете да сторите това.

Ето че домът ви се е превърнал в „училище", в което детето ви изследва вселената си весело и жизнерадостно и извлича от това поука. Това училище се нуждае само от още един допълнителен елемент - информиран учител. Тук излизате на сцената вие и съпругът ви. За да изиграете ро­лята на учителя, ви е необходимо да знаете как се развива детето ви на тази възраст. Затова не е зле да проследите това развитие в някоя книга като например „Малкото дете в съвременната цивилизация" на Гезел. В нея ще намерите глави, подробно описващи типичното поведение на дете на една година, на година и три месеца, на година и половина. Като четете например главата, посветена на бебето на го­дина и три месеца, ще научите какво е обичайното му пове­дение през деня и ще намерите указания за съня, хранене­то, изхождането, къпането, дрехите, индивидуалната дей­ност и социалното чувство на тази възраст.

Ще трябва освен това да прочетете и главата за двего­дишното дете, защото не е изключено някои черти, свойст­вени на тази възраст, да се промъкнат в поведението на вашето по-малко бебе.

Ще ви е необходимо и да знаете кои методи на обучение са успешни с прохождащите деца и кои са обречени на про­вал. Главното е да не принуждавате малкото дете да се сблъсква със среда, предназначена само за възрастни, на­ситена с ценни и чупливи предмети, който го излагат на непрекъснати забрани.

Следният пример добре илюстрира тази опасност. Леку­вах една майка и дъщеря й. Първия път, когато майката доведе седемгодишната си дъщеря, с нея беше и синът й -на година и половина. Майката и момченцето останаха да седят в чакалнята, докато аз разговарях с момичето в каби­нета си. Майката не бе донесла абсолютно нищо, за да може детето да се занимава по време на едночасовия сеанс. Ма­кар да бе лято и кабинетът ми да бе близо до морето, тя и не помисли да заведе малкия на плажа, където би могъл да ей поиграе спокойно, докато чака.

Предполагам, че наистина се надяваше бебето й да стои м:ирно, докато тя си чете списанието. Но, разбира се, не стана така. Часът, който прекарах в кабинета си с момиче­то, бе озвучен от голяма тупурдия и викове „не, не" от стра­на на майката. На какво научи тя детето си през този час? ; На следното: „Не проявявай инициатива. Бъди пасивен и спокоен. Стой мирен и не изследвай нищо."

Ясно е, че не можем да минем без забрани. Но те трябва да се ограничат до огъня в камината и в пещта, до истин­ските опасности, които не сме в състояние да отстраним от обкръжението ей. И когато казвате на бебето „не, не", не се задоволявайте само с „не, не" и „не пипай". То няма да схване, че забраната се отнася само до определени неща.

Употребявайте думи, които обясняват, като „не, печката пари" али „не, огънят ще опари бебето", или „не, по улица­та не се тича, бебето ще се удари". Така ще му дадете да разбере, че конкретният предмет (печката или огъня) е опасен а ще го нарани. А няма да му внушите чувството, че всичко около него, крие заплахи и не бива да се пипа.

Един от най-добрите начини да попречите на бебето да направи нещо, е да го разсеете. Ние, родителите, имаме късмет, че бебетата много лесно се разсейват. Когато из­ползваме това тяхно качество, ние сме като магьосник, кой­то казва на детето: „Хей! Виж какъв поразителен, чудесен, фантастичен фокус Ще ти покажа, а после ще го направиш й ти! " (Стой по-далеч от тази жица или от горещата печка, в която щеше да се блъснеш!),

Прохождащото дете проявява предимно активно и дви­гателно поведение; неизбежно е при това положение да не събори някой предмет или да не се препъне в нещо.

Важно е вие, учителят в неговия дом-училище, да не превръщате в драма всяко негово падане. Ако не се спуска­те да го вдигате всеки път, когато падне, то ще става и само. А ако му спестите коментарите си, когато блъсне или събо­ри предмет, тези дребни инциденти ще му се струват само като временно и досадно прекъсване на игровата му актив-

ност. Така ще укрепне доверието му в себе си и падането ще се превърне в част от редовната му изследователска дей­ност.

Пляскането по дупето е възпитателен метод, към който за съжаление си позволяват да прибягват някои родители на деца на тази възраст. Освен в много редки случаи дете под две години не се бие.

Ако детето упорства да пресича улицата тичешком, може да ви се наложи да го плеснете. Но по-добре насочвайте поведението му, като организирате семейната среда така, че да не влече стотици забрани. Действайте по метода на разсейването и дори на физическата принуда, без да при­бягвате до телесни наказания.

Запазете си пляскането за по-късно и не го прилагайте на дете под две години. Ако забележите, че прекалено чес­то се ядосвате и „му давате да се разбере", значи имате нужда от специалист, който ще ви помогне да преодолеете психо­логическите си проблеми.

Една от причините, поради които много родители удрят децата си, е, че смятат поведението им за умишлено лошо. Например майката сварва детето си в библиотеката да къса страниците на най-хубавата й книга. Тя мисли, че то го пра­ви от враждебност, от лошотия и го удря. Само че няма нищо такова. Четиригодишното дете може да действа, под­тиквано от враждебни и разрушителни чувства, но не и дете под две години.

За последното да къса страници от книга е само част от научната му експедиция в света на книгите. Впрочем то няма да се задоволи да скъса страниците, ами и ще си ги пъхне в устата.

Майката не бива да смесва нормалното държане на бебе, изследващо вселената си, и враждебното поведение на по-голямо дете. Не може да се упреква бебето, че има реак­ции, свойствени на възрастта му.

Съществува и един деликатен за много майки въпрос -да накарат детето си да яде. Това е възрастта, в която се появяват проблемите с храненето. Но освен ако не става дума за сериозно заболяване, такива не би трябвало да има.

Освен психологически - родителите явно не са добри учи­тели по този предмет.