Книга ч. І и ч. ІІ сборникъ само отъ рецептитѣ дадени отъ първа до седма годишнина на списанието

Преди гарнирането, тортитѣ се обрѣзватъ съ осъръ ножъ, за да получатъ равна форма. Отъ бѣлата се отрѣзва повече, за да се извадятъ колелата и фенерчетата - изрѣзани съ винена и ракиена чашки и прикрепени съ телчета.

3. Фурми съ разбитъ каймакъ. Избираме едри фурми, изваждаме костилката, поразтваряме ги и ги пълнимъ съ разбитъ подсладенъ каймакъ, току-що преди сервиране.

4. Разни видове бонбони(идея за приготвяне на домашнитѣ бонбони (виж рецептитѣ имъ на стр. 535.)

Стр. 534

Илюстрационна стр. ХV-а

Коледни бисквити

(Орѣхови, медови и др.).

Тѣзи форми за бисквити могатъ да ви послужатъ за приготвяне на разни коледни бисквити, които лесно могатъ да се накичатъ по елхата, прикрепени съ конецъ.

1 - Бисквити за накачане на елха - приготвятъ се отъ тесто по изборъ, което може да се прави на формички. Като най-подходящи сѫ бисквититѣ: рец. 1134, рец. 1140,стр. 450 и 451. Гарниратъ се съ орѣхи, бадеми и глазура по желание.

2 и 3. Селянка и коминочистачъ. Продукти: 300 гр. брашно, 250 гр. счукана захарь, 250 гр. медъ, 250 гр. счукани орѣхи или бадеми, щипка соль, 5 гр. сода, 1 супена лѫжица розова вода, 7 гр. счукана канела, 4 гр. счуканъ карамфилъ и 3 гр. кардамонъ, ¼ настъргано индийско орѣхче.

Приготовление: Меда се смѣсва съ захарьта и бърка докато побѣлѣе, прибавятъ се орѣхитѣ, вари се нѣколко минути и се оставя да изстине. Тогава се прибавятъ другитѣ продукти и най-после брашното. Омесва се добре и се оставя да постои 1 день. После се правятъ фигуритѣ върху една дъска, слагатъ се върху намазана тава и пекатъ въ умѣрена пещь. Следъ като изстинатъ, украсяватъ се съ захарна глазура.

Захарна глазура. 125 гр. захарна пудра, 2 чаени лѫж. сокъ отъ лимонъ или портокалъ, малко топла вода се разбива на гъста маса, съ която да може да се глазиратъ фигуркитѣ. Оставя се да застине, безъ да се пече.

4 - Новогодишенъ кравай. Прави се отъ кифлено тесто.

5 и 6 - Медови човѣчета, украсени съ налепени бадеми. Приготвятъ се както по-първитѣ, само че се прибавя въ меда 3-4 суп. лѫж. какао. Преди да се пекатъ, се намазватъ съ яйце и набождатъ съ обелени бадеми.

7 - Бисквити - клавиши на пиано. Приготвятъ се (рец. 1152, стр. 453) орѣхови бисквити съ бѣла глазура и следъ като се опекатъ се слага върху бѣлата глазура по една шоколадена ивица.

8, 9 и 10. Медови бисквити гарнирани съ сладко и бадеми. Рецепта настр. 461-1189.

Стр. 535

На стр. 12 при студения бюфетъ говорихме за него.

Тукъ даваме идея за единъ красиво нареденъ студенъ бюфетъ съ най-разнообразни закуски, вино, ликьори, боле и други, както и нужднитѣ сервизи за него.

Домашни бонбони

1377. Шоколадени бонбони. Продукти: 1 чаена чаша млѣко, 2 чаени чаши захарь, колкото яйце чисто нетопено масло, 2 суп. лѫж. какао, 2 чаени чаши нарѣзани орѣхи.

1378. Карамелъ "Му". Продукти: Голѣмина колкото 2 яйца чисто нетопено масло, 40 пар. захарь, 1 ч. чаша млѣко.

Отъ продължителностьта на варенето, зависи и твърдината на бонбонитѣ. Може да се опита, като се капне капка върху ножъ. Ако туримъ по-малко масло, а повече захарь, бонбонитѣ ставатъ по-твърди, а при дадената пропорция - сипкави.

1379. Захарени бонбони. Тия бонбони се правятъ или отъ фонданъ или пъкъ отъ следната смѣсь: пресѣта счукана захарь се бърка, като се капва малко по-малко варенокафе, или нѣкакъвъ ликьоръ. Образува се твърдо тесто; отъ тази маса се правятъ разнитѣ дадени бонбони, които като изсъх-

Стр. 536

залѣпваме ядки отъ орѣхи (фиг. 195). Или пъкъ сѫщитѣ бонбони, следъ като засъхнатъ, натопяваме ги въ разтопенъ шоколадъ или карамелъ, като ги набождаме

на чорапена игла. Слагаме ги върху мрѣжа, докато се втвърдятъ (фиг. 196).

1380. Бонбони "Фѫджъ" съ лешници. Продукти: 2 чаени чаши захарь, 2 супени лѫжици какао, 1 чаена чаша млѣко, 1 чаена чаша вода, 1 чаена чаша счукани лешници, прѣсно масло за чай колкото едно орѣхче, ванилия.

Сварената каша се бърка докато се сгъсти, разбъркватъ се излеко съ лешницитѣ. Така приготвената каша се излива въ една тавичка намазанасъ прѣсно масло. Още не добре застинала се реже на квадрати, които се потопяватъ въ разтопенъ шоколадъ.

1381. Бонбони отъ бадеми. 1 чаена чаша млѣко се вари съ едно парче прѣсно масло голѣмо колкото удно яйце и 2 чаени чаши захарь. Вари се докато се сгъсти, следъ което се прибавя настъргана лиманена кора или ванилия и 2 чаени чаши счукани бадеми. Смѣсьта се излива въ плитка порцеланова или тенекиена тавичка. Следъ като изстине, нарѣзва се на парченца по желание и се обвиватъ въ станиолъ или книжни кисийки.

1382. Бѣли бонбони съ шоколадъ. 1 чаена чаша съ млѣкосе сварява съ колкото яйце прѣсно нетопено масло и 2 ч. чаши захарь. Вари се докато се сгъсти. Когато е вече готово, както при горнитѣ случаи, се туря ванилия, или лимонена настъргана кора за миризма. Излива се въ плитка тенекиена тепсийка. Нарѣзва се на тънко дълги лулички, които се потопяватъ въ разтопенъ шоколадъ. Разтопения шоколадъ се приготвя или отъ готовъ шоколадъ, който разтопяваме върху огъня съ малко вода или млѣко въ чувенена чиния, или пъкъ отъ 2 супени лѫжици какао, лѫжица счукана захарь и 2 суп. лѫж. млѣко. Всичко разтопяваме върху огъня, сгъстяваме го, докато може да служи за потопяване на луличкитѣ. Луличкитѣ се потопяватъ отъ една страна.

1383. Бадемови бонбони. Една чаена чаша млѣко се сварява съ колкото яйце чисто нетопено масло и 2 чаени чаши захарь и 1 суп. лѫж. ликьоръ. Постѫпва се както при бонбони - рец. 1381, и щомъ е готово се прибавятъ 2 чаени чаши счукани бадеми. Нарѣзватъ се на дълги тънки пръчици, които могатъ да се овиятъ въ разноцвѣтенъ станиолъ.

1384. Бонбони съ орѣхи. 2 ч. чаши счукани орѣхи се смѣсватъ съ 1 ч. чаша счукана захарь,100 гр. настърганъ шоколадъ, сока но половинъ лимонъ, настъргана кора отъ

единъ лимонъ и два жълтъка. Омѣсва се много добре. Прави се на топчета, които се оставятъ да съхнатъ два дни. Тѣзи топчета вече изсъхнали се овалватъ въ стопенъ шоколадъ и после въ пѣсъчна захарь.

1385. Бонбони "Калуга" съ кафе. Турете въ една чувенена тенджера 100 гр. чисто нетопено масло, 250 грама счукана и пресѣта захарь, 1 чаена чаша млѣко, 2 суп. лѫжици медъ и 1 ч. чаша много силно прецедено кафе. Поставете всичко това върху огъня, като постоянно бъркайте съ дървена лѫжица. Сварете го много гъсто (докато капка отъ смѣсьта застава цѣла въ студена вода). Намажете съ масло мраморна плоча или тенекия и изсипете смѣсьта на листъ единъ пръстъ дебелъ. Когато смѣсьта е изстинала наполовина, нарѣжете я съ намазанъ съ масло ножъ на кубчета.

1386. Бонбони отъ брашно. Сварява се гъстъ сиропъ отъ 1½ ч. чаша вода. Прибавя се ½ ч. чаша добре изпражено (безъ масло) брашно, 1 винена чаша счукани орѣхи и 1 плоча настърганъ шоколадъ за готвене. Тази смѣсь се бърка върху огъня, докатосе сгъсти. Снема се и докато е топло се прави на топки, които се овалватъ въ пѣсъчна захарь.

1387. Шоколадени бонбони. Взема се 1 кгр. захарь, смѣсва се 150 грама вода, малко лимонтозу (колкото едно зърно отъ леща) и поставя на слабъ огънь. Отначало се разбърква добре да не загори. Ще ври, докато капката започне да се точи катъ косъмъ отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Снема се отъ огъня и започва да се бърка на една страна съ дървена пръчка, докато е още горещо (пръста да не търпи), за да се захароса. Щомъ сезахароса, бързо се размѣсва съ длань (разтърква се) въ чиния, за да стане като меко масло. Това състояние на захарьта се казва кремъ за шоколадови бонбони. Следъ това се оставя да изстине съвършенно. Тогава то остава гладко и не твърдо. Сѫщия день обаче трѣбва да се направи отъ три четвърти отъ смѣсьта на какаото форма искаме (бадеми, кестени или други). Тѣзи топчици се нареждатъ на маслена хартия или стъкло и се оставятъ така най-малко единъ день, за да се затвърдятъ.

На другия день се взема една часть отъ крема, туря се половинъ кафяна чашка вода и 70 гр. какао. Тази смѣсь се разгорещява не на огънь, а като се натопи сѫда въ врѣща вода. Бърка се постепенно, докато стане каша. Кашата трѣбва да стои топла. Горнитѣ топчета (студени) се набождатъ на игли и топятъ въ кашата, за да се покриятъ съ нея.

Стр. 539

Получаватъ се сѫщитѣ бонбони, каквито сѫ въ сладкарницитѣ.

1388. Шоколодени бонбони трюфели. Продукти: 125 гр. настърганъ шоколадъ, 125 гр. счукана пресѣта захарь, 2 супени лѫжици какао, 2-3 супени лѫжици каймакъ, 1 прахъ ванилия и 1 суп. лѫжица чисто нетопено масло.

Приготовление: Всичко се омесва заедно на равно тесто, отъ което се правятъ бонбони. Настъргва се на едро стъргало шоколадъ и въ него овалятъ бонбонитѣ. Турятъ се въ книжни чинийки. Оставатъ се да постоятъ, за да се повтвърдятъ. Ако липсватъ книжни чинийки, нарѣзваме крѫгчета отъ тънка хартия, която плисираме и ѝ даваме форма на чинийка. Особено ефектни сѫ чинийкитѣ отъ сребърна или златна хартия.

1389. Бонбони отъ тиква. ¼ кгр. тиква се нарѣзва на дребни равни кубчета. Потопяватъ се въ варь, както за сладко. зваждатъ се отъ варьта, измиватъ се и варятъ въ сиропъ отъ една чаена чаша захарь и 1 чаша вода, докато изври сиропа. Снематъ се отъ огъня и поръсватъ съ нѣколко капки портокалева есенция. Парченцата тиква се овалватъ въ кристална захарь.

1390. Сливови топчици. Узрѣли сини сливи се натопяватъ въ вода и седатъ една нощь, следъ което се оставятъ да повратъ, за да станатъ мекички. Изваждатъ имъ се кокичкитѣ, следъ което се посипватъ съ захарь и следъ щателно въртение се получава една твърда каша. Приготвената каша се излива върху намазана порцеланова чения въ единъ пласть, дебелъ единъ пръстъ. Оставя се да се втвърди, а следъ това се отрезватъ малки парченца, които се въртятъ между пръститѣ, докато се образуватъ нужднитѣ топчета. Приготвенитѣ топчици се оставятъ въ пещь, за да се изсушатъ, а следъ това се търкалятъ въ една смѣсь отъ какао и счукани орѣхи или бадеми.

1391. Дюлеви бонбони (или отъ ябълки). Ще се настържатъ дюлитѣ, ще се варятъ съ малко вода и ще се прекаратъ презъ едно ситно решето. Получената каша ще се смѣси съ захарьта и ще се бърка на огъня докато кашата стане доста гъста и жилава и да може да се отлепва отъ сѫдътъ. На една порцеланова площь се излива кашата да изстине и следъ това се приготовляватъ разни форми. Тѣзи парченца се поставятъ върху една книга порѫсана съ захарь гдето се оставятъ да съхнатъ. Съ тази каша може да се на-

пълни и едно чисто свинско черво и да се образува едно хубаво суджуче. На ¼ кгр. каша се слага ¼ кгр. захарь.

1392. Халва "Нуга". ¾ ч. чаша медъ се смѣсва съ ¼ кгр. захарь и вари докато се зачерви. Снема се отъ огъня. 5 бѣлтъка се разбиватъ на пѣна и по-малко смѣсватъ съ горещия медъ. Тенджерката пъкъ се туря на много слабъ огънь, като се постоянно бърка и опитва да не се сгъстне много масата. ½ кгр. орѣхи или бадеми се нарѣзватъ на дребно и изсипватъ въ горещата смѣсь. (Може по желание да се прибави и съ фастъци). Намазва се хартия, туря се въ тавичка и се изсипва смѣсьта. Затисква се леко съ бъсчица. На другия день се нарѣзва съ много остъръ ножь (натопенъ въ вода) на квадратни парчета.

1393. Захаросани кестени, лешници или бадеми. Опицатъ се, обѣлва се кожицата имъ. ¼ кгр. захарь се попръсква съ вода и стопява на огъня, докато се зачерви въ приятенъ кафявъ цвѣтъ. Опитва се този карамеленъ сиропъ, като втвърди капката да е умѣрено твърда, за което ако е гъстъ сиропа, се налива вода. Както сиропа е на огъня, кестенитѣ се топятъ едно по едно като се набождатъ съ заострено парче тель. Като се добре напоятъ отъ сиропа, кестенитѣ се турятъ върху тепсия намазана съ масло и оставятъ да застинатъ.

1394. Домашни бонбони. Продукти: 1 водна чаша орѣхи, 1 водна чаша захарь, 1 бѣлтъкъ, 2 чаени лѫж. какао и 6 чаени лѫж. захарь и 2 чаени лѫж. вода.

Приготовление: Орѣхитѣ се счукватъ и смѣсватъ съ захарна пудра и другитѣ продукти. Прави се на тесто, което се много омесва. Още по-добре, ако какаото се предварително размие съ водата (вряща), които се овалватъ въ стъклена захарь.

1395. Бонбони съ бадеми. (Марципанови бонбони). Продукти: 10 суп. лѫж. бадеми,10 суп. лѫж. захарь и 1 бѣлтъкъ.

1396. Бонбони отъ лешници. Продукти: 150 гр. обѣлени лешници (още по-добре бадеми), 160 гр. захарна пудра, 1 прахъ ванилия, 1 бѣлтъкъ. Всичко се омесва добре на тесто и се прави на бонбони. Овалватъ се въ захарь или потопяватъ въ глазура.

1397. Марципанови бонбони отъ сини сливи. Продукти: Избираме едри сушени сливи, разтваряме ги,

Стр. 541

1399. Портокалеви бонбони. Взематъ се коритѣ на 3 голѣми портокала, накисватъ се въ вода - да стоятъ 2 дни, като водата се мени 3 пѫти на день, за да имъ излѣзе горчивината. Сваряватъ се въ вода добре, докато омекнатъ. Сварява се сиропъ отъ ½ кгр. захарь съ ½ кгр. вода, срѣдно гъстъ. Парчетата нарѣзани на крѫгчета се пущатъ въ сиропа да завратъ. Щомъ завратъ се дърпатъ на страна и оставятъ, докато се напоятъ съ сиропъ. Изваждатъ се и се овалватъ въ пѣсъчна захарь. Тъй се топятъ 2-3 дена, после обцеждатъ, овалватъ се въ пѣсъчна захарь и пазятъ на сухо мѣсто.

1400. Малинови бонбони. 1 чаена чаша малини или ягоди се смѣсватъ съ 1 чаена чаша захарна пудра и съ 2 бѣлтъка се разтрива на такава гъстота, че да застава капката на едно мѣсто. Налива се върху тепсия (намазана леко) и се пече въ доста гореща пещь. Оставя се да постои въ

Стр. 542

1401. Балъ суджукъ (суджукъ отъ мъсть). Орѣхи на ядки или бадеми се нанизватъ на конецъ.

Вари се следната смѣсь: 1 кгр. шара се вари съ ¼ кгр. захарь. На 1 кгр. шара се размива около 5 суп. лѫж. картофено брашно. Брашното се поразмива съ студена вода и изсипва въ горѣщата шара. Щомъ се сгъсти, ядкитѣ се заливатъ накачени. Оставятъ да застинатъ. Тъй се постѫпва нѣколко пѫти. Най-после се обсипватъ съ захарна пудра.

1402. Локумъ (рахатъ). Продукти: 1½ лит. вода, ¾ кгр. захарь, 150 гр. нишесте и сокъ отъ половинъ лимонъ. Ако искаме да е по-твърдъ: 1½ литъръ вода, 250 гр. нишесте и сокъ отъ 1 лимонъ. По вкусъ миризма: розова вода, ванилия, сакезъ и др.

Преди да се снеме се прибавя миризмата. Налива се въ тава, избърсана съ масло и като изстине се нарѣзва на квадратчета, които се овалватъ въ захарна пудра или пѣсъкъ.

1403. Локумъ (друга пропорция). 3 чаени ч. нишесте, 6 чаени чаши вода, 8 чаени чаши захарь, ½ чаена чаша нарѣзани бадеми, малко розова вода.

Приготвя се както по първия.

ВАЖНО ЗА ДОМАКИНИТѢ! Милеете ли чистота и хигиена въ жи- лището и кухнята, употрѣбявайте само АНТИСЕКТЪ който унищожава радикално ВСѢКАКВИ ИНСЕКТИ Производство на дрогерия "НАДЕЖДА" - София, Леге, 31 Въ сѫщата дрогерия можете да си купите без- вредни бои и прахове за сладки.

Стр.543

1. - Хлѣбче отъ обикновенъ хлѣбъ. 2. - Маслена кифла. 3. - Бриошъ. 4. - Сладка кифла. 5. - Земелъ посипанъ съ маково семе. 6. - Сгънатъ земелъ. 7. - Солена кифла. 8. - Четвъртито хлѣбче за сандвичи. 9. - Плетенъ земелъ посипанъ съ маково семе. 10. - Парени хлѣбчета.

1404. Бѣлъ хлѣбъ (съ мая). На 1 кгр. брашно се взема 3 чаени чаши топла вода, ½ чаша брашно се слага въ гърненце, залива се съ 1 чаена чаша топла вода, размесва се заедно съ 1½- 2 чаени лѫжички мая и се съединява съ опара приготвена отъ 1 чаена чаша брашно и вряла вода на възгъста каша. Оставя се на топло мѣсто да втаса. Когато се издигне, слага се още брашно и вода, соль, омесва се добре на тесто, покрива се и оставя още веднъжъ да втаса. Вече втасало се прави на 2 хлѣба, които се слагатъ на топло ¼ часъ, намазватъ се съ вода и пекатъ въ гореща пещь. Хлѣбътъ трѣбва добре да се омеси и маята да се слага винаги въ топличка, а не гореща опара.

Черния хлѣбъ се прави по сѫщия начинъ. По желание въ хлѣба може да се сложи ¼ пропорция варени пресовани картофи.

Стр. 544

Отъ първи пѫтъ втасалото тесто за хлѣбъ могатъ да се направятъ питки, които не се оставятъ втори пѫтъ да втасатъ а се веднага пекатъ въ гореща (току-що опалена пещь). Тѣзи питки се набождатъ съ вилици на нѣколко мѣста и намазватъ съ вода или съ яйце.

1405. Пресна пита се замесва съ хладка вода, щипка соль и щипка сода. Отъ 2 ч. чаши вода се получава1 пита. Тестото се омесва твърдо, докато пуща мехурчета. Питата се прави дебела около 2 пръста, намазва се съ яйце и набожда съ вилица. Пече се въ гореща пещь.

Пита може да се омеси съ квасъ или мая, веднага се слага въ намазана съ масло тепсия, оставя се въ нея да повтаса, намазва се съ яйце, надупчва се и пече въ гореща пещь.

1406. Сирененки. Приготвяме си втасало хлѣбно тесто (съ квасъ или мая), безразлично отъ бѣло или черно брашно. Разточва се на дебелъ листъ (около ½ пръстъ) намазва съ масло,нарѣзва се на квадратчета голѣми 5-6 см. 5-6 см. Въ срѣдата на всѣко квадратче се слага сиренена пълнка (отъ натрошено сирене и яйца) или ишимичена. Премятатъ се четиритѣхъ ѫгла едно върху друго и полученитѣ торбички се нареждатъ въ намазана съ масло тепсия, съ сбранитѣ крайща едно до друго съ събранитѣ крайща надолу. Намазватъ се съ яйце и пекатъ въ гореща пещь. По сѫщия начинъ може да се направи и една голѣма турта, като пълнката се сложи по цѣлия листь и листа се сгъне едно върху друго нѣколко пѫти.

1407. Хлѣбчета за чай. Продукти: ½ чаена чаша млѣко, 1 чаена чаша разтопено масло, 3 желтъка, ¼ чаена чаша захарь, 2 чаени лѫжички мая за козунаци и ½ кгр. брашно. Замесва се на тесто много добре и прави на продълговато хлѣбче, или на малки хлѣбчета, които се оставятъ да втасатъ, намазватъ се съ яйце и пекатъ въ гореща пещь.

1408. Хлѣбчета за сандвичи (земели) - 5, 6, 7, 8 и 9 при фиг. 199. Продукти: 1 кгр. бѣло пшенично брашно, 50 гр. масло, 40 гр. мая за козунаци. Млѣко за замесване.

Приготовление: Маята се подмесва съ малко отъ по-рано попарено брашно (опара), прибавя се маслото и съ прѣсно млѣко се омесва тестото, докато пустне шупли.

Стр. 545

При фиг. 200 сме дали маслена кифла.

1409. Сладки кифли. (4 и 10) отъ фиг. 199. Приготвятъ се както обикновения бѣлъ хлѣбъ, само че се прибавя на 1 кгр. брашно - ½ литъръ млѣко, 2 чайни лѫжици мая, 3 яйца, ½ чаена чаша захарь.

Приготвятъ се както обикновенитѣ киъли - гл. фиг. 201. Готови, се намазватъ съ бѣлтъкъ, посипватъ се съ захарь и пекатъ въ гореща пещь. Тѣзи кифли могатъ да се направятъ като хлѣбчета и да се срежатъ съ 1-2 рѣзки. Могатъ да се напълнятъ съ мармеладъ или счукани орѣхи.

1410. Кифли и гевречета за чай. Продукти: ½ кгр.брашно, 4 яйца, 2 суп. лѫж. масло, ¼ чаша захарь се омесва колкото може повече. Прави се на дългички кифлички или гевречета (гл. фиг. 201), които се пущатъ въ топла вода и когато изплаватъ се изваждатъ, посипватъ се съ захарь и пекатъ въ гореща пещь.

1411. Парени хлѣбчета. (10 - отъ фиг. 199). Продукти: 1¼ чаша топло млѣко, ½ кгр. брашно, 2-3 чаени лѫж. масло, ½ ч. лѫж. соль, 1 чаена лѫж. захарь, 1½ чаена лѫж. мая размита въ 1½ супена лѫж. топла вода. Всичко се меси докато пустне мехурчета, прави се на топчета, които се пущатъ въ гореща вода. Щомъ изплаватъ, изваждатъ се съ дупчена лѫжица, слагатъ се на решетка, за да изтече водата, срѣзватъ се отгоре и върху намазана тепсия се пекатъ въ гореща пещь. Покриватъ се съ мокра хартия, за да не изгорятъ.

Стр. 546

1412. Солени кифли (соленки) могатъ да се направятъ отъ тесто за земели рец. 1408 и посипватъ съ кимъ или едричка соль. (гл. на фиг. 199 - 7.)

1413. Солени кифли (другъ видъ). Прави се тесто отъ 1 яйце, 1 лѫж. захарь, ½ ч. чаша масло, 1 чаена лѫжичка сода и 1 чаена лѫж. непълна соль и 7 супени лѫжици млѣко или вода. Брашно колкото поеме. Омесва се много добре.




Тестото се разточва и нарѣзва на четириѫгълни парчеца, които се навиватъ, както показва на фигура 201. Намазватъ се съ яйце.