Life without strife joyce meyer

Раздорът спира потока на помазанието. Не е чудно, че Исус и апостолите поучаваха върху значението на простителността. Исус заяви, че е помазан от Бога да проповядва благата вест и да даде както физическо, така и емоционално и духовно изцеление на човека, (вижте Исая 61:1-3; Лука 4:18). За Исус се говори като за Княза на мира (вижте Исая 9:6). Като Такъв Той е пример, който ни показва как мирът и помазанието работят заедно.

В десетата глава на Лука Исус разпрати седемдесет мъже към съседните градове, които възнамеряваше да посети. Той им заръча да изцеляват болните и да казват на хората, че Божието царство се е приближило до тях. Той им каза да намерят някоя къща и да кажат: "Мир да бъде на този дом!" Ако мирът се установеше там и останеше, те можеха да престоят. Ако ли не, те трябваше да продължат към някой друг град.
И след това Господ избра и определи други седемдесет души и ги изпрати пред Себе Си, двама по двама, във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде (да посети). И им каза: Наистина жътвата е изобилна (има много узряло жито), а работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. Вървете; ето, Аз ви изпращам като агнета сред вълци.
Не носете нито кесия, нито торба с храна, ни (резервни) сандали. Въздържайте се да (забавяте пътуването си като) поздравявате или да пожелавате добро на някого по пътя. В която къща влезете, първо кажете: Мир да бъде на това домакинство! (В това семейство да има свобода от всякакви безпокойства, които са следствие от греха. )
И ако там има някой (достоен) за мир и благословение, мирът и благословението, които пожелавате, ще дойдат върху него; но ако не, те ще се върнат обратно при вас. И останете в същия този дом, яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава заплатата си. Не се местете от къща в къща.

Лука 10:1-7
Преди няколко години почувствах водителство да поучавам върху мира. Прекарах цял ден, като седях на леглото и изучавах темата. Струваше ми се, че сякаш търся нещо свързано с темата за мира и въпреки това не знаех какво е то. Претърсвах Писанията и очаквах към мен да дойде светлината на откровението.

Най-накрая видях нещо в тези стихове в Лука 10 глава, което не бях виждала никога досега. Почувствах как Господ ми показва, че мирът и силата вървят ръка за ръка. Учениците бяха разпратени да изцеляват болните и да прогласяват Божието царство. Едно отдадените им наставления бе да намерят спокойно място, където да отседнат и да живеят. Усетих, че Святият Дух ми казва:

"Джойс, ако искаш да имаш мощно служение, което да помага на множествата, намери мира и остани в него. "

По онова време нямах много мир. Все още живеех с голяма доза вътрешен смут и причинявах немалко безпокойства на другите. Още не бях научила колко е важно да живея без да влизам в разпри. Духът ми посочи, че по същия начин, по който Той е казал на учениците да намерят място на мир и да го направят своя отправна точка за действие, така и аз трябваше да бъда Неговия дом, Неговата отправна точка и че Той искаше домът, в който работи, да е мирен.

Исках да служа под силно помазание и редовно се молех за това. Бог отговаряше на молитвата ми, като ми показваше какво трябва да направя, за да дам възможност на помазанието да потече през мен.

Вярващият има в себе си Божието помазание. В човека, призован от Бога в служение, помазанието пребъдва, за да може той да върши определеното от Бога. Но понякога има неща в живота на вярващия, които трябва да бъдат отместени от пътя, за да може помазанието да потече.

Започнах да забелязвам как дяволът често се опитваше да разпали конфликт между мен и Дейв точно преди някой семинар, на който двамата щяхме да служим. Започнах да виждам как този модел се повтаря.

Също така осъзнах защо семейството ни години наред преживяваше толкова силни атаки от сатана в неделя сутрин. Библията ни поучава, че семето на Божието Слово трябва да се засее в мирно сърце и то от човек, който работи за мира и твори мир.

За нас е важно да сме в състояние да размишляваме за Словото, което е било проповядвано и поучавано.

През цялото време си мислех как няма да обръщам никакво внимание на Дейв или децата, докато не ми се извинят. Определено не ми минаваше и през ум да се върна вкъщи и да им приготвя една приятна вечеря. Даже не възнамерявах да им говоря. Сатана се наслаждаваше на тези дни, в които господстваше плътта ми.

Бях заблудена. Не разбирах какво точно става. В един момент всичко беше наред, а в следващия знаех, че всички ще пощуреят и ще започнат да крещят и да викат. Или пък, точно обратното, всеки ще мълчи като пън и всички ще сме тъй студени и мълчаливи. Беше очевидно, че са били наранени чувствата ни, а погрешните мисли бушуваха на воля. Раздорът представлява препиране, спорове, разгорещени разногласия и гневно вътрешно отношение. Ние определено живеехме в раздор и смятам, че това се случва и в много други семейства и при отделни хора.

И вас ли сатана ви заблуждава така, както бе заблудил и мен? Случайно да сте открили, че и с вас той работи "извън работно време", за да ви обезпокои преди или след като сте чули или прочели Словото? На него му се иска да ви задържи вкъщи, но ако решите да отидете, той иска поне да отидете обезпокоени, така че да не получите нищо от службата.

Пазете се от неговите измами и стратегии. Съпротивете му се в самото начало. Не му давайте време да работи в живота ви. Той ще се опита да ви убие, ограби и съсипе. Откажете да се примирявате с това.

Няма значение колко помазан е проповедникът, защото това помазание няма да има никакво влияние върху вас, ако сте влезли в църквата с враждебно отношение към някого. Помазанието и враждата не работят съвместно, помазанието и мирът обаче го правят. Важно е както говорителят, така и слушателите да имат мир. Семето трябва да бъде посято с мир от човек, който работи за мира и създава мир (в себе си и в другите). Като служител, за мен това означава, че мирът трябва да пребъдва в сърцето ми и да бъда миротворец, ако желая през мен да протича мощно помазание, за да помага на хората.

Докато пътуваме и служим в различни църкви, съм открила, че е интересно да се отбележи колко често пасторите идват на служба сами с кола, но не със семействата си. В началото си мислех, че това е малко необичайно, но някои от тях споделиха, че има две причини, поради които го правят. Първо, много пастори обичат да отиват по-рано в църква, за да се молят и да размишляват над проповедта си. И второ, искат да са спокойни, когато стигнат там. Те са разбрали от опит, че е по-лесно да запазят мира си, когато шофират сами на път към църквата.
ИЗБЕРЕТЕ ДА СТЕ МИРОТВОРЕЦ
Даже и нормалният шум може да обезпокои човек, който има да мисли за много неща. Точно преди службите ни аз размишлявам над това, което Бог ми е дал, за да послужа в този ден. Не се крия от семейството си, но съм ги помолила да се въздържат и точно преди службата да не ми казват каквото и да било, което може да ме обезпокои. Те ми помагат, като се опитват да поддържат около мен мирна обстановка. Вие също можете да помогнете на любимите си хора, като поддържате мира, особено когато знаете, че вече се намират под напрежение.

Когато съпругът се връща вкъщи след особено тежък ден в офиса, съпругата му може да му послужи с мир, като насочи децата към някое занимание, което създава по-спокойна атмосфера, а не чувство на безредие.

Когато съпругата е чистила и готвила целия ден за някое по-особено празнично семейно събиране на следващия ден, съпругът може да й послужи с мир, като изведе децата някъде вечерта и й осигури малко по-дълъг период приятно спокойствие.

Ако някое от децата е полагало изпити за завършване през последната седмица и вече се намира под стрес, родителите могат да изберат да се въздържат от забележки относно разхвърляната му стая или затова, че е оставило колелото си отвън на алеята, докато напрежението от изпитите не отмине.

Можем взаимно да си помагаме да избягваме разприте, ако сме малко по-чувствителни към нуждите на другия. Посейте добри семена и ще пожънете добра реколта, когато дойде време вие самият да сте в нужда. След повече от двадесет и девет години живот с Дейв, аз разбирам кога е уморен или не се чувства добре. Научила съм се в такива моменти да му служа с мир, вместо точно тогава да му стоварвам някой проблем.

Той е много спокоен човек и сигурно би се справил доста добре, даже и да го натоваря с допълнителен проблем, но няма никакъв смисъл да добавяте още към вече и без друго тежкия товар. Дяволът обича да слага върху нас тежки товари, които са непосилни за носене, а после да ни притиска, докато се пръснем. Но Божието Слово ни поучава да бдим един за друг. Това е част от ходенето в любов.

Има помазание за всяко нещо, което сме призовани да правим, а не само за духовните неща. Хората се смеят, когато кажа това, но има помазание, което слиза върху мен, за да пазарувам. Ако то е в мен, обиколката е ползотворна и много приятна. Ако пък не е, не мога да намеря нито едно от нещата, които търся. Сякаш не мога да взема решение какво точно да купя. Даже и да намеря нещо, което да харесам, в мен сякаш няма истинско желание да го купя. В такива моменти си казвам: "Ако си купя нещо днес, то просто ще трябва само да скочи от закачалката да се облече. "

Една вечер наскоро Дейв и аз излязохме да пазаруваме. Спряхме да си вземем по един сандвич и възнамерявахме да прекараме цялата вечер заедно в търговския център. Трябваше да купя подарък за рождения ден на дъщеря ни и исках да огледам наоколо. На Дейв обикновено това му харесва, но точно онази вечер, около тридесет минути след като стигнахме там, той се измори ужасно много.

Тъкмо започнах да се ориентирам в обстановката, когато той започна да ме припира и да ме кара да купим нещо, за да можем да тръгваме. Почувствах се наранена и обидена. Усетих как раздорът нахлу на мига и помазанието изчезна. Изведнъж и аз почувствах, че искам да си тръгваме. Вече не се чувствах спокойна.

Напоследък бях работила доста и не бях прекарала толкова време лично с Дейв, колкото обикновено. Наистина очаквах с нетърпение да прекарам вечерта с него и когато той с държанието си ми показа, че не желае да бъде там, трябваше незабавно да започна да се боря с гнева, непростителността, враждата, отрицателните мисли и сълзите.

Знаех, че това е атака, но знанието ми не я накара да изчезне. Дейв беше наясно, че в момента усилено се опитвам да контролирам чувствата си и затова мълчеше. Излязохме от паркинга и потеглихме към дома. Малко след като се бяхме качили на магистралата, щяхме да се блъснем. Ако не ни бяха опазили Божиите ангели, щяха да ни ударят едновременно и от двете страни.

Това, което бе започнало като една прекрасна вечер, внезапно се бе обърнало в безредие, безпокойство и вражда. Точно по този начин действа раздорът. Опитва се да те хване, когато не си нащрек или тогава, когато си уморен и е по-вероятно да се подадеш, вместо да му се съпротивиш.

По-късно Дейв ми каза, че не могъл да повярва колко зле се почувствал тогава и колко бързо му се стоварило всичко. Бил е добре, когато сме отишли, но внезапно почувствал, че не може да остане повече.

Може да си мислите, че звучи малко неуравновесено да говоря за помазание за пазаруване, чистене на къщата или други ежедневни задължения. Обаче аз твърдо вярвам, че Божият Дух ни е даден, за да ни помага да вършим всяко нещо, което е по Божията воля и е на Неговото време.

Не смятам, че трябва да се мъчим за каквото и да било, а че трябва да се радваме на всичко. Трудно е истински да се наслаждаваш на каквото и да е без помазанието. Божието присъствие прави всичко лесно и приятно. Вярвам, че една жена може да отиде в магазина и да бъде помазана от Бога да купи продуктите, необходими за семейството й, ако тя упражни вярата си, за да освободи помазанието. Ако се ядоса на магазинера, затова че няма определени неща, които тя търси, помазанието ще спре да тече за нейното пазаруване, докато не се върне към спокойното си състояние и раздорът не изчезне.

Раздорът може първо да повлияе на отношението ни и често го прави. Един ден дочух как една жена оплюваше и ругаеше пощите и цялата им система. След като я слушах да говори за закъснелите пратки, загубените колети и цената на пощенските услуги, си помислих: Тази жена е обявила тотална война на цялата пощенска система. И докато враждата стоеше в сърцето й, на нея въобще нямаше да й е приятно да ходи до пощенския клон. Тя се разстройваше даже при самото споменаване на думата.

Веднъж и аз попаднах в ситуация на вражда, но с един магазин за дрехи. Бях купила оттам рокля, която просто се разпадна. В магазина отказаха да я приемат обратно. Ядосах се много и започнах да разказвам на всеки, когото видех, за този магазин и за лошото им отношение към клиентите. С въодушевление разубеждавах всеки, който имаше желание да ме слуша, да не ходи в този магазин да си пазарува. Всеки път, когато минавах покрай щандовете му в търговския център, аз се чувствах обезпокоена. Тогава нямах това откровение относно враждата, което имам сега. Бог започна да ми показва, че трябва да простя на този магазин за дрехи за тяхното отношение, което не бе успяло да удовлетвори нуждите ми. За мен това бе едно ново ниво на знание относно простителността. Знаех, че трябва да прощавам на хора, но и представа си нямах, че трябва да давам прошка на определени места. Научих, че да живееш във вражда с определено място е също толкова опасно, колкото и да си във вражда с някого. Единствената разлика е, че мястото няма чувства, но въпреки това то пак влияе на човека, който живее във вражда по същия начин.

За какви други видове дейности можем да очакваме да бъдем помазани? Вярвам, че съществува помазан сън, на който можем да се наслаждаваме, когато си легнем вечер. Обаче ако човек си ляга, мислейки за някоя изпълнена с враждебност ситуация, той няма да може да се радва на нощната си почивка. Вероятно ще има неспокойни сънища и ще се върти цяла нощ.

Вярвам, че има помазание, което идва върху вас, за да отидете на работното си място и да се наслаждавате на времето прекарано там. Помазанието също така ще ви помогне да вършите работата си с лекота. Но отново, ако сте в конфликт с шефа си или с другите служители, помазанието ще бъде възпрепятствано. Дали това ще е открита вражда или нещо прикрито в сърцето ви, резултатът е един и същ.

Във втория стих на Псалм 133 има още едно откровение. Когато свещениците биваха помазвани, мирото първо се изливаше на главата им. След това то потичаше по яката и по полите на дрехата им. Бог прикова вниманието ми към този принцип: Помазанието потича от главата надолу.

Съпругът ми е помазан да оглавява нашето семейство. Ако сме във вражда, помазанието, което е върху него, няма да протича към мен и аз ще започна да усещам борбата в нашите взаимоотношения. Това може да се отрази и на други семейни въпроси, които могат с лекота да бъдат разрешени, ако аз остана под неговото покривало.

Съществува помазание, което почива върху главата или водача на определена компания и това е така даже и да не го харесвате или да не сте съгласни с него. Когато даден човек е в конфликт с ръководителя (независимо дали открит или прикрит), помазанието не може да протича и да достига до този човек и работата му ще бъде мъчителна. Ще му бъде ужасно неприятно да ходи на работа. Може даже да почне да прави глупави грешки. И макар да знае, че е добре подготвен да върши тази работа, по някаква причина той ще продължава да допуска грешки.

Това е принцип от живота. Бог е създал водачеството, за да поддържа реда. Бог призова Мойсей и помаза Аарон да му помага. Когато работата стана прекалено много и за двамата, Бог допусна Мойсей да помаже други, които да оглавят по-малки групи от хора. Всяка група си имаше началник и дори началниците си имаха водач. Това е Божият ред на нещата, независимо дали ни харесва или не.

Богоугодното отношение към властимащите, поставени над нас, също така ни осигурява духовна безопасност. Ако се покоря на авторитета, за да почета Бог и Словото Му, ще се радвам на свободния достъп на помазанието Му в живота ми. Ако се разбунтувам и откажа да се покоря, така ще спра помазанието. Вярвам, че покорството ме закриля от демоничната атака, докато бунтът отваря вратата точно за това.

Запазвайте помазанието върху живота си, като не допускате раздора в него. Живейте чрез помазанието. Бог ви го е дал, за да ви помага във всичко, което вършите. Нещата не се вършат чрез сила или чрез мощ, а чрез Духа Му (вижте Захария 4:6). Останете тихи и спокойни, бъдете бързи да прощавате, бавни да се гневите, търпеливи и любезни.

Можете ли да си представите някога Исус да е позволявал на дявола да го притиска, така че да изгуби контрол над чувствата си? Исус действаше с пълно себевладеене. Правеше го заради царството и за да извърши работата, която бе изпратен да свърши. Той заяви, че е помазан да свърши определени неща и когато изучаваме живота Му е очевидно, че нито веднъж не допусна духът на враждата да му попречи да осъществи мисията Си.

Исус имаше много възможности да влезе в разпри и все пак, без колебание, Той не се подаде нито веднъж. Даже когато висеше на кръста, Той се молеше: "Отче, прости им, защото те не знаят какво правят" (Лука 23:34). Юда, Ирод, Пилат и фарисеите, всички те му дадоха не една възможност да враждува. Той обърна всяка от тях във възможност да покаже характера на Своя Баща. Вместо с раздор, Той откликна с нежност, любезност и търпение.

Насърчавам те да се изправиш срещу дявола! Не се отказвай от помазанието върху живота си само за да задоволиш някакво плътско чувство, което те принуждава да се държиш като дявола, а не като Бога.

Докато служението ни нарастваше, трябваше да правим определени промени. Начинът, по който вършехме нещата преди, когато имахме само петима служители, сега е просто неприложим. Наскоро променихме работното си време и увеличихме времето за обедна почивка. Преди работният ни ден бе от 8. 00 до 4. 30 часа, с половин час почивка за обяд. Когато служението ни започна и телевизионни излъчвания, искахме офисът да е отворен възможно по-дълго време, за да могат хората да правят заявки за касети. Никой от служителите не се оплака тогава, но съм сигурна, че на някои промяната им е допаднала, а на други - не.

Всички ние си имаме лични предпочитания за нещата. Някои промени се оказват по-добри за нас отколкото други. Ето защо хората, които стоят начело на определена организация, трябва да предприемат най-доброто за цялостната ситуация, а не просто да се опитват да угодят на всеки един поотделно. Никой не може всеки път да удовлетвори всички просто защото хората са много различни.

Забелязали сме, че когато един пастор усеща, че Святият Дух го води в нова посока, част от църквата се съгласява с него, а друга част - не. В повечето случаи чувствата на хората са основани на лични предпочитания, но е погрешно да смятаме, че нашият водач не следва Божията воля само защото ние лично не сме съгласни с промяната.

Един пастор например може да смята, че Бог води църквата да навлезе в широкомащабна евангелизаторска програма за работа. Някои хора от църквата му може да решат, че това е чудесно, докато други ще чувстват, че е по-добре да започнат програма за достигане на собствения им град. Когато хората не успеят да осъзнаят, че чувствата им зависят от мнението и предпочитанията им, те могат доста бързо, като дадат израз на несъгласието си, да отворят вратата за вражди.

Невероятно е колко много разногласия, произтичащи от промените, които не всички разбират и не всички са съгласни, възникват в църквите и носят разруха. На хората, които идват при нас със своите проблеми, казвам, че трябва първо да изчакат известно време след промяната, за да разберат как точно ще се установи тя. След това те трябва да поговорят за своите безпокойства с пастора, а не с останалите членове на църквата. Често пъти, ако поне малко се опиташ да разбереш ситуацията, това би променило цялостното ти виждане по въпроса.

И накрая, ако откриеш, че вече не можеш да се почувстваш удовлетворен в конкретната църква поради настъпилите промени, намери си друго място, което да посещаваш, но живей в мир. Не си тръгвай с убеждението, че всички там грешат. Това, което те правят, може да е правилно за тях, но да не е подходящо за теб. Трябва да си даваме един на друг свобода и да не се осъждаме.