Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Главата съдържа две заповеди.

“И им заповядал Моше следното: „В края на седемте години, в годината на шмита, в празника Сукот, когато дойде цял Исраел, за да се представи пред Г-спод, твоя Б-г в мястото, което Той ще избере, чети на глас това Учение на целия Исраел. Събери народа мъжете, жените и [малките] деца и пришълците…” (31:10-12).

Какво време се има предвид под думите „в края на седемте години”? Има се предвид годината след завършване поредния съботен цикъл, т.е. първата година от новия цикъл. Защо тогава става дума за седемлетие? Защото, вече говорихме с вас в главата “Ки таво”, че събирането на урожая, понякога продължава до есенните празници на следващата година и за този период се разпространяват някои закони на предишната година (третата и шестата, що се отнася до отделянето десетината и седмата година, които се отнасят до законите на годината на шмита).

Думите „в празника Сукот” се отнасят до втората му вечер. Тъй като в празничния ден, първия ден на Сукот, такова събрание е невъзможно, то се провежда веднага след настъпване на полупразничните дни — хол аМоед.

Кой е длъжен да чете „това Учение”? Устната Тора ни казва, че това задължение се възлага на царя.

И така във втората вечер на празника Сукот, през първата година след шмита, народът се събирал в Йерусалим и царят в едно от помещенията на Храма, четял на хората, на глас откъси от книгата “Дварим”, от нейното начало до гл. 6:9 (т.е. “Слушай, Исраел: Г-спод е нашия Б-г, Г-спод е един”). След това той чете стиховете 11:13-21 от главата „Екев” на книгата „Дварим” (“...Ако се вслушате в Моите заповеди...”), а след това – законите за отделяне част от урожая за нуждаещите се, благословение за съблюдаването законите на Тора и страшните предупреждения, за изгнание от страната и разселване (пак там, Реие, 14:22-27; Ки таво, 26:12-15, 28:1-69). И накрая чете главата за царя (пак там, Шофтим, 17:14-20).

В коментарите си към Талмуда, Раши обяснява, защо за четене са избрани именно тези откъси: „Слушай Исраел” се отнася към приемането върху себе си власта на Б-г; „Ако се вслушате” – задължението да се изпълняват заповедите Му; благословенията и проклятията говорят за приемането на Тора като съюз с Б-г; тъй като това се е случило през есента, по време на прибиране на урожая, - се говори и за отделянето на десятъка. И, накрая логиката подсказва, тъй като главата се чете от царя, става дума за неговите задължения.

Всички са длъжни да слушат четенето: ”Събери... мъжете и жените, и [малките] деца и пришълеца…” – т.е. всички без изключение, „...за да слушат, да се учат, да се боят от Г-спод, вашия Б-г и строго да изпълняват всички думи на този закон” (31:12). Мъжете учат Тора, жените я слушат, а децата се приобщават към нея. Тези, които довеждат децата си на това четене, получават особена награда свише.

“И техните синове, които не са знаели [истината], ще чуят и ще се научат да се боят от Г-спод, вашия Б-г...” (31:13). Тези думи уточняват, защо заповедите задължават родителите, да водят децата си на четенето: защото така те ще се научат, да се боят от Б-г. В по-широк смисъл тези думи означават, че децата, т.е. тези, “които не знаят [истината]”, трябва обезателно да учат Тора.

Втората заповед в нашата глава също се отнася до Тора. Тя гласи:
“'И сега запишете си тази песен, научете на нея синовете на Исраел, сложете я в техните усти, така че тази песен да Ми бъде доказателство за синовете на Исраел... И записал в този ден Моше тази песен и научил на нея синовете на Исраел” (31:19, 22).
Вс-вишният заповядва на Моше, да запише песента “аАзину”, където е предсказано бъдещето на евреите и са изброени наказанията, които ще ги достигнат, ако те се откажат от Тора и започнат да служат на идоли.

Тази заповед има и по-широк смисъл. Тя се отнася до всички възрастни мъже-евреи (може би поради това стихът говори в множествено число: „запишете”). Буквално тук се говори само за една песен, а се има предвид и цялата Тора. Всеки евреин е длъжен да напише свитък на Тора – Петокнижието, - даже ако той има свитък, останал от баща му. Ако вие не сте софер (преписвач), вие можете да изпълните тази заповед, като поръчате тази работа на софер. Заповедта задължава мъжа не само да запише цялата Тора, но и да я учи.

Между двата цитирани по-горе стихове, в стих 21, е казано: „... и тази песен ще е свидетелство и няма да бъде забравена, защото ще остане в устата на неговото потомство (Исраел — И. З.)”.

За “аАзину” като за свидетелство ще поговорим в следващата глава. Сега да помислим за думите “не ще се забрави тя в устата на неговите потомци”.

„Ето Моя съюз с тях, - казал Г-спод, - Моя дух, който е в теб и Моите думи, които Аз сложих в твоите уста, те няма да напуснат твоята уста и устата на твоите потомци, и устата на потомците на твоите потомци... от сега и вовеки” (Йешаяу, 59:21).

Преди самото разрушаване на Втория Храм в Йерусалим, раби Йоханан бен Закай успява да убеди римските окупатори, да се съгласят със съществуването в град Явне на еврейска академия. След разрушаването на столицата, точно на този град Явне било отсъдено, да стане духовен център на еврейския народ.

Интересно е да се отбележи, че след революцията през седемнадесета година на миналия век, част от царска Русия – Полша, Литва и Латвия – се отделят и запазват свободата си - те стават комунистически, чак през Втората световна война. И най-интересното е, че именно на тази територия са се намирали мнозинството от центровете за изучаване на Тора: йешивите „Мир”, “Слободка”, “Поневеж”, “Каменец”, “Барановичи”, “Люблин”, “Радин” и други. Случайно ли е било това?
По време на Втората световна война, в резултат на драматично стечение на обстоятелствата, са били спасени десетки хиляди евреи, които се оказват във Вилнюс. От цялата огромна територия на Източна Европа, Литва остава единственото място, където можело да се измъкнеш на свобода. През четиридесета година, в периода който съвпадал с еврейския месец елул, във Вилнюс и Каунас – двата най-големи града на Литва, се откриват служби, в които се издавали визи за бежанци от Полша, които желаели да напуснат СССР. Сред бежанците повечето от хората били религиозни: преподаватели и ученици от известни полски йешиви. По този начин успяват да бъдат спасени учещите в йешива “Мир”, която в последствие се основава в Шанхай, Любавическата йешива от Отвоцк, йешива “Люблин” и други. Сред отървалите се в последния момент, били и ръководителите на “Радин”, “Новогрудок”, “Клецк”, “Гур” и други.

“Фактът, че руснаците ни даваха разрешение да напуснем Русия, - казва един от ръководителите на йешива “Мир”, раби Йехезкел Левинщайн, — беше абсолютно ирационален, той противоречеше на цялата идеология и практика на съветската власт. Вместо всички да ни изпратят в Сибир, както те постъпиха със своите вярващи евреи, руснаците ни предоставяха статут на туристи и ни пуснаха в свободния свят. Няма съмнение, че и те самите не знаеха, защо постъпват така. Именно за това говори и Танаха:“[Както] потоци вода - е сърцето на царя, в ръцете на Г-спод: където пожелае Той, там и го изпраща“ (Мишлей, 21:1)”.

Един от главните герои на тази потресаваща история, бил японският консул в Литва, Семпо Сугихара, който давал транзитна входна виза, на всички желаещи да посетят страната му.

Интересното е, че Япония никога не е имала консулство в Литва и такова е било открито, точно в началото на Втората световна война. На пръв поглед консулът нямало, какво да прави. И все пак наложило му се да работи и то как!

Когато при него се появили първите евреи, с молба да им дадат възможност, да преминат транзитно през Япония, консулът попитал своето ръководство и получил отговор: в никакъв случай! Той пуснал второ запитване: много жалко за хората, ще ги изпратят в сибирски лагери. Отговорили му недвусмислено и го заплашили: ако дадете разрешение – ще Ви дадем под съд. Консулът претеглил и преценил: ако разреша, ще направя Б-гоугодно дело, но то няма да е угодно за моето правителство, ако не разреша ще изложа на опасност човешки животи. И той издавал визи на свой риск и страх. Даже след категоричната заповед на съветската власт, да се закрие японското посолство в Каунас, той продължил да издава на евреите визи, в продължение на три седмици.
Консулът бил отзован и съден, лишили го от чина му и привилегиите, но той се утешавал и радвал от мисълта, че той не е съгрешил пред Б-г. Този човек живял повече от осемдесет години и никога през целия си дълъг живот, не съжалявал за това, което е направил.

През целия Съветски Съюз се проточили към Далечния Изток пътнически влакове, които извозвали евреи спасили се от смъртната опасност. Раби Велвл Соловейчик казвал след това: „Аз мисля, че Транссибирската железница е била специално построена, за да бъдат спасени изучаващите Тора”.

По пътя към Япония, износен транспортен кораб, превозвайки спасени евреи, попаднал в силна буря и загубил управление. Корабът се добрал до бреговете на Япония като по чудо. След като и последният от пасажерите слязъл на брега, корабът потънал много бързо. Как може да не си спомниш в този момент думите на Талмуда: „Ковчегът [на Завета сам] носеше тези, които го пренасяха” (Сота, 35а).

Известно е, че Ковчегът, заедно със съхраняваните в него скрижали на Завета, е били толкова тежък, че всеки друг предмет с такова тегло, не би бил по силите на четирима мъже, да го повдигнат. Ковчегът, в който се намирала Тора, сам е носел носачите си. Нещо подобно се е случило и в Японско море: Тора сама спасява пазителите си.

Пристигайки в Кобе – огромен град с повече от милион жители, където живеели само двадесет и пет еврейски семейства, но те помогнали на пристигналите, да отворят йешивата „Мир”. След половин година йешивата била преместена в Шанхай.

Оказало се, че по това време в Шанхай живеел милионер евреин, на който в съня му било казано, че той е длъжен да направи голямо дело за Исраел. Той и финансирал това строителство през двадесет и пета година. Човекът, който малко познавал традицията и даже не знаел, как изглежда синагога, дори нямал представа, че в нея не може да има общежитие и всичко построил заедно - и общежитието, и огромната кухня със столова. Петнадесет години това място пустеело. То явно очаквало идването на йешива „Мир”!

Имало и още един опит за унищожаване на всички преподаватели и ученици на йешивата. Под предлог, че зачестили бомбардировките на евреите било казано, че трябва да бъдат преместени на три острова. Но разбира се, те не биха достигнали до тези места и за японците, договорили се с немците, оставало само да съобщят, че корабите за съжаление потънали.

Един японец, който се казвал Бактуту, чувайки за този замисъл, казал веднага на евреите непонятната фраза:”Аз съм ви приятел. Ако се случи с вас нещо знайте: аз не съм виновен”. Евреите се развълнували и започнали да си изясняват, какво става и японците вече нямали възможност да запазят тайната и да изпълнят замисленото.
Съюзниците бомбардирали града отчаяно. В налетите участвали стотици бомбардировачи едновременно. Но в йешивата никой, нито един път не пострадал. Един път бомба паднала в зданието по време на обедната почивка, когато всички били на обяд. От тогава чувайки сигнала за тревога, китайците и японците бягали в йешивата, за да се скрият от бомбите.

Тук остава да се добави, че от общините на полските и литовските евреи, попаднали в началото в Япония, а след това в Шанхай и по чудесен начин избягнали изтребването, са израснали не малко мъдреци и сега обучаващи еврейските юноши на Тора, в Исраел и в Америка. Йешивата „Мир” се установява в Йерусалим. Днес в нея се учат повече от хиляда души.

Нека заедно да прочетем тази песен (32:1-43).

1. “Приемайте, небеса и аз ще говоря, и ще чуе земята реч от устата ми”.

Моше застава и говори пред евреите. Защо той започва песента с обръщение към небесата и земята?

Той ги призовава за свидетели на това, което сега ще се случи.

В предходната глава цитирахме: „… ще се окаже тази песен свидетелство пред тях” (31:21). За какво? В своята песен Моше предупреждава народа, че след прегрешението винаги следва наказание. В бъдеще, в трудните времена, песента ще напомня на евреите: вие бяхте предупредени. (Забележете: това предупреждение се съдържа в молитвата „Шима”, която четем ежедневно).

Добре, но защо са необходими свидетели? Песента напомня. И молитвата напомня. Защо са и свидетелите в предупреждението?

За да се обясни това, трябва да се кажат няколко думи за еврейския съд. Но какво общо има тук съдът и еврейският в часност? Но нали точно за това става дума, че народът ще застане пред Висшия съд, ако отстъпи от законите на Тора.

Съществува някаква аналогия между принципите на Небесния, Висшия съд и земния, еврейския. Б-г не наказва човек без предварително предупреждение. Подобно на това, еврейският съд разглежда делото, в зависимост от това дали е било направено на престъпника съответното предупреждение, преди той да съгреши и имало ли е за това свидетели. Нека небесата и земята да бъдат свидетели, че такова предупреждение е направено.

А защо Моше е избрал за свидетели именно тях? Защото свидетел може да бъде само този, който е присъствал и при предупреждението, и при нарушението. Небето и земята присъстват сега, когато се произнася предупреждението и ще присъстват винаги, т.е. и в момента, когато се извършва – ако се извърши – нарушение.

Освен това по законите на еврейския съд на свидетелите се е предлагало да приведат в изпълнение наказанието – евреите не са имали палачи.

Небето и земята ще бъдат такива изпълнители. Ако евреите нарушат Тора, то небесата ще започнат да задържат дъждовете и земята няма да дава урожай. Ако евреите започнат да живеят по Тора, то небесата ще дадат дъжд своевременно и земята ще даде урожай (в молитвата „Шима” това е казано директно).

2. “Ще се пролее като дъжд моето учение, ще закапе като роса казаното от мен,
[ще ви освежи], като дъжд с вятър — зеленина и като капка — тревата”.

Моше сравнява учението, дадено от Б-г чрез него, с дъжда и росата, т.е. говори за дъжд с вятър, т.е за дъжд, който не само храни зеленината, но и я очиства. Без вода няма живот на земята, без нея не може да съществува нито едно растение. Тора е източник на духовния живот на еврейския народ, без нея той ще се разтвори сред народите и ще загине, а държейки се за Тора той е вечен.

3. “Когато ще произнасяш името на Г-спод, въздайте слава на нашия Б-г.

4. Той е непоклатим — съвършени са делата му, защото всичките Му пътища са праведни; Б-г е справедлив и (в Него) няма неистина; праведен и прям е Той”.

Всеки съдия, които желае да постъпи честно, не може да не се замисли за това, какъв срок за наказание да даде на подсъдимия, ако законът предвижда наказание в някакви рамки – да кажем от пет до девет години. Всяка постъпка има свои особености, а за извършителя обстоятелства, които смекчават вината му. Нека му дадем седем и половина години! Сигурен ли е съдията, че за този срок ще размисли и ще се поправи? От друга страна може би на него ще му стигнат седем години или седем години и един месец? А ако гледаме на съда като инструмент за наказание, то тогава може би няма да му стигнат и седем и половина години, а ще са му необходими осем и половина години?

Друга е работата, ако отсъжда Б-г. Изпращайки на човек болест или изолирайки го от обществото, Той претегля всичко до минутата – „съвършени са Неговите деяния”. Б-г е всесилен – „Той е канара”, но не дава излишно, „и всичките му пътища са праведни”.

5. “Вредят на себе си, но не [на Него]; децата [придобили] порок; поколението е изкривено и развратено”.

Оставяйки пътя, посочен от Б-г, човек вреди преди всичко на самия себе си. На практика, кой има полза от пиянството, наркотиците и разврата? Това е все едно да си да си чупиш пръста, пренебрегвайки разумните съвети, да не го правиш. Има постъпки, които не вредят на тялото, а на душата. Човек, който е откраднал чужда вещ, нарушил е съботата – вече не е този, който е бил преди. Така и евреите като цяло: ако се отделят от Б-г, ще навредят на себе си, а не на Него и ще станат род „изкривен и развратен”.

Тази мисъл се развива по-нататък и придобива нов оттенък.

6. “На Г-спод ли въздавате това, народ недостоен и неразумен? Не е ли Той твоя баща, който те придобил? Той те е създал и укрепил!

7. Спомни си миналото, помисли си за годините на всички поколения; помоли баща си и той ще ти разкаже, [попитай] старите хора и те ще ти кажат”.

Преди всичко, както вече казахме, човек вреди със греховете на самия себе си. Но стиховете 6 и 7 съдържат и още един оттенък: укор за неблагодарноста.

Това се обяснява със следния пример. Някога живял един бездомен сирак. Той бедствал и трудно си осигурявал прехраната. Един добър човек го съжалил и го взел в дома си и го отгледал заедно с децата си, научил го на занаят, оженил го и му дал работа при себе си. След няколко години юношата престанал да слуша своя благодетел, въпреки всички указанията за работа.

Казвали му: „Първо, ти си недостоен човек. Защо постъпваш така със своя благодетел?! Второ ти не си умен. Той ще потърпи, потърпи и ще те изгони от работа”.

8. “Когато Вс-вишният давал дяловете на народите, когато разпръсвал синовете човешки, Той поставил граници за народите, по броя на синовете на Исраел”.

Тези редове говорят за зараждането на народа на Исраел. Тора намеква за момента, когато седемдесетте потомци на Яаков слезли в Египет, за да станат многоброен и особен народ. Как е изразен в стиха този намек? Той се съдържа в указанията, че броя на народите на света, съответства на броя на синовете на Исраел. Тъй като съгласно Тора броя на народите на света е седемдесет, ние разбираме, за кой момент в историята на евреите става дума. Този намек се подкрепя от следващия стих:

9. “Защото частта на Г-спод — е Неговият народ; Яаков — е Негов наследствен дял”.

По-нататък става дума, че еврейският народ е много задължен на Вс-вишния.

10. “Той го е намерил в пустинната земя; в празнота и воя на пустинята; Той го е пазил, учил го е, пазил го е като зеницата на окото Си.

11. Както орелът бди над гнездото си, кръжи над своите пиленца, простира крилете си, пази всяко и ги носи на своите криле...”

Б-г извежда евреите от Египет и четиридесет години ги опекунства в пустинята, отнасял се е към тях с особена грижа („както орелът пази своето гнездо”- орелът никога не влита внезапно в гнездото, за да не изплаши пиленцата; той каца на най –близката клонка или камък и шуми с крилата, за да ги предупреди за своето появяване), „както орелът… носи [орлетата си] на своите криле”. Всички птици по време на полет притискат пиленцата си с краката си към корема си, защото се боят от орлите, които летят по-високо. Орлите се боят само от стрелите, които може да изстрелят към тях човек и за това носят своите пиленца на крилата си. Но в стиха има указание за заслугите на еврейския народ пред Б-г. Той ги е намерил „в… воя на пустинята” – намерил ги верни. Без да питат защо, без да знаят нещо за своето бъдеще, те тръгват след облачния стълб, който ги е водел към неизвестноста, - водени от любовта си към Твореца и преданоста си към Него.

12. “Сам Г-спод го е водил, и с него е нямало чуждо божество”.

Това означава, че е нямало и няма в света сила, които може да съперничи с Б-г относно евреите.

13. “Възнесе го Той високо над земята, и яде той плодовете на полето; и го храни с мед от скалите и зехтин от каменисти долини,

14. Краве масло и овче мляко, и тлъстина на агнета, и башански овни и козли, и най-тучна пшеница, и пиел вино шумящо от грозде”.

Б-г въвел Своя народ в прекрасната страна, планинска („високо над земята”) с камениста почва, на която изглеждало, че нищо няма да израсте, но на която щедро израствали и смокини (плодов „мед от скалите”), и зехтин (маслиново масло „от каменисти долини”).

15. “И затлъстял Йешурун, и започнал да рита; ти затлъстя, надебеля, отдалечи се; и остави той Б-г, който го създаде, и хули основата на своето спасение”.

Така и станало. По времето на Първия Храм евреите станали жадни за удоволствия — пророкът Амос (6:4,6) разказва за тези времена : “...лежат на легла от слонова кост … ядат угоени овце... пият вино с чаши и се мажат с най-хубави масла ...” — и се откъснали от Тора.

16. “С чужди божества те Му досаждали и с мерзостите си Го гневили.

17. Принасяли жертви на бесовете, а не на Б-г, божествата, които те не познавали, нови, които се появили неотдавна, не се страхували от тях бащите си.

18. Ти забрави Създателя, който те сътвори, забрави Б-г, който те създаде.

19. И видя Г-спод, и възнегодува, от това, че Го разгневиха Неговите синове и дъщери.

20. И казал: „Ще скрия Своя образ от тях и ще видя, какъв ще бъде края им; защото те са развратен род, синове, които не са верни.

21. Те Ми досаждаха, досаждат Ми с небог, гневиха Ме със своята суета —и Аз ще им досаждам с ненарод, народ-изверг ще ги гневи“.

Изпълнител на наказанието ще стане народ изверг, който Вс-вишният ще изпрати на евреите, т.е. народ, който не вярва в Б-г, както е казано в Тиилим, 53:2: “Казал извергът в сърцето си: „Няма Б-г“.

22. “Защото се разгоря пламъкът на Моя гняв, който изгаря до дълбочината на преизподнята, и изгаря той земята и нейните плодове, и обгаря подножията на планините”.

“Пламъкът на Моя гняв ще изгори до дълбочината…и ще унищожи земята и нейните плодове” – плодородната и цветуща като рай страна на Исраел, ще се превърне в пустиня; „и ще обгоря подножията на планините”- Иерусалим, който е разположен на планини, ще бъде разрушен от враговете (което е ставало два пъти: при превземане на Ерец Исраел от вавилонците и римляните).

А, какво ще стане с народа?

23. “Аз ще изпратя бедствия върху тях, ще насоча Моите стрели срещу тях.

24. Те ще бъдат изтощавани с глад и изтребвани с треска и лют мор; и Аз ще насоча зъбите на зверовете към тях, и отровата на пълзящите гадини.

25. Отвън ще ги убиват с меч, а в домовете им — с ужас: и [той ще обхване], и юношата, и девицата, и бебето, и побелелия старец.

26. Аз бих казал: „Ще сложа край, ще изтрия в сърцата на хората спомена за тях“

27. Ако не беше злобата, натрупана против тях от враговете им: [не желая,] враговете му да си създадат погрешна представа за себе си и да си кажат : „Нашата ръка ги преодоля [тях], а не Г-спод направи всичко това“.

В историята на евреите е имало ситуации, когато техните поражения не могат да се обяснят с естествени причини. Това само по себе си трябва да покаже на враговете на Исраел, че тук действа не тяхната сила, а волята на Вс-вишния. Но те не разбирали това.

28. “Защото този народ е загубил разсъдъкът си, и няма разум.

29. Ако бяха умни те биха осъзнали това; Те биха разбрали, какво ще се случи с тях.

30. Как може един да преследва хиляда и двама да обръщат в бягство десет хиляди, ако не беше ги предал [в техните ръце] Защитникът им, не беше ги предал [в техните ръце] Г-спод?”

По време на Втората световна война няколко немски войници водеха на смърт многобройни колони евреи, а потомците им се удивяват: как е било възможно това? Ставало е, както е било предсказано.

31. “Защото нашият Покровител не е като техния; а [сега] нашите врагове станаха съдии”.

Б-г по-различен начин се отнася към евреите и другите народи. Той не изтребва евреите докрай, даже когато ги предава в ръцете на враговете им, а другите народи — когато им дойде времето, премахва напълно от историческата сцена.

Във времената, когато евреите на са били грешни, нашият Б-г, нашият Покровител и Съдия е наказвал нападащите ни врагове и техните божества не са могли с нищо да им помогнат. А сега нашият Б-г не съди враговете ни, а ни съдят враговете ни.

32. “Защото лозята им сдомски и от полята на Амора лозята им — са като отровни ягоди, гроздовете им са горчиви;

33. Виното им е като змийска отрова, и глава от жесток гущер [се мята, за да ги изхапе]”.

Поведението на евреите било подобно на поведението на жителите на Сдом и Амора.

34. “Защото то е скрито при Мен, запечатано е в Моите хранилища”.

Всички постъпки на човек и добрите и лошите са известни на Б-г и са фиксирани от Него. Те са „запечатани в хранилища”- дотогава, докато Вс-вишният чака : може би грешникът ще размисли - или в негова защита ще проговорят неговите заслуги или заслугите на дедите му. Но когато всички „запаси от добро” секнат и лошото „в хранилището” вземе превес…

35. “На Мен принадлежи [правото] да отмъщавам и въздавам [на тях по заслугите], когато те се препънат ; защото е близо деня на тяхната гибел, и скоро ще настъпи подготвеното за тях”.

Тогава Вс-вишният ще накаже евреите според техните грехове.

36. “Когато Г-спод ще съди Своя народ, и Той промени своите планове спрямо Своите роби, когато Той види, че се вдигнала ръката на врага [над тях] и няма управляващ [цар] и избавление...”

Ето съдът стига до края. Б-г ще види, че в резултат от наказанието евреите са победени и унижени: враговете им тържествуват, няма сред евреите „управляващ [цар]”, т.е. няма поданици, а това означава - че няма свои управници, свои царе и се стига до извода:

37. “...И Той ще каже : къде са техните божества, твърдината, на които те се позоваваха,

38. Които ядоха тлъстините на жертвите им, пиха виното за възлияние? Нека те да станат и да ви помогнат, нека да ви дадат убежище!”

Тук се има предвид не само всички видове идолопоклонство, но и всички идеологии, заради, които евреите са пролива ли кръвта си и са отдавали цялата своя енергия: за социализма, комунизма и други.

39. “Погледнете сега, че Аз — Съм Аз и няма друг Б-г освен Мен; Аз убивам, и Аз оживявам, Аз поразявам, и Аз изцелявам, и никой не може да се спаси от ръката Ми.

40. Ето, Аз издигам към небесата Моята ръка и казвам: Аз съм жив вовеки!”

“Аз съм жив вовеки!” — е форма на клетва. Б-г се кълне да отмъсти на тези, които са измъчвали Неговият народ. Той ще ги съди.

41. “Когато ще наостря въртящия Си меч и ръката Ми ще раздава правосъдие и ще отмъстя на Моите врагове, и ще отдам заслуженото на тези, които Ме ненавиждат.

42. Ще напоя Моите стрели с кръв, и Моя меч ще се насити с плът, [ще отмъстя за] кръвта на убитите и пленените от началото на злодеянията на врага”.

Последните думи означават, че Б-г ще отмъсти за тези, които са загинали не само през последния период, но от самото начало на престъпленията на враговете на Исраел.

Първият... Но първо си представете такава сцена.

Пред съдът стои крадец-джебчия.

Крадецът (спокойно): Какви претенции по същество имате към мен? Съгласно статистиката в Москва може да има измамници. И така, аз съм един от тях.

Съдията (гневно): Да, но ти защо? Някой да ти е заповядал?

В това се състои същноста на първия отговор. Рамбам пише в книгата си “Закони за покаянието” (гл. 6, закон 5), в която той обяснява: ти си наказан, защото никой не те е принуждавал да грешиш!

Вторият отговор принадлежи на Рамбан: “Вс-вишният Сам е казал на Авраам, че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужди страни и ще бъдат поробени и угнетени (Бирейшит, 15:13). И Той казал, че този народ също ще бъде наказан (пак там, 15:14). Защо?” Отговорът има примерно следния смисъл: за да се преизпълни плана! Рамбан обяснява: “Пророк Захаря казва: „...с велика ярост се разгневих Аз на народите… защото Аз се разгневих малко [на Исраел], а те причиниха [на евреите] по-големи страдания, [от колкото те са заслужили]” (1:15). Евреите е трябвало да бъдат роби в Египет, но това не означава, че трябва да бъдат унищожавани техните синове, да се издевателства над тях и да ги избиват. А египтяните „превърнали техния живот в горчив и тежък труд“ и т.н. (гл. „Шимот“ от едноименната книга, 1:14). За това те подлежали на съд и наказание”.

На третия аспект на този проблем обръща внимание също Рамбан. Той казва: ако Б-г реши, че някой човек трябва да бъде убит, то това не означава, че убиецът се освобождава от наказание. Защото той е действал по собствена зла умисъл.

Невухаднецар е можел да изсели евреите във Вавилон — и толкова, достатъчно сълзи са били пролети за това. Но той зверски ги изтезавал и унищожавал! И за това Вавилон е бил навеки погълнат от земята. “А Вавилон, красотата на царствата, украшението на Халдеите, ще стане като Сдом и Амора, разрушен от Б-г. Никога няма да бъде заселен и няма да живее в него никой навеки; и арабите няма да разположат там шатрите си, и овчарите няма да заведат там [своите животни]” (Йешаяу, 13:19,20).

Четвъртото разсъждение. В коментара “Ор аХаим” е казано: ако народите са защитавали и били евреите за това, че те не са изпълнявали законите на Тора би било разбираемо. Но те биели евреите за това, че изпълнявали законите на Тора, за това, че синовете на Израел се различават от тях.

И, накрая петият отговор. Магидът от града Дубно, раби Яаков Кранц пита: защо евреите грешат? И отговаря: на тях им се струва, че другите народи са по-умни от тях. За това те следват идолопоклонниците. (И днес много хора мислиха, че Маркс е велик и светъл гений. И, че Ленин и Сталин са гении. И тръгнаха след тях. А днес в Исраел смятат, че върхът на културата и цивилизацията са Америка и Швеция и трябва да следваме тези образци.) Т.е. евреите са съблазнени от обкръжаващата ги среда.

Един път се случило следното. Преди да напуснат Египет, евреите се разочаровали от тамошните идоли, на които служели: те не успели да защитят Египет от наказанията. „Така също и този човек Моше е бил смятан за много велик човек в земите на Египет, в очите на слугите на фараона и в очите на народа” (Шимот, 11:3). И ето — евреите напускат Египет и вървят след облачния стълб в пустинята. Без да задават никакви въпроси!

Пророк Ирмеяу е казал(2:1—3): “Така е казал Б-г: „Аз помня благосклонноста ти към Мен в твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, [за това как] ти ходеше с мен по пустинята, по незасятата земя“. Исраел е — светинята на Г-спод, Неговите първи плодове; всички, които са го изяждали ще бъдат осъждани; тях ги очакват бедствия…”

Наричайки Израел първи плод на Б-г, пророкът има в предвид часта, която се отделя от плодовете за коаним и е забранена за всички останали. Това означава: че върху тези, които посягат върху Исраел ляга огромна вина. И тази вина е двойна: не само защото народите развалят евреите, но и защото ги измъчват.

Когато завърши съдът на враговете на Исраел, всички народи ще разберат истината и ще славят Б-г и Неговия народ.

43. “Прославяйте народи, Неговия народ! Защото Той ще отмъсти за кръвта на своите роби, и отмъсти на техните врагове, и ще очисти Своята земя и Своя народ!”

Убийците и враговете на еврейския народ, Б-г ще накаже, всички стрели, пуснати към народа ще спре, а Исраел Той ще очисти — от всички следи от бедствията. И народите ще кажат: “Браво евреи! Хилядолетия носихте в света вярата си в единия Б-г и не се отказахте от Тора при никакви условия!”