Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Както знаем в Тора няма нищо случайно – в нея няма нито една излишна дума и нито една излишна буква, нито даже точка (на десет места в Тора над буквите има точки). И разбира се, не е случайна и последователността на законите и епизодите.

Да обърнем внимание на два познати откъса, с които завършва главата „Насо”. В единия от тях се говори за благословенията на коаним, във втория — за жертвите принасяни от главите на еврейските колена за откриването на Мишкана, по-точно — за обновяването на жертвеника. (В главата “Насо” за това преди не казахме нищо, но сега за да продължим обяснението, трябва да отбележим, че Аарон е главата на коляното на Леви, единственият от всички, който не донесъл през тези дни жертви и подаръци в Храма.) Тези откъси следват един след друг и предшестват главата “Беаалотха”.

Тя започва с детайлите, с които се уточнява редът за запалване свещниците на храмовия светилник.

Как са свързани помежду си заповедите за благославянията от коаним и повествованието за подаръците от главите на колената в Храма и правилата за запалване на светилника? Защо подробностите за тези действия се съдържат тук, в четвъртата книга от Петокнижието? Та нали самата заповед за него (вижте анотацията на главата) е написана във втората книга – „Шмот”?

Мидрашът обяснява: Аарон е бил много обезпокоен от това, че всички колена на Исраел почели Мишкана, като принесли и в жертва, и подаръци, а само коляното на Леви не взимало в това тържество активно участие. „Вероятно поради многото ми грехове, аз не съм помислил да направя добро дело”, - тъгувал Аарон (великият човек преди всичко търси вината си).

Поради това Вс-вишният казал на Аарон: “Не се огорчавай. Аз очаквам от теб по-велики дела, от това да ми поднасяш подаръци. Та какво са Ми донесли главите на колената през тези дни? Жертви. Ще дойде време, когато няма да има Храм и жертви няма да има. Но свещите ти ще горят вечно и благословенията, които ще произнасят твоите деца ще звучат вечно” (Мидраш раба, Бемидбар, гл. 15).

И така с благословенията всичко е ясно. За пръв път те били произнесени при откриването на Храма и за това заповедите за тях предшестват епизода с даровете, а с темата за светилника те са свързани с това, че са вечни, както са вечни неговите пламъци.

Но относно вечността на светилника, всичко не е напълно ясно. Нали, ако няма Храм, то няма не само жертвоприношения, но и храмов светилник. За какви вечно горящи свещи става дума?

Рабейну Нисим казва, че съгласно мидраша, Вс-вишният наредил на Моше да предаде на Аарон следното: “Освен откриването на Мишкана в пустинята ще има и обновление на Храма, със запалване на свещите. И тогава Аз с ръцете на твоите потомци ще сътворя за еврейския народ чудеса, и спасение, и обновление, което ще бъде наречено с тяхното име”.

Какво се има предвид тук? „Обновяването на Храма в епохата на „Макабим” – обяснява Рамбан, в коментара си към мидраша.

Страната е била завзета от гърците. Царят, на държавата на селевкидите, Антиох Епифан издал указ, който изисквал от евреите да се откажат от вярата си в единния Б-г. Тези укази препоръчвали да се принасят жертви на идолите, забранили обрязването, спазването на съботата и правилата за кашрут. Неподчинението се наказвало със смърт.

Мнозинството от еврейските младежи се възпитавали в елинистичен дух. Лидерите на еврейските общини, в това число и много от свещенослужителите са били заставяни да си сменят имената си с гръцки. Храмът бил осквернен и службата в него била прекратена. Градовете и селата на Земята на Исраел кипяла от агитатори, които пропагандирали „великата гръцка култура”. Те се опитвали да убедят народа, че йудаизмът е остарял и неминуемо ще отмре. Почтените хора, известни със своята ученост и благочестие били заставяни да нарушават еврейския закон публично: да ядат забранена храна, да работят в събота, да се покланят на идоли (да си спомним примера с Елязар, който приведохме в главата „Емор” от книгата „Вакира”). Тези, които са отказвали, били убивани зверски. Гибелта на евреите изглеждала неминуема.

И изведнъж се разразило въстание, организирано от гражданите начело с Матитяу Хашмонай (тогава те получават прозвището Макабим, под което са известни в историята и представляват абревиатура на ивритската дума, които утвърждава превъзходството на Твореца над всички висши сили; тя е била девиз на Хашмонаим). Въстанието завършва с пълна победа над великолепно обучената армия на гърците. Цялата страна била освободена от идолите. Обновили Храма и го изчистили от мерзостите, възстановили в него службите. За доказателство, че избавлението е дошло свише, Б-г направил за народа чудо: зехтинът в светилниците, който можел да стигне само за една нощ (храмовият светилник запален вечерта можел да гори до сутринта), но той горял осем нощи – докато не доставили в Храма ново масло.

„Делата на бащите са пример за децата”. Събитията, които са се случвали с нашите прадеди, са праобраз на събитията, които ще се случат с техните потомци.

Свързвайки, описанието на тържественото откриване на Храма в пустинята, с правилата по които потомците на Аарон са длъжни да запалват светилниците, Тора подчертава: както Аарон със запалването на светилника е обновил Храма в пустинята, така обновяват Храма и потомците му— Матитияу Хашмонай със синовете си. Запалването на светилника е представено за особено действие, в което се свежда обновлението и спасението. Както помните в Мидраша се казва: „От теб [Аарон] очаквам велики дела, а не подаръци...” Така коментира мидраша Рамбан.

Храмовите светилници символизират светлината на Тора, която озарява нашия жизнен път. И свещите запалени от Макабим, вече горят в домовете ни повече от две хиляди години по време на празника Ханука. Колко огньове са угаснали за това време! А те горят вечно и вечни са благословенията на коаним.

Главата “Беаалотха” има пет заповеди: три препоръчителни и две забранителни.

„И Г-спод казал на Моше в пустинята Синай, по време на първия месец от втората година, след изхода от Египет следното: „Нека принесат синовете на Исраел [жертва] по време на Песах в предвиденото за това време. На четиринадесетия ден на този месец... да я принесат в определеното за това време...” И принесли те [жертва] по време на Песах в първия (месец), в четиринадесетия ден на месеца... както Г-спод повели на Моше, така изпълнили синовете на Исраел. И имало хора, които станали нечисти от контакт с труп и не могли да принесат (жертва) за Песах в този ден и отишли при Моше и Аарон в този ден. И му казали тези хора: “Ние сме нечисти, поради контакт с труп; защо да бъдем лишени от [правото] да принесем жертва на Г-спод в определеното за това време на синовете на Исраел?... И Г-спод казал на Моше: „Кажи на синовете на Исраел така: „Всеки, когато някой е нечист, защото е докоснал труп или [ще] е на далечен път, от вас или от вашите потомци, трябва да принесе [жертва] за Песах на Г-спод, през втория месец на четиринадесетия ден от обяд до залез слънце, с маца и трябва да я яде с горчиви треви. Нека от нея да не остане нищо до сутринта”“ (9:1-3, 5-7, 9-12).

В тези изречения се съдържат четири заповеди.

Едната е насочена към тези, които са били нечисти или са се намирали далеч от Храма и не са успели да дойдат в Йерусалим на 14-ти нисан. Тези хора са били длъжни да донесат пасхална жертва на 14-ти ияр.

Останалите три определят правилата за изяждане на пасхалната жертва:

пасхалната жертва трябва да се яде през нощта с маца и горчиви треви;

не трябва да остава месо от пасхалната жертва за следващият ден;

не трябва да се чупят костите на пасхалната жертва.

Петата заповед в главата препоръчва на коаним, при особени ситуации да тръбят с тръба (10:1-10). На нея ние няма да се спираме. Ще отбележим само, че нито една от тези пет заповеди днес ние не изпълняваме поради ред причини.

Защо 14-ти ияр е определен като втори срок за пасхалната жертва? Защото при високосна година, Песах сякаш се премества с месец, с месец е изместен и Песах шени („Втория песах”).

Много са интересни думите на раби Йосеф Ицхак Шнеерсон, известен и като Ребе Раяц: „Не трябва да губим надежда. За нито един евреин не трябва да казваме, че той вече се откъснал от еврейството и че всичко е пропаднало. Доказателство за това е примерът с пасхалната жертва: човек станал нечист в дългия си път и той много се е отделил и това става вече няколко поколения, но всички те ще започнат да носят пасхалната жертва през следващият месец”.

Това виждаме днес. Към еврейството се връщат семейства от три предишни поколения, които са били атеисти. Този процес върви навсякъде: в Русия, Америка, Исраел. Защото е предсказано в Тора: „И ще стане така: когато се сбъднат за теб всички тези думи – благословения и проклятия, които аз изложих пред теб и ти ще приемеш в сърцето си, намирайки се сред всички народи, където те е изпратил Г-спод, твоя Б-г и се върнеш при Г-спода, твоя Б-г и ще започнеш да слушаш Неговия глас за всичко, което аз съм ти заповядал днес, ти и твоите деца с цялото си сърце и душа... (Дварим, 30:1, 2).

И още един момент е отбелязан от раби Залман Сорочкин.

Живеем в такова време, в което ще ни кажат, че по тази или онази причина сме освободени от заповедта да принасяме пасхалната жертва и тогава може би много от нас ще се зарадват. Няма да е нужно да се купуват агнета и да се ходи в Храма, където да се коли животното и т.н. А хората, които са идвали при Моше в далечното минало („и дошли те при Моше и Аарон в този [същия] ден” — Има твърдение, че именно те са носили останките на Йосеф и за това не са могли да принесат пасхалната жертва), били загрижени: как така ние да не можем да изпълняваме една от заповедите?! „И тези хора му казали: „Защо ние [справедливо ли е] да бъдем лишени от това да принесем жертва на Г-спод, в определеното за това време от синовете на Исраел?““

Раби Сорочкин прави отлично сравнение. Няколко търговци се договорили да заминат за Индия, за да купят стока и след това да я продадат. Сключили договор помежду си с ръкостискане. Но единият от тях си счупил крака и не тръгнал. Колегите му казали: не преживявай, ние ти прощаваме, че ще нарушиш договора. Прошката получил, но какво станало с печалбата му? Колко ли е загубил от това?

Така става и с нас. Ние сега наистина не сме задължени да изпълняваме заповедта да принасяме пасхална жертва. Но сред нас има хора, които чувстват липсата на това освещаване, което човек получава, когато изпълнява заповед.

В главата “Беаалотха” се уточнява редът за придвижването на колената в пустинята Синай.

„По указание от Г-спод продължавали пътя си синовете на Исраел и по указание на Г-спод спирали; през всичките дни, когато облакът стоял над скинията, лагерът не се придвижвал. И когато облакът оставал над скинията много дни, то и синовете на Исраел по указание от Г-спод не тръгвали на път. Случвало се така, че облакът оставал [само] няколко дни над скинията, по указание на Г-спод те разполагали стана си и по указания на Г-спод тръгвали отново на път. Случвало се облакът да остане от вечерта до сутринта, когато се издигал облакът на сутринта, те тръгвали на път; ако той оставал през деня и нощта – щом се издигал облакът, те тръгвали на път. Или два дни или месец или година, когато оставал дълго над скинията и пребивавал над нея, синовете на Исраел не се придвижвали. По указания на Г-спод лагерът се разполагал и по указания на Г-спод тръгвал на път, указанията на Г-спод се спазвали дума по дума [дадени им], чрез Моше” (9:18-23).

За какво е било необходимо да бъде толкова подробно описано и даже да бъде повтаряно? Та нали е било ясно казано, че евреите тръгвали на път тогава, когато облакът започвал да се издига и се спирали заедно с него.

Рамбам отбелязва, че тези стихове говорят за евреите много добре. Ето стоят хората в лагера на неудобно място. Омръзнало им, нямали сили. Искало им се да се махнат от тук на далече! Но...облакът стои на място. Евреите не тръгвали и даже не говорели за тръгване. Случвало се и обратното. Хората вече дълго време ходели и много били уморени. Накрая спирали. Още не успели, както трябва да си починат и изведнъж облакът започва да се движи. Това е заповед, която се подава на място. И те безпрекословно се подчинявали. Или още повече: за една нощ са спрели, а на сутринта отново били на път. Или спирали за цяло денонощие. Мислели си ще има дълга почивка и започвали да разтоварват. И изведнъж облакът се издигал. И всичко се товарело отново.

За това говори пророкът Ирмеяу (2:1): “Така казал Б-г: „Спомням си твоята благосклонност към Мен, в твоята младост, твоята любов, когато ти бе невеста, когато вървеше след Мен по пустинята, по земята незасята”.

Главата разказва много поучително за това, как трябва да се избират ръководителите на народа и съдиите (ще си спомним това, когато се върнем към тази тема в раздела “Дварим”).

Моше казал на Б-г:

“Аз не мога сам да нося [върху себе си отговорноста за] целия този народ, защото е прекалено тежко за мен” (11:14).

Б-г отговорил на Моше:

„Събери Ми седемдесет човека, между старейшините на Исраел, за които ти знаеш, че са старейшини на народа и негови надзиратели, и ги доведи в Шатрата на Събранието, и да Ми се представят те там заедно с теб [пред Мен]. И Аз ще дойда и ще говоря с теб там, и ще взема от духа, който е върху теб и ще го възложа върху тях. И те ще носят заедно с теб бремето на народа, и ти няма да го носиш сам” (11:16,17).

Кои са тези хора - надзиратели? В главата „Шмот” на едноименната книга(5:14) четем: „И биели надзирателите [от] синовете на Исраел, които поставил над тях началниците на фараона, [биели ги] с думите: „Защо вие не направихте [както преди], предвидения брой тухли, вчера и днес?”

Съгласно преданието, на всеки десет евреи имало по един надзирател – отчетник, от който египтяните изисквали изпълнението на нормата. А тя била практически неизпълнима. Египтяните биели надзирателите, искайки те да назовават имената на тези, които работят по-лошо от другите или пречат за изпълнение на нормите. Надзирателите не са били длъжни да работят, но се стараели да помагат на своите братя, трудили се вместо тях и търпели побоите за това, че никого не издавали. Измежду тези хора Б-г заповядал да бъдат избрани съдиите и ръководителите.

И още едно наставление за това, как трябва да постъпват ръководителите на народа.

За да назначи старейшините, Моше е трябвало да избере седемдесет човека измежду дванадесетте колена. Моше се замислил: как да стане това? Ако вземе от всяко коляно по пет човека се получават шестдесет. Ако вземе по шест – получават се седемдесет и двама. Това означава, че от десет колена трябва да вземе по шест човека а от останалите по пет. Ще започнат да се обиждат...Тогава Моше написал на седемдесет листчета думата „закен” („старейшина”), а две листчета оставил празни. Този, който изтегли листче върху, което е написано „закен” - ставал старейшина, а този, който изтегли празно листче няма на кого да се обижда. Винаги е необходимо да се грижим за това, да няма обидени и обвинения за наличие на пристрастие и това правило е особено важно за ръководителя.

Така постъпил Моше и с първенците (за това се разказва в главата “БиМидбар”). Възможно е да знаете, когато първото дете на майката – е син (при това изобщо не е задължително да пръв за бащата), извършваме ритуала, който се нарича пидьон аБен — “откупуване на сина”. Защо?

При напускането на Египет, Б-г унищожил всички египетски първородни, а еврейските оставил живи. От тогава първородните били посвещавани на пощадилия ги Вс-вишен, т.е. те са били предназначени за служене в Храма. По-нататък Г-спод поискал, родителите да откупуват своите първородни и да дават откупа на коаним, защото след историята със златния телец, в която те взели участие, а левим — не, Вс-вишният предава правото за свещенослуженето на левитите. Тази история се излага в Тора в главата „Ки тиса” в книгата „Шмот”.

Въпреки, че днес Храмът не съществува, родителите и до ден днешен откупват първородните си от службата в Храма.

Когато Моше преброил първородните и левите, се оказало, че първородните са – 22 273, а левите — 22 300. Всеки левит в пустинята, откупвал своя първороден със съществуването си - защото не трябва да откупуваш този, който те замества. Но триста левити самите те били първородни - това означавало, че те носели откупа за себе си и не можели да откупят други. Получило се, че на 22 273 първородни, се падали 22 000 левиим, така че 273 първородни оставали неоткупени. Кои именно? Кои от родителите ще трябва да платят откуп? И тук Моше отново хвърля жребий: на 273 билета са били написани размера на откупа – „пет шекела”, а на 22 000 е било написано „син на Леви”. Изтеглилият билет със стойноста на откупа плащал пет монети, а изтеглилият билет с думите „син на Леви” нищо не плащал (гл. “БиМидбар” от едноименната книга).

В главата „Насо” избързвайки напред посочихме, че в последната част на “Беаалотха”, е епизодът с Мирям, която е наказана за това, че е злословила по адрес на брат си. За това говорихме в главата “Мицора” в раздела “Ваикра”.

Сега вижте,как е описан този епизод в Тора.

“И говорила Мириам с Аарон за Моше, за жената абисинка, която той взел [за жена]. И те казали: «Нима само с Моше говори Г-спод? Та нали и на нас Той говори! И чул Г-спод. А Моше [бил] най-скромния човек измежду всички хора на земята. И Г-спод казал веднага на Моше, и Аарон, и Мирям: „Влезте заедно тримата в Шатрата на Събранието. И влезли те заедно и тримата. И влязъл Г-спод в обалачен стълб и застанал на входа на шатрата и заповядал на Аарон и Мирям да се приближат към Него и те двамата се приближили. И Той им казал: „Чуйте думите Ми. Ако между вас има пророк, то Аз съм Г-спод и с видение ще му се открия и в съня му ще говоря с него. Това не се отнася до Моя роб - Моше. В целия Мой дом – [Мой] довереник е. Аз говоря с него от уста в уста, открито, а не със загадки... Защо не ви достраша да говорите против Моя роб, против Моше?...“ И облакът се отделил от Шатрата и изведнъж Мирям се покрила с проказа като сняг” (12:1-10).

“И Мирям била затворена извън пределите на стана за седем дни...” (12:15).

Неразбираемо. Коя е тази жена-абисинка? От къде се появява тя? А ако Моше действително е бил женен за абисинка, тогава защо е била наказана Мирям, която говорила за това с Аарон?

Желаейки да отбележи красотата на Ципора, жената на Моше, Тора, нарича негърка, чернокожа, т.е. дума с обратно значение, подобно на това, както Талмудът нарича слепия - зорък.

Защо Мириам заговаря за нея с брат си? От там тръгва всичко.

Когато Моше избирал старейшините на народа, за да раздели с тях бремето на управлението, над двама от тях -— Елдад и Мейдад слязал пророчески дух (11:26). По това време Мирям стояла редом до Ципора и й предложила : „Да отидем и поздравим жените им! Но Ципора се отнесла към това предложение без ентусиазъм. Мирям се удивила. Ципора и обяснила: Ще ти кажа истината. От момента, в който всички ние слушахме десетте заповеди, Моше се отнася към мен само като брат към сестра си (т.е. отказва съпружеска близост.— И. З.). Няма ли да се случи и с тях същото?“

Трябва да се отбележи, че преди получаването на Тора на планината Синай, още преди да чуят десетте заповеди от Самия Вс-вишен, на евреите им е било забранено да имат интимни отношения: „ Бъдете готови за третия ден не се приближайвай до жена си. (Шмот, 19:15). Когато десетте заповеди били произнесени, Б-г казал на Моше: „Иди и им кажи: „Върнете се в своите шатри“. А ти остани тук заедно с мен и аз ще ти предам всички заповеди... и закони, на които ти ще ги научиш...” (Дварим, 5:27,28). Т. е. Б-г разрешил на евреите да се върнат към обичайния живот, а на Моше заповядва да бъде постоянно готов за общуване с Него, което означава, че му е забранил отношения с жена му.

Мирям помислила, че Моше се отнася към нея така по собствена инициатива и че не е прав, „защото абисинката (красивата жена — И. З.), която той е взел [за жена]” той има пред нея определени задължения. Обезпокоена Мирям отива при Аарон, за да се посъветва: „Но нали и с нас говори Г-спод, но ние не прекратяваме съпружеските си отношения. Явно, Моше смята себе си за по-висш от другите.“

Сега става разбираемо, в какво се състояла вината на Мирям. Ако се бе обърнала към Моше и споделила своите съмнения, не би представлявало грях. Но разговор от подобен род с Аарон, дори и това да не е бил страничен човек, а родният и брат, е смятан за лашон аРа — злословие. Да повторим мисълта на Рамбам: ако пророчицата Мирям е била наказана от Б-г, за необмислените и думи, то ние, които нямаме нейните заслуги, навярно няма да избегнем наказанието за този грях.

За епизода с изпращането на разузнавачите в Ерец Исраел, в Тора се говори два пъти: в книгата “БиМидбар” — по хода на събитията и в последната книга на Петокнижието –„Дварим”, където Моше си спомня целия път, преминат от неговия народ до влизането в Ерец Исраел.

За това, как всичко е започнало, в главата „Дварим” на едноименната книга (1:22, 23) от името на Моше се казва: “И вие всички дойдохте при мен и казахте: „Ще изпратим хора преди нас и те ще разузнаят за нас тази земя, и ще ни разкажат за пътя, по който трябва да вървим и за градовете, в които ще влезем“. И ми харесаха тези думи и аз взех от вас дванадесет човека, по един човек от коляно”.

Моше изпратил разузнавачи по искане на народа, но самият той не бил убеден, че тези действия са били необходими. Но вождът се надявал, че като се върнат разузнавачите, ще разкажат, колко е прекрасна видяната от тях страна и с това ще повдигнат духа на народа.

В главата “Шлах” за този епизод се казва така:

“И Моше ги изпратил да разгледат земята Кнаан, и им казал: „Тръгнете на юг и се качете на планината. И огледайте страната, [изяснете], каква е тя и [какъв] е народът, който я обитава, - силен е или слаб, малоброен е или многоброен. И каква е земята върху, която той живее, - добра ли е или лоша и какви са градовете, в които те живеят, - на открити места или в крепости [живеят те]. И каква е земята – сочна или слаба, има ли по нея дървета или не. Подкрепете се [духом] и вземете от плодовете на земята…” (13:17-20).

Четиридесет дни ходили разузнавачите по земята на Кнаан и като се върнали, хвърлили народа в голям смут:

“Пристигнахме в страната, където ти ни изпрати и наистина там тече мед и мляко и ето нейните плодове. Но народът, който обитава тази земя е могъщ, и [там има] много големи укрепени градове и там видяхме децата на великаните” (13:27, 28).

„И Г-спод чу [вашият] глас, вашите думи и се разгневи, и се закле, казвайки: „Никой от тези хора, от това зло поколение, няма да види добрата земя, за която Аз се заклех да дам на бащите ви… А вашите малки деца, за които вие казахте, че ще станат плячка… ще влязат там, и на тях Аз ще им я дам, и те ще я наследят” (глава “Дварим” от едноименната книга, 1:34, 35, 39).

Б-г отложил влизането на евреите в страната с четиридесет години, за да умрат хората от това поколение в пустинята. Това е било сурово наказание. Но Вс-вишният направил така, че те умирали на възраст не по-малка от шестдесет години. Тези, които в този момент били на двадесет, умирали след четиридесет години, тези, които са били на четиридесет, умирали след двадесет, и т.н.

Разузнавачите се върнали и предали своите впечатления, на осмия ден от месеца ав, „и народът плакал през тази нощ” (14:1) — нощта на девети ав.

Казал Рав от името на раби Йоханан: “Това е била ноща в навечерието на девети ав и Вс-вишният им казал: „[За това], че вие плакахте през тази нощ напразно, Аз ще принудя вашите [бъдещи] поколения да плачат [всяка година] през тази нощ (т.е. ако съгрешавате и заслужите наказание, то ще се осъществи през този ден.— И. З.)” (Талмуд, Таанит, 29).

Казаното се изпълнило и се изпълнява неизменно и днес.

Нека се обърнем към историческите факти.

Деветият ден на ав 3338 год. от сътворението на света и осемстотин осемдесет и девет години след описаните в тази глава събития, вавилонците превземат Ерец Исраел, разрушават и изгарят Първия Йерусалимски Храм. Жителите на страната били изгонени във Вавилония.

Вавилонското изгнание продължило седемдесет години – докато царят на Персия, Кореш (Кир) превзел Вавилония и разрешил на евреите да се върнат в страната си. Те се върнали и построили Втория Храм.

На деветия ден на ав 3828 год. от сътворението на света, след четиристотин и двадесет години от издигането на Втория Храм, той бил разрушен и изгорен от римляните. Историкът Йосиф Флавий, без да знае дори дума от устното предание – „Аз ще заставя вашите [бъдещи] поколения да плачат [всяка година] през тази нощ”, бил поразен в записките си, от удивителното съвпадение: Вторият Храм е разрушен в този ден от годината, в който е бил разрушен и Първият.

Минал повече от половин век след разрушаването на Втория Храм. Героят Бар Кохба превзел Иерусалим от римляните и се задържал в него две и половина години и даже успял да изсече еврейски монети.

На деветия ден на ав (примерно през 135-та година от н.е.) последната опора на въстаниците пада, а Бар Кохба бил убит. По свидетелствата на римския историк Дион Касий, в сражението загинали петстотин и осемдесет хиляди евреи, били разрушени петдесет укрепени града и деветстотин осемдесет и пет населени места; почти цялата Иудея се е превърнала в пустиня.

На деветия ден от месеца ав (няколко години след поражението на Бар Кохба, по-точни сведения няма) римляните разорават Храмовата планина. Изпълнили се думите: „Заради вас Сион ще бъде разоран като поле и Йерусалим ще се превърне в руини, а Храмовата планина – в гол хълм.” (Миха, 3:12). Завоевателите забранили на евреите да живеят в Иерусалим. Нарушителите на забраната ги е грозяло смъртно наказание.

На девети ав — 18 юли 1290 год. — евреите са изпъдени от Англия.

На сутринта след девети ав 1306 год., евреи са изпъдени от Франция, като не им разрешили да взимат нищо със себе си.

На девети ав — 2 август 1492 год. — император Фердинанд изгонва евреите от Испания (деня на изгнанието няколко пъти променяли, докато не се установил окончателно на девети ав). Повече от 300 000 напуснали страната. Много от тях извършили грях като се кръстили, но тайно се придържали към еврейската вяра и се надявали, че ще намерят възможност да напуснат Испания. Инквизицията ги следяла много зорко и изгаряла в огъня тези, които са били уличени в съблюдаване на еврейският Закон. Нито Англия, нито Франция, нито Германия приемали евреите. На тях им останало само да отидат в Турция или в Италия.

На девети ав — 26 юли 1555 год. — евреите живеещи в Рим са преселени, да живеят в първото в историята гето.

На девети ав — 1 август 1914 год. — с началото на Първата световна война, в Русия е обявена мобилизация. Войната разрушила устоялия бит на еврейските общини в Литва, Латвия, Полша, Белорусия, Украйна, Австро-Унгария. Трудно е да се преброи, колко евреи са били убити и измъчвани, колко синагоги и йешиви са били разрушени, колко свитъци на Тора и свети книги са били унищожени.

В следствие от световната война става революцията в Русия. Започнала гражданската война. Бандите на Петлюра, Махно, Деникин, Колчак и всевъзможни военни отряди по това време, унищожили около 300 000 евреи. На власт в Русия дошли болшевиките, победил „социализмът”, а в Германия, като реакция от поражението във войната се появявил нацизмът. Това подготвило почвата за Втората световна война.
На девети ав 1941 год. в Полша започва концентрация на евреите в гето.

Този списък не изчерпва всички примери. До ден днешен ние отбелязваме девети ав с пост.

Постът на деветия ав влиза в число на постите, свързани с исторически събития. Какво означава това? Сред дните на пост в еврейския календар има такива, в които ние постим заради беди, които са се случили преди стотици или хиляди години. Целта на такъв пост е да се извличат уроци от историята, да напомним на себе си, че греховете на нашите предци, са станали причина за нещастията на потомците, да се покаем и да се стараем, да не повтаряме грешките на бащите си. В Тора е казано: „И признавайки своите грехове и греховете на бащите в измяна, когато те Ми измениха и вървяха срещу Мен” (Ваикра, 26:40).

В пета глава в раздела „За постите”, на книгата “Яд аХазака”, Рамбам изброява всичко свързано с историята на поста:

Трети тишрей – денят, когато е убит Гдалия бен Ахикам, който бил начело на евреите останали в Ерец-Исраел, сред разрушаването на Първия Храм. След това убийство, вавилонският цар Невухаднецар изгонил всички евреи и страната запустяла за петдесет и две години;

Десети тевет — денят, когато Невухаднецар започнал обсадата на Йерусалим;

Седемнадесети тамуз – денят, в който през различни епохи са се случили пет печални събития в историята на нашия народ:

виждайки златният телец, Моше разбил първите скрижали;

жертвоприношенията се прекратили в Първия Храм, защото поради обсадата станало невъзможно, да се доставят за тях животни;

римляните разрушили градските стени и влезли в Йерусалим, в дните на падането на Втория Храм;

Апостомос, наместникът на царя на Антиохия, изгорил свитък на Тора;

в Храма е бил поставен идол;

Постът на девети ав, също отбелязва пет трагични събития (ние вече говорихме за тях по-горе):

десет от дванадесете разузнавачи оклеветили Ерец Исраел, народът не се решил да отиде там и Б-г казал, че това поколение трябва да умре в пустинята;

били изгорени Първият и Вторият Храмове;

паднал града Бейтар и въстанието на Бар-Кохба претърпяло поражение;

римляните разорали Храмовата планина.

А сега - за уроците. Талмудът (Йома, 9) казва: “За какво е бил разрушен Първият Храм? Заради три гряха: идолопоклонство, разврат и кръвопролитие. Но защо е бил разрушен Вторият Храм и то [във времена], когато се учела Тора и се изпълнявали заповедите и си помагали един на друг? Заради безсмислената вражда”.

Един смятал, че трябва незабавно да се въстане против римляните, друг мислил, че има още време: народът не е още готов и всичко това може да завърши с изгнание от страната - и всеки гледал на другия като на враг. Ние трябва да разбере: че безсмислената вражда е много опасно нещо.
Пророкът Захария предсказва (8:19) — че когато дойде Машиях, всички дни на пост ще станат празници: “Така казал Г-спод на войнствата: „Постът през четвъртия [месец — седемнадесети тамуз], и постът на петия [девети ав], и постът на седмия [трети тишрей], и постът на десетия [десети тевет] ще бъдат за дома на Йуда радост, и веселие, и празници...“