Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Главата съдържа характеристика на Земята на Исраел, в която за нея е казано нещо много важно:

“Г-спод, твоя Б-г, те води в добра страна, в страна с водни потоци, извори и източници, които излизат [на повърхността] по долината и планината. В страната на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед, в страната където… за теб няма да има недоимък в нищо, в страна, в която камъните са от желязо и от планините и ще добиваш мед” (8:7-9).

“В долината и на планината” е казано, за да се посочат предимствата на Ерец Исраел пред Египет, който се напоявал от канали отведени от река Нил. На възвишенията му е нямало източници.

В стиха “В страната на пшеница, ечемик, грозде, смокини, нар, маслини и мед” са изброени седемте вида плодове и растения, с които се слави Ерец Исраел (под думата “мед” се подразбира сок от презрели фурми).

“...Където... за теб няма да има недостиг от нищо” – това е страна, в която има всичко необходимо за човек.

“...В страната, чийто камъни са от желязо и от планините и ще добиваш мед” – тези думи споменахме в главата “Ваера” на книгата “Бирешит”, привеждайки аргументите на Вернер Келер за практическото значение на Танаха в нашия живот.
Веднага след това е казано:

“И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще почнеш да благославяш Г-спод, твоя Б-г, за хубавата земя, която Той ти е дал” (8:10).

Тези думи произнасяме ежедневно – толкова пъти, колкото пъти през деня ядем парче хляб с определен размер. Те са - част биркат аМазон — специален текст, който съдържа благословения, които произнасят евреите след трапеза с хляб.

Трябва да се знае, че преди ядене и след ядене евреите четат специални текстове, в които благодарят на Вс-вишния за получените блага. Съществуват текстове за благославяне на различни видове храна (когато се яде без хляб): за плодовете на земята (основно това са зеленчуците), за плодовете на дърветата (основно това са плодовете), за продуктите от нерастителен произход (месо, риба, яйца и др.), вода, мляко и всички други напитки, освен виното от грозде, за блюда, сварени и изпечени от зърно (освен хляб).

Особено са отделени седем вида плодове и зърнени култури, изброени в стиха, който току що прочетохме. След като изядат храната, направена от тези растения и плодове, се произнася общо благословение, което е различно от всички други. Особено благословение се произнася също и за виното от грозде.

Много сериозно се отнасят евреите към трапезата с хляб и просто към хляба; след такава трапеза ние четем, както бе казано по-горе, биркат аМазон — текст, в което се съдържат четири благословения.

Когато евреите ядели ман, след яденето произнасяли първото от тях, което било установено от Моше : „Благословен да си Ти Г-споди Б-же наш, Царю на вселената, хранещ целия свят по доброта Си…”

Второто благословение е добавил Йошуа бин Нун след като евреите завоювали страната си: “Благодарим Ти, Г-споди, Б-же наш, за това, че Ти ни даде, за наследство на бащите ни прекрасна страна, добра и обширна и за това, че Ти ни изведе от египетската земя… и за съюза, закрепен от Теб върху нашето тяло и за Твоята Тора, на която Ти ни учиш…”

Когато Давид направил Иерусалим своя столица, е било добавено трето благословение — за Иерусалим. Днес ние го четем в следният вид:

„Съжали се Г-споди, Б-же наш над Исраел, Твоя народ и над Иерусалим -Твоя град, и над Сион, където обитава Твоята слава, и над дома на царя Давид, Твоя помазаник, и над великия и свят Храм, наречен с Твоето Име…”

Четвъртото благословение в биркат аМазон — “добър и творящ добро...” — въведено от мъдреците след разрушаването на Храма (по-точно, след като римляните разрешили да се погребат телата на участниците във въстанието на Бар Кохба, загинали в Бейтар). Историята на това благословение се разказва в Талмуда, в трактата “Брахот”.
И така, перспективите за евреите били най-разноцветни: земята, където Б-г ги води е прекрасна и както е казано в началото на главата – Б-г ще помогне на евреите, да изгонят от нея другите народи и да я овладеят. Но разказвайки за всичко това, Моше постоянно предупреждава народа: всичко това ще се сбъдне, ако вие започнете да изпълнявате това заради, което Б-г ви води тук. Човек лесно забравя благополучието, на Кого го дължи и се отклонява лесно от пътя:

“Пази се да не забравиш Г-спод, твоя Б-г, нарушавайки Неговите заповеди и Неговите закони, и установеното от Него, които Аз ти заповядвам сега. И когато ядеш и се наситиш, и си построиш хубави домове, и влезеш в тях, и едрият и дребен твой скот ще се умножи, и среброто и златото ще се увеличат при теб, и всичко при теб ще бъде много, и надменно ще стане твоето сърце, и ще забравиш Г-спод, твоя Б-г, Който те изведе от земята египетска, от дома на робството... Който те хранеше с ман в пустинята... И ще кажеш в сърцето си: „Със силата си и с крепоста на ръката си се сдобих с цялото това богатство“... Ако забравиш Г-спод, твоя Б-г… то ще ви предпазя днес, да не загинете като народите, които Г-спод унищожава пред вас” (8:11-20).

В тази глава Моше беседва с евреите просто и задушевно.

Не мислете, казва той, че заради вашата праведност или неправедността на народите, населяващи тази страна, Б-г ги изгонва пред вас. Да, Б-г ги прогонва, защото са лоши, но я отдава на вас, не защото вие сте добри, а за да изпълни на клетвата, която Той е дал на Авраам, Ицхак и Яаков.

Помнете миналите си прегрешения (тук Моше посочва греховете на евреите, извършени в пустинята) и не допускайте нови. Помнете, колко пъти Б-г ви е прощавал и колко чудеса е направил Той заради вас, и колко още добрини е готов да направи Той за вас.

И какво иска Той от вас?

“А сега, Исраел, какво изисква Г-спод, твоя Б-г от теб? Само да се боиш от Г-спод, твоя Б-г, да ходиш по всичките Му пътища, и да Го обичаш, и да служиш на Г-спод, твоя Б-г с цялото си сърце и с цялата си душа… за твое благо” (10:12, 13).

И как да не трепериш пред Него, този на Който принадлежи “небето и небесата небесни, земята и всичко, което е на нея”, и как да не обичаш Този, Който „е пожелал да обича само дедите ти и е избрал… тяхното потомство - вас между всички народи, до ден днешен” (10:14, 15), Който е извършил с нас „всичко това велико и дивно, което са видели твоите очи” (10:21)! Моше напомня: не вашите синове, а самите вие видяхте, какво направи Б-г с Египет и египетската войска, която потъна в Червено море и какво Той направи за вас в пустинята.

Заповедта да се боим от Б-г, както и заповедта да Го обичаме - са постоянни заповеди, които не зависят нито от мястото, на което се намира човек, нито от обстоятелствата в живота му. (За постоянните заповеди беседвахме с вас в главата „Емор” от книгата „Ваикра”.).

Какво означава да се боим от Б-г и да Го обичаме?

Да се боим от Б-г означава, че за извършени прегрешения ще последват наказания и че има висша сила, на която трябва да се подчиняваме.

Да се боим от Вс-вишния означава да Му показваме по някакъв начин, че ние Го признаваме за Владетел на света. А как можем да направим това? Да молим от Него и само от Него, Той да удовлетворява нашите нужди и да ни помага в живота.

Такъв евреин с уважение се отнася към заповедите. Той зачита съботата и празниците и старателно се готви за тях. Той дълбоко уважава хората, които изучават Тора.

Ако с такъв човек се случи нещо добро, той знае, на Кого е задължен за това. Ако с него се случи нещо лошо, той не губи надежда, защото вярва, че по жизнения му път го води Г-спод.

Обичащият Б-г търси близост с Него, целият е устремен към Него, както ние се стремим към най-скъпото за нас. Както е казал Давид: „Моята душа Те жадува…” (Тиилим, 63:2).

И, накрая, обичащият Б-г ревнува. Наистина не съвсем така, както ние понякога ревнуваме тези, които обичаме. Той ревнува не Него, а за Него, - старото, но и днес разбираемо значение на думата „ревност”. Всяка обида причинена на Този, Когото той обича, предизвиква в него чувство на гняв и болка, желание да се противопоставя на всеки и всички, които отричат Б-г и оскверняват Неговото Име. „Обичащите Г-спод, ненавиждат злото!... (Тиилим, 97:10).

Обичащият Б-г иска и другите хора да споделят неговата привързаност към Вс-вишния, да постигнат истината, която е открита за него. Той търси тези, на които е нужна духовна помощ и с думи и дела се старае да върне всички, които е възможно, към истината. Това се нарича ревнуване за Б-г. Такъв човек се моли не само за себе си, но и за цялото си поколение. Той се изявява като негов защитник и моли Вс-вишният да бъде милостив към неговите съвременници и да им помогне да се възвърнат към Б-г.
Обичащият Б-г иска да подражава на Твореца, на свойства Му, които са му известни. А какво е открито за човек в Б-г? Неговите дела, всички те са благи и добри. Това означава, че обичащият Създателя се стреми да бъде добър с хората.

Моше привежда в главата много аргументи, които са способни да пробудят и укрепят в сърцето на евреина любовта към Г-спод.

В главата “Ваикра” на едноименната книга, говорихме за заповедите, изпълнявани „по желание на сърцето”, като способ за развиване и усилване в човек на любов към Б-г.
Рамбам посочва и още един способ (Закони за основите на Тора, гл. 2). Той пита: „Кой път [води] към любовта и благоговението пред Вс-вишния?” И отговаря: „Струва си човек да се вгледа в Неговите действия и удивителни творения, така той ще види Неговата безкрайна и неизмерима мъдрост и веднага ще започне да обича и да слави Б-г“.

Природата ни изумява не само със своята целесъобразност и строги закономерности на устройството си, което свидетелства за поразителната мъдрост на Твореца, но и със своето великолепие и разнообразие – Неговата щедрост (която ние се опитахме поне малко да покажем, в първото приложение към книгата – „Чудесата в природата”). Ако вие истински се вгледате в обкръжаващия Ви свят, то ще почувствате, как в душата ви се ражда възторг от Създателя. Опитайте и ще се убедите, колко е прав Рамбам.

“Ако един от братята ти е беден, на една от вратите на твоята земя… не ожесточавай сърцето си и не свивай ръката си пред бедния си брат. А отвори ръката си и му дай на заем според нуждата му, това което не му достига. Пази себе си, да няма в сърцето ти зла умисъл: защото може да наближава седмата година, годината на опрощаването на [дълговете]… и не му дадеш, и [той] възроптае [обиден] от теб към Г-спод и върху теб ще лежи грях. Ти си длъжен да му даваш и да не досажда сърцето ти, когато му даваш, защото за това ще те благослови Г-спод, твоя Б-г, във всяко твое действие или начинание. Защото няма да свършат нуждаещите се на земята, за това Аз ти заповядвам така: отвори ръката си за твоя брат, за нямащия и за нуждаещите се по твоята земя” (15:7-11).

В главата “БеАр” на книгата “Ваикра” говорихме за заповедта „ако обеднее брат ти и дойде в отчаяние при теб, то подкрепи го…” (25:35), която касае същата тема за помощ към нуждаещия се. В тази заповед се подразбира, че ако благополучен човек изведнъж попадне в беда, която го лишава от средства за съществуване, ние сме длъжни да му окажем поддръжка, да му помогнем да си стъпи на крака, преди да е обеднее напълно. Във връзка с нея цитирахме откъси от 10-та глава на „Законите за подаръците за бедните” на Рамбам.

Както навярно вече сте забелязали „Законите за подаръците за бедните” обхващат значително по-широк кръг от ситуации, при които сме задължени да помогнем на ближния материално, отколкото подразбира заповедта.

За тях и говори откъсът от “Реие”, с който започнахме нашата глава. Тук се имат предвид всички ситуации „според нивото на нуждата” на човек, всичко „което не му достига”: трябва да се помогне и на стареца, на който не му стига хляб, и на юношата, който поради това, че е беден не може да се ожени, и на болния който няма пари за лечение…

Но представете си, че ви помолят за помощ двама човека, а вие можете да помогнете само на един. На кой от бедняците ще отдадете предпочитание? Тора казва „един от братята ти” като с това посочва, че братът има предимство пред всички други и по-общо роднината има предимство пред всеки друг човек (ако те са в равно положение). Думите „пред една от твоите врати” ни задължават, след като помогнем на нашите роднини, да помагаме и на бедните от нашия град и след това на бедните от другите градове на нашата страна, „на твоята земя”.

По този начин, Тора ни учи, че при оказването на помощ трябва да има определен порядък и да се установи ред, по който сме длъжни да оказваме помощ.
Общият принцип на такъв порядък е очевиден: ние сме длъжни да се ръководим не от своите симпатии или антипатии, а от степента на обективна близост – първо да се погрижим за „най-ближните” от ближните, а след това за „по-далечните” ближни. Задължени сме да помагаме на нашите родственици, независимо от отношенията между нас. А това, като че ли помага, да се заобича човек.

Посочвайки ни този принцип, Тора защо след него не ни дава заповед асе – „прави” (в нашия случай – „дай”), както бихме могли да очакваме, а заповед ло таасе („не ожесточавай сърцето си”, „не свивай ръката си”). Защо?

Отначало да опитаме да разберем смисъла на тези заповеди ло таасе.

Знаейки особеностите на човешката психология, Тора ни предписва да не ожесточаваме сърцето си – за да не се колебаем, да не се измъчваме от съмнения: да дам или да не дам, - а да се дава охотно, с готовност. И втората заповед ло таасе ни заповядва: ако ти вече си проявил такава готовност, протегнал към човек ръка за помощ – не свивай ръката си отново. Тези две забрани завършват с думите „пред твоя нямащ брат”. Те означават, че всички ние децата на Яаков – сме братя. Но в тях има и оттенък на предупреждение: ако ти ожесточиш сърцето си, свиеш ръката си и не се отнасяш към бедняка като към брат, то гледай да не му станеш събрат по нещастие.
Раби Хия (Шабат, 151б) казал на жена си: „Ако беден помоли за нещо, побързай да му донесеш това, за което е помолил - така ще носят и на твоите деца”. Жена му отговорила: „Защо проклинаш децата ни? Раби Хия и казал: „Животът е колело. Понякога сме на колелото, а понякога под колелото, това е неизбежно”.
Това, че животът е въртящо се колело, трябва да се помни винаги. Може би и на нас някога ще ни се наложи да прибегнем до помоща на хората, ако не към нас, то на нашите деца или внуци. Не трябва да разсъждаваме така: защо аз трябва да отдавам на другите това, което съм заработил с тежък труд? Всичко, което имаш, ти е дал Вс-вишният като на Свой касиер: първо – за разходи за семейството (но не за разкош и гуляи!), а след това за това, което истинският Хазяин на тези пари счита, че е необходимо. Даже бедният човек е длъжен да дава нещо.

Чак след заповедите ло таасе, Тора ни дава заповед асе: “Разкрий му своята ръка и му дай заем”. Така е построен целият откъс. „За да няма в сърцето ти зла умисъл”, „нека не досажда сърцето ти” се редува с “ти си длъжен да му дадеш”, „отваряй ръката си за брат си”.

Това не е единственият случай, когато Тора подкрепя заповед със забрана и забрана със заповед. Как забраната да се работи в събота, се подкрепя с предписанието да се почива в този ден, така и в главата „Реие” предписанието да се помага, се подкрепя със забраната за алчност.

Да се отклоним малко от нашата тема. Защо през цялото време отбелязваме разликата между заповедите – асе и ло таасе? Защото между тези две категории мицвот има разлика и тя действа на всички нива: от достъпните за разбиране до скритите (та нали не просто така имаме 248 заповеди асе – толкова, колкото са частите на тялото ни и 365 заповеди ло таасе – толкова, колкото са дните в годината, както вече говорихме в главата „Емор” на книгата “Ваикра”).

Напълно разбираемо е например, че заповедта „прави” не може да се наруши с действие, нали? Но може да се пропусне да се изпълни. А заповедта „не прави” – обратното - с действие се нарушава. Не поддавайки се на съблазънта да нарушиш, само се укрепваш в доброто.

За нарушението на забрана на Б-г строго ни наказват, но ние можем да се поправим с разкаяние. За пропусната асе, наказанието е по-малко, но колкото и да се разкайваш наградата, която се полага за изпълнение на асе, вече няма да можеш да получиш. Излиза, че от една страна е много лошо за човек да нарушава ло таасе, а от друга – много е лошо да не изпълнява асе. Това е като мръсната риза и ризата без ръкави. Първата може да се изпере, а с втората какво да я правим?

Така, както ние молим Б-г да чуе нашите нужди, вярвайки, че Той слуша нашите молитви, така ние трябва да се вслушваме в молбите на бедните. Този, който жали другите, ще бъде пожален от Б-г. Цдака – безвъзмездното пожертвование – удължава живота и отменя суровите наказания на Висшия съд.

Единственото, което ще имаме в другия свят - е това, което сме отдали в този: „И ще тръгне пред теб твоята добродетел” (Йешаяу, 58:8).

Думите “разкрий своята ръка и му дай на заем” говорят за две действия: в първата част на стиха се подразбира безвъзмездното пожертвование, а втората – даденото на заем, т.е. това, което трябва да бъде върнато. Но разликата между пожертвованието и даденото на заем не се различава само по това. Ако при първото ние сме длъжни да дадем безусловно (естествено ако имаме такава възможност), то даването на заем на пари сме длъжни да направим, само при условие, че длъжникът има възможност да ни ги върне. Ако знаем, че той няма да направи това, то ние не сме длъжни да му дадем заем.

При това Тора ни предупреждава:

“Пази себе си, да не влезе в сърцето ти зла умисъл: когато се приближава седмата година, годината на опрощаване на [дълговете]… и не му дадеш, - а [той] възроптае [обиден] срещу теб към Г-спод, и върху теб ще лежи грях”.

Както знаете, по закона на Тора един път на седем години, в годината шмита, са опрощавали всички дългове. И ето специална заповед нарича човек, който не желае да дава на заем на евреин, заради опасението, че той няма да върне дълга до този срок, злоумишленик.

Но нали евреин, както току що говорихме, не е длъжен да дава заем в случаите, когато няма да му го върнат. Защо Тора ни задължава малко преди годината шмита да даваме заем, без да се безпокоим за връщането му?

Първото, което трябва да кажем е, че шмита не анулира всички дългове, а само тези, които човек е длъжен да върне до края на годината, но не го е направил. А по-късно великият еврейски мъдрец, член на Санедрина, Илел допълнително установил порядък, който позволявал на човек, въпреки всичко, да си поиска (или изиска) дълг, като го направи по пътя на специална процедура. За това той е бил длъжен в присъствието на трима съдии, да напише особено заявление, че им възлага да изискат дължимото му. Илел въвел такъв ред, защото забелязал, че неговите съвременници през известни периоди не желаели да си дават един на друг пари на заем и с това нарушавали заповедта „за да няма в твоето сърце зла умисъл”. Както казват нашите мъдреци, установеното от Илел — е помощ и за богатите, и за бедните: то предпазвало богатите от загуба и обезпечавало на бедния поддръжка.

Тогава за какво ни говори тази заповед? Когато всички условия са уговорени, не трябва да нервничим и да се терзаем от въпроса: защо да рискувам? А ако изведнъж длъжникът не може да плати навреме и парите пропаднат? Тора ни препоръчва да не се грижим прекалено за своя душевен покой, да не мислим за себе си прекалено много, а за другите прекалено малко.

“Съблюдавай пролетния месец и празника Песах [в Името] на Г-спод, твоят Б-г, защото през пролетния месец те изведе Г-спод, твоя Б-г през ноща от Египет” (16:1).

Заповедта предписва да празнуваме Песах през пролетта, при това Тора не споменава конкретен месец. Ясно е само, че се има предвид месецът, когато евреите са напуснали Египет. Но ние не знаем, как се нарича той. В главата не се съобщава за това.

Има ли в стиха отговори на нашите въпроси? Не. И никъде в главата „Реие” не се уточнява това.

Да се обърнем към главата „Бо” на книгата „Шмот”, където става дума за изхода от Египет. Там четем: „Този месец за вас е началото на месеците…” (12:2). Казано е без всякакви уговорки: този месец. Получавайки заповедта евреите знаели, за кой месец на дадената година става дума, защото за тях, той е свързан с определени събития. Но когато четем Тора не получаваме информация, нито за името на месеца, нито за това, по коя календарна система се води по-нататък отчитането.

Говорейки изключително за месеците, а не за годините, Тора посочва ясно, че в основата на нашия календар трябва да лежи лунният цикъл. Обаче Ибн Езра отбелязва, „Луната няма година, а Слънцето няма месеци”. Как да се направи така, че Песах винаги да идва през пролетта?

Да се върнем към главата “Мишпатим” на книгата “Шмот”: “Съблюдавай празника на мацот: яж седем дни мацот, както Аз съм ти заповядал в определеното време на пролетния месец, защото в този месец ти си излязъл от Египет” (23:15).

Същата неопределеност. Никакви указания, освен думите „Както Аз съм ти заповядал”.

Но какво именно е заповядал?

Интересното е, че с тази формулировка — каашер цивитиха (“както Аз ти заповядах”) — се срещаме и в главата „Реие”, но вече използвана към друга заповед – правилата за убиване на животните: “...коли [животните] и от едрия, и от дребния скот, които ти е дал Г-спод, както съм ти заповядал, и яж… колкото душата ти иска” (12:21). При това дори няма и намек, как трябва да се коли добитъкът!

Няма дълго да ви интригувам. По-скоро, вие знаете че заедно с Писмената Тора, Вс-вишният е дал на евреите Устната Тора. Там се намират и отговорите на нашите въпроси.

Един път ние - няколко евреина, разговаряхме за Устното учение. Как да докажем днес, че то ни е дадено от Вс-вишния заедно с Писмената Тора?

Аз предположих, че трябва да разсъждаваме така. Ако разумен човек даде някакво сериозно указание (да кажем, изпише рецепта за болен или състави инструкция за използване на някакъв прибор), то тя трябва да бъде ясна и недвусмислена, да изключва различното четене.

Дайте да разтворим Тора на три, четири случайно избрани места и да видим, дали тя се изразява ясно или не.

Първите думи на които се натъкнахме бяха: „Този месец за вас е - начало на месеците...”- те са ви известни вече. И какви въпроси те предизвикват – също. Както и да се опитвахме да се ориентираме в тях, не успяхме да стигнем до едно мнение и за това отворихме ново място в Тора.

“И да бъде за теб знак на ръката ти и да ти напомня между очите ти… че със здрава ръка те е извел Г-спод от Египет” (Шмот, 13:9). Като спомен за изхода видимо, трябва да носим някакъв „знак на ръката си”. Какъв е той, от какво е направен, на кое място върху ръката е разположен? Какво означава „между очите”? Помъчихме се половин час и отново не достигнахме до едно общо мнение. Отворихме трето място в Тора.

Тук съвсем се объркахме. Как да разбираме думите „не режи над квасно”? Това означава ли, че жертвеното животно стои над парчета хляб и то трябва да се премахне? Или когато колим жертвата, не трябва да поставяме под струята кръв съд, в който има хляб? И коя жертва се нарича „Моя”? И въобще, какво означава това – „режа кръв”?

Сега прочетохме приведените по-горе думи от неделната глава – „заколи от … добитъка…”. И намерихме нещо - „както Аз ти заповядах”.

- Това означава, че в Тора някъде има инструкция, как да се колят животните – каза някой от събеседниците ни.

Аз казах, че до сега на никой не се отдало да намери това указание в текста на Тора и предложих хиляда долара на този, който съумее да направи това за един месец. Месецът мина отдавна, но при мен не се яви никой да вземе наградата.

И те действително съществуват, но не се съдържат в Писмената, а Устната Тора, - учение, което по-подробно разглежда всички детайли на заповедите. Вс-вишният ни е дал Тора, без да пренебрегва дори и дреболиите. Всички тези детайли в последствие са били фиксирани в Талмуда.

Отговорът на първия ни въпрос: как да направим така, че Песах винаги да идва през пролетта – като използваме лунно-слънчевия календар, чийто принцип на построяване подробно е изложен в трактатите “Санедрин” и “Рош аШана”; на втория — правилата за убиване на животните – отговаря трактатът “Хулин”.

В Устното учение може да се намерят отговорите на всички тези въпроси, които поставиха в затруднение мен и моите събеседници.

А сега да поговорим за еврейския календар.

Както е известно, когато е съществувал Санедринът, началото на новия месец се е установявало по свидетелството на двама очевидци, които са забелязвали момента на поява на новата луна. Хората, които са видели новата луна, идвали в бейт дина в Иерусалим и съобщавали за това. Трябвало е да има минимум двама такива свидетели. Те били подробно разпитвани и ако отговорите им били убедителни, бейт динът обявявал рош ходеш — началото на новия месец.

От друга страна в Талмуда, в трактата „Рош аШана” (25а) е казано:

„Един път на двадесет и деветия ден [един] на месеца небесата били закрити от облаци и се показало нещо подобно на лунен сърп. Народът помислил, че това е началото на месеца и равинският съд пожелал да обяви рош ходеш. Рабан Гамлиел казал: “Това предание съм чул в дома на бащата на моя баща. Не може да има нова луна по-рано от двадесет и девет и половина дни и две трети от часа и седемдесет и три хиляди и осемдесет части от часа (половината ден – това е полуден, а в денонощието има – двадесет и четири часа, отчетени по слънцето, защото както е казано, „слънцето знае своя залез“ за разлика от луната — И. З.). За това аз не приемам свидетелите – облакът им се е сторил за луна”.

На този ден умряла майката на Бен Заз и рабан Гамлиел държал голяма реч. Не защото тя била велик човек, а за да може народът да разбере, че новият месец не е бил обявен - в новомесечие не се говорят траурни речи“.

Рабан Гамлиел казал ясно: „Такова е преданието… от дома на бащата на моя баща”. А от къде са знаели това бащата на неговия баща и неговите предци? От Моше. Моше получил това знание непосредствено от Вс-вишния.

И така, ние имаме предание, което казва, че Луната извършва една обиколка около Земята за 29 дни 12 793 1080 часа (23+73 1080 = 793 1080).

Освен това ние имаме предание, че за времето, когато Земята извършва 19 завъртвания около Слънцето (т.е. за 19 слънчеви години) луната прави 235 завъртания (т.е. минават 235 лунни месеца). Днес тези 19 години се наричат цикъл на Метон (по името на гръцкия учен, който в последствие стига до тази цифра в резултат на изчисления).

Ако разделим 235-те месеца на 19 години, ще получим 12 месеца за една година и ще останат седем месеца. Това означава, че за да установим месеците по годишните времена (както това става при слънчевия календар), трябва да установим 12 обикновени години по 12 месеца и 7 високосни по тринадесет месеца. 144 (12 612) и 91 (7613) общо – 235. На 19 слънчеви години ще съответстват 12 обикновени и 7 високосни лунни години.

Как да разпределим 7-те високосни години през деветнадесет годишния период с минимална грешка?

Разликата между продължителността на обикновената слънчева година (примерно 365 дни и 6 часа) и обикновената лунна година (примерно 354 дни) – е около 11 дни. За три години тя ще стане 33 дена, т.е. около месец. В продължение на 6 години разликата ще стане 1166 = 66 дни (по-точно 65 дни и малко отгоре). След 8 години изоставане от слънчевата година ще се образуват вече 88 непълни дни. И така нататък. Именно през тези години е най удобно да се добавя по месец.

Така постъпили евреите – направили високосни – третата, шестата, осмата, единадесетата, четиринадесетата, седемнадесетата и деветнадесетата години. И така Песах винаги остава пролетен месец. Аз съм правил разчет на шест хилядната година по еврейския календар и съм установил, че всичко е наред, Песах е винаги през пролетта!

Но ако ние можем да използваме такива разчети, защо ни са необходими свидетели? Това е сложен въпрос, на който няма да отговаряме сега. Само ще отбележим, че тези два процеса: наблюдението и разчета – винаги са се правили паралелно, а резултатът се е утвърждавал от Големия Санедрин. Съгласно Рамбан, този основан на разчетите календар, който ползваме днес е бил утвърден от последния действащ съд.

Времето на появата на новата луна, в момента на пълно слънчево затъмнение може да се посочи точно. Такова нещо се е случвало в историята петнадесет пъти. Тринадесет пъти никой не отделял на това събитие внимание. Но четиринадесетото затъмнение е било предсказано от Талес. То станало в точно определеното време: 28 май на 585 година преди н.е. Петнадесетото затъмнение станало също в точно определеното време: 22 септември 1968 година, т.е. след 932221,9 дена, или 31568 месеца. Ако разделим първата цифра на втората ще получим средната продължителност на лунният месец. Тя била 29,53059 дни, или 29 дена 12 часа 44 минути и 3 секунди .

Превръщайки часовете, посочени от рабан Гамлиел, в части от денонощието, ще получим цифрата 29,5305941 — с точност равна на цифрата посочена в „Историята на календара и хронологията”, от която са изходили учените при изчисляване полета до Луната!

Разлиствайки тази книга аз бях поразен: на всички народи без изключение се е налагало от време на време да „поправят” календарите си. И само евреите не са променяли нищо в календара си повече от 3300 години. Това е единственият такъв календар в света!

От осъвремените календари повече или по-малко е точен григорианският.

А ето няколко мнения за еврейския календар.

Раби Йеуда аЛеви пише (Кузари, 2:64): “Нима това не е удивително? Изчислението на времето, което е било прието от дома на Давид и е основано на наблюдението на фазите на луната, не се е подлагало на промени вече повече от хиляда години. За гръцките и другите системи на изчисления са се налагали поправки и добавки на всеки сто години, но нашата система е оставала неизменна, защото в основата и е било пророчеството”.

В края на главата “Реие” е казано: “Три пъти в годината нека твоите мъже да се явяват пред лицето на Г-спод, Твоя Б-г на място, което Той ще избере: в празника на мацот, и в празника Шавуот, и в празника Сукот” (16:16).

В книгата “Шмот”, където също се говори за тези заповеди, е казано още:”… и никой няма да пожелае твоята земя, когато отидеш да се явиш пред лицето на Г-спод…” (34:24).

Раби Моше Софер (Хатам Софер) пише: тази заповед доказва, че Тора е дадена от Б-г. В празниците Песах, Шавуот и Сукот всички мъже трябва да бъдат в Храма. Във времената на Храма те постъпвали така. Границите практически оставали без войници. Обаче за цялата история на нашия народ не е фиксирано нито едно вражеско нападение през дните на тези празници. А войни в нашата история е имало достатъчно много!