Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Тора предписва на евреите, живеещи върху своята земя, ежегодно да принасят в Храма част от първите плодове родени от техните растения:

“Вземи от всички първи плодове, които си получил от твоята земя, която Г-спод, твоя Б-г ти е дал и ги сложи в кошница и отиди на мястото, което ще избере Г-спод…” (26:2).

Такова приношение се нарича бикурим. Отделя се от добива не на всички растения, а само от седемте вида, с които се слави Страната на Исраел (за тях говорихме в главата „Екев” от книгата „Дварим”).

Откъде можем да знаем, че бикурим трябва да се принася само от седем вида растения, защото в стиха не се говори за това?

Към това ни указва първо думата меРешит – „ от начатъка” (не е казано решит – „начатък”, защото се има предвид не целия, т.е. не от всички видове плодове) и второ - думите „от твоята земя”. Не просто от земя, а от особената земя, която ти е дал Самият Вс-вишен. Именно в тази глава „Екев” е казано: В страната на пшеница, и ечемик, и грозде, и смокини, и зърно, и маслини и мед [от фурми]” (8:8).

Много е важно да се отдава на Б-г всичко, което е най-хубаво от това, което Той ни дава. Това се отнася и до първото дете и до първото новородено на добитъка, а както виждате и от първите плодове на растенията.

Всяка година, забелязвайки първите узрели фурми или нар на дървото в градината си, първото узряло грозде в лозето, първият налял се клас на полето, човек трябва да вземе от тях по малко, за принасяне в Храма. Тора не определя конкретно каква част, но мъдреците са постановили, че тя трябва да бъде не по-малко от една шестдесета част от плода за всеки вид.

Бикурим носели в Храма и предавайки ги на коена, казвали: “Заявявам сега пред Г-спод, твоя Б-г, че съм дошъл на земята, която Г-спод се е заклел на нашите бащи, да даде на нас” (26:3).

Ако вие сте удивени, защо казват „твоя Б-г”, а не „моя Б-г” или „нашият Б-г”, отбележете, че принасящият се обръща към свещенослужителя. Той като че ли казва: „Б-г, на Който ти служиш, Б-г, на Който служат в този Храм”.

А когато коенът поставя кошницата пред жертвеника, казва:

“Арамеецът [Лаван] искше гибелта на моя баща, [след това] той се спусна в Египет… И ни правеха зло египтяните, и ни изтезавали, и ни натоварвали с тежка работа… И ни извел Г-спод от Египет… И ни довел на това място, и ни е дал тази земя – земя, в която тече мляко и мед. А сега ето донесох първите плодове на земята, която Ти си ми дал Г-споди!” (26:5,6,8-10).

Тук се изброяват всички беди, от които ни е спасил Вс-вишният, преди нашият народ да се окаже в обещаната му страна, радваме се на това, че накрая сме на своя земя и признаваме своя дълг с благодарност към Б-г, Който е добър и милостив към нас.

За да можем да разберем следващия откъс, трябва да обясним, че освен отделянето от първите плодове от седемте вида растения, с които се слави Ерец Исраел, евреите са задължени да отделят определена част от новия урожай от всички видове растения израснали на Светата Земя. Това вече не е бикурим, а трумот и маасрот. Но бикурим се отделя преди останалото.

Ежегодно се отделя част за коена — трума гдола (тя няма установен размер, но било прието да се отделя една петдесета част от урожая след отделяне на бикурим). След това се отделя част за леви— маасер ришон — “първата десетина”, т.е. както е видно от името, една десета част от това, което остава след отделяне часта за коена. Леви отделя за коена една десета част от своята част — трумат-маасер.

След това – но не всяка година, а четири пъти през седемгодишния период между годините на шмита: в първата, втората, четвъртата и петата година – се отделя маасер шени – „втора десетина”, която стопанинът сам изяжда в Иерусалим, в пределите на градските стени.

През третата и шестата година на седемлетката – т.е. през тези години, когато не се отделя „втората десетина”, се отделя маасер ани —“десетина за бедните”. По размер тя е равна на втората десетина, т.е. представлява част от това, което е останало след отделяне на трума гдола и маасер ришон.

Заповедта за отделяне на приношението трума и маасер и за това, за кого те са предназначени, са дадени в главата “Корах” от книгата “БиМидбар” (18:12, 13, 21, 26), а заповедта за това, в какъв срок трябва да прави, се намира в главата „Ки таво”.

“Когато завършиш с отделянето на всички десетини от твоя урожай през третата година, годината на десетините и дадеш на леви, пришълеца, сирака и вдовицата… тогава ще кажеш пред Г-спод, твоя Б-г: „Аз взех посветеното от дома си и го предадох на леви и пришълеца, сирака и вдовицата…. По Твоя воля… Погледни от Твоята свята обител, от небесата, благослови твоя народ Исраел и земята, която Ти си ни дал, както си се заклел на нашите бащи - земя, в което тече мляко и мед’” (26:12, 13, 15).

Заповедта за отделяне и заповедта за предаването са дадени отделно, тъй като сме длъжни да ги отделяме в определени срокове, а предаването на отделената част може да не се направи веднага. Понякога човек има право да изчака, докато не се появи възможност да предаде заделеното на този, който той смята, че е нужно: особено за почитания от него коен или крайно нуждаещ се бедняк. Все пак това е негово право. Но съществува и времево ограничение за предаване на отделеното. Това трябва да се направи не по-късно от навечерието, след първото отделяне на празниците Песах, Шавуот или Сукот.

През третата и шестата години, както вече знаете, се отделя частта за бедните. Грижейки се за това, да не се наложи на бедните да чакат прекалено дълго своята част, Тора заповядва да се предава всичко, което е отделено, но все още не е предадено, най-късно до навечерието на празника Песах на четвъртата и седма години. Тя изисква да се провери дали не е останало в домакинствата нещо отделено за тази цел и още непредадено, поради разсеяност на стопанина и ако е останало, незабавно да бъде изпратено по предназначение – защото се избавяме от всичко, което е квасно преди Песах.

Но защо, ако частта за бедните не трябва да се задържа, предаването и все пак се отлага до пролета на четвъртата година? На това ни отговарят думите „Когато завършиш отделянето на всички десетини от твоя урожай през третата година…” – та нали събирането на реколтата не рядко завършва след Сукот (например смокините остават по дърветата до Пурим), а това означава, че отделянето на десетината може да се отложи до Песах на четвъртата година.

“В година на десетината” следва да се разбира като „година на едната десетина”. Това е годината, когато от двете назовани по-горе десетини, се принася само една – първата. А вместо втората се отделя десетина за бедните, което се посочва от думите „пришелеца, сирака и вдовицата”.

“Аз събрах посветеното от къщи и също го предадох… „ Думата „също” ни посочва, че заедно с отделянето през третата година човек отдава и всичко, което се е натрупало по-рано.

И така, два пъти през седемлетието: през четвъртата и седмата години след шмита – ние сме длъжни, не по-късно от Песах, да отдадем по предназначение всичко, което не сме отдали: часта на коаним, левиим и на бедните. В същото това време се унищожава маасер шени, ако не е бил изяден своевременно.

Цялата глава е съсредочена върху темата Ерец Исраел. Евреите са били длъжни да влязат в страната не просто така. На тях им предстояло да воюват, да делят земята между колената, да се устройват на новата земя, но преди всичко те са били длъжни дълбоко да осъзнаят, какво важно събитие се случва с тях.

“И ще бъде: в деня, когато преминете през Ярден на земята, която Г-спод, твоя Б-г ти дава, постави големи камъни, които трябва да покриеш с вар. И напиши върху тях всички думи на това Учение след твоя преход, за да стъпиш на земята, която Г-спод, твоя Б-г ти дава…” (27:2, 3).

Съществува мнение, че на камъните са били записани в съкратен вид заповедите на Тора.

Евреите получават още една заповед: преминавайки Ярден, шест от колената са били длъжни да се изкачат на планината Гризим, а другите шест – на планината Ейвал. В долината между тях са се разположили левиим и обръщайки лицето си последователно към двете планини, да произнесат благословения (по посока на планината Гризим) и проклятия (по посока на планината Ейвал).

Тези планини се намират близо до града Шхем, една срещу друга.

Интересното е, че склоновете им са обърнати един към друг и представляват рязък контраст: склоновете на Гризим са покрити с трева и дървета, а склоновете на Ейвал са голи като скала. Възможно е именно поради това тези планини да са били избрани за церемонията. Евреите са можели да видят непосредствено, как изглежда браха — “благословението” — и клала — “проклятието” и са могли сами да се убедят, че на едно и също място, при еднакви условия са възможни две противоположни явления.

Описвайки тази процедура, в Тора се привеждат само проклятията. По тях ние възстановяваме благословенията.

Левиим гледали към планината Гризим и високо произнасяли: „Да е благословен този, който не си прави идол!” И целият народ отговарял: „Амен!

След това те обръщали лице към планината Ейвал и казвали: ”Проклет да е този, който прави идол… и го поставя тайно!” (27:15). И целият народ отговарял: „Амен!”

Защо в проклятието се добавя думата „тайно”? Защото в нормална ситуация откритото поставяне на идол просто е изключено – ние сме длъжни да попречим на това. За това всички проклятия се отнасят за действия, които се извършват тайно. Например: неуважението към родителите, преместване на границата със съседа и други.

И така дванадесет пъти. Последното, което говорят левиим: “Проклет да е този, който не осъществява думите на това Учение...” (27:26). И целият народ отговорил: “Амен”.

Последното проклятие означава това, с което е свързана думата „тайно”, в цитираното по-горе изречение. Малко е самода се изпълняват заповедите на Тора. Необходимо е да се възпрепятства тяхното нарушаване. Да кажем, че човек има влияние в своя град и може да издейства, в събота да не работят магазините. Но той въпреки това не пречи на собствениците им да търгуват в събота, защото му е неудобно. За такъв човек се отнасят думите: „Проклет да е този, който не осъществи думите на това Учение…”

Амен понякога означава „вярно”, а понякога – „да се сбъдне”, а понякога – „аз приемам това”. Това означава, че изпълнявайки тази заповед, всички евреи са се залели да изпълняват думите на Тора.

А сега да преминем към основното съдържание на главата: към благословенията, които ще получи еврейският народ, ако съблюдава заповедите на Тора и проклятията, които го грозят, ако се отклонява от пътя и.

Всъщност, Тора засяга тази тема не за пръв път. За това става дума на две места: в главата „“БиХукотай” на книгата “Ваикра”, 26 и в главата „Ки таво”, 28 на книгата „Дварим”. Защо?

Защото Тора не говори „въобще”, не просто предлага „ценоразпис” на награди и наказания за определено поведение, а предвижда това поведение и конкретно предсказва бъдещите събития. Така в книгата, „Ваикра“ е предсказано вавилонското изгнание, а в „Дварим” – изгнанието на евреите от римляните.

Сред предсказанията в тази глава има и такова:

“Ще те изведе Г-спод и твоя цар, който ти ще поставиш над себе си, към народ, който не сте познавали нито ти, нито твоите бащи…” (28:36).

Преди всичко в това пророчество се набиват на очи неразбираемите думи „който ще поставиш над себе си”. Евреите не е трябвало да „поставят” никого над себе си: всички царе на Иудея са произхождали от рода на Давид, помазани са да царуват от пророка Шмуел по заповед на Б-г и Вс-вишният е дал власт на потомството му над народа на Исраел навеки. Но смисълът на тези думи ще стане ясен, ако си спомним, че Агрипа, управителят на Иудея по времето на Втория Храм, не е бил потомък на Давид – той произхождал от прозелити. Евреите, го „поставили” над себе си в нарушение на закона на Тора.

Тези и подобни на тази постъпки довеждат до завоюване на Страната на Исраел от римляните. Ето, как Тора описва това:

“Пришелецът, който е в твоята среда, ще се възвиси над теб все по-високо и по-високо, а ти ще се спускаш все по-ниско и по ниско” (28:43).

Действително, римските чиновници, които се заселват в Ерец Исраел, постепенно заемат всички ключови позиции в страната и изтласкват от тях евреите. Това пророчество се изпълнява, подобно на всички други пророчества на Тора.

Какво още в Тора посочва, че става дума за римляните?

“Ще издигне Г-спод срещу теб народ отдалеч, от края на земята; като орел, ще налети [народът], чийто език ти няма да разбираш” (28:49).

Народ, живеещ далеч от Ерец Исраел, народ, чийто символ е бил орела, народ, чийто език евреите не са знаели - това са били римляните.

Това не са асирийците, които пропъждат десетте колена на Исраел и не са вавилонците, които прогонват евреите от Иудея. Тези народи са били близки съседи на евреите и езикът им може да е бил познат на евреите.

Как характеризира Тора римляните? „Народ нагъл, който не уважава стареца и не щади юношата. И той ще яде приплода на скота ти и плодовете на твоята земя, докато не те разори, не ти остане нито зърно, нито вино, нито зехтин, нито приплода на твоите крави, нито приплода на твоите овце, - докато не те погуби. И той ще те изпъди от всички ти градове в цялата твоя страна… която ти е дал Г-спод, твоя Б-г…” (28:50-52).

С какво ще завърши това завоевание? „…И ще бъдете изтръгнати от земята, която си дошъл да унаследиш. И ще те разсели Г-спод сред всички народи от единия край на земята до другия… И сред тези народи ти няма да намериш покой, и няма да имат отдих твоите крака, и Г-спод ще посее в твоето сърце тревога, а в душата ти – мъка и скръб. И твоя живот ще виси [на косъм]… и ще [трепериш] от страх и нощем и денем, и няма да бъдеш сигурен дали ще останеш жив. Сутрин ще казваш: „Нека да настъпи вечерта!“, а вечер ще казваш: „Нека да настъпи утрото…”! И ще ви продават там враговете ви като роби и робини, но няма да има купувач” (28:63-68).

Времето на нашите деди и родители, та и нашето с вас време – това е времето на римското изгнание, галута на Едом (нека си спомним за съня на Яаков, за който се говори в главата “Ваеце” от книгата “Бирейшит”). Много от това, което е казано за него, в главата „Ки таво”, е разбираемо за нас и без коментар. Ето например:

„Ще те порази Г-спод с лудост, слепота, и вцепенение на сърцето…” (28:28).

“И ще загубиш ума си от това, което ще видят очите ти” (28:34).

“И ще станеш за ужас, за одумка и посмешище сред всички народи, сред които ще те заведе Г-спод” (28:37).

“А така също всякакви болести и всякакви наказания, за които не е написано в книгата на това Учение, ще ти изпрати Г-спод…” (28:61).

“И ще останете малко, въпреки, че [преди] сте били многобройни, колкото са звездите по небето, - защото ти не слушаше гласа на Г-спод, твоя Б-г…” (28:62).

Помниш, ли читателю, скръбта на собствената си душа и тревогата на сърцето си? И ако не вие, то вашите родители – не са забравили, как през нощите са се тресели от страх, зад ненадеждните ключалки сред чужд и враждебен свят? Помнят ли те как съседката им плашеше своите деца: „Ще видиш, ще дойде жидът и ще те вземе!”? Не забравихте ли анекдотите, в които евреинът се подлагаше на всеобщо осмиване? А що се отнася до лудоста, то не се ли размъти вашият разум от това, което видяха очите ви - чудото на оживелите затворници в хитлеристките концлагери?

Всичко, което е преживяно в галута от нашите предци и от нас самите се явява точно изпълнение на древните пророчества на Тора.

Всичко предсказано от Тора се изпълнило и продължава да се изпълнява до днес - можем само да бъдем поразени от това, с каква точност става това! И това става не в продължение на една година, десет години или даже столетие (отделни периоди все пак можем да отдадем на случайноста, рядко, но на съвпадение), а в продължение на хиляди и деветстотин години!

А сега да поговорим малко за общественото явление антисемитизъм. Но защо именно сега? Ще видите.

Когато се замислиш за причините за всеобщата ненавист към нашия народ, неизбежно стигаш до извода, че антисемитизмът е абсолютно ирационално явление, - спомняте си, че ние бяхме поразени от това, как внезапно и неоправдано се изменило отношението на египтяните към евреите (гл. “Шимот” на едноименната книга)?

Ако в едни страни ни ненавиждат за това, че сме бедни и жалки, то в други – за това, че сме богати, буржои и експлоататори.

Ако на единия край на земята, предизвикваме ненавист за своята здрава вяра, „религиозен фанатизъм”, то на другия край на света ни смятат за разпространители на опасно волнодумство (примерно така са се отнасяли към евреите в Русия при цар Николай).

В някои места ни ненавиждат за безразличието ни към съдбата на страната, в която живеем, за политическа пасивност (например в средните векове в Германия), а в други, където ние активно участваме в общественият живот (както например в средновековна Испания и в Германия преди идването на власт на Хитлер), - ни ненавиждат именно за това…

Не се налага да се търси логика в антисемитизма.

Тази алогичност се обяснява много просто: антисемитизмът е оръдие в ръцете на Вс-вишния, бич с който Г-спод ни наказва за нашите грехове.

Да отбележим един любопитен факт: много често Творецът ни наказва с ръцете на тези народи, по чието мирозрение сме се увличали.

Отделянето на евреите от единия Б-г и Неговата Тора, пророците сравняват с измяната на жената към мъжа. Ето какво очаква всеки, който е създал развратна връзка с чужди религии: „…Аз се противопоставям против теб и любовниците ти… и обръщам към теб Моята ревност, и ще постъпят [любовниците ти] с теб жестоко” (Йехезкел, 23:22, 25).

Съществуват разновидности при насекомите (богомолката), самките, на които убиват самците веднага след чифтосването. Нещо подобно е ставало и с нас: когато евреите се впускат в поредното си любовно приключение, да оплодотворят чужда идеология, тя пускала в тях своето отровно жило.

В първата си книга „Беседи за Тора” вече говорихме, за това, че египтяните намразили евреите, когато последните започнали да им подражават и престанали да правят обрязването.

Когато евреите в епохата на съдиите започнали да се покланят на филисимският бог Дагон, филистимляните нападнали страната. Те притиснали Исраел и го обложили с непосилни данъци. И стенел народът докато не отделил чуждите богове от средата си и не започнали да служат на Г-спод (виж Книга на Съдиите, 10:6-16).

По времето на Първия Храм евреите започнали да се покланят на идолите на Асирия и Вавилон (виж Млахим — Книгата на Царете — II, 16:10 и Йехезкел, 23:9-17). И в този случай оръдие за наказание на евреите става предмета на техните страсти: както вече знаем асирийците изгонили от Ерец Исраел десетте колена на Исраел, а вавилонците двете останали колена – на Йеуда и Бинямин.

Увлечението по елинизма е довело нашият народ до масово отдалечаване от своята религия, а гърците практически безпрепятствено изкоренявали иудаизма в Ерец Исраел, а непокорните унищожавали.

Това става и с възникването на християнството: нова религия, създадена от евреи-отстъпници, отначало способствала за отхвърлянето им от самия народ на Исраел, а впоследствие донесло неизброими бедствия на еврейството, сред което е възникнала.

В края на осемнадесети - началото на деветнадесети век, в епохата на разцвета на немската хуманитарна философия, благодарение на получаването от евреите на граждански права, те започнали да се прекланят пред „културна” Германия. Именно в тази страна се заражда реформисткото движение за „осъвременяване” на иудаизма. Реформистите строяли свои синагоги по образеца на немските църкви, молили се под акомпанимента на орган, включили в службата пеене на женски хор… „Най-прогресивните” от тях преместили деня заповядан за отдих от събота в неделя; те премахнали от молитвата думите „… и ни доведи в Сион, Твоя град с песни, и в Иерусалим, където е мястото на Твоя Храм, с вечна радост”, защото са избрали на въоръжение нова етика, провъзгласена от идеолозите на това движение: „Не трябва да бъдем лицемерни към Вс-вишния. Ние сме Му благодарни за това, че имаме щастието да живеем в културна, просветена Германия, а не в тъмна, изостанала Азия. Нима ще започнем да се молим за връщането си обратно?!” Именно в Германия е започнал процесът за масова асимилация на евреите, именно там доброволното покръстване станало обичайно явление и именно оттам се разпространило по цяла Западна Европа, Полша и Русия националното бедствие на деветнадесети – двадесети век: отделянето на евреите от Тора. И не е случайно, че ударът върху еврейския народ е нанесен от Германия.

Родоначалникът на “научния” комунизъм Карл Маркс е бил син на еврейски родители, покръстили се, когато момчето станало на три години. На този лъжемесия му се отдава да увлече след себе си много от тези, за които неговият сподвижник Енгелс пише: „Евреинът е революционен по своята природа. Той е възпитан с идеалите на пророците за равенство и братство на всички хора”.

Голям процент от хората в компартиите във всички страни на света, са били и са евреи. Евреите са били в авангарда на руската революция и в продължение на четвърт век, са били едни от най-непримиримите врагове на религията на своите бащи. Те са виновни за масовата асимилация на съветското еврейство, с техните ръце Ленин и Сталин са унищожавали нашата древна култура, те са преследвали своите братя, които са изучавали Тора и иврит, те са се разправяли с вярващите евреи, обвинявайки ги в контрареволюционост и са ги изпращали в лагерите.

На нас ни е известна участта на тези бивши членове на ЦК, ВЦИКа, работниците от наказателните органи – революционерите от еврейски произход: почти всички от тях са загинали в същите тези килии за разпит, където са изпращали своите братя по кръв, които са останали верни на своя Б-г и своя народ. Тези от тях, които по чудо са оцелели съжаляват като правило за това, което са правили, а някои когато излизат на свобода са се разкаяли и са се върнали към еврейството.

Страшните предупреждения на Г-спод и тук се сбъдват с голяма точност: „…каква неистина намериха в Мен вашите бащи, че се отделиха от Мен и отидоха в нищото, и [самите] станаха празни?... Твоето зло ще те накаже и своенравието ти ще те разобличи и ти (Иудея — И. З.) ще разбереш и видиш, колко лошо и тежко [ще ти ] е , че остави Г-спод, твоя Б-г и не се изплаши ти от Мен… „ (Ирмеяу, 2:5, 19).

Кой взима участие в сключването на съюза отново?

Изброяването започва с най-уважаваните, а след тях са посочени всички останали мъже: „Главите на вашите колена, вашите старейшини и вашите надзиратели – всички мъже на Исраел”.

Заедно с мъжете, съюзът е сключен и с децата, и жените, а така също „пришълеца ти, които се намират във вашия стан и дървосекача и водоносеца”, - т.е. всички неевреи, които са приели еврейството, включително и „най-новите” – финикийците, които дошли при Моше, за да приемат еврейството, той им е направил гиюр и им е дал работа като дървосекачи и водоносци. Новата клетва приемат всички съпричастни към еврейството, без изключение. И не само те.

Моше обяснява на народа: съюзът се сключва не само с вас, „но и с тези, които стоят тук днес с нас пред Г-спод, нашия Б-г и с тези, които не са тук с нас днес”- с бъдещите още неродени поколения, които сега не присъстват тук физически.
По този начин, сключвайки нов съюз, нашите отци са се заклели да изпълняват законите на Тора не само за себе си, но и за всички бъдещи поколения. Именно на тези текстове се позовавахме, в главата „Матот” на книгата “БиМидбар”, когато казваме, че клетвата да съблюдават законите на Тора, евреите са дали и за себе си, и за своите потомци, и за това този, който днес нарушава заповедите е клетвопрестъпник.
Защо е необходимо да се възобновява съюзът? На това се дава отговор в стиховете 15-17. Евреите са били свидетели на греховния живот на езическите народи, на техните обичаи и е възможно някои от тях да са се съблазнили или да се съблазнят. Поради това Моше е бил принуден да вземе от народа клетва, която да го обвърже да следва правилния път.

Освен това, когато чул проклятията произнесени при планините Гризим и Ейвал и помнейки тези проклятия, за които говорихме в главата “БиХукотай” от книгата “Ваикра”, евреите се изплашили от трудните задачи, които стояли пред тях. Но Моше ги успокоил: „Стойте, сега сте пред вашия Б-г?! А колко пъти Го гневихте! Но Той не само, че не ви изтреби, а ви води към страна, която е обещал да ви даде”.

Може би сега, когато произнасяме тази клетва, а може би и в бъдеще, когато ще се забравят тези наставления, някой ще реши, че му е разрешено да живее безнаказано в Ерец Исраел, като се ръководи от „капризите на сърцето си”. Този човек жестоко се лъже, предупреждава Моше. За това говорят не само думите за гнева и яроста на Б-г, но и не съвсем разбираемият израз за наказанието, което „ще му бъде добавено”.

„И ще каже следващото поколение, вашите синове, които ще дойдат след вас и чуждоземец, който дойде от далечна страна и видят бедствията и недъзите на тази страна, с които ги е поразил Г-спод. Със сяра и сол е изгорена цялата земя, тя не се засява и върху нея не никнат никакви треви, както при унищожените от Б-г Сдом, Амора, Адме и Цваим… И ще кажат всички народи: „Защо е постъпил така Г-спод с тази страна, защо е избухнал с такъв голям гняв?“ И ще кажат: „За това, че изоставиха съюза си с Г-спод, Б-г на техните бащи, който Той е сключил с тях, извеждайки ги от египетската страна. И започнали да служат на чужди божества… И избухнал гневът на Б-г върху тази страна и изпратил върху нея всички проклятия, записани в тази книга” (29:21-26).

Нашата страна, някога приличала на земен рай - страна, в която са текли мляко и мед, се превърнала в пустиня, в умрял край и това ще поразява всеки, който я види.
Действително, пътешествениците, които са посещавали Ерец Исраел се удивлявали на това печално явление. Ние разполагаме със свидетелствата на американския писател М. Твен, на руския дипломат за Близкия Изток, К. Базили, на известния френски искуствовед К. Волне и други. Откъси от Волне и Базили приведохме в главата „БиХукотай”. А ето думите на М. Твен. В книгата му “За простаците зад граница”, в която той пише за Палестина:

“Пустинна, обрасла с тръни земя. Запустялост, която не можеш да си въобразиш. Ние пристигнахме до планината Тавор… През целия път не видяхме жива душа. Никъде нямаше дърво или храст. Даже маслината и кактусът почти са напуснали страната. Страната на Исраел стои в пепел. Над нея витаят магии и проклятия, тя е пустиня, лишена от прелести”.

Така е било не година, не десет години, а почти две хилядолетия!
В края на главата “Ницавим” е предсказано завръщането на евреите към Вс-вишния: “И ще бъде: когато се изпълнят над теб всички тези думи на благословение и проклятие… и приемеш в сърцето си, сред всички народи, където те е захвърлил Г-спод, твоя Б-г и започнеш да слушаш Неговия глас във всичко, както аз ти заповядам днес, ти и твоите деца с цялото си сърце и душа” (30:1,2).

Това предсказание е за тшува, възвръщане на праведния път, който е заповядан на евреите от Вс-вишния. Този процес ще обхване общините от всички страни на разселването (“сред всички народи”), евреите от всички възрасти (“ти и твоите деца”) и синовете на Исраел ще се върнат към своите източници не формално, а с “цялото си сърце и душа”.

До неотдавна за това можеше само да се мечтае. Във всички страни по света се наблюдаваше обратното явление: отдръпване от вярата и стремеж към асимилация. Днес и в Исраел, и в САЩ, и в бившия Съветски Съюз, хора на различна възраст, с различно образование и социално положение, хора които принадлежат към третото и четвърто поколение - отпаднали от еврейството, се възвръщат към вярата на бащите си. Това явление може да се наблюдава във всички кръгове на обществото, примери за това са известни на всеки от нас и това явление става все по-разпространено.
А с този процес е свързано и изпълнението на това, което е казано в Тора: „И ще върне Г-спод, твоя Б-г твоите изгнаници, и ще се смили Той над теб, и отново Той ще те прибере от всички народи, сред които те е разпилял [Той] Г-спод, твоят Б-г. Ако има твой изгнаник на края на небесата и от там ще те прибере Г-спод, твоят Б-г… И ще те доведе Г-спод, твоят Б-г на земята, която наследиха твоите бащи и ти ще я унаследиш… И Г-спод, твоят Б-г ще обърне всички тези проклятия срещу твоите врагове и ненавистници, които те преследват” (30:3—5, 7).

Тук вече става дума за възвръщането на евреите в страната им.

В Талмуда е казано, че връщането към Тора – е велико дело, защото то приближава идването на Машиах. Както е казано: „И ще дойде избавител в Цион за тези, които са се отделили от греха [в народа] на Яаков…” (Йешаяу, 59:20]. Тъй като отделянето от Твореца е довело до нашето изгнанието от страната ни и лишенията на галута, така тшува, възвръщането ни към Тора, ще доведе до пълното избавление.