Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Главата “Шофтим” (“Съдии”) съдържа закони, които са необходими, за да могат водачите на народа, да изпълняват своите задължения. Тя дава важни указания на съдиите (и заедно с това на свидетелите в съда), на царя (и на народа, когато той пожелае да постави над себе си цар), левитите (и редовите евреи, които са задължени да принасят на свещенослужителите дарове), пророците (и тези, които ги слушат) и накрая – на целия еврейски народ, в случай, когато му предстои такова сериозно дело като война.

В нашата беседа ще се докоснем само до две теми: за съдиите и пророците.
Разговорът за еврейския съд започнахме още в главата „Дварим”. Там говорихме основно за това, какви душевни качества и колко широки знания са необходими на еврейския съдия. Тук ще стане дума за еврейската съдебна система и за пълномощията, които са предоставяни на съда.

В началото – за системата.

В пустинята, както знаете, евреите са назначавали съдии над определено количество хора. Когато народът влязъл в своята страна, били учредени съдилища във всеки населен пункт: бейт дин от трима съдии или Малък Санедрин — в зависимост от численоста на населението. В Иерусалим се намирали Големият и Малък Санедрин.
Сега за пълномощията. Бейт динът се състоял от трима човека и решавал имуществени въпроси. Съдът състоящ се от двадесет и трима човека, вече имал право да решава дела свързани с възможноста, да се произнасят смъртна присъда. Висшият съд, състоящ се от седемдесет и един съдии, се занимавал с общонародни въпроси, т.е. можел е да съди първосвещеника, съгрешило коляно или град, решавал е дали може да се започне война, дали даден човек е истински пророк или лъжлив и много други.
Големият Санедрин е заседавал в двора на Храма, а по пътя към него са се разполагали два Малки Санедрина. И по времето на Моше Рабейну, и по времето на Йеошуа бин Нун, и в по-късни времена, Големият Санедрин е бил главния орган на власта на еврейския народ. Авторитетът на върховния съд е бил много висок: първия глава на Санедрина, както вече стана дума е бил самият Моше Рабейну, вторият — Йеошуа бин Нун и по-нататък главният съдия на Исраел винаги е бил не просто съдия, а вожд на народа.

Да преминем към главата “Шофтим”.

“Ако законът за теб не е ясен, как да отсъдиш между кръв и кръв, между оплакване и оплакване, между петно и петно [има ли проказа] споровете ще възникнат пред вратите ти, то стани и отиди на това място, което ще избере Г-спод, твоя Б-г. И отиди при коаним, левиим и при съдията, който ще бъде в тези дни и попитай, и те ще ти кажат, какъв е законът. И постъпи така, както са ти казали те, от мястото което ще избере Г-спод и изпълнявай всичко точно, както ти кажат. По учението, на което те те учат и по разсъжденията, които ще ти изложат, постъпи; не се отклонявай от думите им, които те ще ти кажат, нито в дясно, нито в ляво” 17:8-11).

Под думите спорове „пред вратите” се подразбира, че мъдреците-съдии се разминават в мненията си по някои въпроси. В този случаи те са длъжни да станат и да отидат в Големия Санедрин (“на това място”) и да предадат делото за разглеждане.

Това не е съвсем разбираемо. Ако днес на цялото население се предложи, да се изпълняват присъдите на съда ние бихме се разтревожили. Какво отношение имат те към хората, които не участват в съдебното разбирателство?

Но да обърнем внимание на това, какви затруднения изброява този стих. “Между кръв и кръв... между петно и петно” — чисто алахически въпроси (за състоянието на нида при жените , за чистата и нечиста язва). По такъв начин Тора ни учи, че Санедринът — не е просто съд, който разглежда оплаквания, а е център за решаване на алахически въпроси, например законът за съботата, за кашрута и други. И през целия ден сме задължени да изпълняваме законите на Тора, в съответствие с мнението на авторитетите на еврейския съд. Този, който постъпва по друг начин, нарушава заповедта на Тора „не се отклонявай от думите, които ще ти кажат, нито в дясно, нито в ляво”.

Въобще в приведения от нас откъс, целият последен стих включително и тези думи, като че ли са излишни. Защото, както е казаното по-горе: … изпълнявай всичко точно, както те ти кажат”? Между тези две заповеди е казано:”По учението, на което те обучат и по разсъждението, което те ще ти изложат, постъпи…” Рамбам обяснява, каква наситена информация носят в себе си тези откъси:

„Върховният съд в Иерусалим — е основа на Устното учение, стълб на закона за целия народа на Исраел. За това е казано: „По учението, на което те обучат и по раздъждението, което те ще ти изложат постъпи; не се отклонявай от думите, които ще ти кажат, нито в дясно, нито в ляво’”.

Тези думи посочват източника на основанията въз основа, на които съдът произнася своите решения.

Висшият еврейски съд решава въпросите по един от трите способа: провежда собствено постановление (например, паленето на ханукалните свещи в памет на победата над гръцката армия и чудото със светилника) или забрана (например да не се взима в събота в ръка чук, перо, лопата, пари и т.н.). Ние сме длъжни да съблюдаваме тези устави и забрани – „по учението, на което те ще те научат”.

Опира се при решение на въпроси по правилата за тълкуване на Тора, които Вс-вишният е дал на Моше, — “по съображение, което те ще ти изложат”.

Изхожда от преданията на Устната Тора, по въпроса - „не се отклонявай от думите, които ти кажат” (виж. Яд аХазака, т. 14, иЛхот мамрим, 1).

Рамбам казва, че когато в Иерусалим е съществувал върховен съд, в Исраел е нямало разногласия и спорове по повод на алахическите въпроси. Ако в някой е възниквал въпрос, той се обръщал към бейт дина на град си. Ако съдиите не знаели отговора, питащият отивал с един от съдиите в Иерусалим и задавал своя въпрос на съда, в подножието на Храмовата планина, а след това - в случай, че не получи отговор — във Върховния съд.

Ако съдиите знаели, как да решат делото, те давали веднага отговора си.
Ако не — започвал дълбок анализ на проблема.

Когато въпросът е можел да бъде решен по третият (по Рамбам) способ – с позоваване на Устната Тора, споровете били изключени. Но ако въпросът се е решавал по втория способ на основание на разсъждения, изведени с помоща на правилата за тълкуване, било възможно да възникнат разногласия и тогава делото се решавало с мнозинство от гласове: „Взимай [решение] с мнозинство [на гласовете]”(Шмот, 23:2).

С мнозинство на гласовете са се решавали и въпросите от първия тип – относно постановленията и забраните.

В последствие постановленията и решенията приети от Санедрина в различните времена били записвани в Мишна и Талмуда.

На евреите им е било заповядано да поставят съдии и надзорници във всеки град, които да следят решенията на съда да бъдат изпълнявани.

“Постави съдии и надзорници на вратите на всички твои [градове], които Г-спод, твоя Б-г , ти е дал по колената си, за да съдят народа праведно. Съдът да не изкривява истината, да няма приятели и да не взима подкуп, защото подкупът ослепява очите на мъдреците и извращава думите на праведниците. Към справедливост, към справедливост се стреми, за да живееш ти и да наследиш страната, която Г-спод, твоя Б-г ти е дал” 16:18-20).

„Да не изкривяват истината, да нямат приятели и да не взимат подкуп, защото подкупът ослепява очите на мъдреците и извращава думите на праведниците” – това Тора изисква от съдиите.

“Към справедливост, към справедливост се стреми...” — това изисква Тора от тези, които се обръщат към съда. С други думи, Тора ни предписва да се обръщаме с проблемите си към справедливия съд.

Но нали съдът по определение е длъжен да бъде справедлив? Какво изисква от нас Тора? Очевидно, да искаме да получим максимално точен отговор на своя въпрос, за да бъде най-важна за нас истината. И за това ние сме длъжни да отидем в този съд, където най-добре знаят законите на Тора, по-дълбоко вникват в същноста на делата и се стремят по-точно да изяснят истината.

Ще приведем думите на Талмуда: „Мъдреците учили: „ Към справедливост, към справедливост се стреми...”. Отиди при раби Елиезер в град Лод, при раби Йоханан бен Закай в град Брор Хаил, при раби Йеошуа в град Пкиин, при рабан Гамлиел в Явне, при раби Акива в Бней Брак, при раби Маси в Рим, при раби Ханания бен Традион в Сихни, при раби Йоси в Ципора, при раби Йуда бен Бтейра в Нецивин...” (Санедрин, 32 б).

Тук са посочени най-известните от съдиите, по честност и мъдрост. Но нима днес можем да се обърнем към тях? Талмудът ни посочва мъдреци от различни времена, за да знаем: че и днес трябва да търсим отговорите на въпросите си, от най-мъдрите хора на нашето време.

Много тънко обяснява строфите „към справедливост, към справедливост се стреми” раби Буним от град Пшисх. Той казва, че тук Тора възразява на този, който счита, че целта оправдава средствата. Тора заявява: не! Ти искаш справедливост? Постигай я справедливо. Стреми се към справедливоста, но по справедлив път. Не трябва да крадеш, за да дадеш пожертвование, не трябва да работиш в събота, за да построиш с тези пари синагога и т.н.

Аз съм чувал и такова обяснение – от името на Алтер Ребе.

Защо Тора свързва справедливия съд, по законите и, с овладяването на страната, която Б-г ни е дал: “Към справедливост, към справедливост се стреми, за да живееш и да наследиш страната, която Г-спод, твоя Б-г ти е дал”?

Алтер Ребе казвал примерно така: ако евреите в страната си, съдят всички по законите на Тора, то народите ще кажат – това е тяхната страна от исконни векове, на тях им се полага да живеят там. Ако евреите започнат да се съдят по законите на другите народи – английски, римски и др. - то много държавни дейци ще започнат да говорят: това не е тяхна страна и те няма, какво да правят там. Това е заложено в думите „за да живееш и да наследиш страната, която… Б-г …ти е дал”. На какво основание ти желаеш да живееш в тази страна? Ако ти вярваш, че тя ти е обещана от Б-г, защо не желаеш да се съдиш по Неговите закони? Едно място в Тора признаваш, а други не?

“Когато влезеш в страната, която Г-спод, твоя Б-г, ти е дал, не се учи на мерзостите, които са правили народите, които са живели там. Да не се намери никой сред твоите, който да пренася сина си или дъщеря си, през огън, да се занимава с магии, чародейство, да прилага тълкование на поличби и магьосничество. И заклинания… и да се обръща с въпроси към мъртъвци. Защото на Г-спод е противен всеки, който се занимава с такива неща и за тези мерзости Г-спод, твоя Б-г ще ги прогони пред теб. Бъди непорочен пред Г-спод, твоя Б-г” (18:9-13).

Какъв смисъл има в изброяването на действията на племената, които са прибягвали към тях?

Рамбам дава определение на всички тези категории на магьосници и гадатели и обяснява, какво правят те:

“Кой се занимава с гадания? За да предскажеш бъдещето (удачно или неудачно замислена постъпка — И. З.), той прави някакви манипулации… Има магьосници, които предсказват гледайки в метално огледало, има магьосници, които предсказват като удрят с тояга по земята…”.

Съгласно Рамбам, чародеят — е човек, който „определя времената” (коренът на думата меонен — “чародей” е она, “време”). Чародеят казва: този ден, месец или година са добри, а еди кои си са лоши за работа, в еди кой си си струва да започнеш нещо и да очакваш успех, а в друг – не.

Да кажем в събота вечерта, вие сте длъжни да върнете на някой дълг. А „добрият” съветник ви подсказва: не си струва да започваш седмицата с даване на пари. Този, който послуша съвет и на глас обясни своите действия: „Сега не е подходящо време, ще върна по-късно” - нарушава заповедта на Вс-вишния: „Да не се окаже до теб… чародей…”

Разбира се под понятието „определяне на времето” не взимат под внимание природните или лични причини.

Думата меонен може да се разглежда, като производно от думата айн — “око”. Чародеите можели ловко „да замъглят очите” на човек. На хората им се е струвало, че им се показват удивителни неща, а на практика това били фокуси и зрителни измами.
А какво означава да се тълкуват случки? Да кажем, човек решава да отиде някъде и изведнъж изпуска късче хляб. „Няма да отида – ще бъде неудача!” – решава той. Или среща лисица – „вероятно ще срещна хитрец и той ще ме излъже”.
Какво представляват маговете, ние знаем — да си спомним за египетските магове, „състезаващи” се с Моше.

Заклинател — е този, който произнася някакви звуци над змии и скорпиони и казва, че след това те няма да вредят.

За всичко това се говори в „Законите за идолопоклонството” (гл. 11, п. 6-10).
Посочените действия от Тора са забранени за евреите. Защо? Та нали се оказа,че ако се знае бъдещето, ще може да се повлияе на събитията – които са важни за човек! Може би, би било удачно да се използва появилият се шанс, за да се избегне бедата…
Първо, Тора смята, че в основни линии на човек и така му става известно, това което той е длъжен да знае. Думите тамим тие — “бъди непорочен” — Раши обяснява така: не се опитвай да поглеждаш в бъдещето, а приемай всичко, което Вс-вишният ти изпраща. “Бъди непорочен пред Г-спод, твоя Б-г” означава: уповавай се на Вс-вишния, вярвай, че Той прави всичко за добро - и ще бъдеш „с Г-спод, твоя Б-г”.
Второ, ако на теб ти се наложи, да се обърнеш към някой с въпрос, но не за дреболии, не ходи при магьосник, а се обърни към пророк. Тора продължава: „Защото тези народи… слушат гадателите и магьосниците. На теб не ти е дал това Г-спод, твоя Б-г. Пророкът е от твоята среда, от твоите братя и е подобен на мен (Моше — И. З.), той е поставен за теб от Г-спод, твоя Б-г. Него слушайте” (18:14, 15).

Днес сред нас няма пророци. Ние няма кого да питаме. Но това не е естествено състояние за еврейския народ. Нормално за евреите е, когато имат пророци. А днес ние живеем неестествен живот и можем само да се молим и да се надяваме на по-добро.

Ако наблюдаваме повторяемоста и систематичноста на някое явление, то можем с увереност да кажем, че то не е случайно.

Д-р И. Ейвин пише в книгата си “По пътеките на еврейската вяра”:

“Представете си, че вървите по улицата и виждате: че един до друг лежат стотици кубчета с букви от еврейската азбука. Започвате да четете стих по стих. Първият – „Бирешит бара Елоким…“ Вторият – съответно, третият – също. Пред вас е първата глава на Тора. Вие питате човека, който стои близо до вас: „Какви са тези кубчета?“ Той ви отговаря: „Аз ходя по улицата и разнасям чували с кубчета. В чувалите понякога има дупки и кубчетата изпадат. Това, че те са паднали така, е просто случайност“. Вие, разбира се няма да му повярвате”.

Още повече, че е малко това, че предсказанията на Тора и пророците винаги се сбъдват. Във времето, когато те са се произнасяли, те са изглеждали невъзможни, т.е. нереални и противоестествени. Например, Ирмеяу е казал, че най-могъщият град Вавилон, който е бил столица на огромна империя, която е управлявала много народи, ще бъде разрушен. И не само разрушен, а завинаги. Още повече, че в момента на пророчеството, Вавилон е бил силен и изглеждал напълно устойчив и е било много трудно, да се допусне, че такова оживено и населено място, може да се превърне в пустиня - това било още по-трудно.

Ирмеяу е записал това пророчество и го предал на един велможа, който придружавал във Вавилон царя на Иудея Цидкияу. Пророкът пожелал, великият велможа да прочете записа, след пристигането, а след това да произнесе следните думи: „Г-споди, Ти каза за това място, че ще го унищожиш така, че никой няма да живее в него: нито човек, нито животно – и то ще бъде вечна пустиня”. След като завърши четенето, той бил длъжен да завърже към свитъка камък и да го хвърли в реката Прат и да каже: „Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне след бедствието, което Аз ще изпратя върху него…” (виж Ирмеяу, 51:59-64).

И какво виждаме ние? Ето вече хиляда и петстотин години, от както Вавилон е потънал в земята. Разкопки направени неотдавна откриват на два метра дълбочина върхове на здания, които са построени от Невухаднецар. Такова нещо не се случвало с нито един друг от градовете в Близкия Изток.

А ето и още едно предсказание: „И ще те разпръсне теб (Исраел — И. З.) Б-г сред всички народи, от единия край на земята до другия край на земята” (Дварим, 28:64).
Намерете друг народ, който да е разпръснат по целия свят подобно на Исраел! Няма друг такъв народ.

Евреите са били прогонени от страната им преди около две хиляди години. Опитвали са се да ги унищожат, Ерец Исраел е превземан и заселван от силни управници. Неотдавна са били изтребени повечето от общините – гръбнака на Исраел. И въпреки това той съществува. Естествено ли е това? Логично ли е? Предсказуемо ли е?

“И ще те въведе Г-спод, твоя Б-г в страна, която наследиха твоите бащи…” (Дварим, 30:5) — и след всичко това, значителна част от народа се оказва на своята земя! Остатъците от него се събират в Обетованата Страна и в нея процъфтява изучаването на Тора, за която е казано, че тя няма да бъде забравена никога. И всичко това съвпада абсолютно с предсказанията на Тора и пророците, направени преди две и половина – три хиляди години.

Безпощадната точност на изпълнението на пророчествата е поразителна и ние за пореден път се убеждаваме: има над нас справедлив Съдия, Извършващ съдбата на света, думата на Който, казана веднъж се сбъдва винаги – било то за награда или наказание…

Предсказанията на Тора и еврейските пророци е уникално явление.
Нищо подобно на тях, в света не е имало. В еврейските пророчества няма нищо мъгливо и неопределено, те са изложени ясно и еднозначно, на точен и ясен език. При нас в народа на Исраел, чиято история е повече от три хилядолетия, в народа-свидетел, народа-очевидец няма съмнения, че древните пророчества на Танаха или вече са се сбъднали или се случват в нашите дни.

Парашат Ки Тице (глави 22-25)

В края на предишната глава, Тора дава наставление на еврейския народ, как трябва да отива на война и да организира войската си. В главата “Ки тице” (“Когато излезеш”), както се вижда от заглавието, тази тема продължава. Главата посочва, какво да се прави, ако на война, войн хване красива пленница и пожелае да се ожени за нея и от тук се минава към въпросите за семейните отношения. Как се определят правата на жената и нейното потомство, ако мъжът има две жени? Как да се постъпва с непокорен син? Предписвайки сурово наказание за такъв син, главата обяснява, как да се постъпи с тялото на престъпник, който е наказан с обесване (той, както и всеки евреин, трябва да бъде погребан не по-късно от залез слънце) и по този начин се преминава към законите, които са призовани да ни доставят доброта и милосърдие: ние сме длъжни да вземем със себе си в къщи намереното от нас заблудило се животно и след това да потърсим стопанина му; така се постъпва и със загубена от някой дреха; при повдигане на паднало под товара си магаре; да не се взима от гнездото птица, когато тя лежи върху пиленцата си и т.н. В главата са приведени седемдесет и четири заповеди, от всички шестстотин и тринадесет заповеди, които се съдържат в Тора (в главата „Емор” от книгата „Ваикра” вече отбелязахме, че “Ки теце” — е на първо място по брой на заповедите).

Първата заповед в тази глава говори за реда, който трябва да се следва, ако човек по време на война си хареса пленница. Има определени указания, които му позволяват да се ожени за нея, ако тя приеме еврейството.

След това следва законът за това, ако човек има две жени, едната любима, а другата нелюбима и първото му дете момче е от нелюбимата, то на него се падат две части от наследството, както и да се отнася бащата към майка му. Този частен случай на практика съдържа в себе си закона за унаследяването, по който при наличие на първородно момче, цялото наследство се дели на броя на синовете плюс един. Да кажем на двама синове се полагат три хиляди долара. Тази сума се дели не на две, а на три; първородният получава две хиляди, а вторият син хиляда.

След това следва законът за това, че ако момче на тринадесет години (и до тринадесет години и три месеца) започне да краде от родителите си пари и с тях купува месо и вино и ако след многократни предупреждения и телесни наказания – тридесет и девет удара с плетен камшик - той не промени поведението си и ако бащата и майката сами го доведат в съда (само и изключително в този случай) и се оплачат: нашият син се отклони от пътя, той е непослушен и ненаситен, пияница – тогава момчето се осъжда на смъртно наказание.

Странно. Смъртно наказание – за сравнително малка кражба! Толкова ли е голяма вината на този младеж?

Може би на фона на случващото се в наши дни да не е голяма. Но Тора ни посочва, къде започва опасният път. Кражбата от своите е един от най-леките пътища към престъплението. И ако такива постъпки се повтарят, независимо от предупрежденията - по-добре човекът да умре невинен, отколкото виновен.

И още по-странното е: това е — почти нереална ситуация. Имало ли е ли дело, в което бащата и майката така да са постъпили със сина си! Заради няколко стотин грама месо и чаша вино, дори купени с откраднати от тях пари?!

Действително, раби Шимон казва, че такъв случай, когато родители довеждат сина си в съда, като бен сорер уМоре — “син, който се е отклонил от пътя и е непослушен” — не е имало и не би могло да има. Тогава защо тази ситуация се изучава в Тора? „Изучавай и ще получиш награда” (Талмуд, Санедрин, 71а).

Това трябва да се разбира така: изучавай закона - и ще получиш награда от Б-г.
Така, както ние пренасяме закона от крайните ситуации върху по общите, така и от ситуации, малко вероятни извличаме уроци за нашите конкретни обстоятелства.
Самият факт, че детето изучавайки Тора, научава за закона, по който, ако то се държи така, както е казано по-горе, баща му и майка му могат да го заведат в съда, го принуждава, още от младежките си години да се бои от това. А родителите са принудени внимателно да следят за възпитанието на децата – животът дава достатъчно примери за това, докъде води безнаказаността. Така, че самото изучаване на този закон, е средство да се избегне подобна ситуация в реалността.

Освен това в законите за наказанията, Тора винаги поставя толкова условия, че на практика, те да се окажат трудно приложими. Така, законът за бен сорер уМоре не касае децата до тринадесетата им година (непълнолетните), а за три месеца той разбира се няма да успее, да премине всички етапи на предупреждение, които са задължителни преди даването му под съд. За това на практика това не е било и не може да стане.

И така три заповеди следват една след друга: за красивата пленница, за сина от нелюбимата жена и за непослушния син. За какво говори подобна последователност (на иврит - смихут) на тези стихове? Коренът на самах означава сближение и поддръжка. Смихут означава — не е случайно, когато фразите следват една след друга: тя се опира на нея. Ние с вас вече не за пръв път правихме изводи от такова присъединяване.

Талмудът обяснява: ако човек се жени след случайна среща, без да знае нищо дори и по препоръки за нейните душевни качества и минало поведение, той неизбежно след това ще се разочарова, откривайки недостатъците на жената и ще престане да я уважава. Ако е срещнал на война красива нееврейка и увлечен от нейната външност, си науми да се жени за нея, то тогава го очакват тежки последствия, подсказва Тора. Тогава може да се окаже в ситуацията – „едната – любима, а другата – нелюбима”, когато реши да въведе в дома си друга жена, чието духовно ниво е по-високо и е по-уважавано от теб.

Когато мъжът избира жена само по външност и привлекателност, тогава от съпрузи между които няма духовна общност, е трудно по правило да се очаква добро възпитание на бъдещите деца. Така може да се получи „син, който се отклонил от пътя и е непослушен”, както се случило с Давид, който се оженил за пленница, която после му ражда Авшалом.

Но, от друга страна за какво се налага на човек такова наказание?
Нима е нарушил нещо? Да, той е сбъркал в избора си, но е действал съгласно законът на Тора и се е оженил по правилата!

Вярно е. Въпросът е в това, какво представляват заповедите на Тора и как ние се отнасяме към тях. Както към заповед на командир, на която трябва да се подчиняваш без да разсъждаваш? Или като към препоръките на лекар, които ние следваме за своя полза?

И така, заповедите на Тора са едновременно – царска заповед и указание на лекар. Б-г не заповядва на човек да прави това, което е над неговите сили. Трудно е за войник на война, да се удържи от съблазънта – и забраната (като царска заповед) се снема, дава се разрешение за женитба с пленница. Но втората и страна (лекарското предписание) остава: помисли, както трябва, дали постъпката ще има лоши последствия.
Спомням си историята на един репатриран. Представете си човек със слаби дробове и стара астма и освен това злостен пушач. Докторите най-строго му забраняват да пуши, в къщи всички го следили, да не прави това, но той намерил такова място, където успял да се скрие от надзора. Скрил се в склада за гориво, където на всички стени имало табелки „За пушене се глобява” и си пушел до насита. Разбира се в края на краищата го откриват. Но той някак си се отървал от глобата: „Аз съм от новите репатрирани и още не чета иврит и нищо не разбирам”. Хитро, наистина?! Заповедта да не се пуши той успял да заобиколи. А последствията за здравето му?

При изпълнението на всяка от заповедите на Тора има две страни: задължението да се изпълни заповедта отгоре, дори без да се разбира вътрешната и същност и необходимостта да се осъзнава, че всяка мицва извисява човек духовно и го осветява, както е казано: „И ще изпълнявате всички Мои заповеди и ще бъдете святи пред вашия Б-г”(БиМидбар, 15:40).

За това преди да наденем цицит, тфилин и да изпълним други мицвот, ние благодарим на Б-г с думите:”…Който си ни осветил със Своите заповеди…”

Тора ни разрешава да се женим за пленница, но двете следващи заповеди ни предупреждават, че това не е безопасно и не ни съветват да правим това.

“Когато решиш да строиш нов дом, направи перила на покрива си, за да не се пролее кръв в твоя дом, ако падне падащ от него” (22:8).

Странен израз – „да падне падащ”. Защо просто не е казано „някой”, „човек”? Та нали той още не е паднал? Защото никой не пада случайно от някъде. Талмудът казва: има се предвид този, за когото свише е предопределено да падне. Преди раждането му е било решено, че той ще умре в следствие на падане. Ако на такъв човек му е отсъдено това да му се случи – то поне ти не бъди виновен за това.

За това заповедта изисква, да се направят перила на покрива на къщата.

“... За да не се пролее кръв в твоя дом” означава, че трябва да се отстрани всякаква опасност, за избягването на нещастен случай. Ако в двора ви има яма или кладенец, оградете ги или ги покрийте. Ако е нарушена изолацията на проводник – незабавно я поправете. Вашият дом не трябва да представлява заплаха за ничий живот, включително и вашият собствен! Във времената, когато в страната е имало много змии, мъдреците забранили да се пие вода, вино, мляко и мед ако те са се намирали в открити съдове.

И така е за всеки въпрос, не само в дома!

Тора предупреждава: “Пазете се и най-много пазете душата си!” (Дварим, 4:9). Животът е най ценното, което ни е дал Б-г и трябва да го охраняваме всяка минута. Не трябва да поставяме себе си в опасни ситуации, не трябва без необходимост да рискуваме и да казваме: какво ви влиза в работата, аз рискувам, а не вие.

В Шулхан Арух в раздела “Хошен мишпат” се казва точно: “Този, който не е дотеглил или не е доизмерил – без значение дали на евреин или неевреин - е нарушил заповедта на Б-г „Не лъжи при измерването’”.

Сефер хасидим разказва история за един евреин, на който се пукнала бъчвата с масло. Всичкото масло от бъчвата му изтекло. Домакинът си признал, че е мерил нечестно, когато продавал на неевреи и един мъдър човек казал: „Благословен да е Б-г, който направи така”.

Главата “Ки теце” завършва със следните думи:

“Помни, какво ти направи Амалек по пътя, когато напускахте Египет. Как той те застигна по пътя и изби всичките ти отслабнали, [вървящи] след теб, а ти беше уморен и измъчен и не се побоя от Б-г. И ще стане: когато Г-спод, твоя Б-г, ще ти даде покой от всички твои врагове около теб в земята, която Г-спод, твоя Б-г, ти дава като дял, за да я владееш, не изтривай памета за Амалек под небесата, не забравяй!” (25:17-19).
С какво се отличава Амалек от другите врагове? Защо трябва да се помни това, което той е направил?

Ще започнем с неголямо отстъпление.

Войните обикновено се случват по три причини. Първата — за заграбване на територии. Това е обичайната причина за повечето войни. Втората е жажда за лесна печалба. Третата е национална вражда. Такава, каквато е например между арменците и азербайджанците.

Причина за войната с Амалек не може да е първата: народът на Исраел е бил на път и въобще не е имал своя територия.

За втората причина също не си струва да се говори. Евреите току що са излезли от пустинята, след сто и шестнадесет годишно робство и те нямали такива богатства, заради които е имало смисъл да се ходи в пустинята и да се започва война.
Третата причина също е неприложима. Амалек, както вече говорихме в главата “Ваишалах” на книгата “Бирейшит” — е син на Елифаз, внук на Есав. Евреите са синове и внуци на Яаков. Яаков и Есав, както знаете са братята-близнаци, синове на Ицхак, внуци на Авраам. Едно семейство. Ако Есав е бил обиден на Яаков за загубата на първородството, то последният му прави щедър подарък (както помните от тази глава) и получил прошка, без въобще да говорим за това, че Есав продал на Яаков първородството доброволно. Той просто по-късно е съжалявал за сделката.
Защо Амалек се впуска в пустинята, за да унищожи евреите ли? Вече забелязахме, че същността на този човек е отразена в самото му име – ам лак – „народ, лижещ [кръв]”, т.е. убиващ, наслаждавайки и гаврейки се. Всички евреи, които са попадали в ръцете на Амалек в пустинята, били зверски измъчвани, на мъжете били отрязвани половите органи с думите „Не им помогна знакът на съюза им с Б-г”.

Оказва се, че освен трите посочени по-горе причини, които обикновено подбуждат народите да започват война, има още една - уникална. Тя касае само войните между потомците на Есав и Яаков. Тази причина е антирелигиозността.

Главната причина за войната на Амалек с евреите — е безверието на Амалек. Той не вярвал в Б-г. Той е смятал, че светът съществува сам по себе си и всичко в него става по волята на случайноста. Изходът на еврейския народ от Египет и чудното преминаване през морето са потресли древния свят. Но Амалек не повярвал в чудото. Той решил: „Аз ще опровергая това и ще им докажа”. За това той напада Исраел. Амалек бил разбит, но не се отказал от своя замисъл. След това той много пъти нападал евреите – и в пустинята, след смърта на Аарон и по време на съдиите.

Откъсът приведен по-горе има своето самостоятелно име, въпреки че е част от главата “Ки теце”. Той се нарича “Захор”. Освен през събота, когато се чете цялата седмична глава “Ки теце”, този откъс е заповядано да се слуша един път в годината особено – в съботата в навечерието на празника Пурим. Защо?

Вие вече знаете малко за историята на този празник. Ще добавим само, че Аман, главният съветник на царя на Персия и Мидия - Ахашверош, които направил план да унищожение за един ден на всички евреи - на 13 адар, на огромната територия на Персийската империя и да присвоят имуществото им, е бил потомък на амалекитянския цар Агаг, живял по времето на цар Шаул. За това в съботата преди Пурим, празникът на победата на еврейския народ над Аман, се чете откъсът „Захор”.

Помня, как в Русия хората измолваха да не ходят на работа или тайно бягаха за час, за да отидат в синагогата и да чуят по три фрази от този откъс. Ако не им се отдаваше в посоченото време да го чуят, в Пурим слушаха откъса „И дошъл Амалек…” (Шмот, 17:8—16), в който се разказваше за нападението на Амалек срещу евреите.

Амалек винаги е готов да напада. Вече говорихме, че първото му поражение от Исраел, на нищо не го научило – той спотаил враждата си към него навеки. Но Амалек не винаги има сили за нападение. Те се появяват в него, когато сред евреите започват разговори: „Сред нас ли е Б-г или не?”

Откъсът от “Захор” от главата “Ки теце” — е второто споменаване в Тора на Амалек. И тук също има многозначителен смихут. Откъсът стои след заповедта за меренето и теглилките и като че ли не е свързан с него. Веднага след думите „защото Г-спод, твоя Б-г се отвращава…от всеки, който извършва несправедливост” (25:16) и без всякакъв преход следва: “Помни, какво ти направи Амалек...” (25:17).

Когато евреите започнат да лъжат при меренето и тегленето, те постъпват несправедливо, т.е. духовно отслабват - тогава в Амалек настъпва прилив от сили и той може да нападне. И за това е толкова важно, да се изпълнява заповедта, която гласи: „Кантарът ви трябва да бъде точен и верен [сравнен с мярката за определяне] меренето ти трябва да е точно и вярно, за да бъдат дълги твоите дни на земята, която Г-спод, твоя Б-г ти даде” (25:15).