Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Книга Шимот (Изход)

Втората книга на Тора “Шмот” (“Имена”) разказва за пребиваването на потомците на Яаков в Египет, продължило 210 години. Последните 116 от тях били години на най-жестоко и мъчително робство. Но Вс-вишният, помнещ Своя съюз с Авраам, по чудотворен начин извел измъчения народ от страната, където бил угнетяван.

Цяла година водачът на евреите, Моше от името на Вс-вишния, искал от фараона да ги пусне, но той отстъпил само след, като Б-г изпратил върху страната десет наказания, последното, от които било смъртта, на всички първородни на египтяните. Това станало през 2448 год. от сътворението на света.

Чудото на преминаването на евреите през Червено море (603 550 мъже на възраст над двадесет години, без да се смятат жените и децата) дошли в Синайската пустиня. Тук станало най-великото събитие в историята на този народ и цялото човечество: евреите получили Тора, учението за ролята на човека в света.

Началото на получаването на Тора, било с огласяването на десетте заповеди на планината Синай (книгата “Шмот”), а завършването с благословенията, които Моше дава на евреите, в деня на смъртта си и записва в Тора (в последната книга на Петокнижието - „Дварим“).

Книгата описва чудесата, които са съпътствали евреите в пустинята и завършва с разказа за построяване на преносимия Храм (мишкана, оел моед или Шатрата на свидетелството). В това светилище, Вс-вишният говорил с Моше и тук коаним, еврейските свещеници, извършвали службите си към Б-г.

Първата седмична глава от книгата „Шмот“ се нарича „Шмот“ („Имена“). В нея се разказва за далечното пребиваване на евреитев Египет след смъртта на Йосеф и неговите братя.

Докато синовете на Яаков били живи, египтяните се отнасяли към евреите с уважение. Промяната настъпила след тяхната смърт.

„И умрял Йосеф и всички негови братя и цялото тяхно поколение. А синовете на Исраел се плодили... и се размножавали и укрепвали много и много се напълнила земята (Египетска – И.З.) с тях. И дошъл нов цар на Египет, който непознавал Йосеф“(1:6-8).

Когато евреите се държали, както подобавало на евреи, те били уважавани. Но израснало ново поколение, което разсъждавало така: „Ние живеем в най-прогресивната страна в света. Защо да не бъдем като всички цивилизовани хора?“ Много от евреите престанали да правят обрязване - „нека да бъдем като египтяните“. Примерно.

И тогава египтяните започнали да ги ненавиждат!

Това странно, ирационално явление се наблюдава в нашата история не един път. Именно в тези страни, в които асимилацията ставала най-активно, там и антисемитизмът бил най-силен. Спомнете си Германия, по времето на Хитлер. Няма да правя аналогия между живота на нашите предци в Египет и нашия с Вас в близкото минало, но всичко, което е казано в Тора се отнася за всеки от нас лично.

„Фараонът казал на народа си: ...народа на синовете на Исраел е повече [по брой] и е по-силен от нас. Нека да ги надхитрим да помислим, как да постъпим — И.З.) [против] него, за да не се размножава, защото ако стане война той ще се присъедини към нашите врагове...“ (1:9-10).

„И заставили египтяните синовете на Исраел, да се трудят до изнемога. Направили им живота горчив, [принуждавайки ги] да работят с глина и тухли, освен работата им на полето...“ (1:13-14).

Египетските власти създали специални трудови лагери, за да отделят мъжете от семействата им и така да обрекат еврейския народ на постепенно измиране. В мидраша “Шмот раба” се описва по какъв начин е било направено това. Властите обявяват по цялата страна, че в интерес на укрепването на Египет е необходимо да се завърши строителството на редица важни държавни обекти. И разбира се, от населението се очаквало, всички с патриотичен порив, заедно да посветят един ден за изпълнение на великата задача (да работят безвъзмездно). В този „съботник“ е бил длъжен да участва и самият фараон и министрите му. Действително, фараонът цял ден правил тухли с такова усърдие, че на никой не му идвало на ум, да се отклони от благородното дело, под какъвто и да било предлог. Накрая на деня се „оказало“, че работата не била свършена изцяло и ще се наложи още да се потрудят. Това се повторило и на следващия ден; в края на краищата властите назначили египетски бригадири,под чието ръководство продължили да работят евреите. След това на евреите им е било казано: „Вие живеете далеч от мястото за работаи губите много време и сили, за да пътувате. Държавата ще ви помогне и ще ви построи жилища до строежа.“ Така евреите били откъснати от жените и децата им като по този начин, семействата им останали без всякакви средства засъществуване. След това последвала заповедта към акушерките: „ Когато еврейка роди син... умъртвете го...“ (1:16), “...всяко новородено момче хвърляйте в реката“ (1:22).

“Но акушерките се бояли от Б-г и не правили това, което казал египетският цар и оставяли децата живи. И повикал царят акушерките и им казал: Защо правите така, че запазвате живота на младенците? - И акушерките казали на фараона: Защото еврейските жени не са като египетските, те сами раждат. Преди да отидем при тях, да им помогнем, те вече са родили. - И Б-гблагословил акушерките и народа се размножавал и укрепвали много“ (1:17-20).

В Талмуда се разказва, че акушерките не само спасявали децата, рискувайки живота си, но се стараели да използват своите познанства, за да помагат на нуждаещите се новородени носейки им храна.

Интересни са преданията за еврейските жени в Египет.

Независимо, че мъжете работили тежка работа и нищо не заработвали за семействата, в семействата им не е имало нито единслучай на аборт. Ставало точно обратното, жените се стараели да имат деца, колкото се може повече. Раждали тайно някъде в полето и криели децата си. Ловели риба, от която гъмжал тогава Нил и носели на мъжете си за да им помагат. Не е билизвестеннито един случай на брак с египтянин.

Тези жени били истински героини и благодарение на тях, еврейският народ успял да се съхрани в тези тежки времена.

За награда за тяхната Б-гобоязън, Вс-вишният „създал за (акушерките.— И.З.) дом” (1:21). Какво означава това? Б-г е дал на тези забележителни жени, майката и дъщерята – Йохевед и Мирям – достойно потомство: на едната от тях, Йохевет, майката на Аарон — бъдещия първосвещеник и родоначалник на коаним, се ражда още един син – бъдещият вожд на еврейския народ Моше. Всички негови потомци по мъжка линия стават левиим. Талмудът казва, че от Мирям произлиза семейството на Давид.

Главата завършва с това, че Моше по волята на Вс-вишния се явява при фараона и изискал от него да освободи еврейския народ от Египет, за да служи на Вс-вишния. В отговор на което, фараонът влошил и без това тежкото положение на евреите в страната.

„И казал Г-спод на Моше: Сега ще видиш, какво Аз ще направя с Паро, защото със (от Моята. — И.З.) силна ръка ще ги пусне и със силна ръка ще ги изгони от страната си“(6:1).

В неделната глава “Ваера” (“И Аз се явих”) се разказва, как Б-г отново изпраща Моше и Аарон при фараона, с искането да пусне еврейския народ, за да служи на Б-г и да предупредят фараона, че ако той не пусне евреите то...

“И казал Б-г на Моше: Сърцето на Паро е отегчено, той ще се противи да пусне народа. Отиди сутринта при Паро... И му кажи: Г-спод, Б-г на евреите ме изпраща при теб да ти кажа: „Пусни Моя народ, за да Ми служи в пустинята”; но ти досега не се вслуша в думите ми. Така казал Б-г: От това ще разбереш, че Аз съм Б-г! Ето аз ще ударя с жезъла, който е в ръката ми по водата, която е в реката и [водата] ще се превърне в кръв. И рибите, които са в реката ще измрат и реката ще стане зловонна и египтяните няма да могат да пият водата на реката” (7:14-18).

Това е бил първият удар. Върху Египет са били изпратени десет „наказания”. Второто е било нашествието на жабите от реките. Те проникнали в домовете, влизали в леглата, в печките, в гърнетата с храна. Следващото бедствие са били въшките, от които много страдали хората и добитъкът.

След това неочаквано, дивите зверове напуснали горите и започнали да скитат по цялата страна. След това започва мор сред животните. После, и сред хората, и сред животните се появяват ужасни обриви, след това силна градушка унищожава урожая... Наказанията се реализирали избирателно – ударите не засягали евреите...

Тази информация ни е предадена от шестстотин хилядите възрастни мъже, които са били свидетели на всичко, което се е случило. Тя преминава от поколение на поколение и всяка година в пасхалната вечер, бащата разказва на децата за египетските наказания.

Интересното е, че записи за тези събития има и при египтяните. През 1828 год. Лайденския музей в Холандия се сдобива с един древен документ (номера му в музейният каталог е 344). В последствие този документ получава името ”Папирусът на Ипувер” (по името на неговия автор-египтянин). Разшифроването на „Папироса” е изисквало големи усилия. През 1909 год. документът е бил преведен на английски език от Гардинър. По-късно проф. Е. Великовски успява да докаже, че „Папирусът” представлява хроника на бедствията станали именно през периода, за който говорим сега.

По-долу съпоставяме откъси от „Папируса на Ипувер” и книгата “Шмот”.

Папирус

Настъпили бедствия по цялата страна... Навсякъде имало кръв... (2:5-6)

Реката се превърнала в кръв (2:10)

Хората не смеели да пият. Синовете човешки са били жадни за вода (2:10)

Но това е нашата вода! И това е щастието ни! Какво да правим? Всичко се руши... (3:10-13)

Сърцата на всички животни плачат, кравите мучат... (5:5)

Огънят погълнал вратите, колоните и стените... (2:10) Плачи Египет. Царският дворец е без изобилие, без плодове, без хляб въпреки, че му принадлежали: пшеница и ечемик, гъските и рибата... (10:3-6)

Да, унищожено било всичко, което до вчера е било видимо. Земята останала пуста и уморена, както след прибирането на лена (5:12)

Дърветата били унищожени ... (4:14)

Погледни, кравите оставени на произвола на съдбата, никой не ги събирал заедно, всеки търсил само белязаните с името си (9:3)

И синовете на велможите били хвърлени до стената. Затворите били разрушени (6:3). И настанал велик плач в Египет... Стоновете се чували по цялата земя, премесени с оплаквания. От малко до голямо нареждали: о, ако можеше само да умрем!

Дошъл ли е краят на човешкият род и ще има ли още бременност и раждания?... (5-14) Градовете били унищожени. Горния Египет е бил разрушен (2:11). Всичко било в развалини... (3:13). Жилищата на хората били съборени за един миг... (7:4)

Погледни, огънят се издига много високо и пламъците му се насочват срещу враговете на страната (7:1).

В неделната глава “Бо” (“Върви”) се разказва за последните три наказания, постигнали Египет: нашествието на скакалците, тъмнината и смърта на първородните.

Тук възникват множество „защо”?

Защо Б-г е наказал Египет точно с десет наказания? Може би са били достатъчни осем или девет? Или обратно и десет не са били достатъчни? Защо точно тези наказания, а не други? И защо в този ред?! Защо бедствията започват с превръщане на водата на Нил в кръв и завършват със смърта на първородните?

Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Разбираемо е, че на човек, с болно сърце му дават лекарство за подобряване на работата на сърцето. Ако той не е добре и с белите дробове, дават му и лекарство за белите дробове, а ако болният има и слаби очи му дават капки за очи. Колкото са повече болестите, толкова повече са лекарствата. Понякога лекарите са принудени да проведат не един, а два, дори три курса на лечение.

Очевидно е, че същото се налага да се направи и с хората, които са болни духовно, с хората, които грешно разбират устройството на света.

Египет се е състоял от четиридесет и два нома („щата”). Всеки от тях си имал свое богче: - бик при едните, котка при другите, овца при третите и т.н. За египтяните е била чужда представата за Единен Творец и Господар на вселената. Това се е отнасяло и за повечето от евреите, които са живели там двеста и десет години и поради това, те също започнали да служат на идоли. Налагало се всички да бъдат „лекувани”, трябвало е да им бъде доказано, че има Б-г.

Главният от боговете на Египет бил Нил и е разбираемо защо: на постоянен интервал през годината, той се разливал върху огромни пространства, оросявайки земята, наторявайки я и след това земята давала прекрасен урожай. Египтяните водели своето летоброене по разливите на Нил и поради това за четиристотин години те изгубили една година. Трябвало да се покаже, че съществува Г-сподар, който властва над всичко даже и над Нил. Да повторим пасажа от главата „Ваера”; „Така каза Б-г: „от това ще разбереш, че Аз съм Б-г! Ето аз ще ударя с жезъла, в ръката ми по водата, която тече в реката и [водата] ще се превърне в кръв. И рибите, които са в реката ще измрат...” (7:17-18). Това е първия курс от лечението – демонстрация на това, че светът има своя Управител.

Споровете в съда се решават обикновено с две свидетелства. Показанията на единия свидетел може да се окажат случайно съвпадение, грешка. Затова Аарон повторно потопил жезъла в Нил и огромни пълчища от жаби тръгнали към домовете на египтяните. Първото си посещение, те правят в двореца на фараона. Но магьосниците на фараона също успели „да повторят явлението”. Те също извели жабите от реката и превърнали водата в кръв. Така се наложило да се използва третото наказание – нашествие от въшки по хората и скота. Да направят въшки не било по силите на магьосниците (магьосничеството си има граници) и те самите признават: това е бедствие – тука има пръст Б-жи! Първият курс на лечението е завършен: всички се убедили – Б-г съществува!

Има философи, които са осъзнали, че светът е възникнал и се „върти” не сам по себе си, както къщата не се изгражда сама. Но те не успяват да достигат до разбирането, че съдбата на човек и животните, живота и смъртта на всички обитатели на „дома” също са във властта на Вс-вишния. Необходим е бил втори курс на лечение. Трябвало да се докаже, че животът и здравето на всеки човек и животно е в ръцете на Б-г (на иврит това се нарича ашгаха пратит). И ето излизат от гората диви зверове: мечки, вълци, змии и т.н. – и нападат египтяните. Нападат само египтяните, но не евреите. Излиза, че неграмотните същества имат избирателни способности и в областта с надпис „Гошен” – еврейско население - не влизали.

Нека пофантазираме. Да си представим, че евреите са носили свои особени дрехи (в мидраша се казва, че това е било така). По този признак, египтяните биха могли да предположат, зверовете ни отличават. Трябва да се маскираме „като евреи”! Бързо биха могли да изпратят самолети в Меа-Шеарим, да закупят йерусалимски халати и штраймли, да облекат всичко това и с тържествен вид се разхождали по Египет. Но работата не опирала до външния облик. Защото би подходила мечката при такъв преоблечен египтянин и се озъбвайки се би му казала: не брат, не можеш да ме подведеш!

Същото се случило с животните. Защото на едни и същи поляни пасели животните на евреите и животните на египтяните. Как да бъдат разпознати? Но сред египетските животни имало поголовно измиране, а еврейските животни били живи. „И разлика направи Б-г между животните на Исраел и животните на Египет, не умря нищо от това, което са имали синовете на Исраел.” (9:4). Паро проверил от скота на евреите нищо не умряло. Затова е казано за тази група от наказания (нашествие от диви зверове, мор по животните, язви): „За да знаеш, че аз съм Г-спод на цялата земя” (8:18), т.е. че Аз управлявам не само галактиките, но и съдбата на всичко живо на земята — и хората, и животните.

И така, вторият курс завършва с успех.

Съществували са религии с два бога: един - лош, другия – добър, единият командвал водата, другия – огъня, единият бил господар на източните части на света – другия на западните и т.н. Необходим е бил и трети курс на лечение. Трябвало да се покаже, че светът се управлява от един господар. Затова, когато Моше предупреждава фараона за предстоящата градушка, му казва: „За да знаеш, че няма подобен на Мен” (Шмот, 9:14), т.е. че Б-г е един. И ето над Египет се изсипва град и огън (вероятно, мълнии). След това източният вятър донесъл скакалци, а западния вятър ги разнася съгласно молитвата на Моше (с това започва нашата глава). А след това над Египет пада тъмнина, в резултат на надигналите се от морето и Нил мъгли и сгъстилите се в небето облаци. И станало ясно: и на земята, и на небето, и в морето един е Управителят. Преминал и третият курс на „лечение”.

И ето следва последното предупреждение: ако не пуснеш евреите, ще умрат всички първородни в Египет, от първородните на Паро, до първородните на затворниците. (За първи път за това наказание Б-г съобщава на Моше, когато той се отправя на мисията си в Египет и тогава Вс-вишният нарича евреите: „Първороден Мой – Исраел”— 4:22-23. Ние вече цитирахме този стих, когато говорихме за Яаков и първородните в главата “Толдот” на книга “Бирейшит”).

Както е известно, всеки феллах е можел да отиде при евреин и да поиска, след изнурителната работа, да отиде на неговото поле, за да сее, копае или да пасе животните му и т.н. Евреите са били командвани като правило, от първородния син на стопанина и затова може би са били наказани първородните.

Когато умира първородният му син, царят посред нощ се втурнал към Моше и Аарон, за да ги помоли: по-бързо си отивайте! Така след десетте беди, евреите били „изгонени„ от Египет.

Съдържанието на главата безусловно не се изчерпва с казаното. Но за заповедите, които Вс-вишният дава на евреите преди напускането на Египет и за празника Песах, правилата, които са посочени в края на неделната глава, сега няма да говорим.

Основните епизоди на неделната глава „Бишалах” („Когато ги пусна”) – изхода на евреите от Египет, прехода чудо през Червено море, първата проява на недоволство в Синайската пустиня и първата война на евреите с Амалек. Но както и преди, ще засегнем само отделни теми, които са свързани с тази глава.

Спомням си Шестдневната война през 1967 година. Съветските весници се тревожеха за съдбата на египетските войници: ако им се случило да изостанат от своите части, те били обречени на гибел. Безжалостна жега, няма дървета нито сенки, нито капка вода и никаква възможност за снабдяване с храна.

За известно време Синай, се намираше в ръцете на Исраел и евреите, служили там в армията, прекрасно знаят, какво е това. Нажежено небе без нито един облак, горещини до четиридесет, четиридесет и пет градуса – никакви източници на вода и никаква растителност... А тук трябва да се пие много вода, защото иначе следва смърт от обезводняване.

Още си спомням пътните бележки на съветския дипломат Майски за Синайската пустиня. Майски пише: „Преминавайки през Синай, аз разбрах смисъла на думите „великата и страшна пустиня“. Аз съм бил в Каракум и други пустини на Съюза. Но такова нещо не съм виждал. Все едно ходиш по пода на гореща печка...”

Как са могли да живеят там евреите? Многодетните семейства с малки деца, 603 550 мъже на възраст над двадесет години? А нали те са били там не ден, не два, не месец, а четиридесет години!

Чудото на манна се явило тогава, когато свършили записите от храна взети от Египет.

И така направили синовете на Исраел, събирали, един повече, друг по-малко. И измерили омера (омер – мярка около 2.5 литра) и този, който събирал много, нямал повече и нямало недостиг в този, който събирал по-малко. Всеки събрал толкова, колкото му е било необходимо за ядене.

Хората винаги „събират” различно: на един му се иска да донесе в дома си, колкото може повече, а на друг му е достатъчно това, което е събрал за деня. След всички „увъртания” във всеки оставало точно толкова, колко е необходимо, за да преживее.

Четиридесет години евреите се учили на това, че Б-г „дава деня, дава и храната”. За нас това означава: трява да се трудим честно, колкото можем, трябва да работим, за да преживяване. Защото там, където свършват твоите възможности, неочаквано ще се появяви помощ отгоре. Такова отношението към живота се нарича “битахон” — увереност в помоща на Б-г. Не трябва да бъдеш лентяй и безделник. Но ако ти си направил всичко, което е по силите си и което е трябвало да направиш по закона, ти можеш да разчиташ на помощ отгоре.

В петък всички глави на колената отишли при Моше и му казали: Днес всички събрахме двойна порция ман! – Моше им казал: Затова е казал Б-г – почивка, свята почивка в името на Б-г да е утре. Каквото искате да печете, каквото искате да варите – варете го, а каквото остане – нека да бъде за сутринта. – И хората оставили ман за сутринта и ман не се развалял. Моше предупредил хората: „Шест дни събирайте [ман], а на седмия ден – събота не правете това [ в този ден няма да има нищо]” (16:26).

Защо няма да има? В събота не трябва да се изнасят вещи от дома и да се внасят от улицата в дома, където няма ерув (особена преграда) и поради това не трябва да се изнасят от дома съдове за събиране на ман и да се внасят с ман в дома. Пророкът Ирмеяу осъждал евреите от Ирушалаим затова, че те носили вещи в събота и казвал, че с това те заплашвали безопасността на страната.

“Така казал Г-спод: Пазете душите си и не носете товар в съботния ден... и не работете нищо, освещавайте съботния ден, както Аз съм заповядал на бащите ви... И ако Ме слушате, - казал Г-спод, - и не внасяте товари през вратата на града през съботния ден и освещавате съботния ден, като не работите в този [ден] никаква работа, и ще влязат през вратата на този град [Ирушалаим] сановници и царе, които са седяли на престола на Давид... и този град ще бъде обитаван вечно. И ще идват от градовете на Иудея и покрайнините на Ирушалаим, и от земята на Бинямин, от долините и от планините и от Негев, принасяйки всесъжение и [други] жертви, и хлебно приношение и тамян, и благодарствени жертви в дома на Б-г. А ако не Ме слушате...то Аз ще запаля огън на вратите... и ще погълне дворците на Ирушалаим и няма да изгасне ” (Ирмеяу, 17:21-22, 24-27).

По тази начин става ясно, че нарушаването на съботата е една от причините за разрушаване на Ирушалаим.

Падането на манната в петък за два дни, показвало, че необходимото за изхранването и съществуването, Б-г обеспечавал, без да се работи в събота. И обратното се говори при евреите, че заработката през цялата седмица се изпраща, за да се почива през събота. Евреинът, който прекратяват работата си в събота, заявяват на целия свят: „Аз вярвам, че Б-г е сътворил света, че Той ни е извел от Египет и за да помним това ни е заповядал да не работим в събота“.

— Чуй ме уважаеми Голд (така наричали бащата на съседа ми), - замислено казал евреинът, който работил в събота, - защо става така? Съботите и празниците са например една шеста част от годината. Това означава, че аз за една година изработвам две месечни заплати повече от теб. За шест години – цяла година повече! За тридесет години през, които работим заедно, аз получих пет годишни заработки повече! Аз обаче не виждам тези пари. Храним се например еднакво, обличаме се също еднакво. Единствената разлика е, че ти си седиш и пееш песни в събота, а аз „заработвам”. Къде са парите за моите съботи?

— Казват, - отговорил му събеседникът, - че парите на тези, които нарушават съботата отиват за лекари и адвокати...

Има браха (благословение) върху парите, заработени без нарушаване на съботата.