Литература по йудаизъм на руски език. Основно това е преводна литература от английски и иврит. Книгата „Беседи по Тора е написана на руски. В нея с Вас говори човек добре запозват с действителността, формирала болшинството от нас

Главата завършва с думите:

„Ето учението за животните, и птицата, и всяко живо същество, движещо се във водата, и всяко живо същество пълзящо по земята. За да се различават нечистите и чистите, между животните, които могат да се ядат, и животните, които не трябва да се ядат” (11:46, 47).

Тези думи анализират посочените в главата закони за видовете животни, разрешени и забранени за храна на евреите.

В главата “Шмини” отделно се говори за животните, които обитават сушата, отделно за летящите във въздуха и плуващите във водата. При това за всяка от групите е посочен признъкът, който позволява да се различава позволеното от забраненото.
Между животните, които обитават сушата, за евреите е разрешено да ядат само преживни чифтокопитни. Животните, имащи само един от тези призници са ни забранени за храна.

В главата конкретно са назовани четири вида такива животни, месото на които е забранено за ядене: три вида еднокопитни преживни и едно, което не е преживно, но е чифтокопитно. Дали животното е преживно може да се разбере само, ако бъде наблюдавано за известно време. Що се отнася до копитата то този признак е видим веднага. Животно, което притежава външните белези за кашерност е свинята.

Забележете, че по този начин разрешени се оказват само тревопасните, а всички хишници – лъв, тигър, вълк, рис и другите са забранени.

В Талмуда (Хулин, 59а) се привежда устното предание, в което е казано: ако се открие неизвестно досега млекопитаещо чифтокопитно и е невъзможно да бъде определено, дали е преживно можем спокойно да го заколим и ядем, ако не е от семейството на свинята. Властелинът на света знае, колко вида е създал и какви са те. Той е предал, чрез Моше, че съществува само едно чифтокопитно, което не преживя и това е свинята. За другите не трябва да се безпокоим. Там е казано, че млекопитаещите, които нямат резци сред горните си зъби, обезателно са преживни и са двукопитни (под тази категория попадат малките на камилите, докато не са им пораснали резците, но тяхното месо не тряба да се яде, както и месото на възрастните камили). Това устно предание също е било получено от Моше Рабейну.

Смели твърдения!

Раби Акива отбелязва, че Моше не се е занимавал с лов (Сифра, 11:4) и не е можел да познава в подробности фауната.

Тора е дадена в Близкия Изток - в пустинята Синай. Това било преди повече от три хиляди и петстотин години. Животните в Европа, Сибир, Далечния Изток, Америка и Австралия не са били достатъчно известни на хората. Не е ли прекалено категоричен Талмудът? Възможно ли е изведнъж да се намери такова животно?

През миналия век, известният пътешественик и изследовател Кох, получил от правителството на Англия задание, (трябва да споменем, че към твърдения на Тора, касаещи „проверяеми“, „практически“ неща, изпитвали интерес не само англичаните) да се изясни дали съществува на земното кълбо, дори и само едно животно с единствен признак за кашерност, както при камилата, дивия и питомния заек, които са преживни или както при свинята, която е чифтокопитна. Вие можете да прочетете затова в книгата на П. Менкин “Керем Птахя” (Иерусалим, 1931). Никакви допълнения към списъка, даден в Тора не са намерени от изследователя.

Та нима Моше би могъл да изследва цялото земно кълбо! Както е казано в книгата „Сифра”: „Нека да се поразмислят над това тези, които казват, че Тора не е от Б-г”.

От всичко живо, обитаващо водата, Тора ни разрешава да ядем само риби, които имат люспи и перки.

Талмудът добавя към това и следното: рибите с люспи непремено имат и перки. Така, че ако пред вас лежи парче от риба с люспи, а не се вижда перката на това парче, тогава рибата смело може да бъде изядена. Наистина удивително твърдение!
Колко вида животни се наброяват в океаните? Огромно множество! Още повече, че всяка година учените откриват нови и нови видове. Кой може да даде гаранция, че няма да бъде открито същество, което може да послужи за опровержение на казаното от мъдреците? Само Творецът.

Но от друга страна, може би всички риби имат люспи и перки, но струва ли си да се спори за това? Не си струва. Ето например моруната , тя е опасен морски хишник, който стига до три метра дължина и няма нито едното нито другото. Так че не всяка риба има люспи. А как люспите са свързани с перките е непонятно и за учените.

Забранени за храна са и всички видове насекоми, освен четири вида скакалци, а така също и малките пълзящи животни (костенурка, мишка, таралеж, червеите, мравките и т.н.).

Не отдавна в един от еврейските вестници, който излиза на руски език видях статия под заглавието „Еврейски рецепти против инфаркт” и се заинтересувах. Редакцията прави следното заявление преди статията.: „...известният руски кардиолог В.С. Никитски смята, че строгото спазване на кашрут, може да помогне на човечеството да избегне инфаркта и успешно да преживява след него”, - самия кардиолог, когато гостувал в Исраел казал: „Когато ми... разказваха за това, какво е това кашрут , аз разбрах, защо във вашия регион броя на заболяванията на сърдечно-съдовата система е много пъти по-малък в сравнение с този в Русия, Франция, САЩ и другите страни на света. А инфарктът е едва ли не главната причина за смърта на мъжете на възраст от 40 до 60 години...

Вътре в нашите сърдечни съдове кръвта носи мазнини и отлагащи се вещества, които постепенно се полепват върху стените на артериите.

Разбира се, артериалните клетки постоянно се самообновяват, но в края на краищата те не са в състояние да отделят излишните мазнини и започва процес на „самоудушаване” на артериите... Този процес...се развива предимно в три органа – сърце, мозък и черен дроб...

...Холестеринът (мазнината, прекомерното количество, на която води до запушването на артериите) влиза в обвивката на клетки ни и следователно той е необходим за организма. Въпросът е в какво количество. На мен ми се струва, че еврейската кухня позволява да се съхрани този баланс... Ето кое е интересно – точно свинското и есетровите риби, които са забранени от вашата религия, като некашерни, се явяват в буквалния смисъл на думата „склад на холестерина”. Взаимодействието между месото и млякото довежда до рязко повишаване на тези вещества в кръвта – да кажем, ако изядем парче хляб с колбас и след няколко часа, парче хляб с масло е милион пъти по-полезно, отколкото да намажем хляб със същото количество масло и да сложим върху него същото количество колбас, както обичат да правят руснаците. Освен това не рядко печем месо с масло... Това, което препоръчва кашрутът е да се пече месото само на огън, на грил или с растичтелно масло – това действа на профилактика срещу инфаркт, още повече това е валидно за хора, които са имали инфаркт и от моя гледна точка е съвършенно противопоказано да се яде месо, изпечено с масло и въобще да се смесва месното с млечното....”

Не знам, доколко научно е обосновано твърдението на този доктор, но ние разбира се съблюдаваме законите на Тора, не поради рационални съображения, макар че и ти имат своя смисъл.

Главата „Шмини” посочва закон според, който човек докоснал се до труп на нечисто млекопитаещо или до мърша, ако това е било чисто животно, а така също и труп на малко същество от осемте вида посочени в същата глава (11:29, 30), става нечист и не може да влезе в Храма, докато не извърши специален обред за очистване.

Шхита, начинът за убиване на добитъка, предписан от Тора се ползва от евреите повече от три хиляди години. Тази работа се поверява само на много учен човек, който има знания на второ място в сравнение с равина на града и задължително Б-гобоязнен.

След убиването, вътрешностите на животното се проверяват, за да се изясни дали в тях има трефа- по еврейските закони не трябва да се яде трефа.

Какво е това трефа? Талмудът обяснява: това са определени болестни изменения във вътрешните органи. Устната Тора отнася към категорията трефа осемнадесет вида такива изменения (в детайли се получават седемдесет), например, отвори в хранопровода, сърцето, белите дробове, обвивките на мозъка. Тези изменения са такива, при които животното, ако не е било заклано би умряло в течение на годината.
През 1893 год. в Петербург излиза научната работа на доктора по медицина И. Дембо, “Анатомично-физиологични основи на различните способи за убиване на добитъка.” Авторът посветил три години от живота си, в изучаване на известните способи за убиване. Той ги разглежда в два аспекта: доколко те са болезнени за животните и долко добре се запазва месото след разфасоването му. Разбирайки, че руският способ е взаимстван от Германия, при който се стараят да повредят гръбначния мозък („и други“, непонятен израз в превода, бел. от бълг. ред), , авторът стига до извода, че всички те са мъчителни за животните.

След това, преминава към разглеждане на еврейския способ за убиване на скота.

На заседание на Санкт-Петербургското медицинского общество, състояло се на 15 декември 1892 год., всички се съгласяват с изводите на д-р Дембо и аплодират докладчика. Това било напълно разбираемо. Но ето какво ни кара да се замислим. Законите за шхита, евреите започнали да практикуват, без да се позовават на никакви научни иследвания, защото преди хиляди години, хората не са могли да знаят всички известни ни днес научни факти. Те са получили тези закони наготово – от Този, Който знае всичко.

Доктор Дембо се заема с изучаването на законите за трефа и бил поразен. Той пише: „Аз бях потресен, разбирайки, че много факти, до които науката достига или е достигнала през последните години, са били ясно и точно определени в Талмуда, като устно предание от Б-г чрез Моисей, преди три хиляди години”.
Може би, струва ми се, през тридесет и пета година, при баща ми, да е благословенна паметта му, дойде лекар (а може да е бил ветеринар, не помня точно) и много се заинтересува за законите на шхита. Казваше, че иска да ги въведе в градската касапница!

Интересното е, че през тези години примерно нацистите забраняват еврейския способ за умъртвяване на животните, поради това, че им било „жал за животните”...

В тази глава е казано (11:42-44): “...не ги яжте, защото са мерзост. Не осквернявайте душите си, с всякакви малки пълзящи животни... Защото Аз съм Б-г, вашия Г-спод и се освещавайте и бъдете святи, защото Аз Съм свят...”

Вероятно, Творецът на природата и човека, нареждайки на народа си: „Бъдете святи”- забранява на евреите да ядат сланина, кръв и някои видове животни, защото тази храна намалява възприемчивостта на човек към святостта и го отделя от нея.

Съществува също и взаимовръзка между това, което ядем и същността ни, психиката и характера. Новата наука – диетопсихология – може вече да каже не малко за влиянието на храната върху поведението на човек. Можем да споменем и факта, че учените са се поинтересували, с какво се е хранил обслужващият перонал в немските концлагери. Става ясно, че: основно те са се хранили със свински кървави колбаси.

Коментаторът на Тора, Рамбан пише, че некашерната храна нанася вреда на душата, на духовността на човек и ожесточава сърцето му.

“...Не ги яжте ... и ще бъдете святи, защото Аз Съм свят”. Тези думи посочват връзката между съблюдаването на кашрута и формиране на душевните качества на човек, защото приведеният стих призовава, да се подражава на Вс-вишния („бъдете святи, защото Аз съм свят”) и свързват това с думите „не ги яжте”.
В тази връзка ще напомним коментара към думите ”... за да Ти бъде Б-г и за да вървите по Неговите пътища” (Дварим, 26:17). Мъдреците ни поясняват: „Той е милосърден и вие ще бъдете също така милосърдни; Той е добър и вие бъдете също добри”, т.е. развивайте в себе си присъщите на Него качества. А как да се прави това?
В Талмуда е казано (Йома, 39), че грехът притъпява чувствата и ожесточава сърцето. Известният равин раби Моше Исерлес казвал, че даже бебето не следва да се кърми със забранена храна: ако то я яде, то когато порастне и стане възрастен в него ще се появят лоши навици.

Действително, навиците се създават в детето още в началните му години. За Йошуа бен Ханания нашите мъдреци казвали: „Щастлива е майката, която го е родила”. Тя го носила до вратата на академията за Талмуда, за да може да слуша думите от Тора от ранна възраст.

Спазване на кашрута, не само укрепва тялото ни, но и възвеличава душата ни, то е необходимо условие за съхраняване на самобитността и индивидуалността на еврейския народ. Съществуват много очевидни различия, в начина на живот между нас и другите народи, но ограниченията в храната заемат особено място, това е признак, по който ни различават от останалите и особеност, която същевременно ни сближава нас евреите един с друг: „ Една глътка сближава отдалечените” (Санедрин, 103б).

А сега ще посочим едно много съществено явление, към което ще се върнем във връзка с главата „Рее” от книгата „Дварим”. За умъртвяването на добитъка, Тора казва само няколко думи (както ние вече отбелязахме по-горе):”...заколи [животното] от едрия и дребния си добитък, които ти е дал Б-г, така както Аз съм ти заповядъл и го яж в твоя дом” (Дварим, 12:21). Но как именно това се прави, никъде в Писмената Тора не е казано. „Както Аз ти заповядах” – заповядал устно. Всичко, което е казано по-горе за шхита, ние научаваме от Устната Тора. И това се отнася за много от законите, които са изключително важни за евреите. Какво означава това? Това още един път ни напомня, че Устната Тора, както и Писмената ни е дадена от Всевишния и едната се позовава на другата.

В неделната глава “Тазрия” (“Зачеване”) са изложени законите, които определят състоянието на ритуална нечистота, предизвикано в жената от раждането и при мъжете и жените – появата на бели или бяло-розови петна с определена големина, устойчиво оставащи върху тялото, а така също и ритуалната нечистота на облеклото от вълна, лен или кожа, предизвикано от появили се на тях яркозелени или яркочервени петна.

Нека да уточним още в началото, че в този откъс се имат предвид бели петна с цвета на сняг или вар, като вълна от новородено бяло агънце или черупки от кокоши яйца.

При това коенът гледа, дали не са побелели космите от поразеният участък на кожата и дали вътре в петното от кожата има парченце с нормален цвят. Ако дори и един от тези два признака е налице, то човекът незабавно е определен за ритуално нечист.

А какво се случва с нечистия човек? Той се държи в изолация, докато оздравее. Регулярни проверки не му се правят. Когато той забележи, че положението се подобрява, той съобщава за това на коена.

Как се лекува той? За това ще поговорим по-долу, когато стане дума за причината за това заболяване.

Почти две трети от главата е посветена на анализа на всевъзможните изменения на цвета на кожата на тялото. Вече говорихме за зарасналите участъци с нормален цвят в областта на петната, че говорят за нечистота. Също толкова подробно в главата се говори за това, как трябва да се квалифицират петната с бял или розов цвят, които се появяват върху кожата след възпаление, предизвикано от изгаряне или удар (тук също са възможни два варианта: когато човек е чист и когато не е чист), какви са законите за петната, които са се появили на местото на падналите косми от главата и брадата.
Загадъчната „петнистост”, която Тора нарича проказа (това не е болестта, която днес наричаме така), може да се появи не само върху кожата на човек, но и върху вещите, които му принадлежат. Тора посочва, как трябва да се постъпва, ако петната – са яркозелени или яркочервени и са се появили върху вълнена или ленена дреха или върху кожени изделия. В този случай проверката също се прави всеки седми ден. Дрехата се преглежда и при поява на съмнение се прибира на закрито място и след седем дни пак я проверяват. Ако петното се е увеличило, дрехата се изгаря, ако не се е изменило я изпират и пак я скриват за седем дни. При третата проверка също са възможни два варианта: видът на петното не се е изменил и дрехата се изгаря; петното се е променило, тогава петното се изрязва от дрехата и слагат кръпка, а дрехата се изпира.
Такива са законите, които касаят проказата. Много неразбираеми закони. Без да говорим, че никога не сме виждали зелени и червени петна на дрехите и стените си в къщи (за петната по стените се говори в следващата глава – Мецора”), ако разбира се те не са нанесени с боя, е неразбираемо, от какво те се появяват и защо изчезват.
В Талмуда (38; Ерхин, 16а) се казва: „Казал е раби Шмуел бен Нахман от името на раби Йонатан: „Петната по тялото могат да се появят поради седем причини: като [наказание] за сплетни (лашон аРа, буквално казано — “за зъл език”, злоезични изказвания за някого, което е забранено от закона. — И.З.), за кръвопроливане, за лъжлива клетва, разврат, горделивост, грабеж, алчност“.

По такъв начин, Талмудът казва, че проказата е болест-наказание. От къде е известно това?

За сплетните. Казано е: “Клеветящият тайно своя ближен – ще го срежа” (Тиилим, 101:5), т.е. “отделя”, ще го изолирам от хората.

Магидът от Дубно, раби Яаков Кранц, привежда прекрасно сравнение, за да обясни закона на Тора, който забранява на човек, наказан от Б-г с петна по тялото да се намира в града, даже сред други ритуално нечисти. Той се изолира до излекуване извън неговите граници, отделно от всички.

Някакво лошо дете не можело да търпи гостите. Достатъчно било да влезе, някой в къщи и момчето се хвърляло на пода и започвало да тропа с крака, да вика и да плаче: „Не желая, този чичко да е тук, нека да си ходи! Какво да се прави? Бащата намерил изход. Преди да се появят гостите, той извеждал сина си в бараката и го затварял за времето, когато гостите са били в дома му и му казал”. „Ти си сам, а хората наоколо са много. Не трябва да допуснем само заради теб, никой да не идва в нашия дом”.
Така се постъпва с човек, който пречи на другите.

Сплетникът става причина за това, познатите да престанат да се поздравяват един друг, мъжете да се развеждат с жените си, невинни работници да са уволнявани от службата им. Ясно е, че и за него самия и за обществото е по-полезно, ако той се намира далече от хората.

Всеки от нас трябва да се замисли над това, че всички ние обичаме горещите думи и особено – работещите в печата, радиото и телевизията. На тях нищо не им струва да дадат широка гласност на всеки личен проблем на човек. На мен са ми известни много случаи, когато добросъвестни сътрудници са уволнявани за статийки и предавания по радиото и телевизията, когато са се разрушавали нечии съдби заради това, че някой му е хрумнало да разкаже на всеослушание за ставащото в чужд дом. Вестникарските сплетни отдавна са станали обичайна работа.

За кръвопролитието. Думите, с които Давид е проклел командващия еврейската армия Йоав за това, че е убил Авнер, бившия военачалник на цар Шаул, са звучали така: “И нека не изчезне от дома на Йоав... прокажения” (Шмуел II, 3:29).

Слугите му все пак успели да убедят военачалника да изпълни указанията на Елиша; той се потопил седем пъти в Ярден и се очистил. След това Нааман, заедно със своите спътници, се върнал при пророка и заявил, че сега той е убеден: че няма друг Б-г, освен Б-га на Исраел и помолил Елиша да приеме от него даровете му. Той отказал.

За разврата. Когато господарят на Египет взел при себе си, в двореца Сара, жената на Авраам, “Г-спод поразил фараона и дома му с големи язви...” (Бирейшит, 12:17).

За алчността. “И ще дойде собственикът на дома и ще каже на коена така: „При мен в дома ми като че ли се появи язва” (Ваикра, 14:35). Думите „собственикът на дома” се отнасят към човек, който счита, че домът е негов и само за него. Проказата идва в дома на алчният.

Ние попитахме, как се лекува човекът, нечист заради проказата.
От всичко казано произтича отговорът: прокаженият се лекува с разкаяние.
Цялата ни история изобилства с примери, които демонстрират вредата, причинявана от сплетните.

Рав Елязар бен Парта казал: “Ако искаш да знаеш, каква е вредата от злия език, то погледни как са пострадали нашите бащи в пустинята Синай, заради разузнавачите. Разузнавачите лошо се изказали за страната... До тогава предците ни съгрешавали в пустинята девет пъти и всичко им се е простило. А присъдата им, да умрат в пустинята била произнесена само заради злия им език” (Ерхин, 15а).

Йосеф разказва на баща си за всички, по негово мнение, лоши постъпки на братята си. Това е създало в тях усещането, че той иска да се избави от тях, да ги направи роби - резултата е продажбата на Йосеф в робство.

Едомитянинът Доег, първият мъдрец по време на управление на цар Шаул, разказал на господаря си, че видял Давид в града Нов, където живеели свещеници и че Давид бил приет много добре там. Шаул, на който му се струвало, че Давид иска да го убие и да стане цар, разбрал това като подготовка за въстание и целият град пострадал тежко.
И, накрая най-страшното, което се случи с нас - е разрушаването на Втория Храм. Казваме: Вторият Храм е бил разрушен поради безпричинна ненавист. Едните твърдели, че трябва незабавно да се въстане против римляните и да се освободи еврейският народ. Другите възразявали: още не сме достатъчно силни, това ще бъде безполезно кръвопролитие. И започнали хората да гледната един на друг като на врагове и да сплетничат един за друг и да се карат. Резултатът е бил - изгнание.

Между другото, как все пак се решават такива принципни спорове?

Много е просто: обръщайте се за съвети към великите хора.

Мъдреците казват: „За три гряха човек наказват в този свят и той губи много в бъдещият свят: за служенето на идоли, за разврат и за кръвопролитие. Но най-сурово е наказанието – за лошия език”.

Необикновено голяма е наградата за този, който умее да мълчи. Вилнюският Гаон казал: „Всеки миг, когато човек затваря устата си, се удостоява с тайна светлина, която не може да си представи никой ангел и никое [земно] творение”.