Тема трета: ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ

Публичните финанси представляват съвкупност от парични отношения, възникващи при всички входящи и изходящи парични потоци, с които е свързана държавата с другите икономически субекти. В тесен смисъл на това понятие същността на публичните финанси се свързва само с еднопосочни парични отношения, при които участието на държавата не е свързано с обратно движение на пари.

Входящи парични потоци

Държавата Други икономически субекти

Изходящи парични потоци

Основните функции, които изпълняват публичните финанси са:

• 
  акумулираща функция – тя дава представа за фундамента на онази част от паричните отношения, която е свързана с входящите парични потоци, т.е. с приходите на държавата.
  
• 
  инвестиционна функция - тя дава представа за фундамента на онази част от паричните отношения, която е свързана с изходящите парични потоци, т.е. с разходите на държавата.
  

По своя обхват публичните финанси включват паричните отношения, които имат за своя основа всички съставни части са входящите и изходящите парични потоци на държавата.

Основните съставни части на паричните отношения, които са свързани с входящите парични потоци, са преди всичко паричните отношения, отнасящи се до:

• 
  данъчните приходи;
  
• 
  данъкоподобните и неданъчните приходи;
  
• 
  държавните заеми;
  
• 
  конфискациите, глобите и лихвите.
  

• 
  разходите за управление;
  
• 
  военните разходи;
  
• 
  разходите за социално-културни дейности;
  
• 
  обслужването на държавния дълг;
  
• 
  стопанските разходи.
  

Към субектите на публичните финанси спадат преди всичко юридическите лица, които представляват държавата. Основните юридически лица, които представляват държавата, са:

• 
  звената на Министерството на финансите;
  
• 
  другите министерства, централни ведомства и техните звена, обособени на бюджетна издръжка;
  
• 
  местните органи на държавната власт.
  

• 
  училища;
  
• 
  здравни заведения;
  
• 
  културни заведения;
  
• 
  спортни заведения;
  
• 
  съдебни звена;
  
• 
  други подобни.
  

• 
  областни управи;
  
• 
  общински управи.
  

Данъчни приходи на държавата са основен, доминиращ вид входящ паричен поток. Данъците в парична форма възникват след появяването на държавната институция и замяната на натуралната данъчна форма с парична. По своята същност данъците представляват:

• 
  форма на преразпределение на доходи;
  
• 
  законно, задължително, безвъзмездно, а при определени условия и принудително плащане.
  

• 
  обектът (предметът)
  
• 
  субектите, т.е. платците и носителите;
  
• 
  мащабът, т.е. белегът за облагане (стойност, квадратура, кубатура и пр.);
  
• 
  данъчната единица, т.е. стотната, хилядната или друга част от обекта;
  
• 
  данъчната основа, т.е. облагаемите данъчни единици;
  
• 
  данъчният размер, т.е. данъкът на една данъчна единица;
  
• 
  данъчното задължение, т.е. произведението от данъчния размер и данъчната основа.
  

Начините за облагане с данъци показват как се определя данъчното задължение. Те могат да бъдат два основни вида: пропорционално, поголовно и прогресивно.

При пропорционалното данъчно облагане е налице еднакъв данъчен размер и не се променя съотношението в доходите след неговото осъществяване.

Пример:

Данъчна основа	Данъчен размер (%)	Данъчно задължение	Оставащи доходи
1000	10	100	900
2000	10	200	1800
3000	10	300	2700

Пропорционалното данъчно облагане има две разновидности:

• 
  единно, т.е. за цялата данъчна основа се прилага еднакъв данъчен размер;
  
• 
  диференцирано, т.е. данъчната основа се разделя на групи и в рамките на всяка група се прилага еднакъв данъчен размер, но различен от другите групи.
  

Прогресивното данъчно облагане представлява облагане, при което най-често е налице нарастващ данъчен размер и се променя съотношението в доходите след неговото извършване. Основните видове прогресивното данъчно облагане са пряка и непряка (скрита) прогресия.

Примери:

1. Пряка прогресия

2. Непряка (скрита) прогресия

Данъчна основа	Данъчен размер (%)	Данъчно задължение	Оставащи доходи
1000 – 200 = 800	10	80	720
2000 – 200 = 1800	10	180	1620
3000 – 200 = 2800	10	280	2520
200-те единици са необлагаеми

Видовете данъци са: натурални и парични; редовни и извънредни; централни и местни; откупни, обложни и безобложни; преки и косвени; прехвърляеми и непрехвърляеми; имуществени, оборотни и подоходни.

Основните начини за събиране на данъците са: чрез откупване; чрез бирници, чрез гербови марки и гербова хартия; чрез облагане и без облагане.
2.1.4. Данъчната политика и данъчна администрация

Данъчната политика е свързана с разработването на ръководни начала и вземането на решения, отнасящи се до данъчната система, а данъчната администрация отговаря за функционирането на тази система.

Основните ръководни начала, които са в основата на данъчната политика са:

• 
  законосъобразността;
  
• 
  прозрачността;
  
• 
  справедливостта.
  

• 
  видовете данъци;
  
• 
  организацията на отделните видове данъци;
  
• 
  данъчното натоварване;
  
• 
  съотношението между различните видове данъци;
  
• 
  синхронизацията на данъчната схема на България със системата на ЕС.
  

• 
  Национална агенция за приходите (НАП) и 28 Териториални дирекции по приходите – за приходите на републиканския бюджет и задължителните осигурителни вноски;
  
• 
  Дирекция „Приходи, администриране на местните данъци и такси” – за приходите на общините.
  

Данъкът върху недвижими имоти има за свой обект притежавани сгради, дворни места, парцели, застроени земеделски и горски земи. Субекти на данъка са физически и юридически лица, които са собственици на недвижими имоти. Мащабът на данъка е стойността (оценката) на недвижимите имоти. Данъчна единица е 1000 лв. от стойността. Съвкупността от облагаемите данъчни единици съставлява данъчната основа. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е промил, който е различен за основното жилище и другите имоти. Данъкът се събира еднократно с намаление или на четири равни вноски.

Това е данък, който има за свой обект наследени по закон или завещание недвижими имоти, движими вещи и права върху имущества. Субекти на данъка са наследниците на имоти, вещи и права. Мащабът на данъка е стойността (оценката) на наследството. Данъчна единица е 100 лв. от стойността (оценката). Данъчната основа е съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е процент, който е диференциран според близостта на наследниците до наследодателя. Данъкът се събира в определен срок. от придобиване на наследството.

Данъкът има за свой обект имущества, придобити по дарение, както и недвижими имоти, получени по възмезден начин (продажба или замяна). Субекти на данъка са приобретателите на дарения, купувачите и субектите при замяната, които са получили по-висока стойност или пък солидарно и двата субекта. Мащабът на данъка е стойността (оценката) на дарението, на продажбата или на замяната. Данъчна единица е 100 лв. от стойността. Съвкупността от облагаемите данъчни единици съставлява данъчната основа. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е процент, който е диференциран според близостта на надарения до дарителя и еднакъв при продажбата или замяната. Данъкът се събира при прехвърляне на собствеността.

Данъкът върху превозните средства има за свой обект регистрираните автомобили, кораби, самолети и други превозни средства. Субекти на данъка са собствениците на превозните средства. Мащабът на данъка е конска сила, кубическия сантиметър, броят на местата, тон регистрите и др. Данъчна единица е една конска сила, един кубически сантиметър, едно място, един тон регистър и др. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е абсолютен, т.е. в лева, който е много силно диференциран. Данъкът се събира еднократно с отстъпка или разсрочено.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е оборотен (косвен) данък, който през 1994 г. у нас замени данъка върху оборота. Той се отличава от данъка върху оборота по това, че с него се облагат както продажбите на средствата за производство, така и на предмети за потребление, докато при данъка върху оборота се облагаха само оборотите (продажбите) на предмети за потребление.

При облагането с ДДС се прилага специален подход за избягването на плащането на данък върху данък. За целта се прилага т.н. верижно прихващане, който осигурява формирането само на нетни задължения на платците на ДДС.

Пример: да вземем двама производители-платци на ДДС – А и Б, които произвеждан машини и материали за производството на костюми и ги продават на В - производителя на костюми.

продажба на В за 1500 лв. продажба на В за 1000 лв.

20 % ДДС = 300 лв. 20 % ДДС = 200 лв.




В- производител на костюми

продажба = 500 лв. х 20 % ДДС = 1000 лв.

Дължимо ДДС = 1000 – 500 = 500 лв.

Данъка върху добавената стойност като част от добавената стойност изглежда по следния начин:

Пренесена стойност = 2500 лв. Добавена стойност = 2500 лв.

.

Материали

Амортизация

Заплати и осигуровки

Други разходи

Печалба

ДДС 20 % = 500 лв.

Субекти на данъка са регистрираните продавачи на стоки и услуги, т.е. данъкозадължените юридически лица (има праг за регистрация - оборот 50 000 лв.). Мащабът на данъка е стойността на продадените стоки и услуги. Данъчна единица е 100 лв. от стойността. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е процентен диференциран, но има дискусия за нивото. Данъкът се събира след изтичане на съответните данъчни периоди.

Акцизите са данък, който има за свой обект оборотите от продадени особен вид стоки и услуги (алкохол, цигари, кафе, бензин, автомобили, хазартни игри и пр.). Субекти на данъка са продавачите на акцизни стоки и услуги. Мащабът на данъка са градусите, късовете, тежината, киловатите, бройките и пр. Данъчна единица е 1 градус, 1 къс, 1 кг., 1 киловат, 1 брой и пр. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е най-често абсолютен, т.е. в лева, който е много силно диференциран. Данъкът се събира периодично (най-често месечно), след подаване на специална декларация.

Митата са данък, който има за свой обект оборотите внос и износ на стоки, както и от транзитно преминаване на стоки през държавата. Субекти на данъка са вносителите и износителите на стоки, както и организаторите на транзитно преминаващи стоки през държавата. Мащабът на данъка са стойността на стоките (адвалорни мита) или количествата на стоките (специфични мита). Данъчна единица е 100 лв., 1 тон, 1 литър и пр. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е диференцирано-пропорционален. Данъчният размер е най-често абсолютен, т.е. в лева, който е много силно диференциран чрез специална митническа тарифа. Данъкът се събира след доброволно или принудително обмитяване.

Това е данък, който има за свой обект облагаемата печалба на местни и чуждестранни юридически лица (корпорации). Субекти на данъка са местни и чуждестранни юридически лица, които реализират облагаема печалба на територията на България. Мащабът на данъка е левовия израз на облагаемата печалба. Данъчна единица е 100 лв. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е единно-пропорционален. Данъчният размер е процент. Данъкът се събира авансово (месечно) и окончателно през следващата година.

Това е данък, който има за свой обект общия годишен доход на отделните физически лица, включващ доходи от трудови и приравнени към тях правоотношения, дейност като еднолични търговци, занаятчийска дейност и свободни професии, изобретения, наука и култура, управление и надзор, наеми, селско и горско стопанство, продажба на имущество и други. Субекти на данъка са местни и чуждестранни физически лица, които получават облагаеми доходи в България. Мащабът на данъка е левовия израз на облагаемите доходи. Данъчна единица е 100 лв. Данъчната основа съставлява съвкупността от облагаемите данъчни единици. Начинът на облагане е единно-прогресивен. Данъчният размер е смесен (абсолютна сума и процент). Данъкът се събира текущо и авансово (месечно), а окончателно през следващата година.

Това е данък, който има за свой обект физическите лица, извършващи дейности,посочени в ЗДДФЛ и имащи определен размер годишен оборот през предходната година (дребно хотелиерство, дребно ресторантьорство, търговия на дребно), дребни производители на стоки и съответни услуги (таксиметрови, шивашки, дърводелски, обущарски, металообработващи и пр.). Субекти на данъка са местни и чуждестранни физически лица, които осъществяват описаните дейности в България. Мащабът на данъка е лица, които осъществяват описаните дейности. Данъчна единица е определено лице. Данъчната основа представлява отделното лице, според групата или категорията, в която то попада. Начинът на облагане е единно-прогресивен. Данъчният размер е абсолютен, т.е. в лева, който е много силно диференциран. Данъкът се събира текущо на определен брой равни вноски..

Приходите от такси (берии) са свързани с плащания, които имат за своя основа оказани услуги от централни или местни държавни органи. Таксите се отличават от данъците преди всичко по техният пряк възмезден характер. Те се събират с цел покриване на разходи, свързани с предоставените услуги или за ограничаване на ненужното им използване.По-известните видове такси са: държавни такси по Закона за държавните такси и местни такси по Закона за местните данъци и такси.

Най-известните държавни такси са:

• 
  съдебните такси;
  
• 
  паспортните такси;
  
• 
  патентните такси;
  
• 
  такси за преводи и легализиране на документи.
  

• 
  таксите за битови отпадъци;
  
• 
  таксите за ползване на пазари;
  
• 
  таксите за детски ясли и градини;
  
• 
  таксите за технически услуги;
  
• 
  таксите за административни услуги (удостоверения, дубликати и др.).
  

Самооблагането представлява законосъобразно събиране на приходи по решение на определена съвкупност от хора. Право да събира приходи под формата на самооблагане имат предимно местните органи на властта (общините). То се организира предимно с цел решаването на благоустройствени въпроси. Законите, с които е уреждано и се урежда събирането на приходи под формата на самооблагане са Закон за самооблагането от 1951 г., Закон за допитване до народа от 1983 г. и Закон за местното самоуправление и местната администрация от 1991 г. Самооблагането приема следните форми: трудова (използвана от Ал. Стамболийски през 1920 г.), парична и натурална.

Приходи от стопанска дейност са приходите от държавни предприятия, които осъществяват стопанска дейност. Такива са приходите, които само по форма имат данъчен характер (ДДС, корпоративен подоходен данък, платените държавни и местни такси и други възможни приходи. Приходи от стопанска дейност при пазарните условия заемат незначително място и подчертана тенденция за намаление.

Приходи от държавни заеми са приходи на държавата, които се получават срещу емисии на държавни ценни книжа. Държавата сключва държавни заеми, т.е. натрупва дълг, с цел покриване на възникнали бюджетни дефицити или пък за компенсиране на недостигащи приходи. Държавните заеми могат да бъдат дългосрочни (срещу облигации) и краткосрочни (срещу съкровищни бонове).

Най-известните други приходи на държавата са:

• 
  конфискациите – изземване на собственост в полза на държавата по силата на закон;
  
• 
  глобите – събиране на суми при нарушаване на действащи нормативни актове;
  
• 
  лихвите – допълнително доплащане за забавено издължаване на приходи на държавата, т.е. на публични задължения.
  

Разходи на държавата са онези, които са свързани с производството и предоставянето на блага за задоволяване на обществени потребности. Членовете на обществото имат следните потребности: лични, колективни (групови) и обществени. Видовете блага, според тяхното създаване и предоставяне са: чисти частни блага, чисти публични блага и смесени блага. Обществените потребности се задоволяват с чисти публични блага (за отбрана, за управление и др.) и с част от смесените блага (за образование, за здравеопазване и пр.). Благата, чрез които се задоволяват обществените потребности се избират чрез пазарен, но в по-голямата част от случаите чрез политически подход (пряка или представителна демокрация.

Видовете държавни разходи се обособяват въз основа на предварително избрани и обективно съществуващи критерии.

Според влиянието им върху брутния вътрешен продукт, националния доход и националното богатство разходите биват производителни и непроизводителни (консумативни).

Според мястото на предоставяне разходите биват централизирани и децентрализирани.

Според вида на задоволяваните потребностите са известни два вида държавни разходи: лични и веществени.

Според функционалното им предназначение държавните разходи са: разходи за държавно управление, военни разходи, разходи за социално-културни потребности, разходи за обслужване на държавния дълг, стопански и други разходи.