Марин нейков основи на счетоводството и финансите

Банковото дело възниква през Средновековието, на определен етап от развитието на парите и свързаните с тях икономически субекти. То възниква след:

• 
  лихварството – дейност, свързана с временно предоставяне на пари срещу получаване на лихва от лихварите;
  
• 
  сарафството – дейност свързана с размяна на пари, която се осъществява от сарафите.
  

Дейността на БНБ е открита на 23.05.1879 г. от нейния управител г-н Карбоньор, бивш служител на МФ на Русия, в присъствието на княз Александър Дондуков-Корсаков, руски императорски комисар в България.

Същността на банковото дело се извежда от общата представа за финансите, т.е. от представата, че те са парични отношения. Тя се свързва преди всичко с двупосочните парични отношения, т.е. с отношенията, при които получените или предоставените парични средства подлежат на връщане след определен период от време. Част от парични отношения в рамките на банковото дело е възможно да имат за своя основа еднопосочното движение на парите – такива са преди всичко отношенията, които са свързани с получаването и изплащането на лихви. Затова като цяло същността на банковото дело има смесен финансово-кредитен характер.

Функциите на банковото дело създават възможности за придобиване на по-широка представа за неговата същност. Основните функции, които изпълнява банковото дело са:

• 
  акумулираща функция – тя е израз преди всичко на възможностите, които има банковото дело да привлече временно свободните парични средства от икономическите субекти;
  
• 
  инвестиционна функция - тя е израз преди всичко на възможностите, които има банковото дело да използва най-ефективно акумулираните парични средства от икономическите субекти;
  
• 
  посредническа функция – тя е израз на възможностите, които има банковото дело да обслужва икономическите субекти при уреждане на техните безналични платежни отношения.
  

Основните съставни части на парични отношения, които са свързани с входящите парични потоци на банковите институции,са преди всичко парични отношения, свързани с:

• 
  формирането на техния акционерен капитал;
  
• 
  безсрочните депозити;
  
• 
  срочните депозити.
  

• 
  предоставянето на краткосрочни кредити;
  
• 
  предоставянето на дългосрочни кредити;
  
• 
  покупка на финансови активи (ценни книжа и др.);
  
• 
  сконтирането на полици.
  

Юридическата форма, която могат да имат централните (емисионните) банки най-често е особен вид публични юридически лица, осъществяващи своята дейност в рамките на специално приети за тази цел закони, но могат да бъдат и лица, приемащи формата на акционерни дружества (например Федералната резервна система на САЩ - ФЕД).

Юридическата форма, която могат да имат търговските банки е преди всичко акционерни дружества, но е възможно да бъдат и лица, приемащи друга юридическа форма, учредена с действащите търговски и други закони.
3. Банки и банкови системи

3.1. Видове банки и банкови системи

3.1.1. Двустепенна (двузвенна) банкова система

Двустепенна (двузвенна) е банковата система, при която емисионната (централната) банка е отделена от търговските банки. Тази банкова система се възприема при добре развити пазарни условия. Двете степени (звена) на двустепенната (двузвенната) банкова система са: емисионната (централната) банка и търговските банки. Видовете известни търговски банки са:

• 
  универсални и специализирани (ипотекарни, инвестиционни и др.);
  
• 
  държавни, общински, кооперативни и частни;
  
• 
  големи, средни и малки;
  
• 
  национални, регионални, чуждестранни и транснационални.
  

Едностепенна (еднозвенна) е банковата система, при която емисионната (централната) банка не е отделена от търговските банки. Съществуването на тази банкова система е уредено чрез действието на общ (единен) закон за цялостната банкова дейност. Едностепенна (еднозвенна) банковата система се възприема при планови, централизирани, а не пазарни условия.

Обединяването на всички банкови дейности в рамките на едностепенната (еднозвенната) банкова система е уредено чрез нейното вътрешно организационно структуриране при наличието на възприет държавен монопол.
3.2. Българска народна банка

3.2.1. Статут и функции

Българска народна банка, като емисионна (централна) банка, има статут на самостоятелно юридическо лица със строго определени функции. БНБ осъществява своята дейност по силата на специално действащ закон за БНБ. Основните функции, които изпълнява БНБ, в условията на валутен борд, са:

• 
  поддържа вътрешната и външна стабилност на лева;
  
• 
  осигурява функционирането на ефективен платежен механизъм;
  
• 
  лизензира, контролира и надзира дейността на търговските банки;
  
• 
  безплатно обслужва бюджета на държавата, т.е. тя е неин безплатен депозитар;
  
• 
  съставя и отчита платежния баланс на държавата.
  

Основните организационни звена на Централното управление БНБ в условията на валутен борд са:

• 
  Управление “Емисионно” – поддържа пълно валутно покритие на паричните задължения на БНБ и стабилността на лева;
  
• 
  Управление “Банково” – разработва банковата политика и по изключение е кредитор от последна инстанция;
  
• 
  Управление “Банков надзор” – лицензира, контролира и надзира дейността на търговските банки;
  
• 
  Управление “Фискални услуги” – осъществява дейности, свързани с държавните дългове и с функцията на БНБ като депозитар на държавата;
  
• 
  други административни звена.
  

• 
  Управителен съвет – от 7 членове: управител, 3-ма подуправители, избрани от НС и 3-ма членове, определени от Президента.
  
• 
  Главен одитор;
  
• 
  Консултативен съвет.
  

Активите на БНБ са:

• 
  паричните средства и депозитите;
  
• 
  инвестициите в ценни книжа;
  
• 
  капиталовите инвестиции;
  
• 
  вземанията от правителството;
  
• 
  дълготрайните активи;
  
• 
  други активи.
  

• 
  наличните средства (монети и банкноти;
  
• 
  задълженията към банки и други финансови институции;
  
• 
  задълженията към държавни институции;
  
• 
  задълженията към МВФ;
  
• 
  капиталът (държавен, 20 млн. лв.);
  
• 
  резервите – фонд „Резервен” и провизиите;
  

• 
  ако Σ Приходи < Σ Разходи – разликата се покрива от прехвърляеми, лихвоносни държавни ценни книжа;
  
• 
  ако Σ Разходи < Σ Приходи – разликата се внася в бюджета.
  

• 
  депозитните операции, в т.ч. операциите, свързани със задължителните минимални резерви (ЗМР);
  

• 
  емисията на налични пари;
  
• 
  продажбата на чуждестранна валута;
  
• 
  продажбата на благородни метали;
  
• 
  продажбата на ценни книжа;
  
• 
  други пасивни операции.
  

• 
  кредитирането (сконтово и ломбардно);
  
• 
  покупката на чуждестранна валута;
  
• 
  покупката на благородни метали;
  
• 
  покупката на ценни книжа;
  
• 
  други активни операции.
  

• 
  участието в преки вътрешни касови и безкасови разплащания;
  

• 
  участието в системата БИСЕРА (Банковата интегрирана система за електронни преводи);
  
• 
  участието в системата RINGS (REAL-TIME INTERBANK GROSS SETTLEMENT SYSTEM - системата за брутен сетълмент в реално време)³²;
  
• 
  участието в системата SWIFT;
  
• 
  участието в системата СЕБРА (Системата за електронни бюджетни разплащания) .
  

• 
  сконтони;
  
• 
  ресконтови;
  
• 
  суапови;
  
• 
  опционни;
  
• 
  гаранционни;
  
• 
  инкасиви;
  
• 
  лизингови и др.
  

Собственият капитал на търговските банки включва акционерния (основния) капитал и заделените законови парични резерви.

Размерът на минимално изискуемия акционерен (основен) капитал е 10 млн. лв.

Вноските на акционерите в капитала могат да бъдат само парични. Те не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход и със средства, получени в резултат на незаконна дейност. Акционерният (основен) капитал може да е разпределен само в поименни акции. Той може да се увеличи чрез нови акции, увеличение номиналната стойност на старите акции и смесено. Намалението на акционерния (основен) капитал се извършва чрез обезсилване на стари акции, намаление на номиналната стойност на старите акции и смесено.

Законовите парични резерви приемат формата на:

• 
  фонд „Резервен” – формира се чрез отчисления от печалбата до достигане на 1.25 % от активите, плюс допълнителни доброволни вноски;
  
• 
  провизии – създават се за класифицирани вземания, увеличават разходите на банката и намаляват активите.
  

Капиталовата адекватност дава представа за съотношението между собствените капитали и рисковите активи на една търговска банка. Необходимостта от измерване на капиталовата адекватност на една търговска банка е за да се прецени:

• 
  до каква степен тя отговаря на нормативно установените минимални нива;
  
• 
  степента на сигурност на банката от гледна точка на нейните възможности да покрива класифицираните си вземания.
  

където:

Депозитни са операциите, при които се извършва привличане на парични средства от физически и юридически лица.

Разликата между депозитните и влоговите операции е формална, а не по същество. Най-често това са две синонимни понятия.

Видовете депозитни операции са: левови и валутни, безсрочни и срочни (традиционно , м., 3 м., 6 м. и 1 г. и нетрадиционно – подневни, седмични и др.

По отношение на размера на приеманите депозити няма максимално ограничение, но има минимални ограничения, които са валидни преди всичко за валутните депозити.
4.2.1. Обща характеристика на депозитните операции

4.2.2. Олихвяване на депозитите

Олихвяването на депозитите е дейност, при която се определя доходът от депозитите, приемащ форма на депозитна лихва. Лихвата при простото олихвяване се определя по следния начин:

годишна лихва Lg = D.lp

100
месечна лихва Lm = D.lp. m

100.12
дневна лихва Ld = D. lp. d

100.360

D е депозит;

lp – лихвен процент;

m – месеци;

d – дни.

Лихвата при сложното олихвяване се определя по следния начин:

а) най-напред се определя величината на нарасналия депозит (D₁)

D₁ = D₀ . (1 + lrp ) lp

100

б) след това се определя лихвата за периода ( Lp )

където:

D_{1 –} сумата на нарасналия депозит

lrp - лихвено равнище за периода;

lp - лихвен процент.

Депозитният портфейл представлява съвкупност от всички депозити.

Гарантирането на банковите депозити осигурява защита на депозитите при фалит на търговските банки. Вътрешното гарантиране на депозити се постига чрез полагане на усилия за поддържане на висока степен на ликвидност, т.е. на способност да бъдат възстановени внесените парични средства в рамките на договорирания срок. Съществуват фонд „Гарантиране на влогове в банки”. Той защитава средствата на вложителите в банки в размер 40000 лв. както и интересите на предприятията в производства по банкова несъстоятелност..

Рефинансирането на търговските банки от БНБ представлява предоставяне на парични средства при определени условия. В условията на валутния борд то се допуска само по изключение – когато е създадена опасност за ликвидни затруднения в цялата банкова система. Известните форми за рефинансирането на търговските банки от БНБ са:

• 
  ломбардни кредити – това са кредити, които са обезпечени с цени книжа и други движими активи;
  
• 
  дисконтови кредити - кредити, които са свързани с ресконтиране на полици (записи на заповед, менителници).
  

Покупката на парични средства от паричните пазари се налага при възникването преди всичко на краткосрочни ликвидни проблеми. Парични средства от паричните пазари купуват предимно търговски банки, които изпитват временни краткосрочни ликвидни проблеми. Парични средства на паричните пазари продават банките, които временни имат свободни парични средства. Въпросните покупко-продажби се извършват при взаимно приемливи договорни условия.

Приемането на чужди парични средства за управление става на договорна основа при наличието на определени условия и взаимна изгода. Даден икономически субект (физическо или юридическо лица) ще потърси търговска банка, на която да предостави парични средства за управление, когато има временно свободни парични средства, вярва в съответната търговска банка и търси изгода от това. Една търговска банка ще приеме парични средства за управление, когато получи предложение и установи, че има изгода от това. Приемането на чужди парични средства за управление се различава от депозитите преди всичко по това, че в този случай няма предварително договаряне на доходност, т.е. не се определя депозитна лихва, а се уточняват условията за управление и начините за разпределение на получените резултати.

Поддържането на наличности от парични средства представлява доброволна форма за използване на част от собствените и привлечените капитали. Паричните наличности на една търговска банка включват:

• 
  наличните пари (монети и банкноти);
  
• 
  парите по сметки (безналичните пари).
  

Поддържането на наличности от парични средства не е ефективно, затова е необходимо да се полагат постоянни усилия за оптимизиране на тяхната величина.

Задължителните минимални резерви (ЗМР) представляват задължителна форма за използване на част от привлечените капитали на търговските банки. За целта част от привлечените капитали на търговските банки се внасят в БНБ под формата на ЗМР с цел да се формира паричен ресурс за взаимна помощ и да се регулира мултипликацията на депозитните пари по сметки и отпусканите кредити. Функциите, които изпълнява ЗМР са ликвидна и регулираща.

Видовете банкови кредити като парични отношения, свързани с двупосочно движение на пари, могат да се обособят чрез използването на различни критерии. Според начина на предоставяне на парите те биват преки и непреки банкови кредите.

Преките банкови кредити представляват предоставяне на пари в следните разновидности:

• 
  краткосрочно или дългосрочно;
  
• 
  обезпечено или необезпечено;
  
• 
  за оборотни, инвестиционни или потребителски нужди;
  
• 
  Като малки, следни или големи суми;
  
• 
  лихвено или безлихвено;
  
• 
  Като контокорентни, ломбардни, ипотечни, дисконтови или други видове кредити.
  

• 
  акцептни кредити;
  
• 
  авалови кредити;
  
• 
  банкови гаранции за митнически плащания, добро изпълнение на договори, обезпечение на кредити и др. под.;
  
• 
  стенбай кредити от МВФ като готовност за предоставяне на пари при дефицит в платежния баланс.
  

Обезпечението на банковите кредити трябва да се свързва със създаването на сигурност за погасяване на паричните задължения, произтичащи от отпуснатите кредити. То бива пряко и косвено обезпечение.

Прякото обезпечение представлява създаване на сигурност чрез ангажиране на активи, прехвърляне на права по вземания, издаване на полици и пр. Формите на неговото осъществяване са чрез:

• 
  ипотекиране на недвижими имущества;
  
• 
  залози на движими имущества;
  
• 
  цесии – прехвърляне на права върху вземания;
  
• 
  провизии – заделяне на резерви за несъбираеми вземания;
  
• 
  поръчителство;
  
• 
  банкови гаранции;
  
• 
  полици (записи на заповед и менителници) и др.
  

• 
  проверка на имиджа на кредитополучателите;
  
• 
  проверка на техните регистрации;
  
• 
  анализ на финансовото им състояние;
  
• 
  прогноза за тяхното бъдещо финансово състояние;
  
• 
  комплексна оценка чрез установяване на рейтинги.
  

Олихвяването на банковите кредити е дейност, при която се определя паричното задължение на кредитополучателите, приемащо формата на кредитна лихва. Отпуснатите кредити се олихвяват просто, т.е. нормално просто олихвяване на главницата, наказателно просто олихвяване на просрочената главница, наказателно просто олихвяване на просрочената лихва и само по изключение сложно. Според времето на олихвяване разновидностите за олихвяването на кредитите са:

• 
  декурсивно олихвяване – след изтичане на лихвените периоди;
  
• 
  антиципативно олихвяване – в началото на лихвените периоди.
  

Провизирането на кредитните експозиции трябва да се свързва със задължението на търговските банки да формират специални парични резерви за несъбираеми вземания. Последните е необходимо да се формират, за да се осигурят необходимите парични средства за изписване на предоставените кредити, които са станали несъбираеми, без да се влошава ликвидността на банката. Размерът на заделените провизии зависи от качеството на кредитния портфейл, т.е. от качеството на отпуснатите кредити, измерено чрез допуснатото просрочие.

Пример:

Видове експозиции	Кредитен портфейл	Процент за заделяне на провизии	Провизии
1. Редовна	4000	0	-
2. Под наблюдение	2000	10	200
3. Нередовна	1600	30	480
4. Необслужвана	700	50	350
5. Загуба	300	100	300
Общо:	8600	-	1330

Заделените провизии представляват разход за търговските банки, който намалява финансовия резултат.
5.3.5. Кредитен портфейл

Кредитният портфейл представлява съвкупност от всички отпуснати кредити. Той може да бъде диверсифициран или концентриран, в зависимост от начина на съсредоточаване на кредитите у кредитополучателите.

Диверсифицикацията на кредитният портфейл представлява портфейл, при който е налице оптимално разпределение на съдържащите се в него кредити между възможния най-голям брой кредитополучатели.

Концентрацията на кредитния портфейл представлява портфейл, при който е налице съсредоточаване на значителна част от кредитите в малък брой кредитополучатели.

Кредитните ограничения представляват законоустановени ограничения за отпускане на кредити. Те се регламентират с цел да се намали вероятността от възникване на кредитни рискове. Възприети са общи и персонални ограничения.

Общите ограничения се отнасят до:

• 
  кредитни лимити (тавани) – в момента те у нас не се прилагат;
  
• 
  голяма експозиция – отпускането на кредит над 10% от собствения капитал се разрешава от органите за управление на търговската банка (УС, СД), но не повече от 25%;
  
• 
  обща експозиция - отпускането на кредит е до 8 пъти от собствения капитал.
  

Гаранционните банкови операции са свързани с издаване на специални писмени документи, известни като „банкова гаранция”. Последната представлява неотменимо платежно задължение към трето лице, което една банка издава по искане на свой клиент, т.е. непряко банково кредитиране. Най-често използваните видове банкови гаранции са:

• 
  митнически гаранции за дължими митнически сборове;
  
• 
  гаранции за участие в търгове и конкурси;
  
• 
  гаранции за връщане на авансови плащания;
  
• 
  гаранции за добро изпълнение;
  
• 
  гаранции за участие в обществени поръчки;
  
• 
  гаранции за връщане на кредити.
  

Покупката на ценни книжа представлява инвестиране на парични средства във финансови активи и инструменти, които се търгуват на паричните пазари. Основните видове ценни книжа, които се търгуват на паричните пазари са:

• 
  акциите като капиталови ценни книжа;
  
• 
  облигациите като дългови ценни книжа.
  

• 
  държавни;
  
• 
  общински;
  
• 
  корпоративни.
  

• 
  поименни – това са ценни книжа, при които е посочено името на техния притежател (физическо или юридическо лице);
  
• 
  ценни книжа та приносител - това са ценни книжа, при които е не е посочено името на техния притежател.
  

Сконтовите операции са свързани предимно с покупко-продажбата на полици (записи на заповед и менителници). Известни са два основни вида сконтови операции:

• 
  сконтиране – първична покупко-продажба на полици;
  
• 
  ресконтиране – последваща покупко-продажба на полици.
  

С = NSP. c. ODP

100.360

където:

с – сконтов процент;

ODP – оставащи дни до падежа.
5.4.4. Лизингови банкови операции

Лизинговите банкови операции са свързани с прякото или косвено участие на банките в съответните лизингови схеми. Последните представляват схеми, чрез които се отдават под аренда или наем дълготрайни материални активи с възможности след изтичане на договорирания срок те да бъдат изкупени. Известните лизингови схеми са:

• 
  финансов (капиталов) лизинг – при него собствеността на даваното под аренда или наем имущество, след издължаване на лизинговите вноски преминава в лизингополучателя (покупка на разсрочено плащане);
  
• 
  оперативен лизинг - при него собствеността на даваното под аренда или наем имущество остава в лизингодателя, т.е. то се връща обратно след изтичане на наемния срок.
  

При косвеното участие на банките в лизингови схеми се отпускат кредити на участниците в лизинговите схеми.

Факторинговите банкови операции са свързани с покупката на чужди вземания от съответните банкови институции. Банките извършват факторингови операции когато те пряко или косвено изпълняват ролята на „фактор”, т.е. на субект, който извършва покупка на парични вземания.

С факторинговите операции се цели създаване на условия за своевременно инкасиране на дебиторни задължения и намаляване на загубите от просрочване на плащанията.

Закупените парични вземания се заплащат в редуциран размер, т.е. вземането се намалява с предварително договориран между двете страни процент.

Рисковете при факторинговите операции се понасят преди всичко от съответната банкова институция - купувач на вземането.
5.4.6. Суапови банкови операции

Суаповите банкови операции представляват операции, при които се извършва замяна на падежи и лихвени потоци с участието на банковата институция като страна.

Валутните суапови операции представляват сегашната замяна на две валути и бъдещата тяхна обратна замяна.




Сега Бъдеще

евро в долари долари в евро

Опционните банкови операции представляват право да се продаде (put option) или купи (call option) съответен актив (акция, облигация и пр.) в рамките на определен срок от време или на фиксирана дата, с участието на банковата институция като страна.

Продажбата на парични средства на паричните пазари се налага при възникване на краткосрочно освободени ресурси в едни банкови институции и временна допълнителна нужда от парични средства в други банкови институции Паричните пазари, на които се осъществяват посочените продажби са междубанковия паричен пазар, т.е. пазара, в който участват всички търговски банки. Продажбите се извършват при взаимно приемливи договорни условия.

Покупката на материални и други нематериални активи се налага от необходимостта да се създадат нормални условия за осъществяване на банковата дейност. Закупуват се:

• 
  недвижимо имущество (земи и сгради) като са наложени ограничения – неговата стойност не може да надвишава 50% от собствения капитал на банката;
  
• 
  движимо имущество – транспортни средства, компютри и други хардуерни устройства, материали, обзавеждане и пр.
  
• 
  нематериални активи – софтуерни продукти, патенти, лицензи и др.
  

Банковите сметки са счетоводни сметки, които банките водят за отчитане на парите, с които работят банковите институции, т.е. за отчитане на вложените и използваните парични средства. Видовете банкови сметки, които се използват са:

• 
  в национална и чуждестранна валута;
  
• 
  разплащателни и депозитни;
  
• 
  бюджетни (текущи);
  
• 
  спестовни (+ спестовни книжки);
  
• 
  набирателни;
  
• 
  акредитивни;
  
• 
  ликвидационни;
  
• 
  особени (при несъстоятелност);
  
• 
  ДДС
  
• 
  кореспондентски:
  

Системите за парични преводи са електронни системи, чрез които се извършва безналичното прехвърляне на налични парични средства от една в друга банка.

Вътрешната система за парични преводи е система, при която преводите се извършват в рамките само на обособените звена на дадена банка (офис, клон и др.).

Вътрешнобанковата система за парични преводи представлява система, при която преводите се правят между обособените звена на дадена банка.

Известни са следните български национални системи за парични преводи:

• 
  системата RINGS (Real-time Interbank Gross Settlement system - системата за брутен сетълмент в реално време)³³;
  
• 
  БИСЕРА (Банковата Интегрирана Система за Електронни РАзплащания);
  
• 
  БОРИКА – Банкова Организация за Разплащане с Използване на КАрти)
  
• 
  СЕБРА (Системата за Електронни Бюджетни РАзплащания) .
  

• 
  SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication) - създадена е през 1973 г. от 239 банки със седалище Брюксел;
  
• 
  TARGET (Trans-European Automated Real-time Gross settlement Expres Transfer system) – използва се в рамките на Европейския съюз;
  
• 
  Western Union – система за бързи преводи;
  
• 
  INTERNET.
  

При нея инициатор на превода е купувачът (платецът). Тя намира приложение когато купувачите са доказали своята коректност по отношение на платежните си задължения. Сериозни проблеми при кредитния превод могат да възникнат когато в момента на плащането се установи липсата на авоари по сметката на купувача. Плащането се извършва с платежно нареждане.

При нея купувачът (платецът) предварително е дал съгласието си да бъдат извършени плащания. Директният дебит намира приложение когато между продавача и купувача има регулярни безпроблемни отношения и те проявяват стремеж да се ускори платежния процес. Плащането се извършва с платежно искане.

При него парите за плащането, пряко или косвено, предварително са осигурени от купувача (платеца). Формата намира приложение когато купувачът (платецът) е доказал своята некоректност по отношение на платежните си задължения. В този случа купувачът дава нареждане на своята банка да открие акредитив и тя извършва превод за откриване на акредитив в банката на продавача. Последната уведомява продавача, чрез авизо за открития акредитив и той изпълнява задълженията към купувача по договор и отправя искане към своята банка на прехвърли от акредитива равностойността на продажбата, за което получава авизо.

При тази форма плащането е извършено най-напред с издаването на специален платежен инструмент – чек, а след това се извършва неговото осребряване, т.е. превод на дължимата сума. Тя намира приложение, когато купувачът (платецът) има желание да покрива своите задължения не с налични пари, а с чекове. Търговските банки издават чекове при условие, че желаещите лица имат авоари по своите сметки.

Към операциите с електронни карти се отнасят както платежните операции, така и операциите, свързани с трансформиране на пари по сметки в налични пари. Електронните карти се използват чрез банкомати и постерминали. Използват се три основни вида електронни карти:

• 
  дебитни карти – карти, позволяващи достъп до собствени авоари по банков път;
  
• 
  кредитни карти - карти, позволяващи достъп до средства по предварително договорен кредит;
  
• 
  обикновени и smart (умни) карти.
  

Клиринговото разплащане е свързано с взаимно изравняване на парични задължения. Оставащите като салдо парични задължения при клиринговата система се уреждат чрез:

• 
  трансфер на стоки и услуги;
  
• 
  трансфер на пари.
  

• 
  вътрешни и международни;
  
• 
  двустранни и многостранни.