На колко години тръгна на училище?

Кои ти бяха любимите предмети?

Имаше ли деца в Карнобат, които се учеха допълнително, на частни уроци?

Досега си общувала само с евреи. Като отиде в гимназията, как те приеха?

Веднага се сприятелих. Аз имам приятелка от прогимназията, с която все още се обичаме, живее в Пловдив и се казва Васка.

Усещала ли си антисемитизъм тогава?

Имаше, но не изявен. Не съм страдала в училище от антисемитски прояви. Страдала съм от учители. Имахме един учител, по зоология, който много се гордееше с това, че в профил прилича на цар Борис. Непрекъснато го изтъкваше. Само аз бях еврейка в класа и когато ме вдигаше на урок, викаше: “ Хайде, говори сега, защото ще ти ударя един ритник сега и право в Палестина ще отидеш.” И затова той ме парализираше. Оплаках се на нашата класна. Тя беше много, много мила жена. Тя ми каза:”Слушай, когато те вдигне на урок, ще мълчиш, няма да отговаряш.” Тогава имаше годишни изпити и на този годишен изпит се явяваш и тази бележка е за цялата година. И така и направих. Много ме тормозеше той. Винаги ме пращаше в Палестина, с ритник. Когато бяха вече законите в сила, веднъж ме викнаха. Бяха вече законите в сила. Понеже ме бяха писали Матилда Мешуламова, това “ва” трябваше да се премахне. След няколко месеца ме викнаха пак, за да ми сменят пак името и ме кръстиха тогава Мазал Сабетай Мешулам.

Какво правехте през ваканциите? Ходили ли сте на почивка?

Да, ходихме със снаха ми, на Сабето жената. Тя беше сърдечно болна и много често ходеше в Банки и ни взимаше с нея да й правим компания – двамата й сина и аз. Ходили сме и в Несебър, пак с нея. С Ашомер Ацаир ходехме, правехме си пикници извън града в една хижа. Тя съществува и сега, само че сега е голяма и хубава. До Бургас ходехме, това беше най-близкия град до Карнобат. Като младежи ходехме до Бургас на плаж. Взимахме влака, който минаваше сутринта в 6 ч. за Бургас и в 9 ч., който се връща и цял ден прекарвахме в Бургас.

Заможно ли беше семейството ви?

Заможни бяхме, докато беше жив баща ми. Но след като почина баща ми, въпреки че Сабето беше съдружник но баща ми, вече не се грижеше така за нас и беше съвсем друго.

В коя гимназия си учила?

В Карнобат. Ние бяхме първия випуск. Имахме прогимназия до VІ клас., не – 7 години и на осмата година вече бяхме в гимназия. Първата ми година в гимназията още не беше открита и трябваше да заминем да се запишем или в Бургас, в Сливен, в Котел. Но тогава почина точно баща ми и брат ми каза, че няма да ме изпрати в друг клас и да постъпя в Стопанското училище и да стана шивачка. Не исках. Исках да се продължа обучението. Накрая, толкова много плаках и настоявах, че брат ми се съгласи, обаче всички места бяха вече заети и останаха само в Котел. Петнадесетгодишно момиче, вдигнах се за Котел, със смяна на автобуси, влакове... Пристигнах там, записах се в хотела, в който имаше момчета и момичета от Айтос. Бяха толкова шумни, тропаха по вратите. Спомням си, бях залостила вратата с масата. Намерих си на другия ден квартира при едни много симпатични хора, чиято дъщеря беше на моя възраст, спяхме в една стая. Но в училище беше ужасно. Там бяха събрани от цяла България, изключени от други училища. Нищо не можеше да се чуе, учителят преподава, всички говорят, вицове разказват, хвърляха тебешири...Ужасно беше! Аз се чудех как “ще се кара тук”?
Страна Б
Тогава разбрах, че в Карнобат се открива първи клас на гимназията и веднага си събрах багажа и се върнах в Карнобат. И така, всяка година се откриваше следващия клас и аз съм първият випуск на гимназията. В училище нашият випуск беше много, много сплотен. Доскоро имах учителка, жива, почина преди няколко месеца, която казваше, че като нашия клас никога не е имала – толкова сплотен, толкова организиран, толкова дисциплиниран. Сега, когато се видим, ние сме като роднини. Но малко останахме..... Хубаво беше!

На колко години завърши гимназия?

Както си му е реда – на 19 години. Тогава еврейското училище в Карнобат още работеше, с много малко деца и ме назначиха учителка. Една учителка за четирите класа – тичам от едната стая в другата. Бях млада, бях жизнена .... Но след това го закриха и аз се чудех какво да правя и майка ми каза: “Хайде, отивай в София!” А тя ми даде някакви пари, за да уча нещо, за да мога да работя. И аз, наистина, намерих си една квартира у близки на леля ми и пак така, спях с дъщерята на хазаите. Записах се в един курс по счетоводство “Берси” – счетоводство, машинопис, кореспонденция и изкарах този курс, явих се на изпити. Беше 6-7 месечен и започнах да си търся работа по обявите. Намирам някоя, обаждам се по телефона: “ Да, заповядайте”, но като ми чуят името казват: “Съжаляваме, но току що заеха мястото”. И така 4 пъти. Аз реших, че няма смисъл да търся такава работа. И тогава снаха ми се сети – баща й имаше лаборатория, фармацевтична, в Подуене. Там се приготвяха, таблетираха аспирин и шоколади – слабителни. Тяхната счетоводителка беше напуснала и ме назначиха там на работа. Работих няколко месеца. Спомням си, че получавах 1000 лв. заплата, 400 лв. ми беше наема и с другите се оправях някак си. Но започнаха законите, навлязоха вече германците и видях, че не върви на добро, събрах си багажа и се прибрах в Карнобат. Там нямаше какво да правя, разбира се, но бях при майка ми, при брат ми. Беше много неспокойно. Непрекъснато се говореше за това, че ще ни пращат в Полша да работим в техните градини и майка ми беше ушила на всички ни раници, в които да си приберем багажа, в началото на 1942-ра година. Няколко месеца след това се запознах с бъдещия ми съпруг, оженихме се и заминахме на село. На село не се чувстваше много. Там хората са по-добри, хората са по-естествени, няма я тази омраза, тази злоба, която я имаше в града, въпреки че в Карнобат нашите хора все пак не живяха много лошо, както беше например в Горна Оряховица. Изселиха софиянците. Спомням си, че при сестра ми живееха две семейства в една малка стаичка и бяха опънали един чаршаф, за да могат да се отделят едни от други. Те имаха три стаи. В едната живееше семейството на сестра ми, в другата, по-голямата, бяха три семейства. Можете да си представите как се живееше! В Карнобат, без пари организираха една кухня, безплатна кухня за всички евреи и поне на обед получаваха една топла супа, нещо сготвено, но получаваха един път на ден топла храна и това го правеше еврейската община. Моят мъж беше много активен в това. Идваше от село по работа при околийския лекар и винаги използваше времето, за да може да помогне.

Каталог: sites -> default -> files -> person -> interview
interview -> Молхов Хаим Меворах
interview -> Касета 1, Страна А
interview -> Луна Давидова
interview -> България Интервюирал: Патриция Николова м май 2003 г март 2004 г. Касета 1, страна А
interview -> Регина Гринберг София България Интервюирал: Светлана Авдала
interview -> Грация Нисим Албухайре
interview -> Адела Хинкова
interview -> Софи Леон Пинкас
interview -> Виктор Барух
interview -> Бина Йосиф Декало

Изтегляне 371.97 Kb.

Сподели с приятели: