Обезличаване на личните твърдения при себеразкриване

Мнозина маскират по най-различни начини изразяването на собствените си мнения и чувства при себеразкриване. Например веднъж един колега на Алън Пийз му казал: „Скапваш се от бачкане, ден след ден, и си от нещастен по нещастен, докато в един момент не започнеш да се питаш защо ли изобщо се трепеш толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получаваш, е едното голямо нищо. И не след дълго започваш да се улавяш, че вече дори не се и стараеш. А другите почват да говорят зад гърба ти."

Трудно може да се отговори нещо на подобно изказване. Човекът сякаш говорел за себе си, но пък граматическата категория, която използвал в изявлението си - второ лице единствено число - навявала подозрението, че всъщност говори за Алън. А колко по-ясно би било всичко, ако той беше казал откровено и направо: „Скапвам се от бачкане, ден след ден, и съм от нещастен по-нещастен, докато в един момент не започвам да се питам - защо ли изобщо се трепя толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получавам, е едното голямо нищо. И не след дълго започвам да се улавям, че вече дори не се и старая. А другите почват да говорят зад гърба ми." Друг подобен проблем на отчуждение при себеразкриването - особено често срещан при жените – е изразяването на мнения и на чувства под маската на въпроси. Но като прикривате съкровените си изживявания и убеждения зад метавъпроси от рода на „Не мислиш ли, че стана доста късно? Или „Не е ли ужасно скъпо?", вие улеснявате другите хора да ги отхвърлят с лека ръка, примерно като ви отговорят: „Изобщо не е късно, партито сега започва" или „Можем да си го позволим". Ако искате другите хора да ви възприемат сериозно и да зачитат мненията и чувствата ви, то ги изказвайте директно, не ги отчуждавайте от себе си, а открито заявете правото си на собственост над тях, като говорите от първо лице единствено число - например „Уморена съм и искам да си тръгнем още сега" или „Мисля, че не можем да си го позволим".

Затваряне в себе си от страх, че може да отегчите другия човек

Ако някой иска просто да се посмее, плоча на Бил Козби или монолог на Уди Алън ще му свършат чудесна работа. Ако му се прииска да изживее тръпката на криминалната загадка, ще посегне към роман от Агата Кристи. Ако желае „нещо за душата", „Всички светли и красиви неща" от Джеймс Хериот е удачно попадение. Но хората искат много повече, а и вие притежавате нещо далеч по-ценно от всичко, което Бил Козби, Уди Алън, Агата Кристи или Джеймс Хериот биха могли да им дадат - безценния дар на личното общуване.

Почти всеки в нашето съвременно общество страда от липсата на достатъчно лично общуване. Мнозина имат само един-двама по-близки приятели, много други нямат ни един. Повечето от нас живеят с чувството, че ден след ден контактуват като програмирани роботи - с учители или с чиновници, с колеги, с продавачи или с разни майстори по подръжката на дома, дори с уж най-близките си хора, с които живеят под един покрив.

Ето защо, ако се опитате искрено и непосредствено да установите контакт на една по-задушевна и по-съкровена основа, така че наистина да се докоснете до другото човешко същество, то усилията ви ще бъдат посрещнати с радост и отзивчивост.

Психотерапевтът: Ако пишехте роман за живота си, как бихте го озаглавили?

Неговият пациент: Не знам... Може би... „Нищо не се случи"?

Психотерапевтът : Искате да кажете, като онази книга, „Нещо се случи", така ли?

Неговият пациент: Да. Само че „нищо не се случи". През повечето време се усещам така, както сигурно се чувства някой охранител на банка - по цял ден гледам хората да минават насам-натам покрай мен, но аз всъщност не съм част от тях, нямам никакво участие в събитията, сякаш съм извън живота, никой не се интересува от мен, за никого нямам никакво значение.

Психотерапевтът: Чувствате се като зрител, който гледа как животът минава и заминава пред очите му, така ли?

Неговият пациент: Да. Просто зрител, не и участник. А когато все пак стане някакво чудо и срещна някого, никога нищо не се получава.

Психотерапевтът: Искате да кажете, че често ви отхвърлят, така ли?

Неговият пациент: Не, не че ме отхвърлят. Но разменим по няколко думи, поговорим малко, после си казваме довиждане и край. Точка. Това е всичко.

Психотерапевтът: А не казвате ли на съответния човек, че искате да се видите отново, не го ли поканвате да се срещнете пак?

Неговият пациент: Не. Защото мисля, че ако той наистина ме харесва, щеше сам да ми отправи покана за нова среща.

Повечето хора отреагирват именно по този начин. Те очакват другите първи да установят визуален контакт, първи да се усмихнат, първи да заговорят, първи да отправят покани. Но тъй като болшинството от другите хора, с които се срещат и запознават, също очакват да получат покана, всички изживяват разочарование. Вслушайте се в думите на онези, които имат навика да отреагирват, а не да поемат инициатива, и често ще ги чуете да мърморят и да се оплакват пасивно как „никога нищо не се получава", въпреки че би било много поточно, ако кажеха „Аз никога не съм се и опитал да предизвикам нещо да стане".

Повечето мъже и жени, които установяват и развиват успешни взаимоотношения и връзки с другите хора, работят активно, за да ги привлекат в своя живот. Два от най-важните начина, по които го постигат, е първи да започват разговор с онези, с които биха желали да се запознаят, и първи да отправят покани за среща към хората, които биха желали да опознаят по-отблизо. В Трета глава разгледахме основните стратегии за започване на разговор, а тук ще се спрем на някои същностни правила, чието спазване значително ще увеличи вероятността поканите ви да бъдат приети.

Прилагайте правилото за двойната перспектива

Различните хора имат различни интереси. Има много по-голяма вероятност поканите ви да бъдат приемани с удоволствие и на хората да им е приятно да бъдат с вас, ако мислите не само за онова, което вие самите бихте желали да правите, но и за предпочитанията на съответния човек. Това, че вие обичате да играете карти, да плетете или да гледате стари романтични филми от четирийсетте години на века, съвсем не означава, че другият човек ще прегърне с подобно на вашето въодушевление някоя от тези идеи за съвместно прекарване. Двойната перспектива може да бъде постигната много лесно. Просто предварително попитайте съответния човек с какво обича да се занимава и към какво проявява интерес. А после от всичко споменато от него подберете някое занимание, което би било забавно и увлекателно и за вас също, и му го предложете, когато отправяте поканата си. Ако не сте приложили правилото за двойната перспектива, преди да отправите поканата си, има голяма вероятност тя да не бъде приета или пък ако бъде приета, после самите вие горчиво да съжалявате изобщо че сте я отправяли. Преди няколко години Алън Гарнър покани съседа си Марио на риболов, Алън много искал двамата да се опознаят по-отблизо и да се сприятелят, затова просто пропуснал покрай ушите си репликата на Марио, че като дете му прилошавало всеки път, щом се качвал на лодка или на туристическо корабче, поради което пo-скоро би предпочел да поиграят тенис.

И така, двамата излезли за риба с лодката на Алън, но още при първото хвърляне на въдиците, Марио пребледнял и започнал да се оплаква, че му прилошава. И макар че се почувствал малко по- добре, след като повърнал, той се свил на дъното на лодката, редом до първата уловена и все още мятаща се риба, и простенал жално: „Казах ти, че ме хваща морска болест!".

Ето какво се получава, когато не прилагате правилото за двойната перспектива.

Бъдете прями

Добре е още преди края на първата ви среща, когато всъщност сте се и запознали, да успеете да получите от съответния човек твърдо обещание, че ще се видите отново в резултат на отправената му от вас покана. Кажете му какво занимание имате пред вид, деня, часа и мястото, а може би и защо смятате (като тук именно приложите правилото за двойната перспектива), че той ще прекара приятно. После го попитайте дали би се присъединил към вас.

Не започвайте поканата си примерно с въпроса „Имаш ли нещо предвид за събота вечер?".

Повечето хора биха се почувствали крайно неудобно да ви признаят, че са самотни, като ви отговорят: „Не, нямам абсолютно нищо предвид". Пък дори да го признаят, това би накарало някои от тях да изпитат неприязън към вас, поради факта, че по този начин сте ги принудили да приемат поканата ви, да направят някакво друго предложение или направо да ви заявят, че всъщност пo-скоро биха скучали вкъщи, отколкото да правят каквото и да било с вас.

Започнете с нещо по-дребно

По-охотно бихте дали някому на заем петдесет цента, отколкото петдесет долара, нали? Е, същото е валидно и за другите хора. Колкото по-малко искате, толкова по-голяма вероятност има да го получите. Когато току-що сте се запознали с някой човек, много по-вероятно е той да приеме поканата ви за чашка кафе, отколкото ако му предложите вечеря със седем блюда в китайски ресторант.

Един от най-добрите приятели на Алън Гарнър постепенно заел постоянно и важно място в живота му, като отначало започнал със съвсем дребни неща. Скоро след като се запознали, този човек му се обадил и казал: „Алън, група приятели се събираме на разговорка при мен в събота следобед и много ще се радваме, ако се присъединиш към нас". Въпреки че по онова време Алън не мислел, че между него и този човек има кой знае колко общи неща, които да ги сближават, той приел поканата му, защото решил, че не представлява някакво особено голямо обвързване, нямало да му коства много време, нито по-специални усилия, пък и предложението му прозвучало забавно.

По време на групов психотерапевтичен сеанс един самообявил се за Казанова мъж безцеремонно заявил, че неговата тактика за съблазняваме на жените се състои в това, „да мисли мащабно" и „да ги взема на таран", ето защо направо питал обекта на своя интерес: „Мога ли да спя с теб тази нощ?". И макар че до момента тази философия на мъжа изобщо не му носела успех, той вярвал, че все някога законът за средните стойности ще се прояви в негова полза и че е „по-добре една в торбата, отколкото сто в гората".

Използвайки неговия случай като поведенчески модел, участниците в групата преценили, че подобен директен подход изисква прекалено голямо обвързване от страна на жените и затова те му отказват. Посъветвали мъжа да промени въпроса си така, че като начало да им отправя покана за нещо по-дребно, което би увеличило шансовете му за успех.

Препоръчали му да започва „атаката" със следното предложение: „Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да спя с теб тази нощ?". По този начин, ако жената приеме поканата за вечеря, то ще е ясно, че автоматично приема и основната му покана. Но за всеобщо удивление, така формулираният нов въпрос не помогнал на мъжа. Ето защо:

Той: Би ли желала да вечеряш на ресторант, преди да спя с теб тази нощ?

Тя: Да, с удоволствие.

Той: Чудесно! И колко време ще ти отнеме вечерята, за да знам кога да дойда у вас?

Бъдете ненатрапчиви

Без да го съзнавате, вие самите до голяма степен предопределяте отговорите, които получавате от другите хора. Ако поканата ви звучи така, сякаш става въпрос на живот и смърт, съответният човек също би я възприел като нещо крайно сериозно и съдбовно. В този случай вероятността да я приеме е много по-малка, отколкото ако му я отправите просто като една добра възможност да се позабавлява и да си прекара приятно времето. Сами преценете коя от следните две покани вие самите ще сте по-склонни да приемете:

1. По лицето на събеседника ви се изписва загрижено изражение, той скръства ръце пред гърдите си и се обръща към вас с гробовен тон: „Знам, че сте безкрайно заети, но... Хмм...много бих желал да излезем заедно някой път. Може би, ах, ако наистина имаме късмет, ще можем дори да се сприятелим. Чудя се дали бихте приели да поиграете голф с мен в събота сутринта?"

2. Събеседникът ви поглежда открито в очите, усмихва се сърдечно и се обръща към вас със съвършено непосредствен и ведър тон: „Радвам се, че се запознах с вас. Какво ще кажете да отидем заедно на голф в събота сутринта?"

Направени проучвания показват, че над 98% от запитаните ще приемат единствено втория тип покана. А от останалите 2%, които биха приели първия вариант, 1% са хора със занижени изисквания, склонни да приемат всякакви покани, а другият 1% са били толкова пияни, че изобщо не са разбрали за какво става дума.

Ако отхвърлят поканата ви

Ако събеседникът ви отхвърли отправената от вас покана, това не винаги и не задължително означава, че отхвърля и вас самите. Възможно е да няма нищо против и дори да иска да се сближите, но да не му е по вкуса направеното предложение за прекарване на времето или вече да има поет друг ангажимент за същия ден и час. В такъв случай той обикновено ще ви обясни каква е причината за отказа му, а после заедно ще се споразумеете за подходящо и за двама ви време и занимание.

Ако съответният човек отхвърли поканата ви, без да ви даде каквито и да било обяснения, предложете му друг ден и час и/ или друг тип занимание. Ако той отхвърли и новата ви покана, все така без да ви дава обяснения и без на свой ред да излезе с някакво предложение, то се налага изводът, че сближаването с вас не го интересува. Не настоявайте да узнаете причината за отказа му - все едно, вероятно няма да ви каже истината, пък и ако започнете да го разпитвате, вероятно ще нажежите още повече и без това тягостната атмосфера. По-добре се оттеглете любезно и с достойнство, като си послужите с някое от стандартните клишета - „Жалко, че нямате възможност" или „И все пак се радвам, че се запознахме" - или оставете телефонния си номер и предложете на събеседника си да ви се обади в по-подходящо за него време.

Е, понякога е възможно да решите въпреки всичко да проявите настойчивост. Веднъж един адвокат от Вашингтон прочел интервю с Алън Гарнър във в. „Сан франциско кроникъл" и му се обадил по телефона, за да му каже, че е в града и би желал „да намине" към него, за да обсъдят някои спорни моменти от темата на интервюто. Но се оказало, че точно тогава Алън бил много зает. Зает бил и при следващите три обаждания, когато адвокатът идвал в Сан франциско и настоявал да се видят, за да поговорят. Всъщност отговарял на поканите му доста сдържано и изобщо не насърчавал по-нататъшно общуване. Но адвокатът продължил да му се обажда редовно и най-сетне, шест месеца по-късно, двамата се срещнали в Сан Диего. И оттогава до ден днешен са много добри приятели.

А когато приемат поканата ви - приятно прекарване!

Девета глава

Как да подхождате градивно към отправяните към вас критики

Независимо колко добри са взаимоотношенията ви с другите хора, от време на време неминуемо ще бъдете и критикувани.

„Винаги закъсняваш."

„Бих желала да се държиш по-мило с приятелите ми."

„Ще настинеш, ако излезеш без жакет."

„Трябва по-често да идваш да виждаш майка си. Никой не е вечен на тоя свят."

Начинът, по който ще подхождате към подобни критични забележки, има съществена и всъщност предопределяща роля за качеството на взаимоотношенията и на връзките ви с околните. Ако реагирате типично, сигурно ще заемате отбранителна позиция и ще се опитвате да се защитавате от критицизма по някой от четирите метода, за които ще говорим по-надолу.

Първо, възможно е да се опитате да избегнете критиките, като се правите, че не ги забелязвате, отказвате да обсъждате съответния въпрос, сменяте темата на разговора или си тръгвате. Ето как се справя Стив, когато след някакво парти жена му започва да го критикува:

Бевърли: Стив, направо съм бясна от яд срещу теб.

Стив: О, като каза „бясна"! Представи си само как ли се чувства мъжът на Мери!

Бевърли: Изобщо не ми пука за мъжа на Мери. Искам само да ти кажа, че...

Стив: (опитва се да се измъкне, тръгва към вратата) Виж сега, не знам за какво става дума този път,-но каквото и да е - нека го оставим за утре. Прекарахме чудесна вечер и не ми се ще да си разваляме настроението.

Бевърли: (повишава тон) Важно е, Стив. С поведението си ти ме накара да потъна в земята от срам пред хората.

Стив: Утре сутринта ще обсъдим най-подробно всичко. Обещавам!

Бевърли: (докато той затваря вратата зад гърба си, тя крещи след него) Стив!!

Когато някой ви критикува, той обикновено иска най-вече да го изслушате и да приемете сериозно забележките и чувствата му. А когато вие дори не желаете да чуете какво има да ви казва, възникналият между вас проблем не само остава нерешен, но и се усложнява от незачитането, което показвате спрямо личните изживявания и мнението на съответния човек. Вместо да възстанови мира, тази стратегия обикновено изостря все повече и повече изблиците на скрито напрежение и води до все по-голямо емоционално отчуждение между двама ви, какъвто е случаят със Стив и Бевърли.

Второ, възможно е като самозащитна реакция спрямо нечии критични забележки да се опитате да отречете изцяло тяхната правота. Но отричането е също толкова потискащо и вредно за взаимоотношенията, колкото и избягването на критиката, както можете да се уверите от следния примерен диалог между Алън Гарнър и съпругата му, проведен като ролеви модел за отричане:

Вики: Алън, много добре знам колко ти е легнала на сърцето тази кола, но просто не можем да си позволим да я купим точно сега.

Алън: Глупости! Когато човек иска нещо достатъчно силно, винаги намира начин да го получи.

Вики: Но вноските са по 570 долара месечно! Не разполагаме чак с толкова много пари, че да можем да заделяме подобна сума от бюджета си.

Алън: Е, просто ще трябва да го преразгледаме и да по-натамъним нещата.

Вики: Пък и четох някъде, че полицаите ненавиждали спортните коли. А това значи, че ако купиш тази кола, сигурно ще те сбъркват от глоби, така че всичко ще ни излезе дори още по-скъпо.

Алън: Ами, ами, глоби! С тая кукличка ще им бягам толкова бързо, че изобщо няма да могат да ме стигнат, за да ме глобят!

Впоследствие Вики сподели, че по време на целия този разговор имала усещането, че Алън изобщо не чува нейните забележки относно покупката на спортната кола. А това я изпълнило с толкова силни чувства на безсмисленост и гняв, че й се приискало да запищи, само и само за да накара Алън да обърне поне малко внимание на думите й. Ако двамата бяха провели този диалог не само като илюстрация към книгата ни, но в действителност, взаимоотношенията им несъмнено щяха да пострадат, а и вероятно Алън наистина щеше да има доста неприятности с колата, тъй като нямаше да вземе под внимание съображенията на Вики против покупката й.

Трето, възможно е да се опитате да извините поведението си, като започнете да го разяснявате в най-големи подробности, омаловажавайки значението му. Следващите няколко примера, дадени ни от наши студенти, са типични за подобен тип реакция:

Нанси: Май трябваше да ми се обадиш вчера.

Грант: О, извинявай. Но част от служителите в приемната стачкуваха и се наложи да върша и тяхната работа. Не мога да ти опиша какъв ад беше! А като се прибрах вкъщи бях просто като пребит.

Нанси: И най-спокойно ме остави да вися до телефона и напразно да чакам да ми позвъниш, така ли?

Грант: О, ти винаги си толкова заета, че не вярвам това да те е притеснило особено много. Пък и наистина ме е яд, че стана така!

Бащата: Как е възможно да дадеш три хиляди долара, за да прекараш ваканцията си във Франция?!

Джуди: Татко, в днешно време три хиляди долара не са чак толкова много. Пък и освен това, вече съм достатъчно голяма, за да...

Бащата: Достатъчно голяма, за да си по-разумна. Та с тези пари спокойно можеше да се храниш цяла година или да си завършиш образованието в университета.

Джуди: Ще го завърша, татко, не се тревожи. Остава ми само още една година и знам, че ще го направя. Просто сега не му е времето.

Бащата: Е, да, но когато му дойде времето, няма да имаш и пукната пара. И пак ще опреш до мен.

Джуди: Татко, помолих те само за малък заем, докато си взема заплатата след пет дни. Винаги съм си връщала заемите навреме, нали?

Бащата: Да, така е, но самият /факт, че ти се налага да вземаш пари на заем, трябва да ти говори нещо. А то е, че живееш на ръба на бедността! Никога нищо не спестяваш за черни дни.

Джуди: (тихичко) Трудно ми е да спестявам.

Бащата: Е, да, особено като профукваш по три хиляди долара за десетдневни ваканции. А на всичкото отгоре, там ще бъдеш сам-самичка!

Джуди: И сама мога да се грижа за себе си. Цяла година се трепах като вол в офиса и сега искам само да се поотърся от всичко и да вкуся на воля поне малко от удоволствията на живота.

Бащата: Така, както е тръгнало, ще вкусиш, наистина, но не удоволствия, а само неприятности.

Извиненията ви поставят в уязвима и определено губеща позиция. Човекът, който ви критикува, не само не получава от ваша страна признание, че зачитате неговите чувства и съображения, но не вижда дори знак, че поне сте ги отбелязали със съзнанието си. Ето защо той обикновено започва все повече и повече да се ядосва, като се опитва да обори всяко ваше извинение със свой контрааргумент. Твърде често този тип отбранителна техника става причина някои съвсем незначителни недоразумения да започнат да нарастват лавинообразно, докато най-сетне не се превърнат в яростни разпри.

Четвърто, желанието да се защитите може да ви подтикне да отговорите на критичните забележки също критично, тоест да отвърнете „на огъня с огън". Ето два примера:

Гей: Керъл, днес май не си се облякла особено подходящо за случая.

Керъл: Ти ли ще ми кажеш, с оня гащиризон, дето го беше намъкнала за партито миналата седмица! Пълен цирк!

Том: Дженис, трябваше да си отдавна готова. Ще закъснеем за представлението.

Дженис: О, я виж ти, господин Самото Съвършенство! Навярно въобще не помниш колко пъти ти пък си ме карал да те чакам!

Да отвърнеш на критиката с критика е твърде изкусително. Вашият критик, който в края на краищата също не е съвършен, едновременно и ви е нападнал, вас и/или вашето поведение, и ви е предоставил нужното ви оправдание, за да излеете предизвиканото от забележките му напрежение обратно върху него. При все това обаче, макар и да носи моментно удовлетворение, „озъбването" в отговор на направени критични коментари обикновено влошава силно взаимоотношенията и вреди на добрите междуличностни връзки. То почти никога не спомага да бъдат осмислени истинските проблеми, нито да бъдат постигнати евентуални компромиси. Тъкмо напротив - най-често разпалва яростни кавги и става причина хората да престанат да се уважават едни други („Опитвам се да говоря разумно с него, но той само крещи насреща ми. Съмнявам се, че изобщо има и капчица ум в главата."), а също и да загубят всякакво самоуважение („Защо ли й го казах? Сега тя наистина ще си помисли, че не ми пука за нея. Ама че съм глупак!")

Очевидно е, че типичните самозащитни реакции, с които хората отвръщат на отправените им критики, не водят до нищо положително. Затова нека сега видим с каква искрена и градивна алтернатива разполагаме. Нейното осмислено и съзнателно прилагане ще ви помогне да се уверите, че не е необходимо да заемате отбранителна позиция, когато други хора ви посочват онова, което те смятат за ваши грешки. Нещо повече, използването на този алтернативен подход ще ви осигури безценната възможност да надзърнете в техния начин на мислене. И най-сетне, чрез него ще можете да умиротворите хората, които ви критикуват, като им позволите да осъзнаят, че се вслушвате и вземате предвид изказваните от тях мнения, дори когато не сте съгласни с възгледите им по един или друг въпрос.

Градивна алтернатива

Първи етап: поискайте повече подробности

Градивната алтернатива се състои от два етапа. Първият е да поискате повече подробности от човека, който ви критикува. Обикновено хората отправят своите критики по един обобщен и неопределен начин - например посредством изказвания от рода на „Не харесвам държанието ти" или „На тебе изобщо не ти пука за мен". Когато настоявате и получите повече подробности, ще имате възможността да разберете какво именно не одобрява и срещу какво възразява съответният човек. Умението да изтръгвате подробности за същината на отправяните към вас критики не е нито оръжие за нападение, нито щит за отбрана, а безценно средство за постигане на разбиране. Никак не е трудно, нито пък сложно да поискате повече подробности. Единственото, което трябва да направите, е - подобно на репортерите - да задавате въпроси, чиято цел е да ви помогнат да разкриете кой, какво, кога, къде, защо и как.

„Кого притеснявам с поведението си?"

„Какво от постъпките ми те кара да мислиш, че не ми пука за теб?"

„Кога съм проявил незачитане към тебе?" „Къде съм станал за посмешище?"

„Защо смяташ, че би трябвало да си стоя повече вкъщи?" „Как именно се държа, когато казваш, че те отблъсквам?" За да помогнете на човека, който ви критикува, да изясни същината на своите забележки, можете да го насърчите да сподели повече подробности, като дори сами му подскажете евентуални оплаквания и поводи за недоволство от вас и го попитате дали именно те не са в основата на проблема. И тъй като основната ви цел е да разберете за какво именно става дума, след като узнаете подробностите относно конкретния повод за критика, можете да попитате съответния човек дали има и някакви други оплаквания от вас. Когато ви критикуват, повечето хора обикновено очакват да посрещнете забележките им „на нож" и също са готови веднага да заемат отбранителна позиция, ето защо внимавайте в тона на гласа ви да няма и сянка от сарказъм.

Следващите няколко примерни диалози могат допълнително да осветлят начина, по който се прилага умението да искате повече подробности на този първи етап от градивната алтернатива:

Синът: На тебе изобщо не ти пука за мене. Бащата: Защо говориш така? (иска подробности)

Синът: Защото иначе щеше да се държиш по-мило с мене. Бащата: Какво по-точно би искал да направя? (иска подробности)Синът: (мълчи)

Бащата: Да не би да ти се струва, че не ми пука за теб, защото не позволих на приятеля ти да дойде с нас на футболния мач? (иска подробности) Синът: Не.

Бащата: Да не би да е, защото не ти купих пакет с пуканки? (иска подробности)

Синът: Да. Всички други деца ядяха сладолед и пуканки, а аз - не.

Манди: Ама че си скръндза!

Том: Защо, какво е станало? Да не би да не съм дал достатъчно бакшиш на келнера? (иска подробности) Манди: Не, не е заради това.

Том: Да не би да е, защото не взехме такси? (иска подробности)

Манди: Е, пътят на връщане ми се стори отвратително дълъг.

По време на нашите семинари често правим едно упражнение, при което молим участниците да посочат какво наистина или на ужким не харесват в нас, а после им показваме как се прилага техниката за искане на повече подробности. Ето два примерни диалога:

Вал: Много неща не харесвам в теб. (усмивки)

Алън: Би ли могъл да посочиш нещо по-конкретно? (иска подробности)

Вал: Ами, например облеклото ти.

Алън: И какво по-точно от облеклото ми не ти харесва -чорапите, обувките, ризата или панталоните? (иска подробности)

Вал: Предпочитам по-тесните панталони. Алън: Нещо друго във връзка с тях? (иска подробности)

Вал: Не, всичко останало си е наред. Алън: А какво ще кажеш за цвета на панталоните ми?

Той харесва ли ти? (иска подробности) Вал: Да, харесва ми.

Майкъл: Не ми харесва нещо по отношение на начина, по който провеждаш този семинар.

Алън: Ъхмм. И какво по-точно в това, което правя, не ти харесва? (иска подробности)

Майкъл: Материалът, който си подбрал - полезен е, но изисква много учене.

Алън: Може би имаш предвид, че трябва да съкратя броя на техниките, които преподавам? Или смяташ, че часовете са недостатъчни? (иска подробности)

Майкъл: Не, просто бих искал да караш малко по-бавно, да даваш повечко примери и да отделяш повече време за упражнения.

Прилагането на този похват насърчаваше участниците не само да отговарят по-задълбочено, но и да осмислят собствените си усещания. И макар последвалите въпроси на Алън да изясниха, че Вал бе отправил критичните си забележки на шега, тази техника разкри, че критиката на Майкъл е напълно сериозна. Но само благодарение на своята настойчивост да узнае повече подробности, Алън успя да получи тази толкова ценна за него информация относно начина, по който провежда своя семинар. Ако той бе сменил темата на разговора или ако беше започнал да разяснява защо преподава материала си така, а не иначе, или ако бе казал на Майкъл, че проблемът е в неговата мудност, Алън никога нямаше да има възможността да си извлече ценната поука, предоставена му от критичния поглед на неговия ученик.

Особено важно е да поискате повече подробности относно нечия критична забележка, когато ви се струва, че съответният човек може би има някакъв някакъв друг мотив, за да я направи, съвсем различен от този, който изтъква. Това проличава от следния пример:

Боб: Ало.

Чарли: Здрасти, Боб. Какво правиш?

Боб: Здрасти, Чарли. Точно гледам по телевизията футболните финали. „Тигрите" водят с два гола. Чарли: Каквооо? Нима наистина пропиляваш този прекрасен съботен следобед в подобно занимание?! Боб: И какво по-точно имаш против това, да гледам футбол? (иска подробности)

Чарли: Не че имам нещо против, Боб. Просто си мислех дали няма да искаш да излезем да поиграем заедно тенис.

Умението на Боб да прилага подхода за искане на повече подробности бързо-бързо слага край на опитите на Чарли да го манипулира. Вместо да затъне в спор и дори в караница относно достойнствата на футбола като спорт или относно това дали си струва да се затвориш вкъщи и да гледаш телевизия в някой слънчев съботен следобед, благодарение на тази техника Боб успява веднага да разкрие какво има предвид Чарли. От друга страна, този подход улеснява и Чарли да каже по-направо какво всъщност иска от Боб. И нещо повече - позволява му да преразгледа и да преосмисли възгледите си относно това, дали гледането на телевизия в някой слънчев съботен следобед е „правилно" или „погрешно".

Понякога настояването за повече подробности може да ви разкрие, че онова, което сте смятали за критичност, в действителност няма нищо подобно предвид. Веднъж Алън Гарнър изнасял пред група свои студенти в университета на Орегон лекция на тема възгледите на Платон относно природата на реалността. Сказката му била посрещната много добре, ето защо бил безкрайно изненадан, когато по-късно негова приятелка го попитала: „Защо продължаваш да си губиш времето с Платон?".

Алън бил силно изкушен да й се озъби в отговор и да я попита саркастично откъде накъде тя - дипломантка по физическа култура, която прекарва повечето си време да играе бадминтон – има наглостта да го критикува относно интереса му към Платон. Но се въздържал и вместо това я попитал: „Защо смяташ, че Платон е загуба на време?". За негова огромна изненада тя отвърнала:

„Защото мисля, че притежаваш истински талант в областта на психологията и в това, да учиш хората как да се изявяват успешно в живота!"

Втори етап: съгласете се с критиката

След като сте поискали от съответния човек повече подробности относно критичното му отношение към вас, следващият етап от подхода на градивната алтернатива е просто да се съгласите с критиката.

Е, добре, но как да се съгласите с нечии критични забележки, когато смятате, че съответният човек няма абсолютно никакво основание да ви критикува? Много просто. Съществуват два типа твърдения за изказване на съгласие и вие винаги можете да използвате или единия, или другия, като същевременно си оставате на вашата си позиция по съответния въпрос. Ето с какви възможности разполагате.

Приемете и се съгласете с истината

Ако не заемате автоматично отбранителна позиция, а изслушвате толерантно и спокойно хората, които ви критикуват, много често сами ще видите и ще си признаете, че голяма част от казаното от тях отговаря на реалността или, според собствените ви преценки, действително е възможно да се случи - с една дума, че е истина. В такъв случай, най-подходящата и успешна реакция е да приемете и да се съгласите с истината.

От следващите примери можете да видите как човекът, когото критикуват, приема и се съгласява с истината. Отбранителните забележки, които би могъл да отправи, са дадени с курсив в скобите.

Съпругата: Последния път, когато ходихме на реката и ти носеше камерата ни, си я напълнил с пясък. Съпругът: Права си. Следващия път ще я сложа в някакъв плик. (Друг път изобщо и не чакай от мен да я мъкна. Отивам на разходка, в края на краищата!)

Джон: Определено не се справи добре със завоя при това кръгово движение.

Кати: Напълно съм съгласна с теб. Много рязко завих. Следващия път ще се постарая да отнема от скоростта преди да тръгна да завивам. (Направих каквото можах в последния момент, с тази остаряла карта, дето ми я връчи!)

Хауърд: Все на кино искаш да ходиш.

Сю: Вярно е. Иска ми се поне веднъж седмично да гледам някой филм. (А на тебе ти дай само на карти да играеш!)

Хелън: Не мисля, че е добре да напуснеш работата си. Отдавна си във фирмата и вече имаш утвърдени позиции, така че ако настъпи стагнация в бизнеса и се наложат съкращения, ти ще си последният, когото ще освободят. Докато във всяка нова служба ще си първи в черния им списък.

Кен: Разумна забележка. Може би ще е добре да обмисля още веднъж нещата. (Какво ли пък знаеш ти за света на бизнеса! Та ти никога не си работила!)

Майката: Ако излезеш тази вечер на танци, утре сутринта ще си полумъртва от умора.

Дъщерята: Възможно е, но пък смятам, че удоволствието си струва. (Ти никога не си искала да се забавлявам)

Кери: Този апартамент може и да е хубав, но е на трийсет километра от службата ти. Ако се преместим тук, ще ни остава съвсем малко време да сме заедно, а това вероятно ще се отрази зле на брака ни.

Марк: Да, наистина, съществува такава опасност, но пък толкова много ми се иска да живеем извън града. (Виж сега, има хора, които само дрънкат и преливат от пусто в празно. Има и други, които поемат отговорност и действат. Нека бъдем от тях!)

Както забелязвате, макар че в горните примери всеки критикуван приема и се съгласява с истината, никой не се подценява и не пренебрегва собственото си становище. Тоест, критикуваните подхождат спрямо своите критици от позицията, която Томас Харис определя като „Аз съм прав – ти си прав". Ако отбягват спорния въпрос и/или търсят оправдания и извинения за поведението си, това би ги поставило в позицията „Аз не съм прав - ти си прав". Ако ли пък се „озъбят" и отвърнат на удара с удар, това би ги поставило в позицията „Аз съм прав - ти не си прав".

С постепенното усвояване и все по-успешното прилагане на тази техника за изясняване на подробностите, скоро ще започнете да се чувствате много по-удобно и по-непринудено в ситуации, които преди са ви притеснявали и ядосвали — вас самите и/или вашия критик.

Лесно можете да се научите да приемате и да се съгласявате с истината. Първо, трябва да прецените дали отправените към вас критични забележки са точни и отговарят на истината или дали, според вашето лично мнение, има вероятност действително да ви сполети онова, заради което ви критикуват. Ако забележите, че често ви се отправят едни и същи критики, е добре да се вгледате по-отблизо в себе си и в поведението си, за да откриете евентуалните доказателства за тяхната правота.

Ако приемате, че в отправените към вас критики има доза истина, можете да изразите най-ефективно вашето съгласие с човека, който ви критикува, като в отговора си повторите ключовите думи, употребени от него. Например: „Ще закъснееш." -„Така е, май наистина ще закъснея."; „Не си изчистил стаята си." - „Права си, не съм изчистил стаята си." По такъв начин ще покажете много по-ясно на съответния човек, че сте чули и възприели критичните му забележки, отколкото ако само отроните „Да" или „Така си е".

Ако възнамерявате да се промените в отговор на отправяните към вас критики, добре « да изкажете съгласие с тяхната правота, а после да обясните какво точно смятате да промените в себе си и/ или в поведението ся. Обикновено това е напълно достатъчно, за да бъде възстановена хармонията във взаимоотношенията ви с вашия критик. Дори ако нямате някакво намерение да се променяте, цялата ситуация ще се подобри значителна, ако си го кажете открито, след като сте се съгласили с истината в отправените ви критични забележки и сте признали, че поведението ви вероятно действително създава някакви проблеми на съответния човек. По този начин ще накарате вашия критик да се чувства удовлетворен поне от факта, че осъзнавате и признавате съществуването на проблема, а може би и да ви уважава повече заради вашата прямота и откровеност. Ако постъпите така, той при всички случаи ще ви харесва много повече, отколкото ако се съгласите с истината в думите му, лицемерно заявите, че ще се промените, а после продължите да си карате по старому. Твърде често критиките към вас и/или към поведението ви ще бъдат отправяни по един обобщен и некатегоричен начин, посредством думи като „винаги" или „никога" („Винаги закъсняваш", „Никога не се съобразяваш с моето мнение") или посредством етикети, които ви се лепват („Ти си глупак/загубеняк/ муден човек/егоист..."). Когато се сблъскате с прекалено обобщени и всеобхватно звучащи критични забележки, можете да се съгласите с онази част от тях, която смятате за правдива, и да отхвърлите всичко останало. Добре е да подкрепите несъгласието си, като изтъкнете доказателства за него.

Разгледайте следните примери на размяна на реплики по време на един работен семинар:

Еди: Ти винаги закъсняваш.

Алън: Е, да, днес наистина закъснях, но пък всички останали дни, през целия месец, идвах дори по-рано.

Камерън: Доста мудно работи вашата фирма.

Робърт: Прав сте, известно време действително имахме затруднения със сроковете, но сега вече отново реагираме светкавично.

Хари: Ти определено се храниш доста бавно. Сандра: Тази вечер наистина се храня по-бавно, но пък миналия път, когато бяхме на ресторант, свърших преди тебе.

Джери: Да прецакаш толкова важна сделка! Тотално се провали!

Дейвид: Е, този път наистина не успях, но пък миналата седмица сключих пет доста големи сделки.

Обърнете внимание, че с отговорите си на отправената им критика, участниците в семинара обикновено я отхвърлят посредством самоутвърждаващи доводи. Подобно подчертаване на собствените способности и на миналите успехи не само ви помага да укрепите самочувствието си, но и позволява на критикуващите ви хора да забележат и вашите положителни качества. Значението на положителното самоутвърждаване проличава ясно в следната размяна на реплики между двама мъже, тичащи за здраве:

Бил: Бягаш само по пет километра, така ли? Аз пък се старая да правя по десет.

Рей: Е, петнайсет километра общо са много повече от три поотделно, нали? Смятам, че двамата заедно се справяме доста добре.

(Сравнете този отговор със следната евентуална реплика на Рей, която обаче би се отразила пагубно върху самочувствието му: „Моите пет километра са направо едното нищо в сравнение с това, което ти правиш.")

Понякога има вероятност критиците ви да цитират общи и всеизвестни истини, за да ви накарат да се съгласите с тяхното мнение и да постъпите според желанията им. Дори в този случай разполагате с пълната възможност да се съгласите с очевидната истина, като същевременно отхвърлите заключенията на критикуващия ви човек по отношение на самите вас.

Възможно е например, да се съгласите изцяло с всеизвестната истина, че е добре „да се спестяват бели пари за черни дни". Но от това в никакъв случай не следва автоматично, че не можете поне от време на време да си купувате по някоя нова дрешка, да хапвате на ресторант, да гледате по някой премиерен филм или да си позволите по-екзотична ваканция. Възможно е да се съгласите, че е необходимо да се подпомагат ближните, но нима това ви задължава да дадете всичко, което притежавате, на благотворителната организация, за която работи вашият критик? Подобно твърдение звучи комично! Ако винаги се опитвате да живеете съобразно всепризнатите истини, в които и вие самите вярвате, то това би бил един абсурден и нещастен живот. Още повече, че те често си противоречат една на друга: не оставяй днешната работа за утре, но пък бързата кучка слепи ги ражда. Ето защо, ако някой ви критикува, като ви излиза с общоприета истина, с чиста съвест можете да се съгласите с нея, но да си останете на вашата си позиция. Няколко примерни диалога:

Гейл: Дай си час-два почивка и нека идем да поплуваме. физическите упражнения са полезни за здравето.

Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упражнения, за да съм здрав, но утре трябва да защитавам клиент в съда, така че днес просто не мога да си позволя да ходя на плуване.

(Съгласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)

Ронда: Какво имаш предвид, като казваш, че няма да ми помагаш да събираме вноски за Червения кръст? Много добре знаеш, че всеки от нас трябва да даде своя принос, ако искаме да помогнем на нуждаещите се.

Джен: Съгласен съм, че всеки трябва да допринесе с нещо, но ми е крайно притеснително да чукам от врата на врата, за да събирам пари от хората.(Съгласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)

Майката: Наистина трябва да спреш да препродаваш стари коли и най-сетне да си намериш някаква работа с редовни доходи. Сегашното свръхнапрежение и несигурността не ти се отразяват добре.

Синът: Права си, като казваш, че свръхнапрежението и несигурността са нещо лошо, мамо. Но този бизнес наистина ми харесва и смятам да продължа да се занимавам и занапред с него. (Съгласява се с истината и разкрива мотивите за отказа си.)

В тези простички диалози Боб, Джен и синът не само признават и се съгласяват с правотата на всеизвестните истини, но и се себеразкриват. И макар че не се впускат в пространни и задълбочени оправдания за своето поведение, те успяват с две думи да обяснят мотивите си за него.

Представите си само какво би станало с приятелството между Боб и Гейл, ако той не обяснява мотивите за отказа си, а често води с нея примерно следния диалог:

Гейл: Дай си час-два почивка и нека идем да поплуваме. физическите упражнения са полезни за здравето.

Боб: Съгласен съм, че имам нужда от физически упражнения, за да съм здрав, но не, благодаря. (Съгласява се с истината.)

Гейл: Какво искаш да кажеш с това „Не, благодаря"? Че си зает? Или че не искаш да излизаш с мен, защото примерно имам лош дъх от устата, а?

Боб: Просто не, благодаря.

Ако смятате, че съответният човек се опитва да ви манипулира, ако действително не желаете да обяснявате причините за отказа си или ако те са продиктувани от физическото или от емоционалното ви състояние, е по-добре да последвате примера на Джен, тоест да се съгласите с истината и да разкриете чувствата си. Разкриването на собствените чувства е великолепна стратегия - така отнемате на другия човек възможността да настоява, тъй като чувствата трудно могат да бъдат оспорвани. Ронда би могла да каже на Джен, че не би трябвало да се чувства по този начин, но тогава пък Джен би могла да й отговори: „Сигурно си права, но това е, което чувствам, и нищо не мога да направя по въпроса".

Признайте на човека, който ви критикува, правото да има свое собствено мнение

Твърде често няма да бъдете съгласни с предвижданията на човека, който ви критикува, относно последиците от вашето поведение.

„Ако излезеш на разходка тази вечер, сигурно ще се намокриш и ще настинеш."

„Ако продължаваш да харчиш толкова много за дрехи, ще свършиш в приют за бедни."

„Ако продължаваш да се тъпчеш със спагети, ще надебелееш като свиня."

В тези случаи изобщо не можете да бъдете напълно сигурни, че няма да настинете, да свършите в приют за бедни или да надебелеете. Нищо в този живот не е сигурно и често става така, че прогнозите на вашите критици в крайна сметка се оказват верни.

Но щом като не можете да бъдете абсолютно сигурни, че отправяните към вас критики винаги ще бъдат невалидни, във всеки случай - дори ако не сте съгласни с тях - можете поне да признаете на критикуващите ви хора правото да имат свое собствено мнение по въпроса. Това ще ви помогне да видите и да обмислите конкретния проблем от по-различна от вашата гледна точка, като същевременно продължите да отстоявате личната си позиция. При този подход не се налага нито на вас, нито на вашия критик да бъдат лепвани етикети „грешиш" или „не си прав"- вие сте просто двама души, които виждат под различен ъгъл една и съща тема. Ето няколко примера:

Дъг: Ако сега си вложиш парите в сребро, ще изгубиш и ризата от гърба си. Очаква се акциите на среброто да спаднат катастрофално.

Лин: Възможно е акциите наистина да се сринат, но пък приложението му в индустрията е толкова голямо, че в крайна сметка цената му пак ще хвръкне до небето. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)

Джейн: Може би е по-добре изобщо да се откажеш от сватбата. Като се знае колко висок е днес процентаът на разводите, почти сигурно бъдещият ти брак е обречен на провал.

Мерли: Уважавам мнението ти, Джейн, Но съм убедена, че ако положа достатъчно усилия бракът ми може да се окаже и успешен. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)

Критикуващите ви хора често ще ви атакуват с напълно валидни доводи, представени като всеизвестни истини. И в тези случаи също възможно най-подходящият отговор от ваша страна е да признаете на съответния човек правото му на собствено мнение. Например:

Керъл: Как е възможно да четеш такова клюкарско списание?! Защо не прочетеш нещо от Шекспир, от Дюма или поне от Стайнбек?

Джуди: Много добре разбирам, Керъл, защо смяташ това списание за пълен боклук, но на мен то ми се струва забавно. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)

Сара: Мисля, че трябва да напуснеш тази си работа. С твоето образование можеш да си намериш нещо много по-добро.

Ребека: Благодаря ти за комплимента. Наистина са малко сервитьорките с диплома от колеж, така че много добре разбирам защо смяташ, че мога да си намеря и нещо по-подходящо. Но в сегашната ми работа ми харесват работното време... и парите. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение, и разкрива мотивите за поведението си.)

Дан: Как можа да си купиш датсун? Не знаеше ли, че тойотата е много по-добра кола?

Сенди: Тойотата определено има по-хубав дизайн и харчи по-малко на километър. Но лично на мен маневреността на датсуна ми допада повече. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и разкрива мотивите за поведението си.)

Ако изцяло отхвърляте отправените ви критики, вероятно ще пожелаете да изразите гласно несъгласието си с тях. Но и в тези случаи обикновено винаги можете да откриете някакъв подходящ начин, така че хем да се съгласите с мнението на критикуващия, хем да отстоите онова, което вие смятате за истина. Например:

Пациентът: Просто не мога да повярвам, че наистина сте лекар. Твърде млад ми изглеждате.

Лекарят: Благодаря ви. Не сте първият, който ми го казва, пък и аз наистина нямам нито посивели коси, нито бръчки по лицето. Но единственото, което мога да ви кажа е, че наистина съм лекар. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и се себеразкрива.)

Анджела: За мен без масло, Пат. На диета съм. Пат: Ха! Това съм го чувала и преди.

Анджела: Права си, че преди съм проваляла диетите си, така че не мога да те виня, задето сега не ме вземаш на сериозно. Но този път прибягнах до помощта на диетолог и съм твърдо решена да успея! (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и се себеразкрива.)

Съчетаване на уменията: два примерни диалога

Първи диалог

Мери: Просто не мога да повярвам, че наистина ще зарежеш работата си в банката, за да продаваш енциклопедии. Питър: Защо говориш така, Мери? (Иска повече подробности.)

Мери: Ами, първо на първо, в банката имаш редовна заплата. Питър: Вярно е. (Съгласява се с истината.) Мери: Пък и освен това, просто не си от типа на продавачите.

Питър: Какво те кара да смяташ, че не съм „от типа на продавачите"? (Иска повече подробности.)

Мери: Не си достатъчно напорист и нахален. Питър: Напълно те разбирам, Мери. Но смятам, че именно това, че не съм прекалено напорист и нахален е най-голямото ми предимство като продавач. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и се себеразкрива.)

Мери: Но ако не продадеш нищо през седмицата, няма да има какво да ядеш!

Питър: Права си, така е. (Съгласява се с истината.) Мери: Пък и освен това, повечето хора, започнали с продажба на енциклопедии, изобщо не успяват в този бизнес. Питър: Права си, като казваш, че това е трудна работа и че повечето хора не успяват да се справят. Но аз съм щастлив, че съм сред малцината, които успяват. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и се себеразкрива.)

Втори диалог

Бащата: Стив, майка ти и аз не искаме да се изнасяш от къщи.

Стив: И защо по-точно не одобрявате идеята да заживея самостоятелно? (Иска повече подробности.)

Бащата: Ами... този апартамент, в който ще се нанасяш... той е много по-малък от нашия. Та той целият може да се побере в твоята стая тук!

Стив: Така е, наистина. Но какво по-точно ви притеснява в това, че е толкова малък? (Съгласява се с истината и иска повече подробности.)

Бащата: За бога, Стив, та ти ще спиш в една стая със съквартиранта си, как му беше името?!

Стив: Дъг. Така е. Но какво ви притеснява в това, че ще спим в една стая? (Съгласява се с истината и иска повече подробности.)

Бащата: Виж, Стив, аз знам, че с тебе всичко е наред, майка ти също го знае, но този Дъг има репутацията, че е малко нещо... женствен. Какво ще си помислят съседите ви?

Стив: Не знам. Пък и всъщност изобщо не ме интересува. (Себеразкрива се.)

Бащата: Ще си помислят, че си хомосекуалист - ето, това ще си помислят!

Стив: Може би си прав. (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение.)

Бащата: Защо тогава искаш да живееш там?

Стив: Мисля, че страхотно ще ми хареса да живея близо до океана. Пък и искам да стана малко по-независим. (Себеразкрива се.)

Бащата: Стив, с това ти дълбоко нараняваш майка си и ни показваш, че презираш всичко, което сме съградили в живота си.

Стив: Татко, наистина разбирам защо с мама мислите така. Знам, че мнозина на моята възраст вършат едно или друго просто за да правят напук на родителите си. Но при мене не е така.

(Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и се себеразкрива.)

Приемане на критика в света на бизнеса

Когато някой настоящ или потенциален клиент, или купувач критикува вас или фирмата, която представлявате, техниката „прехвърли топката" е не само изключително полезна, но може да се окаже и животоспасяваща за бизнеса ви. Когато получите критична забележка от такъв източник, попитайте съответния човек какво той самият би казал или направил, ако е на ваше място и го критикуват за същото нещо. Вижте следните примерни диалози между потенциален клиент и търговски представител.

Първи диалог

Купувачът: Чух, че страшно много бавите доставките.

Продавачът: Да, така беше наистина, по едно време бяхме доста бавни. Но я ми кажете, ако вие бяхте шеф на фирма и някой ви отправеше подобна на вашата критика, какво бихте направили?

(Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и му прехвърля топката.)

Купувачът: Бих реорганизирал работата на склада и на куриерите, така че доставките да пристигат навреме!

Продавачът: Съвършено правилно! Именно това направихме и ние.

В този примерен диалог продавачът не само се съгласява с истината, но и казва на купувача, че фирмата вече е взела именно онези мерки, които той смята за правилни, за да подобри дейността си. Е, какво би могъл да отговори на това купувачът? Нищо! Попитайте го какво би направил той самият на ваше място, а после му кажете „Именно това и направихме". А ако в действителност фирмата ви не е направила нищо подобно, то вие просто не заслужавате да сте в бизнеса.

Втори диалог

Клиентът: Не желая да контактувам с вашата агенция, защото преди време ни се обади ваш представител, който се държа грубо, арогантно и високомерно!

Служителят за връзки с обществеността: Много добре разбирам защо се чувствате така. Но я ми кажете, ако вие бяхте шеф на фирма и някой ви отправеше подобна на вашата критика, какво бихте направили? (Съгласява се с правото на критикуващия да има свое мнение и му прехвърля топката.)

Клиентът: Щях да забраня на този човек да общува с клиентите и да го прехвърля на друга работа.

Служителят за връзки с обществеността: Съвършено правилно! Именно това направихме и ние.

И в този случай служителят за връзки с обществеността също признава правото на критичния клиент да има свое мнение и му съобщава, че фирмата вече е постъпила именно съобразно неговия съвет.

Но тази техника може да бъде употребена и доста неуместно, ако не внимавате. Вижте следния диалог:

Недоволният клиент: Фирма, чийто шеф е толкова глупав, колкото е вашият, не заслужава да й доверя бизнеса си!

Служителят за връзки с обществеността: Много добре разбирам защо мислите така. Но я ми кажете, ако вие бяхте шеф на фирма и някой клиент ви кажеше същото за шефа на фирмата, какво бихте направили? (Съгласява се с правото критикуващия да има свое мнение и му прехвърля топката.)

Недоволният клиент: Щях да го уволня!

Служителят за връзки с обществеността: Съвършено правилно! Именно това направихме и ние.

Уменията и философията на подхода за градивно възприемане на критиката има за цел да ви помогне да се справяте с проблемите и с недоволните хора, с които се сблъсквате. Благодарение на това, не само можете да избягвате обичайните разправии и сцени на яростно недоволство, но и безкрайно да се забавлявате. Но както и всяко друго ново умение, те също изискват практика и повторение, така че да се превърнат във ваш безусловен рефлекс и неделима част от техниката ви за водене на разговор.

Десета глава

Как да попречите на другите хора да ви манипулират

Роднини, приятели, съседи, колеги и дори непознати за вас хора ще се опитват от време на време да ви карат да правите неща, които не искате да правите, като отново, и отново се обръщат към вас с все същата настоятелна молба, отрупват ви с лавина от примамливи причини да сторите желаното от тях и ви критикуват, когато им отказвате. Те са дълбоко убедени, че ако се стараят достатъчно упорито и достатъчно продължително време, ще ви изтощят, на вас ще ви писне да се разправяте все за едно и също и ще приемете да стане по тяхному. Но ако се поддадете на манипулативното им държание, после най-вероятно ще изпитвате гняв спрямо съответния човек и недоволство спрямо самите себе си.

За щастие има една съвсем простичка техника, която лесно можете да усвоите, така че да сте способни да удържате и на най-настойчивия опит за манипулиране. Нарича се „повредена плоча", защото изисква от вас да повтаряте едни и същи думи, отново, и отново, до безкрай, също като повредена грамофонна плоча.

Трите етапа, които предхождат прилагането на техниката „повредена плоча", са същите, както и при градивния подход към отправена ви критика. Първо, ако не сте съвсем наясно какво има предвид съответният човек, поискайте да ви каже повече подробности. Второ, след като нещата са изяснени, приемете и се съгласете с истината, а също и с правото на критикуващия ви човек да има свое собствено мнение по въпроса. Трето, себеразкрийте се и категорично заявете, че не желаете да направите онова, което иска от вас.

След като сте преминали през тези три предходни етапа, а съответният човек е все така настойчив, приложете му техниката на „повредената плоча", като продължавате да се съгласявате с всеки негов довод, но същевременно отново, и отново, със съвършено едни и същи думи, му набивате в главата факта, че не желаете да направите онова, което се опитва да ви накара да сторите. Никой не е в състояние да спори с повредена грамофонна плоча и не след дълго съответният човек просто ще вдигне ръце от вас.

Следните примерни диалози показват как да си служите с това безценно умение.

Първи диалог

Стен: Ъъ... Здравей, Дженивиъв.

Джен: Здрасти, Стен. Какво ново?

Стен: Виж, Джен, дошъл съм, за да ти дам възможност да помогнеш на ближния. (Използва клише.)

Джен: Така ли? И как по-точно мога да го направя? (Иска повече подробности.)

Стен: Ами, както знаеш, аз всяка година участвам в кампанията за събиране на волни пожертвувания за Червения кръст.

Джен: Само минутка, Стен, да си взема портмонето.

Степ: Дженивиъв, тази година имам нужда от малко по-голяма помощ. Въпросът е, че точно по време на кампанията, организирана от Червения кръст, аз заминавам на ваканция.

Джен: О, наистина неприятно, Стен.

Стен: Ще направиш едно добро дело и наистина ще ме измъкнеш от затруднение, ако тази година вместо мен обиколиш съседите и събереш лептата им.

Джен: О, Сген, прав си наистина, като казваш, че това ще е добро дело и помощ за теб, но не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Съгласява се с истината и се себеразкрива).

Стен: Пък и това ще ти даде възможност да поддържаш контактите си с Мег, Лиз, Вероника и с другите си приятелки в съседство. А и нали каза, че искаш да се запознаеш и с другите си съседи. Е, Джен, сега ти е паднало!

Джен: Да, Стен, това би била чудесна възможност да се видя с приятелките ми и да се запозная с останалите съседи, но не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Стен: Сигурен съм, че ще се справиш страхотно. Всички в квартала те харесват.

Джен: Много мило от твоя страна, че ми го казваш, Стен, но не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората, (повредена плоча)

Стен: Знаеш, предполагам, че няма да ти отнеме повече от час.

Джен: Сигурна съм, че няма да ми отнеме повече от час, Стен, но не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Стен: Знаеш ли, Джен, Червеният кръст прави много, за да помага на изпадналите в беда по целия свят - например по време на последните наводнения или когато рухна онази язовирна стена в Западна Австралия.

Джен: Наистина е така, но не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Стен: Защо не искаш да го направиш, Дженивиъв? Не мога да те разбера.

Джен: Знам, че ти звучи безсмислено, Стен, но просто не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Признава правото на критикуващия да има собствено мнение и прилага техниката на повредената плоча.)

Стен: Май не те е грижа особено много за ближния, Дженивиъв.

Джен: Разбирам какво те кара да мислиш така, но наистина не бих тръгнала да събирам пари по вратите на хората. (Признава правото на критикуващия да има собствено мнение и прилага техниката на повредената плоча.)

Стен: Явно няма да ми направиш тази малка услуга.

Джен: Прав си, Стен, няма. (Съгласява се с истината.)

Втори диалог

Гари: Здравей, Бил. Как си? (Ритуално начало на разговор.)

Бил: Чудесно. А ти? (Ритуално начало на разговор.)

Гари: Добре. А как е ролс-ройсът ти? (Усмихва се.)

Бил: О, и той също е добре. (Смее се.)

Гари: Виж, Бил, довечера посрещам на летището едни роднини от провинцията.

Бил: Прекрасно!

Гари: И, приятел, само си представи какво страхотно впечатление ще им направя, ако ги посрещна с твоя ролс-ройс!

Бил: Сигурен съм, че би им направил страхотно впечатление, но смятам да изляза с ролса довечера. (Съгласява се с истината и се себеразкрива.)

Гари: Хм, ей, слушай, а защо не вземеш моята кола за тази вечер?

Бил: Да, наистина, Гари, бих могъл да взема и твоята кола, но смятам да изляза с ролса довечера. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Гари: Слушай, Бил, та нали за това са приятелите? Искам да кажа, че приятелите трябва да си помагат един на друг.

Бил: Съгласен съм, че приятелите трябва да си помагат един на друг, но смятам да изляза с ролса довечера. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Гари: И къде ще ходиш, че ти е толкова важно да бъдеш с ролса?

Бил: Ще водя Маджи на кино. (Себеразкрива се.)

Гари: О, сигурен съм, че тя няма да има нищо против, ако я заведеш с моята кола.

Бил: Вероятно си прав, Гари, но смятам да изляза с ролса довечера. (Признава правото на критикуващия да има собствено мнение и прилага техниката на повредената плоча.)

Гари: Бил, не е като да не си ми давал и друг път колата си.

Бил: Така е, наистина, но смятам... (Съгласява се с истината.)

Гари: Нима не съм ти я връщал винаги в пълна изправност? А последния път дори я измих и лъснах до блясък, пък и напълних догоре резервоара с бензин, преди да ти я докарам обратно. О, щях да забравя, дори я изчистих отвътре с прахосмукачка и изпразних пепелниците.

Бил: (Смее се.) Наистина се грижиш страхотно добре за колата ми и нямам нищо против да ти я давам и друг път. Но смятам да изляза с ролса довечера. (Съгласява се с истината, себеразкрива се и прилага техниката на повредената плоча.)

Гари: О, добре де, а какво ще кажеш за четвъртък? Тогава ще ги водя на вечеря в града и колата ти наистина ще допринесе за настроението.

Бил: За четвъртък нямаш никакви проблеми, Гари, няма да ми трябва за тогава. (Себеразкрива се.)

Трети диалог

Ерика: Е, Берни, къде ще вечеряме довечера?

Верни: О, не знам. В центъра откриват някакъв нов мексикански ресторант. Защо не идем да го пробваме?

Ерика: А, само не и това, Берни. От мексиканската кухня страшно се дебелее, а този път съм твърдо решена да се придържам към диетата си. (Себеразкрива се.)

Берни: Да, но пък мексиканската храна е толкова вкусна!

Ерика: Наистина е вкусна, но този път съм твърдо решена да се придържам към диетата си. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.) А какво ще кажеш да идем на японски ресторант?

Берни: Слушай, няма да умреш, ако изневериш един ден на диетата си.

Ерика: Съгласна съм с тебе, че няма да умра, но този път съм твърдо решена да се придържам към диетата си. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.) А защо не отидем на вегетариански ресторант?

Берни: Всъщност, Ерика, аз дори смятам, че ще ти се отрази добре от психологическа гледна точка, ако не се придържаш чак толкова строго към диетата си.

Ерика: Разбирам какво имаш предвид, Берни, но наистина ми се иска да се отърва от излишните килограми, така че този път твърдо съм решена да се придържам към диетата си. (Съгласява се с истината, себеразкрива се и прилага техниката на повредената плоча.) Японската кухня би била просто чудесен вариант.

Берни: Ерика, никой никога не се придържа към никаква диета докрай. Просто е въпрос на време да се откажеш. Защо тогава не го направиш тази вечер?

Ерика: Така е, наистина, повечето хора не издържат и се отказват. Но аз ще издържа. Този път съм твърдо решена да се придържам към диетата си.(Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Берни: Добре де, добре. Да ти призная ли защо всъщност настоявам чак толкова много за този нов мексикански ресторант? Дадоха ми специален рекламен купон, валиден за първата седмица от откриването му - двама души се хранят на цената за един! - и тази вечер е последната, когато можем да го ползваме! Ако не отидем там довечера, направо го хвърлям на боклука!

Ерика: А, сега вече ми е ясно, че ако вечеряме другаде, ще ни излезе много по-скъпо, Берни, и че ти всъщност ще изгубиш една прекрасна сделка, но този път твърдо съм решена да се придържам към диетата си. (Съгласява се с истината и прилага техниката на повредената плоча.)

Берни: О, добре! А какво ще кажеш за една пица? Чух, че в четвъртък предлагат специално меню - само за три долара всичко, което можеш да изядеш!

По примера на Дженивиъв, Бил и Ерика, ако използвате техниката на повредената плоча, вие също ще можете да удържате и на най-настойчивите опити да ви манипулират.

М. Стефанова – Метаезик

Според идеите на Бахтин металингвистиката е философия на езиковите изказвания, т.е. тя прави съдържателен анализ на речта. Неин предмет е изучаването на това как реално говорят хората или „диалогическите отношения (в това число и диалогическите отношения на говорещия към собственото му изказване). По този начин понятието „мета“ за изследването има синтагматически-междуличностен характер, а при речевото изказване (речевото действие, речевият акт) става конкретната среща и взаимодействието на субекта и езика. Основната задача на металингвистиката е да изследва като социално явление езика, с помощта на който се формира метаезикът и се предава метаинформация в комуникацията.

В последните години в сферата на лингвистичните изследвания се отделя основно внимание на действащия езиков субект, като се предпочита да се резглажда не езикът, а речевата му дейност. Това налага диалогичния подход към езика, както и разграничаването, от една страна на понятията