На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

Също като Хайдрих, той имаше ярко присъствие и ум като бръснач. Каквито и резерви да имаше относно управленските методи на Първото Семейство (а те бяха наистина малко), той ги пазеше за себе си.

Първият от посетителите му бе доведен посред нощ от отряда на Белия Дом, използвайки скайхокове от Ред Ривър.

Част от отряда бе седемнайсетгодишната младша военна лекарка, упомената в заповедта като Роз Брикман. Тъй като тя не разполагаше с богат опит в бойните наранявания, трима члена от хирургическия екип на Ред Ривър бяха отлетели с нея, заели пътническите места във формацията от пет самолета.

Лошо ранената мютка бе доведена обратно, завързана към резервната седалка, и незабавно бе оперирана. В единственото директно съобщение, което бе получил от СИНК-ТРЕЙН, Фарго бе инструктиран да остави екипажа и услугите на Ред Ривър на разположение на ударната група. Той направи точно това. Мютката, записана в бордовия дневник като АЛФА-БРАВО, сега се намираше в интензивното отделение, а малката Брикман бдеше до леглото й. Мич — Мишел Френч, изключително способния главнен хирург на Ред Ривър, която бе извършила по-голямата част от операцията, определи шансовете й като 50/50.

Около трийсет и шест часа след като Ред Ривър бе посрещнал първия си нежелан гост, пристигна и вторият, обвит в гъст пушек. И по-точно, пристигна на гърба на четириного животно, което Фарго и останалата част от екипажа смятаха за изчезнал вид.

Наречен от тайнствения отряд с кодово име ЯНКИ-ЗУЛУ, светлокосият строен мют се появи посред бял ден на кон, водейки на повод други два звяра. Фарго бе препратил видеокартината из композицията, така че екипажа му също да се наслади на тези живи реликви от отминала епоха.

Тъй като се налагаше да качи на борда и конете, нямаше много смисъл да се опитва да ги държи в тайна. Но докато наблюдаваше как ги товарят, Фарго не можеше да не си зададе неизбежния въпрос — ако КЪЛЪМБЪС разполагаше с грешна информация за конете, какви ли други грешки беше направил?

Фарго заличи въпроса и последвалото чувство за несигурност от ума си. КЪЛЪМБЪС не беше сгрешил. Постъпвайки мъдро, Първото Семейство го бе инструктирало да не показва информацията. Със сигурност имаше сериозна причина за това.

Въпреки че не беше ранен, ЯНКИ-ЗУЛУ сега се намираше в «кървавия» вагон — напълно оборудваната полева болница, неизменна част от всеки ешелон. Медицинският персонал бе настанен на първия етаж, заедно със складовите помещения и малките лаборатории. Втория етаж съдържаше операционна зала, пред и постоперативна зала, интензивно отделение, рентген и ултразвук, както и клиника за неопасни рани и болежки. Последният етаж съдържаше три медицински отделения, които при нужда щяха да се използват според случая.

Ударната група под ръководството на някой си Уолис, Доналд Е.‍, заемаше кърмовата част, отделена от останалите със звукозащитни прегради и съдържаща специално си радио оборудване. АЛФА-БРАВО, все още в безсъзнание след операционната маса, се намираше в една от кабинките на интензивното отделение на долния етаж.

На Фарго наистина му се искаше да узнае какво се обсъжда зад онези затворени врати. Беше твърде дисциплиниран, за да покаже емоциите си пред екипажа, но се чувстваше доста гадно от факта, че след осемнайсет години полева служба, все още не му се полагаше достъп до секретните операции, от които Ред Ривър бе неизменна част.

И като че ли за да го обидят още повече, трите коня, които любезно бе приютил на борда, пикаеха навсякъде и тръскаха огромни димящи купчини лайна по излъсканите и полирани подове.
* * *
Стив се вторачи в спящата фигура в стерилната найлонова палатка. Дихателната тръба, натъпкана в ларинкса й, се подаваше от бледите й устни.

Устата и носът й бяха покрити от прозрачна кислородна маска. От ръцете й стърчаха системи, имаше дренажи във вътрешните органи, а всевъзможни жици я свързваха с електронното оборудване за наблюдение. Клиъруотър беше много далеч от билковите лекове на мистър Сноу. Един цял друг свят…

Маслинената й кафява кожа бе придобила мъртвешки оттенък. Нямаше рани по главата, но някой бе отрязал дългата й тъмна коса, доста левашки при това, и сега бе заприличала на таралеж, оцелял след битка с резачка. Въпреки това изглеждаше красива, главата и шията й почиваха на една-единствена възглавница, недокоснати като по чудо от куршумената градушка.

Стив, който бдеше над изпочупеното й окървавено тяло, се опита да не мисли за счупените кости и разкъсаната плът под завивките. Тяло тъй крехко, че бяха поставили извита рамка да задържи тежестта на горния чаршаф.

Той се обърна към Роз. Телата им се допряха, когато си размениха утешителна прегръдка.

— Тя ще се оправи ли, сестричке?

Роз се намръщи.

— За момента шансовете са равни. Когато хирурзите видяха в какво състояние е, направо се удивиха, че е оживяла толкова дълго. Всъщност, на няколко пъти почти я изтърваха на масата.

— И всичко това заради някакъв глупав шибан спор, който аз предизвиках.

Стив се освободи от прегръдката и вдигна отчаяно ръце:

— Защо?! О, Роз! Ако осакатее за цял живот, никога няма да си простя!

Роз му хвърли предупредителен поглед и докосна ухото си, за да го подсети, че някой може да подслушва разговора им.

— Вината е всепризнат симптом на шок — каза тя с традиционния лекарски тон. — Все пак, и ти самият без малко не умря. Пилот от Ред Ривър я уцели. Аз и ти просто направихме необходимото.

— Да, права си — каза Стив примирено. Погледна към Клиъруотър, а после към екрана, отмерващ слабия й пулс. — Ще може ли само да подържа ръката й за малко?

• 
  Да, но бъди внимателен, окей?
  

Роз събра едната страна на стерилната палатка и я повдигна. Дясната ръка на Клиъруотър лежеше с дланта нагоре извън металната рамка.

Стив коленичи и хвана ръката й между своите. Кожата беше влажна, а пръстите-отпуснати. Той натисна дланта си към нейната и се опита да достигне съзнанието й, да пренесе живителните си сили в тялото й. Беше направил същото в изоставения дезертьорски лагер в отчаян опит да й влее желание за живот, докато чакаха Роз и медиците от Ред Ривър да пристигнат.

— Трябва да я спасим, Роз.

— И ще го направим. Не се безпокой. Ще направим всичко по силите си.

После, заради евентуалните скрити микрофони, добави:

— Ти и аз не сме единствените хора с подчертан интерес да я спасят.

— Но…

— И ако си мислиш, че това се случи, защото си се скарал с Кадилак, то аз трябва да поема част от вината. Все пак, спора беше заради мен.

— Така си е.

Стив се усмихна за първи път, откакто се бяха събрали отново. — Още от самото си раждане носиш само неприятности!

Парира закачливия й удар и сведе очи към ръката на Клиъруотър точно навреме, за да види как потръпват връхчетата на пръстите й, а после бавно се свиват около ръката му.

— Роз! Видя ли това?

— Да. Виж монитора.

Слабата зелена линия на пулса й се бе променила. Не драматично, но всеки четвърти удар бе малко по-силен от останалите.

Стив извика развълнувано:

— Мислиш ли, че знае, че съм тук?

Роз погали тила му:

— Да, сигурна съм, че знае. Но не защото й държиш ръката. Знае, защото аз съм в нея, както съм в теб…

Именно Невил бе долетял с Роз на пътническото място в скайхока му. Докато тя и медиците от Ред Ривър се занимаваха със Клиъруотър, той и Стив обсъдиха новините. Доволен, че разговаря с правилния човек, Невил каза на Стив, че му е зададено временно кодовото име ЯНКИ-ЗУЛУ, докато се намира на борда на ешелона. Кодовото му име от АМЕКСИКО никога нямаше да бъде разкрито на човек извън организацията.

Отрядът мексиканци бе дегизиран като спецотряд от Белия Дом, оборудвани с фалшиви лични карти, табелки с имена и отличителния синьо-бял знак на рамената на камуфлажното им облекло. Това било, обясни Невил, стандартна процедура, когато се работи с редовите армейски части.

Като младши военен лекар, Роз носеше болнична униформа с табелка за името, а над нея — миниатюрните лейтенантски нашивки, забодени върху лепенка на гърдите над десния й джоб.

След продължителен горещ душ и медицински преглед за установяване евентуалното наличие на някаква неописуема наземна зараза, Стив получи облекло на пионер без означения или табелка за името.

Тъй като все още носеше дългата си сплъстена коса, малките плитчици и разноцветните окраски по кожата, ефектът беше покъртителен. Озадачената реакция на отряда, когато за първи път го видяха в униформа, напомни на Стив за болезнената му среща с Хармър на междинна станция Пуебло. Този път обаче, никой не се опита да му смачка черния дроб с приклада на пушка. Колко ли знае Роз за всичко това, зачуди се той.

През няколкото кратки момента, които бяха прекарали заедно, откакто се качи на Ред Ривър, той бе толкова загрижен за Клиъруотър, че дори не бе попитал Роз как се е озовала на ешелона. Просто беше благодарен, че се оказа под ръка, когато му трябваше. Вероятно по-добре беше да не споменава нищо на този етап. Безмълвното й напомняне, че стаята на Клиъруотър може би се подслушва, го бе върнала в реалността на Федерацията. Страхът, че каквото кажеш, може да се записва и използва като свидетелство срещу теб.

Може би, като му дойдеше времето, тя щеше да обясни по личната им линия. Тя беше експертът. Стив, който упорито пренебрегваше телепатичната си дарба, все още се ограничаваше с канала за спешни съобщения за помощ.

Уолис подравни електронния си бележник с ръба на масата, прочисти гърлото си и каза:

— Стив, хммм, тази първа среща всъщност е инструктаж. Познаваш Джейк. Не мисля, че се налага официално представяне. Можеш да видиш имената на баджовете.

Стив поздрави Джордж Хана и Кай Парсънс, седнали от двете страни на Роз в другия край на масата, и Дарил Коутс и Торн Уоткис, които седяха от лявата и дясната му страна.

— Те всички са членове на организацията, а в случай че ти се върже езика, Роз бе направена почетен член.

Стив изгледа Роз, а сетне се обърна към Уолис.

— Това означава, че тя няма кодово име или таен знак — каза Уолис. Той докосна лявото си ухо с привидно разсеян жест.

— Схванах… — Стив се усмихна на Роз — Нямах и представа.

— Е, знаеш каква съм — умирам си да знам какви ги забъркваш.

Лицето на Роз загатваше съвсем леко за усмивка, но Стив знаеше, че отвътре се наслаждаваше на тънката ирония в ситуацията.

— Е, хайде престанете, вие двамата! — извика Невил.

Стив го пренебрегна и се обърна към Уолис:

— Та, какво казваше?

— Помолиха ме да поздравя и двама ви. — каза Уолис. — Това съобщение идва както от оперативния директор, така и от Белия дом. Първоначално цареше опасението, че стоката се е повредила по време на пътуването, но изваждането от строя на Алфа-Браво вероятно ще спомогне за по-лесното й транспортиране до Гранд Сентрал. Както Роз вероятно ти е споменала, все още е рано да се каже, но като се има предвид нивото на наличната медицинска помощ, ако обектът преживее следващите две седмици, имам основание да смятам, че ще се възстанови напълно.

— Щастлив съм да чуя, че усилията ми не са отишли напразно — каза Стив.

— Ако се нуждае от други специалисти, те могат да долетят и да я лекуват на връщане.

Стив се спогледа с Роз. Трябваше да внимават, щом шест човека следяха всеки техен жест:

— На връщане?

— Да — каза Уолис. — Бяхме планирали да я пратим във Федерацията, но главният военен лекар на Ред Ривър не го препоръчва. Аз съм съгласен с него. Направихме нощното прибиране, защото ситуацията беше на живот и смърт, но би било лудост да рискуваме загубата на такава ценна придобивка по пътя за Гранд Сентал. Това е най-безопасният начин да се придвижи. Така че, веднага щом узнаем какви са плановете ти, ще се втурнем към къщи.

Стив огледа останалите членове на отряда, после се обърна отново към Уолис и поклати глава:

— Съжалявам, няма да стане. Ще трябва да се обадиш на Майка и да му кажеш, че не можеш да постъпиш така.

— Така ли? Защо?

— Защото е необходимо Ред Ривър да остане тук с Клиъруотър на борда. Тя е примамката, с която ще прилъжем останалите в мрежата.

Уолис сви устни:

— Имаш предвид Кадилак и Мистър Сноу…

— Да. — Стив погледна Роз, но освен че слушаше с интерес като всички останали, тя не реагира.

— Кадилак беше в ръцете ти, напълно безпомощен, а ти го пусна. - отново се обади Невил.

— Пуснах го, защото именно той ще ни доведе Мистър Сноу. — поясни Стив търпеливо — Трябва ми един месец да си организирам нещата. Най-много шест седмици.

— Шест седмици?! — извика Невил.

— Не е много дълго, ако имаш предвид, че ми отне година да организирам тази част.

— Кристо! Само за да отвлечем трима бучкоглави? Ако аз командвах нещата, щях да ги хвана за 48 чака.

— С въздушен отряд за отвличания?

— Ми да. Щяха да са на топло в Гранд Сентрал преди да се усетят.

Стив изглежда се впечатли:

— Това определено щеше да бъде истински подвиг на логистиката. Един от триото е в Уайоминг, другите — на две отделни места в Ни-Исан, задържани от хора, които не обичат нашите приятели, управляващи местната мрежа.

— Стига! — изстреля Уолъс. Единствен той на масата знаеше за какво намеква Стив и не му се щеше да навлизат в темата. В опит да бъде дипломатичен, рече: — Не мисля, че разбираш напълно с кого си имаме работа, Джейк.

— Именно — добави Стив, който предпочиташе челния сблъсък пред помирението. — Излизал ли си някога срещу повелител? Виждал ли си как призовават земна магия чрез телата си?

— Не, но…

Стив прекъсна Невил насред изречението и се обърна към останалите мексиканци:

— А някой от вас?

Всички поклатиха отрицателно глави.

— Е, аз пък съм. Отнесох си го, докато бях на борда на Дамата през 2989г.

— Мисля, че всички четохме доклада за това. — каза Уолис в опит да защити екипа си.

— Но съм и виждал как го постигат. Виждал съм ги да карат скали да летят, да издухват половин баир, да контролират нечие съзнание.

Стив описа смъртта на лорд Яма-Шита и как Клиъруотър го бе накарала да се прободе с меча си няколко пъти. И всеки път, острието потъваше чак до прогизналата от кръв дръжка. Осем смъртоносни движения, по един за всеки мют, който бе осъдил на смърт на огромното желязно гребло на кораба му с колела.

Той се обърна към Невил и каза:

— Другото име на Мистър Сноу е Носителят на бури. Това не е някаква си префърцунена титла. Означава точно това. Той щеше да отвее отряда ти по отвличанията на майната му.

— Но ти, разбира се, знаеш как да се оправиш с него. — каза Невил.

Саркастично копеленце… Стив се беше оправял с типове като Невил и преди. Имаше хора, които го намразваха моментално и просто нямаше начин да ги омае със сладки приказки. Те просто не се поддаваха на убеждение. Важното беше да не се ядосва.

— Да, отвърна той. — С помощта на Роз мисля, че ще успея.

Уолис се опита отново да уталожи нажежилата се обстановка:

— Роз, в каква форма ще е Алфа-Браво след шест седмици?

— Клиъруотър? Все още ще е прикована към леглото. Досега само сме стабилизирали състоянието й. Има нужда от още няколко операции и поне четири месеца на възстановяване, преди да се изправи на крака — това при условие, че не се появят усложнения.

— Добре, каза Уолис. — Давайте нататък. Стив, защо не започнеш, като ни разкажеш какво се случи, откакто излетя от Лонг Пойнт.

Стив се сепна:

— Леле, всичко ли?

— Да.

— С колкото е нужно.

— Добре, ама, преди да започна… случайно да знаеш дали Келсо и Джоди са се върнали невредими?

— Джоди-да — отвърна Уолис. — Някой намерил експлозивите на гърдите й и успял да се справи с детонатора в последната секунда. Но другият направи белята.

Стив кимна угрижено:
— Трансмитера беше скрит под Келсо.

— Откъде знаеш? — попита Невил — Ти ли го сложи там?

— Не. Бяха минали няколко дни, преди да открия, че експлозивите липсват. Тогава Кадилак ми каза какво са направили. По-късно чухме, че се е взривил ешелон.

— Ъхъ, каза Невил. — Луизианската дама. Старите ти другари. Добра работа, Брикман.

След тази подигравателна забележка, самоконтролът на Стив се изпари.

— Знаеш ли какво? Взе да ми писва от остроумните ти коментарчета и шибаните ти намеци! Ако имаш да казваш нещо, казвай направо!

Челюстта на Невил увисна.

— Опа! Задръж! — каза Уолис — Да не правим от мухата слон. Сигурен съм, че Джейк не искаше да обвинява…

— Така ли? Ми що не си вземе обвиненията и не си ги завре в задника, а? Нали аз бях на топа на устата и си рискувах живота за Федерацията! Какво ли пък знае той? Разглезена писарушка!

Невил скочи, а от очите му хвърчаха светкавици:

— Спести ни жалната си история за героя от войната. Нито един от хората на тази маса няма по-малко от пет наземни операции в досието си. Точно затова сме тук. А като ме питаш какво ли знам аз, Брикман, ето какво ще ти кажа. Знам, че аз съм майор, а ти лейтенантче — връзкар с жълто около устата. — Мексиканецът се потупа по гърдите — Аз заслужих повишението си в битка, не подреждайки салфетки в столовата. Така че, ще говоря каквото си поискам, когато си поискам! И когато се обръщаш към мен, лейтенант, ще го правиш с уважението, което си обучен да показваш на висшестоящ офицер!

— Да, господин майор!

— И без излишни дързости! Видях ти физиономията!

Уолис направи умиротворителен жест:

— Добре, стига. Ако ще си мерим ранга, то аз съм висшестоящият офицер. И бих искал да напомня на всички, че тази организация, за разлика от много други редови войскови части, поощрява интелигентността и любознателността. Готовността да опонираш, вместо да скланяш глава, което обикновено се изисква от по-низшите чинове. Ние търсим дисциплина на ума, а не онази, набивана на плаца, а по традиция нашето ръководство винаги е окуражавало свободната и открита размяна на мнения.

— Майната й на традицията! — Невил посочи обвинително Стив — Може и да го имате за голяма звезда, но той все още си е скапан мърльо, и няма да позволя на никой мърльо да ми се отговаря така!

Уолис се покашля:

— Добре, Джейк, разбрахме позицията ти. — Той се извърна към Стив — Искаш ли да продължим?

Стив им разказа цялата история. С въпросите и отговорите им отне над четири часа, разделени в две части, с почивка за обяд.

Стив отказа да хапне и предпочете да прекара времето в интензивното с Клиъруотър. Не беше голяма загуба. Подносите от столовата в съседния вагон съдържаха стандартната порция на Федерацията — безвкусна, изкуствена, натъпкана с витамини помия. След храната в Ни-Исан и силно подправените риба и месо в Плейнфолк, Стив не можеше да се насили да я яде.

След това, когато Стив привърши с разказа си, Уолис каза:

— Добре, значи Кадилак е на път към дома. Да предположим, че още водиш случая — какъв ще е следващият ти ход?

— Трябва да го настигна. Да му кажа какво е станало.

Невил пак се намеси:

— Няма ли да се ядоса, като чуе, че си натикал любимата му катеричка в ешелон?

Стив сподави раздразнението си.

— Да се ядоса? Направо ще откачи. Но това си е негов проблем. Извади късмет, че е още жива. Не се тревожи. Ще го убедя.

— И как ще го направиш? — попита Уолис. — Клиъруотър е на борда на Ред Ривър, защото ти го уреди. Как ще накараш Кадилак да ти се довери, когато ти очевидно работиш за нас?

— Много просто, каза Стив — Ще му кажа истината. Аз не потърсих ешелона. Аз потърсих Роз.

Уолис размаха пръст срещу Стив и природената му сестра.

— Не. Само Кадилак и Клиъруотър. Клиъруотър наблюдаваше от брега, когато самолетите бомбардираха кораба с колела. Кадилак беше в трюма с мен, така че нищо не видя. Докато излезем горе, самолетите си бяха отишли, но накрая трябваше да му дам някакво обяснение. Единственият начин да сваля всякакво подозрение, че все още работя за Федерацията, беше да им кажа за връзката между мен и Роз. Фактът, че Федерацията е изпратила самолетите да бомбардират кораба с колела, означаваше, че Първото семейство е смятало, че аз все още работя за тях. Което, разбира се, накара Кадилак да се съмнява в мотивите на Роз. И така, за да го убедя, че може да вярва и на двама ни, му казах, че съм убедил Роз — която напълно ми вярва — в моята стопроцентова лоялност. Ето защо вие сте изпратили самолетите да ни помогнете да избягаме.

— Повярва ли ти? — попита Уолис.

— Да, донякъде, в типичния му стил. Измъкнахме се от жълтите, спасих му живота, но ти знаеш как е — Стив хвърли кос поглед към Невил. — Той е от онези, дето все са недоволни. Смел е, доста интелигентен, може да прави смайващи неща с ума си, но нещо все не му е наред.

— И каква история ще му разкажеш?

— Той вече знае, че Роз се е свързала с мен да ми каже, че е на борда на Ред Ривър. Ще му кажа, че от шока, който съм изпитал, като съм ги видял простреляни и двамата, съм предизвикал нов контакт между мен и Роз. Тя веднага е разбрала какво е станало и къде се намираме, така че съм изчакал да ми потвърди, че е изпратила помощ, и после съм се измъкнал, докато първия самолет спускал сигналните ракети. Ще кажа и че в последвал контакт Роз ми е споделила, че Клиъруотър е вън от опасност. Кадилак ще бъде подозрителен, но какво ли може да направи? Трябва да ми повярва, защото единственият начин да разбере какво се случва с нея, е чрез мен и Роз. А аз ще продължавам да твърдя, че не съм уреждал нищо по официалните канали. И никога не съм идвал тук. Как ви звучи?

Шестимата размениха замислени погледи.

Тишината на четиримата в средата изнервяше Стив. Хората, които слушаха и не казваха нищо, бяха онези, за които трябва да внимаваш. Много често именно те въртяха нещата.

Невил поклати презрително глава:

— Брей, голяма си работа, значи.

— Джейк, успокой се вече, а? Остави човека на мира. — Уолис се обърна пак към Стив — Звучи добре, но да не паднеш сам в капана. Няма как Роз да е промъкнала Клиъруотър на борда на Ред Ривър сама. Това може да стане, само ако знаем за това и й съдействаме. Пък и причината Клиъруотър да е все още с нас е, защото хирурзите прекараха почти дванайсет часа над раздробеното й тяло.

— Не го отричам.

Уолис разпери ръце:

— Значи пак сме там, откъдето тръгнахме. Ако Роз работи с нас, а ти работиш с Роз, защо да ти се доверяват мютите?

— Много просто — каза Стив.

— Айде да спреш да го повтаряш, а? — сопна се Невил. Сменяш страните толкова бързо, че ти изгубихме дирята кого премяташ всъщност!

Стив погледна към природената си сестра и каза:

— Роз само се преструва, че работи за вас. — Очите им се срещнаха отново. Съобщението, което прати в главата му бе толкова смайващо, че никой от останалите не би се досетил, че казва истината.

Той хвърли поглед около масата и се опита да не се засмее на дързостта си.

— Ето това казах на Кадилак, когато ме конфронтира за ролята й в стачката на кораба с колела. И когато открих, че е на Ред Ривър, повторих твърдението си, че е скрит съюзник, и че след като е спечелила доверието на Майка, го е убедила да я сложи на борда на ешелона, защото възнамерявала да прекоси границата и да ме намери при първа възможност.

Погледът на Стив се върна отново върху природената му сестра:

— Това твърдение бе потвърдено от Клиъруотър, защото Роз вече бе влязла в главата й и й въртеше номер.

Уолис присви очи. Когато го инструктираше, Карлстром изобщо не бе споменавал за такава странна възможност. Но наблягайки на необходимостта да я пазят през цялото време, той го бе предупредил да очаква неочакваното. Ето защо отрядът седеше прилепен за нея като муха на лайно.