На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Нося вести за велики събития. Ти си този, които ще прецени дали са добри или не. Но първо, нека поговорим за Избранниците. Твоите съплеменници върнаха ли се по живо, по здраво?

— Съплеменници?

— Кадилак, Клиъруотър и Облачния воин.

Тревогите на Мистър Сноу се изпариха и той почувства неописуем прилив на радост:

— Избягали са от Източните земи?

— Избягаха, че и повече! Те са Избранниците — първите от Изгубените, чието завръщане ознаменува пристигането на Талисмана!

— Истина е, че тези тримата са родени в сянката на Талисмана. Но защо ги наричаш Избранниците?

— Думите сами се родиха в устата ми! — възкликна Карнеги-Хол. — Тройнонадареният ме посочи да бъда първият, който ще ги посочи и назове! И когато историята на Плейнфолк се разказва в бъдни времена, Коджак ще ги помнят като племето, което първо им е дало подслон и чийто храбри воини са играли решителна роля в победите, постигнати чрез могъщите им сили!

— Победите…?

— Над стрелолистите, желязната змия и кораба с колела!

— Май доста са били заети — измърмори Мистър Сноу. — Разкажи ми повече.
Карнеги-Хол му разказа цялата история, като за негова чест включи и предателската сделка с Изо Уонтанабе, която както се разбра, бе затвърдила вярата му, че стъпките му са ръководени от Талисмана. И както можеше да се очаква, наблегна най-много на ролята, която Коджак бяха изиграли в разрушението на кораба с колела.
Докато Мистър Сноу седеше и слушаше живото описание на Карнеги как Коджак избили ездачите-самураи, червените пехотинци и моряците на брега, в него се засили чувството за надвиснала опасност.
Всичко това бе станало преди седмици. Тогава Кадилак, Клиъруотър и Брикман са отпътували триумфално, натоварили много плячка и отвели над сто коня — четириногите зверове, които мъртвешките лица бяха опитомили и яздили, и които Мистър Сноу никога не бе зървал.
Триото за последно било видяно да отпътува на запад към Небраска. Южният маршрут! Мистър Сноу прокле безмълвно Небесните гласове, че го изпратиха в грешната посока. Без съмнение, според неизменната своенравност на закона на Сод, протежетата му са се отървали на косъм от някаква опасност и са пристигнали в селището ден-два след неговото отпътуване! Но както и да е. Разказът на Карнеги-Хол напълно подкрепяше убеждението на Мистър Сноу, че двамата му млади повереници и небесният воин бяха орисани да извършат велики дела.
Те наистина бяха избраните — признати и възхвалявани не само от Коджак, но и от племената, които срещнаха по пътя си през централните равнини. Каквито и премеждия да им се случеха, те щяха да оцелеят и даже да станат по-силни, защото силата на Тройнонадарения беше с тях. Невидима сила, която макар и да не бе непробиваем щит, щеше да ги предпази и излекува тленната им обвивка и духа им.
Мистър Сноу отново съжали, че няма да доживее да види появата на спасителя на Плейнфолк. Но сега поне разбираше защо небесните гласове го бяха насочили към търговския пост. Именно тук се криеше непосредствената опасност и именно тук дарбата и куражът му щяха да бъдат подложени на изпитание. Може би до ръба на силите му, че и отвъд…

— Казаното от теб обяснява много неща. — Той извади лула с рейнбоу трева и я запали, като дръпна с удоволствие, преди да я предложи на госта си. — Старият Златен Нос няма да допусне такъв катастрофален обрат да отмине незабелязано.

«Старият Златен Нос» бе прякор, произлязъл от изкусно изработената маска в черно и златно, която Лорд Хирохито Яма-Шита носеше при всяка своя поява във търговския пост. Всички Майстори на желязото носеха един или друг вид маска според ранга си, когато общуваха с мютите. Точно тази практика бе родила определението «мъртвешки лица».

— Лорд Яма-Шита е мъртъв — му съобщи Карнеги-Хол.

Новината остави Мистър Сноу без дъх.

— Откъде знаеш това?

— Кадилак ми каза. Преди да избягат от Източните земи, съплеменниците ти са водили кървава битка с мъртвешките лица.
Мистър Сноу слушаше със смесица от гордост и тревога, докато летописецът на Коджак преразказваше пленителната история на Кадилак за смъртта и разрухата в Херън Пул, включвайки всички ужасни детайли относно момента, когато Клиъруотър бе принудила лорда да си нанесе няколко самоубийствени удара.
Загубата на кораба с колела заедно с целия екипаж, придаде и унижение към страшния погром, който Карнеги-Хол бе описал току-що. Лорд Яма-Шита може и да беше загинал — което премахваше един от сериозните им противници, но за наследниците му щеше да е въпрос на чест да отвърнат с подобаващо разрушителен удар.
Първата им възможност щеше да се появи, когато корабите с колела покажеха носовете си на брега на търговския пост. Щеше да е странно усещане да наблюдават как плавателните съдове се появават на хоризонта по изгрев слънце и да знаят, че този път, докато корабите стават все по-големи и шумът от моторите им достигнеше до ушите на очакващите мюти, няма да има раболепна приветствена церемония, пълна с фалшиви усмивки и престорени приятелства.
Този път изгряващото слънце щеше да отбележи началото на обратното броене, което щеше да приключи с ужасна конфронтация — кървава оргия, чийто край не можеше да се предвиди и чиито последствия бяха неизмерими.
След дълъг момент на размисъл, Мистър Сноу рече:

— Мисля, че знам как ще се разиграят нещата. Яма-Шита няма да ни атакува директно. Ако го направи, би застрашил цялата им търговска операция. Ето защо Д'Тройт и С'Нати са дошли с толкова много хора. Семейството ще ги използва за наемна ръка. — Мистър Сноу се усмихна, дръпна от лулата и вдиша дима. — Ти сигурно също си в списъка им за убиване. Изненадан съм, че дойде.

Карнеги-Хол се наежи:

— Осмеляваш се да наречеш Коджак страхливци? След всичко, което сторихме?

— Успокой се, Карни. Никой нищо не те нарича. Племето М'Кол никога не е бягало от битка, но ако знаех в какво се набъркваме, щях сериозно да се изкуша да си остана вкъщи.

— Дойдохме, защото мислехме, че Избранниците ще са тук! — възкликна Карнеги-Хол. — Ние видяхме на какво са способни! С тях на наша страна няма от какво да се страхуваме. Мъртвешките лица са безсилни пред тях! — Сетне допълни с очарователната си прямота — Ако знаехме, че няма да се появят, може би и ние щяхме да размислим. Но къде да отидем?

— Голяма страна сме — отвърна Мистър Сноу. — Но ако някой е решил да ви намери, няма къде да се скриете. Ако се налага да се изправите срещу тях, спокойно можете да го сторите и тук — сред своите хора. — Той поспря и изгледа посетителя си с преценяващ поглед — М'Колите могат да разчитат на кръвните си братя. Могат ли Ши-Карго да разчитат на М'Уоки?

Карнеги-Хол се размърда неспокойно:

— Не мога да кажа в този момент.

— Искаш да ми кажеш, че си намерил начин да избегнеш опасността?

— Не! Просто…

— Като стоиш настрани, се надяваш да отървеш кожата?

— Никога! — извика Карнеги-Хол. — М'Кол може и да е основното племе на Ши-Карго, но именно Коджак доказаха мъжеството си в битка с мъртвешките лица!

— Е, да, с малко помощ…

— Колко щедро от твоя страна! — Коджак се усмихна подигравателно. — Не ти трябва много кураж да се възправиш срещу врага, когато знаеш, че Талисманът те защитава! Племето ти се отърва без драскотина. Моето плати за тържеството си с кръв! Как смееш да поставяш под съмнение честта на Коджак! Този разговор приключи!
Мистър Сноу сложи ръка на коляното на посетителя си и го възпря да не стане.

— Добър опит, Карни. Винаги те е бивало в мусенето. Но не ми пробутвай тия приказки за чест и достойнство. Всеки те познава като човек, който все избира да застане на печелившата страна. Ти самият си го признавал. В състояние си да предадеш хората ми по реката за няколко пушки!

Карнеги-Хол забрави за гнева от обидата и придоби изражение на честен човек, който е бил несправедливо обвинен.

— Това беше преди Талисманът да разкрие замисъла си пред мен! Да, вярно е, че когато сложи думите на езика ми, сърцето ми бе пълно с предателство, но всичко се промени, когато запълни ума ми с присъствието си! Лесно ти е на теб да ни гледаш снизходително от безопасното си райско кътче високо горе в планините. А ние живеем на фронтовата линия! Мъртвешките лица сега разполагат с мъже и лодки от другата страна на водата, които преди принадлежаха на нас! Сега търсиш нашата помощ — а ние каква помощ да очакваме от теб, след като се завърнеш отвъд Черните хълмове?

— Не голяма, гарантирам ти го. Ето защо трябва да се държим едни за други. Ако настане битка, трябва да победим. Нима искаш да живееш под игото на Д'Тройт?

— Тази съдба вече сполетя много от племената на М'Уоки.

— Значи сега е шансът ти да ги освободиш. Можем да разчитаме на Сан'Пол. Вие сте единствените, които могат да придумат Сан'Луис.
Беше очевидно, че Карнеги-Хол не умира от желание да се замесва в потенциално смъртоносна схватка с Д'Тройт.

— Няма да е лесно — промърмори той. — Няма ли шанс Избранниците да се появят навреме?

Мистър Сноу вдиша още дим:

— Карни, знам кои струни да дръпна, за да те придумам, но не възнамерявам да го сторя. Отговорът е, че просто не знам. Но интуицията ми подсказва, че шансовете да се появят са почти нулеви. Ще трябва сами да си направим чудесата този път. Единствената утеха, която мога да предложа, е новината, че Клиъруотър, младата дама, която толкова те е впечатлила, е моя възпитаничка. Бива я, но мен ме бива още повече.

— Д'Тройт също разполагат с повелители.

— Ха, Д'Тройт! Не ме разсмивай! И най-добрият сред тях не може да повдигне купчина бизонски лайна без лопата! — Мистър Сноу махна презрително с ръка. — Върни се при твоите и говори с кръвните си братя. Свържи се с водача на всяка делегация и ги убеди да дойдат на срещата с най-добрия си воин и всеки наличен летописец и повелител. Искам ги тук след две резки за среща с другите от Ши-Карго.

Резката бе стандартна мярка за време, отбелязвана на свещите от животинска мазнина и представляваше един час според мярката от преди Холокоста. Тази система бе дело на Майсторите на желязото. След като се бяха сдобили с такива срещи в търговския пост, мютите бяха направили и свои образци.
В нормалното си ежедневие мютите нямаха нужда да следят времето. Свещите се използваха само в ситуации, когато времето беше от изключително значение — като сегашната среща.

— Две резки! Света майко, не ни даваш много време.

— Нямаме ни време, ни хора. Ето защо трябва да действаме бързо!
Докато двамата се изправяха, Карнеги попита:

— Ами Сан'Луис?

— Пробвай ги. Виж накъде духа вятъра, но не им казвай за срещата.

Карнеги-Хол кимна, но в погледа му се четеше съмнение.

— Надявам се, че сме на прав път.

— Довери ми се, — каза Мистър Сноу и стисна окуражително рамото на Карнеги. — Аз също съм ръководен от Талисмана. Именно затова той ме изпрати тук. Да опазя свободата на Плейнфолк.

Между изгрев и девет часа на следващия ден пристигнаха и последните търговски делегации и разпънаха лагера си в района, определен за рода им. Повече от тях бяха все нови лица, принадлежащи към Д'Тройт.

Потвърждението на думите на Карнеги предизвика бурен спор. Някои от летописците на Д'Тройт и С'Нати скочиха на крака да протестират. От всички Плейнфолк защо пък точно тези три воина от племето М'Кол да са избрани да предизвестят появата на Талисмана? Това не е нищо повече от поредния заговор на Ши-Карго и слугите им сред племената М'Уоки да раздуят и без това преувеличената си значимост.

Карнеги-Хол рипна ядосано и се изправи срещу Мийн-Машийн. Масивното му туловище се извисяваше над по-дребния му опонент.

— Нима смееш да ме наречеш лъжец?

Прайм-Кът, също с внушителна фигура, се изправи и се отдръпна от малката могила, която по традиция заемаше председателя.

— Не! — извика той. След като разтърва Карнеги-Хол и Мийн-Машийн, той постави ръка между двамата и посочи обвинително Мистър Сноу. — Ето там седи човекът, който излъга всички ни!
Думите му предизвикаха стреснато ахване сред въздържалите се и гневен рев сред летописците от Ши-Карго. Половината скочиха на крака, сипейки обвинения и заплахи към по-агресивните им противници от другата страна на кръга.
Прайм-Кът разпери ръце в повелителен жест:
— Спрете този шум! — прогърмя гласът му. — Седнете и преговаряйте, както е прието, или напуснете този кръг!
Глъчката утихна, когато по-гласовитите протестиращи и контра-протестиращи се върнаха на местата си, но шепотът продължи, превръщайки се в тих постоянен бял шум.
Докато Мийн-Машийн и Карнеги-Хол се връщаха на местата си, Мистър Сноу се изправи и се обърна към поддръжниците си:

— Нека настъпи мир! Нека умовете ви се успокоят. Аз съм този, когото обвиняват тук. Съвестта ми е чиста! Нека изслушаме обвиненията!

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

— Знам, аз, знам, приятелче. — Прайм-Кът спря до рамото на Мистър Сноу и допря уста до ухото на Стареца. — Много си затънал, — прошепна му той. — Сега ще те погреба!

— Не си първият, който се е опитал да го стори. — Гласът на Мистър Сноу звучеше уверено, но отвътре го побиха тръпки от студ и му се догади.

— Така е! — хорово отвърнаха летописците.

— Нали това са твоите думи? — настоя Прайм-Кът.

Мистър Сноу усети капана, но не виждаше изход от него.

— Това са.

Прайм-Кът едва се сдържаше:

— Чувате ли? — прогърмя той. — Той е заклеймен от собствената си уста! Младият смелчага, познат на Коджак като Облачния воин, и който нашият достопочтен брат — той посочи към Мистър Сноу с елегантен жест — нарича един от тримата М'Кол, избрани да поведат Плейнфолк към обединение, изобщо не е мют!
Обвинението предизвика гневни викове и невярващи възклицания.

— «Облачният воин» е име толкова фалшиво, колкото и цветът на кожата му! Той е земен червей от тъмните градове, познат на господарите си като Брикман!

Прозвучаха още викове на изненада. Прайм-Кът наложи тишина и се обърна към мистър Сноу:

— Как ще отговориш на това?

Мистър Сноу спокойно посрещна погледа на обвинителя си:

— Това ли е всичко?

— Не, има и още!

— Тогава ще почакам да приключиш.

Прайм-Кът се обърна към публиката си:

— Извъртания! Виждате ли как змийският му език се усуква, за да избегне истината?! Е, аз ще ви я разкрия! Всички вие, които седите тук днес и които сте посрещнали топло Избранниците, сте били жестоко измамени! Кадилак, Клиъруотър и Облачният воин са агенти на Федерацията! И не са сами! Мистър Сноу, който ни кара да вярваме, че е един от нас, както и цялото му племе са продали душите си на земни червеи!

Объркване и горчилка се разпространиха сред зрителите извън ритуалния кръг и доведоха до размяна на остри реплики и физическо насилие. За щастие, имаше достатъчно омиротворители да удържат лудите глави от Д'Тройт да не изпълнят заканите си. Мистър Сноу бе предвидил това и съгласно среднощната си среща с лидерите на Ши-Карго и М'Уоки, племената им имаха стриктна заповед да не се поддават на провокации от вражеските лагери.