На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Осми батальон, пионерска дивизия, строени на борда на Луизианската Дама, готови за инспекцията ви, СЪР!

— Благодаря ви, господин Макдонъл.
Хартман отвърна на козируването, както и дванайсетте офицера, наредени в две шахматни редици зад него. След приключването на официалните поздравления, Хартман стисна топло ръката на своя шеф на пионерите.

— Добре дошли отново, сър.

— Страхотно е да съм тук, Бък. Кога чу, че сме на път?

— Снощи, сър. Голям зор видях да го скрия от момчетата.

— Е, изглеждат доволни — забеляза Хартман. — Мислех, че няма да им се ще особено да служат на два пъти провалил се командир.

— Сър! Шегувате ли се? — Макдонъл се обърна към мъжете, подредени в три редици пред Дамата.

— Хайде, разглезени женчовци, ваш'та мама службогонска! Хайде да ви чуя за командира!

Шестотинте ветерана, формиращи ядрото на екипажа се отприщиха в добре-премерен тон за песен:

— _Бъфало Бил! Бъфало Бил! Само кажи и за теб съм убил! Дай ни пушка, шлем и сак, ще сме с теб до ада чак!_

— Готови ли сме? Способни ли сме? Ставаме ли за показ? — настоя Макдоналд.

Всички, включително и офицерите зад Хартман, се включиха в традиционния отговор:

— _Че как! Дай, дай, дай!_

— Ешелонциии! Свобод-но!

— Качвай се, а Куп? Аз трябва да се обадя на един приятел….

***

Първите две видеофонни кабини имаха диагонално залепен надпис от пласти-филм през екрана «ДЕФЕКТВИД — СЕРВ УВЕДОМ». Означаваше, че инженерът по поддръжката е на път насам. И щеше да пристигне по някое време в този или следващия век…

— Мога ли да говоря с полковник Андерсън?

— Един момент, командире…. — Хилър изчезна от обсега на видео камерата, монтирана над монитора с неговия образ.
Чуха се приглушени гласове, а след това полковник Мери Андерсън бързо се намести на стола.

— Бил! — Тя също беше изненадана , но удоволствието от обаждането му си личеше в широката й усмивка на монитора. — Кристо! Облечен си в ЗШ на редови боец! — ЗШ бе съкращение за «зелен шаяк», военната уноформа, която Бил носеше в момента.

— Да. Освободиха ме вчера сутринта. Както и Куп и останалите момчета. Свалиха всички обвинения. Отново ни въдвориха на служба и ще изкарваме Дамата по рампата утре сутрин в 7.00.

Мери-Ан сплете пръсти и стисна ръце:

— О, Бил, това е чудесно! Най-добрата новина за цялата година!

— И за мен също.

— Опитах се да получа разрешение да те видя…

— Да, знам. Получих съобщението ти. Благодаря ти, много ми помогна.

— Има ли шанс да наминеш насам?

— Не мога да кажа. Ще подгряваме с курс-доставка в родния щат. След това не съм сигурен какво са ни подготвили. Делегацията по посрещането от СИНК-ТРЕЙН намекна, че може да ни възложат друга специална мисия.

— О, надявам се, че няма да е….

Хартман я прекъсна:

— Скъпа, ще трябва да правим, каквото ни наредят. — Той се усмихна — Изглеждаш великолепно. Качеството на образа е отлично.

— Защото сега го настроиха както трябва. Вид-Ком имаха сума ти проблеми, докато оправят връзката със Санта Фе.

— Откога сте онлайн?

— От скоро. — Мери-Ан му се усмихна в отговор — Ти си ми първото лично обаждане. Досега бяха все или тестови трансмисии от Вид-Ком или от щаб-квартирата на ПДив. Откъде се сдоби с номера ми?

— От приятел. Колкото и странно да изглежда, останали са ми няколко.

— Аз съм една от тях.

— О, ти си много повече от приятел. Ти си нещо специално. Да се надяваме, че при следващата ни среща няма да ни разделя парче стъкло и океан от червена трева.

— Амин! — Сетне, малко по-жизнерадостно, тя добави — Толкова съм щастлива за теб, Бил. Молих се всяка нощ някой по трасето да прояви здрав разум и да се досети, че си невинен.

— Е, както виждаш, молитвите ти се сбъднаха…

— И не само това — ти отново си начело на Дамата. Какво е усещането?

— Като да се завърнеш от мъртвите — отвърна Хартман.

***

— Дон…

Карлстром се обърна да поздрави Малоун:

— Мат! Радвам се, че успя да дойдеш. Надявам се, няма проблем, че те извиках толкова набързо.

— Не, сър. Успях да се покрия. Тръгнах с четири от момчетата уж да проверим южния ни фланг. — Той се засмя — При толкова сериозна въздушна активност в нашия сектор, си помислих, че имаме ешелон по петите си. Няма да има проблеми, ако успея да се върна до утре рано сутринта.

— И без друго имаме достатъчно проблеми — каза Карлстром. — Конкретно тази операция стана толкова сложна, че сметнах, че се налага да я обсъдим очи в очи. — Карлстром им махна да сядат и се настани в стола с висока облегалка зад бюрото си. — Дон, хммм, преди да започнеш с доклада си, къде се намира в момента мистър Брикман?

— Все още е на ешелона и чака резултата от тази среща. Ако получи зелена светлина за следващата фаза от операцията, възнамерява да потегли на запад с трите си коня към мястото, където се събират реките Норт Плат и Саут Плат, като се надява там да настигне Кадилак и ъ-ъ… — очите на Уолис се завъртяха въпросително към Малоун.

— Не се тревожи, ще бъда там. Не знам доколко го бива да разчита следи, но смятам, че ще отнеме поне четири дена.

Карлстром кимна и се обърна пак към Уолис.

— Разкажи ни какво стана на влака.

— Откакто Брикман долетя ли?

— Да. Искам Мат да добие представа за цялата картинка, за да знае точно срещу какво се изправяме.

Малоун изглеждаше объркан:

— На погрешен път ли съм, сър? Бях останал с впечатлението, че Брикман и природената му сестра работят за нас.

— Не е толкова просто, Мат. На теория — да, работят за нас. За съжаление, на практика, възникна съмнение относно кой кого манипулира. Нека Дон да си разкаже историята и ще разбереш накъде бия.

— Не ме питайте как го прави. Мога само да кажа, че действа, и че може да го прави, когато си поиска, ей така — той щракна със пръсти. — Като си представиш какво друго можеше да й щукне на ума, ще си кажеш, че да седиш на ръба на висока скала не е чак толкова зле.

Малоун вдигна ръце:

— Нищо не съм казал, Дон.

— Не си, ама нали ти виждам физиономията. Казвам ти, беше направо потресаващо. А пък и когато Джейк падна от шибания…. — Той се опита да се отърве от спомена — моля се и се надявам никога да не ми се наложи да го изтърпя отново.

— Как е сега той? — попита Карлстром.

— Джейк ли? Има проблеми със съня.

Малоун изсумтя:

— Ще му мине. Май като че ли си е намерил майстора.

— Наистина, все му знае устата — съгласи се Уолис. — Не мисля, че ще повтори, ако тя е наоколо. — Той се обърна към Карлстром — Въпросът е, ако успя да контролира умовете ни тогава, дали ги контролира и сега?

Малоун се засмя:

— Но как ще може? Ти не си на ешелона.

— Че защо да е различно? Телепатичната връзка между Роз и природения й брат работи също толкова добре, когато са на хиляди километри един от друг! — Той се извърна за потвърждение към Карлстром — Нали така, сър?

— Да, така изглежда. Но при цялото ми уважение, Дон, мисля че преувеличаваш. Очевидно е било травмиращо преживяване, но сте поискали демонстрация и сте я получили. На практика тя може и да е имала контрол над умовете ви, но всъщност не ви е подтикнала да направите нищо неразумно или прибързано. Доколкото разбирам, освен Невил, никой друг не е мръднал от масата.

— Така е, но…

— Тя всъщност е предизвикала позитивна халюцинация, както го наричат психолозите. И вие всички сте я споделили. Това е интересната част. Масовата хипноза не е нещо непознато. Изглежда сте преживели една по-фина и «моментна» версия, при това доста ефикасна. Ако тя е в състояние да изкриви нечии представи до такава степен и с такава скорост, смятам, че ще може да неутрализира Мистър Сноу. Но това не е истински контрол над ума — поне не от вида, който би ме разтревожил. Роз няма причина да се обърне срещу Федерацията. Съперницата й за чувствата на Стив сега е на животоподдържащи системи и изцяло оставена на милостта й. Брикман може и още да се колебае между двете, но няма да ни напусне, ако държим Клиъруотър и Роз в Гранд Сентрал. Би било напълно безсмислено. Той е роден да бъде агент под прикритие. Почти е невъзможно човек да го разбере, но едно нещо знам със сигурност — той е жаден за власт. А властта е точно тук. Не… — Карлстром спря замислен за момент — Роз и Стив ще ни служат. Сигурен съм.

— Значи, няма защо да се притесняваме за нея, така ли?

Карлстром се засмя, видимо доволен от аргументите си.

— Дон, ако тя планираше да ни предаде, щеше ли да ни покаже на какво е способна?

Уолис с неохота се съгласи:

— Предполагам, че не.

Малоун улови погледа на Карлстром:

— Извинете, че питам, ама тоя Брикман… наред ли е с главата? Тоест, съзнава ли къде са границите? Не е тайна, че чука мютката, а сега намеквате, че оправя природената си сестра.

— Те не са кръвни роднини, Мат. Но това е секретна информация, окей?

— Разбрано, сър.

— Добре, да се залавяме със същинската част — планирането на атаката на М'Кол над Ред Ривър. Получих одобрение на плана от Овалния кабинет. Ще е добра възможност да приключим с М'Колите, но трябва да намерим начин как да се справим с оставащите две мишени на борда на ешелона — да им тракнем ключа, без да осерем цялата работа.

— Сър, не казвам, че няма начин, но трябва ли да включваме и тия двамата? — попита Малоун. — Имате Клиъруотър. Защо да не приключим случая, като им пуснем по три куршума в главите?

Уолис кимна в съгласие. Карлстром им отвърна с тънка усмивчица.

— Това може и да мине пред Кадилак, но от това, което съм чувал за Мистър Сноу, може да се стреснеш, когато куршумите се обърнат и полетят към твоята глава.

— С цялото ми уважение, сър, никой не е толкова брониран срещу куршуми.

— Не разчитай на това. Знам, че идеята е изкусителна, Мат, но трябва да се вземат предвид и други фактори. Стратегически цели на високо равнище, които нямам право да разкривам в настоящия момент, но веднага щом получа разрешение, ще ви ги съобщя. Идеята на Брикман изглежда ненужно сложна, но ще постави декорите, които са нужни за нашите маневри.

— Хмм… не знаех това.

— А има и още нещо — продължи Карлстром. — Не желая да застрашавам отношенията, които сте изградили с мютите във вашия сектор. От минал опит знаем, че някои мюти могат да общуват на дълги разстояния. Като летописци, Мистър Сноу и Кадилак може би притежават тази способност.

— Да. Не ме питайте как — просто го могат.

— Именно. И сега, докато си приказваме, М'Колите сигурност му организират парти за добре дошъл. Може да се получи доста неудобно, ако внезапно го загубим зад борда. Ако прибавим към това и премахването на летописеца им — е, това съвсем ще сговни нещата.

Малоун направи печална физиономия:

— Прав сте, сър. Не го бях помислил. Май просто се опитвах да посъкратя процедурата.

— В това няма нищо лошо. И да знаете, че първоначално изпратих Брикман да ги доведе живи или мъртви. Но оттогава ми се изясниха някои неща. Повярвайте ми. Да премахнем Кадилак и Мистър Сноу на този етап от играта ще причини повече вреда, отколкото полза. Особено за вас.

Когато Уолис и Малоун потеглиха към летището, Карлстром остана в офиса, който използваше за срещи със своите оперативни агенти. Прегърбен в тапицирания си въртящ се стол и с лакът върху облегалката за ръце, той размишляваше за чутото, като същевременно подръпвааше носа, устните и брадичката си.

— Значи твърдиш, че можете да си говорите без радио?